№ 418
гр. Перник, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Петя Й. Котева
при участието на секретаря Даниела Бл. И.а
като разгледа докладваното от Петя Й. Котева Административно наказателно
дело № 20241720201173 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59д и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е Наказателно постановление № 24-1158-000684 от
01.04.2024г. (НП), издадено от началник сектор „Пътна полиция“ („ПП“) към
ОД МВР-Перник, с което на И. Б. И., ЕГН ********** за извършени при
управление на лек автомобил „БМВ Х 7 Х Драйв“ с рег. № ******** две
нарушения на 12.03.2024г. на ПП І-1, срещу автокъща „Ауто Лидер“,
находяща се на територията на общ. Перник, са наложени следните
административни наказания:
1. глоба в размер на 200 лв (двеста лева) на основание чл.179, ал.6, т.2
от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) за нарушение на чл.139, ал.1, т.1
от същия закон;
2. глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1-во от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от същия закон.
Жалбоподателят И. Б. И., по изложени в жалбата доводи, моли НП да
бъде отменено изцяло като неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че са
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство, тъй като при съставянето на
акта за установяване на административно нарушение (АУАН) не са спазени
разпоредбите на чл.40, ал.1 от ЗАНН, предвид факта, че това не е станало в
присъствието на двама свидетели, както и на чл.42, ал.1, т.7 от ЗАНН. Оспорва
констатацията, че автомобилът е бил със значителна техническа неизправност
1
във връзка предявеното обвинение за нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП,
като прилага като писмено доказателство Удостоверение № В040305 от
10.07.2023г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ за индивидуално одобряване на пътно
превозно средство, регистрирано извън държавите-членки на Европейския
съюз, друга държава-страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство или Конфедерация Швейцария
Жалбоподателят И. Б. И. участва лично в хода на съдебното
производство. От пълномощника му адв. С. И.а от ПАК по делото е
депозирана молба с рег. № 24188 от 30.10.2024г., в която са изложени
съждения за недоказаност на двете нарушения. Претендира за присъждане на
направени разноски за заплатено от жалбоподателя адвокатско
възнаграждение.
Административнонаказващият орган (АНО) – началник сектор „ПП“
при ОД на МВР Перник - редовно призован, не изпраща представител за
съдебно заседание. В придружителното писмо, с което
административнонаказателната преписка е изпратена в съда, е застъпено
становище за потвърждаване на оспореното НП. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по делото писмени и гласни
доказателства и служебно провери правилността на обжалваното НП намира
за установено следното:
По допустимостта:
Жалбата е подадена от легитимен субект по чл.59, ал.2 от ЗАНН при
спазване на предвидения в закона преклузивен срок за обжалване и пред
компетентния съд, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е основателна.
От фактическа страна:
На 12.03.2024г., около 12:02 часа, на територията на общ. Перник, И. Б.
И. управлявал лек автомобил „БМВ Х 7 Х Драйв“ с рег. № ********, по
първокласен път І-1, с посока на движение от пътен възел Даскалово към гр.
София. По същото време полицейските служители Ц. В. Б. и В. И. К.,
изпълнявайки служебните си задължения извършвали контрол за спазване на
правилата за движение по пътната артерия. Когато превозното средство се
приближило към контролните органи, същите възприели, че водачът не е
поставил обезопасителен колан, поради което го спрели за проверка. При
извършения визуален преглед на лекия автомобил, полицейските служители
приели, че управляваното от жалбоподателя моторно превозно средство е със
значителна технически неизправност, предвид Наредба № Н-32 от 16.12.2011г.
за периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства (Наредба № Н-32 от 16.12.2011г.) и Правило № 48 на
Икономическата комисия за Европа на Организацията на обединените нации,
2
тъй като задните пътепоказатели светели в червен цвят. С оглед на това св. Ц.
Б. съставил срещу И. Б. И. АУАН серия GA № 1173573 от 12.03.2024г. за
извършени нарушения на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП и на чл.137а от ЗДвП.
Нарушителят подписал акта без възражения, като такива не постъпили в
писмен вид и в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал обжалваното НП, с което
наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 200
лв (двеста лева) на основание чл.179, ал.6, т.2 от пр.1-во от ЗДвП за
нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от същия закон и административно наказание
глоба в размер на 50 лв (петдесет лева) на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1-во
от ЗДвП за нарушение на чл.137а, ал.1 от същия закон.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по
несъмнен начин, на първо място, въз основа на приложения по
административнонаказателната преписка АУАН, който съгласно чл.189, ал.2
от ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до установяване на
обратното. Същият е подписан без възражения от жалбоподателя, който не е
депозирал и впоследствие допълнителни такива в срока по чл.44, ал.1 от
ЗДвП. Едновременно с това констатациите в АУАН изцяло се потвърждават от
показанията на св. Ц. В. Б. и В. И. К., които непосредствено са възприели, че
водачът управлява автомобила без обезопасителен колан, което обстоятелство
е довело до спиране на пътното превозно средство за извършване на проверка.
От правна страна:
При извършената дължима проверка относно правилното приложение
на процесуалния закон, съдът установи, че при съставянето на АУАН и при
издаването на НП са спазени императивните изисквания, визирани в
разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до отмяна на обжалваното НП.
И в двата документа нарушенията са описани с отразяване на времето на
извършването им и конкретните действия, с които жалбоподателят е нарушил
законовите разпоредби, които са адекватен израз на отразената фактическа
обстановка.
Макар и да не е дадено достатъчно точно и ясно описание на мястото,
на което са извършени нарушенията, това не е довело до непреодолимо
съмнение в обвинителната теза къде са били извършени процесните
нарушения, тъй като ясно и напълно разбираемо е посочено, че това е станало
на територията на община Перник, на път І-1, в посока на движение от пътен
възел Даскалово към гр. София. По този начин не е препятствана
възможността санкционираното лице да разбере обвинението и ефективно да
организира своята защита.
Начина по който е означено мястото на извършване на нарушенията, в
конкретния случай не затруднява и определянето на подсъдността на делото.
3
Безспорно е отразено, че нарушенията са извършени по време на
управлението на процесния автомобил на територията на общ. Перник, по път
І-1, с горепосочената посока на движение, а означената Автокъща „Ауто
Лидер“ единствено детайлизира мястото на извършване на процесните две
нарушения. Ето защо съдът прие, че така описано мястото на нарушението е
повече от достатъчно както предвид императивното изискване за означаването
му в АУАН и НП, така и за установяване на съставомерните факти и
упражняване правото на защита.
Съдът не прие за основателни наведените в жалбата твърдения от
санкционираното лице за нарушение на чл. 40, ал.1 и чл. 42, ал.1, т.7 от ЗАНН.
Разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН предвижда че АУАН се съставя в
присъствието на нарушителя и свидетелите, които са присъствали при
извършване или установяване на нарушението. Употребата в закона на
множествено число за свидетели не налага посочването на поне двама, а
предполага възможност такива да бъдат вписани, което е с оглед доказване на
фактическите констатации описани в акта при евентуално оспорване на НП. В
подкрепа на този извод е и разпоредбата на чл.43, ал.1 от ЗАНН, която допуска
актът да е подписан само от един свидетел. В конкретния случай това е В. К.,
за който е налице изрично вписана констатация, че е свидетел както на
установяване на нарушението, така и на съставянето на акта.
Предвид изложеното несъстоятелни се явяват възраженията в жалбата
за неправилно приложение на горепосочените разпоредби
НП е издадено от компетентен орган, с оглед чл.189, ал.12 от ЗДвП и
приложената Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на министъра на
вътрешните работи, с която в т.3.7. са делегирани права на АНО по смисъла на
чл.47, ал.2 от ЗАНН на началниците на сектор „ПП“ при ОД МВР на
обслужваната територия.
АУАН също е съставен от материално и териториално компетентно
лице, тъй като актосъставителя Ц. В. Б. заема длъжността „мл.
автоконтрольор“ в сектор „ПП“ при ОД на МВР Перник и съгласно чл.189,
ал.1 от ЗДвП, вр. с т. 2.1. и т.1.3.2. на горепосочената заповед разполага с
правомощие да съставя такива за нарушения по ЗДвП.
С оглед изложеното, съдът не констатира допуснати в хода на
административнонаказателното производство съществени нарушения на
процесуалните правила, обуславящи отмяна на правораздавателния акт.
По отношение на нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП:
Съгласно чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни.
Разпоредбата на чл.10, ал.1 от ППЗДвП урежда хипотезите, в които
моторното превозно средство се определя като технически неизправно.
Според чл.10, ал.1, т.12, б.„а“ от ППЗДвП, моторното превозно
средство е технически неизправно, ако има някоя от следните повреди или
4
неизправности по осветителната уредба: изменени са броят, типът, цветът и
разположението на предписаните светлини, с изключение на светлините за
мъгла.
Неизправностите от своя страна биват незначителни, значителни или
опасни, които понятия са дефинирани в §6, т.71, т.72 и т.73 от ДР на ЗДвП.
Съгласно т.72 от ДР на ЗДвП „значителни неизправности“,
включително при укрепване на товара, са откритите по време на проверката
неизправности, които могат да засегнат безопасността на превозното средство
или да имат въздействие върху околната среда, или да породят риск за други
участници в движението по пътищата, както и други по-значителни
несъответствия.
Съгласно чл.101, ал.4 от ЗДвП неизправностите и тяхната
квалификация се определят с наредбата по чл.147, ал.1 от ЗДвП, а именно
Наредба № Н-32 от 16.12.2011г., където видовете неизправности са
дефинирани по-подробно и детайлно спрямо определенията на тези понятия,
дадени в в §6, т.71, т.72 и т.73 от ДР на ЗДвП.
Попадането на всеки един елемент в някоя от групите и нИ.то на
сериозността на неизправността му се определят съобразно списъка в
Методиката за извършване на периодичен преглед за проверка на
техническата изправност на пътните превозни средства – Приложение № 5
към чл.31, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011г. Съгласно т.4.4.3,б.„а“ от
Методиката, отнасяща се осветителната уредба, когато е изменен цветът на
излъчвания цвят на пътепоказателите, повредата следва да се квалифицира
като значителна техническа неизправност на превозното средство.
Предвид изложеното, съдът счита, че АНО правилно е определил
правната квалификация на деянието по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП, противно на
твърдяното в депозираната по делото молба с рег. № 24188 от 30.10.2024г.
Непосочването на допълнителни подзаконови разпоредби, конкретизиращи
вида неизправност, не опорочава НП до степен на незаконосъобразност, тъй
като от фактическа страна нарушението, респ. неизправността е описана
достатъчно пълно и точно в АУАН и в НП. Защитата в
административнонаказателното производство се гради срещу предявените
факти, а не срещу правната квалификация, поради което и не е ограничено
правото на защита на жалбоподателя.
Съгласно Правило № 48 на Икономическата комисия за Европа на
Организацията на обединените нации, именовано Единни предписания
относно одобряването на превозни средства по отношение на монтирането на
устройства за осветяване и светлинна сигнализация, т.5.15. изискването
относно цвета на светлината, излъчвана от осветителните устройства на
пътепоказателите е да бъде автомобилножълт. Установяването на това
обстоятелство обаче се реализира посредством измерването й при условията,
предписани в точка 2.29. на правилата наименовани Цвят на светлината,
излъчвана от устройство. Същата предвижда в т.2.29.3. установяване на
5
автомобилножълтия цвет на светлината съобразно координати на цветността
на излъчената светлина, които се намират в съответни области на цветността и
границите и точки на пресичане. При това положение, няма как само на база
на лично възприятие и преценка да се приеме, че светлината на задните
пътепоказатели на управлявания от жалбоподателя автомобил не отговаря на
изискването за цвят, респективно че това устройство е неизправно. Ето защо
съдът прие за недоказано по несъмнен и категоричен начин, че процесното
моторно превозно средство е било с неизправна светлина на задните
пътепоказатели.
В конкретния случай твърдението за различна по цвят светлина на
задните пътепоказатели подлежи на доказване единствено с изземване на
веществено доказателство или най-малко с опис на техническите
характеристики на източника на светлина, доколкото възприятието
единствено за цвят е субективно по своя характер и зависи от възприятията на
конкретното длъжностно лице.
Хипотетично е било възможно действително светлината от задните
пътепоказатели да е била червена, но след като контролните органи визуално
са преценили, че тя е такава, те са разполагали с възможност да направят
проверка със сертифициран уред и едва след това да се пристъпи към издаване
на НП.
АНО също е разполагал със способи и методи да изследва
техническите възможности на процесния светлинен източник, за да бъде
доказана по-късно обвинителната теза за това обстоятелство.
С оглед на изложеното, се налага извода, че преди да санкционира
жалбоподателя с оспореното НП, АНО не е изпълнил вменената му тежест да
докаже съществуването на материалноправните предпоставки по чл.139, ал.1,
т.1, вр. Наредба № Н-32 от 16.12.2011г., вр. Правило № 48 на Икономическата
комисия за Европа на Организацията на обединените нации, което води до
незаконосъобразност на визираното нарушение в т.1 от процесното НП, тъй
като е издадено в нарушение на материалния закон. Ето защо в тази част
оспорения правораздавателен акт следва да бъде отменен.
За пълнота на решението съдът дължи отговор и на представеното от
жалбоподателя в хода на съдебното следствие Удостоверение № В040305 от
10.07.2023г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ за индивидуално одобряване на пътно
превозно средство, регистрирано извън държавите-членки на Европейския
съюз, друга държава-страна по Споразумението за Европейското
икономическо пространство или Конфедерация Швейцария Намира този
документ за неотносим към конкретния казус. Категорично това
удостоверение е свързано с одобряване на техническите изисквания към пътно
превозно средство с изменени конструктивни характеристики, което е
релевантно с Наредба № Н-3 от 18.02.2013г. за изменение в конструкцията на
регистрираните пътни превозни средства и индивидуално одобряване на
6
пътни превозни средства, регистрирани извън държавите – членки на
Европейския съюз, или друга държава – страна по Споразумението за
Европейското икономическо пространство, като сред измененията в
конструкцията на даден автомобил не попада цвета на светлинните източници
на даден автомобил, поради което и представения документ не е относим към
вмененото нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП.
По отношение на нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП:
Съдът прие за доказано по несъмнен и категоричен начин, че
жалбоподателят като водач на лек автомобил автомобил „БМВ Х 7 Х Драйв“ с
рег. № ******** по време на негово управление по път І-1 на територията на
общ. Перник не е използвал обезопасителен колан, с който превозното
средство е било оборудвано.
С разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е въведена презумпцията, че
редовно съставените актове по ЗДвП имат доказателствена сила от доказване
на противното. Тази презумпция не е опровергана в хода на съдебното
производство.
В показанията си актосъставителят Ц. Б. категорично сочи, че си
спомня добре за случая, като възпроизвежда подробно обстоятелства от
протеклите събития непосредствено преди и по време на проверката. Сигурно
и недвусмислено той е заявил, че именно възприетото от него обстоятелство,
че жалбоподателят управлява автомобила без поставен обезопасителен колан
е бил повода да бъде спряно за проверка моторното превозно средство. В тази
насока са и показанията на св. В. И. К., който също непосредствено е
възприел, че водачът по време на движение не е поставил обезопасителния
колан. Ето защо съдът прие показанията на двамата свидетели като
убедителни, тъй като са изложили обстоятелства, които непосредствено са
възприели, същите са подробни и кореспондират помежду си, поради което
предвид своя доказателствен ефект и стойност кредитира като достоверни и
пряко относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение.
Няма данни актосъставителят и св. В. К. да са познавали или да се
намирали в особени отношения с жалбоподателя, които да ги мотивират да го
уличат в нарушение, което не е извършено.
По искане на адв. С. И.а съдът е допуснал до разпит в качеството на
свидетел И.Г.М.. Същият свидетелства, че на посочената в НП дата е пътувал
като пътник в автомобила, управляван от И., като твърди, че към момента в
който автомобила е бил спрян от полицейските служители жалбоподателят е
бил с поставен обезопасителен колан. Съдът прие показанията на М., от една
страна, като пристрастни, предвид познанството му с жалбоподателя, от
друга, като изолирани и некореспондиращи с останалия събран
доказателствен материал.
В съдържанието на АУАН изрично е вписано, че жалбоподателят не е
имал възражения при съставянето и връчването на АУАН относно направените
7
констатации в него. Оспорване на обстоятелството, че е управлявал
автомобила без поставен колан не е постъпило и в срока по чл. 44, ал.1 от
ЗАНН. Нелогично е, ако И. не е извършил това нарушение, той да не го
оспори и да не възрази по никакъв начин на контролните органи.
Дори и автомобилът на жалбоподателят да е бил снабден с аларма със
звуков сигнал, която се активира при непоставяне на предпазен колан от
водача на автомобила по време на движение, в каквато насока са показанията
на св. И. М., то е ноторно известно наличието на изключително голямо
разнообразие на продукти, които дублират закопчалката на колана на
автомобила и предотвратяват напомнящия звук.
Предвид изложеното съдът прие за безспорно доказано вмененото на
И. обвинение за нарушение на чл.137а, ал.1 от ЗДвП, който задължава
водачите на моторни превозни средства от съответно изброени категории, по
време на движение да използват обезопасителните колани, с които превозните
средства са оборудвани.
Задължението на жалбоподателя по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП е обвързано
с налагането на административно наказание по реда на чл.183, ал.4, т.7,
предл.1-во от ЗДвП, която разпоредба предвижда абсолютно определена
санкция - глоба в размер на 50 лева, като изключва възможността за преценка
на обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. Ето защо и наказващият оран
правилно е определил вида и размера на наказанието, което е наложил на И., а
именно в неговата абсолютна стойност от 50 лв.
За пълнота на решението, съдът счита за необходимо да отбележи, че
процесното нарушение е ясно и точно описано в АУАН и в обжалваното НП,
съобразно изискванията на чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. И в двата
документа обстоятелствено е посочено, че водачът управлява лек автомобил
„БМВ Х 7 Х Драйв“ с рег. № ********, като по време на движението не
използва обезопасителен колан. Липсата на вписване на съответната
категория на моторното превозно средство не се явява съществен порок, което
да е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като по делото не се
установява водачът да е бил препятстван да разбере какво е нарушението,
което е извършил и за което е наказан.
По изложените съображения, съдът намира, че НП по отношение на
нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно издадено.
По разноските:
Искането за присъждане на разноски е направено своевременно от
страна на пълномощника на жалбоподателя, като последният има право на
такива предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното НП в т.1 (по
отношение на нарушението по чл.139, ал.1, т.1 от ЗДвП) и с оглед
разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
8
От съдържанието на приложения на л.49 договор за правна защита и
съдействие от 28.10.2024г. се установява, че жалбоподателят И. Б. И. е
възложил на адвокат С. И.а от ПАК оказването на правна защита и
съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред Районен съд
Перник по обжалване на процесното НП. Договореното адвокатско
възнаграждение е в размер на 300.00 лева и е заплатено изцяло в брой при
подписване на договора, т.е. разходът е направен съгласно т. 1 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. по дело № 6/2012г. на ОСГТК на
Върховния касационен съд.
По делото е направено възражение по чл.63д, ал.2 от ЗАНН за
прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение,
което съдът намира за неоснователно, тъй като възнаграждението е уговорено
под минимално предвидения размер в чл. 18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№ 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
към който препраща разпоредбата на чл. 36, ал.2 от Закона за адвокатурата,
като същевременно е свързано с две нарушения, за които е санкциониран
жалбоподателя. Ето защо, в процесния случай уговореният и заплатен от
санкционираното лице размер на адвокатското възнаграждение следва да се
определи като съразмерен и съответстващ на критериите на чл.36, ал.2 от
Закона за адвокатурата за справедлив и обоснован.
Предвид изложеното искането на жалбоподателя за присъждане на
разноски следва да бъде уважено в пълния заявен размер от 300.00 лв, който
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес:
гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, в чиято структура се намира АНО следва да
заплати на И. И..
Съдът намира, че следва да се произнесе и по сторените в съдебното
производство разноски, направени за заплащане на пътни пари на св. В. И. К.,
възлизащи на 25.85 лв и заплатени от бюджета на Районен съд Перник.
Съгласно чл.84 от ЗАНН, доколкото в този закон няма особени правила
относно разноските от страна на свидетели, се прилагат разпоредбите на НПК.
Ето защо и по силата на субсидиарно приложимата норма на чл.189, ал.3 от
НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН съдът отчитайки, че в настоящото съдебно
производство има сторени разноски в размер на 25.85 лв – пътни пари,
изплатени от бюджета на Районен съд Перник на явилия се в с.з. на
02.10.2024г. св. К., намира, че с оглед изхода на правния спор, същите следва
да се възложат както следва: на жалбоподателя в размер на 12,93 лв
(дванадесет лева и 93 стотинки) и на АНО в размер на 12,92 лв (дванадесет
лева и 92 стотинки)
Мотивиран от изложеното съдът
РЕШИ:
На основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 от ЗАНН ОТМЕНЯ
9
Наказателно постановление № 24-1158-000684 от 01.04.2024г., издадено от
началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР-Перник, В ЧАСТТА, с която
на И. Б. И., ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.139, ал.1, т.1 от
Закона за движението по пътищата е наложено на основание чл.179, ал.6, т.2
от същия закон административно наказание глоба в размер на 200 лв (двеста
лева).
На основание чл.63, ал.2, т.5, вр. ал.9 от ЗАНН ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 24-1158-000684 от 01.04.2024г., издадено от
началник сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР-Перник, В ЧАСТТА, с която
на И. Б. И., ЕГН ********** за извършено нарушение на чл.137а, ал.1 от
Закона за движение по пътищата е наложено на основание чл.183, ал.4, т.7,
пр.1-во от същия закон административно наказание глоба в размер на 50 лв
(петдесет лева).
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи
Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ на И. Б. И.,
ЕГН ********** сума в размер на 300 лв (триста лева), представляваща
направени от лицето разноски за адвокатско възнаграждение за един адвокат в
хода на АНД №20241720201173 по описа на 2024г.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН И. Б.
И., ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Перник сумата
от 12,93 лв (дванадесет лева и 93 стотинки), представляваща сторени в
съдебното производство разноски за изплащане на пътни разноски на
свидетел.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН
Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Перник, с адрес:
гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Перник сумата от 12,92 лв (дванадесет лева и 92 стотинки), представляваща
сторени в съдебното производство разноски за изплащане на пътни разноски
на свидетел.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните на основанията,
предвидени в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
10