Р Е Ш Е Н И Е
№ 35
гр. Русе, 09.02.2023 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, ІІ-ри състав, в публично заседание на дванадесети
януари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:
Съдия: СПАС СПАСОВ
при
секретаря МАРИЯ С. като разгледа
докладваното от съдията СПАСОВ административно
дело № 406 по описа за 2021 год., за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно-процесуалния кодекс, във вр. с чл. 220 от Закона за
митниците (ЗМ).
Образувано е по жалба на „Астра
биоплант“ ЕООД, със седалище гр. Сливо поле, обл. Русе, против Решение рег. №
32-172485 от 02.06.2021 г. към митнически декларации (МД) с MRN 20BG002002037509R3/06.10.2020 г.; MRN 20BG002002037516R0/06.10.2020 г.; MRN 20BG002002038034R9/14.10.2020 г.; MRN 20BG002002038055R7/15.10.2020 г. на Директора на Териториална
дирекция (ТД) „Северна морска“ при Агенция „Митници“ (сега ТД „Митница Варна“),
с което се коригират четирите митнически декларации,
като е разпоредено Е.Д. 6/14 „Код на стоката – код по Комбинираната
номенклатура“ и Е.Д. 6/15 „Код на стоката код по ТАРИК“ да се чете **********;
данните в поле „Задължения“ за стока № 1 от всяка митническа декларация да се
четат съобразно отразеното в съответните таблици в решението и са установени
публични задължения за досъбиране мито в общ размер на 124 130,50 лв. и
ДДС в общ размер на 24 826,11 лв., ведно с лихва за забава върху размера
на дължимите вземания, на основание чл. 114 от Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
В жалбата се твърди, че решението е
издадено без да е налице фактическо и правно основание за коригиране на
митническите декларации и за начисляване и досъбиране на допълнителни публични
задължения за мито и ДДС. Твърди се, че е недопустимо релевирането на
резултатите от извършения анализ на стоката по МД № 20BG002002037509R3/06.10.2020 г. км декларации, подавани през 2018
г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Изложените твърдения сочат на доводи за
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и противоречие
с материалния закон. В съдебно заседание са наведени и доводи за нищожност
поради липса на компетентност на издателя на административния акт. Иска се
решението да бъде отменено. Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът в производството – Директорът
на ТД Митница Варна при Агенция „Митници“, оспорва жалбата. Твърди, че с
оспорваното решение стоката е класирана правилно, както и че не са извършени
нарушения на процесуалните правила. В представено писмено становище излага
подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение. Моли обжалването
да бъде отхвърлено. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение
на прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
Жалбата е подадена от лице – адресат
на административния акт, при наличие на правен интерес, тъй като с него се
засяга неблагоприятно правната му сфера и в рамките на 14-дневния срок от
съобщаването му. Следователно, подадената жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата се явява
основателна.
Съдът, като взе предвид доводите в
жалбата и извърши преценка на събраните по делото множество доказателства,
включително представените с административната преписка, приема за установено от
фактическа страна следното:
В периода от 06.10.2020 г. до
15.10.2020 г. „Астра биоплант“ ЕООД, подава четири митнически декларации – MRN 20BG002002037509R3/06.10.2020 г.; MRN 20BG002002037516R0/06.10.2020 г.; MRN 20BG002002038034R9/ 14.10.2020 г.; MRN 20BG002002038055R7/15.10.2020 г., с които декларира режим
„допускане за свободно обращение“ стока, описана като „Рафинирани отпадни води
от производството на палмово масло“, с код по ТАРИК **********, държава на
износ Малайзия, деклариран произход Малайзия, условие на доставка FOB Порт Кланг.
По първата митническа декларация MRN 20BG002002037509R3/06.10.2020 г. е декларирана посочената стока
„Рафинирани отпадни води от производство на палмово масло“ с бруто тегло
504 140 кг и деклариран код по ТАРИК **********, със ставка на митото по
отношение на трети страни 2,00%, произход Малайзия, износител „United
fineoleo SDN BHD” – Malaysia.
Стоката е описана по коносомент като „Refined palm oil mill effluent
/POME/”.
Към митническата декларация са
приложени: коносомент № MEDUPM541751 от
30.08.2020 г. за двадесет и пет броя контейнери, натоварени със стока
„Рафинирани отпадни води от производството на палмово масло“, бруто тегло
504 140,00 кг, изпратени от пристанище Порт Кланг, Малайзия; фактура (Invoice) 0 F2020/0070 с дата 30.08.2020 г. на фирмена
бланка „United fineoleo SDN BHD“ към „Астра биоплант“ ЕООД за 501,64 MT
“Refined palm oil mill effluent /POME/”
с обща фактурна стойност 383 754,60 USD; packing list от 30.08.2020 г.; delivery
note от 30.08.2020 г.;
сертификат за произход от 29.08.2020 г.; sertificate
of sustainability от
30.08.2020 г.; информационни документи, съпътстващи превози на отпадъци,
съгласно Регламент (ЕС) № 1013/2006 – чл. 18 и приложение ANNEX
VІІ; анализен сертификат
от “United fineoleo SDN BHD” и
weight ticket от
30.08.2020 г.
На 09.10.2020 г. от стоката по тази
митническа декларация е взета проба за проверка на тарифно класиране с Протокол
за вземане на проба № 22/09.10.2021 г. (л. 27 от преписката и л. 57 от делото).
Пробите са изпратени до Централна
митническа лаборатория (ЦМЛ) с писмо с рег. № 32-296440/12.10.2020 г. и Заявка
за анализ/експертиза рег. № 22/10.10.2020 г. (л. 20 и л. 22 от преписката).
От ЦМЛ е изготвена митническа
лабораторна експертиза (МЛЕ) № 03_14.10.2020/11.11.2020 г. за анализ на стока с
описание „Рафинирани отпадни води от производството на палмово масло“, по Протокол
за вземане на проба, рег. № 22/09.10.2020 г. (л. 24-24 от преписката).
Съгласно експертизата, анализираната
проба представлява тъмно кафеникава, непрозрачна, маслообразна течност с малко
количество фина утайка (при стайна температура) и силен, неспецифичен за
определен вид масло мирис. Определеният мастно-киселинен и триглицериден състав
на стоката не се асоциира с масло от конкретен вид, но може да се идентифицира
като смес от разтителни мазнини и масла (с преобладаващо палмово масло или
негова фракция, без наличие на животински масла и мазнини. Пробата е изпитана
по девет показателя: органолептично описание, мастно-киселинен състав,
киселинно число, свободни мастни киселини, вода, загуби при сушене, качествена
химична идентификация, йодно число и триглицериден състав. Според триглицеридния състав е
установен профил, характерен за различни растителни масла, поради което е
прието, че пробата е смес от растителни мазнини и масла. Резултатите по показателите свободни
мастни киселини и йодно число съвпадат с обявените от изпращача в издадения от
него сертификат за анализ.
На база резултатите от МЛЕ и данните
от придружаващите стоката, документи, анализираната проба се охарактеризира
като негодни за консумация смеси или препарати от растителни мазнини и техните
фракции.
Органът е приел, че на основание
правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби
към Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на
стоки за позиция 1518, стоката, с определените с МЛЕ характеристики и съгласно
данните от приложените документи, попада в обхвата на код 1518 00 99 на КН,
различен от декларирания.
Предвид състава на стоката
приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 90 със ставка на митото по отношение на
трети страни - 7,7%.
Административният орган е направил
извод, че стоката не се класира в декларирания код 1518 00 95 на КН, тъй като
той обхваща негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и
масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, а
анализираната стока представлява негодна за консумация смес единствено от
растителни мазнини и масла.
Ответникът е приел също така, че е
налице идентичност на стоката по митническа декларация MRN 20BG002002037509R3/06.10.2020 г., от която е взета и анализирана
проба и стоките по останалите три митнически декларации, посочени в решението. Този
извод е обоснова с аргумента, че и в четирите митнически декларации е описана
стока „Рафинирани отпадни води от производството на палмово масло“ с
производител и износител “United fineoleo SDN BHD”, Malaysia и получател „Астра биоплант“ ЕООД и
деклариран код по ТАРИК **********. Прието е също така, че макар данните за
свободните мастни киселини и йодното число, описани в придружаващите стоките по
всяка митническа декларация, сертификати за анализ да варират (за свободните
мастни киселини от 2,28% до 4,72%, а за йодното число – от 79,03 до 82,93),
това не променя характеристиките на продукта и стоките по четирите декларации
могат да се считат за идентични.
При тези констатации
административният орган е приел, че на основание чл. 101 от Регламент (ЕС) №
952/2013 и чл. 54, ал. 1 от ЗДДС за декларираните стоки, описани като “Рафинирани
отпадни води от производството на палмово масло“ по процесните четири митнически
декларации възниква задължение за допълнително заплащане на държавни вземания,
в размер на 124 130,50 лв. вносно мито и 24 826,11 лв. ДДС или общо
148 956,61 лв.
С Писмо № 32-110201/06.04.2021 г. (л.
17-19 от преписката) „Астра биоплант“ ЕООД е уведомено за мотивите, на които ще
се основава решението на митническия орган в съответствие с нормата на чл. 22,
пар. 6 от Регламент (ЕС) № 952/2013, като му е предоставена възможност за
отговор. По делото не са налице данни дружеството да е изразило становище в
указания му срок.
В Решение рег. № 32-172485 от 02.06.2021
г. митнически декларации (МД) с MRN 20BG002002037509R3/06.10.2020 г.; MRN 20BG002002037516R0/ 6.10.2020 г.; MRN 20BG002002038034R9/14.10.2020 г.; MRN 20BG002002038055R7/15.10.2020 г., като се позовава на проведените
изследвания и цялостната експертна оценка, Директорът на ТД „Северна морска“
при Агенция „Митници“ приема, че декларираната стока № 1, описана като: „Рафинирани
отпадни води от производството на палмово масло“ в митническите декларации,
представлява негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини и
масла, като на основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и
предвид Общите разпоредби към Обяснителните бележки към Хармонизираната система
за описание и кодиране на стоки за позиция 15 18, стоките по нея следва да се
класират, в код по КН 15180099, в код по ТАРИК 1518 00 99 90, със ставка на
митото по отношение на трети страни - 7,7%, поради което, на основание чл. 29
от Регламент (ЕС) № 952/2013, чл. 48 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл.
84, ал. 1, т. 1 от ЗМ, чл. 56 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 5, т. 39 от
Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. чл. 77, пар. 1, вр. чл. 85, пар. 1, вр. чл. 101,
пар. 1, вр. чл. 102 от Регламент (ЕС) № 952/2013, вр. с чл. 54, ал. 1 и чл. 56
от ЗДДС, чл. 59, ал. 2 от ЗДДС и чл. 59 от АПК, коригира митническите
декларации относно Е.Д. 6/14 „Код на стоката – код по Комбинираната
номенклатура“ и Е.Д. 6/15 „Код на стоката код по ТАРИК“ като разпорежда да се
чете **********; данните в поле „Задължения“ за стока № 1 за всяка от
митническите декларации да се четат съобразно отразеното в съответните таблици
в решението и са установени публични задължения за досъбиране в общ размер на в
размер на 124 130,50 лв. вносно мито и 24 826,11 лв. ДДС, ведно с
лихва за забава върху размера на дължимите вземания, на основание чл. 114 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 г., вр. с чл. 59, ал. 2 от ЗДДС.
Във връзка с наведените от
жалбоподателя възражения за нищожност на оспорваното решение, по делото са
представени Заповед № 364/31.03.2021 г. на Директора на Агенция „Митници“, с
която на Кирил Адриянов Йорданов (лицето, подписало оспореното решение) е
възложено да изпълнява по съвместителство длъжността директор на ТД „Северна
морска“, считано от 01.04.2021 г. до назначаване на служител на незаетата
длъжност, но не по-късно от 30.09.2021 г. Представена е и длъжностната
характеристика за длъжността директор на териториална дирекция, подписана от
Кирил Йорданов (л. 111-118 от делото).
За изясняване на
спорните обстоятелства като свидетели са разпитани Й. Грозданов Г. – корабен
агент, представител на „Астра биоплант“ ЕООД при митническата проверка и
вземане на пробите от процесната стока на 09.10.2020 г. и Д.Х.Н. – митнически служител,
присъствал при проверката. В съдебно заседание от 28.04.2022 г. (л. 133-134 от делото), свидетелят Г.
сочи, че зад а се вземе проба от стоката, първо се отваря контейнера, а в него
има „флекситанк“, от който се взема самата проба. На флекситанка има отвор през
който се взема пробата с нещо като тел. Отворът се намира по средата в
най-долната част на флекситанка. Пробите се вземат от служители на
специализирана фирма, които поставят взетото количество от стоката в бутилки.
Служители на митницата не са извършвали вземане на проби.
В показанията си свидетелката
Николов посочва, че контейнерите са стандартни и в случая този вид стока се
транспортира с 20 футови контейнери, а флекситанка представлява ПВЦ опаковка за
този специфичен товар, който заема около 95% от опаковката. Флекситанкът има
един единствен отвор, от който може да се вземе проба. Флекситанкът заема почти
целия обем на контейнера като в горната част винаги има малко място, където се
вижда тавана на контейнера. Според свидетелката стоката представлява еднородна
хомогенна течност и изтича като кафеникава течност с консистенция на олио.
По искане на жалбоподателя е
допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза (л. 246-249 от делото).
Експертизата дава заключение, че вземането
на проби от процесната стока трябва да бъде извършено съгласно следните
стандарти: БДС EN ISO 555:2003 Животински
и растителни мазнини и масла Вземане на проби (ISO 555:2001); БДС EN ISO
5555:2001/A1:2014 Животински
и растителни мазнини и масла Вземане на проба Изменение 1: Гъвкави контейнери
за транспортиране на течни продукти (ISO 5555:2001/A1:2014). Съгласно последния стандарт
вземането на проби от гъвкав контейнер трябва да се извърши по време на процеса
на пълнене или разтоварване като се използва методът по т. 6.6. от стандарт БДС
EN ISO 5555 – Вземане
на проби от тръбопроводи при прехвърляне, като например пробите могат да бъдат
взети посредством многократно вземане на точкови проби от потока на симетрични
интервали от време.
Според вещото лице в процесния случай
от процесната стока е отбрана проба съгласно Протокол за вземане на проба №
22/09.10.2020 г. и акт за отбиране на проба/09.10.2020 г. (C.S.S.
Bulgaria) като при
вземането на пробата не са спазени изискванията на стандартизираните методи за
вземане на проби по отношение на
изискването за формиране на обединена проба като е взета точкова проба
единствено от крана, намиращ се на дъното на един от флекситанковете. Не е
спазено и изискването за количество от 5 литра за обединена проба. Протоколът
за вземане на пробата не съдържа задължителна според стандартите информация за
условията, при които е взета пробата, използваните уреди и пр. Заключението на
експертизата е, че не са спазени правилата, които да гарантират
предсдтавителност на пробите и действителни стойности на получените въз основа
на техния анализ резултати. Според вещото лице взетата проба от процесната
стока не е представителна и по този начин характеристиките на взетата проба не
са еднородни с характеристиките на търговската партида. Поради това резултатите
от изпитванията на тези проби не могат да се отнесат към стоки, внесени по
други митнически декларации.
От заключението на вещото лице става
ясно, че при извършване на анализа на процесната стока от Централната
митническа лаборатория по деветте анализирани характеристики са използвани в
болшинството си приложими методи на анализ, с изключение на показателя
„мастно-киселинен състав“, при който е приложени вътрешно-лабораторен метод,
базиран на отменен стандарт БДС EN ISO 5508:2004 и е използвано техническо
средство с невалиден калибрационен статус. По отношение на показателя „загуба
при сушене“ в МЛЕ не е посочен използвания от ЦМЛ метод. възможно разслояването
й на фракции, които в зависимост от физико-химичните показатели да имат
различна плътност и така да заемат различни места в общото количество. Вещото
лице посочва, че пробите трябва да се вземат съгласно изискванията на
приложимите стандартизирани методи за вземане на проби от процесната стока,
като е категорично, че в случая не са били спазени правилата, които да
гарантират представителност на пробите и действителни стойности на получените
въз основа на техния анализ резултати по изпитаните характеристики. Вещото лице
сочи също така в експертизата си, че от използваните методи за изследване на
деветте характеристики на стоката, само един (титрувален метод за определяне на
йодно число) попада в обхвата на акредитацията на ЦМЛ. Всички останали методи на
анализ, приложени към процесната стока са извън обхвата на акредитацията. Тази
констатация на експертизата всъщност се съдържа и в самата МЛЕ, в която под
таблицата с резултатите от изследването на процесната проба по отделните
показатели е посочено, че със символ * се обозначава „метод от обхвата на
акредитацията“, а такъв символ е поставен единствено на единия от методите
(„БДС EN ISO 3961:2018“),
използвани за определяне на йодно число.
В експертизата в.л. С. посочва, че на
база показателите „профил на мастно-киселинен състав“ и „йодно число“ може да
се определи точно съдържанието на една стока, когато тя представлява чист
продукт, има определен биологичен произход (растителен или животински) и е
изградено от един вид масло/мазнина.
В съдебно заседание на 12.01.2023 г.
(л. 260-263 от делото) вещото лице описва технологията, при която се получава
процесната стока като отпадък при производството на палмово масло и не е
стандартизиран продукт, а само специфициран по определени характеристики. При
различните доставки продуктът ще варира по характеристики, но те трябва да са в
определени граници по спецификацията, която придружава продукта. Няма как
винаги характеристиките да са еднакви.
Експертизата е оспорена от ответника, но съдът прие,
че с оглед компетенциите на вещото лице, добрата защита на даденото заключение
и най-вече предвид оценката на това заключение на плоскостта на събраните
писмени и гласни доказателства, това оспорване е неоснователно.
При
така установената фактическа обстановка и предвид чл.
168 от АПК, във вр. с чл.
146 от АПК, съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение е
издадено от компетентен орган и в рамките на неговите правомощия съгласно чл.
101, § 1 и чл. 29 от Регламент (ЕС) № 952/2013, във вр. с чл. 19, ал. 1 и ал. 7
и чл. 15, ал. 2, т. 8 от ЗМ, във вр. с чл.5, т. 39 от Регламент (ЕС) № 952/2013
и приложените заповеди, противно на твърденията на жалбоподателя. Не се споделя
тезата, че оспореното решение следва да бъде издадено от лицето поставило под
отчет процесната стока, в каквато насока е твърдението за нищожност.
Оспореното решение
изхожда от директора на Териториална дирекция „Северна морска“ към Агенция
„Митници“, сега Териториална дирекция „Митница Варна“, който притежава
качеството „митнически орган“ по смисъла на чл. 5, т.
1 от Регламент (ЕС) № 952/2013 и е компетентен съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМ да издава решения от вида на
процесното. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗМ решенията по прилагане на митническото
законодателство се издават от директора на Агенция „Митници“ или от директорите
на териториални дирекции.
Съгласно чл. 19, ал. 7 от
ЗМ за целите на прилагането на чл. 29 от Регламент ЕС № 952/2013 решения взети
без предварително заявление се издават от директора на териториалната дирекция (ТД
Северна Морска, сега ТД Митница Варна), където са възникнали фактите и
обстоятелствата, изискващи вземането на решение. Нещо повече чл. 5, т. 1 от
посочения регламент за целите на кодекса въвежда определението за митнически
органи - митническата администрация на държавите членки, които отговарят за
прилагането на митническото законодателство, както и всички други органи,
оправомощени от националното законодателство, които в случая са изчерпателно
уредени и в чл. 16 от ЗМ, и в чл. 33, т. 9 от Устройствения правилник на
Агенция „Митници“ и в длъжностната характеристика на л. л. 120 - 123 от делото. Следователно, и с оглед фактите по
делото, с горепосочената разпоредба директорът на ТД „Северна морска“, сега ТД
„Митница Варна“, е оправомощен да издаде решение по прилагане на митническото
законодателство.
В настоящия случай, видно от заповед на
директора на Агенция „Митници“ (л. 118 от делото), длъжността директор на ТД Северна
Морска се изпълнява чрез съвместяване от заместник-директора на териториалната
дирекция Кирил Йорданов, който е и издател на оспорения в настоящото
производство административен акт.
Съгласно чл. 101, §1 от
Регламент (ЕС) № 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври
2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, размерът на
дължимите вносни или износни мита се определя от митническите органи, отговорни за мястото, където възниква или се
счита, че възниква митническото задължение съгласно чл. 87, веднага щом
тези органи разполагат с необходимата информация. По силата на последната
посочена разпоредба (чл. 87) и тази на чл. 77 от същия регламент, митническото
задължение при режим „допускане до свободно обръщение“ възниква на мястото,
където се подава митническата декларация за внос.
С оглед дефиницията на чл. 5, т. 1 от посочения регламент и чл. 104,
пар. 1 от МКС и чл. 56 от ЗДДС компетентните митнически органи „вземат под
отчет“ определения с решението размер на дължимите държавни вземания.
Твърдението на жалбоподателя, че „митническия служител, който е взел под отчет
съответните държавни публични вземания е следвало да издаде процесното решение“
е в противоречие с посочените приложими правни норми.
Оспореното решение е в
писмена форма и в него са посочени правните основания за издаването му, както и
се съдържа изложение на фактически обстоятелства, които, според административния
орган, обосновават разпоредения краен резултат, т.е. съдържа изискуемите
реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактическите и правните
основания за издаването му.
Съдът
констатира обаче, че в хода на административното производство са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с
реда и начина на вземане на проба от процесната стока, както и във връзка с
нейния лабораторен анализ в Дирекция „Централна митническа лаборатория“. Тези
нарушения са обусловили и неправилното приложение на материалния закон от
гледна точка на извършеното тарифно класиране на стоката.
Разпоредбата
на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент (ЕС) № 952/2013, към която се препраща
и в чл. 29 от същия по отношение на решенията, взети без предварително
заявление, урежда процесуалното задължение на митническите органи, преди да
вземат решение, което би било неблагоприятно за заявителя, да му съобщят
мотивите, на които ще се основава решението, и да му предоставят възможност да
изрази своето становище в определен срок от датата, на която го е получил или
се счита, че го е получил. Нормата на чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент
(ЕС) № 952/2013 е императивна, а в случая не са налице някои от изключенията от
регламентираното в нея право на изслушване, предвидени в същата разпоредба,
втора алинея, б. “а“ – б. “е“, респ. в чл. 10 от Делегиран регламент (EC)
2015/2446. В чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 е предвидено и
минималното съдържание на съобщението по чл. 22, § 6, първа алинея от Регламент
(ЕС) № 952/2013. В него следва да е посочено: а) документите и информацията,
които митническите органи възнамеряват да използват като основание за своето
решение; б) срокът, в който съответното лице трябва да изрази своето становище,
считано от датата, на която е получило съобщението или се счита, че го е
получило; в) упоменаване на правото на съответното лице на достъп до
документите и информацията, посочени в буква а), съгласно приложимите
разпоредби.
В случая
до жалбоподателя е изпратено Писмо изх. № 32-110201/06.04.2021 г., което
отговаря на формалните изисквания на чл. 8, § 1 от Регламент за изпълнение (ЕС)
2015/2447 (л. 17-19 от преписката). Писмото е връчено с обратна разписка на
представител на жалбоподателя на 14.04.2021 г. (л. 16 от преписката). В
определения 30-дневен срок последният не е депозирал становище или възражение и
не е представил доказателства.
Както
беше посочено, процесуални нарушения са допуснати на първо място при вземането
на проби от процесната стока.
Вземането
на проби от стоките е регламентирано в чл. 189 и чл. 190 от Регламент (ЕС) №
952/2013, респ. чл. 238 – чл. 242 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, от
съответните задължителни
международни стандарти за вземане на проби от различни продукти, а за
неуредените в регламентите и стандартите въпроси – от Ръководството за вземане
на проби от стоки за целите на митническия контрол и контрола върху акцизните
стоки, утвърдено с т. 2 от Заповед № ЗАМ-1397/30.08.2019 г.
Българският
стандарт БДС EN ISO 5555
„Животински и растителни мазнини и масла. Вземане на проба“ е одобрен от председателя на БИС
на 03.10.2003 г. и е идентичен на стандарт EN ISO 5555:2001. Същият е изменен с
Изменение 1 „Гъвкави контейнери за транспортиране на течни продукти“
(т.нар.“флекситанкове“, flexitanks). В превода на български език,
т.6.6.5, на този стандарт е посочено изрично следното: „Не е възможно да се
вземе проба от гъвкав резервоар, след като е бил напълнен, а вземането на проби
трябва да се извършва по време на процеса на пълнене или разтоварване.
Следователно трябва да се използва методът, описан в 6.6. Когато съоръженията
за пренос на масло не предоставят подходяща точка за вземане на представителни
проби, се предлага да бъде произведена тръба с дължина от около 0,3 м., с
подходящи връзки във всеки край, снабдена с подходящ пробовземен кран. Тази
тръба трябва да бъде свързана между клапана на flextank и нагнетателната линия преди
започване на товарене/разтоварване, за да се вземат последователни проби по
време на целия процес на товарене/разтоварване. Съответно, последователните
проби трябва да бъдат внимателно смесени, за да се получат представителни проби
от целия товар, които след това могат да бъдат разделени, за да се осигурят
нужното количество проби. Минималният размер на наливната проба от гъвкав
резервоар трябва да бъде 5 l, независимо от обема на маслото
в резервоара“. Към изискванията на посочения стандарт препраща и вещото лице Ц.С.
(технически оценител в Изпълнителна агенция „Българска служба по акредитация“,
вкл. по вземане на проби и методи на изпитване от животински мазнини и
растителни масла) в даденото от нея заключение по назначената
съдебно-техническа експертиза. Видно от Протокол за вземане на проба № 22 от 09.10.2020
г., взетото количество от стоката в 3 бр. единични опаковки (PVC буркани),
е приблизително по 1 литър, т.е. много по-малко от минимално
изискуемия обем на пробата от гъвкав резервоар от 5 л., съгласно стандарт БДС
EN ISO 5555, обстоятелство потвърдено и от заключението на вещото лице. На
следващо място, както става ясно от показанията на свидетелите Г. и Н. в
съдебно заседание от 28.04.2021 г., пробите са вземани през крана за разтоварване
на гъвкавия контейнер, който се намирал в най-долната му част, чрез средство,
приличащо на тел с дължина около метър. Изтеглената субстанция, според св. Г. е
“хомогенна смес, светлокафява, бежева, утаена“, като при вземане на пробата от
отвора е изтекла различна течност като цветове. Според св. Н. стоката е
„еднородна хомогенна течност и изтича като кафеникава течност“ Свидетелката
сочи, че няма как от тази обособена опаковка да изтече като различни течности.
Течността не е била водниста, но все пак има изтичане, „нещо като с
консистенция на олио“.
Очевидно
е, като този факт се установи по несъмнен начин и от заключението по назначената
съдебно-техническа експертиза, че приложеният способ за вземане на проби изцяло
не съответства на този, описан в БДС EN ISO 5555, с приложимото негово
изменение относно вземане на проби от гъвкави контейнери за транспортиране на
течни продукти (т.нар. флекситанкове). Това обстоятелство изцяло компрометира
представителността на пробата, предвид, както сочи и вещото лице, че няма как
при температурата, при която е взета пробата, тя (стоката) да е била
хомогенизирана и да съдържа всички необходими съставки за изпитване. Още повече
следва да бъде съобразено и обстоятелството, че вземането на пробата е само от
дъното на флекситанка, където се фрагментират основно утайките и водата и
именно те постъпват предимно във взетата проба.
Обстоятелството, че пробите са били взети от служители
на специализирана сървейска фирма – C.S.S. Bulgaria, не освобождава митническите
органи от отговорността за правилното пробовземане, съгласно приложимия
стандарт, посочен и в съответната карта (процедура) за вземане на проби, а
именно SAM-102 „Храни, течни, висок вискозитет“ в Ръководството по вземане на
проби за митническата и данъчната администрация (SAMANCTA), приложима и за
стоки с код 1518 от раздел III, глава 15 от КН, между които са
примерно изброени и следните: животински мазнини и високо вискозни растителни
масла, сланина, маргарин, какаово масло, фъстъчено масло, растителна мазнина и
подобни продукти.
Съгласно
чл. 240, § 3 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, вземането на проби се извършва от самите митнически
органи. Те обаче имат право да изискат вземането на проби
да се извърши под техен надзор от декларатора или от ангажиран за целта
експерт. Ако в законодателството на Съюза няма разпоредби в това отношение,
експертът се определя съгласно законодателството на съответната държава членка.
В т. 3 „Отговорности“ от утвърденото със Заповед № ЗАМ 1397/30.08.2019 г.
Ръководство за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и
контрола върху акцизните стоки, е записано следното: “Отговорности за прилагане
на настоящото ръководство при вземане на проби от стоките за целите на
митническия контрол носят ръководителите на митническите учреждения …. Когато
пробите се вземат от декларатора или от определено от него лице, митническият
служител е длъжен неотлъчно да присъства при вземането на пробите. Той
контролира процеса на пробовземането и е отговорен за спазването на всички
процедури от настоящото ръководство. Взема решения и носи отговорност за
предприемане на действия при отстраняване на отклоненията по време на
изпълняваните процедури. За всички предприети действия, свързани с вземането на
пробите и тяхната представителност по отношение на проверяваната стока,
митническият служител носи отговорност съгласно действащите разпоредби“. В т. 4.3
„Стандарти“ от ръководството има изрично препращане към списъка на приложимите
стандарти, публикувани на интернет страницата на ЕК в Ръководството по вземане
на проби за митническата и данъчната администрация (SAMANCTA), т.е. и към посочения
там стандарт БДС EN ISO 5555.
Видно от
т. 10 „Присъствали при вземането на пробата (име, подпис)“ от Протокола за
пробовземане рег. № 22/09.10.2020 г., изпълнен върху формуляр
съгласно Приложение № 15 към чл. 155, ал. 4 от отменения на 13.09.2016 г. ППЗМ
(същият, като реквизити, съответства на образеца по Приложение № 3 от
Ръководството за вземане на проби от стоки за целите на митническия контрол и
контрола върху акцизните стоки), при вземане на проба от процесната стока, е
посочено, че при вземането на пробата е като представител на декларатора
„Лоджистик груп“ е присъствал св. Й. Г. и митническия служител Ангел Калев, в
т. 9, трета клетка „Име на лицето взело пробата“ е посочена свидетелката Д.Н.,
за която се установи, че само е присъствала на пробовземането, а пробата е била
взета от С.Ж. – служител на специализираната фирма C.S.S.
Bulgaria, както е
посочено в съставения Акт за отбирана на проба (л. 71 от делото). Именно в този
акт е посочено и че взетата проба е в 4 бутилки от по 1 литър, а не както се
сочи в протокола за вземане на проба № 22/09.10.2020 г. – 3 бутилки. В случая митническите органи,
макар да са присъствали при вземането на пробата (единият дори е посочен като
вземащ пробата), не са изпълнили своето задължение да осъществяват постоянен
надзор при пробовземането и осъществяването му съобразно приложимите стандарти.
По този начин те (митническите органи) не могат да се освободят от отговорност
за процесуалните последици от евентуалните допуснати при вземане на пробата
нарушения.
В
обобщение следва да се посочи, че при вземане на пробата са допуснати множество
нарушения, които изцяло дискредитират нейната представителност по отношение на изследваната
стока, а още на по-силно основание и по отношение на стоките по останалите три
митнически декларации, които стоки не са били изследвани. Това е самостоятелно
основание за отмяната на оспорения административен акт.
Дори и да
се приеме, че пробата е представителна, то при нейното изследване в ЦМЛ също са
допуснати нарушения, констатирани от вещото лице по назначената експертиза. Приложеният
при изпитването метод за установяване на мастнокиселинен профил не е в обхвата
на акредитация на ЦМЛ. Това се установява от писмените доказателства по делото.
Видно от т. 1 и т. 2 от представената Заповед № А 535/11.09.2020 г. на ИА
„Българска служба по акредитация“ (л. 103 от делото), Централната митническа
лаборатория е акредитирана за изпитване на животински и растителни мазнини и
масла по следните методи и стандарти: „метилов естер на маслената киселина“ по
БДС EN ISO 5508 и „йодно
число“ по БДС EN ISO 3961.
Стандарт БДС EN ISO 5508 „Животински и растителни мазнини и масла. Анализ на
метиловите естери на мастните киселини чрез газхроматография“ е отменен на
17.08.2015 г. от БДС EN ISO 12966-4:2015 (вж. и т. 4.2 от заключението по
експертизата). В конкретния случай за изследване на мастнокиселинния профил на
процесната стока е използван „Вътрешно-лабораторен метод (Съгласно отменен БДС EN ISO 5508)“,
който вътрешно-лабораторен метод самата ЦМЛ не е обозначила като включен в
обхвата на акредитацията, макар отменения стандарт, на който се основава този
метод да е в обхвата на акредитацията. Липсва акредитация на ЦМЛ и за
приложените към останалите показатели методи за анализ, с изключение на единия
приложен метод при определяне на йодно число, но в оспорваното решение е
възприета стойността на йодно число, определена по метода, за който не е налице
акредитация. Представената от ответника по делото Заповед № А 674/28.11.2022 г.
на изпълнителния директор на ИА „Българска служба за акредитация“ (л. 244 от
делото) е ирелевантна към настоящия спор, доколкото с нея се установяват
наименованията на продуктите, вида на изпитване/характеристика и методите за
изпитване (стандартизирани/валидирани), за които към настоящия момент е
акредитирана Централната митническа лаборатория и те нямат отношение към
момента на изготвяне на МЛЕ, обсъждана в настоящото дело.
При липса
на акредитация за прилагане на съответните методи за анализ на отделните показатели,
коректността на получените данни при прилагането им не може да бъде
установявана ad hoc, в рамките
на всяко конкретно дело, само въз основа на резултатите от участието на ЦМЛ
през 2020 година в междулабораторни изпитвания по този метод наред с други
европейски митнически лаборатории, дори и тези резултати да са удовлетворителни
като точност по обработените статистически показатели.
Допуснатите
при вземането на пробите от стоката и изследването им в ЦМЛ нарушения са
съществени по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, доколкото обективно препятстват
възможността за формиране на законосъобразен извод относно нейните обективни
характеристики, и по-конкретно относно нейното съдържание с оглед наличието или
отсъствието на животински мазнини в нея, които нарушения са рефлектирали и
върху тарифното й класиране.
В обобщение следва да се посочи, че
административният орган не е доказал, в съответствие с указаната му доказателствена
тежест съгласно чл. 170, ал. 3, вр. ал. 1 от АПК (определение от з.з. на 30.06.2021
г.), че процесната стока е смес само от растителни мазнини и масла, както е
прието в административния акт, поради което и стоката е била неправилно тарифно
класирана в код по КН ********** „Други“, за който приложимата ставка на митото
по отношение на трети страни е 7,7%, съответно неправилно са били установени и
задължения за досъбиране.
По изложените съображения оспореното решение се
явява незаконосъобразно – издадено при съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, поради което следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143,
ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени своевременно
поисканите и направени деловодни разноски. От данните по делото съдът установи,
че същите са в общ размер от 590 лева – заплатена държавна такса (50 лв.) и
депозити за възнаграждение на вещото лице (300 лв. + 240 лв.). Деловодните
разноски, съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК, следва да бъдат възложени в тежест
на Агенция „Митници“, която е юридическото лице – чл. 7, ал. 1 от ЗМ, в чиято
структура е включен административният орган – издател на оспорения акт. Съдът
намира, че на жалбоподателя не следва да се присъжда договореното адвокатско
възнаграждение в размер на 4 000 лв. съгласно договор за правна защита и
съдействие № 009019 от 02.08.2021 г. (л. 15 от делото), той като в договора е
записано, че то следва да бъде заплатено по банков път, по посочената банкова
сметка, ***елства за извършено плащане. С оглед на това не следва да бъде
обсъждано направеното от ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение рег. № 32-172485
от 02.06.2021 г. към митнически декларации (МД) с MRN
20BG002002037509R3/06.10.2020 г.;
MRN 20BG002002037516R0/06.10.2020 г.;
MRN 20BG002002038034R9/14.10.2020 г.; MRN 20BG002002038055R7/15.10.2020 г.
на Директора на Териториална дирекция (ТД) „Северна морска“ при Агенция „Митници“
(сега ТД „Митница Варна“).
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „Астра биолант“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Сливо поле, община Сливо поле, област Русе, ул. „България“ №
23, представлявано от управителя Д.Ф.М., сумата от 590,00 (петстотин и деветдесет) лева – деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: