РЕШЕНИЕ
№ ……
гр. Свиленград, 25.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
СВИЛЕНГРАД, ГО,
II с-в, в публичното
съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Д. ТОДОРОВА
при
секретаря Т.Т.като разгледа гр. дело № 299 по описа
за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Ищецът „П.и.б.“
АД предявява обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл.
430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ, и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД за признаване установено по
отношение на ответника Д.М.Д. съществуването на парично вземане за сумата от 1261,79 лева-главница
по Договор за издаване и обслужване на кредитна карта „Visa“
№360-1 от 24.10.2007г., ведно с Анекс №1 от 20.01.2010г., сумата от 85,26 лева-договорна лихва за периода от 10.07.2011г. до
30.04.2012г.; сумата от 1770,36лева-наказателна лихва за периода от
10.07.2011г. до 24.11.2016г.; ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 28.11.2016г. до окончателното
й изплащане, удостоверени в заповед №279/29.11.2016г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр.
дело №619/2016г. на РС – Свиленград. Претендират се разноски.
В исковата молба са изложени
твърдения, че между ответника и праводателя на ищеца-
„МКБ Юнионбанк“ АД
е сключен договор за издаване и обслужване на кредитна карта „Visa“ №360-1 на 24.10.2007г., съгласно който банката се задължила в полза на Д.Д. да открие картова разплащателна сметка, издаде кредитна карта „Visa“ и предостави банков кредит в размер на
сумата от 1276,00 лв. Краен срок за погасяване на задълженията по договора за
кредитна карта е 31.01.2010г. На всяко десето число на месеца
кредитополучателят дължал минимална вноска от 5% от сумата на трансакциите, ведно с всички лихви, такси и комисионни за
отчетния период. Уговорена е възнаградителна/договорна/
лихва в размер на 14,88 % годишно-при усвояване на
средства от кредита с банковата карта чрез безкасово плащане на стоки и услуги
в търговски обекти, както и възнаградителна лихва от
17,4 % годишно при ползване на заемните средства чрез теглене на пари в брой от
терминални устройства или от клонове на банки, вкл. други финансови институции.
Уговорена е наказателна лихва в размер на възнаградителната
лихва, увеличена с надбавка от 10 пункта. Твърди се, че на 09.02.2008г.
кредитните средства са усвоени по картова
разплащателна сметка на ответника № BG94CBUN91951000134670. С Анекс
№01/20.01.2010г. страните изменили условията за погасяване на кредита
-уговорили за това краен срок до 30.04.2012г., както и размер на възнаградителна лихва - 17 % годишно при усвояване на
средства от кредита чрез безкасово плащане на стойки и услуги в търговски
обекти и 19,4 % годишно при ползване на заемните средства чрез теглене на пари
в брой от терминални устройства или от клонове на банки, вкл. други финансови
институции. Пояснява се, че на 04.03.2014г. е вписано в ТР вливане на „Юнионбанк“ ЕАД /предишно „МКБ Юнионбанк“
АД/ в „П.и.б.“ АД, от която дата последното се счита
универсален правоприемник на„Юнионбанк“ ЕАД .
Посочва се, че
кредитополучателят е преустановил плащанията от 10.07.2011г., неизплатени са
десет погасителни вноски за периода 10.07.2011-10.04.2012г., а до края на срока
на договора-30.04.2012г. просрочените задължения не са погасени.
Поддържа се, че за претендираните парични вземания ищецът подал заявление по
реда на чл. 417 ГПК, по което образувано ч. гр. дело № 619/2016 г. на РС-Свиленград и издадена заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, и изпълнителен лист.
В срока по чл. 414 от ГПК
ответникът, в качеството на длъжник, възразява да дължи изпълнение с довод, че
между страните не съществува правоотношение по Договор за издаване и обслужване
на кредитна карта „Visa“ №360-1 от 24.10.2007г.,
ведно с Анекс №1 от 20.01.2010г., във връзка с които да е издавана кредитна
карта.
В срока по чл. 131 от ГПК
ответникът оспорва исковете по основание и размер. Поддържа, че не е възникнало
твърдяното облигационно отношение. Сочи, че представения по делото договор за
издаване на банкова карта е с дата „08.11.2007г.“ При това, счита за недоказани
твърденията на ищеца, че ответникът се явява „оправомощен държател“, доколкото
се твърди наличие на друго съглашение- договор №360-1 от дата -24.10.2007г.
Ответникът не е получил кредитна карта и намира този факт за правопораждащ
кредитното правоотношение. Оспорва, че в качеството на картодържател е правил искане за подмяната й, според
представения анекс от 20.01.2010г. В тази връзка, счита, че договорът за
издаване на кредитна карта не е произвел действие. Оспорват се претендираните акцесорни вземания със съображения, че възнаградителна лихва се дължи при наличие на договорна
връзка, но срокът на договора не е продължен, при което за процесните
периоди е начислена недобросъвестно. Поддържа се, че след 30.04.2012 г., когато
изтича срока на действие на договора, възнаградителна
и наказателна лихва не се дължат, а банката може да претендира само обезщетение
за забава. Твърди се, че процесните вземания са частично
погасени, с оглед образувано от банката изп. дело
№2623/2016г. на ЧСИ с рег. №929 от КЧСИ. Прави се
възражение за изтекла тригодишна погасителна давност по отношение на главницата
и лихвите с довод, че се касае за револвиращ банков
кредит. Претендират се разноски.
С писмено становище ищецът
поддържа, че номерът и датата на договора за издаване и обслужване на кредитна
карта са вписани ръкописно в горен десен ъгъл на първа страница на документа, а
именно „№1 от 24.10.2007г.“ Намира, че печатно посочената дата „08.11.2007г.“ е
техническа грешка, а действителната дата се потвърждава от по-късно сключения
анекс от 20.01.2010г. Пояснява, че числото 360 е индекс, поставян на договори,
сключвани при финансов център „Харманли“ на
„МКБ Юнионбанк“ АД. Оспорва
се твърдението, че влизането в сила на договора е обусловено от предаване на
кредитната карта, тъй като страните изрично са приели, че поражда действие с
подписването му. Поддържа, че според т. 13.1 от договора, ако до изтичане срока
му, никоя страна не възрази писмено, действието му се продължава автоматично,
както е в случая –на 30.04.2012 . със срока по т. 13- с 2 г.и
3м. Счита, че уговарянето на срок за издължаване на кредита определя единствено
кога настъпва изискуемостта на дълга, което не води до преустановяване на
договорната връзка. Намира, че спрямо главното вземане е приложим давностния
срок по чл. 110 от ЗЗД и не се касае за плащания с периодичен характер.
Поддържа, че кредитната карта е била в държане на ответницата и същата е
подписала анекса, с който се удължава крайния срок на действие на договора за
кредитна карта.
Съдът,
като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по свое убеждение намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявени са искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във вр. чл. 430, ал.
1 и ал.2 от ТЗ, и чл. 92, ал. 1 от ЗЗД, по които ищецът трябва да установи наличието на валидно основание за възникване
задълженията на ответника и техния размер, а именно – сключен между ответницата
и праводателя на ищеца- „МКБ Юнионбанк“
АД договор за издаване и обслужване на
кредитна карта „Visa“ №360-1 на 24.10.2007г., ведно с анекс № 1 от 20.01.2010г.;
както и настъпила изискуемост на
задълженията по договора, вкл. че паричните средства са усвоени от длъжника. Фактът на плащане на паричните вземания следва да
бъде установен от ответника, чиято доказателствена тежест е и за направеното
възражение за давност.
С оглед въведените в процеса фактически
твърдения, претендираната и наречена от ищеца
„наказателна лихва” представлява уговорено неустоечно
вземане, тъй като неговия размер не се определя според този на законната мораторна лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, а от страните и
съобразно нарочни уговорки. Поради това искът е с правилна правна квалификация
по чл. 92 от ЗЗД. Обстоятелството, че с доклада по делото на страните е била
указана друга правна квалификация не се отразява на неговия предмет, очертан от
наведените фактическит твърдения от ищеца и така
разпределената доказателствена тежест по реда на чл. 146 от ГПК в съдебно
заседание на 28.03.2018г.
От приложеното ч. гр. дело № 619/2016
г. на РС-Свиленград се изяснява, че на 25.11.2016
г./дата на пощ.кл./ ищцовото
дружество е подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК против ответника. Със Заповед №279/29.11.2016г. е разпоредено Д.М.Д. да заплати исковите претенции, на
основание извлечение от счетоводните книги на банката за дължими суми по Договор
за издаване и обслужване на кредитна карта „Visa“
№360-1 от 24.10.2007г., ведно с Анекс №1 от 20.01.2010г.
Ищецът
представя Договор за издаване и обслужване на кредитна карта „Visa“ на ТБ МКБ Юнионбанк АД,
като на първа страница от документа в горен десен ъгъл ръкописно е отбелязано
„№1/24.10.2007г“. От предметното съдържание на договора се изяснява, че е
сключен на дата 08.11.2007г. между ТБ МКБ Юнионбанк АД-финансов център-Харманли, с
представители Д.Г.Ж.-директор, и М.Б.Т.-бизнес консултант,от
една страна, и Д.М.Д.-от друга. Установява се, че Банката се задължава да
открие на името на ответника картова разплащателна
сметка, да издаде кредитна карта „Visa” /т. 1.1./, и да
извършва по нареждане на картодържателя операции като
теглене
на пари в брой от терминални устройства АТМ (банкомати) и плащане на продажна
цена на стоки и услуги в интернет и търговски обекти, посредством картата. За това банката се задължава да предостави паричен
кредит при кредитен лимит до 1276,00 лв. /т. 7, вр.
т. 5.1, вр. т. 1 от договора/. Сумата може да се
усвоява многократно в рамките на срока на договора /т.7.1/. Усвоените суми
кредитополучателя следва да възстанови в пълен размер на 25-то число от месеца,
като в противен случай се начисляват лихви. Ежемесечно на датата на падежа, определена за месечен
сетълмент-10-то число на месеца, следва да постъпват средства за погасяване на
формираните задължения от извършени плащания /т.7.6, вр.
т.7.4/. Посочено е, че кредитната карта е валидна за две години, като банката е
длъжна да я издаде и предаде в срок до 10 работни дни от датата на подписване
на договора /т. 3, вр. т. 2.6/, като междувременно лицето-оправомощен държател и/или
титуляра на банковата сметка попълва формуляр за
издаването й, който остава у банката /т6.1/. Според т. 7.10 от договора,
крайният срок за издължаване на всички парични задължения на титуляра на картовата
разплащателна сметка е 27 м., считано от датата на подписването му, но не
по-късно от 31.01.2010г-крайна падежна дата. Според т. 14.3, вр. т. 13 от договора, съглашението се прекратява с
изтичане на срока му от 2г. и 3 м., като договора влиза в сила с подписването
му. Уговорено е, че ако до изтичане срока никоя страна не възрази писмено,
договора се продължава автоматично за същия срок /т.13.1/. В полза на банката
оправомощеният държател учредява залог върху възнаграждение по служебно правоотноношение, постъпващо по сметка
BG94CBUN91951000134670 в ФЦ-Харманли на ТБ МКБ Юнионбанк АД.
От
Анекс №1 от 20.01.2010г. към Договор за издаване и обслужване на кредитна карта
„Visa“ №360-1/24.10.2007г., подписан между ТБ МКБ Юнионбанк АД и Д.М.Д., се установява, че се сключва на
основание т.13.1 от Договор за издаване и обслужване на кредитна карта „Visa“ №360-1/24.10.2007г., като страните по него се
съгласяват да бъде удължен крайния срок на действие на посочения договор с 2г.
и 3м., считано от 20.01.2010г., но не по-късно от 30.04.2012г. Освен това,
страните променят крайния срок на погасяване на задължения по картова разплащателна сметка, без посочен номер, с 27 м.,
но не по-късно от 30.04.2012г. Уговоря се размер на възнаградителна
лихва - 17 % годишно при усвояване на средства от кредита чрез безкасово плащане
на стойки и услуги в търговски обекти и 19,4 % годишно при ползване на заемните
средства чрез теглене на пари в брой от терминални устройства или от клонове на
банки, вкл. други финансови институции.
От
молба за активиране на карта „Visa
Classic” с дата
08.11.2007г., подписана от Д.М.Д., се установява, че последната прави писмено
изявление да бъде активирана карта „Visa
Classic”
№4176500010018371, с код за активиране 231540.
Ищецът
представя извлечение от счетоводните си книги за периода 01.10.2007-28.02.2017г.,
видно от които са отразени трансакции по сметка с Iban
***
Д.М.Д..
По
делото е приета съдебно-икономическа експертиза,
вещото лице по която установява, че няма данни за усвояване на кредитния лимит
на твърдяната дата 09.02.2008г. При изследване на представените извлечения от
счетоводните книги на банката, вещото лице констатира, че са налице неясноти и
разминавания в текст и сума. Дава пример- на дата 29.02.2008г. е удостоверено,
че са „внесени на каса 1000,00 лв.“, а в колона за сума е вписано „300,00лв.“,
което действително се потвърждава от приложения документ. За вещото лице не е
възможно да се установи кое плащане за какво е съотнесено – за главница, лихва
или такса, тъй като почти всички вписвания са с еднакво съдържание. Единствено,
като краен резултат от операциите, е отчетено, че Д.М.Д. е внесла 4825,00 лв.,
общият оборот и приход по сметката от 9823,17лв., но без салдо или закрито
такова на основание просрочие. Вещото лице посочва,
че освен анализа на представената по делото счетоводна документация, е
направило опит и проверка в счетоводството на ищеца, но не са установени други
сметки за проверка и не му оказано съдействие за изследването. При това, не
може да се установи размера на съответното претендирано
вземане, като посочва, че в представените по делото документи счетоводните
операции не са изписани конкретно с точен и правилен текст.
За
изясняване на правния спор е приета допълнителна СИЕ, вещото лице по която
посочва, че е изследвало отново представените счетоводни документи, направило е
справка в офис на ищеца в гр.Свиленград и гр.
Хасково, и е получило извлечение за движение по посочената сметка и
разпределение на постъпилите суми. Констатира, че превишаване на кредитния
лимит е станало на 11.04.2008г., която дата приема за усвояване на кредита.
Въпреки допълнителните справки, вещото лице отново констатира единствено общ
оборот и приход по сметката от 9823,17лв. без салдо или закрито такова на
основание просрочие /или неплащане/. По отношение на
извлечението от счетоводните книги на банката, послужило за документ по чл.
417,т.2 от ГПК, не е открило и не са му предоставени данни и книжа как са
изчислени сумите, удостоверени в документа. С допълнителното заключение вещото
лице дава отговор, че внесените общо суми по сметката са общо 4949,09 лв., а
усвоените са общо 9823,17 лв. Титулярът на сметката е
останал задължен със 4883,08 лв. според предоставената от ищеца информация. Не
може да се изчисли от нея колко е за главница, такси, лихви.
По искане на ищеца е допусната
повторна СИЕ, която да установи конкретно размера на претендираните
акцесорни вземания, с оглед изходните данни за образуването им, съобразно
представените по делото Договор за издаване и обслужване на кредитна карта и
Анекс №1 от 20.01.2010г. На поставените задачи вещото лице посочва, че в
счетоводството на ищеца са отразени като непогасени претендираните
вземания, като за периода 10.07.2011-30.04.2012г. възнаградителната
лихва възлиза на сумата от 198,93 лева, а т.нар. „наказателна лихва“ за периода
10.07.2011-24.11.2016г. - 1792,94 лв.,
от които за периода 24.11.2013-25.11.2016г. -1000,53 лв.
Заключенията
на СИЕ, неоспорени от страните, при условията на чл. 202 от ГПК, съдът намира
същите за добросъвестно изготвени и дали отговор на задачите, така, както са
поставени.
Във
връзка с направеното от ответника оспорване, че между страните е сключен процесния договор, ищецът представя други два договора за
сключени банкови сделки с трети лица, с оглед които поддържа, че обичайна
практика е в горен десен ъгъл на първа страница от документа да се вписва номер
и дата на договора. Представените документи са допустими и относими,
с оглед установяване правнорелевантия факт от ищеца за
сключената банкова сделка на посочената от него дата. От договор за кредит
„Бизнес алтернатива“ с погасителни вноски, сключен между ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД-финансов център
Харманли, и ЕТ „Кирил Стайков“ се установява, че в
съдържанието на документа е вписана дата на сключване 21.07.2008г., а на първа
страница в горен десен ъгъл е поставен печат на банката с текст „MKB Unionbank Финансов център Харманли договор
№“ и след това вписано ръкописно „360-250/21.07.2008“. По аналогичен начин и в
представения рамков договор за издаване и обслужване на кредитна карта, сключен
между ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД- финансов център
Харманли, и Ангел Димитров Калинчев, е посочено в
текста, че съглашението е постигнато на 30.08.2010г., а в горен десен ъгъл на
първа страница е поставен печата на банката и вписан ръкописно текст „360-621/30.08.2010“.
Разпитани
св. М.Т. и св. Д.Ж., показанията им ценени при условията на чл. 172 от ГПК,
съобщават, че са работили във Финансов център Харманли на ТБ „МКБ Юнионбанк“ АД към 2007 г. Св. Ж. посочва, че ответницата е
била клиент на банката, но не си спомня
какви услуги е ползвала и дава
единствено предположения, последните- ирелевантни за процеса. Свидетелите описват,
че за сключването на ипотечни договори или за издаване на банкова карта,
клиентът попълва бланка-искане за разглеждане на
молбата му.
В
настоящото производство съдът се произнася според правното твърдение на ищеца
/кредитор/ в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение
вземане, за което е издадена заповед за изпълнение.
Основанието
на исковата претенция трябва да кореспондира с посочените пред заповедния съд
обстоятелства, от които произтичат паричните вземания. В тази връзка, спорен
между страните се явява въпросът възникнало ли облигационно правоотношение,
съгласно Договор за издаване и обслужване на кредитна карта „Visa“ №360-1 от 24.10.2007г., ведно с Анекс №1 от
20.01.2010г.
Договорът за издаване на
банкова карта е подвид на договора за потребителски
кредит, поради което за сключването му и неговата действителност, респ. доказване, е предвидена писмена форма, съобразно
приложимата през 2007 г. нормативна уредба на чл. 6, ал. 1 от ЗПК (отм.)
Становищата на страните, както
и съдът установява, е, че в подкрепа на тезата си ищецът представя Договор за
издаване и обслужване на кредитна карта „Visa“, в
чието съдържание е вписана дата на сключване- 08.11.2007г., а на първа страница
от документа, в горен десен ъгъл, допълнително е вписано „№1/24.10.2007г“, без
да е посочен автора на този текст.
Всяко допълнително писмено
изявление вписано в създаден вече документ е последващо, при което от
съществено значение е да се установи първо -кой е неговия автор, второ- това ли
е окончателната му воля, а ако се касае за договор- това ли е волята на
страните по него. В настоящия случай,
ищецът твърди, че това е негово изявление, което обаче ответната страна оспорва
да е съгласна с него, поради което и поддържа, че договор от 24.10.2007г.
не е сключван помежду им.
Съгласно чл. 178, ал. 2 от ГПК,
съдът оценява доказателствената сила на документ, в който има зачерквания,
изтривания, добавки между редовете и други външни недостатъци, с оглед на
всички обстоятелства по делото.
Представения по делото Анекс №1
от 20.01.2010г. действително препраща
към Договор за издаване и обслужване на кредитна карта „Visa“
№360-1 от 24.10.2007г., който според това допълнително съглашение е сключен между
страните. От изявленията на страните, удостоверени в него не може да се направи
категоричен извод касателно конкретна банкова сметка ***,
които да са предмет на договора за кредит от 08.11.2007г., приет по делото.
Същевременно, молба за активиране на карта „Visa Classic” на Д.М.Д. е
с дата 08.11.2007г., която кореспондира изцяло с датата на договора, представен
от ищеца, като съдът я цени приоритетно, така щото е изходящ от страната
документ, удостоверяващ неизгодни за нея факти. Съставянето на молбата
съответства и на задължението на оправомощения държател да попълни формуляр за
издаване на кредитна карта по т.6.1.
Ищецът поддържа, че практика на
банката е да регистрира договорите, сключени от ФЦ-Харманли,
като вписва регистрационния му номер и дата в горен десен ъгъл на първа
страница на документа. Действително, това се потвърждава от представените
договори за банкови сделки, но се установи, че датата, посочена в съдържанието
на документа, отговаря на датата на регистрирането му чрез поставяне на печат.
Правилата на формалната логика налагат да се приеме, че банката поначало
регистрира договора на датата, на която се подписва. При това, представените от
ищеца доказателства разколебават собственото му твърдение, че се касае за
техническа грешка относно вписаната в съдържанието на представения по делото
документ - дата на сключване на процесния договор.
Ето защо, съдът намира, че писмените
доказателства са в насока, че правоотношение между страните е възникнало, но на
дата 08.11.2007г., а така представения
анекс следва да се приеме,че касае друга облигационна
връзка между страните, за наличието, на която категорични доказателства не се
ангажират от ищеца. Този правнорелевантен факт
очевидно не кореспондира с фактическите твърдения на ищеца, тъй като правното
основание на посочените парични вземания, въз основа на което е заявил, че
ответникът дължи изпълнение, е друго. Същевременно съдът не е властен да
тълкува хипотетичната му воля какви и колко съглашения съществуват между
страните.
Съобразно разпределената
доказателствена тежест с доклада по делото, по реда на чл. 146 от ГПК в с.з. на 28.03.2018г. и неоспорен от ищеца, банката трябва
да установи, че заемните средства за усвоени реално от картодържателя
по посочената банкова сметка. ***, защото, за да извършва платежни операции
оправомощения държател, банката първа следва да изпълни задължението си да
издаде и предаде кредитната карта. По делото нито писмените, нито гласните
доказателства изясниха този факт, при което за съдът остава и недоказано, че
посочените парични суми са разходвани от ответника / вж. в този смисъл решение
№10/19.07.2016 г. по т. дело №3386/2014г. на
ВКС, I т.о./
Приетите
заключения на СИЕ също не подкрепят твърденията на ищеца за съществуването на
парични вземания на посоченото основание и в претендирания размер.
Представеното извлечени от счетоводните книги на банката, послужило за документ
по чл. 417, т.2 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, както и приложените счетоводни справки-извлечения
са писмени изявления кореспондиращи с понятието за частни свидетелстващи
документи, изходящи от съставилата ги страна и удостоверяващи изгодни за нея
факти. Следователно, тези писмени доказателства не притежават обвързваща съда
материална доказателствена сила за правнорелевантните
обстоятелства, а удостовереното в тях следва да се подкрепя от други
доказателствени източници. В тази връзка, вещите лица по СИЕ са основали изводи
си изключително на счетоводните данните на ищцовото
дружество, поради което не се променя доказателствената стойност на
ангажираните от ищеца документи. Нещо повече, вещото лице по основна и
допълнителна СИЕ посочи, че не са му представени първични счетоводни документи
относно извършените платежни операции, а сама по себе си справката-извлечение
от счетоводните книги е с неточни и непълни записвания. При това, счетоводните
записвания не предоставят възможност за проследяване на стопанските операции -
какви суми и кога са усвоявани, нито какви плащания са правени и на каква
стойност, и изпълнени ли са от банката платежните нареждания. Изводите на
вещото лице по основна и допълнителна СИЕ дават основание на съда да приеме, че
счетоводните записвания не са водени редовно, а представените по делото, за да
притежават материална доказателствена сила, по арг.
чл. 182 ГПК и чл. 55 ТЗ, следва да се
основават на документи, обективиращи обстоятелства,
които могат да се противопоставят на противната страна, каквито не се
представиха.
Целта
на производството по реда на чл. 417, т. 2 от ГПК е получаване на незабавно,
неочаквано и принудително изпълнение от длъжника спрямо субект -банкова
институция, изрично посочен в закона, за когото законодателят е предвидил
облекчен ред за събиране на паричните му вземания. Съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК,
вр. чл. 417, т. 2 ГПК, достатъчно е Банката да
представи документ, който е редовен от външна страна и удостоверяващ подлежащо
на изпълнение вземане срещу длъжника. Документ, на който е придадена законна
/материална/ доказателствена сила за целите на специалното производство. С
решение № 12 от 02.10.2012.г по к.дело № 4/2012 г.,
Конституционен съд на Р България прие, че изходящите от банката документи
следва да се ползват с обективността, достоверността и надеждността на
документите, изходящи от държавните учреждения и общините, установяващи техни
вземания. Съображенията са, че дейността на кредитните институции е поставена
под разрешителен режим, с по-високи изисквания и стандарти за извършваната от
тях финансово-счетоводната дейност, а нормативната
база, каквато не съществува за никой друг от участниците на финансовия пазар,
регламентира всеобхватно банковото документиране и контрола над него. В
настоящия правен спор ищецът се е сдобил с изпълнително основание въз основа на
документ, чието издаване се ползва с доверие от законодателя, с оглед на това,
че се презумира изрядност на финансовите и счетоводни
дела на една банка. Съдът намира, че установените по делото факти сочат на
извод, че в случая банката не установи нито валидно възникнало кредитно
правоотношение, нито да е водила синхронизирано хронологично и систематично банково
документиране, вкл. счетоводно записване. При това положение исковите претенции
по основание и размер се явяват недоказани и следва да бъдат отхвърлени.
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът трябва да бъде осъден
да заплати сторените от ответника разноски за правна помощ за 320,00лв.
Предвид
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените
от „П.И.Б.“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, против Д.М.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във вр. чл. 430, ал. 1 и ал.2 от ТЗ, и чл. 92, ал. 1
от ЗЗД за установяване съществуването на парично вземане за сумата от 1261,79 лева-главница по Договор за издаване и обслужване на
кредитна карта „Visa“ №360-1 от 24.10.2007г., ведно с
Анекс №1 от 20.01.2010г., сумата от 85,26 лева-договорна
лихва за периода от 10.07.2011г. до 30.04.2012г.; сумата от
1770,36лева-мораторна нейустойка
или т.нар. „наказателна лихва“ за периода от 10.07.2011г. до 24.11.2016г.;
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.11.2016г. до
окончателното й изплащане, удостоверени
в Заповед №279/29.11.2016г. за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл. 417 от ГПК, издадена по ч. гр. дело №619/2016г. на РС –
Свиленград.
ОСЪЖДА
П.И.Б.“
АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление:***, да заплати на Д.М.Д.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, сумата от 320,00
лева –съдебни разноски пред РС-Свиленград.
Решението може да бъде
обжалвано пред ОС – Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от
настоящото Решение да се връчи на страните.
СЪДИЯ:
Д.
Тодорова