№ 5241
гр. София, 02.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 129-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА
при участието на секретаря ИВЕЛИНА ОГН. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЮЛЯЙ Ш. КОКОЕВА Административно
наказателно дело № 20241110210424 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. В. К. против издадено срещу него наказателно
постановление № 23-4332-027531/15.11.2023 г. от Д.Д.Д на длъжност „началник
Сектор“ в ОПП-СДВР, с което за нарушение на чл.104А от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4,
т.6 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 50.00 лева.
С жалбата се оспорват фактическите констатации, описани в АУАН и НП, като
жалбоподателят твърди, че не е извършил вмененото в негова отговорност
административно нарушение, като твърди, че преди спирането му от контролните
органи не е говорил по телефона, държейки го в ръце. Поддържа, че МПС, което е
управлявал е било оборудвано със система, даваща възможност за провеждане на
телефонни разговори без използване на ръцете. С тези съображения моли за отмяна на
обжалваното НП.
В съдебно заседание, жалбоподателят се явява лично и поддържа жалбата, а в
дадените обяснения поддържа изложената в жалбата фактическа обстановка.
Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител, като по
делото са постъпили писмени бележки от надлежно упълномощен представител -
юрисконсулт, с изложени съображения по същество на спора. Моли се за
потвърждаване на обжалваното НП, като законосъобразно и правилно и за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на АНО.
1
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените доводи в жалбата, приема за установено следното:
От фактическа страна:
На 03.10.2023 г., около 17.26 часа, в гр. София, по ул. „Димитър Стефанов“, с
посока на движение от ул. „8-ми декември“ към ул. „Проф. А. Иширков“
жалбоподателят А. В. К. управлявал товарен автомобил ************* с рег.
№******** и срещу УНСС, корпус К, използвал мобилен телефон по време на
движение, без устройство позволяващо използването му без участието на ръцете. По
същото време се разминал с полицейски автомобил, с който патрулирали свидетелите
Г. П. П. и А. Н. Г.. Двамата свидетели забелязали, че жалб. К. докато управлява
автомобила използва мобилен телефон, като го държи в ръката си, поради което го
спрели и му съставили АУАН серия G № 1074939/03.10.2023 г., за нарушение на
чл.104А от ЗДвП, който му предявили и връчили по надлежния ред. В акта е вписано,
че нарушителят има възражения срещу съставения му АУАН, а писмени такива са
постъпили в срока по чл.44, ал.1 ЗАНН.
Възражението е прието за неоснователно и въз основа на така съставения
АУАН и при идентично описание на фактическата обстановка, като описаната в акта е
издадено обжалваното НП на 15.11.2023 г. Същото е връчено на жалбоподателя на
01.07.2024 г., а жалбата против него е подадена на 10.07.2024 г.
По доказателствата:
Настоящият състав прие за установена горепосочената фактическа обстановка
въз основа на събраните гласни доказателствени средства - показанията на
разпитаните свидетели, а именно актосъставителя Г. П. П. и свидетеля-очевидец А. Н.
Г. и писмените доказателства, приобщени по реда на чл. 283 НПК.
Съдът изцяло кредитира показанията на двамата свидетели, които са достатъчно
конкретни, с висока степен на информативност, последователни и кореспондиращи
помежду си, без наличие на съществени противоречия. От тях, наред със съставения
АУАН се установяват времето, мястото и повода за извършената полицейска проверка
на жалбоподателя, както и извършеното от него нарушение, изразило се в използване
на мобилен телефон по време на управление на МПС, без устройство, позволяващо
използването му без участие на ръцете. Именно така възприетото от контролните
органи поведение на жалбоподателя е станала причина за спиране на управлявания от
него лек автомобил, съгласно показанията и на двамата разпитани свидетели. И
двамата са категорични и съдът няма основание да се съмнява в обективността на
техните показания досежно това, че непосредствено са възприели, че по време на
управление на МПС жалб. К. използва мобилен телефон, като го държи с дясната си
ръка близо до ухото си.
2
На техните показания противоречат обясненията, дадени от самия
жалбоподател, които са подкрепени от показанията на неговия колега – Г. ЙО.И,
допуснат при режим на довеждане, като те двамата поддържат, че К. не говорел по
телефона, а държал в ръката си шоколад, който консумирал поради това, че усетил, че
му е паднала кръвната захар. Тези гласни доказателствени източници освен, че са
ненадеждни поради явната им заинтересованост от изхода на делото, но и изложените
от тях факти не намират никаква подкрепа в останалата доказателствена съвкупност.
Не са събрани доказателства за това, че още към момента на спирането му за проверка
от контролните органи, жалб. К. да е навел като възражение, че е държал шоколад в
ръката си. За такова възражение не споменава никой от разпитаните безпристрастни
свидетели – П. и Г., а това твърдение за първи път се появява в писменото възражение
срещу АУАН. Освен това, свидетелите П. и Г. са категорично убедени във верността
на възприятията си, при което положение настоящият съдебен състав няма основания
да не кредитира с доверие именно техните показания, като дадени от служители на
реда, които нямат основание и интерес да възпроизвеждат фактическа обстановка,
която не отговаря на обективната действителност, за разлика от жалб. К. и неговия
колега, които имат интерес с оглед на процесуалната позиция на К. да възпроизвеждат
фактическа обстановка съответстваща на защитната теза на жалбоподателя. Освен
това, няма и никаква житейска логика в това, ако служителите на ОПП-СДВР не са
били убедени в това, че водачът на МПС действително използва мобилен телефон, да
предприемат действия по спиране на автомобила, включително като обърнат
собствената си посоката на движение. А и ситуацията, при която са възприели фактите
и обстоятелствата, за които свидетелстват /при разминаване на двете МПС/ безусловно
предполага да се имали възможност да видят достатъчно добре и да се убедят в това,
че водачът на МПС държи в ръката си мобилен телефон.
Съдът кредитира като писмено доказателство АУАН за датата и мястото, на
които служителите на ОПП-СДВР са констатирали извършеното нарушение.
Съдът взе предвид и представените два броя заповеди, преценени в съвкупност
с показанията на св. П. относно заеманата от него длъжност, като доказателство за
компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган. От заповед
№ 8121з-1632/02.152.2021 г. на министъра на вътрешните работи /т.1.3.1/ се
установява, че всички полицейски органи в ОПП-СДВР са оправомощени да издават
АУАН за нарушения на разпоредбите на ЗДвП, а съгласно т.3.6 от заповедта,
началникът на сектор „Административно обслужване“ към ОПП-СДВР е оправомощен
да издава НП, като съгласно заповед №8121К-13312/28.10.2019 г. на министъра на
вътрешните работи към датата на издаване на обжалваното НП Д.Д е заемала именно
тази длъжност, с оглед на което на същата е била делегирана компетентност да издаде
обжалваното НП.
3
От правна страна:
Жалбата е подадена срещу акт от категорията на обжалваемите. Депозирана е в
преклузивния процесуален срок и изхожда от легитимирана страна в процеса, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, като
съображенията на съда в тази насока са следните:
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, с оглед на изложените по-горе
съображения, в законоустановените в чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН давностни срокове.
При издаването на АУАН и НП, в хода на административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила,
водещи до опорочаване на същото и ограничаващи правото на защита на нарушителя.
Ясно и по разбираем начин, в съответствие с чл. 42, т. 4 и т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6
ЗАНН, са описани нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и са
посочени нарушените правни разпоредби.
Съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за
недоказаност на административно наказателното обвинение.
Съгласно разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП на водача на моторно превозно
средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на
превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона
без участие на ръцете му.
При гореописаната фактическа обстановка съдът намира за безспорно
установено, че жалбоподателят е осъществил състава на чл. 104а от ЗДвП, във вр. с чл.
183, т.4, т.6 от ЗДвП, доколкото е управлявал МПС и същевременно е ползвал мобилен
телефон по време на управлението без да използва устройство, позволяващо това да
стане без участие на ръцете му.
За цитираното нарушение по чл. 104а от ЗДвП, административно наказващият
орган на основание правилно определената санкционна разпоредба на чл. 183, ал.4, т.6
от ЗДвП наложил глоба в размера, който е императивно фиксиран от законодателя,
което наказание съответства на целите по чл. 12 от ЗАНН.
Деянието притежава обичайната обществена опасност за деянията от съответния
вид.
Предвид горното съдът намира, че процесното НП като законосъобразно следва
да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото и направеното изрично искане за това, в полза на
въззиваемата страна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
размер на 50,00 лева, на осн. чл. 63д, ал.4 от ЗАНН, вр. чл.37 от Закона за правната
помощ, вр. чл.25а, ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ, който според
съда представлява справедлив размер, съответстващ на фактическата и правна
4
сложност на делото, както и на това, че защитата от юрисконсулт се е изразила само в
представяне на писмени бележки, без явяване в съдебно заседание.
Мотивиран от изложените фактически и правни съображения и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-4332-027531/15.11.2023 г.,
издадено от Д.Д.Д на длъжност „началник Сектор“ в ОПП-СДВР, с което за
нарушение на чл.104А от ЗДвП и на осн. чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП на А. В. К. е
наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 50.00 лева, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА А. В. К., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи /СДВР/, сумата в размер на 50.00 /петдесет/ лева, представляваща
присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред
Административен съд град София в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
обявяването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5