РЕШЕНИЕ
№ 1045
гр.Бургас, 28.09.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, тринадесети
касационен състав, в открито заседание на 15 септември през две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Румен Йосифов
ЧЛЕНОВЕ : 1. Златина
Бъчварова
2. Веселин Белев
при
участието на секретаря Д. Ф., в присъствието на прокурора Христо Колев, като
разгледа докладваното от съдията докладчик Белев КАНД № 1180 по описа на съда
за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на
чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс.
Касатор е директора на
Регионална инспекция по околна среда и водите Бургас (РИОСВ Бургас). Касаторът
участва в производството чрез пълномощници – адв.П.В. *** и юрисконсулт Т. П..
Ответник по касация е Клише
ЕООД, ЕИК:*********, гр.София, със съдебен адрес ***.св. Кирил и Методий 39,
ет.1, оф.1. Ответникът участва в производството чрез пълномощник - адв.Р.О. ***.
Жалбата е насочена срещу
решение № 507/16.05.2022г. по АНД № 5831/2021г. на Районен съд Бургас. С решението
е отменено наказателно постановление № 108/03.12.2021г. на директора на РИОСВ
Бургас, с което на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция 5
000лв. за извършено нарушение по чл.162 ал.1, вр. с чл.95 ал.1, вр. с чл.81
ал.1 т.2 от Закона за опазване на околната среда.
В касационната жалба се
правят оплаквания за неправилно формирани изводи на първоинстанционния съд
относно наличието на допуснато съществено процесуално нарушение при съставянето
на акта за установяване на административно нарушение и издаването на
наказателното постановление, изразило се в липса на посочване на датата, на
която е било извършено констатираното от съответния орган административно
нарушение. Правят се подробни доводи, че посочената в АУАН и НП дата на
извършване на проверката следва да се приеме и за дата на извършване на
нарушението, поради което визирания в съдебното решение порок на НП не е налице.
Иска се първоинстанционното решение да се отмени и вместо него да се постанови
ново по същество, с което се потвърди обжалваното наказателно постановление.
Иска се присъждане на разноски. Не се сочат нови доказателства.
Ответната страна оспорва касационната жалба с представен писмен отговор и устно в съдебно заседание. Счита същата за неоснователна. Излага подробни съображения за правилност на изложените в съдебния акт мотиви и наличието на основание за отмяна на наказателното постановление. Иска да се остави в сила решението на районния съд, както и присъждане на разноски. Не сочи нови доказателства.
Участващият в
производството прокурор излага становище за неоснователност на касационната
жалба. Иска първоинстанционното решение да бъде оставено в сила като правилно и
законосъобразно. Не сочи нови доказателства.
Жалбата е допустима –
подадена е в срока по чл.211 от АПК от страна, за която решението е
неблагоприятно.
За да се произнесе по
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление съдът взе предвид
следното.
По делото липсват
оплаквания на страните, отнасящи се до валидността и допустимостта на
обжалваното решение. При извършена служебна проверка в тази насока на основание
чл.218 ал.2 АПК съдът прие, че първоинстанционният съдебен акт е валиден и
допустим.
Правилността на
първоинстанционния съдебен акт настоящата инстанция преценя в рамките на
направените в касационната жалба оплаквания, а по отношение на приложението на
материалния закон и служебно, съгласно чл.218 от АПК.
Фактите по делото са
правилно установени от първоинстанционния съд въз основа на събраните
доказателства. Установено е от съда посоченото в акта за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление, а именно, че на
02.09.2021г. е извършена проверка в имоти 81178.50.65 и 81178.50.66 по
кадастралната карта на гр.Черноморец, собственост на Клише ЕООД, с обща площ
около 24 488 кв.м. Проверката е извършена от експерти на РИОСВ Бургас,
БДЧР и община Созопол, във връзка с постъпил сигнал за изградено ваканционно
селище и канализационна система в имотите, намиращи се в непосредствена близост
до Войскови район на Флотилия бойни и спомагателни кораби Бургас (Атия),
засягащи хигиената и нормалното функциониране на военните обекти в района. При
проверката експертите констатирали реализирано ваканционно селище в двата
поземлени имота, състоящо се от 8 жилищни контейнера, 2 каравани с дървен
подиум и навес. Всеки обект е бил оборудван със санитарен възел.
Водоснабдяването е от собствен сондаж, изграден в единия от поземлените имоти.
Изградени са площадкова водопроводна и канализационна мрежа, система за
отвеждане на отпадъчни води – събирателна шахта и резервоар за отпадъчни води.
Установено е и това, че двата поземлени имота са частна собственост, земеделска
земя, четвърта категория с НТП изоставена орна земя. По преписката, както и по
делото липсват събрани доказателства и съответни на тях констатации кога е
започнало и кога е завършено изграждането на описаното ваканционно селище. Не е
имало спор между страните, че преди за изграждането на ваканционното селище
възложителят на инвестиционното предложение не е информирал писмено на
основание чл.95 ал.1 от ЗООС компетентния орган с оглед извършване на оценка на
въздействието върху околната среда съгласно чл.81 ал.1 т.2 от ЗООС.
При така установените факти
решението на първоинстанционния съд е постановено при правилно приложение на
материалния закон и липса на допуснати съществени процесуални нарушения.
Съгласно чл.162 ал.1 от
ЗООС За нарушенията по този закон физическите лица, областните управители,
кметовете на общини, кметовете на райони, кметовете на кметства и длъжностните
лица се наказват с глоби от 200 до 20 000 лв., а на юридическите лица и на
едноличните търговци се налагат имуществени санкции от 5000 до 500 000 лв.
Разпоредбата на чл.81 ал.1
т.2 от ЗООС предвижда, че оценка на въздействието върху околната среда се
извършва на инвестиционни предложения за строителство, дейности и технологии
съгласно приложения № 1 и 2. Съгласно т.24 б.А от
Приложение № 2 на ЗООС ОВОС се извършва на инвестиционни предложения за
изграждане на ваканционни селища извън урбанизирани територии, с обща площ над
10 дка и съоръжения към тях. Във връзка з изпълнение на това изискване на
закона, разпоредбата на чл.95 ал.1 от ЗООС предвижда задължение за възложителя
на инвестиционно предложение да информира писмено компетентния орган.
Правилно е извършена
преценка на фактите от първоинстанционния съд и в съответствие със закона е
прието, че датата на извършване на проверката не е дата на извършване на
визираното в НП административно нарушение; дата на нарушението не е посочена в
АУАН и НП в нарушение изискванията на чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и това
е съществено нарушение на процесуалните правила, довело до невъзможност да се
прецени дали административнонаказателното производство е започнало и проведено
в сроковете по чл.34 от ЗАНН. Изложените в този смисъл мотиви в
първоинстанционното решение се споделят от настоящата инстанция, поради което
на основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК настоящият съд препраща към тях.
Във връзка с конкретните
оплаквания в касационната жалба съдът намира за необходимо да отбележи в
допълнение, че съгласно цитираните по-горе разпоредби на ЗООС задължението на
възложителя при изграждане на ваканционно селище извън урбанизирана територия,
с обща площ над 10 дка, възниква на етап инвестиционно предложение. Компетентният
орган следва да бъде информиран за преценка относно необходимостта от
извършване на ОВОС преди започване изграждането на ваканционното селище. Със
започване на изграждането на селището и при липсата на писмено информиране,
неизпълнението на задължението по чл.95 ал.1 от ЗООС поражда поне две категории
последици. От една страна е осъществен (и довършен) състав на административно
нарушение по чл.162 ал.1 от ЗООС, при което започват да текат сроковете по
чл.134 от ЗАНН. От друга страна строежът (доколкото е налице такъв) придобива
качеството на незаконен, което не се засяга от цитираните срокове по ЗАНН. В
случая АНО не е събрал данни кога е започнало изграждането на ваканционното
селище, поради което остава неясно дали административнонаказателната процедура
е проведена в установените от закона срокове.
Предвид тези окончателни
изводи на настоящия съдебен състав касационната жалба се явява неоснователна и
на основание чл.221 ал.2 АПК обжалваното съдебно решение следва да се остави в
сила.
По повод направеното искане
и на основание чл.63д от ЗАНН касаторът следва да заплати на ответника по
касация разноските по делото, съобразно представения списък. Направеното от представителя
на касатора възражение за прекомерност на заплатеното от ответната страна
адвокатско възнаграждение е голословно и немотивирано, поради което съдът го
приема за неоснователно.
Мотивиран от изложеното Административен
съд Бургас
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 507/16.05.2022г. по АНД № 5831/2021г. на Районен съд
Бургас.
ОСЪЖДА РИОСВ Бургас да заплати на Клише ЕООД, ЕИК:*********, гр.София,
със съдебен адрес ***.св. Кирил и Методий 39, ет.1, оф.1, 650лв. разноски по
делото.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :