Решение по дело №15779/2018 на Софийски градски съд

          Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е    № ……

 Гр. София, 14.09.2020 г.

 

 

                   В      И  М  Е  Т  О       Н  А       Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на девети юли през две хиляди и двадесета година в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

                                                  ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска 

                                                   Мл. Съдия : Мария Малоселска                                

при секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа докладваното от съдия Иванова в. гр. д. № 15779 по описа на съда за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №  468844/13.08.2018 г. на СРС, 70 с - в, по гр. д. № 53522/2015 г. „Х.Л." ЕООД, ЕИК*********и А.Д.Г., ЕГН **********, са осъдени да заплатят солидарно на „Б.“ АД, ЕИК *********, по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата 2 900 лева, представляваща договорна неустойка по чл. 9, вр. чл. 1 от договор от 28.02.2014 г., дължима поради невръщане на предадените по договора вещи - кафемашина и кафемелачка, ведно със законната лихва считано от 07.09.2015 г. (подаване на исковата молба) до окончателното погасяване, а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 1 062 лева - разноски по делото, сторени пред СРС.

Решението се оспорва от ответника А.Д.Г., като необосновано и неправилно, без да се излагат конкретни съображения срещу съдебния акт. Едва в писмени бележки към молба от 21.10.2019 г. се развиват оплаквания срещу решението на СРС. Поддържа се, че договорът е развален и изправната страна не може да търси неустойка, а претендираната неустойка за забава е прекомерна. Настоящият състав намира, че направените в тази молба уточнения на основанията за обжалване са несвоевременно въведени и преклудирани, поради което не следва да се обсъждат. Моли да се отмени оспорения акт, като се отхвърлят изцяло исковете. Претендира разноски.   

Въззиваемата страна - ищецът „Б.“ АД, чрез представителя си, е депозирала отговор на въззивната жалба, в който я оспорва изцяло. Поддържа, че решението е правилно и съобразено със събраните доказателства пред СРС, а въззивната жалба е изцяло бланкетна и неоснователна. Моли да се потвърди решението на СРС и претендира разноски в производството.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното:

Районният съд се е произнесъл по иск по чл. 92 ЗЗД.

По правилата на въззивната проверка уредени в чл. 269 ГПК, съдът се произнася по валидността и допустимостта на оспореното решение, а относно неговата незаконосъобразност - в рамките на заявеното във въззивната жалба. Оспореното решение е валидно и допустимо постановено.

Решението се оспорва само от ответника А.Д.Г., поради което по отношение на втория солидарно отговорен длъжник -„Х.Л." ЕООД решението е влязло в сила. 

С нормата на чл. 92, ал. 1 от ЗЗД се предвижда възможност за заплащане в полза на изправната страна по облигационната връзка на неустойка, уговорена между страните, която обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Неустойката изпълнява функции както да обезпечи изпълнението, така и да обезщети кредитора за пълното неизпълнение или за забавено изпълнение на задълженията му.

Във всички случаи в тежест на ищеца е да докаже, при условията на пълно и главно доказване, че е изправна страна по договора, а в тежест на ответника е да установи, че е изпълнил своите задължения точно и в предвидените в договора срокове, в качествено и количествено отношение.

Като е съобразил представените пред него писмени доказателства в тяхната цялост основателно СРС е приел, че „Б.“ АД и А.Г. в лично качество и като управител на „Х.Л.“ ЕООД (ползвател), са сключили договор от 28.02.2014 г., по който ищецът е следвало да предаде на ответника вещи за временно ползване - кафемелачка и кафемашина, подробно описани в договора, които последният да ползва в свой търговски обект в гр. София, ж.к. „Дружба - 2“, ул. „*********. Според уговорките в договора, ответникът А.Д.Г. е поел задължение да отговаря за задълженията по договора солидарно с дружеството „Х.Л.“ ЕООД, което представлява.

Не е спорно и от предавателно - приемателен протокол от 28.02.2014 г. се установява, че на тази дата ищецът е предал на ползвателя движимите вещи - кафемелачка и кафемашина, подробно индивидуализирани в договора и протокола.

В чл. 4, т. 9 от договора, ползвателят е поел задължения да закупува ежемесечно еднократно или на части минимум 5 кг. кафе „Супериоре“, по цени, съгласно ценовата листа на ищеца, посочена в приложение № 1, неразделна част от договора, като за целият 12 - месечен срок на договора закупеното от ищеца количество следвало да бъде минимум 110 кг.

СРС е съобразил обстоятелството, че страните са уговорили право на ищеца едностранно да прекрати договора, ако ползвателят не изпълнява задълженията си или е изпадне в забава с повече от 7 календарни дни след уговорения падеж на кое да е поетите с договора задължение или нарушава условията на договора - чл. 7, т. 3. В чл. 4, т. 2 от договора ползвателят е поел задължение в срок от три работни дни от прекратяване на договора да върне предоставените му от ищеца вещи, а съгласно нормата на чл. 9, страните уговорили неустойка за неизпълнение на задължението за връщане на вещта – в двоен размер на стойността им, посочена в чл. 1 на договора (550 лв. за кафемелачката и 900 лв. за кафемашината), т. е. в размер на сумата от 2 900 лв., в 7 - дневен срок от изтичане на срока по чл. 4, т. 2 от договора.

Ответниците, чиято е била тежестта на доказване, не твърдят и не установяват в хода на производството да са изпълнили договорните си задължения, поради което за ищеца възникнало правото да прекрати процесния договор на основание разпоредбата на чл. 8, т. 3 от същия.

Не се е спорило и по факта, че с нотариална покана, получена от „Х.Л.“ ЕООД на 06.08.2015 г. ищецът го е уведомил, че прекратява договора, считано от получаване на поканата, поради неизпълнение от негова страна на задължението му да закупи договореното минимално количество кафе.  

Доколкото не е установено нищо различно, основателно СРС е приел, че договорът е прекратен с достигане на изявлението на ищеца до ответника „Х.Л.“ ЕООД на 06.08.2015 г.

С прекратяването му, както за основния длъжник, така и за оспорващият решението солидарен длъжник А.Д.Г., са се породили задължения за заплащане на неустойката, уговорена в чл. 9 от договора - по аргумент от чл. 121 ЗЗД.

В съответствие с материалния закон и постигнатите от страните уговорки СРС е приел, че с нормата на чл. 9, вр. чл. 1 от договора страните отнапред са определили, че обезщетението, което ответниците дължат на ищеца за търпените от последния вреди от невръщане на предоставената техника - кафемелачка и кафемашина, ще е в размер на 2 900 лв.

Основателно СРС не е уважил възраженията свързани с неустойката за забава, изчислена върху недоставената стока за периода на забавянето, доколкото търсената в производството неустойка не е за забава, а за неизпълнение на задължение за връщане на предоставените по договора движими вещи и е определена в глобален размер, а не е определяема.

Предвид изложеното настоящият въззивен състав споделя изводите на СРС, че по делото се установяват предпоставките, при реализиране на които ответниците носят отговорност за заплащане на неустойката, уговорена по чл. 9 от договора в общ размер от 2 900 лв. Както се посочи, когато е предвидена неустойка по договора нейното заплащането се дължи без да е необходимо да се установява размер на действително претърпените вреди.

Доколкото мотивите на настоящият състав изцяло съвпадат с тези на първоинстанционния съд, решението в оспорената част - по отношение на ответника А.Д.Г., е постановено при правилно приложение на материалния и процесуален закон и следва да бъде потвърдено. Този извод се налага за решението и в частта, в която са присъдени разноски в полза на ищеца.

По разноските пред СГС : При горния изход на спора и направеното искане, право на разноски има въззиваемата страна - ищец в производството. На основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД в негова полза съдът присъжда адвокатско възнаграждение за СГС в размер на 450 лв., за което има данни, че е реално заплатено - в брой.

Така мотивиран СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД

 

                                                      Р  Е  Ш  И  :

                       

ПОТВЪРЖДАВА решение №  468844/13.08.2018 г. на СРС, 70 с - в, по гр. д. № 53522/2015 г., в частта, в която А.Д.Г., ЕГН ********** е осъден да заплати солидарно с „Х.Л." ЕООД, ЕИК*********на „Б.“ АД, ЕИК *********, по иск с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сумата 2 900 лева, представляваща договорна неустойка по чл. 9, вр. чл. 1 от договор от 28.02.2014, дължима поради невръщане на предадените по договора вещи, ведно със законната лихва считано от 07.09.2015 г. (подаване на исковата молба) до окончателното погасяване и за присъдени разноски в полза на ищеца.

 

РЕШЕНИЕ № 468844/13.08.2018 г. на СРС, 70 с - в, по гр. д. № 53522/2015 г. е влязло в сила в останалата неоспорена част.

 

ОСЪЖДА А.Д.Г., ЕГН **********, с адрес на особения представител : гр. София, ж. к. „*********, чрез адв. Д. да заплати на „Б.“ АД, ЕИК *********, с адрес : гр. София, ул. „*********, ет. 6, ап. 28, чрез адв. С., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски за адвокат в размер от 450 лв. за въззивното производство.

 

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС, поради забравата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                               ЧЛЕНОВЕ: 1.              

 

 

 

                                                                  

                                                                                                      

        2.