Р Е Ш Е Н И Е № 138
гр. В., 30.06.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
В.ският районен съд, 4-ти наказателен състав, в публичното заседание на шестнадесети юни две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Андрей Дечев
Съдебни заседатели: ………...……...…
Членове:……...……………
при секретаря П. Йорданова и в присъствието на
прокурора………………………………… като разгледа докладваното от
съдията Дечев…………… НАХД № 333……
по описа………… за 2020 г. и за да се произнесе взе
предвид следното :
Производството
е по чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба, подадена от М.И.П., ЕГН **********, с адрес:
***, против Наказателно постановление № 20-1786-000023/09.03.2020 г. на
Началника на РУ към ОД на МВР - В., с което на жалбоподателя е наложено
административно наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178д от ЗДвП – „глоба”
в размер на 200 лв. за извършено административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т.
4 от ЗДвП.
Жалбоподателят
в жалбата си и в съдебно заседание оспорва НП, като заема становище да се уважи жалбата като
основателна, а атакуваното наказателно постановление да се отмени като
незаконосъобразно и необосновано. Процесуалният му представител заема идентично
становище в с.з.
Ответната
страна чрез процесуалния си представител заема становище в с. з., да се потвърди атакуваното
наказателно постановление като законосъобразно и обосновано, а жалбата да се
отхвърли като неоснователна.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната
съвкупност, Съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 31.01.2020 г. около 14.30 часа в гр. В., бул.
„П.“, на паркинга на „К.“, жалбоподателят П. паркирал личния си лек автомобил „П.
206“ с рег. № ВН7765АК в зоната на знак
„Д-21“ /място за инвалиди/, без да е имал необходимото обозначение на
автомобила за това.
Така
установената фактическа обстановка се доказва от събраните по делото гласни и
писмени доказателства - показанията на свидетеля А.Д.Н. и административно-наказателната
преписка.
Между
така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и
взаимно се допълват, поради което Съдът ги кредитира.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Жалбата
е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН от лице с правен
интерес, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е
основателна.
Пълнотата на описанието на нарушението, както
от фактическа, така и от правна страна, е функция на конкретния
административнонаказателен състав. По никакъв начин фактически не е обосновано
/не се съдържат никакви описани обстоятелства в АУАН и в НП/, още по-малко
доказано, липсата на право на санкционираното лице да паркира на място,
определено за превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания. С оглед
на така регламентираното изпълнително деяние и на посочената като нарушена
законова разпоредба, очевидно е, че съдържащото се в наказателното
постановление описание на нарушението не е пълно, доколкото не покрива всички
съставомерни елементи на деянието за квалифицирането му като административно
нарушение по смисъла на административнонаказателния състав на чл. 178д от ЗДвП,
във вр. с чл. 98, ал.2, т.4 от ЗДвП. В случая състава на
административнонаказателната разпоредба на 178д от ЗДвП, по която е подведен
под отговорност жалбоподателя, свързва налагането на административна санкция -
глоба в размер 200 лв. лице, което, без да има това право, паркира на място,
определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за
превозно средство, приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания.
Съдът намира, че е налице фактическа необоснованост и недоказаност на
извършено от жалбоподателя нарушение по чл. 178д от ЗДвП, във вр. с чл. 98,
ал.2, т.4 от ЗДвП. След като е повдигнато административно обвинение и лицето е
наказано за това, че паркира на място за хора с трайни увреждания без наличието
на стикер, а по делото е налична Карта на хора с трайни увреждания по чл. 99а
от ЗДвП, сериен №493, валидна до 11.02.2022г., даваща право на притежателя и да
използва място за преференциално паркиране на ППС, превозващи хора с трайни
увреждания на обозначените за това места, както и съответното решение на ТЕЛК с
дата 30.01.2020 г., ден преди датата на описаното в АУАН и НП нарушение, то по
никакъв начин не е доказана липсата на право на санкционираното лице да паркира
на място, определено за превозни средства, обслужващо хора с трайни увреждания.
В случая жалбоподателят притежава и се позовава на правото да паркира на място
с посочения статут, което е удостоверено по съответния начин, регламентиран в
Закона за движение по пътищата. Никъде в АУАН или в НП не е описано и въведено
като обстоятелство, относимо към съставомерността на деянието, че лицето с
трайни увреждания, за придружаването на който е издадена преференциалната
карата за паркиране, не е бил в колата, или паркирането, респ. престоят, не е
било свързано с неговото обслужване. Въвеждането на тези обстоятелства е
направено със свидетелските показания на актосъставителя в съдебното
производство.
В този смисъл Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и необосновано и ще
следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН В.ският районен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
20-1786-000023/09.03.2020 г. на Началника на РУ към ОД на МВР - В., с което на
жалбоподателя М.И.П., ЕГН **********, с адрес: ***, е наложено административно
наказание на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 178д от ЗДвП – „глоба” в размер на
200 лв. за извършено административно нарушение по чл. 98, ал. 2, т. 4 от ЗДвП.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14 - дневен срок от съобщението до страните пред Административен
съд-гр. В..
РАЙОНЕН СЪДИЯ :