Решение по дело №10037/2020 на Административен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

 

№37

гр. Велико Търново, 27.2.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд – Велико Търново, втори касационен състав в публично заседание на двадесет и първи февруари     две хиляди и двадесета  година в състав:

 

                                                            

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА КОСТОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:  ПАВЛИНА ТОНЕВА                                                                                                          ЕВТИМ БАНЕВ                  

                                              

При секретаря Д.С.и  в присъствието на прокурора от Великотърновска окръжна прокуратура С.И., разгледа докл***аното от съдия Костова  касационно НАХД № 10 037/ 2020 г., и за да се произнесе взе предвид следното:

           

            Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закон  за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

           

Делото е  образувано  по касационна жалба на Д.Й.Д.  чрез ***. Д.  против Решение № 600/19.12.2019г. постановено по НАХД 1782/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К 2463119, издаден от ОД на МВР В.Търново, с който на касатора за извършено от него административно нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.2 , т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.

В жалбата се  прави оплакване за незаконосъобразност на обжалваното решение, поради постановяване му в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения,  касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т.2 от НПК. Счита, че ВТРС неправилно е приел, че в ЕФ е посочено мястото на извършване на нарушението като е посочен главния път и посоката, както и съответния километър, която неяснота не може да бъде попълнена от противоречивите показания на свидетеля – полицейски служител при ОД на МВР. Освен това липсва и нарушение на нормата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, доколкото видно от приложената по делото схема за  хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация, към посочения км135+500 няма поставен знак за ограничение на скоростта В26. Неправилна е и дадената правна квалификация на деянието, доколкото като нарушение  са посочени нормите на чл. 21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП, които не могат да се прилагат кумулативно, а само алтернативно. На следващо място съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като е изложил мотиви само досежно използването на мобилни камери, въпреки Тълкувателно решение  № 1/2014 г. по т.д. № 1/2013г. на ОС на ВАС и ВАС  но не е обсъдил наведените от касатора оплаквания. Намира, че АНО не е спазил разпоредбата на чл.10, ал.1 и ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.5.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение пътищата тъй като липсва снимка на разположението на уреда, още повече ,че в изготвения протокол в графата „разстояние до пътния знак в метри“ не е отразено нищо. Допуснато е и съществено процесуално нарушение в тази връзка от съда като от ответника не са изискани доказателства за спазването на чл.10, ал.1 от ЗДвП. С оглед на горното от съда се иска да отмени Решението на ВТРС и постанови друго по съществото на спора, с което се отмени обжалвания пред  въззивната инстанция ЕФ.

В съдебно заседание редовно призован се представлява от ***. Д., който поддържа така подадената жалба с изрично направените в нея оплаквания. Счита, че ЕФ не се ползва с с доказателствена стойност относно възприетите в него фактически положения, а със събрания доказателствен материал не се установява нито мястото на нарушението, нито самото нарушение.

 

Ответник жалба – ОД на МВР В.Търново, редовно призован не изпраща представител, не заема становище по спора.

 

Представителят на Окръжна прокуратура – В. Търново заема становище за неоснователност на касационната жалба.  Счита,че от доказателствата по делото безспорно е установено както местоположението на знак В 26 от приложената схема така и мястото на нарушението, което съвпада с мястото, на което е осъществяван контрол. Безспорно е, че същото попада в обхвата на пътния знак, както е видно от приложената схема и се потвърждава от показанията на свидетеля. Поради това твърденията в тази връзка за недоказаност на нарушението са несъстоятелни. Намира за неоснователни и твърденията в касационната жалба по отношение на недостатъчната конкретизация на мястото на извършване на деянието. Поради това счита, че актът на съда, с който е потвърдил ЕФ е правилен и законосъобразен.

 

Съдът, след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното съдебно решение, прие за установено следното:

 

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия кодекс, приложими по силата на чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН. Като такава същата е процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци, засягащи валидността и допустимостта на обжалвания съдебен акт.

 

Предмет на настоящото производство е Решение № 600/19.12.2019г. постановено по НАХД 1782/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К 2463119, издаден от ОД на МВР В.Търново, с който на касатора за извършено от него административно нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.2 , т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.

Въз основа на събраните в хода на административно-наказателното и съдебното производство доказателства, се установи, че фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от районния съд: 28.12.2018г. в 10,25 часа на  ПП I-4, км.135+500, в посока гр.София при ограничение на скоростта от 60 км/ ч, въведено със знак В 26 касаторът е управлявал МПС марка БМВ модел Х- драйв 30Д с рег.№ Вт 7700ВТ със скорост от 107 км/ ч с отчетен толеранс от 3 км/ ч. , Нарушението е заснето със АТСС TFR1-М, , което е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване с валидност до 24.2.2020г.,/ удостоверение от 24.2.2010г./ , като е представен и Протокол 4-6.18 за проверка на мобилната система за видеоконтрол, както и протокол за монтаж и настройка. Извършена е проверка на направените записи от мобилната система на 31.12.2018г. съобразно приложения протокол. Използването на системата на 28.12.2018г. на посоченото в ЕФ място е удостоверено с протокол рег.№ 1275р-10026831.12.2018г. Представена е и заповед от 6.3.2013г. на Директор ОД на МВР В.Търново, с което е определен Х.А.за лице, което да въвежда ЕФ от автоматизираните технически средства за контрол. След след направена справка в системата на КАТ е установено, че МПС е собственост на Диком ЕООД стр.10 от въззивното дело, и поради липса на подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП е издаден ЕФ на касатора, в качеството му на управител на ЕООД,  връчен му на 28.9.2019г. видно от разписка стр.16 от делото.

В срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН срещу ЕФ е подадена жалба до ВТРС, като в хода на съдебното дирене съдът е изслушал свидетелските показания С.С.младши автоконтрольор при ОД на МВР, за когото е представена ежедневна ведомост стр 39 от въззивното дело, приобщени са горепосочените писмени доказателства и е изискана схема за хоризонталната маркировка и вертикална сигнализация на този участък от пътя стр. 43 от делото, от която е видно, че на участък от този главен път 132+815 посока В.Търново има поставен знак В 26 за ограничени на скоростта от 60 км/ч.

 

При така установената фактическа обстановка, съдът е направил извод за неоснователност на подадената жалба респ. законосъобразност на ЕФ. Приел е , че ЕФ съдържа всички изискуеми от закона реквизити, сред които не е издател на ЕФ, дата на издаването му. Към момента на неговото издаване не са изтекли сроковете по чл. 34, ал.3 от ЗАНН като е спазен тримесечния срок за издаване на  ЕФ на собственика на МПС, след като не е подадена декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП. След като чл.189, ал.4 не приравнява ЕФ на АУАН и НП, съответно не може да се прилагат разпоредбите на чл. 42 и чл. 56 от ЗАНН. Приравняването касае само правните последици. Съдът е намерил, че е доказано извършването на нарушението, дата и място, от представената схема на хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация за посочения участък, от което се установява, че е налице ограничение на скоростта въведено със знак В26 от 60 км/ч. Съдът е приел, че от горепосочените писмени доказателства е установена годността на мобилната система, спазването на нормативните изисквания за нейното поставяне като правилно съобразно инструкцията за нейното използване е приспаднат толеранс от 3 км./ч. ВТРС е приел, че АНО правилно е приложил материалния закон, а именно чл. 21, ал.2 от ЗДвП, и санкционната такава чл.182, ал.2, т.5 от ЗДвП, като е определено административно наказание „Глоба“ в неговия абсолютен размер. Съдът е приел, че с новата редакция на ЗДвП е преодоляно цитираното от касатора Тълкувателно решение №1/26.2.2014г. по т.д.1/2013г. на ВАС, поради което нарушението може да бъде заснето и от мобилно устройство, какъвто е настоящия казус. ВТРС е приел, че не са налице данни за приложение на чл. 28 от ЗАНН, поради което е потвърдил издадения ЕФ.

Постановеното от Районен съд –Велико Търново решение е правилно и законосъобразно, а така подадената касационна жалба  е неоснователна.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. ВТРС е формирал изводите си, след като е обсъдил значимите за разрешаването на спора обстоятелства, всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като е изложил мотиви по  всички наведени от жалбоподателя доводи и възражения. Съдът е изпълнил задължението си за изясняване на обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства. В този смисъл съдът правилно е приел, че следва да се приложи разпоредбата на чл.165, ал 2 т.6 от ЗДвП във вр.чл.189, ал.15 от ЗДвП, като изрично са посочени като веществени доказателствени средства снимките, видеозаписите и разпечатките, изготвени с технически средства или системи, заснемащи и записващи датата, точния част на нарушението и регистрационни номер на МПС. По този начин са приобщени от съда веществените доказателства за нарушението. Не се констатират  съществени процесуални нарушения в хода на въззивното производство, които да са засегнали правото на защита на касатора.

 

Съдът не е допуснал и твърдяното нарушение на материалния закон:

Съобразно, правилото на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство, в отсъствието на контролен орган и на нарушител се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Именно с цел гарантиране правата на гражданите и с оглед установяване на обективната истина при евентуално съдебно обжалване на електронните фишове се изисква към административната преписка, която се изпраща в съда, освен доказателствата в подкрепа на обжалвания фиш, да се предоставя и информация за участъка от пътя, с описание на мястото и координатите, действащото ограничение на скоростта по чл.21 ЗДвП, посоката на движение на автомобила, схемата на разположението на автоматизираното техническо средство, неговия вид, датата на последната метрологична проверка. Всички посочени данни са приобщени по делото, като са изпратени в придружителното писмо на наказващия орган, поради което съдът счита, че не е нарушено правото на защита на жалбоподателя. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното й заплащане и отговаря на образеца на електронния фиш, утвърден от министъра на вътрешните работи. 

Съгласно § 1 от ДР на ЗАНН, по смисъла на този закон "електронен фиш" е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. 

    Цитираните правни норми съотнесени към конкретиката на настоящия административноправен спор, налагат извод за спазени изисквания при издаването на процесния електронен фиш. Същият правилно е издаден по отношение на собственика на МПС, като се доказва че именно това е лицето, което е управлявало автомобила на датата на нарушението, доколкото не е подадена декларация по чл.189, ал.5 от ЗДвП..

     Електронния фиш съдържа предвидените от закона реквизити, като на констатираното превишение на скоростта е дадена правилната правна квалификация. В тази насока следва да се посочи, че в нормата на  чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, законодателят е определил изчерпателно реквизитите, които следва да съдържа електронния фиш, като по никакъв начин не е предвидено препращане към разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН, където са предвидени реквизитите на наказателното постановление, поради което не може да се счита за съществено процесуално нарушение липсата на подробно описание на нарушението. Посочената норма е специална спрямо нормите в ЗАНН, отнасящи се до реквизитите на наказателното постановление.

В случая е налице нарушение, установено с мобилна  радарна система, като в електронния фиш са описани всички негови съставомерни признаци. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал от техническо средство, като в случая скоростта е била ограничена до 60 км/ч, а същата е била превишена от водача. Съдът намира за неоснователни доводите на касатора както относно неустановеност на мястото на извършване на нарушението, така и досежно липсата на съставомерно поведение. Мястото на нарушението е посочено изрично ПП I-4, км.135+500, в посока гр.София което по достатъчен начин се индивидуализира същото, както и обстоятелството, че се намира извън населеното място. По този начин се опровергава твърдението на касатора че не е бил наясно къде е извършено нарушението - в населено място или извън него, поради което се е нарушило правото му на защита. От приложената схема за хоризонтална марикировка и вертикална сигнализация се установява, че посоченото  ограничение на скоростта от 60 км/ ч, въведено със знак В 26 и е на посоченото в ЕФ място.

Според чл. 165, ал.3 ЗДвП /нова -ДВ, бр. 19 от 2015 г./: Условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. С Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. По см. на §6, т. 65 ДР ЗДвП /нова - ДВ, бр. 19 от 2015 г./: "Автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. В тази вр., съгл. чл. 2 от цитираната наредба - Стационарните и мобилните АТСС заснемат статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения - видеозаписи, с данни за установените нарушения на правилата за движение. Както правилно е посочил ВТРС Тълкувателно решение  № 1 от 2014 г. на ВАС касае разпоредбата на чл. 189, ал.4 ЗДвП преди изменението й. С посоченото изменение от  обн. ДВ бр. 19/2015 г и издадената горепосочена Наредба неговото действие е преодоляно, като възможност за издаване на електронен фиш има при констатирано нарушение с мобилна АТСС. Както бе посочено, установяването на обективните признаци на нарушението се извършва автоматизирано с удостоверяване чрез съответното доказателствено средство - снимков материал, на който е придадена доказателствена стойност по арг. от чл. 189, ал.15 ЗДвП. Нормата на чл. 189, ал.4 ЗДвП касае нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, което не противоречи на §6, т. 65 ДР ЗДвП – АТСС установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган. Следователно нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е приложима, съгласно която "При нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител.".

Местоположението на ползваната система за видеоконтрол е отразено в протокола за използване на АТСС от 31.12.2018г. като е посочено 135+500 на главния път. След като от схемата за хоризонтална маркировка и вертикална сигнализация се установява, че е пътния знак е поставен на 135+815 и в обсега на неговото действие се намира поставеното АТСС върху лекия автомобил на полицейския орган. Поради горното не се споделя оплакването на касатора, че не е посочено точното местоположение на АТСС.

Следователно след измененията на ЗДвП (обн. ДВ бр. 19/2015 г.) и приемането на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. настоящият касационен състав намира, че издаването на електронен фиш за допуснати нарушения по чл.21 от ЗДвП е допустимо и когато нарушенията са установени и заснети с мобилно автоматизирано техническо средство или система при условие, че са спазени изискванията на цитираната наредба, а в случая това е точна така. От доказателствата по делото е видно, че контролът е осъществен с АТС, одобрено по реда на ЗИ, притежаващо удостоверение за одобрен тип средство за измерване, за използването на мобилното устройство е съставен протокол по чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г., нарушението е документирано със снимка съгласно чл.7, ал.2 от посочената наредба. Наистина по делото липсва  снимка на разположението на уреда, но посоченото нарушение съдът намира за несъществено, доколкото неговото положение се установява от приложения протокол т.е. същото е разположено върху полицейския автомобил със съответната регистрация.  Използването на мобилната АТСС на съответното място за контрол, както се посочи по- горе  е удостоверено с протокол (приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата), съставен от обслужващия полицейски служител, в който изчерпателно са посочени точното място за контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис. Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен от мобилната АТСС, доказват, че нарушението е установено в границите на контролирания участък, при максимално разрешена скорост за същия от 60км./ч. На кадрите от снимковия материал, снет от заснетия клип  се вижда  достатъчно ясно регистрационния номер на автомобила. Относно оплакванията, че към момента на установяване на нарушението не са спазени изискванията на чл.6, ал.2 и чл.10, ал.3 от  Наредбата  съдът правилно е приел, че същите са неоснователни. Независимо от препращането в чл.165, ал.3 от ЗДвП към наредбата, евентуалното непълно изпълнение на изискванията на същата е неотносимо към констатираното нарушение и не може да се определи като неправилно приложение на материалния закон. В тази връзка съдът намира, че  липсват оплаквания, че с непълното изпълнение на изискванията на наредбата е ограничено правото на защита. Съдът намира, че макар по делото да не е доказано, че компетентният орган е изготвил анализ по чл. 6, ал 2 от Наредбата, както и не е представен утвърден план от Началника за контрол за използване на мобилни устройства, съгласно чл. 15, ал.2 от Наредбата , използването на мобилното устройство е законосъобразно. На първо място разпоредбата на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП – даваща право на службите, определени от министъра на вътрешните работи, да обозначават чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР участъка от пътя, на който се извършва контрола за спазване на правилата за движение чрез АТСС е отменена. Съдът не споделя становището на жалбоподателя, че липсата на утвърден план и съответен анализ  къде да бъде поставено мобилното устройство автоматично води до незаконосъобразност на ЕФ. Посочените нормативни изисквания касаят повече задълженията на АО къде следва да бъде поставена такава камера с цел осигуряване безопасност на движението, отколкото неизпълнението на това задължение да води автоматично  до отпадане задължението на водача да съобразява скоростта на движение с вертикалната сигнализация.

Съдът правилно е приел, че нарушението е правилно квалифицирано, след като нарушението е подробно описано, като управление на МПС със скорост от 107 км/ ч, след приспаднат толеранс от 3 км/ ч, при ограничение на скоростта от 60 км/ ч , въведено със знак В 26. Съдът счита, че по- конкретизирано описание на нарушението освен горното, както и посочване на мястото, времето на извършване и рег.№ на МПС не може да съществува. Правилно е посочена нарушената материално правна норма на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и санкционната такава по чл. 182, ал.2 т. 5 от ЗДвП и наложеното наказание е в предвидения от закона абсолютен размер. Не се споделя становището на касатора, че неправилно АНО е посочил като нарушени нормата н а чл.21, ал.2 от ЗДвП във вр. с ал.1 от с.з. и същите могат да се прилагат само алтернативно.  Това е така, тъй като основното правило за поведение е визирано в нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, в която е определена скоростта в извън населено и в населено място за всеки един тип МПС, а тази по чл. 21, ал.2 конкретизира изключението, че отклонение се допуска само при въведен знак. Следователно правилно АНО  като нарушена е посочил нормата на чл. 21, ал.2 от ЗДвП, която определя нарушеното конкретно правило за поведение от страна на касатора, но е посочил връзката на този състав на нарушение с основния, без да се променя правната квалификация на деянието.

             ВТРС е  извършил съвкупна преценка на всички обстоятелства, характери зиращи обществената опасност на деянието и дееца, наличните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, вредните последици и др. правилно е приел, че не следва да се приложи  разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК, във връзка с чл. 28 от ЗАНН.

              При така изложеното съдът намира, че  обжалваното решение на ВТРС следва като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

              Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. І от АПК, вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, втори  касационен състав, 

 

 

Р Е Ш И :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 600/19.12.2019г. постановено по НАХД 1782/2019г. по описа на Районен съд Велико Търново, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство Серия К 2463119, издаден от ОД на МВР В.Търново, с който на Д.Й.Д. ***  за извършено от него административно нарушение на чл.21, ал.2 във вр. с ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4 вр. с чл. 182, ал.2 , т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лева.

 

    РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                                               ЧЛЕНОВЕ :  1.

                                                                                    

 

                                                                                         2.