РЕШЕНИЕ
№ 3653
гр. София, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 177 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ
при участието на секретаря ХРИСТИНА Н. КОЕМДЖИЕВА
като разгледа докладваното от НИКОЛА Д. КЪНЧЕВ Гражданско дело №
20221110133892 по описа за 2022 година
намери следното:
Делото е образувано по искова молба от Д. О. Т. против Г. Д. Д. с
искане да бъде признато за установено, че ответникът му дължи сумата от
24000 лева – изплатено от него възнаграждение по договор за изработка,
ведно със законната лихва, считано от 05.01.2022 г. Ищецът твърди, че
сключил с ответника договор за проектиране на сграда на 01.02.2017 г.
Подписаният между страните екземпляр останал у ответника. С две платежни
нареждания от 01.02.2017 г. и от 27.04.2017 г. ищецът изплатил на ответника
възнаграждението по договора от общо 24000 лева. Въпреки това ответникът
не изпълнил задължението си да проектира сграда. Ищецът твърди, че към
момента на подаване на исковата молба не бил получил изпълнение по
договора нито връщане на даденото, поради което моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи процесната сума. Претендира разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявения иск. Оспорва сключването на договор между
страните. Твърди, че ищецът бил сключил договор с Естеро ЕООД –
дружество, чийто управител и едноличен собственик на капитала бил
ответникът. Оспорва доказателствената годност на представените от ищеца
документи.
В последното по делото открито съдебно заседание страните са редовно
призовани, явяват се и поддържат исканията си.
На база представените по делото доказателства и становищата на
страните, съдът намира за установено следното:
От представените по делото два броя платежни нареждания от
1
01.02.2017 г. и 27.04.2017 г. (респективно л. 8 и л. 9 от делото) се установява,
че ищецът е превел на ответника сумите от съответно 10000 лева и 14000
лева. Като основание за заплащане е посочено „захранване на сметка“.
Същите обстоятелства се установяват и от приетата и неоспорена от страните
съдебно-счетоводна експертиза.
Въз основа на така възприетите факти, съдът достига до следните
правни изводи.
Съгласно чл. 258, ал. 1 ЗЗД, с договора за изработка изпълнителят се
задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата
страна, а последната – да заплати възнаграждение. Предявеният от ищеца иск
се основава на кумулативното осъществяване на следните юридически факти:
сключване между страните на договор за изработка, изплащане на
възнаграждението от страна на ищеца по този договор и неизпълнение на
същия от страна на ответника. В случая след анализ на доказателствената
съвкупност съдът достига до извода, че първият от тези юридически факти не
беше доказан от ищеца. За установяването му от ищеца не бяха представени
допустими доказателства, въпреки че това обстоятелство му беше указано с
Определение № 33794 от 12.12.2022 г. Извършените от ищеца плащания на
ответника бяха установени по делото, но не беше установено на какво
основание са извършени. Посоченото „захранване на сметка“ няма качеството
на основание и тези плащания биха могли да бъдат направени с всякаква цел.
В заключение съдът намира, че фактическия състав, основаващ процесния
иск не беше доказан, поради което следва да бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, разноски се дължат единствено на ответника.
Тъй като от него не се доказа да са сторени такива, разноски между страните
не се дължат.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. О. Т., ЕГН: ********** и съдебен адрес
иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 258, ал. 1 ЗЗД срещу Г. Д.
Д., ЕГН: ********** за признаване за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата от 24000 лева – заплатено възнаграждение по неизпълнен
договор за проектиране, сключен между страните на 01.02.2017 г., ведно със
законната лихва, считано от 05.01.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, като недоказан.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните по реда на Глава ХХ ГПК пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2