№ 266
гр. Пазарджик, 26.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Николинка Попова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Попова Въззивно
гражданско дело № 20225200500229 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
За жалбоподателя „Стик- Кредти” АД, редовно призован не се явява
представител.
Ответницата по въззивната жалба Р. ИВ. Й., редовно призована не се
явява.
По делото е постъпило писмено становище от жалбоподателя „Стик-
Кредти” АД, чрез пълномощникът му адв.Д. с която моли да се даде ход на
делоти се излагат доводи по съществото на правния спор.
По делото е постъпило писмено становище от Р. ИВ. Й., чрез своя
процесуален представител адв. Г.Ч., в което твърди, че поради служебна
ангажираност няма възможност да присъства в съдебно заседание, предвид
което моля да се даде ход на делото в негово отсъствие. Оспорвам
депозираната от „Стик-Кредит“ АД въззивна жалба, по съображенията,
изложени в отговора на въззивна жалба. Заявява, че няма да соча нови
доказателства. Взема становище по съществото на спора. Претендира и
направените съдебно-деловодни разноски, включително и адвокатско
възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за настоящата съдебна
инстанция, за което представя списък на разноските по чл. 80 от ГПК. Прави
възражение за недължимост, евентуално за прекомерност, на претендираното
адвокатско/юрисконсултско възнаграждение от процесуалния представител
1
на ответното дружество.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото,
затова
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С Решение № 898 от 28.10.2021г. постановено по гр. д. N 923 по описа за
2021 година на РС Пазарджик, съдът е осъдил „Стик-Кредит“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл.“Оборище“
№13Б, представлявано от Христина Миткова Тодорова да заплати на Р. ИВ.
Й., с ЕГН **********, живуща в гр.Пазарджик, ул."Райко Алексиев" №11,
ет.5, ап.50, със съдебен адрес: гр.София, ул.„Иван Денкоглу” №7, ет.5, ап.9 на
основание чл.55 ал.1, предл. 1-во от ЗЗД сумата в размер на 24,00 лева,
представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски
кредит – кредитна линия №584689/10.12.2019г., сключен помежду им, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 10.03.2021г. до окончателното изплащане на сумата, както и
разноски по делото за държавна такса и за възнаграждение на вещото лице в
размер общо на 190 лева, като е отхвърлил иска за разликата над сумата от
24,00 лева до претендирания размер от 25,00 лева, като неоснователен.
ОСЪДИЛ е „Стик-Кредит“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.Шумен, пл.“Оборище“ №13Б, представлявано от Христина
Миткова Тодорова да заплати на адвокат Г.Ч. - САК, със съдебен адрес:
гр.София, ул.„Иван Денкоглу” №7, ет.5, ап.9 адвокатско възнаграждение в
размер на 300 лева.
Срещу постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна
жалба „СТИК - КРЕДИТ” АД, чрез адв. А.Д.. Счита същото за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано.
На първо място твърди, че съдът е решил, че е налице нарушение на
разпоредбата на чл. 11, т.10 от ЗПК, предвид това че „в процесния договор за
потребителски кредит са посочени абсолютните стойности на лихвения
процент по заема и на ГПР. Липсва ясно разписана методика/начин на
формиране на годишния процент на разходите по кредита. Не става ясно кои
2
компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора
ГПР в размер на 42,58%. “. Този извод на съда е приет дословно от исковата
молба на насрещната страна без обаче да е подкрепен с някакви законови
разпоредби или съдебна практика, което прави и решението на съда в тази
негова част напълно необосновано. Счита, че причината за това е именно
липсата на такова изискване в закона, което било направено и като
възражение в депозирания от тяхна страна отговор. Подобно съждение е в
противоречие и с друго заключение на съда, а именно, „че ГПР е величина,
чийто алгоритъм е императивно заложен в ЗПК и приемането на методика,
налагаща изчисляване на разходите по кредита по начин, различен от
законовия, е недопустимо.“. ГПР не може да бъде изчислен по начин,
различен от посочения в Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК, като в
процесния случай, вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, чието заключение първоинстанционният съд бил приел като
доказателство, установява че посочения в Договора ГПР съответства не
действителния (имайки предвид това, че вещото лице е използвало
императивно заложената формула). Счита че в случая, съдът смесва реда за
определя ГПР с изискването за посочване на „методика за изчисление на
референтен лихвен процент“ по чл.10, ал.1, т.9а. Кредиторът бил длъжен да
посочи методика, но единствено за определяне на референтен лихвен
процент, ако такъв е договорен между страните. Посоченият в договор за
кредит № 584689 / 10.12.2019г. лихвен процент не е референтен. Следва да се
има предвид и че съгласно Решение на СЕС от 20 септември 2018 г. по дело С
448/17г., данните за изчисляването на ГПР е необходимо да бъдат изброявани
само когато в Договора липсва посочен ГПР, а вместо него е посочена
единствено математическата формула за неговото изчисляване. Сочи съдебна
практика. Твърди ,че допълнителните допускания били подробно описани в
чл. 13 от Договора и в чл. 14.11. от Общите условия, които са неразделна част
от Договора, като те са именно тези, които Директивата урежда и допуска.
Според първоинстанционният съд, изложеното води до нарушаване на
правото на потребителя да получи „пълна, точна и максимално ясна
информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да
може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го
сключи.“, а оттам и до нарушение на чл. 11, т. 10 от ЗПК. Предвид това че в
Договора и приложенията към него ( Погасителен план, СЕФ и Общи
3
условия) са описани ясно и точно всички разходи на потребителя - главница,
възнаградителна лихва, неустойка при неизпълнение на задължението за
предоставяне на обезпечение - посочени са размера, основанието и падежа на
всеки един от тези разходи и предвид това, че съгласно практиката на СЕС,
която е задължителна за българските съдилища, ГПР трябва да бъде посочен
именно и единствено като процент, за да бъде постигнат желания от
законодателя ефект на Директива 2008/48, счита, че няма как да бъде прието
че договорът е недействителен на това основание. Поради което намираме и
решението в тази неговата част за незаконосъобразно и постановено в
противоречие, както с българското, така и е европейското законодателство и
практика.
На второ място, съдът бил приел, че предвидената в Договора
неустойка „в случая макар да е уговорена като санкция, доколкото се дължи
при неизпълнение на договорно задължение, е предвидена да се кумулира
към дължимото текущо възнаграждение (договорна лихва), както и към
законната лихва, дължима при просрочие.“ Съдът бил приел, че „по този
начин неустойката се отклонява от основните си функции - обезпечителна и
обезщетителна и предоставя сигурна печалба за кредитора.“. Твърди ,че
изложените от съда аргументи обаче по никакъв начин не кореспондират с
безспорно установеното по делото, а именно - че плащания по задължението
за неустойка не са правени. Напротив - последното доказва твърденията на
ответника в първоинстанционното производство, че кредиторът не е длъжен
да начислява подобна неустойка и че същата не представлява сигурна за него
печалба, доколкото се дължи единствено при непредоставяне на обезпечение,
което не зависи от него, а зависи единствено от волята на потребителя.
Поради което намираме аргументите изложени от съда в тази насока за
необосновани и неправилни. Съдът бил приел още и че „заплащането й
представлява допълнителна финансова тежест за потребителя и в този смисъл
уговорката противоречи на добрите нрави, не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, поради което
представлява неравноправна клауза по смисъла на разпоредбата на чл.143 ал.1
от ЗЗП.“. Ноторно известно е, че по своя характер, неустойката винаги
представлява парична санкция, имаща за цел да гарантира изпълнението „под
страх“, че в противен случай би се начислила ( цит. Решение № 59 от
4
29.04.2010 г. по т.д. № 687/2009 г. на Върховен Касационен съд, Търговска
колегия). С оглед което е и нормално в случай, че задължението, което тя
обезпечава не бъде изпълнено - размерът на задължението на длъжника да
нарастне. Поради което счита обстоятелството, че същата „представлява
допълнителна финансова тежест за потребителя“ не следва да я прави
нищожна, предвид това, че законодателят изрично е предвидил нейната
правна характеристика да бъде такава, а обжалваното съдебно решение в тази
негова част, се явява незаконосъобразно.
На следващо място твърди ,че решението е в противоречие със закона и
задължителната съдебна практика и в частта, в която неустойката е приета за
неравноправна. Съгласно чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в
договорите са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. Считаме, че
доколкото ищецът в първоинстанционното производство не оспори нашите
твърдения относно кандидатстването за кредит с такива параметри на
Договора, изпращането на имейли във връзка е него и воденето на
комуникация по сключването му, въпреки нашето изрично запитване в тази
насока, както и предвид представените и неоспорени по делото доказателства,
установяващи тези наши твърдения и предвид изричното ни запитване, дали
същия ги оспорва, няма как да бъде прието, че клаузите по Договора не са
индивидуално уговорени, а оттам и неравноправни. Въпреки това, отново
необосновано и не въз основа на представените доказателства, съдът е приел
обратното.
Освен това съдът приема, че неустойката е трябвало да бъде включена в ГПР.
Този аргумент на съда отново се явява необоснован с оглед това, че поради
изложените по- горе факти и съображения, неустойката не представлява
сигурна печалба за кредитора и като такава няма как да бъде включена в него.
Решението в тази си част се явявало и незаконосъобразно, доколкото
съгласно чл. 19, ал. 1, т. 3 от ЗПК при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща
при неизпълнение на задълженията си по договора. В самото решение е
цитиран и §1, т.1 от ДР на ЗПК, уреждащ легалната дефиниция на понятието
„общ разход по кредита за потребителя. В същия отново не са предвидени
неустойките и другите видове разходи, които потребителя дължи при
неизпълнение на задълженията си по Договора. Поради което считаме, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че договорът е
5
недействителен на това основание.
На последно място, съдът бил приел, че клаузата, уреждаща размера на
възнаградителната лихва по Договора е нищожна, поради противоречие на
добрите нрави, доколкото нейният размер надвишавал трикратния размер на
законната лихва при необезпечени заеми, а за обезпечени кредити -
двукратния размер на законната лихва. Съдът се е аргументирал с това, че по
отношение на този размер, имало трайна съдебна практика, като не се е
произнесъл по изложените от наша страна възражение в тази част. Както вече
е било изложено в отговора на исковата молба, съдебната практика приемаща,
че възнаградителната лихва не следва да надвишава трикратния размер на
законната лихва е остаряла, като има множество съдебни решения в тази
насока. Сочи съдебна практика.
Искането е да се отмени изцяло обжалваното, като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано и да се постанови ново, с което да се
отхвърли изцяло исковата претенция на Р.И. Йосивофа срещу „СТИК -
КРЕДИТ” АД. Претендират се разноски.
В законния срок е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от Р.
ИВ. Й., чрез процесуалния й представител адв. Г.Ч.. Моли да се остави без
уважение депозираната от „Стик-Кредит” АД въззивна жалба като
неоснователна. Твърди ,че първоинстанционният съд правилно, обосновано и
справедливо е постановил своето решение, след обсъждане на целия обем от
налични доказателства в тяхната съвкупност и цялост.
В отговорът на виззивната жалба се излагат подробни съображения във
връзка с възраженията наведени във въззивната жалба.
Искането е да се оставите без уважение предявената от „Стик- Кредти”
АД въззивна жалба и се потвърди решението на РС. Претеднират се съдебно-
деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение за пред двете
съдебни инстанции.
Във въззивната жалба и отговорът на въззивната жалба не сочат
доказателства. Не се правят доказателствени искания.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА предсатевните писмени становища от пълномощниците на
6
страните и списъци по чл.80 от ГПК.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът счете делото за изяснено от фактическа страна, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10,15
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7