ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

Номер  1576                            12.09. Година 2018                     Град ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски окръжен съд, Търговско отделение, ХІХ състав

На 12.09. Година 2018   

В закрито заседание в следния състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛЕКСАНДЪР СТОЙЧЕВ

При секретаря                                         , като разгледа докладваното от Съдия Стойчев т. дело номер 493 по описа за 2018 година  намери за установено следното:

          Съдът констатира, че размяната на книжа е завършила. В срока за произнасяне по реда на чл.374 от ГПК се установи, че ответникът е направил валидно възражение за местна неподсъдност на повдигнатия правен спор с оглед седалището на ответния търговец в гр. Добрич.

          Действително първоначално ответникът е подал отговор на ИМ на 05.07.2018г., в който признава „вземания на ищеца… в това число главница, обезщетение за забава на платени задължения и  обезщетение за забава на неплатени задължения“. В същия отговор се сочи, че е постигнато извънсъдебно споразумение и т.н. Впоследствие, в срока за отговор е постъпил втори отговор на ИМ, в който се твърди, че управителят на ответника не е депозирал първия отговор, като се оспорват изцяло претендираните от ищеца права.

          Ищецът в ДИМ се е противопоставил на възможността за оттегляне на признанието на иска и счита, че следва да се приеме за невъзможно подаване на втори отговор, както и отговор на ДИМ.

          При така сложилите се факти съдът намира, че следва да се приеме, че ответникът е имал възможност за подаване на втория отговор на ИМ, респективно на отговор на ДИМ. Това е така, тъй като по същество не е извършено признание на иска.

          В чл.237, ал.4 от ГПК се постановява, че признанието на иска не може да бъде оттеглено. Поради тази строга санкция следва да е пределно ясно от волеизявлението на ответника, че на практика се признава иска, а не нещо друго. В случая подобно волеизявление не съществува. Твърдението на длъжника е, че признава вземания на ищеца, т.е. признанието е за факти, като освен това се сочи, че е постигнато някакво споразумение, което се желае да бъде оформено в съдебна спогодба. При съдържанието на първия отговор на ИМ може да се направи обоснования извод, че се признават някакви вземания на кредитора, но не се признава изцяло иска. Т.е. признанието на вземане е признание на правно релевантен факт. Съобразно чл.175 от ГПК признанието на факт се преценява от съда с оглед на всички обстоятелства, като освен това е очевидно, че това е оттегляемо волеизявление. Поради това и валидно ответникът е депозирал в срока за отговор ново становище, което съдът намира за валидно извършено процесуално действие. В него е направено и възражение за местна неподсъдност на настоящия правен спор, което е основателно. Искането е своевременно направено, като освен това и се установява, че седалището на ответника към момента на подаване на ИМ и досега е гр.Добрич. производството следва поради това да се прекрати и делото се изпрати на Окръжен съд Добрич. С оглед съдържанието на исковата молба се касае за трайни търговски отношения, като са извършени множество доставки през голям период от време. Поради това и съобразно константната съдебна практика следва са се приеме, че се касае за едно единствено правоотношение, независимо, че са издадени множество фактури. При това положение и съобразно цената на иска родово компетентен е Окръжния съд.

          С оглед на изложеното ПОС

 

                                                О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И

 

ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по настоящото дело, поради местна неподсъдност на повдигнатия правен спор.

ИЗПРАЩА делото на компетентния ОКРЪЖЕН СЪД ДОБРИЧ за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението подлежи на обжалване пред ПАС в едноседмичен срок от съобщението с частна жалба.

 

 

         

                                                                   ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: