МОТИВИ
към Присъда № 260053/26.10.2020г. по НОХД № 7891/2019г. по
описа
на ПРС - ХХІІІн.с.
Районна прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение срещу подсъдимият Н.Н.С.
за това, че на 03.03/04.03.2019
г. в гр. Пловдив е отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 350,00
лева от владението на Б.С.М. ***, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.194 ал.1.
Прокурорът
поддържа така повдигнатото обвинение, като предлага на подсъдимия да бъде
определено и наложено наказание при правна квалификация на деянието по чл.197
от НК.
Подсъдимият
Н.Н.С. не се явява и не взема отношение по повдигнатото обвинение, като по
отношение на същия производството е проведено по реда на чл.269 от НПК.
Защитникът на същия – адв. Г. счита, че в случая е налице административно
нарушение и следва да бъде приложена нормата на чл.250 ал.1 т.2 от НПК.
Граждански
иск не е предявен.
Съдът,
въз основа на събраните и приложени по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено от фактическа и
правна страна следното :
Подсъдимият
Н.Н.С.
е роден на *** ***, б, български гражданин, със средно образование, безработен,
неженен, неосъждан, ЕГН **********
Свидетелят
Б.С.М. живеел сам под наем в партерен етаж, състоящ се от стая с баня и
тоалетна, находящ се в гр. Пловдив, ул. “В“
№ 1а. М. познавал подс. Н.Н.С. като двамата преди години били съседи.
На
03.03.2019 г. вечерта в гр. Пловдив свид.
М. бил в дома си и бил потърсен по мобилния си телефон от подс. С.. Двамата се
уговорили последният да посети М. в дома му,
за да се изкъпе и да остане да пренощува у тях. М. дал адреса си на подсъдимия,
който дошъл в дома му още същата вечер. Двамата разговаряли, яли, пили, след
което М. заспал, а С. останал в дома на свидетеля.
На
03.03./04.03.2019г. С. забелязал на закачалка в стаята работен елек на свид. М.
и докато последния спял, бръкнал във вътрешния джоб на елека, отнел сумата от
350 лева и си тръгнал като изхарчил откраднатите пари за лични нужди.
На
04.03.2019г. сутринта М. установил липсата на
сумата от 350 лева, направил неуспешни опити да се свърже по телефона с подс.
С. и подал жалба в 02 РУ на МВР гр. Пловдив.
След
разкриване на престъплението С. бил отведен в сградата на ІІ РУ на МВР гр. Пловдив
и при проведена беседа с полицейски служител при ІІ РУ на МВР гр. Пловдив – свидетеля
М.И.П., признал за извършената от него кражба и подробно обяснил механизма на извършването й. В последствие
същият възстановил на М. отнетата сума, за което била съставена и надлежна разписка.
Така
описаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин от
показанията на свидетелите Б.С.М., М.И.П.. Гореописаните факти и обстоятелства
се подкрепят и от приложените по делото писмени доказателства – разписка, свидетелство
за съдимост и характеристична справка, приложени по дознанието и съдебното
дело.
Съдът
кредитира напълно показанията на разпитаните свидетели М. и П., като ги счита
за логични, безпротиворечиви, последователни, кореспондиращи и допълващи се
помежду си, в голямата им част като незаинтересовани и в съответствие с
останалите доказателства по делото. Всички те описват подробно обстоятелствата
преди, по време и след случая, в зависимост от това на каква част от протеклите
събития са станали очевидци. В тази връзка всички те описват обстоятелствата,
свързани с присъствието на подсъдимия в дома на пострадалия и отнемането на
сумата от 350лева. Безспорно се установява и факта на възстановяване на последната
от С. и съставянето на надлежна разписка за това.
При
така установената фактическа обстановка, съдът намира, че подсъдимият Н.Н.С. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.197
т.1 вр. чл.194 ал.1 от НК, тъй като на 03.03/04.03.2019 г. в гр. Пловдив е
отнел чужди движими вещи – парична сума в размер на 350,00 лева от владението
на Б.С.М. ***, без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои,
като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд вещта е
заместена.
От субективна
страна деянието е извършено от подсъдимия Н.С. умишлено, при форма на вина -
пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 от НК. Същият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е неговите общественоопасни
последици и е искал настъпването на тези последици. С. е съзнавал, че отнема от
свид. М. сумата от 350лв., без негово съгласие и с намерение противозаконно да
ги присвои.
За
пълнота на настоящите мотиви следва да се посочи, че не могат да бъдат
споделени доводите на защитата относно приложението на чл.218б от НК в
настоящия случай. Нормата на последния текст е категорична, че „За деяния по
чл. 194, ал. 3, чл. 195, ал. 4, чл. 204, буква "а", чл. 206, ал. 1 и
5 и чл. 207 и за вещно укривателство във връзка с тях, когато стойността на
предмета е до размера на две минимални работни заплати за страната, установени
към датата на извършване на деянието, наказанието е глоба от сто до триста
лева, налагана по административен ред, ако предметът на престъплението е
възстановен или заместен“. Тоест в случая са налице два от трите изискуеми
критерия – стойността на отнетото от подс. С. имущество е под размера на две
минимални работни заплати за страната към датата на престъплението и тя е
заместена, но повдигнатото по делото обвинение е за деяние по чл.194 ал.1 от НК, а не за такова по ал.3 на същия текст. Поради това и в настоящия случай
съдът на би могъл да приложи исканата от защитата разпоредба на чл.250 от НПК
или с присъдата да постанови прилагане на чл.218б от НК.
С оглед
на така изложената по-горе фактическа обстановка и правна квалификация на
престъплението, извършено от подсъдимия Н.Н.С. като такова по чл.197 т.1 вр.
чл.194 ал.1 от НК, за постигане целите на индивидуалната и
генералната превенция, но най-вече за поправянето и превъзпитанието на дееца,
на същия следва да бъде определено и наложено наказание “ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”
при условията на чл.54 от НК. Според настоящия състав именно с това наказание
биха се постигнали горепосочените цели, визирани в чл. 36 от Наказателния
кодекс. При индивидуализация размера на така определеното по вид наказание,
съдът отчита всички обстоятелства по делото, а именно превесът на смекчаващите
отговорността на дееца обстоятелства. Като такива се очертават чистото съдебно
минало на подсъдимия, липсата на други противоправни прояви до момента.
Отегчаващи отговорността обстоятелства не се установяват. С оглед на изложеното
съдът намира, че най-справедливо е на Н.Н.С. да бъде наложено наказание от ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Предвид
размера на определеното наказание „лишаване от свобода“, чистото съдебно минало
на подсъдимия по време на извършване на деянието, както и за поправянето и
превъзпитанието му, настоящият състав е на становище, че така наложеното
наказание пет месеца „лишаване от свобода“ НЕ Е необходимо да бъде изтърпяно от
същия реално. От една страна наказанието по вид и размер съответства на
изискванията на чл.66 от НК, подсъдимият не е осъждан, като съдът намира, че е
налице и третата предпоставка за отлагане на наказанието. Разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК поставя на първо място поправянето на подсъдимото лице и именно
на тази плоскост - личността на подсъдимия и прогнозата за неговото поправяне и
превъзпитание, като в конкретния случай съдът преценява, че с условното
осъждане тази цел може да бъде постигната. Освен това за този извод се отчитат
и данните за семейното положение на подсъдимия, което отново обосновава извод
за положително осъществяване на поправителното въздействие върху него, ако
осъждането му е условно. В допълнение към това, макар поправянето и
превъзпитанието на дееца да е с приоритетно значение при преценката на
приложимостта на института на чл. 66, ал. 1 от НК, това не игнорира преценката
за общия превантивен ефект от наказанието. Определеното наказание, включително
и решаването на въпроса за ефективното му изтърпяване или отлагането му, освен
останалото, изразяват негативната обществена оценка за престъпното деяние и
поради това са предназначени да въздействат предупредително и възпитателно
върху останалите членове на обществото. Поради това, тежестта на извършеното
престъпление и неговата морална укоримост не могат да бъдат подминати при решаване
на въпроса за изтърпяване на наказанието, наложено на подсъдимия С., с оглед и
на осъществяване на целите на генералната превенция. Поради всичко изложено и на
основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наложеното на Н.Н.С. наказание
следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на настоящата
присъда в законна сила. Според състава
постановяването на реално изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от
свобода” по никакъв начин не би допринесло за реализиране целите на
индивидуалната и генералната превенции, които биха се достигнали и без
откъсване на подсъдимия от обществото, като на същия се предостави реална
възможност да се поправи и превъзпита, бидейки пълноценен гражданин и член на
обществото.
По
делото не са иззети и приложени веществени доказателства и не са били направени
разноски.
Причини
за извършване на деянието - ниска правна култура, незачитане на установения в
страната правов ред, желание за користно облагодетелстване.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
вярно, секретар Н.Т.