№ 52
гр. Шумен , 31.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, VIII-И СЪСТАВ ( Г ) в публично заседание на
двадесет и трети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Валентина Л. Тонева
при участието на секретаря Й. Р. К.
като разгледа докладваното от Валентина Л. Тонева Гражданско дело №
20203630101878 по описа за 2020 година
Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр.чл. 124, ал.1 от ГПК,
вр. чл. 66, ал.2 от КТ, вр. т. 7 от Допълнително споразумение № ***/ ***г.,
сключено към Трудов договор № ***г., вр. чл. 23 от Колективен трудов
договор на „Водоснабдяване и канализация-Шумен„ ООД и по чл. 86 от ЗЗД
от Д. Н. К., ЕГН **********, чрез адв. Г. при САК, срещу „Водоснабдяване и
канализация-Шумен„ ООД, с ***, с адрес: гр. Шумен, ул.“В.***,
представлявано от Ж.П.. Ищцата основава исковата си претенция на следните
фактически твърдения: Сочи, че по повод подадено от нея заявление по ч.гр.д.
№ ***г. по описа на ШРС, била издадено заповед № ***г. по реда на чл. 410
от ГПК, като в срока по чл. 415 от ГПК е предявила настоящите
установителни искове.
Твърди, че със Заповед № ***г. управителят на „Водоснабдяване и
канализация-Шумен„ ООД, на основание чл. 328, ал.2 от КТ, прекратил
трудовото правоотношение на ищцата, считано от ***г. Освен дължимите
обезщетения за неползван платен отпуск и за неспазен срок на
предизвестието чл. 23, ал.1 от КТ за 3 месеца, в заповедта работодателят е
записал, че на ищцата следва да се изплати и обезщетение, „съгласно
допълнително споразумение № ***/***г. за 12 месеца“. Ищцата заявява, че
размерът на това обезщетение, описан в заповедта, противоречи на
договореното в ДС № ***/***г. Твърди се, че в Допълнително споразумение
№ ***/***г., сключено към трудов договор № ***г. в т.7 допълнителни
условия, е посочено: „При едностранно изменение или прекратяване на
трудовите правоотношения от страна на работодателя, независимо от
основание, служителят има право на обезщетение за 12 месеца, в размер на
брутното му трудово възнаграждение, получено при пълен работен месец,
увеличено с размерите по чл. 23, ал.1 от КТД на дружеството“. Заявява, че
съгласно чл. 23, ал.1 от КТД: „ Работник или служител, член на синдикална
организация страна по този договор ,уволнен при условията по чл. 328,ал.1,
1
т.1, 2, 3, 4 и ал.2 получава за срока на предизвестието и допълнително
обезщетение в размер на 50% от минималното трудово възнаграждение за
бранша, за лицата с трудов стаж до 10г. и над 100% от минималното
трудово възнаграждение за бранша, за лицата с трудов стаж над 10
години.“ Твърди се, че ищцата е с над 10 години трудов стаж и е член на
синдикалната организация. Заявява се, че последното месечно брутно трудово
възнаграждение, получено на пълен работен месец, е в размер на 1710лв. и
твърди, че същото следва да бъде увеличено с 628,30лв. съгласно чл. 23, ал.1
от КТД и изчислено по следния начин: 1710лв. +628,30 лв. общо 2338,30лв. х
12 месеца, т.е дължимо общо 28 059,60 лв. Заявява, че работодателя е
изплатил само сумата от 20 520 лв. и не е изплатил разликата от 7539,60 лв.
Ищцата подала заявление по чл. 410 от ГПК пред ШРС, по което е
образувано ч.гр.д. № ***г. по описа на ШРС и е издадена заповед № ***г. за
изпълнение на парично задължение за 7539,60лв.- главница и 228,28лв.
мораторна лихва върху главницата за периода от 29.02.20г. до 16.06.20г. и
законната лихва върху главницата считано от 17.06.2020г. до изплащане на
вземането, както и разноски в общ размер от 653,36лв. По заповедта е
депозирано възражение в законовия срок.
Иска се да се постанови решение, с което да се признае за установено, че
ответникът дължи сумата от 7539,60лв. главница, представляваща дължим
остатък за заплащане на обезщетение съгласно т.7 от ДС № ***/ ***г. вр. чл.
23, ал.1 от КТД и Заповед № ***г. за прекратяване на трудово
правоотношение ;и сумата от 228,28 лв. мораторна лихва върху главницата за
периода от 29.02.20г. до 16.06.20г. за които вземания е издадена заповед №
***г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на ШРС.
Прилага писмени доказателства. Претендира за разноски в заповедното
производствои в исковото производство.
В предоставения, на основание чл. 131 от ГПК срок, ответникът е депозирал
отговор. В отговора се сочи, че предявените искове са допустими, но
неоснователни. Излага се подробно становище относно начина на
тълкуването на т.7 от Допълнително споразумение № ***/***г. Моли се да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
Съдът, като обсъди събраните доказателства, достигна до следните
фактически изводи:
Установителният иск е предявен от ищеца по реда и в срока по чл. 415, ал. 1
от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от
ГПК № ***г. по реда на чл. 410 от ГПК, по ч.гр.д. № ***г. по описа на ШРС.
Налице е идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че установителният иск е допустим.
Не се спори между страните, а се потвърждава и от събраните писмени
доказателства, че между тях е съществувало валидно трудово
правоотношение, като ищцата е заемала длъжност „главен юрисконсулт“,
категория персонал- специалисти. На ***г. било сключено допълнително
споразумение № ***/ ***г към трудов договор № ***г., съгласно което,
страните се договорили за следното: “При едностранно изменение или
2
прекратяване на трудовите правоотношения от страна на работодателя,
независимо от основанието, служителят има право на обезщетение за 12
месеца, в размер на брутното му месечно трудово възнаграждение,
получено при пълен работен месец, увеличено с размерите на чл. 23, ал.1 от
КТД на дружеството„. Трудовото правоотношение между страните било
прекратено със Заповед №***г. на управителя на дружеството, считано от
***г., на основание чл.328, ал.2 от КТ, поради сключване на договор за
управление на предприятието. В заповедта е посочено да се изплатят
следните обезщетения:*за неползван платен отпуск в размер на 21 дни;*за
неспазен срок на предизвестието –за 3 месеца;*обезщетение съгласно
допълнително споразумение № ***/***г за 12 месеца в размер на брутното
трудово възнаграждение получено при пълен работен месец ;*и на основание
чл. 23 ал.1 от КТ в размер на 100% от МТВ за бранша 628,30 лв. за лица с
трудов стаж над 10 г за срока на предизвестието 3 месеца.
Установителната претенция касае сумата от 7539,60лв. главница,
представляваща дължим остатък за заплащане на обезщетение, съгласно т.7
от ДС № ***/ ***г. вр. чл. 23, ал.1 от КТД и Заповед № ***г. за прекратяване
на трудово правоотношение ; и сумата от 228,28 лв. мораторна лихва върху
главницата за периода от 29.02.20г. до 16.06.20г. за които вземания е издадена
заповед № ***г. по реда на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на
ШРС . За да е налице основателност на този иск, е необходимо ищецът да
докаже факта на прекратяването на трудовия договор между страните, на
посочените в ИМ основания, изплащането на обезщетенията на ищцата
посочени в Заповед № ***г. за прекратяване на трудово правоотношение и
дължимостта на претендирания остатък /в посочения размер/ допълнително
уговорено обезщетение с ДС № ***/ ***г. вр. чл. 23, ал.1 от КТД.
Уговарянето на обезщетение между работника и работодателя не противоречи
на императивна правна норма. Безспорно е, че работодателят има право да
уговаря индивидуални трудови условия с всеки от служителите или
работниците, поради това и правоотношенията помежду им се уреждат с
индивидуални трудови договори, като е налице изискването, тези условия да
не са уредени с повелителни разпоредби на закона и да са по-благоприятни от
установените с КТД. Видно от представените по делото доказателства,
допълнителното споразумение е сключено между надлежни страни – ищцата
като работник и работодателят, управителят на „ВиК –Шумен“ ООД- инж.
С.Д.. Предвидените в чл. 66, ал.2 от КТ, условия на т.н. факултативно
/допълнително/ съдържание на трудовия договор всъщност, по–пълно
изразява интересите на страните, като тук безспорно са изключени условията,
които са уредени с повелителни норми на закона. По този начин могат да се
договарят всъщност всички въпроси, които изобщо не са уредени в закона
или ако са уредени, това да не е с императивни норми, а с диспозитивни
такива. Освен това, предмет на индивидуално договаряне може да са всички
въпроси, които са предмет на колективно договаряне. При положение, че вече
е сключен КТД, тези въпроси могат да бъдат преуредени с индивидуалния
трудов договор, но само ако се предвиждат по-благоприятни условия на труд
от установените с КТД. В този смисъл уговарянето на обезщетение, чийто
размер надвишава уговореното в колективния трудов договор, не
представлява заобикалянето на закона, доколкото изрично законодателят в
чл.66, ал.2 от КТ е предвидил възможността с трудовия договор да се
уговорят и други условия, свързани с предоставянето на работна сила,
които не са уредени с повелителни разпоредби на закона, както и условия,
3
които са по-благоприятни за работника или служителя от установените с
КТД.
Съгласно съдебната практика, обективирана в решение №505/ 03.01.2013г. по
гр.д.№ 1476/2011г., ІVг.о., в гражданското право страните са свободни да
определят съдържанието на договора. Договорната свобода е принцип на
гражданското право и тя е ограничена единствено от императивите
разпоредби на закона и добрите нрави. Забраната по чл. 66 ал.2 от КТ
ограничава допълнително договорната свобода в трудовото право, да се
уговарят условия, които са по-неблагоприятни за работника или служителя от
установените с колективния трудов договор. Тази забрана не изключва
възможността страните по трудовия договор да имат и други отношения
(напр. по договор за заем или отношения, произтичащи от непозволено
увреждане), но всички отношения между тях, които са свързани с
възникването, съществуването, изпълнението и прекратяването на трудовото
правоотношение, както и с изпълнението на колективните трудови договори и
установяването на трудов стаж са трудови. Съгласно нормата на чл. 20 ЗЗД,
когато се тълкуват договорите, трябва да се търси действителната обща воля
на страните – върху какво страните са се споразумели и какъв правен резултат
трябва да бъде постигнат. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във
връзка едни с други и всяка една да се схваща в смисъла, който произтича от
целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и
добросъвестността – какви са и как се съчетават отделните правомощия на
страните с оглед постигането целта на договора, какво поведение на страната
кои правомощия поражда за нея и как може да се упражняват те.
В конкретния казус, с допълнителното споразумение страните валидно са
уговорили при прекратяване на трудовото правоотношение от страна на
работодателя последният да изплати на служителя обезщетение за дванадесет
месеца в размер на брутното месечно трудово възнаграждение, получено при
пълен работен месец, увеличено с размерите по чл.23, ал.1 от КТД на
дружеството. Съобразявайки съдържанието на споразумението се налага
извод, че задължението ще възникне, когато работодателят прекратява
трудовия договор без вина на служителя,а доколкото в настоящия казус
трудовият договор е прекратен на такова основание-чл.328, ал.2 от КТ, то
следва, че обезщетението се дължи. Уговорката е в съответствие с
разпоредбата на чл.66, ал.2 от КТ, допускаща страните по трудовото
правоотношение да договарят обезщетения, различни от тези, които се
дължат на различни основания, във връзка с прекратяване на трудовото
правоотношение, сочени в гл.Х, р.ІІІ от КТ, /Р.81/06.03.2013г. по гр.д.
№700/2012г., ІVг.о./ Право на работодателя е да избере с кого да уговори и
други условия, свързани с предоставянето на работна сила, стига те да са по-
благоприятни от тези в КТД. Именно разпоредбата на чл.66, ал.2 от КТ сочи,
че на работодателя е предоставена такава възможност. В противен случай,
законодателят нямаше да предвиди възможност за уговаряне на по-
благоприятни условия с индивидуалния трудов договор.От показанията на св.
Р. се установява, че в случая подписаното с ищцата споразумение не е
единствено, а има подписани такива с общо 14 служители. Показанията на
тази свидетелка потвърждават извода направени от съда. По делото е прието
заключение на СИЕ ,прието и неоспорено от страните, което също подкрепя
извода на съда . Предвид изложеното, съдът намира, че искът за заплащане на
сумата 7539,60лв., представляваща обезщетение, договорено с допълнително
споразумение №***/***г., се явява основателна и следва да бъде
4
уважена. Уважаването на главният иск налага уважаване и на акцесорната
претенция за лихва от 228,28 лв.
По разноските: Ответникът следва да заплати разноски в размер на 1569,50
лева, включващи адвокатско възнаграждение, д.т. за исково, д.т. за заповедно
производство/ в полза на ищцата. Ответникът следва да заплати по сметка на
РС – Шумен, сума от 200лв, за възнаграждение на вещо лице.
Водим от гореизложеното съдът,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че „Водоснабдяване и
канализация-Шумен„ ООД с ***, с адрес: гр. Шумен, ул.“В.*** ДЪЛЖИ на
Д. Н. К., ЕГН **********, сумата от 7539,60лв. главница, дължим остатък
за заплащане на обезщетение съгласно т.7 от ДС № ***/ ***г. вр. чл. 23, ал.1
от КТД и Заповед № ***г. за прекратяване на трудово правоотношение; и
сумата от 228,28 лв. мораторна лихва върху главницата за периода от
29.02.20г. до 16.06.20г., вземания за които е издадена заповед № ***г. по реда
на чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № ***г. по описа на ШРС.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Шумен„ ООД с ***, с адрес: гр.
Шумен, ул.“В.***, да заплати на Д. Н. К., ЕГН **********, сумата от
1569,50лв. (хиляда петстотин шестдесет и девет лева и петдесет ст.),
представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение, д.т. за
исково производство, д.т. за заповедно производство.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация-Шумен„ ООД с ***, с адрес: гр.
Шумен, ул.““В.***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на ШРС, сумата от 200лв. (двеста лева), възнаграждение за вещо лице.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните, пред Шуменски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5