№ 20056
гр. С..., 06.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЙОАНА В. ПАСКАЛЕВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20241110107290 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск „П” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С...,
бул. “Б” ..., бл. ..., вх. В, с който е поискало да бъде установено по отношение на ответника
Ж. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С..., ж.к. „Д 1“, ..., че същия дължи на ищеца
следните суми: сумата от 4000,00 лева, представляваща главница Договор за потребителски
кредит №.../01.04.2022г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК - 27.06.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 1590,86лева, представляваща договорно възнаграждение за период от
05.05.2022 г. до 04.05.2023 г., сумата от 1400,00 лева, представляваща възнаграждение за
закупена услуга „Фаст“, сумата от 2600,00лева, представляваща неплатено възнаграждение
за закупена услуга „Флекси“, сумата от 390,41 лева, представляваща лихва за забава
периода от 06.05.2022 г. до 04.05.2023 г., сумата от 164,25 лева, представляваща законна
лихва за период от 04.05.2023 г. до 27.06.2023 г.
Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че страните са обвързани от Договор за потребителски
кредит №.../01.04.2022г., въз основа на който ищцовото дружество е предоставило на
ответника кредит от 4000.00 лв., със срок от 36 месеца, размер на вноска от 194,57 лв., при
годишен процент на разходите от 49.04 %, годишен лихвен процент от 41.00%, лихвен
процент на ден 0.11%, с общо задълЖ.е по кредита в размер на 7004.34 лв. Сочи се, че по
избран и закупен пакет от допълнителни услуги ответника дължи общо сумата от 11004,34
лв.
Поддържа се, че ответникът не е заплатил нито вноска и вземането по същия е
станало автоматично предсрочно изискуемо на 04.05.23г., за което е изпратено писмо на
длъжника.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв. Оспорва иска по
основание и размер. Навежда доводи за недейсвтителност договорните клаузи,
предвиждащи предоставяне на услуги „Фаст“ и „Флекси“.
1
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител. Депозира молба, с която
поддържа исковата молба и моли съда да уважи предявените искове. Претендира разноски
по списък.
Ответника се представлява от адв. М., който поддържа писмения отговор. Моли съда
да отхвърли исковете. Претендират разноски.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото писмени доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето ч.гр.д.№ 35550/2023 г. по описа на СРС е видно, че
въз основа на заявление по реда на чл.410 ГПК, в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение за следните суми: сумата от 4000,00 лева (четири хиляди
лева), представляваща главница Договор за потребителски кредит №.../01.04.2022г., ведно
със законна лихва от 27.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 1590,86лева
(хиляда петстотин и деветдесет лева и 86 стотинки), представляваща неплатено договорно
възнаграждение за период от 05.05.2022 г. до 04.05.2023 г., сумата от 1400,00лева (хиляда и
четиристотин лева), представляваща неплатено възнаграждение за закупена и използвана
услуга „Фаст“, ведно със законна лихва от 27.06.2023 г. до изплащане на вземането, сумата
от 2600,00лева (двe хиляди и шестстотин лева), представляваща неплатено възнаграждение
за закупена услуга „Флекси“, ведно със законна лихва от 27.06.2023 г. до изплащане на
вземането, сумата от 30,00 лева (тридесет лева), представляваща такси по Тарифата за
извънсъдебно събиране на вземането, ведно със законна лихва от 27.06.2023 г. до изплащане
на вземането, сумата от 390,41 лева (триста и деветдесет лева и 41 стотинки),
представляваща лихва за забава периода от 06.05.2022 г. до 04.05.2023 г., сумата от 164,25
лева (сто шестдесет и четири лева и 25 стотинки), представляваща законна лихва за период
от 04.05.2023 г. до 27.06.2023 г.С възраЖ.е от 11.12.2023 г. ответникът е оспорил вземането с
мотив, че не дължи.
На 01.04.2022 г. между „П“ ЕООД, в качеството му на Кредитор, от една страна и
ответника, в качеството му на Клиент, от друга страна, е сключен Договор за потребителски
кредит №..., за сумата от 4000 лв., която сума ответника се задължил да върне на 36 равни
месечни вноски в размер на по 194,57 лв., при ГПР 49,09 %, ГЛП 41,00 % и лихвен процент
на ден 0,11 %, като общата дължима сума по кредита е в размер на 7004,34 лв.
Допълнително е предвидена услуга „Фаст“ за сумата от 1400 лв. и услуга „Флекси“ за 2600
лв., като размерът на вноските по закупените допълнителни услуги е 111.11 лв., която е
дължима заедно с месечната погасителна вноска по кредита. Общото задълЖ.е по кредита е
определено в размер на 11004,34 лв., при месечна вноска 305,68 лв.
С уведомително писмо до ответника от 10.05.2023г., ищеца е обявил кредита за
предсрочно изискуем, поради неплащане от страна на ответника.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задълЖ.я. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
Неоснователно е възраЖ.ето за недопустимост на исковата молба, доколкото
разпореждането по чл. 415 ГПК е връчено на ищеца на 08.01.2024г., а иска е предявен на
08.02.2024г., чрез ССЕВ (стр.2), което е в преклузивния едномесечен срок.
По основателността на иска, съдът намира следното:
По делото не е спорно и се доказа, че между страните е сключен процесният договор
за кредит, с посоченото в исковата молба съдържание, както и че сумата по кредита е
получена от ответника. Не се спори също, че кредитодателят – ищец по делото, е небанкова
институция по смисъла на чл. 3 ЗПК, а ответника е физическо лице, което при сключване на
договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по
2
смисъла на чл.9 ал.3 ЗПК и на кредитор съгласно чл.9 ал.4 ЗПК. С оглед предходното, по
отношение на сключения договор за потребителски кредит важат изискванията на
специалния закон - ЗПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК, когато при сключване на договора за
потребителски кредит не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и
ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен, като в тези
случаи потребителят връща само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други
разходи по кредита – арг. чл. 23 ЗПК.
Според чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, в договора за потребителски кредит следва да се
съдържа информация за годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима
от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите. ЗПК е приет в изпълнение на задълЖ.ето на Република Б за транспониране на
разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април
2008 г., относно договорите за потребителски кредити, в която е установен принципът за
информираност на потребителя, на който следва да бъде осигурена възможност да познава
своите права и задълЖ.я по договора за кредит, който следва да съдържа цялата необходима
информация по ясен и кратък начин. В съобраЖ.е чл. 19 от Директивата е установено, че за
да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за
фактите, те следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на
кредита и относно техните задълЖ.я, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те
могат да вземат със себе си и да обмислят. В чл. 10, б. "ж" е посочено, че в договора следва
да се съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима
от потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба съответства на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на чл. 23 от
Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от санкции за
нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното привеждане
в изпълнение, в чл. 22 ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
Съгласно чл. 15.1 от ОУ услугата „Фаст“ е допълнителна и незадължителна услуга,
която предоставя възможност за разглеждане на искането за отпускане на кредит
приоритетно и в рамките на 1 час от постъпването му. Посочената допълнителна услуга е на
стойност 1400лв. или 35% от стойността на заетата сума.
Съгласно чл. 15.2 от ОУ услугата „Флекси“ е допълнителна и незадължителна услуга,
която предоставя възможност за отлагане на определен брой погасителни вноски,
намаляване на определен брой погасителни вноски и смяна на падежната дата на вноските,
но при определени условия и след съгласието на кредитодателя. Посочената допълнителна
услуга е на стойност 2600 лв. или 65 % от стойността на заетата сума.
От гореизложеното е видно, че за допълнителните услуги, включени в процесния
договор се дължи сума в общ размер на 4000 лв., което е съразмерно със стойността на
отпуснатия кредит. Възнаграждението, което се е задължил потребителя да заплати за
предоставения пакет от допълнителни услуги, се явява прекомерно и не отговаря на
изискванията на закона. Още повече, че няма доказателства услугите, за които се дължи
допълнително възнаграждение, реално да са предоставени. Тези разпоредби от договора
противоречат на чл.10а ЗПК, което означава, че са неравноправни по смисъла на ЗЗП, тъй
като облагодетелстват кредитора, като предвиждат получаването на такса, която не се
допуска от закона, без да е гарантирано изпълнението на насрещно задълЖ.е. Ето защо тези
клаузи са нищожни поради липса на основание и съгласие на страните. Ако въобще става
дума за предоставяне на каквито и да било допълнителни услуги, то те следва да бъдат
включени в ГПР, тъй като това са възнаграждения по самия договор за кредит - чл. 19, ал. 1
ЗПК. В случая това не е направено и по този начин, заобикаляйки закона, се постига ГПР,
по-голям от петкратния размер на законната лихва. В договора трябва да се посочи размера
на лихвения процент, като в конкретната хипотеза в този процент трябва да е включена и
таксата за услуги, която е сигурна печалба за кредитора.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони,
възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на
договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В
3
процесния договор за потребителски кредит е посочен ГПР в размер на 49,04 %. Този размер
обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а
именно - възнаграждението за допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“, което се включва
в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Макар предвидения в договора ГПР да е в съответствие с максималния
законоустановен ред, то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който
предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР,
изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид
допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения
в прилоЖ.е № 1 към ЗПК начин. Тази част от договора е от съществено значение за
интересите на потребителите, тъй като целта на законовите изисквания за ГПР, е да се даде
възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, а за
целта е необходимо те да получават адекватна информация относно условията и стойността
на кредита и относно техните задълЖ.я, преди да бъде сключен договорът за кредит. Поради
тази причина, неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на
това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от
толкова висока степен, че води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В
този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит, кредиторът е
нарушил изискванията на закона, което обосновава извод за недействителност на целия
договор за кредит, на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, т. 10 ЗПК.
По излоЖ.те съобраЖ.я, доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен - чл.22 ЗПК. На основание
чл.23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен,
потребителят заплаща само чистата стойност на кредита- в процесния случай 4000 лева,
като не дължи лихва или други разходи по кредита.
По разноските:
С оглед изхода на спора ищеца има право на разноски, каквото искане изрично е
направил. В съответствие с възприетото в т.12 на ТР 4/2014 г. на ОСГТКВКС, следва съдът в
настоящето производство да се произнесе и по разноските, направени в предхождащото го
заповедно такова, като разпредели отговорността за тях съобразно изхода по делото. С оглед
на това и съобразно чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски в размер на 250,00 лв., от които 160 лв., представляваща
направени от ищеца разноски за внесена ДТ, а сумата от 90 лв.- възнаграждение на
юрисконсулт. Съразмерно с отхвърлената част на исковете, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 250 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ж. О. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. С..., ж.к. „Д 1“, ..., че дължи на „П” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.С..., сумата от 4000,00 лева (четири хиляди лева), представляваща
главница Договор за потребителски кредит №.../01.04.2022г., ведно със законна лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК -
27.06.2023 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед
№21193/20.07.2023г. за изпълнение на парично задълЖ.е по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
35550/2023 г. на СРС, 159 състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за сумата от 1590,86лева,
представляваща договорно възнаграждение за период от 05.05.2022 г. до 04.05.2023 г.,
сумата от 1400,00 лева, представляваща възнаграждение за закупена услуга „Фаст“, сумата
от 2600,00лева, представляваща неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“,
сумата от 390,41 лева, представляваща лихва за забава периода от 06.05.2022 г. до 04.05.2023
г., сумата от 164,25 лева, представляваща законна лихва за период от 04.05.2023 г. до
27.06.2023 г.
ОСЪЖДА Ж. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С..., ж.к. „Д 1“, ..., да заплати на „П”
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С..., сумата от 250,00 лева
4
(двеста и петдесет лева), представляваща направени от ищеца разноски по настоящото дело
и по ч.гр.д.№ 35550/2023 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА „П” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.С..., да
заплати на Ж. О. С., ЕГН **********, с адрес: гр. С..., ж.к. „Д 1“, ..., сумата от 250,00
лева (двеста и петдесет лева), представляваща направени по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 35550/2023 г. по описа на СРС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5