Р Е Ш Е Н И Е №185
11.07.2022 г., гр. Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Стара Загора, трети касационен състав, в открито съдебно заседание на петнадесети
юни през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА ТАБАКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.КРЕМЕНА КОСТОВА-ГРОЗЕВА
2.
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
при
секретаря Зорница Делчева
и в
присъствието на прокурора Нейка Тенева
изслуша
докладваното от съдията КОСТОВА-ГРОЗЕВА к.а.н.д. №155 по описа на съда за 2022 г.
Производството
е по реда на чл.63, ал. І, изр.2 от ЗАНН и глава ХІІ, чл.208 и сл. от АПК.
Обжалваното решение
С Решение №157 от 14.04.2021г.,
постановено по анд №114/22г., РС Стара Загора
потвърдил наказателно постановление /НП/ № 948 от 18.11.21г. на Кмет на Община
Стара Загора, с което на Б.З.С. ***, ЕГН **********, за нарушение и на осн. чл.209а
от Закона за здравето била наложена административна санкция „глоба“ в размер на
300 лева.
Обстоятелства
по обжалването
Недоволен от решението останал
административно наказаният, който го обжалва в срок. Касаторът
твърди, че не оспорвал фактът, че бил на посочената в акта дата и място, но
оспорвал обстоятелството, че не бил покрил носа и устата си с маска. Твърди, че
през цялото време на неговото пазаруване бил с маска на носа и устата. След
като направил покупката се насочил към изхода на пазара и на около един метър
от изхода я свалил, за да опита от закупеното грозде. В това време проверяващи
започнали спор с него за това, че нямал поставена маска на устата. Съдът
кредитирал показанията на св. К., Д. и К. макар в техните показания да имало
противоречия именно относно обстоятелството в коя част на пазара се намира касаторът. Всички те били заинтересвани
лица в производството. Съдът не кредитирал показанията на неговия свидетел Ш.,
който устно посочил къде се намирал наказаният при проверката.
По тези доводи се иска да се приеме, че
въззивното решение било неправилно и да се отмени, като се отмени и процесното
НП.
Касаторът, редовно призован
в с.з., се представлява от адв. В., който поддържа
касационната жалба на доверителя си.
Ответникът по касация, редовно призован в с.з., се представлява от пълномощник, който оспорва
касационната жалба. В хода по същество, както и в представеня
отговор по касационната жалба, излага доводи за правилността на въззивното
решение.
ОП Стара Загора се представлява от
Прокурор Тенева, която пледира за приложимост на хипотезата на чл.28 от ЗАНН
Правни
съображения
Съдът, въз основа на събрания по делото доказателствен
материал, обсъден в неговата цялост и взаимна връзка, намира жалбата за
допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество,
същата са явява неоснователна.
За да потвърди процесното пред него НП,
въззивният съд приел за безспорно установена описаната там фактическа
обстановка, а именно, че на 03.09.2021г. касаторът
около 13,55 ч. в град Стара Загора, на ул.“Пазарска“
в сградата на Централен кооперативен пазар не носил лично предпазно средство –
защитна маска за лице за еднократно или многократно приложение, което да
покривало носа и устата. Чрез това си деяние същият нарушил въведена противоепидимична мярка, съгласно т.I-7 от заповед № РД-01-743/31.08.2021г. на Министъра на
здравеопазването. Въззивният съд посочил, че тази заповед била издадена на осн.
чл.63, ал.1 и ал.11 и чл.63в от ЗЗдр., като и
доколкото сред основанията за издаването й бил и ч.63, ал.4 от ЗЗдр., неспазването на въведените с нея противоепидимични
мерки попадало в хипотезата на чл.209а , ал.1 от ЗЗдр.
РС още мотивира, че описаната фактическа
обстановка по извършване на нарушението се потвърждавала от показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, които били
категорични, че наказаното лице било установено без поставена защитна маска за
лице в северния коридор между сергиите в западния край на пазара, а не на
излизане от него, както и не държал в ръка такава маска, както твърдял св. Ш..
Съдът не възприел показанията на последния свидетел, защото същите били
изолирани от другия доказателствен материал и не се подкрепяли от него.
Горното мотивирало РС да изведе извод за доказаност
на описаното от обективна страна деяние, като извършено от наказаното лице,
както и посочил, че за отговорността било ирелевантно обстоятелството, че
лицето било ваксинирано по см. на т. IV от заповедта, тъй като
съгласно изключението в т. III от нея то се отнасяло за
друг кръг лица, сред които не попадал наказаният. Съдът посочил и че не
установявал допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на акта
и/или при издаването на НП, че размерът на санкцията, който бил определен
съответствал по вид и размер на минималния такъв, определен в закона. На
последно място мотивирал, че не се установявала обстоятелства, които да
обуславяли приложението на чл.28 от ЗАНН.
Касационната
инстанция намира проверяваното решение за валидно, допустимо и правилно. Не е
налице визираното касационно основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, което се
мотивира с довода, че въззивният съд неправилно не кредитирал показанията на
св. Ш., както и че неправилно кредитирал тези на актосъставителя
и свидетелите по акта, които били противоречиви относно обстоятелството къде се
намирал касаторът към момента на проверката, съотв. бил ли е длъжен да има поставена на устата и носа си
защитна маска.
В тази насока настоящата инстанция
намира, че въззивният съд изцяло правилно и в съответствие с процесуалния закон
е извел своите изводи относно релевантните за случая факти от обективната
действителност. Съгласно АУАН, с който е било повдигнато против С. конкретно
административно-наказателно обвинение, същият на 03.09.2021г. в 13.55ч. се
намирал в гр. Стара Загора, на ул. Пазарска в сградата на ЦКП, т.е. на
обществено закрито място, без да имал поставена на защитна маска за лице, която
да покрива устата и носа.
Видно от показанията на актосъставителя и свидетелите по акт и тримата еднопосочно
удостоверяват в тях, че проверката е била извършена в закритата част на централния пазар. Eто защо, правилно въззивният съд е кредитирал като еднопосочни
техните показания, тъй като действително не се установява никакво противоречие
относно обстоятелстото, че нарушителят се е намирал в
обществено място. Все в същата еднопосочна линия са и показанията, че касаторът е бил вътре, в тази закрита част на пазара, в неговия
западен край. В нито едно от показанията на тези свидетели не се съдържат данни
С. да се е намирал извън покрития пазар, напр. до чешмата, която се намира от
западна страна, извън пазара, в каквато насока са единствено показанията на св.
Ш.. Ето защо, правилно РС не ги е кредитирал, тъй като те са напълно изолирани
и не подкрепени от другия доказателствен материал. Също еднопосочно и без
противоречиво е установено пред РС от показанията на св. К., К. и Д. и релевантния
факт, че наказаният, въпреки че е бил на закрито обществено място, не е имал
поставена на носа и устата си защитна маска /еднократна или многократна/, както
и че същият изобщо не е имал в себе си такава защитна маска, поради което
отново не подкрепени от доказателствения материал са показанията на св. Ш., че
наказаното лице държал в ръката си такава маска.
При тези фактически установявания, то изцяло правилен е изведеният правен извод за извършено от обективна и субективна страна нарушение от С. на чл.209а, ал.1 от ЗЗдр., съгласно редакцията на нормата от ДВ бр.44/2020г., съгласно която „Който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или 7 и чл. 63а, ал. 1 или 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000 лв. В НП много ясно е посочено коя въведена с акт на Министъра на здравеопазването противепидимична мярка не е изпълнил касаторът, а както се мотивира по-горе фактът на нейното неизпълнение е безспорно доказан пред РС. Наложеното наказание е изрично предвидени и то е определено в минималния му размер.
В заключение настоящата инстанция приема, че изцяло правилен и законосъобразен е изводът на РС и относно липсата на установени предпоставки за прилагане на чл.28 от ЗАНН, т.е., че случаят не съставлява „маловажен“, като не се споделя становището на представителят на ОП, че липсват ясни мотиви във въззивното решение. Напротив, такива има изложени и чрез тях съдът е обосновал извода си за неприложимостта на хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Нищо от обективна страна на нарушението не сочи на наличие на предпоставки за прилагане на тази норма – нарушението е извършено на обществено място със значителен човекопоток и то в активната част на денонощието, т.е. когато обикновено има струпване на повече хора, като липсват обективно дадени предпоставки, че е била налице обективна причина лицето да не е с поставена защитна маска на носа и устата, като доводът, за който се твърди в показанията на единия свидетел, като изтъкнати от проверявания, че няма поставена маска, защото бил ваксиниран, не съставлява изключващо отговорността на дееца обстоятелство, защото както и правилно отбелязва РС, то не касае настоящия касатор.
Касационната жалба е неоснователна. При този изход на спора, основателна е претенцията на представителят на ответника по касация за присъждане на разноски – възнаграждение за юрисконсулт в полза на Община Стара Загора, като съдът на осн. чл.27е от НЗПП определя такива в размер на 80 лева, предвид ниската степен на фактическа и правна сложност на делото.
Водим от горното и на осн. чл.221, ал.2 от АПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №157 от 14.04.2021г., постановено
по анд №114/22г., по описа на РС Стара Загора
ОСЪЖДА Б.З.С. ***, ЕГН **********,*** разноски за юрисконсулт в
размер на 80 лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.