РЕШЕНИЕ
№ 297
гр. Велико Търново , 06.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на двадесет
и шести януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Ирена Колева
Светослав Иванов
при участието на секретаря Валентина В. Чаушева
като разгледа докладваното от Ирена Колева Въззивно гражданско дело №
20204100500805 по описа за 2020 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Т.Ю. Г., чрез пълномощник – адвокат П.С., срещу
Решение № 300/27.08.2020г. по гр.дело № 2491/2018г. по описа на Районен съд – Горна
Оряховица, с което съдът се е произнесъл по предявен от ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК .. срещу Г.
регресен иск с правно основание чл.500 ал.1 т.3 КЗ. С обжалваното решение съдът е осъдил
ответницата да заплати на ищцовото дружество сумата от 1 274.99 лв., представляваща
изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на л.а. „Ауди 80“ с рег. № .. за причинени при ПТП на 09.05.2018г. вреди,
ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на ИМ до окончателното
изплащане. В жалбата се развиват оплаквания, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон, постановено при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила и е необосновано. Оспорва да е допуснала нарушение на
чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, като не е изпълнила задължението си, като участник в ПТП,
при липсата на съгласие между участниците в същото относно обстоятелствата, свързани с
него, без да напуска мястото на произшествието, да уведоми съответната служба за контрол
на МВР. Излага, че съдът не е обсъдил и не е съобразил постановеното от Районен съд-
Велико Търново влязло в законна сила решение по НАХД № 742/2019г., с което е било
отменено съставеното й за твърдяното нарушение наказателно постановление.
Жалбоподателката счита изводите на съда, че е напуснала местопроизшествието преди
1
идването на органите за контрол на движението по пътищата въпреки липсата на съгласие
между участниците в ПТП и че е причинила процесната щета, за неправилни и в
противоречие със събраните по делото доказателства. Заявява, че последните не установяват
спукан корпус на редуктора и теч на масло от него, включително счита, че такъв извод не
следва от експертното заключение, почиващо единствено на предположения. Излага, че не е
била предоставена възможност от съда, въпреки направеното своевременно искане за това,
да представи писмено становището си по делото поради невъзможността да участва в
устните състезания. Прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на
друго, с което исковата претенция бъде отхвърлена изцяло. Претендират се разноски за
двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна – ЗАД „Б. В. И. Г.“, не е подала отговор
на въззивната жалба.
В хода на проведеното съдебно заседание въззивникът, чрез процесуалния си
представител по пълномощие, поддържа подадената въззивна жалба и искането, направено с
нея, по подробни изложени в писмена защита съображения. Поддържа претенцията си за
разноски.
Ответната по жалбата страна е заела писмено становище за неоснователност на
жалбата срещу първоинстационното решение и наведените в нея оплаквания. Претендира
направените във въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение съгласно
представен списък по чл.80 ГПК.
За да се произнесе по спора, настоящият съдебен състав намира следното:
Производството пред Районен съд – Горна Оряховица е било образувано по искова
молба на ЗАД „Б. В. И. Г.“ срещу Т. Ю. Г., с правно основание чл.500 ал.1 т.3 КЗ, с която е
поискано осъждането на ответницата да заплати на дружеството-ищец сумата от 1 274.99
лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на лек автомобил „Ауди 80“ с рег. №;.. за виновни причинени
вреди при ПТП, настъпило на 09.05.2018г. в град Велико Търново на паркинг на ул.“В. Л.“
№ ., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ до
окончателното й изплащане. В исковата молба се твърди, че на 09.05.2018г. при управление
на посочения лек автомобил ответницата не контролирала непрекъснато същия, загубила
контрол над него и блъснала метална бариера, поставена на изхода на паркинга. Същата не
спряла да установи щетите от произшествието и го напуснала преди идването на органите за
контрол на движението по пътищата, за което й бил съставен акт за установяване на
административно нарушение по ЗДвП, както и изготвен Протокол за ПТП от с.д. Сочи се, че
към датата на събитието за процесния автомобил е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“, както и че въз основа на подадено от пострадалото дружество –
„Зърнени храни-Велико Търново“ ЕООД, заявлението до ищеца и след оглед и оценка на
причинените при произшествието вреди на метална бариера за достъп до паркинга,
включително и на стойката й за закрепване и редуктор, на същото било изплатено
застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1 274.99 лв. Твърди се, че вината за
настъпилото произшествие е на ответницата, като водач на застрахования при него
автомобил, която е напуснала мястото на настъпване на произшествието преди идването на
органите за контрол на движението по пътищата, което посещение в случая е задължително
по закон, поради което предявява настоящата регресна претенция към нея.
В срока по чл.131 ГПК ответницата, чрез своя пълномощник, е подала писмен отговор
на ИМ, в който е заела становище за неоснователност на предявения иск. Посочила е, че
спрямо нея няма влязъл в сила акт, установяващ виновно и противоправно нейно поведение,
2
представляващо нарушение на задължения по чл.20 ал.1 от ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от
ЗДвП като водач на МПС. Оспорила е ищцовите твърдения, че на посочената в ИМ дата е
загубила контрол над управлявания от нея автомобил, вследствие на което е блъснала
металната бариера на изхода на процесния паркинг и е причинила твърдените вреди.
Твърди, че не тя е блъснала бариерата, а при напускане на паркинга движещата се част от
бариерата е паднала върху автомобила й и е счупила предното панорамно стъкло. Оспорва
фактически да е възможно да настъпят описаните в ИМ вреди при движещ се с незначителна
скорост автомобил и при описания механизъм, включително и вредите, свързани със
спукване корпуса на редуктора и теч на масло. Изложила е твърдения, че след проведен
разговор на руски език и с помощта на беглите й познания на български език провела
разговор със служителя на паркинга, като поискала да бъдат уведомени контролните органи,
но разбрала, че той няма претенции във връзка с произшествието, след което го напуснала.
Оспорила е истинността на представения от ищцовата страна протокол за ПТП от
09.05.2018г. относно изложение в него механизъм на произшествието и вписаните
обстоятелства от дата 21.05.2018г., следваща датата на съставянето му. Оспорила е
истинността на опис-заключение по щета от 11.05.2018г. относно вписаните в него от
21.05.2018г. обстоятелства и истинността на становище от 18.05.2018г., дадено от „А.“
ЕООД-В. Т., относно констатациите, че редукторът на бариерата на изхода на паркинга е
увреден вследствие на удара от лекия автомобил. Оспорена е оферта от 18.05.2018г. относно
посочените в нея суми, като такива без обосновка и съответни документи.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът е установил детайлно
фактическата обстановка и настоящият състав не намира за нужно да я преповтаря, поради
което препраща към нея.
За да уважи регресната искова претенция, въз основа на събраните по делото
доказателства първоинстанционният съд е приел за доказани всички елементи от
фактическия състав на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 ГПК, от легитимирана страна,
против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се
разгледа по същество. Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК въззивният съд следва
да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното
решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата
нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на
съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални
нарушения, обуславящи неговата недопустимост.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата,
намира следното:
Съобразно разпоредбата на чл.500 ал.1 т.3 от КЗ застрахователят има право да получи
от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и
разноски, когато виновният водач е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по
пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон.
Следователно, за да възникне регресното право на застрахователя по задължителна
застраховка "Гражданска отговорност", е необходимо да се установи кумулативното
наличие на следните предпоставки: договор за застраховка "Гражданска отговорност",
осъществен деликт от застрахованото лице, което да е напуснало мястото на настъпването
на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение
по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон
3
и плащане от застрахователя на увреденото лице на обезщетение за причинените вреди.
По делото не е било спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение,
произтичащо от сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания
ответницата автомобил, с ищцовото дружество към датата на настъпване на събитието,
както и факта на плащане на обезщетение за причинените вреди на увреденото лице – „З. х.
– В. Т.“ ЕООД, наемател на процесния паркинг и собственик на изградените съоръжения.
Ангажираните по делото писмени и гласни доказателства, както и веществено доказателство
– флаш памет, съдържащ видеозапис на процесния инцидент, обуславят категоричен извод,
че ответницата е осъществила фактическия състав на непозволено увреждане. Когато
протоколът за ПТП е съставен от длъжностното лице на МВР в кръга на службата му и по
установените ред и форма, същият притежава обвързваща материална доказателствена сила
до доказване на противното по отношение на лично възприетите от съставителя
обстоятелства и за факта на направените пред него изявления от участниците в ПТП. В
случая, представеният по делото протокол за ПТП от 09.05.2018г., съставен около два часа и
половина след настъпването му, се ползва с обвързваща материална доказателствена сила
само относно удостоверените от длъжностното лице факти, пряко възприети от него –
мястото на инцидента, участниците в него, настъпилите щети, тъй като, първо, органите за
контрол не са възпрели пряко самото настъпване на ПТП, и второ, водачът на МПС не е
български гражданин и не владее български език, а при съставяне на протокола и
направените от него изявления пред органите за контрол на движението по пътищата не е
участвал преводач, поради което доказателствената сила не обхваща удостоверените факти
на направените пред съставителя изявления на участниците в произшествието. Тя не
обхваща и направените от длъжностното лице, въз основа на констатираните факти, изводи
за наличие или липса на вина на водача на МПС, участващ в ПТП. Поради това ищецът,
претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи доказателствената тежест да
установи фактите от значение за механизма на произшествието посредством ангажирането и
на други доказателства. По делото са били събрани такива доказателства чрез разпит на
св.В. Д., служител на процесния паркинг в деня на инцидента и пряк очевидец на случилото
се, чиито показания ведно с възпроизведения в протокола за оглед по чл.204 ГПК
видеозапис, съдържащ се в приетото веществено доказателство – флаш-памет, установяват
по безпротиворечив начин механизма на произшествието и извършеното от ответницата
нарушение на чл.20 ал.1 от ЗДвП – като водач на МПС не контролирала непрекъснато
превозното средство, което управлява, в резултат на което настъпило произшествието.
Протоколът за ПТП е съставен в изпълнение на задължението на службите за контрол
на МВР по чл.125 т.7 от ЗДвП да посетят задължително мястото на произшествието, когато
между участниците в него има разногласия относно обстоятелствата, свързани с него.
Ответницата не оспорва факта, че е напуснала мястото на произшествието преди идването
на органите за контрол на движение по пътищата, но при изслушването й по реда на чл.176
ГПК посочва, че причината за това е отговора на служителя на паркинга, че не желае да бъде
викана полиция и вдигането на бариерата от него, за да може тя да напусне паркинга. С
обратна насоченост са показанията на св.Досев, който установява, че е вдигнал бариерата, за
да не пречи автомобилът на ответницата на напускането на паркинга от останалите
автомобили и уговорката му с нея да изчака след бариерата, за да повика органите,
осъществяващи контрол по движението. Събраните чрез разпита на този свидетел гласни
показания кореспондират с възпроизведения в протокола за оглед, инкорпориран в протокол
от с.з. от 13.01.2020г., видеозапис, от който се установява как автомобилът на ответницата
изчаква известно време след бариерата на излизане от паркинга, след което потегля, а
свидетелят Д. тича след автомобила, неуспявайки да го догони. С оглед на това настоящият
състав напълно споделя извода в обжалваното решение за доказване по несъмнен начин на
факта на напускане мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие от страна
4
на ответницата преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, при
положение, че посещаването му от тях е задължително по закон в хипотезата на чл.125 т.7
от ЗДвП. Оплакването във въззивната жалба, че районният съд не е съобразил влязлото в
сила решение по НАХД № 742/2019г. по описа на ВТРС, с което е било отменено
издаденото наказателно постановление за извършените от нея нарушения по чл.20 ал.1 от
ЗДвП и чл.123 ал.1 т.3 б.“в“ от ЗДвП, е неоснователно. Същото няма обвързваща
гражданския съд сила /по арг. от чл.300 ГПК/ и релевантните за спора факти във връзка с
настъпване на произшествието подлежат на доказване с всички доказателствени средства.
Истинността на представените с ИМ протокол за ПТП от 09.05.2018г. и опис-
заключение по щета от 11.05.2018г. са оспорени от ответницата досежно тяхната вярност,
включително и по отношение на вписаното в тях изявление от 21.05.2018г., касаещо
увреждане на редуктора на бариерата. Представените в оригинал оспорени документи не
съдържат подобно вписване от посочената дата, а св. Е. А.е установил, че той не е
извършвал такова в протокола за ПТП и не е негов автор, поради което оспорването е
успешно проведено. На следващо място, по делото липсват доказателства, които да
установяват по категоричен начин, че е констатирано увреждане на корпуса на редуктора и
теч на масло от него и че тази вреда е настъпила именно в резултат на виновното и
противоправно поведение на ответницата в деня на произшествието и следствие на него.
Такива доказателства не се съдържат и в показанията на св.Д., който е пряк очевидец на
случилото се. От същите, както и от протокола оглед, възпроизвеждащ видеозаписа, не се
установява да има съприкосновение между управлявания от ответницата автомобил и тази
част от бариерата. Налице са доказателства, че същата е работила след процесното
призшествие. По делото е изслушано заключение на съдебно-техническа експертиза,
съгласно което при установения механизъм на произшествието са допустими минимални
изменения в частите на редуктора, от където да се яви протичане на смазочна течност, като е
заключено, че възможната причина за всички настъпили вреди – деформиране държача на
металната тръба и на самата бариера, както и на измененията в редуктора, е упражненото
усилие върху рамото на бариерата. Въз основа единствено на експертното заключение,
което почива изключително на предположения, не е обосновано досежно този експертен
извод и е изготвено дълго време след демонтажа на процесната бариера и монтирането на
нова, както и фактът, че вещото лице не е запознато с устройството и механизма на работа
на демонтираната бариера, съответно при липса на други доказателства, които да го
подкрепят, съдът не може да изгради категоричен и несъмнен извод, че е настъпила увреда
на корпуса на бариерата с теч на масло /включително и до степен да не може да бъде
ползвана по предназначение/ при процесното произшествие в резултат на виновното и
противоправно поведение на ответницата.
Ето защо, претенцията на ищеца се явява основателна и доказана до размера от 264.59
лв., а в останалата част до претендирания размер от 1274.99 лв., включващ и стойността на
увредения редуктор, е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Поради това обжалваното
решение следва да бъде отменено в частта, в която предявеният иск е уважен над размера от
264.59 лв. и в частта относно присъдените в полза на ищеца разноски и вместо него
постановено друго, с което исковата претенция следва да бъде отхвърлена над посочената
сума до пълния уважен размер от 1274.99 лв., като неправилно.
При този изход на спора и на основание чл.78 ал.1 ГПК, в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени направените от него разноски в първоинстанционното производство и във
въззивното производство по в.ч.гр.дело № 427/2019г. на ВТОС разноски в размер на 177.64
лв., съразмерно на уважената част от иска. Следва да бъде уважено и искането на
ответницата по иска за присъждане на сторените от нея разноски пред районния съд в
размер на 237.74 лв. за адвокатско възнаграждение, което видно от приложения договор за
5
правна защита и съдействие е изцяло заплатено, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Във въззивното производство жалбоподателят е сторил разноски за заплатена
държавна такса, поради което същите следва да бъдат присъдени в тежест на въззиваемата
страна – в размер на 20.21 лв. по съразмерност.
На основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят
сторените от нея разноски за въззивното производство – в размер на 62.26 лв. за заплатено
адвокатско възнаграждение по съразмерност.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 300/27.08.2020г. по гр.дело № 2491/2018г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица в частта, в която е уважен предявения от ЗАД „Б. В. И.
Г.“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град С., пл.“П.“ № . срещу Т. Ю. ГР., родена
на **********г., руски гражданин, с адрес с. Д. д., община Л., ул.“Н.“ № ., регресен иск с
правно основание чл.500 ал.1 т.3 КЗ за сумата над 264.59 лв. до пълния уважен размер от
1274.99 лв., представляваща изплатено застрахователно обезщетение по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на л.а. „Ауди 80“ с рег. № .... за причинени при ПТП
на 09.05.2018г. вреди, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на ИМ до
окончателното изплащане, и в частта за разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление град С., пл.“П.“ №.. срещу Т. Ю. Г., родена на **********г., руски гражданин, с
адрес с. Д. д., община Л., ул.“Н.“ № ., регресен иск с правно основание чл.500 ал.1 т.3 КЗ за
сумата над 264.59 лв. до пълния уважен размер от 1274.99 лв., за разликата от 1010.40 лв.,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на л.а. „Ауди 80“ с рег. № . за. причинени при ПТП на
09.05.2018г. вреди, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на ИМ до
окончателното изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 300/27.08.2020г. по гр.дело № 2491/2018г. по описа на
Районен съд – Горна Оряховица в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т. Ю. Г., родена на **********г., руски гражданин, с адрес с. Д.д., община
Л., ул.“Н.“ № 46 ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК.. със седалище и адрес на
управление град С., пл.“П.“ № ., направените в първоинстанционното производството
разноски в размер на 177.64 лв. и направените пред настоящата инстанция разноски – в
размер на 62.26 лв., всички съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА ЗАД „Б. В. И. Г.“, ЕИК .., със седалище и адрес на управление град София,
пл.“П.“ № 5 ДА ЗАПЛАТИ на Т. Ю.. Г., родена на **********г., руски гражданин, с адрес
с. Д. д., община Л., ул.“Н“ № .., направените в първоинстанционното производството
разноски в размер на 237.74 лв. и направените пред настоящата инстанция разноски – в
размер на 20.21 лв., всички съразмерно с отхвърлената част от иска.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
6
Членове:
1._______________________
2._______________________
7