ПРОТОКОЛ
№ 28
гр. Пловдив, 13.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на тринадесети
януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Станислава Б. Бозева
СъдебниЕлена Владимирова Хаджийска
заседатели:Маргарита Спиридонова Белчева
при участието на секретаря Таня В. Златева Зейнелова
и прокурора Светлозар Чераджийски
Сложи за разглеждане докладваното от Станислава Б. Бозева Наказателно
дело от общ характер № 20215300202561 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура – Пловдив се явява прокурор СВЕТЛОЗАР
ЧЕРАДЖИЙСКИ.
Подсъдимият В. В. С., се явява лично и с адв. К.З. и адв. И.С. с
пълномощно по делото от досъдебното производство.
Не се явява адв.Г., чиято призовка се връща цяло. По отношение на
същия подсъдимият се е отказал от неговата защита още на ДП.
ПРИЗОВАНИТЕ ЛИЦА:
Т. Й. Д., А. Т. Д. чрез родителя й баща Т.Д., СВ. Й. Д., Д. СВ. Д.- чрез
родителя си и законен представител баща С.Д., СТ. СЛ. Д. и ИЛ. Т. Д. –
всички не се явяват, редовно призовани, като по отношение на ИЛ. Т. Д.
призовката е връчена преди по-малко от 7 дни.
В залата за всички лица по чл. 247в, ал.4 от НПК се явява адв.И.Д., с
представено пълномощно към молба от 04.01.2022 г.
АДВ.Д.: От името на И.Д. заявявам, че не възразяваме за срока на
уведомяването му, той е уведомен, подписал е молбата лично, знае за
процедурата, разяснено му е лично, желае да се даде ход на делото.
1
ПРОКУРОР: Считам, че не са налице процесуални пречки за даване ход
на разпоредителното заседание.
АДВ.Д.: Да се даде ход на разпоредителното заседание, няма
процесуална пречка.
АДВ.Н.: Моля да дадете ход на разпоредителното заседание.
АДВ.С.: Моля да дадете ход на разпоредителното заседание.
ПОДС. С.: Да се гледа делото днес.
Съдът, след съвещание, намира с оглед на така депозираните молби и
становищата на страните, че не са налице процесуални пречки за провеждане
на разпоредителното заседание днес, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
Сне се самоличността на подсъдимия:
В. В. С. - роден на *****г. в гр. Пловдив, живущ в същия град, ****,
***** гражданин, женен, със средно образование, работещ, неосъждан, ЕГН
**********.
- Получил съм препис от обвинителния акт и от съобщението за
насрочване на днешното разпоредително заседание преди повече от 7 дни.
Разясниха се на подсъдимия правата му по чл. 55 от НПК.
ПОДС. С.: Разясниха ми се правата.
Разясниха се на страните правата им по чл. 274 от НПК.
ПРОКУРОР: Нямам искания за отводи.
АДВ. Д.: Нямам искания за отводи.
АДВ.Н.: Нямам искания за отводи.
АДВ.С.: Нямам искания за отводи.
ПОДС. С.: Нямам искания за отводи.
ДОКЛАДВАХА СЕ постъпилите молби:
Молба от СТ. СЛ. Д., Т. Й. Д., АНТ. Т. Д. – лично и със съгласието на
родителя си Т.Д., СВ. Й. Д., Д. СВ. Д., чрез родителя си и законен
представител С.Д. и ИЛ. Т. Д. с искане да бъдат конституирани като частни
обвинители в процеса против подсъдимия; молба – становище, подписана от
2
същите лица по отношение на въпросите по чл.248 от НПК с приложено
пълномощно; допълнително постъпила молба-становище от адв.Д. от
11.01.2022 г.
Преписи от молбите се връчиха на прокурора и защитата днес.
АДВ.Д.: Поддържам така депозираните молби и от името на
доверителите ми молбата за конституирането им като частни обвинители в
процеса.
Съдът разясни на страните разпоредбата на чл. 248 ал. 3 и ал.4 от
НПК.
Предостави се на страните възможност да вземат отношение по
въпросите, посочени в чл. 248 ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОР: Уважаема госпожо Председател, уважаеми съдебни
заседатели, намирам, че делото е подсъдно на ОС – Пловдив.
Не са налице основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
На досъдебната фаза считам, че не е било допуснато отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила довело до ограничаване на
процесуалните правила на страните.
Налице са основания за разглеждане на делото по реда на особените
правила.
Не са налице основанията за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитници, вещо лице, преводач или тълковник и извършването на съдебни
следствени действия по делегация.
Взетата мярка за процесуална принуда „Подписка“, следва да бъде
потвърдена, тъй като не са налице основания за нейното изменение.
Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Моля съдът да насрочи делото в съдебното заседание в
законоустановения срок.
Считам, че молбите за конституиране на пострадалите лица като частни
обвинители в процеса са предявени своевременно и моля същите да бъдат
конституирани като такива.
3
АДВ.Д.: От името на моите доверители е представено писмено
становище по всички въпроси по чл.248 от НПК, което поддържам и
формално ще кажа следното:
От гледна точка на повдигнатото обвинение и внесено за разглеждане
пред почитаемия съд като местна и родова подсъдност – делото е подсъдно на
Окръжен съд – Пловдив.
Няма основание за прекратяване или спиране на наказателното
производство.
Считаме, че не са допуснати на досъдебното производство отстраними
съществени нарушения на процесуалните правила, които да касаят, която и да
е от страните в производството.
С оглед позицията, заявена от подсъдимия вече, не са налице основания
за разглеждане на делото по реда на особените правила, освен ако не изрази
различно становище в момента пред Вас.
Не са налице основание да се разглежда делото при закрити врати, да се
привлича резервен съдия или съдебен заседател, няма основание за
назначаване на вещо лице, преводач или тълковник и извършване на съдебни
следствени действия по делегация.
По отношение на мярката за неотклонение считам, че няма основания за
изменението ѝ.
Нямаме искания за събиране на нови доказателства или да сочим нови
доказателства.
С оглед становището по горните седем пункта, моля да насрочите
съдебното заседание в указания от закона срок за разглеждане на
производството по общия ред, освен ако подсъдимият не вземе друго
становище по т.4.
АДВ. Н.: Уважаема госпожо Председател, Уважаеми съдебни
заседатели, по т.1, т.2, т.4, т.5, т.6 и т.7 изразявам от свое име и от името на
моя подзащитен абсолютно солидарно становище със заявеното от
държавното и частно обвинение.
Както може да се допусне от прочита на обвинителния акт, няма как да
се съглася обаче с казаното от тях по т.3. Това е причината да сме
изключително затруднени в този процесуален момент да вземем решение и по
4
т.8 и т.4, разбира се.
Само за да не разсейвам изложението си по съществените пунктове, по
ал.2, касаеща конституирането на пострадалите като ЧО, въпреки че за нас
лично няма значение, но от гледна точка на юридическата изрядност следва
да се каже, че основополагащото тълкувателно решение на Върховия съд,
което навремето очерта кръга на правоимащите лица да претендират вреди от
своя близък не е загубило своята актуалност по въпроса кои са тези лица,
които могат да бъдат конституирани като ЧО. В този смисъл това са съпруг,
съпругата и низходящите – децата. Братя, сестри и внуци не попадат сред тях,
независимо от новото тълкувателно решение на Върховия съд, което им дава
право да търсят вреди и да се конституират като страни в производството.
Пак казвам – за нас това няма съществено значение, изтъквам го като въпрос
на юридическа прецизност.
По въпроса за процесуалните нарушения, които ние сме забелязали и
които считаме, че налагат връщането на делото на прокурора: те са от такова
естество, че не ни дават никаква възможност да изберем някоя от
диференцираните процедури в процеса с обвинение като настоящия – това,
разбира се биха могли да бъдат двете форми на съкратено съдебно следствие
по чл.371, т.1 и чл. 371, т.2 от НПК. Обстоятелствата, описани в
обвинителния акт, освен че твърдим, че са неверни и едно съвсем
целенасочено игнориране на доказателствата и на тяхното съдържание при
формулирането, по-същественото е, че тези обстоятелства са противоречиви
и ние няма как да ги признаем.
В аванс заявявам, че едва ли има съвестен, достоен и законобоязлив
човек на земята, който да не изпитва чувство на вина, ако е станал причина
друг човек да бъде умъртвен. Такова е и положението на моя клиент, който
при срещата си с мен ми направи изключително силно впечатление – уви,
това е рядко явление сред хората - на човек, изпитващ огромно чувство на
вина за това, което се е случило. Само че морално етичните аспекти на вината
само частично се покриват с юридическите аспекти на вината, каквато тя е
изчерпателно дефинирана в общата част на НК на Р България. В беседата си с
него и при запознаване с доказателствата по делото и обвинителния акт по
делото, аз съм в невъзможност да му отговоря дали той е виновен, а оттам
съм в невъзможност да му дам съвет какъв избор на съдебен процес да
5
направи и имайки предвид неговото действително чувство от морално –
етична гледна точка на вина, да го посъветвам да направи съкратено съдебно
следствие с признаване на фактите – нещо, което законът свързва с една
благоприятна последица, в случай че бъде признат за виновен и
санкциониран.
Ето какво се случва според обвинителния акт:
Първо прокурорът е посочил в последното изречение от стр.1, че
подсъдимият се е движил със скорост от 75 км/ч на къси светлини на
фаровете. В следващото изречение, което е и първо от стр. 2 от обвинителния
акт сочи, че движението при тази скорост при конкретните условия води до
заключение, че скоростта не е съобразена, тъй като осветеността на къси
светлини на фаровете е 70 м. След това сочи, че подсъдимият не е забелязал
своевременно пострадалият велосипедист, не защото е бил с несъобразена
скорост според становището му в предходното изречение, а защото не
контролирал непрекъснато управляваното от него МПС. Така го настигнал и
го ударил. В края на стр.2 прокурорът вече цитира КСМАТЕ, а фактът, че я
цитира и не коментира несъгласие относно нейното заключение, означава,че я
приема и се позовава на нея. Там вече пише, че скоростта на движение на
лекия автомобил е била около 75 км/ч преди да задейства спирачките и
водачът на автомобила е имал техническа възможност при движение на къси
светлини да възприема своевременно от около 70 м. пострадалия и чрез
правилни технически действия да реагира своевременно на опасността. От
това следва, че скоростта на движение на подсъдимия е била съобразена, щом
е позволявала чрез правилни технически действия и своевременна реакция да
избегне удара. Въпреки това прокурорът продължава да цитира, че причина
за произшествието не е несъобразената скорост, а че обвиняемият не е
реагирал своевременно на опасността от удара. Независимо от цитата, на
който се позовава прокурорът, същият е обобщил, че подсъдимият
едновременно е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП, за дето не е контролирал
непрекъснато управляваното от него МПС и чл.20, ал.2 от ЗДвП за това, че се
е движил с несъобразена скорост. Ние сме в невъзможност да разберем каква
е тезата на държавното обвинение и понеже бидейки дълбоко убедени в
неподлежащия на усъмняване факт, че Вие вече детайлно познавате делото с
материалите от ДП, разбирате колко сме затруднени да заемем позиция
относно така описаните факти в обвинителния акт, които са коренна разлика с
6
поддържаната защитна позиция от самото начало още от разпита на
подсъдимия като свидетел, минавайки през разпита му като обвиняем. Теза,
която не само, че не е отхвърлена от АТЕ, но дори е разработена като
възможен вариант и теза, против която няма нито едно доказателство.
Разбира се, знам сега, че и прокурорът, и представителят на
пострадалите ще реагират, че е въпрос по същество. Вярно е, че е въпрос по
същество, само че за да бъде решен правилно въпросът по същество трябва да
имаме един обвинителен акт, който дава такава възможност. Да, наистина
прокурорът може да избира каквато си иска обвинителна теза – уви, също
като обвиняемият и прокурорът не е длъжен да излага истината в
обвинителния акт. Няма предвидена каквато и да било отговорност за
представителя на държавното обвинение относно въпроса истината или
неистината отразява в обвинителните си актове, обаче минимума, който сме
очаквали да получи при усърдието на защита и при лансирането на тези,
които не само не са опровергани, а с доказателствата са защитени като
възможни, е да получим отговора в обвинителния акт защо подобна теза се
отхвърля и да можем да преценим информирано, както е модерно да се казва,
какъв избор на съдебен процес да направим.
Велосипедистът, както виждате от обстоятелствената част на
обвинителния акт - поне нещо, което прокурорът е признал, е застигнат и
ударен от подсъдимия в момент, в който е бил по средата на лентата за
движение в неговата посока. Това е не парадоксален, но рядко срещан факт.
Сам по себе си той дава основание да се замислим върху упражняваната
защита и фактически твърдения на обвиняемия, че непосредствено преди
удара пострадалият е изскочил от черен път, наличието на какъвто е
констатирано с огледен протокол на ДП. Не е ли смущаваща на базата на
всичко това абсолютната информационна оскъдица относно фактическите
събития на престъплението, чрез която прокурорът е маскирал възможността
да се даде адекватен отговор на същата тази наша защитна позиция и чрез
която оскъдица обаче ни лишава от възможност да се ползваме от законово
предвидена привилегия, а ние не искаме, не сме дошли в този процес и
днешната пледоария не е за да бъде непременно оневинен С., но искаме не да
признае фиктивна, а действителна вина и тази вина трябва да бъде описана, а
тук такива нямаме. С несъобразена скорост ли се е движил, при положение че
7
при 75 км/ч е можел да види колоездача и да реагира или е бил разсеян?!
Да не говорим, че твърдението с какви светлини се е движил водача е
почерпено от собствените му обяснения от една страна, а от друга страна от
същите негови собствени обяснения е неглижиран и премълчан най-
същественият факт в упражняваната от него позиция, а именно, че
велосипедистът е изскочил отстрани на пътя, без значение дали това
оневинява или не оневинява г-н С.. Той е дошъл на заколение, той знае, че е
причинил смъртта на велосипедиста и не си прави фантастични илюзии
относно развоя и изхода на процеса, но г-н С. иска да признае истината, а не
това, което прокурорът удобно е нагласил в обвинителния си акт, защото не
знае как да отговори на фактическата сложност на казуса.
Ето защо, Уважаема г-жо Председател и съдебни заседатели, учтиво,
но настойчиво молим да прекратите съдебното производство и да върнете
делото на ОП-Пловдив за отстраняване на процесуалното нарушение,
свързано с описване на фактологията в обвинителния акт –дали това ще
наложи извършването на други действия по разследването или не - е въпрос
по усмотрението на прокурора, но с този обвинителен акт и тази
противоречива фактология, относно механизма и причини на произшествието
и самите фактически събития - ние не можем да вземе решение.
Нещо повече и приключвам, защото ставам досаден – представям си
хипотезата, в която в крайна сметка съдът не се съгласява с нашите доводи и
остави делото за разглеждане с този обвинителен акт – ние нямаме друг избор
освен общ ред или евентуално т.1, която не съдържа в себе си възможност за
привилегия. Ами хайде да си представим, че в едно такова съдебно следствие
се установят и се приемат за доказани тези факти, на които ние сме основали
защитата си. Сам по себе си съдът без изменение на обвинението няма да
може да постанови, каквато и да било осъдителна присъда, защото е обвързан
с фактологията в обвинителния акт, а тя е недъгава, освен че е невярна. Не е
ли по-лесно прокурорът да има грижата да се справи с тази задача, както е
предвидено по закон, за да може наистина облекчено да решим този казус в
съда. Действително нашата цел не е нито да мотаме процеса, нито да го
обременяваме, нито се основана на базата на фантастични представи за
развоя, дори съжалявам, че пострадалите предвид тези усложнения няма да
получат своевременно търсеното обезщетение, тъй че си позволявам да кажа,
8
че разумното е прокурорът да напише нов обвинителен акт.
АДВ.С.: Няма какво да добавя. Поддържам казаното от адв. Н. и по
въпросите, за които заяви, че няма възражения и се солидаризира със
заявеното от представителя на държавното обвинение и от повереника на
пострадалите лица, които са подали молба за конституиране като частни
обвинители. Солидаризирам се напълно и с казаното за наличие на
предпоставки за прекратяване на съдебното производство и връщане делото
на прокурора.
ПОДС. С.: Съгласен съм с всичко казано от моите защитници. Желая
прекратяване на производството и делото да бъде върнато на прокурора.
Запознат съм с обвинителния акт.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че не е основателно искането на адв.Н. за
прекратяване на производството и връщане на делото на прокуратурата.
Право на защитата е да не харесва обвинителния акт, изготвен от прокурора.
Същият съдържа всички изискуеми от закона реквизити. Написан е така,
както следва да бъде написан и не намирам противоречие в цитираните норми
от ЗДвП, които соча като нарушени при осъществяване на деянието от страна
на подсъдимия С., а именно на това защитата основана искането си за
връщане на делото. По отношение на твърдяната от тях позиция прокурорът
не е длъжен да взима отношение в обвинителния акт и е въпрос на доказване
какво точно се е случило. В този смисъл, моля да отхвърлите така
направеното искане.
АДВ.Д.: Почитаеми съдии, има задължителна съдебна практика –
тълкувателно решение на Върховния съд, което указва на съда и на страните в
процеса при какви хипотези в кои случаи може да се твърди, респективно да
се приеме, че има противоречие между описаните в диспозитива на
съответния обвинителен акт факти и това, което е като обвинение или пък
има противоречие в самия диспозитив, което до води до неясна фактическа
обстановка до степен обвинението като такова да не може да бъде разбрано
от страна в процеса, казано най-общо. Върховият съд е взел становище и е
указал в кои случаи ние можем да вземем тези хипотези.
Чисто формално, резонно е това, което казва защитата, че ние имаме
хипотези, в които се прави обсъждане на доказателства, но част от тези
аргументи са в процедура по ал.4 на чл.248 – т.е. това е анализ на
9
доказателствата, а самият законодател е казал, че начинът, по който се
събират или анализират доказателства, или приемат – това не е основание за
прекратяване на производството и връщане на прокурора за отстраняване на
съществени отстраними процесуални нарушения, свързани с обвинението и
обвинителния акт.
Аз също ще си позволя, въпреки че не е редно с оглед процедурата, в
която сме, да коментирам доказателствата. Знам за разпоредбата на чл. 248,
ал.4 от НПК, но държа да го кажа. Няма спор, че ние нямаме независимо
доказателство, което да казва, да установява на какви светлини подсъдимият е
управлявал МПС-то, освен неговите обяснения. Ние нямаме и безспорно е
така и нямаме друг източник. Имаме обаче експертиза, която казва, че ако той
е на дълги светлини, няма да има никакви пречки да види пострадалия и за
това е приета тезата, заявена лично от подсъдимия, че е карал на къси, карал е
с определена скорост и се е случило произшествието. Това той е заявил в
неговия разпит на 16.04.2021 г., но дори и в този разпит, обърнете внимание,
самият подсъдим внася едно съмнение с едни изрази: „превключих
светлините“, което оставя съмнение дали не е превключил на дълги и дава
правото на прокурора да вземе по-благоприятната за него теза, но ние
влизаме в анализ на доказателства, който законът не допуска да коментираме.
Ако аз съм защитник на подсъдимия, най-вероятно бих пледирал пред
Вас същото, казвам го най-отговорно, въпреки че това не е в интерес на моите
доверители, но ние не трябва да допускаме процесуални нарушения, което да
бъде основание за нещо друго на по-късен етап от горната инстанция. Аз бих
стъпил на тълкувателното решение на Върховния съд, което е императивна
норма и задължение за страните в процеса.
Други становища не постъпиха.
Съдебният състав, след съвещание, след като се запозна с материалите
по делото и съобрази становището на явяващите се днес лица по въпросите по
чл.248, ал.1 от НПК, намира следното:
Делото е подсъдно на Окръжен съд – Пловдив с оглед на повдигнатото
обвинение.
Няма основания за прекратяване или спиране на наказателното
производство, респективно основания за разглеждане на делото по реда на
особените правила, за разглеждане на делото при закрити врати,
10
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, назначаването на
защитник, вещо лице, преводач или преводач на български жестов език, както
и извършване на съдебни следствени действия по делегация.
По отношение на възражението, направено от защита на подсъдимия,
касателно неяснота и противоречие в обстоятелствата, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт, настоящият състав намира
същото за основателно. В случая защитата не се позовава на противоречия на
събрани доказателства, нито на противоречия в диспозитива и
обстоятелствената част, или само в диспозитива на обвинителния акт, както
се сочи от обвинението, а акцентира върху несъответствие в изложените
обстоятелства в обстоятелствената част на обвинителния акт до степен
подсъдимият да е в неяснота с какво в конкретно свое поведение, според
държавното обвинение, е довел до настъпване на съставомерния резултат.
Действително на стр.1 и стр.2 от обвинителния акт прокурорът излага
обстоятелства, че според него движение с посочената скорост от 75 км/ч. на
къси светлини на фаровете не е била съобразена с конкретните условия на
видимост, поради което обвиняемият не е забелязал своевременно движещият
се пред него велосипедист. Излага и отделно, че обвиняемият не е
контролирал непрекъснато управляваното от него МПС.
Същевременно, макар и да не е задължение на прокуратурата да
коментира събраните доказателства в обвинителния акт, съобразно
Тълкувателно решение №6/2018 г. на ОСНК на ВКС, прокурорът изрично е
обърнал внимание на изготвена в хода на ДП КСМАТЕ, коментирайки, че
според вещите лица с тази скорост и на къси светлини е имал техническа
възможност да възприеме велосипедиста от около 70 метра. Малко по-
нататък, в абзац 2 на л.3 от обвинителния акт прокурорът излага различно
становище - че при конкретните условия на видимост скоростта е била
несъобразена. После допълва като причина за настъпване на ПТП и че
обвиняемият не е контролирал непрекъснато пътното превозно средство.
Дали е съответна или не правната оценка на прокурора, е въпрос по същество,
но следва в обвинителния акт ясно и точно, по несъмнен начин да се посочи с
какво конкретно поведение, според държавното обвинение, предаденото на
съд лице е причинило последиците. В случая прокурорът излага
несъответстващи си твърдения – от една страна, че скоростта не е съобразена
11
с конкретните условия, а същевременно се позовава на становището на
експертите и сочи, че в същата хипотеза водачът е имал техническа
възможност при тази скорост и условия своевременно да възприеме
велосипедиста.
И за настоящия съдебен състав е налице неяснота в действителната
воля на прокуратурата, която води до невъзможност на подсъдимия да
разбере за какво точно се обвинява. Това налага прекратяване на съдебното
производство и връщане на делото на ОП Пловдив.
Изобщо не следва да се коментират в разпоредително заседание
доводите за това е ли налице непълнота в събраните доказателства с оглед
забраната на чл.248, ал.4 от НПК, нито да се коментират възраженията на
защитата дали се препятства правото им да изберат по какъв ред да протече
съдебното производство с оглед съображенията за прекратяване на съдебното
производство.
По отношение на останалите въпроси по чл.248, ал.1 от НПК съдът
намира, че взетата мярка за процесуална принуда спрямо подсъдимия, която
понастоящем е мярка за неотклонение "Подписка", следва да бъде
потвърдена, като не са налице основания за промяна или отмяна на същата.
По отношение на депозираните молби за конституиране на молителите
като ЧО - съдът намира молбите за своевременно депозирани, съдържат
реквизитите, съобразно чл.76 и сл. от НПК. Лицата са сред кръга на тези, за
които съдебната практика приема, че са претърпели вреди от престъплението
и няма процесуална пречка да бъдат конституирани като акцесорни страни в
процеса. В този смисъл е и задължителната съдебна практика на няколко
последователни съдебни решения на ВС и ВКС.
Поради изложеното и на основание чл. 248, ал. 5, т.1 от НПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА СТ. СЛ. Д., Т. Й. Д., АНТ. Т. Д. – лично и със
съгласието на родителя си Т.Д., СВ. Й. Д., Д. СВ. Д. - чрез родителя си и
законен представител С.Д. и ИЛ. Т. Д. като частни обвинители в процеса
против подсъдимия В. В. С., като същите ще бъдат представлявани от
адв.И.Д..
12
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 2561/2021 г. по
описа на Окръжен съд-Пловдив, поради допуснато в хода на досъдебното
производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила,
което е довело до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия, като
ВРЪЩА делото на ОП Пловдив.
ПОТВЪРЖДАВА мярката за неотклонение на подсъдимия В. В. С. -
"Подписка".
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на съда в частта, в която се прекратява съдебното
производство, както и в частта, в която е потвърдена мярката за процесуална
принуда на подсъдимия, подлежи на обжалване и протест по реда на Глава 22
от НПК в 7-дневен срок от днес пред Апелативен съд - Пловдив.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.30 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
13