№ 973
гр. Пазарджик, 23.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело №
20245220100151 по описа за 2024 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.422 ГПК за съществуване на
вземането по издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК.
Ищецът „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ №1, твърди да е изправна страна по
валидно облигационно отношение с ответника К. Й. Б. с ЕГН: ********** от
с. с. С, общ. С., об. П, ул.******* № *, произтичащо от договор за електронни
съобщителни услуги и устройство на изплащане №********* от 02.06.2020г. и
Приложение №1 към него, по който е предоставял на ответника
далекосъобщителни услуги посредством мобилен номер ********** при
абонаментен план „А1 ONE Unlimited 2XL“ с месечна абонаментна такса в
размер на 30.99 лв. Към него ответникът закупил устройство на изплащане -
антена „Huawei Y5 2019 Bla+MCard 32 GB“ срещу задължението да заплати
на ищеца първоначална вноска в размер на 3.50 лв. и още 23 месечни вноски в
същия размер.
Ищецът твърди, че ответникът не е заплатил цената на предоставените
мобилни услуги за периода 19.06.2020г. – 04.12.2020г. в общ размер на 202.13
лв., както и цената на закупеното устройство на изплащане в размер на 80.50
1
лв. Твърди, че поради неизпълнението договорите с ответника са прекратени
едностранно от оператора. Прекратяването се претендира поради незаплащане
в срок на цената за далекосъобщителните услуги от страна на ответника.
Ищецът поддържа, че поради предсрочното прекратяване на договора по
вина на ответника същият дължи неустойка в размер на абонаментните такси
според стандартния абонаментен план до крайния срок на договора, но не
повече от техния трикратен, а когато на абоната е предоставено мобилно
устройство на преференциални цени, дължимата неустойка включва и частта
от разликата между стандартната и преференциалната цена на устройството,
съответстваща на оставащия срок от договора. Твърди, че неустойката е в
размер на 317.93 лв. Освен това, претендира от ответника обезщетение за
забава в размер на 159.46 лв., дължимо за периода 05.07.2020 г. – 26.06.2023 г.
Ищецът твърди, че се е снабдил със заповед за изпълнение по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д. №2330/2023г. на РС – Пазарджик, която е връчена на
длъжникът по реда на чл.47, ал.5 ГПК. Затова иска от съда да установи
съществуването на вземането в размера по заповедта за изпълнение.
Претендира разноски в исковото и в заповедното производство.
Ответникът е редовно уведомен за инициираното съдебно производство
с надлежно връчено съобщение по чл.131 ГПК, както и чрез призовка за
явяване в съдебно заседание. Същият не е подал отговор на исковата молба по
реда на чл.131 ГПК, не се е явил в съда и не е направил искане за
разглеждането на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез своя процесуален представител, е направил искане за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като установи, че на ответника са указани последиците от
неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от
неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на
иска с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239
от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите
си за него.
С оглед изхода на делото и съгласно чл.78, ал.1 ГПК ищецът има право
на съдебни разноски. Същият е представил доказателства за направени
разноски в размер на 605 лв., от които 125 лв. внесена държавна такса за
2
производството и 480 лв. заплатено възнаграждение за един адвокат.
На основание т.12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС
по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК следва да се постанови осъдителен диспозитив
за разноските на ищеца в заповедното производство, които възлизат на 505 лв.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 ГПК съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че
ответникът К. Й. Б. с ЕГН: ********** от с. с. С, общ. С., об. П, ул.******* №
*, дължи на ищеца „А1 България“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Кукуш“ №1, сумата от 600.56 лв. - главница,
включваща: 202.13 лв. – цена за предоставени мобилни услуги за периода
19.06.2020г. – 04.12.2020г.; 80.50 лв. – цената на закупеното устройство на
изплащане и 317.93 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорите
за мобилни услуги, ведно със законната лихва за забава от подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда на 26.06.2023г., до плащането, както и
сумата от 159.46 лв. – обезщетение за забава за периода 04.07.2020 г. –
25.06.2023 г., за което вземане е издадена заповед №1156 от 28.06.2023г. за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч. гр. д.
№2330/2023г., по описа на РС-Пазарджик.
ОСЪЖДА ответника К. Й. Б. да заплати на ищеца „А1 България“ ЕАД
сумата от 605 лв. - съдебни разноски за това дело и сумата от 505 лв. -
съдебни разноски за заповедното производство по ч.гр.д. №2330/2023г. на РС-
Пазарджик
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Указва на ответника, че може в едномесечен срок от връчването да поиска
отмяната на решението пред Окръжен съд - Пазарджик на основанията,
посочени в чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
3