Р Е
Ш Е Н И Е
Номер / 09.08.2022 година град
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският
окръжен съд Търговско отделение
На
11.07. 2022 година
В
публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
СЕКРЕТАР:
Диана И.
изслуша
докладваното от съдията КАРАДЖОВА
т.дело
№ 173 по описа за 2020година,
за
да се произнесе, съобрази:
Производството е образувано по искова молба,
предявена от “А.“ ЕООД, ЕИК: ***,
със седалище и адрес на управление гр.С., ***, представлявано от управителя К.М.,
чрез адв. Б.З., САК, против „Ю.“ АД,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с.З., общ.С.З., обл.С.З.,
представлявано от изпълнителния директор А.П..
Ищецът посочва, че „А.“ ЕООД, ЕИК ***,
в качеството си на кредитор на „Ю.“ АД, ЕИК ***, предявява иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл.87 ЗЗД, вр.
чл.415, ал.1, т.3 ГПК, вр. чл.415, ал.3 ГПК за връщане на платена цена по
договор в размер на 431 738 лева, представляваща връщане на даденото на
отпаднало основание, ведно с законовата лихва върху сумата от датата на
подаване на заявление по чл.417 ГПК до окончателното й изплащане, като и иск с правно основание чл.92 ЗЗД, вр. чл.87 ЗЗД, вр. чл. 415,
ал.1, т.3 ГПК, вр. чл.415, ал.3 ГПК за заплащане на договорена компесаторна
неустойка в размер на 250000лв. по развален договор от 28.05.2018год., сключен между „А.“
ЕООД, „Ю.“ АД, ЕИК *** и „М.“ ООД, ЕИК ***.
Сочи, че „А.“ ЕООД е подало Заявление по
чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.
С Разпореждане №2800/09.03.2020год. по
ч.гр.д.№ 1073/2020год. по описа на PC-С.З., съдът отхвърля заявлението на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, против „Ю.” АД, ЕИК ***, за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумите:
431 738 лева - връщане на платена цена по сключен договор от 28.05.2018г. с
нотариална заверка на подписите, per. № 5054 от
28.05.2018 г. по описа на нотариус М.И., вписана под
рег.№ 260 в Нотариалната камара на РБ, с район на действие PC
- С., сумата от 250 000 лева -
неустойка по договора и законна лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението в съда до изплащане на вземането, като неоснователно.
Сочи, че съобщение за постановеното
разпореждане получил по електронна поща на 18.03.2020год,
като разпореждане №2800/09.03.2020год. по ч.гр.д.№1073/2020год. влязло в сила на 30.05.2020год.
Твърди, че за
защита на интересите на дружеството прибягнал до процедурата на обезпечение на
бъдещи осъдителни искове, каквито предявява с настоящата искова молба. С
определение №1567 от 30.06.2020 год. по ч.гр.д.№1949/2020 год. Апелативен съд С. допуска
обезпечение на бъдещите осъдителни искове, като определя едномесечен срок за
предявяване на исковете, считано от
връчване на съобщение до молителя-жалбоподател. Съдът
е приел правна квалификация на бъдещите искове чл.55 ал.1
пр.3 ЗЗД и чл.92 ЗЗД.
Ищецът посочва фактите, на
които се основава искът с правно основание чл.55,
ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл.87, ЗЗД, чл.415, ал.1, т.3 ГПК, вр. чл.415, ал.3 ГПК:
Ищецът сочи, че “А.“ е кредитор на „Ю.“АД и
има вземания, произтичащи от търговска сделка-сключен договор от 28.05.2018год. със страни, „Ю.“ АД, „М.“ ЕООД и
„А.“ ЕООД. Договорът, считано от 02.03.2020год. бил развален по вина на „Ю.“АД
и за „А.“ЕООД е възникнало вземане за връщане на платената цена в размер на 431
438 лева и вземане за дължима неустойка в размер на 250000 лева, както и
вземане за законна лихва върху главницата,считано от
06.03.2020 год. до окончателното й изплащане.
Сочи, че с
постановление за възлагане от 30.05.2018г., издадено от ЧСИ Г. Д., Частен
съдебен изпълнител Per.№781,
с Район на действие гр.С., по и.д.№ 20157810400446, ответникът „Ю.“ АД придобил
в собственост следния недвижим имот, а именно:
- 3/4
идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.803.470, при съседи,
съгласно скица на АГКК № 15-54795/03.11.2017г.: 68134.803.863; 68134.803.864;
68134.803.1082; 68134.803.466, 68134.803.2672, 68134.803.2280, с площ от 5 467
кв.м., номер по предходен план: няма, стар идентификатор: 81949.803.470, трайно
предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг
вид застрояване, представляващ: ПРАЗНО
ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ по първичен нотариален акт от 5 402 кв.м., а по
доказателствен акт от 5 467 кв.м., който имот е идентичен с описания по
доказателствен нотариален акт, поземлен имот, бивша нива с планоснимачен номер
470 /четиристотин и седемдесет/, попадащ в кадастрален лист №548 /петстотин
четиридесет и осем/, планоснимачен район - Южна градска територия 3-та част, при съседи: булевард ***, имот без посочен планоснимачен
номер и поземлени имоти с пл. № № 466, 1082, 864 и 863, за сумата от 988 940
лв. /деветстотин осемдесет и осем хиляди деветстотин и четиридесет лева/, от
които данъчната основа е в размер на 824 116.66 лв. (осемстотин двадесет и
четири хиляди сто и шестнадесет лева и шестдесет и шест стотинки) лв. и
164 823.34 лв. (сто шестдесет и четири хиляди осемстотин двадесет и три лева и
тридесет и четири стотинки) ДДС.
Посочва, че постановлението
за възлагане е влязло в законна
сила на 12.08.2019год., след решение на СГС по ч.гр.д.№9643/2018 год., II„б“
състав. Постановлението за възлагане е вписано в СВ-С. едва на 05.12.2019год.,
с отбелязана дата 03.12.2019год., което е значително забавяне на вписването
поради умишлено бездействие на ответника, като
собственик на имота.
Твърди, че на 28.05.2018г.,
в гр.С., между ответника “Ю.” АД, ЕИК
***, представлявано от Управителя А.В.П., ЕГН **********, наричано по-долу за
краткост ПРОДАВАЧ, от една страна, „М.” ООД, със седалище и адрес на
управление: град П., ул. ***, с ЕИК ***, представлявано от В.И. К. и „А.” ЕООД,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: град С., ул. ***,
представлявано от управителя К.А.М.,
наричани по-долу за краткост КУПУВАЧ, от друга страна, се сключил договор с
нотариална заверка на подписите, при следните съществени договорни клаузи от значение за изхода на настоящето дело:
- ПРОДАВАЧЪТ се задължава да
предприеме необходимите действия така, че да придобие на публична
продан от ЧСИ Г. Д., Частен съдебен изпълнител Per.№ 781, с Район на действие - С.
следния недвижим имот и да стане негов собственик, а именно: 3/4 идеални части
от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 68134.803.470, при съседи, съгласно скица на
АГКК № 15- 54795/03.11.2017г.: 68134.803.863; 68134.803.864; 68134.803.1082;
68134.803.466, 68134.803.2672, 68134.803.2280, с площ от 5 467 кв.м.;
- ПРОДАВАЧЪТ
възнамерява да учреди ново еднолично дружество с ограничена отговорност („Новото Дружество“), капиталът на
което да бъде формиран от непарична вноска - правото на собственост върху
Недвижимия имот;
- ПРОДАВАЧЪТ възнамерява да
продаде, а КУПУВАЧЪТ възнамерява да закупи съгласно сроковете и условията,
предвидени в този Договор, 100% от дяловете в капитала на Новото Дружество (“Дяловете”) при съотношение 50% за „М.” ООД
н 50% за „А.” ЕООД;
- На
28 май 2018 г. КУПУВАЧЪТ ще преведе по банковата сметка на ПРОДАВАЧА
авансово сума в размер на 1 024 117 лева, представляваща част от цената по чл.
3 от този Договор. Част от тази сума в размер на 988
940 лева ще се използва от ПРОДАВАЧА за заплащане на цената с
вкл. ДДС за придобиване на Недвижимия имот от ПРОДАВАЧА чрез ЧСИ Г. Д. в
производството на публична продан по и.д.№ 20157810400446,
като в тази цена от 988940,00 лева не е включено заплащането на таксите на ЧСИ
в производството по публична продан и за въвод във владение, вкл. местен данък
за придобиването на имота съгласно ЗМДТ, държавна такса за вписване в Служба по
вписванията. КУПУВАЧЪТ се задължава в 7 - дневен срок от влизане в сила от
постановлението за възлагане да преведе по сметка на ПРОДАВАЧА сумата в размер
на 39000,00 лева, служеща за заплащането на таксите на ЧСИ в производството по публична продан и за въвод във владение, вкл. местен данък
за придобиването на имота съгласно ЗМДТ, държавна такса за вписване в Служба по
вписванията. ПРОДАВАЧЪТ приема и се задължава да участва и придобие на
публичната продан Недвижимия имот, като използва за
това посочената част от авансово получената сума и осигури за себе си въвод във
владение в рамките на изпълнителното производство.
- В
двумесечен срок от вписването в Имотния регистър при Агенцията по
вписванията на придобиването на Недвижимия имот от
Продавача чрез ЧСИ Г. Д., ПРОДАВАЧЪТ се задължава да учреди еднолично дружество
с ограничена отговорност („Новото
Дружество“), капиталът на което да бъде формиран от непарична вноска -
правото на собственост върху Недвижимия имот.
- В срок до десет работни дни от вписването в Имотния регистър при
Агенцията по вписването на апорта на Недвижимия имот в дружествения капитал на
Новото дружество, страните се задължават да сключат окончателен договор за
прехвърляне на Дяловете, по силата на който ПРОДАВАЧЪТ ще продаде и прехвърли
Дяловете на КУПУВАЧА, а КУПУВАЧЪТ ще закупи и придобие Дяловете, заедно с
всички права и ползи, свързани и произтичащи от тях, свободни от
всякакви тежести, срещу заплатената по настоящия Договор цена.
- ПРОДАВАЧЪТ се задължава:
след вписването на Постановлението за възлагане на Недвижимия имот в Имотния
регистър към Агенцията по вписванията, да апортира Недвижимия имот в капитала
на Новото Дружество и да извърши вписването на Новото Дружество в Търговския регистър.
Ищецът твърди, че към датата на подаване на
настоящата искова молба изпълнение на договора от 28.05.2018 г. няма и не може
да има, тъй като с две разпоредителни сделки „Ю.“ АД е прехвърлил придобитите
3/4 идеални части от поземлен имот с идентификатор 68123.803.470, находящ се в
гр.С., бул.“Симеоновско шосе“ №1.
Заявява, че от Купувачите са платили всички
дължими суми, вкл. сумата от 39000 лева за разходи за издаване и вписване на
постановлението за възлагане и за въвод във владение на имота, както и че
купувачите по договора от 28.05.2018год. /„А.“ ЕООД и „М.“ЕООД/ са абсолютно изрядни при изпълнение на всички
свои задължения по договора, като тези задължения са изпълнени изцяло и в срок.
Твърди, че продажната цена на имота по
постановлението за възлагане е заплатена изцяло с парични средства на КУПУВАЧА
по договора от 28.05.2018 год. - „А.“ ЕООД и „М.“ ООД,
видно от клаузите на самия договор, като веднага след подписване на договора от
28.05.2018 год. на ПРОДАВАЧА
„Ю.“АД е платена и печалба в размер на 200 000 /двеста хиляди/ лева от
операцията по придобиване на имота със средства на „А.“ ЕООД и „М.“ ООД, по
учредяване на дружество, апортиране на имота в новоучредено дружество и
продажба на дяловете от новото дружество.
Сочи, че придобиването
на имота от страна на “Ю.” АД е осъществено, като постановлението за възлагане
е влязло в законна сила на дата 12.08.2019г., което постановление за възлагане
е надлежно вписано в СВ-С. едва на 03.12.2019год. Последващи действия от
„Ю.“АД по изпълнение на договора от 28.05.2018год. не са извършени.
Ищецът посочва, че към 27.01.2020год.
Купувачите са изпълнили всички произтичащи от договора задължения и са били
абсолютно изправна страна по него. До 27.01.2020 год. „Ю.“АД
не е предприело по нататъшни действия за изпълнението на договора, а именно не
е провело процедура по въвод във владение на недвижимия имот, не е апортирало недвижимия
имот в капитала на Новото Дружество, не е извършило вписването на Новото
Дружество в Търговския регистър, не е продало на Купувачите дяловете.
Сочи, че непредприемането на действия във
връзка с въвод във владение на имота на „Ю.“АД; с апортиране
на недвижимия имот в ново дружество по същество е отказ от „Ю.“АД да изпълни
задълженията си по чл. 6.1. букви от „Б“ до „Е“ вкл., респективно е отказ да
изпълни задълженията си по чл. 7.1. букви от „Г“ до „Е“ вкл. от Договора, в
частност отказва да изпълни договора по отношение на „А.“ ЕООД.
Твърди, че междувременно с
нотариален акт №19 том I рег.№ 550 дело №19 от 2020г. за покупко-продажба на
недвижим имот от 27.01.2020год., издаден от нотариус М.И., е прехвърлена 3/8 идеални части (1/2 от 3/4 идеални части) от поземлен имот с идентификатор
68134.803.470 на „М.“ООД. Нотариалният акт е вписан в Служба по
вписванията под вх.рег.№ 3111, акт том 6, акт номер
88, книга „Прехвърляния“. Продажната цена в размер на 631 379 лв. без ДДС следва да се
плати в тримесечен срок.
Сочи, че с извършеното
прехвърляне в полза на „М.“ ООД „Ю.“АД категорично показва, че няма да изпълни
договора от 28.05.2018год. в
неговата цялост и че е в невъзможност да изпълни изцяло договора. Това
обстоятелство пък несъмнено е прието от „М.“ООД, въпреки, че са страна по
договора от 28.05.2018год. и
че тази увреждаща прехвърлителна сделка противоречи на валидния договор от
28.05.2018год.
Предвид гореизложеното, на 29.01.2020год.
от името на „А.“ ЕООД чрез куриер „Е.“ е изпратено уведомление до Ю.“ АД, а на
30.01.2020 год. същото уведомление е изпратено и по електронна поща, с което е
дадена последна възможност на „Ю.“АД да изпълни поетите по договора от
28.05.2018год. задължения по отношение на „А.“ ЕООД и на основание чл. 7.1. буква „г“ от договора да осигури в срок от 30 дни, считано
от датата на получаване на това уведомление.
Сочи, че с
уведомлението „Ю.“ АД е уведомено, че в случай, че не изпълни задълженията в
дадения 30-дневен срок, уговорен между страните в договора, договорът ще се
счита развален, считано от 00.00ч. на деня, следващ изтичането на 30-дневния
срок, без необходимост от последващо уведомление от тяхна страна. Посочва, че
уведомлението по куриер е получено на 30.01.2020 г., за което прилага в оригинал обратните разписки. Уведомлението по
електронна поща е получено също на 30.01.2020 год. Срокът за изпълнение е
изтекъл на 02.03.2020 год. и
в този срок няма изпълнение по който и да е от посочените в уведомлението
начини. Договорът от 28.05.2018год, е развален с произтичащите от това правни
последици, считано от 02.03.2020г.
Твърди, че вместо да изпълни договора от
28.05.2018год. по отношение
на „А.“ ЕООД, на 27.02.2020 год. „Ю.“АД продава с договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 27.02.2020год., обективиран в нотариален акт №154 том I
per.№1905 дело № 145 от 2020 год. на нотариус М.И.,рег.№260 от регистъра на НК,
с район на действие-СРС, вписан в СВ-С. под вх.рег.№11028
акт номер 40 том XXIV, на „Л.“ ЕИК *** за сумата от 631000 лева без ДДС 3/8
идеални части от ПИ с идентификатор 68134.803.470, находящ се в гр.С., бул.Симеоновско шосе № 1. Нотариалният акт е вписан в СВ-С. под
вх.№ 11028; дв.вх.рег.№ 10585, акт том 24, акт номер
40, книга Прехвърляния 2020год. Сумата по прехвърлителната сделка не е платена,
а е с отложено плащане за
срок от 6 /шест/ месеца, вкл. сумата за ДДС е разсрочена. Цената не е ясно и
дали ще бъде платена. Предполага, че цената няма да бъде платена в договорения
срок, а и изобщо няма да бъде платена, тъй като между Продавач и Купувач
вероятно съществували други скрити договорености.
Счита, че тази сделка е извършена само с
цел да се избегне евентуално принудително изпълнение върху имота от страна на „А."
ЕООД.
Сочи, че "Ю." АД са платили около
2000 лева нотариални такси, 18 930 лева данък придобиване недвижимио имущество,
631 лева такса вписване, вместо да изпълнят договора от 28.05.2018 год. спрямо
"А." ЕООД, при положение, че авансово е платена сумата от 431 738
лева от „А." ЕООД.
Посочва, че с двете гореописани
прехвърлителни сделки от 27.01.2020 год. и 27.02.2020 год. „Ю.“АД се е
разпоредил с цялата си собственост от ПИ с идентификатор 68134.803.470.
Твърди, че срокът за плащане по разваления
договор от 28.05.2018год. е изтекъл на 06.03.2020год. /три работни дни са
04.03.2020; 05.03.2020; 06.03.2020год./. Плащане от „Ю.“ АД към „А.“ ЕООД няма
постъпило-нито на сумата 431 738 лева, нито на сумата 250 000 лева, нито
на каквато и да било сума.
Сочи, че със сключване на прехвърлителните
сделки на 27.01.2020год. и на 27.02.2020 г. длъжникът „Ю.“ АД е намалил
значително имуществото си и „А.“ ЕООД, като кредитор сериозно е затруднен да
удовлетвори вземането си от длъжниковото имущество. Задълженията на „Ю.“ АД към
„А.“ ЕООД са изискуеми, като и до настоящия момент плащане от страна на
длъжника не е последвало.
Счита, че се налага извода, че само в
рамките на периода 27.01.2020-27.02.2020 год. „Ю.“ АД са отчуждили имущество на
стойност 1 262 379 лева без ДДС по двата нотариални акта и то без плащане на
продажната цена в момента на отчуждаването.
Твърди, че във връзка с
извънсъдебното изявление за разваляне на договора от 28.05.2020г. по вина на
ответника „Ю.“ АД, което е стигнало до знанието на ответника, ищецът има право
да претендира сумата от 431 738 лева, която „А.“ ЕООД е превела по договора,
представляваща връщане на даденото на отпаднало основание - развален договор.
Ищецът посочва фактите, на които се
основава искът с правно основание чл.92 ЗЗД, чл.415,
ал.1, т.3 ГПК вр. чл.415, ал.3 ГПК.
Твърди, че в чл.7 от договора от 28.05.2020
год. е договорена неустойка в
размер на 250 000 лева, а именно:
- (д) Ако
условията по чл. 7.1 букви (а), (б) и (в) са изпълнени, но ПРОДАВАЧЪТ виновно
откаже изпълни условието по чл. 7.1 буква (г), а именно да учреди на Новото
дружество и апортира Недвижимия имот и/или да упълномощи адвокат на КУПУВАЧА за
провеждане на процедурите пред търговския регистър при Агенция по вписванията
за вписване на Новото дружество или не осигури изпълнението на условието по чл.7.1 буква (д), а именно да
не упълномощи адвокат на КУПУВАЧА за вписване на Учредителния акт на Новото
Дружество в Имотния регистър към Служба по вписванията - гр.С. при Агенция по
вписванията, КУПУВАЧЪТ може да прекрати настоящия договор с 30-дневно писмено
предизвестие, а ПРОДАВАЧЪТ, ако в този предоставен му срок не осигури
изпълнение на съответното условие, в срок от три
работни дни от датата на прекратяването дължи връщане на авансово получената от
КУПУВАЧА цена по този договор изцяло, разпределена между КУПУВАЧА, както следва
в полза на „А.” ЕООД сумата в
размер на 431 738лева, съответно в полза на „М. ООД сумата в размер на
592 379 лева, както и да заплати неустойка в размер на 500 000
/петстотин хиляди/ лева, разпределена между КУПУВАЧА по
равно или по сумата в размер на 250 000 лева.
- (д) Ако
условията по чл. 7.1 букви (а), (б), (в), (г) и (д) са изпълнени, но ПРОДАВАЧЪТ
не осигури изпълнението на условието по чл. 7.1 буква (е) към Датата на
приключване, КУПУВАЧЪТ може да прекрати настоящия договор с 30-дневно писмено
предизвестие, а ПРОДАВАЧЪТ, ако в този предоставен му срок не осигури
изпълнение на условието, в срок от три работни дни от датата на прекратяването дължи връщане на авансово получената от
КУПУВАЧА цена по договора изцяло, разпределена между КУПУВАЧА, както следва в
полза на „А.” ЕООД сумата в
размер на 431 738 лева, съответно в полза на „М. ООД сумата в размер на 592 379
лева, както и да заплати неустойка в размер на 500 000 /петстотин хиляди/
лева, разпределена между КУПУВАЧА по равно или
по сумата в размер на 250 000 лева.
Сочи, че съгласно чл.92 ал.1 ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи за обезщетение на
вредите от неизпълението, без да е нужно те да се
доказват.
Твърди, че виновното неизпълнение от страна на „Ю.“ АД е безспорно
доказано. Налице е и основание за претенцията за заплащане на компесаторната
неустойка в договорения й размер, както и изискуемостта й.
Счита, че се
налага изводът, че ответникът няма намерение в доброволен порядък да заплати
дължимите суми на „А.“ ЕООД по разваления договор от 28.05.2018 год., придобива
имоти на значителна стойност, но не плаща задълженията си. Това от своя страна обуславя провеждането на осъдителни искове за
заплащане на дължимите суми по договора от 28.05.2018год.
Посочва, че така изложените факти обуславят
правния интерес на „А.“ ЕООД от предявяване на настоящите искове с правно
основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД,вр.чл.87 ЗЗД, вр. чл.415
ал.1 т.3 ГПК, вр. чл.415 ал.3 и с
правно основание чл.92 .
Моли съда да постанови решение, с което да
уважи предявените искове с правно
основание чл.55 ал.1 пр.3 ЗЗД.вр.чл.87 ЗЗД.вр.чл.415 ал.1 т.3 ГПК, вр.чл.415
ал.3 ГПК, за връщане на платена цена по договора в размер на 431738 лева,
представляваща връщане на даденото на отпаднало основание, ведно със законовата
лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК до
окончателното й изплащане и с правно основание чл.92 , вр.чл.87 ЗЗД, вр.чл.415 ал.1
т.3 ГПК, вр.чл.415 ал.3 ГПК, за заплащане на договорена компесаторна неустойка
в размер на 250000 лева по развален договор
от 28.05.2018год., сключен между „А.“ ЕООД, „Ю.“АД, ЕИК *** и
„М.“ ООД, ЕИК ***. и да осъди „Ю.“АД
да заплати на „А.“ ЕООД сумите от 431
738 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по
чл.417 ГПК до окончателното изплащане и договорената компесаторна неустойка в
размер на 250 000 лева
по развален договор от 28.05.2018год.,
за които претендирани суми с Разпореждане №2800/09.03.2020год. на PC С.З. по
ч.гр.д.№1073/2020год.. е отхвърлено
подадено Заявление по чл.417 ГПК до РС-С.З.
със заявител „А.“ ЕООД и длъжник „Ю.“АД. Претендира
направените съдебни разноски в исковото производство, в заповедното
производство и в обезпечителното производство пред СГС и САС.
Ответникът е депозирал отговор на исковата молба. По отношение допустимостта на исковете по чл.415. ал.1. т. 3 ГПК
вр.чл.415 ал. 3 ГПК, сочи, че съгласно т.4а от Тълкувателно решение №
4/18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013г. на ОСГТК (и
съгласно трайната съдебна практика) не са налице основанията за издаване на
заповед за изпълнение по чл.417, т.2 и 3 ГПК за вземания, основани на
упражнено право на разваляне на договор. Сочи, че в конкретния случай с
Разпореждане №2800/09.03.2020 год., постановено по ч.гр.д.№1073/2020год. по описа на Районен съд С.З., съдът е отхвърлил искането на „А.“
ЕООД за издаване на Заповед за незабавно изпълнение. Както самият ищец е
посочил - Разпореждане №2800/09.03.2020 е влязло в сила на 30.05.2020 г.
Счита, че доколкото ищецът
е предявил осъдителни искове по чл.55, ал.1, пр. 3 ЗЗД, вр. чл.87 ЗЗД, с които
претендира връщане на даденото по развален договор, в случая няма правно
основание за издаване на Заповед за незабавно изпълнение, съответно - за
предявяване на установителни искове по чл.415, ал.1, т. 3 ГПК вр. чл.415, ал. 3 ГПК и тези искове са недопустими.
По отношение основателността на иска по
чл.55 ал.1 пр. 3 ЗЗД сочи, че оспорва предявения иск с правно
основание чл.55 ал.1 пр. 3 ЗЗД - за връщане на даденото отпаднало основание,
като неоснователен. Твърди, че Договорът
от 28.05.2018 г. е нищожен на основание чл. 26. ал.1. предл. 2 и 3 ЗЗД- като договор, който
заобикаля закона и договор, който накърнява добрите нрави. Посочва, че в
конкретния случай страните „Ю.“ АД, “М.“ ЕООД и „А.“ ЕООД са се договорили „Ю.“
АД да предприеме необходимите действия, за да придобие на публична
продан от ЧСИ Г. Д., Частен съдебен изпълнител Per. No 781,
с Район на действие - С. следния недвижим имот и да стане
негов собственик, а именно: 3/4 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.803.470, при съседи, съгласно скица на АГКК № 15- 54795/03.11.2017г.;
68134.803.863; 68134.803.864; 68134.803.1082; 68134.803.466, 68134.803.2672,
68134.803.2280, с площ от 5 467 кв.м.
Сочи, че страните са сключили процесния
договор с цел симулация, като „Ю.“ АД е действал като подставено лице на
другите две дружества (“М.“ЕООД и „А.“ЕООД).
По отношение основателността на иска по чл. 87 ЗЗД посочва, че
доколкото иска по чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД е неоснователен, оспорва като
неоснователен и акцесорния иск по чл. 87 ЗЗД за вземане за законна лихва върху
главницата, считано от 06.03.2020 г.
По отношение основателността на иска по
чл.92 ЗЗД - за заплащане на договорена компенсаторна неустойка в размер на 250
000 лева по развален Договор от 28.05.2018г., при условията на евентуалност
твърди, че ако се докаже, че Договорът от 28.05.2018. е валидно сключен и
обвързва страните, то уговорената в чл. 7 от Договора неустойка е нищожна на
основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предл. 3 - поради
противоречие с добрите нрави. Заявява, че уговорената
в Договора от 28.05.2018г. неустойка практически обхваща всички хипотези в
цитираната практика, сочещи нищожност. Тя е уговорена
във вреда на ответника и с цел обогатяване на ищеца.
Счита, че нейната нищожност, поради
противоречието й с добрите нрави се доказва от
следното:
- Неустойката надвишава
няколкократно вредите на ищеца. Ако се приеме, че ищецът има право да получи
сумата, платена по Договора (което ответника оспорва), то неговите вреди от
неполучаването на тази сума се равняват на законната лихва върху нея от датата
на изискуемостта й до датата на плащането. Доколкото неустойката за разваляне - каквато претендира ищеца,
замества обезщетението по чл.88 ЗЗД - нейният размер в най-тежкия случай би
следвало да не надвишава 92 703,75 лева (размера на законната лихва върху сумата, заплатена от ищеца по
Договора за периода от 28.05.2018г. до 08.07.2020г.), което е по-малко от 1/2 от претендиралата неустойка в размер
на 250 000 лева.
- Съотношението на
неустойката към сумата, заплатена от ищеца по Договора се равнява на едно към
две, и то при условие, че дължимостта на самата сума
не отпада.
-
Уговарянето от страна на ищеца на неустойката, предвидена в Договора от 28.05.2018
г. е опит от страна на ищеца да реализира приход, без същият да полага каквито
и да било усилия във връзка с изпълнението на собственото си задължение, т.е.
да се обогати. Ако бъде присъдена и получена, тази неустойка
практически ще бъде чиста печалба, а не обезщетение за претърпени от ищеца
вреди.
- Уговарянето на такава по
размер неустойка не е обичайно, предвид стандартната практика е да се уговаря
лихва за забава при неизпълнение в срок на парично
задължение. Сочи, че в съдебната и арбитражна практика често се смесва въпроса
за прекомерност на неустойката и този, за нейната нищожност. В този смисъл
обръща внимание върху спецификата на разпоредбата на чл. 309 от ТЗ. Нейният
специален характер следва да бъде разкрит на базата на принципното правило на
чл. 92, ал.2 ЗЗД. Въпросът, коя неустойка е прекомерно голяма е намерил легален отговор в чл.92, ал.2 ЗЗД - това е
неустойката, която е явно нееквивалентна, неадекватна в сравнение с
претърпените от кредитора вреди. Недопускайки намаляването на
подобна прекомерна неустойка в отношенията между търговци, ТЗ изхожда от едни
по-широки рамки на свободата на договаряне в търговското право и от идеята, че
в качеството си на професионалисти, търговците следва да понесат последиците от
своята погрешна преценка при договарянето, от реализацията на риска
действителните вреди да се окажат на значително по-ниска стойност от размера на
договорената неустойка. Това обаче е логика, валидна в рамките на
нормалното (включително с оглед особеностите на търговския оборот) договаряне.
Тя има за необходима предпоставка правомерността на
договарянето, съобразеността му както със закона, така и с морала.
Посочва, че процесната неустойка по
категоричен начин излиза извън тези нормални рамки на
свобода на договаряне. Тя не се регулира и не може да се регулира от чл.309 ТЗ,
тъй като не е прекомерна, а очевидно противоречаща на морала и добрите нрави,
дори от гледна точка на значително по-либералния търговски оборот. Неустойката
представлява особена хипотеза на договорна гражданска отговорност - по своята
същност тя представлява обезщетение за вреди. По своя
модел обаче процесната неустойка не цели обезщетяването на
вреди. Неустойка, чийто размер надхвърля няколко пъти стойността на вредите
няма обезщетителен характер, губи характера си на „неустойка” и се превръща в анормално и противоречащо на
добрите нрави средство за унищожаване на търговското предприятие на длъжника.
Сочи, че съгласно чл. 9 ЗЗД свободата на
договаряне не може да бъде упражнявана в противоречие с
добрите нрави. Санкцията за нарушаване на тази императивна разпоредба е
предвидена в чл. 26, ал. 1 ЗЗД и се свежда до нищожност на сделката, съответно,
на отделна договорна клауза, поради противоречието й с
добрите нрави. Счита, че неустойка за забава в размер на няколко кратния размер на дължимото
противоречи на добрите нрави. Подобна неустойка е непозната и неприемлива за
добросъвестната търговска практика и влиза в драстично противоречие с
изискванията на добросъвестността и справедливостта. Тя може да бъде уговорена единствено при особени отношения между страните,
които именно представляват основния мотив за подобно анормално договаряне.
Всяко противно тълкуване би оставило без всякаква защита “длъжника” по подобна неустойка, тъй като единствената защита срещу
подобно анормално и противоречащо на добрите нрави договаряне е на плоскостта
на чл. 26 от ЗЗД.
Ето защо счита, че процесната клауза за неустойка е нищожна и
противоречи на добрите нрави, тъй като в нейната основа не стои достоен за
правна защита интерес на кредитора. Тя е в противоречие с
добрите нрави тъй като тя излиза извън типичните за неустойката функции
- обезпечителна, обезщетителна и наказателна. Тази неустойка има друга,
различна от типичната за института на неустойката и гражданската отговорност
въобще правна цел.
По отношение
основателността на исковете по чл.415. ал.1. т. 3 ГПК вр.чл.415 ал. 3 ГПК, в
случай, че съдът ги приеме, че за допустими, заявява че ги оспорва като
неоснователни - на изложените по-горе аргументи.
Ищецът е депозирал допълнителна искова молба, с която оспорва изцяло твърденията на „Ю.“
АД .Оспорва доводите на ответника за недопустимост на
предявените искове.
Оспорва възражението за нищожност на договора
от 28.05.2018год. на основание чл.2б ал.1 предл.2 и 4
от ЗЗД, като заявява, че договорът е валиден и е породил правни последици. Той
не противоречи на добрите нрави.
Сочи, че Договорът не е сключен с цел
симулация, нито пък „Ю.“ АД е действало като подставено лице на „А.“ ЕООД и „М.“
ООД. Към момента на сключване на договора от 28.05.2018год. вече е приключила
публичната продан, текла в периода
16.03.2018-16.04.2018год., изготвен е протокола за обявяване на наддавателни
предложения и купувач.
Посочва, че „Ю.“ АД са
участвали самостоятелно в публичната продан, макар и поканени на търга от
управителя на „А.“ ЕООД за съвместно участие, което съвместно участие се
изразява в подаване на две наддавателни предложения от всяка една от фирмите, с
цел по-голяма вероятност за спечелване на търга и с цел евентуално съвместно
придобиване на имота, която и от двете фирми да спечели публичната
продан.
Сочи, че към момента на сключване на
договора от 28.05.2018год. „Ю.“ АД с протокол на ЧСИ от 21.05.2018год. вече са били обявени за купувач
на имота и за дружеството е текъл срок за плащане на продажната цена. Оспорва
твърдението на ответника, че искът по чл.55 ал.1 предл. 3 ЗЗЗД е неоснователен,
а оттам и акцесорния иск по чл.87 ЗЗД за вземане за законна лихва върху
главницата, считано от 06.03.2020год. също е неоснователен.
Оспорва твърдението за неоснователност на
иска по чл.92 ЗЗД за заплащане на неустойка, както и твърдението при условията
на евентуалност, че ако се докаже, че Договорът е валидно сключен и обвързва
страните, то уговорената в чл.7 от Договора неустойка е нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави.
Сочи, че неустойката не противоречи на добрите
нрави. Сделката е търговска, сключена между търговци, а съгласно чл. 309 ТЗ (Нов
- ДВ, бр. 83 от
1996г.) не може
да се намалява поради прекомерност неустойката, дължима по търговска сделка,
сключена между търговци. Съгласно всеобщия правен принцип никой не може да
черпи права от собственото си недобросъвестно поведение. В случая ответника не
можел да претендира нищожност, респ. прекомерност на неустойката, защото
недобросъвестно не са изпълнили договора.
Счита за
неоснователни твърденията на ответника, че неустойката няколкократно надвишава
вредите на ищеца, неоснователно е твърдението, че вредите са в размер на
92703.75 лева, представляващи законната лихва върху платената сума от
28.05.2018год. до 08.07.2020год. Вземането на „А.“ ЕООД по договора е за
продажба на дружествени дялове от новоучредено дружество, в което ще се
апортира конкретен недвижим имот, а не парично вземане. Само за парично вземане
може да се говори за обезщетение за вреди в размер на законната лихва. Едва с
принудителното разваляне на договора вземането е станало парично. Неоснователно
е твърдението, че претърпените вреди в размер на 92703.75 лева са 1/2 от
претендираната неустойка.
Счита за неоснователно твърдението на
ответника, че уговарянето от страна на ищеца на неустойката, предвидена от
28.05.2018год. е опит от
страна на ищеца да реализира приход, без същият да полага каквито и да било
усилия във връзка с изпълнението на собственото си задължение, т.е. да се
обогати. Първо неустойката е договорена между страните, а не уговорена от
ищеца. Второ, ищецът е изпълнил всички свои задължения по
договора от 28.05.2018год.
Счита за неоснователни твърденията на
ответника, че ако бъде присъдена и получена тази неустойка, практически тя ще
бъде чиста печалба, а не обезщетение за претърпени вреди.
Счита също за неоснователен доводът, че
процесната неустойка по категоричен начин излиза извън тези нормални рамки на
договаряне и че е очевидно противоречаща на морала и добрите нрави, дори от
гледна точка на значително по-либералния търговски оборот.
Оспорва твърдението на ответника, че
чл.309 ТЗ дерогира единствено чл.92 ал.2 ЗЗД, но не може да засегне устоите на
свободата на договаряне, очертани в чл.26 ал.1 във връзка с чл.9 от ЗЗД.
Нормата на чл.309 ТЗ е императивна - не може да се намалява поради прекомерност
неустойката дължима по търговска сделка, сключена между търговци.
Счита, че ответникът
некоректно и превратно цитира Тълкувателно решение №1/2009год. по
тълк.д.№1/2009г. на ОСТК, като излага съображения и счита, че в настоящия казус
няма клауза за неустойка, накърняваща добрите нрави и
тази неустойка не е извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
форма.
Посочва, че общите правила на
неустойката са уредени в чл.92 ЗЗД и правните норми са диспозитивни и страните
могат да се отклоняват от тях. Неустойката е насочена към засилване
обвързваността на длъжника, а не към освобождаването му от задължение.
Обезпечителната функция на неустойката е средство за упражняване на косвен
натиск върху длъжника, тъй като длъжникът да се стреми да изпълни, за да избегне плащане на неустойка. Сочи, че правилото на
чл.92, ал.2 ЗЗД не намира приложение в търговското право. То е отменено от
специалната норма на чл.309 ТЗ. Оспорва твърдението, че процесната неустойка по
договора от 28.05.2018год. практически
обхваща всички изложени хипотези в тълкувателното решение, сочещи нищожност и,
че неустойката е уговорена във вреда на ответника и с цел обогатяване на ищеца,
като заявява, че до неустойка се е стигнало единствено и само по вина на
ответника.
Ответника е депозирал допълнителен отговор,
в който заявява, че поддържа отговора на първоначалната искова молба и оспорва
допълнителната искова молба, като излага съображенията.
Поддържа възраженията си, че
предявените искове по чл.415, ал.1, т.3 ГПК вр. чл.415, ал. 3 ГПК са
недопустими, тъй като в конкретния случай с влязло в сила Разпореждане
№2800/09.03.2020 год., постановено по ч.гр.д.№1073/2020год. по описа на Районен съд С.З., съдът е отхвърлил искането на „А."
ЕООД за издаване на Заповед за незабавно изпълнение.
Поддържа възраженията си, че
предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55,
ал.1, пр. 3 ЗЗД - за връщане на даденото на отпаднало основание е
неоснователен.
Поддържа възраженията си за
нищожност на основание чл. 26, ал.1, предл. 2 и 3 ЗЗД
на Договора от 28.05.2018 г.
Оспорва като неоснователен и
акцесорния иск по чл. 87 ЗЗД за вземане за законна лихва върху главницата, считано от 06.03.2020г.
По отношение
основателността на иска по чл.92 ЗЗА - за заплащане на договорена компенсаторна неустойка в размер на 250
000 лева по развален Договор от 28.05.2018г. поддържа направеното възражение, че при условията на евентуалност твърди, че ако се докаже, че
Договорът от 28.05.2018. е валидно сключен и обвързва страните, то уговорената
в чл. 7 от Договора неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предл. 3 - поради противоречие с
добрите нрави на подробно изложените в отговора на исковата молба аргументи.
Поддържа изложеното, че уговорената
в Договора от 28.05.2018г. неустойка практически обхваща всички изведени т.3 от
Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГК на
ВКС хипотези, сочещи нищожност. Тя е уговорена във
вреда на ответника и с цел обогатяване на ищеца.
Поддържа всички изложени в отговора
на исковата молба възражения за нищожност, поради противоречието й с добрите нрави.
Заявява, че към момента на уговаряне
на размера на неустойката (28.05.2018г.) тя значително утежнява финансовото
състояние на „Ю.“ ЕАД и ако бъде присъдена и получена,
тя практически ще бъде чиста печалба за ищеца, а не обезщетение за претърпени
от него вреди.
Поддържа изложеното, че процесната
неустойка по категоричен начин излиза извън тези нормални рамки на свобода на договаряне. Тя не се регулира и не може да се
регулира от чл.309 ТЗ, тъй като тя е очевидно противоречаща на морала и добрите
нрави, тъй като тя не цели обезщетяването на вреди.
Съдът като обсъди събраните по делото доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност намира за установено следното:
Предявени са два обективно съединени иска
с правно основание. : чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл.87 ЗЗД, вр. чл.415, ал.1,
т.3 ГПК, вр. чл.415, ал.3 ГПК и чл.92 ЗЗД, вр. чл.87 ЗЗД, вр. чл. 415, ал.1,
т.3 ГПК, вр. чл.415, ал.3 ГПК .
Видно от
заключението на съдебно графологична експертиза исковата молба е подписана от адвокат З.,
респ. исковата молба е редовна и подадена в срок.
В
хода на производството се установява следното: Не е спорно по делото,че на 28.05.2018г., в гр.С., между ответника “Ю.” АД, ЕИК ***, представлявано от Управителя А.В.П., ЕГН **********,
-ПРОДАВАЧ, от една страна, „М.” ООД, със седалище и адрес на управление: град П.,
ул. ***, с ЕИК ***, представлявано от В.И. К. и „А.” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: град С., ул. ***, представлявано от управителя К.А.М., - КУПУВАЧ, от друга
страна, се сключил договор с нотариална заверка на подписите, при следните
съществени договорни клаузи :
- ПРОДАВАЧЪТ се задължава да предприеме
необходимите действия така, че да придобие на публична
продан от ЧСИ Г. Д., Частен съдебен изпълнител Per.№ 781, с Район на действие - С. следния недвижим имот и да
стане негов собственик, а именно: 3/4 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор 68134.803.470, при съседи, съгласно скица на АГКК № 15-
54795/03.11.2017г.: 68134.803.863; 68134.803.864; 68134.803.1082;
68134.803.466, 68134.803.2672, 68134.803.2280, с площ от 5 467 кв.м.;
- ПРОДАВАЧЪТ възнамерява да
учреди ново еднолично дружество с ограничена отговорност („Новото Дружество“), капиталът на
което да бъде формиран от непарична вноска - правото на собственост върху
Недвижимия имот;
- ПРОДАВАЧЪТ възнамерява да продаде, а КУПУВАЧЪТ
възнамерява да закупи съгласно сроковете и условията, предвидени в този
Договор, 100% от дяловете в капитала на Новото Дружество (“Дяловете”) при съотношение 50% за „М.” ООД и
50% за „А.” ЕООД;
Купувачът се е съгласил да преведе по сметка на продавача авансово сума в размер на 1 024 117
лева, представляваща част от цената по чл. 3 от този Договор. Част от тази сума
в размер на 988 940 лева е договорено да се използва от ПРОДАВАЧА за заплащане
на цената с вкл. ДДС за придобиване на Недвижимия имот
от ПРОДАВАЧА чрез ЧСИ Г. Д. в производството на публична
продан по и.д.№ 20157810400446, като в тази цена от 988940,00 лева не е
включено заплащането на таксите на ЧСИ в производството по публична продан и за
въвод във владение, вкл. местен данък за придобиването на имота съгласно ЗМДТ,
държавна такса за вписване в Служба по вписванията. В двумесечен срок от вписването в Имотния регистър при Агенцията по
вписванията на придобиването на Недвижимия имот от продавача чрез ЧСИ Г. Д., продавачът
се е задължил да учреди еднолично
дружество с ограничена отговорност („Новото
Дружество“), капиталът на което да бъде формиран от непарична вноска -
правото на собственост върху Недвижимия имот.В срок до десет работни дни от вписването в Имотния регистър при
Агенцията по вписването на апорта на Недвижимия имот в дружествения капитал на
Новото дружество, страните се задължават да сключат окончателен договор за
прехвърляне на дяловете, по силата на който продавачът ще продаде и прехвърли дяловете
на купувача, а купувачът ще закупи и придобие дяловете, заедно с всички права и
ползи, свързани и произтичащи от тях, свободни от всякакви тежести, срещу
заплатената по настоящия Договор цена.
В хода
на производството е назначена съдебно-счетоводна експертиза,от
чието заключение се установява,че „А.” ЕООД е превело на 28.05.2018г.
сумата 381738.00лв., с преводно нареждане от 28.05.2018г., 14.27часа от сметка
№ *** в У./ по
сметката на „Ю.”АД в Р. с № ***, с
вписано основание за плащане: По договор от 27.05.2018г., покупка на дялове.
Вещото лице установява,че
съгласно аналитичен
регистър на дружеството-ищец, на сметка №221 «Инвестиции в дъщерни предприятия»
за периода от 01.01.2018г. до 31.12.2021г. по дебита на сметката е осчетоводена
сумата 431 738,00лв., въз основа на документ - фактура №943/28.05.2018г., с
вписано основание: покупка на дружествени дялове, срещу кредитирането на сметка
№401 «Доставчици», партньор «Ю. АД», с крайно дебитно салдо - 431 738,00лв.
Счетоводната контировка е ********** от 01.06.2018г.
От същото експертно
заключение се установява,че от сметката на „М.”ООД с №BG***, е платена по сметката на „Ю.”ЕАД
сумата в размер на 50 000лв., с описани детайли на плащането: по договор за
заем от 28.05.2018г. ,М.” и „А.” . По сметка на „Ю.”ЕАД от „М.”ООД, по договора
от 28.05.2019г. в изпълнение на задълженията на ,М.”ООД са постъпили общо
89000.00лв.
Видно от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза не е предоставена информация, относно кога и
как е платена продажната цена по договора за покупко-продажба в нотариална
форма между „Ю.”ЕАД и „Л.” ЕООД.
Назначена е и допълнителна съдебно-счетоводна
експертиза. На поставения от ответника въпрос вещото лице
отговаря,че фактура
№**********/28.05.2018г. е отразена в сметка 221 «Инвестиции в дъщерни
дружества», съгласно текста отразен в самия документ, а именно: покупка на
дружествени дялове. Отразеното във фактурата, издадена от ответника „Продажба
на дружествени дялове“ е покупка за ищцовото дружество на дружествени дялове и
принципно си е инвестиция и се осчетоводява в сметка 221. Предвид отговора на вещото лице,съдът
намира,че е допустимо, да се впише като основание : «покупка на
дружествени дялове», когато
дружеството още не е регистрирано.Според
вещото лице няма изискване преди осчетоводяването на
фактурата да се прави проверка за това дали дружеството е регистрирано или не в
Търговския регистър. Впоследствие във връзка с възникналия съдебен спор
въпросната инвестиция отразена в сметка 221 е прехвърлена в сметка 444 вземания
по съдебни спорове .
Експертът
установява още,че претендираната
сума в размер на 250000.00лв. е отразена в счетоводсвтото на „А.“ ЕООД на
11.03.2020 г. задбалансово, с вписано основание: неустойка по договор Юнивърсъл
Файнънс.
По сметка на „Ю.”ЕАД
от „М.”ООД, по договора от 28.05.2019г. в изпълнение на задълженията на „М.”ООД,
с изключение на преведената от „М.” ООД на 28.05.2018г. в полза на „А.“ЕООД
сума в размер на 50 000.00лв., са постъпили:
-
592 379.00лв. - съгласно извлечение по сметка №53/29.05.2018г. от банковата
сметка на „Ю.”АД в Р., офис П., с № ***BGN, от сметката на „М.”ООД с №***, на 29.05.2018г. е платено по
сметката на „Ю.” ЕАД, с описани детайли на плащането: по договор от 28.05.2018г.
F.RA.0000942 от 28.05.2018 /номер на
операцията: B18052987210426INRTGS/.
Ведно с
банковото извлечение ответникът е представил фактура № **********/28.08.2018г.
за 592379,00лв., издадена от «Ю.»АД с клиент «М.» ООД, с вписано наименование
на стоките/услугите: продажба на дружествени дялове - авансово плащане.
-
39 000лв. - съгласно извлечение по сметка 81/16.08.2018г. от банковата
сметка на „Ю.”АД в Р., офис П., с № ***BGN, от сметката на „М.”ООД с №BG***,
на 16.08.2019г. е
платено по сметката на „Ю.”ЕАД, с описани детайли на плащането: аванс по
договор от 28.05.2018г. „М.”ООД и „А.”ЕООД /номер на операцията: В19081694745410INRTGS/.
Ведно с
банковото извлечение ответникът е представил фактура № **********/16.08.2019г.
за 39000,00лв., издадена от «Ю.»АД с клиент «М.» ООД, с вписано наименование на
стоките/у слугите: продажба на дружествени дялове.
Вещото лице променя
отговора на въпрос 3 от заключението от 30.11.2021г.,в смисъл,че общо платената
сума в полза на „М.” ООД по сметката на „Ю.” АД и съставлява 631739 лв.
По делото не е спорно, че
„А.“ ЕООД е подало Заявление по чл.417 ГПК за издаване на заповед за незабавно
изпълнение и изпълнителен лист. С Разпореждане №2800/09.03.2020год. по ч.гр.д.№ 1073/2020год. по
описа на PC-С.З., съдът отхвърля заявлението
на „А.“ ЕООД, ЕИК ***, против „Ю.” АД, ЕИК ***, за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист за сумите:
431 738 лева - връщане на платена цена по сключен договор от 28.05.2018г. с
нотариална заверка на подписите, per. № 5054 от 28.05.2018 г. по описа на нотариус М.И., вписана под рег.№ 260 в Нотариалната
камара на РБ, с район на действие PC - С., сумата от 250 000 лева - неустойка по договора и законна лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението в съда до изплащане на
вземането, като неоснователно.
Във
връзка с регламентацията на чл.415, ал.1,
т.3 ГПК, вр. чл.415, ал.3 ГПК съдът намира,че предявените осъдителни искове са
допустими.Предявяването на същите е правна възможност
предоставена на заявителя,в случайте на отказ да се издаде заповед за
изпълнение.
Установява се още,че
с постановление за възлагане от 30.05.2018г., издадено от ЧСИ Г. Д., Частен
съдебен изпълнител Per.№781, с Район на действие гр.С., по и.д.№ 20157810400446,
ответникът „Ю.“ АД придобил в собственост следния недвижим имот, а именно:
- 3/4 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
68134.803.470, при съседи, съгласно скица на АГКК № 15-54795/03.11.2017г.:
68134.803.863; 68134.803.864; 68134.803.1082; 68134.803.466, 68134.803.2672,
68134.803.2280, с площ от 5 467 кв.м., номер по предходен план: няма, стар
идентификатор: 81949.803.470, трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, представляващ:
ПРАЗНО ДВОРНО МЯСТО, цялото с площ по първичен нотариален акт от 5 402 кв.м., а
по доказателствен акт от 5 467 кв.м., който имот е идентичен с описания по
доказателствен нотариален акт, поземлен имот, бивша нива с планоснимачен номер
470 /четиристотин и седемдесет/, попадащ в кадастрален лист №548 /петстотин
четиридесет и осем/, планоснимачен район - Южна градска територия 3-та част,
при съседи: булевард ***, имот без посочен планоснимачен номер и поземлени имоти
с пл. № № 466, 1082, 864 и 863, за сумата от 988 940 лв. /деветстотин осемдесет
и осем хиляди деветстотин и четиридесет лева/, от които данъчната основа е в
размер на 824 116.66 лв. (осемстотин двадесет и четири хиляди сто и шестнадесет
лева и шестдесет и шест стотинки) лв. и 164 823.34 лв. (сто шестдесет и четири
хиляди осемстотин двадесет и три лева и тридесет и четири стотинки) ДДС.
Уведомлението за разваляне на договора от
28.05.2018год. е достигнало до ответника както по електронна поща,така и чрез
куриер като факта на уведомяването не се отрича от ответника. В хода на процеса
не се доказва в указания в уведомлението срок наличието на изпълнение, или връщане на платената продажна цена в размер на
431738 лева.
Ответникът е направил възражение за
нищожност на основание чл. 26, ал.1, предл. 2 и 3 ЗЗД на договора. Твърди, че същият
е сключен при заобикаляне на закона.
Eдна сделка е
сключена при заобикаляне на закона, когато една забранена от закона цел се
постига с позволени средства, респ. когато макар и от външна страна правната
форма да е спазена, целта е чрез нея да се постигне един непозволен или
забранен от закона резултат. При заобикалянето на закона страните по сделката
съзнават, че чрез сключването й целят постигането на забранен или непозволен от
закона резултат, като сделката сама по себе си не противоречи на повелителните
правила. Страните извършват сделката не за да получат непосредствените, типични
за нея правни резултати, а за да постигнат друга, понататъшна цел, прякото осъществяване
на която би противоречало на закона.
Настоящият
съдебен състав намира,че договорът от 28.05.2018г.,не е нищожен поради заобикаляне на
закона и противоречие с добрите нрави.Във връзка със совободата на договарянето
не може да се приеме,че страните със сключването на процесния договор
преследват забранен от закона резултат.
Следва да се
приеме,че договорът е породил своето правно действие,но впоследствие е
развален.Този извод следва и от заключенията на
съдебно-техническите експертизи.Налице е
хипотезата на чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл.87 ЗЗД т.е дължи се връщане
на даденото на отпаднало правно основание.По тези съображение първият обективно
съединен иск е основателен и следва да се бъде уважен.
Ищецът
предявява иск по чл.92 ЗЗА - за заплащане на договорена компенсаторна неустойка
в размер на 250 000 лева по развален Договор от 28.05.2018г.
Неустойката
следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена,
излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Действително
страните могат свободно да определят съдържанието
на договора и в частност да уговорят неустойка, но договорната клауза не може
да противоречи на добрите
нрави.Условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка
произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в
гражданските и търговските правоотношения. Преценката за нищожност на
неустойката поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки
конкретен случай към момента на сключване на договора, а не към
последващ момент, предвид разрешението в тълкувателно решение №1/15.06.2010 г.
по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС критерии.
Нищожна поради
накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Процесният договор е
развален,но неустойката надвишава
няколкократно вредите на ищеца.Претендира се връщане на сумата, поради разваляне на договора ,така
и неустойка в размер на почти половината от тази сума.
Следва да се
приеме,че към момента на уговаряне на
размера на неустойката ( 28.05.2018
г.) тя значително утежнява финансовото състояние на „Ю.“ ЕАД и не може да
изпълни функцията си на обезщетение за претърпени вреди.
При търговски
сделки, сключени между търговци, неустойката не подлежи на намаляване поради
прекомерност, съгл. чл.309 от ТЗ,но в конкретния случай процесната неустойка е
нищожна поради противоречие на добрите нрави.
Съдът приема за основателни доводите на
ищеца,че вземането на „А.“ЕООД по договора от 28.05.2018год. е за продажба на
дружествени дялове от новоучредено дружество,в което ще се апортира процесния
недвижим имот, а не парично вземане. С принудителното разваляне на договора
вземането от непарично е станало парично,но този довод не променя извода за
нищожност на клаузата за неустойка.
В хода на процеса не се доказва размера на печалбата на „Ю.“ ЕАД по същия договор,от
28.05.2018г. като съдът намира ,че дори и доказан този размер е
правнорелевантен относно преценката дали договорената клауза за неустойка е
нищожна.
Предвид гореизложеното следва да се приеме,че уговорената в чл. 7 от Договора
неустойка е нищожна на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, предл. 3 - поради
противоречие с добрите нрави.Предявеният иск следва да се отхвърли ведно със
законните последици.
Относно
разноските:Ответникът възразява относно присъждане на разноските в
обезпечителното производство,като съдът намира тези възражения за неоснователни.Съгласно
разпоредбата на чл.7 ал.7 пр.1 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения за защита в производства за обезпечаване
на бъдещ иск възнаграждението се определя по правилата по ал.2 на базата на половивината
от стойностите на претендираните суми. Относно първият обективно съединен иск с
правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл.87 ЗЗД, вр. чл.415, ал.1, т.3 ГПК, вр. чл.415, ал.3 ГПК адвокатското възнаграждение по Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждение следва да бъде в размер на
5 847,30 лв. Относно вторият обективно съединен иск с правно основание чл.92 ГПК адвокатското възнаграждение по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждение следва да бъде в размер на 4 030 лв. т.е. общо
претенндираното адвокатско възнаграждение
по молбата за обезпечение на бъдещи искове в размер на 8345 лв. не е
завишено.Същото следва да се присъди с оглед уважената част на исковата
претенция с оглед постановения краен резулат в обезпечителното производство /определение №1567 от 30.06.2020 год. по ч.гр.д.№1949/2020 год.
Апелативен съд С./.Съдът намира за неоснователно и направеното от ищеца възражение за
прекомерност на адвокатското възнагражение на пълномощника на ответното
дружество в исковото производство,тъй като предвид
чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения същото следва да бъде в размер на 18 727,71
лв. с ДДС.
На ищеца следва
да се присъдят разноски в размер на съобразно уважената част на исковата
претенция в размер на 34042,84лв.-,а на ответника разноски в
размер на съобразно отхвърлената част на исковата претенция в размер на 7 317 лв.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Ю.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с.З., общ.С.З.,
обл.С.З., представлявано от изпълнителния директор А.П. ДА ЗАПЛАТИ на “А.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и
адрес на управление гр.С., ***, представлявано от управителя К.М., чрез адв. Б.З.,
САК сумата в
размер на 431 738 лв., платена цена по
договора от 28.05.2018 г. представляваща връщане на даденото на отпаднало
основание, ведно със законовата лихва върху сумата от датата на подаване на
заявление по чл.417 ГПК -09.03.20 г.,до окончателното изплащане за които
претендирани суми с Разпореждане
№2800/09.03.2020год. на PC С.З. по ч.гр.д.№1073/2020год.. е отхвърлено
подадено Заявление по чл.417 ГПК до РС-С.З.
както и да заплати сумата 34042,84лв.-разноски
по делото съобразно уважената част на исковата претенция.
ОТХВЪРЛЯ
предявения иск от “А.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление гр.С., ***, представлявано от управителя К.М., чрез адв. Б.З., САК
против „Ю.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: с.З., общ.С.З.,
обл.С.З., представлявано от изпълнителния директор А.П. за заплащане на сумата
250 000 лв.-договорна неустойка по договора от 28.05.2018 г. ведно със
законовата лихва върху сумата от датата на подаване на заявление по чл.417 ГПК
-09.03.20 г.,до окончателното изплащане, за която претендирана сума с Разпореждане
№2800/09.03.2020год. на PC С.З. по ч.гр.д.№1073/2020год.. е отхвърлено подадено
Заявление по чл.417 ГПК до РС-С.З. като неоснователен.
ОСЪЖДА
“А.“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр.С., ***,
представлявано от управителя К.М., чрез адв. Б.З., САК ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.“ АД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: с.З., общ.С.З., обл.С.З., представлявано от изпълнителния директор А.П.
сумата 7 317 лв.-разноски по делото съобразно отхвърлената част на
исковата претенция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред П.ския
апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: