Присъда по НЧХД №1318/2018 на Районен съд - Кърджали

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 19

от 19.03.2019г. по НЧХД № 1318/2018г. по описа на РС-Кърджали

 

 

Срещу подсъдимия Г.Б.Х. с частна тъжба е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК - за това, че на 14.08.2018г., около 20.00 часа, в гр.Кърджали, в съучастие като извършител с Б. *** и Б. ***, причинил на Р.М.М. *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по гърдите и крайниците, довели до болка и страдание без разстройство на здравето.

Срещу подсъдимия Б.С.Х. с частна тъжба е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК - за това, че на 14.08.2018г., около 20.00 часа, в гр.Кърджали, в съучастие като извършител с Г.Б. *** и Б. ***, причинил на Р.М.М. *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по гърдите и крайниците, довели до болка и страдание без разстройство на здравето.

Срещу подсъдимия Б.Г.Б. с частна тъжба е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК - за това, че на 14.08.2018г., около 20.00 часа, в гр.Кърджали, в съучастие като извършител с Г.Б. *** и Б. ***, причинил на Р.М.М. *** лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по гърдите и крайниците, довели до болка и страдание без разстройство на здравето.

В настоящото наказателно производство съдът прие за съвместно разглеждане предявен от тъжителката солидарно против подсъдимите граждански иск за сумата от 3 000 лв., представляваща причинени от престъпление неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на увреждането до окончателното й изплащане.

Тъжителката в съдебно заседание се представлява от повереник, който поддържа внесената тъжба. Твърди, че от събраните по делото доказателства по безспорен начин се установили описаните в тъжбата обстоятелства. Моли съдът да признае подсъдимите за виновни в това, че на 14.08.2018г. в съучастие причинили на тъжителката лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК. Предлага за извършеното престъпление на същите да бъде наложено административно наказание „глоба“ по реда на чл.78а от НК. Моли също да бъде уважен в пълен размер предявеният граждански иск за сумата от 3 000 лв., претендира и за направените по делото разноски.   

Подсъдимият Г.Б.Х. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, дава обяснения за случилото се на инкриминираната дата. В дадената му последна дума настоява правото да възтържествува.

Подсъдимият Б.С.Х. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, дава обяснения за случилото се на инкриминираната дата. В дадената му последна дума моли да бъде оправдан.

Подсъдимият Б.Г.Б. не се признава за виновен по повдигнатото обвинение, дава обяснения за случилото се на инкриминираната дата. В дадената му последна дума моли да бъде оправдан.

Защитникът на подсъдимите сочи, че описания в частната тъжба побой не се бил случил, там деянието било описано некоректно и необективно. Цялото обвинение се крепяло на деветгодишната свидетелка Б.О., която според защитата била подготвена за участие в съдебно заседание и затова описвала същата фактическа обстановка, възприета и в тъжбата. Нямало никакви обективни доказателства за нанесен побой на Р.М.. Минималните наранявания, описани в съдебномедицинското удостоверение, било възможно да са получени при самия конфликт, когато се намесили доста хора и имало дърпане, но в никакъв случай не били причинени от подсъдимите. Моли съдът да ги оправдае, защото съгласно изискванията на НПК, за да бъдат признати за виновни предявеното обвинение следвало да бъде доказано по несъмнен начин. В случая липсвало каквото и да било доказателство за инкриминираното поведение на подсъдимите. Защитникът моли и за присъждане на направените по делото разноски.   

Съдът като обсъди всички доказателства, събрани по делото прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г.Б.Х. е роден на ***г***, български гражданин, със средно образование, женен, работи, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.

Подсъдимият Б.С.Х. е роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.

Подсъдимият Б.Г.Б. е роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, ученик, неосъждан, с ЕГН **********. Ползва се с добри характеристични данни по местоживеене.

Подсъдимите Б.С.Х. и Г.Б.Х. са баща и син, а Б.Г.Б. е внук на първия подсъдим и син на втория подсъдим. Те живеели в гр.Кърджали на ***, в съседство с тъжителката Р.М.М., с която към процесната дата не били в добри отношения.  

На 14.08.2018г. около 19.00 часа подсъдимият Г.Б.Х. се намирал пред къщата си в гр.Кърджали на ***, на който адрес той стопанисвал и търговски обект-магазин. Подсъдимият и майка му седели и разговаряли отвън пред магазина. По същото време по улицата минала тъжителката Р.М.. Когато видяла Г.Х., тя се отправила към него и започнала да му вика и държи сметка за това, че се бил оплакал от нея на сестра й. М. се приближила към подсъдимия Г.Х. и му ударила шамар по лицето, при което той я отблъснал с длан и я отдалечил. Между двамата започнал словесен спор, който бил чут от близките на тъжителката, които се намирали в двора на дома й. Те отишли при Г.Х. и Р.М. и се намесили, за да не се стигне до по-сериозен сблъсък, тъй като тъжителката взимала камъни и се опитвала да посяга към подсъдимия. Бащата и съпругата на Г.Х. също чули скандала и излезли на улицата. Там се събрали доста хора, при което близките на М. я дръпнали и успели да я приберат към двора на къщата й. Подсъдимият Г.Х. се обадил на ЕЕН 112 и съобщил за случилото се, след което на място веднага били изпратени полицейски служители от РУ-Кърджали - свидетелите С.Р., В.Й. и Т.Н.. Те установили участниците в конфликта и разбрали, че случая по повод на който били изпратени за проверка касаел междусъседски спор. Полицейските служители не видели да има следи от наранявания по някой от присъстващите, нито пък някой се оплакал да е пострадал от нанесен побой. Полицейската проверка на *** в гр.Кърджали приключила със съставяне и връчване на протоколи за предупреждение на подсъдимия Г.Х., тъжителката Р.М. и нейния приятел М.М.. 

Видно от представеното от тъжителката съдебномедицинско удостоверение № 207/2018г., на 15.08.2018г. същата е била прегледан от съдебен лекар. В удостоверението са описани констатирани при прегледа на тъжителката наранявания, а именно: В горната дясна част на гърдите било установено синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 4/3,5 см. По задно-вътрешната повърхност на дясната мишница, в средната й трета били установени сливащи се помежду си петнисти синкаво-мораво-червени кръвонасядания с диаметър до 1,5 см., разположени на площ 7/5 см. По предната повърхност на десния крак, в областта на колянната става било установено синкаво-мораво-червено кръвонасядане с размери 2,5/2 см. Видно от заключението в съдебномедицинското удостоверение, описаните и констатирани увреждания - кръвонасядания по гърдите и крайниците, са причинили болка и страдание.

От заключението на назначената по делото съдебно-психологична експертиза се установява, че подсъдимия Б.Г.Б. е разбирал свойството и значението на постъпките си към процесната дата и е могъл да ги ръководи. Експертизата допуска, че ако подсъдимия Б.Б. е извършил деянието, то същото се дължи на характерното за възрастта увлечение, но не по психопатологичен механизъм.

Горната фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимите, които съдът кредитира, доколкото не се опровергават от другите доказателства по делото; показанията на свидетелите С.Р., В.Й., К.К., Т.Х. и Т.Н., кредитирани изцяло; показанията на свидетелите М.М., Б.О. и С.О., кредитирани отчасти; заключение по назначената съдебно-психологична експертиза, възприето като обосновано и компетентно изготвено; Съдебномедицинско удостоверение № 207/2018г.; Лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 14.08.2018г.; Докладна записка от 14.08.2018г.;  Протокол за предупреждение от 14.08.2018г.-3бр.; Справки за съдимост на подсъдимите; Характеристични справки на подсъдимите; Служебна бележка № 168/30.11.2018г., издадена от ПГИ „Алеко Константинов“ гр.Кърджали; Удостоверение за раждане на Б.Г.Б.;*** от 14.02.2019г., ведно с приложен към него компакт диск, съдържащ два броя аудиозаписи и два броя снимки на електронни картони на приети повиквания. При анализа на гласните доказателства съдът дава вяра на показанията на свидетелите С.Р., В.Й., К.К., Т.Х. и Т.Н., тъй като са логични и последователни, отговарят и на приобщените по делото писмени доказателства. Свидетелите К. и Х. са преки очевидци на случилото се на 14.08.2018г. и с показанията си опровергават напълно твърденията на тъжителката за нанесен й от подсъдимите побой. Те установяват, че е имало конфликт и то само между подсъдимия Г.Х. и Р.М., но никой не й е нанасял удари. Напротив, тя нанесла удар с шамар по лицето на подсъдимия и двамата се скарали. С.Р., В.Й. и Т.Н. еднопосочно свидетелстват за обстановката, която заварили непосредствено след инцидента на 14.08.2018г. в гр.Кърджали на *** и за установения от обясненията на лицата проблем, заради който били изпратени там. Полицейските служители сочат, че ставало въпрос за междусъседски спор, както и че страните в спора, които установили, не са имали видими следи от наранявания, никой от присъстващите нямал и оплаквания, че е пострадал от побой. Свидетелите Р., Й. и Н. са напълно безпристрастни и незаинтересовани от изхода на делото и съвсем добросъвестно излагат всичко, което са видели и чули на инкриминираната дата. Съдът възприе показанията на посочената по-горе група свидетели при изграждане на фактическата обстановка, тъй като в тях не се наблюдават несъответствия, касаещи основните и съществени факти, относими към повдигнатото обвинение - нанасянето на удари от подсъдимите на тъжителката, в резултат на които на последната да са били причинени кръвонасядания по гърдите и крайниците. От друга страна са показанията на М.М., Б.О. и С.О., които настоящата инстанция не кредитира в частите им, в които свидетелстват за нанесени на тъжителката от подсъдимите удари. Същите категорично се оборват от гореобсъдените и възприети от съда други гласни доказателства, а и от писмените такива. На първо място, М.М. и С.О. не са възприели случващото се на инкриминираното място, а само препредават информация, която им е била разказана впоследствие от тъжителката. На следващо място, в показанията на М. и О. са налице и противоречия касателно местата, на които според тях М. е имала следи от наранявания. Освен това, както свидетелите М. и О., така и десетгодишната свидетелка Б.О., са в близки или родствени отношения с Р.М., а това ги прави пряко заинтересовани от изхода на настоящото дело. Не на последно място, никой от безпристрастните свидетели, пристигнали непосредствено след инцидента -  Р., Й. и Н., не е видял и чул тъжителката да има следи от побой. Ако беше вярно, че тя е претърпял такъв побой, какъвто описва в тъжбата, то житейски логично е да се съобщи именно това обстоятелство на дошлите на място органи на реда. Не следва да бъдат коментирани показанията на М.Х., тъй като той не е присъствал изобщо и не е бил свидетел на случващото се на процесното място. Съдът даде вяра и възприе като достоверни и обясненията на подсъдимите, тъй като същите се подкрепят от останалите приети доказателства, поради което представляват освен средство за реализиране право на защита, и годно доказателствено средство за фактите, които установяват. Обсъдените дотук доказателства не установяват по категоричен и несъмнен начин, че на инкриминираните дата и място подсъдимите са нанесли удари, в резултат на които тъжителката е получил лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по гърдите и крайниците, довели до болка и страдание без разстройство на здравето. Приетото по делото съдебномедицинско удостоверение установява, че при извършеното на 15.08.2018г. освидетелстване на М. са били констатирани телесни увреждания. Медицинското удостоверение не доказва обаче авторството и не установява кое е лицето, причинило телесна повреда на тъжителката.        

При така приетото за установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

На подсъдимите са повдигнати обвинения за престъпление по чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК, а именно причиняване на лека телесна повреда, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето. Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на човешкото здраве и физическата цялост на личността. Леката телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, изразяваща се в болка и страдание, е засягане на организма в най-малка степен. В теорията и практиката болката се определя като краткотрайно преживяване на неприятно усещане, произтичащо от физическо въздействие, а страданието - като продължаваща болка. От субективна страна престъплението по чл.130, ал.2 от НК може да бъде извършено само умишлено.  Според настоящата инстанция подсъдимите Г.Б.Х., Б.С.Х. и Б.Г.Б. от обективна и субективна страна не са осъществили престъпния състав на чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК. По делото липсват доказателства, от които да се направи извод, че те на 14.08.2018г., около 20.00 часа, в гр.Кърджали в съучастие като съизвършители са причинили на Р.М.М. лека телесна повреда, изразяваща се в кръвонасядания по гърдите и крайниците, довели до болка и страдание без разстройство на здравето. Не се установи подсъдимите да са извършили описаните в тъжбата действия, с които да са причинили на пострадалата телесно увреждане, съставляващо болка и страдание. Ето защо и тъй като съгласно разпоредбата на чл.303, ал.1 от НПК, осъдителната присъда не може да почива на предположения, подсъдимите бяха признати за невиновни и оправдани по повдигнатите обвинения за престъпление по чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК.

По гражданският иск:  

Съдът намира, че предявения от тъжителката Р.М. против подсъдимите граждански иск за причинени неимуществени вреди от престъпление по чл.130, ал.2 вр. чл.20, ал.2 от НК се явява неснователен и недоказан. Подсъдимите не са осъществили от обективна и субективна страна състав на престъпление, което да има за пряка и непосредствена последица причиняването на болки и страдания на тъжителката, какъвто е и характера на предявения иск - за причинени неимуществени вреди. Г.Х., Б.Х. и Б.Б. бяха признати за невиновни и оправдани по повдигнатите обвинения. Затова предявеният от тъжителката солидарно против подсъдимите граждански иск за сумата от 3 000 лв., представляваща обезщетение за причинени от престъпление извършено на 14.08.2018г. неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 14.08.2018г. до окончателно й изплащане, бе отхвърлен.

Предвид изхода на делото, тъжителката Р.М. бе осъдена да заплати на подсъдимите Г.Б.Х., Б.С.Х. и Б.Г.Б., сумата в размер на 600 лв., представляваща направени разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

Настоящата инстанция постанови след влизане на присъдата в сила вещественото доказателство - компакт диск, съдържащ два броя аудиозаписи и два броя снимки на електронни картони на приети повиквания от тел.112, да остане към делото.

По изложените съображения от фактическо и правно естество, съдът постанови присъдата си.

                                                                                                                                        

 

                                                                                         Районен съдия: