Р Е Ш Е Н И Е

№ 183

 

гр. Русе, 19.04.2018 г.

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РУСЕНСКИ  ОКРЪЖЕН СЪД  гражданска колегия в публично заседание на 13 април 2018 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА ГЕОРГИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ЧЕРКЕЗОВА

НИКОЛИНКА ЧОКОЕВА

при секретаря ЕВА ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдията ЧОКОЕВА в. гр. д. № 175 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

М.М.Я., чрез пълномощника си адв. С.Т. обжалва решение № 179/17.10.2017 г. на Беленски районен съд по гр. д. № 527/2017 г., с което са отхвърлени  предявените от него искове против А.М.А., А.М.Я., А.Н.Н. и Г.Ю.Н. за собственост на 3 бр. недвижими имоти в с. Ц., обл. Р. и за отмяна на констативен нотариален акт за собственост, искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, чл. 108 от ЗС и чл.537 от ГПК.  Излага доводи за неправилност на решението и моли съдът да го отмени и да постанови друго, с което да уважи исковете. Претендира направените разноски.

Ответниците по жалбата А.М.А. и А.М.Я., чрез адв. Б.Г. изразяват становище за неоснователност на жалбата. Претендират разноски по делото.

Ответниците по жалбата А.Н.Н. и Г.Ю.Н. не вземат становище по жалбата.

Настоящата въззивна инстанция намира, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата и провери събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Производството пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба на М.М.Я., с която са предявени обективно и субективно съединени искове за собственост с правно основание чл. 108 от ЗС и чл. 124, ал. 1 от ГПК. Претенциите си ищецът основава на правото си на собственост, придобито чрез наследяване на три имота, подробно описани в исковата молба, от наследодателката, негова майка М.А.Х.,  починала на 08.03.2008 г. С обжалваното решение съдът е отхвърлил предявените искове да се признае за установено по отношение на ответниците правото на собственост на ищеца върху 1/3 ид. ч. от недвижимите имоти и да се осъдят да предадат владението им на ищеца, както и да се отмени издаденият констативен нотариален акт. С решението ищецът е осъден да заплати на ответниците А.М.А. и А.М.Я. разноските по делото.

Въззивният съд намира, че установените от БРС фактически положения са обосновани от съвкупната преценка на събрания доказателствен материал и направените въз основа на тях правни изводи са законосъобразни и правилни, поради което и на основание чл.272 от ГПК се споделят от въззивната инстанция и последната препраща към мотивите на обжалваното решение.

Правилно районният съд е направил извода, че наследодателката на ищеца и първите две ответници, тяхна майка - М.А.Х. не се легитимира като собственик на процесните имоти в местността „Б.“ и местността „Г П“ , защото видно от решенията на ПК Ц. на л.37 и л.39, те са възстановени в полза на лица, които не се установява в процеса да са праводатели на М.А.Х.. Следователно в патримониума на последната не са постъпили тези имоти, за да бъдат придобити от ищеца чрез наследствено правоприемство. Относно имота в местността „Б Г“, видно от решението на ПК на л.38, той е възстановен на А.А.Ч., баща на М.А.Х., което  обосновава извод за собствеността на наследодателката на ищеца върху този имот, но видно от удостоверението за родствени връзки на л.142 от делото, тя има много братя и сестри, наследници на А.А.Ч., поради което е невъзможно да се определят в идеални части правата на паровдетелката, респ. тези на ищеца. Липсват удостоверения за наследници.

В тежест на ищеца е да установи, както правата си на собственост върху всеки от претендираните имоти, така и техния размер, в който смисъл са и дадените му от първоинстанционния съд указания в доклада по делото, а именно, че не сочи доказателства за установяването на тези факти. В негова тежест е да проведе пълно и главно доказване, че се легитимира като собственик на земите, като доводите във въззивната жалба, че наследодателката Х. ги е придобила по давностно владение не са навеждани като основание на претенциите. Недопустимо е във въззивната жалба да се сочи ново основание, без то да е наведено в процеса по надлежния ред. Видно от обстоятелствената част на исковата молба, ищецът е заявил правата си на собственост върху процесните имоти, като придобити по наследство от наследодателката му, в чиято полза твърди, че са възстановени земеделските земи. Споразумителният протокол на л.47 от делото, на който се позовава ищецът, няма характер на документ, удостоверяващ наследяване, за да бъде направен извод, че М. Х. е едноличен собственик на земеделските земи.

Предпоставка за уважаване на ревандикационния иск е  ищецът да докаже, че е собственик на  вещта и този извод не може да почива на предположения. От доказателствата по делото въззивният съд намира, че в случая собствеността върху имотите за ищеца не е налице, тъй като той не може да черпи материалноправна легитимация от недоказаното право на собственост на неговия праводател.

По изложените съображения решението на първоинстанционния съд, с което са отхвърлени предявените искове е правилно и следва да бъде потвърдено.

          Предвид изхода на спора съгласно чл. 78 от ГПК жалбоподателят дължи разноските по делото.

Мотивиран така,  съдът

 

Р    Е    Ш     И :

 

           ПОТВЪРЖДАВА решение № 179/17.10.2018 г. на Беленски районен съд по гр. д. № 527/2016 г.

ОСЪЖДА М.М.Я., ЕГН ********** *** да заплати на А.М.А., ЕГН ********** *** и А.М.Я., ЕГН ********** *** за всяка от двете по 600 лева - разноски по делото за въззивната инстанция.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.

 

 

 

 

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ :     

 

 

 

                                                                 ЧЛЕНОВЕ :