Номер 176306.08.2020 г.Град
Апелативен съд - София9-ти търговски
На 06.08.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Людмила Цолова
Членове:Мадлена Желева
Светла Станимирова
като разгледа докладваното от Мадлена Желева Въззивно частно гражданско дело №
20201000502536 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на С. Л. Я. и Д. Я. Я. срещу определение № 3372 от 14.
02. 2020 г. по гр. д. № 13097/2019 г. на Софийски градски съд, ГО, I-29 състав, с което
на основание чл. 299, ал. 1 ГПК е прекратено производството по делото в частта по
предявените от частните жалбоподатели срещу „ЗД „Бул инс“ АД частични осъдителни
искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на сумите от по 60 000 лв.,
представляваща част от общо дължимо застрахователно обезщетение от по 300 000 лв.
за причинените им неимуществени вреди от настъпилата смърт на Н. Д. Я. в резултат
от реализирано на 9. 10. 2014 г. пътнотранспортно произшествие, поради
недопустимост,
В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания акт и се прави
искане за отмяната му и връщане на делото на Софийски градски съд за разглеждане на
исковете по същество. Поддържа се, че исковете не са недопустими, тъй като в случая
не били отхвърлени предходните частични искове на частните жалбоподатели за
заплащане на обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./. С влязлото в сила решение на
САС било прието, че в рамките на очертаната искова претенция от по 120 000 лв. за
всеки от жалбоподателите исковете са основателни, но обезщетенията следва да бъдат
намалени поради наличие на съпричиняване от страна на водача на лекия автомобил.
Прави се позоваване на разясненията в мотивите към т. 2 от Тълкувателно решение №
3 от 22. 04. 2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК, че в хипотезата на уважен
изцяло частичен иск останалата част от вземането също може да съществува, но е
възможно и да не съществува; обективните предели на силата на пресъдено нещо на
положителното съдебно решение по частичния иск се изчерпват с предмета на делото,
а по останалата част може да се формира нова – различна сила на пресъдено нещо.
Излага се становище, че в случая първоинстанционният съд не следвало да прекратява
1
производството по делото по предявените от частните жалбоподатели искове, а да
разгледа същото по същество за предявените суми по настоящото дело, тъй като те не
попадат в предмета на предишното производство.
Софийски апелативен съд, като съобрази доводите на частните жалбоподатели и
прецени доказателствата по делото, прие следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежни страни срещу
обжалваем съдебен акт и е процесуално допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
За да прекрати производството по делото по предявените от С. Я. и Д. Я. частични
искове за присъждане на сумата от по 60 000 лв. на всеки от тях, представляваща част
от общо дължимо обезщетение от по 300 000 лв. за причинените им неимуществени
вреди от настъпилата смърт на Н. Я. при ПТП от 9. 10. 2014 г. с атакуваното
определение, Софийски градски съд е приел, че с влязло в сила съдебно решение са
отхвърлени предявените от същите лица частични искове за същото вземане за
разликата над 108 000 лв. до пълния им предявен размер, което има за последица
недопустимост на исковете по настоящото дело, тъй като със сила на пресъдено нещо е
отречено съществуването на претендираното от ищците право над този размер.
Изтъкнал е, че силата на пресъдено нещо на отхвърлителното решение по частичния
иск разпростира действието си и за непредявената част, тоест и за частите от
вземането, предмет на частичните искове на С. Я. и Д. Я. в настоящото производство,
тъй като несъществуването на част от цялото вземане поради неосъществяване на
правнорелевантните за възникването му факти е равнозначна на несъществуване и на
разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищците.
Извършената от първоинстанционния съд преценка за недопустимост на исковете
поради наличието на процесуална пречка за съществуването на правото на иск –
разрешаване на спора с влязло в сила решение /чл. 299, ал. 1 ГПК/ е правилна.
Съгласно разясненията в мотивите към т. 2 и т. 3 от Тълкувателно решение № 3
от 22. 04. 2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК при отхвърляне на частичния
иск като неоснователен ищецът не би могъл успешно да предяви иск за останалата
непредявена част от вземането, тъй като с влязлото в сила решение, с което се отхвърля
частичният иск, се отрича цялото спорно право. Следователно СПН обхваща цялото
вземане, т. е. това решение се ползва със СПН и по отношение на непредявената част
от вземането, включително и относно правопораждащите факти. Тази позиция на ВКС
е изразена в т. 9 на Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на
ОСТТК на ВКС – „обективните предели на СПН, когато правото е отречено, обхващат
установяване, че правото никога не е съществувало или че е съществувало или че е
2
съществувало от момента на неговото възникване, но се е прекратило или погасило
към момента на приключване на съдебното дирене“. Силата на пресъдено нещо на
отхвърлителния диспозитив по частичния иск разпростира действието си и за
непредявената част, защото от гледна точка на материалното право несъществуването
на част от цялото вземане поради неосъществяване на правнорелевантните за
възникване на твърдяното субективно материално право факти е равнозначна на
несъществуване и на разликата до неговия пълен обем според твърденията на ищеца.
Дадено е разрешението, че ако частичният иск бъде отхвърлен като неоснователен,
производството по последващия частичен иск следва да бъде прекратено като
недопустимо, тъй като със СПН се отрича цялото спорно материално право. От така
дадените разрешения и разяснения в акта на задължителната практика на ВКС логично
следва изводът, че в случаите на частично отхвърлен частичен иск СПН на
отхвърлителния диспозитив разпростира действието си и за непредявената част от
вземането – за разликата над сбора от присъдената сума и неприсъдената сума по
частичния иск до пълния според твърденията на ищеца размер. Отхвърлителният
диспозитив за каквато и да е по размер част от частична претенция отрича
основателността както на предявената /по първия частичен иск/, така и на
непредявената разлика над частично уважената част от притезанието и съответно
препятсва последващото сезиране на съда с искане за присъждане на непредявената в
предходното дело разлика.
В случая наличието на абсолютна процесуална пречка за съществуването на
правото на иск, релевантна за допустимостта на исковете на ищците С. Я. и Д. Я., е
обусловено именно от отхвърлянето с влязло в сила решение на предявените от
частните жалбоподатели в предходен процес частични искове за заплащане на сумите
от по 120 000 лв. за всеки от ищците – част от дължимо обезщетение в размер на
300 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм/.
Липсва спор и се установява, че с първоинстанционното решение – по гр. д. №
14 796/2015 г. на СГС исковете с цитираното основание са били уважени до сумите от
по 100 000 лв., а с акта на въззивния съд – влязлото в сила решение по гр. д. №
4325/2017 г. на САС, след отмяна на първоинстанционния акт в отхвърлителните части
за сумите от 100 000 лв. до 108 000 лв., на Я. са присъдени по още 8 000 лв.
обезщетение. С въззивното решение обаче е потвърден актът на СГС за отхвърляне на
частичните искове на ищците за разликата над 108 000 лв. до 120 000 лв. Касае се до
влязъл в сила съдебен акт за отхвърляне на частичните искове за разликата над 108 000
лв. до 120 000 лв., като на този извод не се отразява изложеното в мотивите на
въззивния съд, че на ищците се дължи обезщетение в размер на 120 000 лв., което
следва да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД с 10 % предвид приноса на
пострадалия за настъпване на вредоносния резултат. Тъй като съдът е уважил
правоизключващо възражение, относимо към размера на дължимото застрахователно
3
обезщетение, съответно е отрекъл съществуването на спорното материално право за
разликата над 108 000 лв., не могат да бъдат споделени доводите на частните
жалбоподатели за уважаване изцяло на предходните им частични искове и аргументите
им за допустимост на исковете по настоящото дело, основани на неприложимите за
настоящия случай разяснения по цитираното тълкувателно решение за хипотезата на
уважен изцяло частичен иск. По тези съображения за наличието на абсолютна
отрицателна предпоставка за съществуването на правото на иск /по чл. 299, ал. 1 ГПК/
частичните искове по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на С. Я. и Д. Я. за заплащане на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Н. Я. при ПТП на
9. 10. 2014 г., предявени по настоящото дело, са недопустими и производството по
тези искове подлежи на прекратяване, което налага потвърждаване на обжалваното
определение.
Мотивиран от горното, Софийски апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 3372 от 14. 02. 2020 г. по гр. д. № 13097/2019 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-29 състав.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4