Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 21.11.2019
г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО,
VI-16 състав в закрито съдебно заседание на двадесет и първи ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
като разгледа ч. търг.
дело № 2270 по описа за 2019 година, взе предвид следното.
Производството
е по реда на чл. 25 от Закона за търговския регистър и регистъра на
юридическите лица с нестопанска цел (ЗТРРЮЛНЦ) вр. глава XXI „Обжалване на
определенията“ ГПК.
Образувано е по жалба №
20191028160901 на „Е.С.Е.“ АД, ЕИК *******, срещу отказ №
20190531182142-2/21.10.2019 г., постановен по заявление Б7, №
20190531182142/31.05.2019 г..
В жалбата се излагат
доводи за незаконосъобразност на отказа, тъй като същият се основавал на непредставен
документ, за представянето на който указания в рамките на три работни дни не
били дадени, респ. от даването на такива 4 месеца след депозиране на
заявлението не бил изтекъл тридневен срок за изпълнението им, което
препятствало заявителя да ги депозира след вече постановения отказ. С жалбата
представя документите, за представянето на които са дадени указанията.
Съдът
като разгледа събраните доказателства, намира следното:
Със заявление Б7, вх. №
20190531182142/31.05.2019 г., подадено от „Е.С.Е.“ АД, чрез упълномощен адвокат
са заявени за вписване данни относно действителния собственик на дружеството и
лицата, чрез които пряко и непряко се упражнява контрол върху същото, с оглед
изпълнение на изискването на чл. 63 ЗМИП.
Длъжностното лице при АВ,
като приело, че съгласно чл. 50а, ал. 2, т. 3 от Наредба №1 за водене,
съхраняване и достъп до търговския регистър и до регистъра на юридическите лица
с нестопанска цел следва да се представят документите, установяващи
съществуването на юридическите лица или други правни образувания, чрез които
пряко или непряко се упражнява контрол, и удостоверяващи лицата, които ги
представляват по националния им закон, за което на заявителя били дадени изрични
указания, които обаче останали неизпълнени. От друга страна, в разпоредбата на
чл. 18, ал. 1 и ал. 2 ЗТРРЮЛНЦ било предвидено, че заявлението и приложенията
към него се подават на български език. Документите могло да се представят и на
всеки от официалните езици на Европейския съюз, но в този случай се представяли
заедно със заверен превод на български език. Не били представени и пълномощно в
полза на заявителя и съгласие на лицето за контакт. По тези съображения
длъжностното лице постановило обжалвания в настоящото производство отказ.
Жалбата е основателна.
На
първо място следва да се посочи, че в регистърното производство е допуснато
съществено процесуално нарушение, което е достатъчно основание за
незаконосъобразност на отказа и дефинитивно обуславя неговата отмяна.
Нормата на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ установява, че когато към заявлението за вписване, заличаване или
обявяване на търговеца не са приложени всички документи, които се изискват по
закон, или когато не е
платена дължимата държавна такса, длъжностното лице по регистрацията дава указания на заявителя за отстраняване на
нередовността. Указанията се оповестяват по електронната партида на юридическото лице с нестопанска цел, не
по-късно от следващия работен ден от постъпването на заявлението в регистъра, която разпоредба не е спазена. Установеният срок за оповестяване на
указанията има инструктивен характер и по никакъв начин не освобождава
длъжностното лице от изпълнение на задължението му да укаже привеждане на
подадено заявление в съответствие с изискванията за редовност. В случая
указания са дадени на 16.10.2019 г. – много след подаване на заявлението, като
3-дневния срок за изпълнението им би изтекъл в края на работния 21 октомври
2019 г., но отказът е постановен предсрочно – на 21.10.2019 г., в 14:16 часа.
Следователно, в
регистърното производство е допуснато нарушение на чл. 22, ал. 5 ЗТРРЮЛНЦ,
което е довело до съществено ограничаване правото на защита на заявителя „Е.С.Е.“
АД в регистърното производство, което е охранително по своята същност и
предполага служебна активност на решаващия орган за осигуряване надлежното
упражняване на правата на заявителя. Затова и само на това основание отказът е
незаконосъобразен и следва да бъде отменен, тъй като всяко произнасяне на
длъжностното лице с отказ, мотивиран с непредставен документ (непредставено пълномощно
и съгласие на лицето за контакт), без да е изтекъл срокът за неговото
представяне, е незаконосъобразен.
Отказът е
незаконосъобразен и по същество, тъй като дадените указания са били и
недължими, тъй като пълномощно за заявителя не е следвало изобщо да се
представя, както и съгласие на лицето за контакт, каквото е изрично изразено.
Съгласно
разпоредбата на чл. 61, ал. 1 ЗМИП учредените на територията на
Република България юридически лица и други правни образувания и физическите
лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 са
длъжни да получават, да разполагат и да предоставят в определените по закон
случаи подходяща, точна и актуална информация относно физическите лица, които са техни действителни собственици,
включително с подробни данни относно притежаваните от тях права. При подаване на заявление за вписване
на определени обстоятелства в търговския регистър длъжностното лице, което е
компетентно да извърши вписването дължи служебна проверка както на редовността
на подаденото заявление – дали то изхожда от оправомощено лице и е подадено при
спазване на предвидените в закона форма и ред, съответно дали заявените за
вписване обстоятелства подлежат на вписване, а също така и за това дали от
представените от заявителя документи се установява, че заявените за вписване
обстоятелства са валидно осъществени, т. е. съществуват и съответстват на
закона, т. е. че не противоречат на императивни законови норми (чл. 21, т. 5 ЗТРРЮЛНЦ).
В
чл. 61, ал. 1 ЗМИП е предвидено задължение, което възниква за учредените на
територията на Република България юридически лица и други правни образувания и
физическите лица за контакт по чл. 63, ал. 4, т. 3 от същия закон да разполагат
и да предоставят в определените по закон случаи подходяща, точна и актуална
информация относно физическите лица,
които са техни действителни собственици, включително с подробни данни относно
притежаваните от тях права, като по силата на чл. 63, ал. 1 ЗМИП тази
информация относно физическите лица, действителни собственици, подлежи на
вписване по партидите на учредените на територията на Република България
юридически лица и други правни образувания в търговския регистър, в регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ. С оглед на това
трябва да се заключи, че обстоятелството, което подлежи на вписване в
търговския регистър по партидата на „Е.С.Е.“ АД е информация за физическите
лица, действителни собственици на капитала му и като такова лице е заявен А.К.,
съответно представляващия българското юридическо лице М.К.Г.е заявен като лице
за контакт с постоянен адрес в Република България.
В
случая „Е.С.Е.“ АД е юридическо лице,
учредено на територията на Република България, върху което пряк контрол
упражнява друго юридическо лице, но учредено на територията на Република Гърция
– АТН Т., И.К.Е. Поради това за българското юридическо лице е възникнало
правното задължение по чл. 63, ал. 4, т. 2 ЗМИП да заяви за
вписване по партидата си в търговския регистър данните за юридическите лица или други правни образувания, чрез които
пряко или непряко се упражнява контрол върху него, включително фирма, номер в национален регистър, правна форма според
националното законодателство, седалище и адрес на управление и
идентификационните данни по т. 1 за представляващите лица. В закона
изрично е разписано, че в търговския регистър се вписват данните съгласно декларация, чиято форма
и съдържание се определят с правилника за
прилагане на закона.
Заявителят „Е.С.Е.“ АД е декларирало
подлежащите на вписване данни именно в декларация, представена в утвърдения с
ППЗМИП образец, която е и нотариално заверена. ЗМИП не изисква представяне на
допълнителни документи, удостоверяващи верността на декларираните за вписване
данни.
Разпоредбата
на чл. 21, т. 4 ЗТРРЮЛНЦ пък е категорична, че длъжностното лице по
регистрацията проверява дали към заявлението са приложени всички документи,
съгласно изискванията на закон - този, който предвижда вписването, т. е.
терминът е използван в тесен смисъл. Данните по чл. 63 ЗМИП се вписват по
изричната разпоредба на този закон и затова вписването им следва да се извърши
въз основа на декларация по образец, защото точно това е документът, изискван
от чл. 63, ал. 4 ЗМИП. Друг документ законът не изисква и затова допълнителните
изисквания, въведени с чл. 50а Наредба №1 противоречат на ЗМИП и не следва да
се прилагат, както предписва чл.
15, ал. 3 от Закона за нормативните актове: ако постановление, правилник, наредба или инструкция
противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи
прилагат по-високия по степен акт.
Изложеното обуславя извод,
че със заявлението е представена
декларация по образец въз основа на която вписване на декларираните данни е
следвало да се извърши, без към заявителя да се поставят изисквания за
представяне на документи, които ЗМИП не изисква, включително такива относно
актуалното правно състояние на юридическото лице, упражняващо пряк контрол
върху „Е.С.Е.“ АД. Съществуването и представителството на всяко юридическо
лице, регистрирано в държава-членка на ЕС може да се установи чрез служебна
проверка в публично достъпната система за взаимно свързване на централните,
търговските и дружествените регистри, въведена с Директива (ЕС) 2017/1132 на
Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2017 година относно някои аспекти
на дружественото право.
Заявлението е подадено от
представляващия дружеството-заявител - М.К.Г., който е декларирал именно себе
си като лице за контакт, поради което не става ясно какви конкретни факти са
обусловили указването да бъде представено пълномощно за заявителя – той е юридическо
лице и извършва волеизявления чрез органите си, в случая заявлението е подадено
от изпълнителния директор, който е представляващ дружеството, затова няма как
същият да се изисква да бъде и нарочно упълномощен. Именно подателят на
заявлението М.К.Г., действащ в качеството си на представляващ „Е.С.Е.“ АД, е
заявил себе си като физическо лице за контакт на територията на страната, което
представлява изрично дадено съгласие. В този смисъл всички необходими
документи, обуславящи основателността на подаденото заявление са били представени
и вписване е било дължимо, съответно отказът да бъде извършено се налага да
бъде отменен.
Така мотивиран, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба №
20191028160901 на „Е.С.Е.“ АД, ЕИК *******, ОТКАЗ № 20190531182142-2/21.10.2019
г., постановен по заявление Б7, № 20190531182142/31.05.2019 г. за вписване на
данни въз основа на декларация по чл. 63, ал. 4 ЗМИП.
УКАЗВА на длъжностното лице при АВ - ТРРЮЛНЦ да впише
в търговския регистър по партидата на „Е.С.Е.“
АД, ЕИК *******, данните, съгласно заявление
Б7, вх. № 20190531182142/31.05.2019 г..
Решението не
подлежи на обжалване. Препис да се връчи на АВ-ТРРЮЛНЦ.
СЪДИЯ: