Р Е
Ш
Е
Н
И
Е №209
гр. ВРАЦА, 21.06.2019
г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският окръжен
съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 14.06.2019 г., в състав:
Председател:
ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА
Членове:
ПЕНКА Т.ПЕТРОВА
Мл.с. ИВАН НИКИФОРСКИ
в присъствието на секретар
ЛИЛИЯ ГОРЧЕВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N
267 по описа за 2019
год., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е
по жалба на адв.М.Д., като особен представител на И.Р.И. ***, против Решение №
266/27.03.2019 г. по гр.д.№ 4915/2018 г. на Районен съд-Враца, с което е
признато за установено, че жалбоподателят дължи на “Топлофикация-Враца” ЕАД,
гр.Враца, ЕИК *********, сумата от 760,64 лева, представляваща
неизплатена топлинна енергия за периода от 30.11.2015 г. до 30.04.2017 г. за
жилище с адрес: гр. Враца, ж.к.
”***”, № ***, вх. Б, ап. 30, сумата от 115,59 лева - лихва за забавено плащане,
за периода от 31.12.2015 г. до
04.07.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
02.08.2018 г. до окончателното й изплащане, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр. дело №3494/2018г. по описа на РС
Враца, и е осъден да заплати на “Топлофикация-Враца” ЕАД гр.Враца направените
по ч.гр.д. № 3494/2018г. на ВРС деловодни разноски: заплатена държавна такса в размер на
25.00 лева и сумата 50.00 лева юрисконсултско възнаграждение, както и направените пред първата инстанция разноски в
размер на 725.00 лева.
В жалбата се
поддържа, че в атакуваната част решението е неправилно и необосновано, както и
че е постановено при недостатъчна и категорична безспорност на доказателствата.
Навеждат се доводи, че представените от ищеца писмени доказателства не са
първични документи по смисъла на Закона за счетоводството, поради което не може
да се приеме, че лицето се е задължило с отчетените показания и крайни суми за
плащане. Изтъква се, че липсва представен индивидуален договор с И.И., поради което
не е доказано наличието на облигационно правоотношение, както и че не е
доказано ищецът да е канил ответника да заплаща претендираните задължения. Иска
се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск.
В срока по
чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил отговор на жалбата от насрещната страна
"Топлофикация-Враца" ЕАД, гр.Враца. Представител на въззиваеемото
дружество не се явява и в съдебно заседание.
Въззивната
жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на
срока по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
За да се
произнесе по основателността на жалбата настоящият съдебен взе предвид
следното:
Районен съд-Враца
е сезиран със заявление на "Топлофикация-Враца" ЕАД, гр.Враца по
чл.410 ГПК, с което е поискано да се издаде заповед за изпълнение против И.Р.И.
*** за следните вземания: за сумата 760,64 лева, представляваща незаплатена
топлинна енергия за периода 30.11.2015 год. - 30.04.2017 год. за жилище с адрес
гр.Враца, ул."***" №***, вх.Б, ап.30; за сумата 115,59 лева,
представляваща лихва за забава за периода 31.12.2015 год. - 04.07.2018 год.;
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането; направените разноски в заповедното
производство.
По
заявлението е образувано ч.гр.д.№ 3494/2018 год. и приемайки, че са налице
предпоставките по чл.410 ГПК, районният съд е издал заповед за изпълнение на
парично задължение № 2190/06.08.2018 год. Заповедта е връчена на длъжника в
условията на чл.47, ал.5 ГПК и на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК съдът е дал
на заявителя указания за предявяване на иска за установяване на вземането си.
Съдебният акт с указанията е връчен на заявителя на 25.10.2018 г. и в срока
по чл.415, ал.1 от ГПК същият е предявил
установителния иск, предмет на настоящия спор.
Ищецът
"Топлофикация Враца" ЕАД, гр.Враца предявява иск за признаване за
установено, че И.Р.И. дължи сумите по издадената заповед за изпълнение, а
именно - сумата 760,64 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за
периода 30.11.2015 год. - 30.04.2017 год.; за сумата 115,59 лева,
представляваща лихва за забава за периода 31.12.2015 год. - 04.07.2018 год.;
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението до
окончателното изплащане на вземането.
Иска се да бъдат присъдени деловодните разноски в заповедното и в
исковото производство.
В исковата
молба се твърди, че ответникът не е изплатила дължимата сума за консумирана
през процесния период топлинна енергия за отопление, битово горещо водоснабдяване и топлоенергия,
отдадена от сградна инсталация, потребена в жилище с адрес за гр.Враца,
жк"***", ***, вх.Б, ап.30.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор от адв.М.Д., като назначен от съда на
основание чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника И.Р.И., в който
оспорва основателността на предявения иск. Навежда доводи, че представените с
исковата молба писмени доказателства не представляват първични счетоводни
документи, а са едностранно изготвени документи, които не могат да ангажират
отговорността на ответника без неговото
съгласие. Навеждат се и доводи, че от тези документи не се установява
задлъжнялост на ответника И.И.. Изтъква
се, че ответникът не представя и подписан между страните договор, поради което
не може да се установи на какво основание се търси отговорност от ответника.
След като
обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната пълнота, настоящият
съдебен състав приема за установено от фактическа страна следното:
В конкретния случай е безспорно обстоятелството, че ищецът "Топлофикация-Враца" ЕАД е топлопреносно предприятие и в това
си качество доставя топлинна
енергия за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване на потребителите на територията на гр.Враца при публично известни Общи
условия. Тези Общи условия са приложени
като доказателство към исковата молба.
От представените
по делото справка за неплатени фактури и дължими лихви и справка за начислени
суми за топлинна енергия се установява, че ответникът И.Р.И. има открита
партида в "Топлофикация-Враца" ЕАД за жилище с адрес - гр.Враца, жк"***",
***, вх.Б, ап.30. Този адрес, видно от извършената служебна справка по реда на
Наредба № 14/18.11.2009 г. съвпада с регистрираните постоянен и настоящ адрес
на ответника.
Ищецът е
представил и справка от Служба по вписванията-Враца, от която се установява, че
на 13.03.2015 г. ответникът И. е вписан като собственик на посочения имот по
силата на договор за дарение.
От
заключението на изслушаната пред районния съд
съдебно-техническа и счетоводна експертиза се установява, че обектът,
за който е доставяна топлинна енергия през процесния период, представлява жилище, част от етажна собственост с
адрес: гр. Враца, жк"***", ***, вх.Б. Тази
етажна собственост е топлоснабдена с енергия за отопление и битово горещо
водоснабдяване посредством абонатна станция № 305,
като през процесния период абонатната станция е работила и е
доставяна топлинна енергия. В заключението се сочи, че отчитането, дяловото
разпределение и начисляването на изразходваната топлинна енергия в абонатната
станция е извършвано в съответствие с изискванията на нормативната уредба въз
основа на извършени отчети на мерителните уреди от топлинния счетоводител и
извършено разпределение на отчетената топлинна енергия. Вещото лице е
констатирало, че в процесния имот е разпределяна и начислявана топлинна енергия
за сградна инсталация - общи разходи на база отопляемия обем на имота по проект
от 130 куб.м., за отопление и за БГВ. Издавани са месечни справки от топлинния
счетоводител за разпределената в имота топлинна енергия. Конкретизира се, че за
отоплителен сезон 2015/2016 г. в имота не е осигуряван достъп, поради което за
имота е разпределяна топлинна енергияза общи разходи на база отопляемия обем и
наличната в имота щранг лира - отоплително тяло без мерителен уред. През
отоплителен сезон 2016/2017 г. в имота е осигуряван достъп и са отчитани
показанията на уредите, при което е начислявана топлинна енергия за реално
потребление и е изготвян отчетен формуляр с показанията за съответния месец.
Заключението на вещото лице е, че стойността на отчетената и разпределена
топлоенергия е в общ размер на 760,64 лв., а размерът на
обезщетението за забавено плащане, считано от падежа на всяко отделно месечно
задължение до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение - за периода от 31.12.2015 г. до 04.07.2018
г., възлиза на сумата от 115,44 лв. Посочва, че
изготвените месечни фактури от "Топлофикация Враца" ЕАД отразяват
действително отчетената и разпределена топлинна енергия. Вещото лице е
констатирало, че към датата на изготвяне на заключението не е извършено плащане
по издадените фактури за процесния период.
При така
възприетата фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните
прави изводи:
Предявените
искове са с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ
и чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
За да бъде
уважен предявения иск за установяване съществуването на задължения за заплащане
на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия, ищецът следва да
проведе пълно и главно доказване на следните факти: съществуването на
облигационно правоотношение между страните по валидно сключен договор за
доставка на топлинна енергия, в т.ч. обстоятелството, че процесният имот е
топлофициран, и обстоятелството, че ответникът има качеството на потребител на
топлинната енергия; реалното доставяне на топлинна енергия до имота в посочения
период; начина на извършване на дялово разпределение; количеството потребена
топлинна енергия в процесния имот и стойността на същата. При доказване на тези
обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже погасяването на задълженията
към ищеца.
Първият
спорен въпрос е дали между страните съществува облигационно правоотношение във
връзка с продажба на топлинна енергия, по силата на което ответникът се явява
потребител на топлинна енергия за битови нужди и като такъв дължи заплащане на
същата. Както пред първата инстанция, така и във въззивната жалба особеният
представител на ответника навежда доводи, че по делото не е представен
индивидуален договор между страните, поради което не е доказано наличието на
облигационна правоотношение.
Според
действащата в процесния период разпоредба на чл.153, ал.1 от ЗЕ, всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно
отклонение са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинната енергия. За да бъде изгубено качеството на потребител на топлинна
енергия, е необходимо две трети от
собствениците в сградата - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, да декларират писмено пред топлопреносното предприятие,
че не желаят да бъдат потребители на топлинна енергия за отопление и/или за
горещо водоснабдяване, и да поискат прекратяване на топлоснабдяването - чл.153, ал.2 от ЗЕ. Според алинея трета на
същата разпоредба лицата по ал. 2 се смятат за клиенти на
топлинна енергия до датата на прекратяване на топлоснабдяването.
Тази
нормативната уредба показва, че фактът на притежаване на собствен апартамент,
находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен, за да
направи собственика потребител на топлинна енергия за битови нужди. .В
конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи, че
ответникът И.Р.И. притежава право на собственост върху жилището, находящо се на адрес гр.
Враца, жк"***", ***, вх.Б, ап.30. От заключението на
експертизата се установи по категоричен начин и обстоятелството, че жилището се
намира в сграда - етажна собственост, която е топлоснабдена и до която в процесния
период ищецът е доставял топлинна енергия. Няма данни и наведени доводи, че две
трети от собствениците са заявили писмено, че желаят да бъде прекратено
топлоснабдяването на сградата - етажна собственост.
Съгласно
чл.150, ал.1 от ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява
при публично известни Общи условия. Към делото са приложени Общите условия на
“Топлофикация-Враца” ЕАД за продажба на топлинна енергия за битови нужди на
потребителите в гр.Враца, валидни през процесния период, от които също е видно,
че не се предвижда писмена форма за сключване на договор между продавача на
топлинна енергия и потребителите за битови нужди. Следователно в нормативната уредба не съществува
задължение за сключване на изрични писмени договори между топлопреносното
предприятие и отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като
условие за възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на
топлинна енергия. Такова правооотношение възниква по силата на самия нормативен
акт и Общите условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и
задължения.
Посочената
нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че придобитото от И.И.
право на собственост върху жилище, находящо се в топлоснабдена сграда - етажна
собственост, е достатъчен факт, за да се приеме, че от датата на придобиване на
собствеността между него и ищеца е възникнало облигационно правоотношение във
връзка с продажба на топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на
писмен договор или изрично приемане на общите условия. По силата на това
правоотношение ответникът се явява потребител на топлинна енергия за битови
нужди и като такъв дължи заплащане на същата.
По отношение
на изтъкнатите от особения представител на въззиваемия доводи относно
доказателствената стойност на представените от ищеца справки и фактури следва
да се отбележи, че действително по своя характер тези документи са частни
свидетелстващи. От заключението на съдебно-техническата експертиза, прието пред
районния съд, обаче се установява, че през част от процесния период е извършвано
отчитане на потребяваната в жилището на ответника
топлинна енергия, а през другата част от периода е извършвано разпределение на топлинната
енергия съобразно нормативните изисквания, както и че въз основа на тези отчети
ищецът на основание чл.29, ал.3 ОУ
правилно е издавал ежемесечни фактури за потребената топлинна енергия. Няма
данни ответникът да е подал предвидените в чл.32 от ОУ възражения против
фактурите, поради което за него е възникнало насрещно задължение да плати
посочената във фактурите стойност на потребените услуги. В тежест на ответника
е било да докаже погасяването на задълженията си към ищеца, но доказателства за
това не са представени, поради което съдът приема, че предявеният иск е доказан
по основание. От заключението на вещото лице се установява стойността на
отчетената и разпределена топлоенергия за процесния ппериод, която съвпада с
претендираната цена от 760,64 лв., поради което следва да се приеме, че
вземането е доказано и по размер. При това положение и с оглед обусловения му
характер основателен се явява и предявения иск с правно основание чл.86 ЗЗД.
Като е
достигнал до същите изводи и е уважил предявените искове, районният съд е
постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден .
С оглед
изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК право на разноски има ищецът
"Топлофикация-Враца" ЕАД,
гр.Враца, но същият не е претендирал присъждането на такива за настоящата
съдебна инстанция.
Водим от
горното и на основание чл.272 ГПК , Врачанският окръжен съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №
266/27.03.2019 г. по гр.д.№ 4915/2018 г. на Районен съд-Враца.
Решението не
подлежи на касационно обжалване и е окончателно съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател:........... Членове:1.......... 2..........