№ 558
гр. ***, 24.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Ася Тр. Ширкова
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от Ася Тр. Ширкова Гражданско дело №
20224430102029 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Настоящото гражданско дело е образувано по искова молба от Л. В. Л. с
ЕГН ********** от гр.***, представлявана от адвокат Д.Н. от АК *** против
„Ф.И.ЕАД. Ищцата твърди, че с влязла в сила заповед за изпълнение била
осъдена да заплати на *** сумата от 10467,94 лева главница, 694,92 лева
лихва, 255,16 лева санкционираща лихва и законна лихва, както и разноски по
делото. Твърди, че въз основа на изпълнителния лист било образувано
изпълнително дело № 1244/2010г. при ЧСИ Т.К. и ищцата получила ПДИ на
08.12.2010г. Дългът се обслужвал със запор от трудовото възнаграждение
което получавала, като последното плащане било на 14.10.2011г. в размер на
109,84 лева. Твърди, че на 16.12.2012г. вземането било продадено на „***“, а
по – късно било продадено от „***“ на „****“. Ищцата твърди, че след
14.10.2012г. няма принудително изпълнение за събиране на вземането до
2020г., когато подписала споразумение с уговорката да и бъде опростена
законната лихва при условие, че плати изцяло, точно и в срок задължението
си, каквато уговорка е имала по друго подобно споразумение по друг кредит.
Ищцата твърди, че подписаното между страните споразумение е нищожно,
като противоречащо на добрите нрави. Твърди, че споразумението
противоречи на добрите нрави, тъй като в споразумението не е посочено дата,
от която ищцата дължи сумата, както и компонентите на новия дълг –
главница, договорна лихва, мораторна лихва, дължими такси и разноски,
както и начина на определяне на размера на всяка сума, а сумата е посочена в
общ размер на 17487,67 лева. Твърди,че противоречи на добрите нрави и
1
защото страните са договорили на ищцата да бъде опростена законната лихва,
което не е отразено в споразумението, както е уговорено в друго
споразумение по дължими по друг договор суми. Твърди, че споразумението
е нищожно поради липса на подпис на ищцата.
В едномесечния срок е постъпил писмен отговор в който ответникът
оспорва исковете.
Съдът е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл.26 ЗЗД за
прогласяване на нищожност на сключено между страните споразумение от
14.08.2020г. поради противоречие с добрите нрави :
1. в споразумението не е посочено дата, от която ищцата дължи сумата;
2. не са посочени компонентите на новия дълг – главница, договорна лихва,
мораторна лихва, дължими такси и разноски,
3. начина на определяне на размера на всяка сума, а сумата е посочена в
общ размер на 17487,67 лева;
4. страните са договорили на ищцата да бъде опростена законната лихва,
което не е отразено в споразумението, както е уговорено в друго
споразумение по дължими по друг договор суми.
и при условия на евентуалност иск с правно основание чл.26 ЗЗД за
прогласяване нищожност на споразумението поради липса на съгласие поради
липса на подпис на ищцата.
Предявен е и иск с правно основание чл.124 ГПК да бъде признато за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 5000 лева, частичен
иск от 17487,67 лева.
От фактическа страна, съдът приема следното :
По делото е представено от ищцата споразумение от 14.08.2020г, в
което е отразено, че страните са се съгласили, че между „** ***“ ЕАД и
ищцата Л. Л. е бил сключен договор за кредит №32013040/27.06.2006г, по
който ищцата като задължено лице е допуснала неизпълнение на договорните
си задължения спрямо кредитодателят „** ***“ ЕАД. Съгласили са се, че с
договор за цесия, вземанията на банката са прехвърлени на „*** ****“ЕАД е
прехвърлило на ***“ ЕАД вземанията си, произтичащи от този договор.
Страните са се съгласили, че задълженото лице е надлежно уведомено за
цесията, а с подписването на споразумението признава размера на
задължението си и потвърждава, че същото е основателно, ликвидно и
изискуемо. В споразумението е посочен и погасителен план за изплащане на
задължението на вноски. Посочено е в споразумението, че същото не
представлява новация или поемане на ново задължение, а единствено
съгласувано между страните разсрочено погасяване на вземането по договор
за кредит №32013040, сключен между задълженото лице и „*** ****“ ЕАД,
впоследствие цедирано на „****“ ЕАД. Видно е, че споразумението е
подписано от ищцата, като след положения подпис е посочено, че има
особено мнение, тъй като в споразумението няма изричен текст за
опрощаване на лихвата за забава.
2
Ищцата не навежда доводи във връзка с двата договора за цесия и за
уведомлението за същите, поради което тези обстоятелства не следва да се
обсъждат.
Във връзка с твърденията за нищожност. поради противоречие с
добрите нрави, съдът приема следното : С термина „добри нрави“ се
обозначава група правила, които имат морално-етичен характер. Те не са
възпроизведени в закона и закрепени в конкретни нормативни разпоредби и
представляват правила за поведение, които заедно с правните норми
регулират обществените отношения и представляват модели за поведение
съобразени с морала. Моралът установява критериите за оценка на едно или
друго поведение, а добрите нрави са същите морални критерии
трансформирани в правила за поведение. Добрите нрави са неписани правила
за поведение и представляват комплекс от правила. Представата за тях не е
еднаква у всички субекти на частното право и затова във всеки отделен
случай трябва да се прецени дали са нарушени. Съставът на чл.26 ал.1, пр.3
ЗЗД е бланкетен, т.е. при прилагането му следва да се конкретизира неписано
правило, което тя нарушава, и да се прецени дали то се включва в тесния
обхват на понятието „добри нрави“ по смисъл на закона. Затова и съдът е
указал на ищцата да уточни конкретното неписано правило, което е
нарушено. Затова и съдът ще разгледа всяко твърдение за нищожност, както е
посочено в уточнението на исковата.
По посочения в молбата довод, че в споразумението не е посочено
дата, от която ищцата дължи сумата. Съдът не споделя становището на
ищцата, че в споразумението липсва дата, от която ищцата дължи сумата. В
споразумението е посочен погасителен план, в който е отразено, че първата
вноска е дължима на 28.08.2020г.
По посочения в уточнителната молба довод, че не са посочени
компонентите на новия дълг – главница, договорна лихва, мораторна лихва,
дължими такси и разноски, начина на определяне на размера на всяка сума, а
сумата е посочена в общ размер на 17487,67 лева; Съдът счита, че
споразумението не е нищожно на това основание, тъй като страните са се
съгласили, че към датата на подписването му, задължението е в размер на
17487,67 лева и включва главница, лихви и разноски. Изплащането му е
разсрочено на вноски, които са посочени в погасителен план. Преди
подписване на споразумението ищцата е заплащала суми, което е отразено в
изпълнителния лист и последното плащане и било направено на 14.10.2011г.,
а последното изп.действие на 01.06.2017г. Обстоятелството, че ищцата се е
съгласила с общия размер на задължението води до извод, че не е оспорила
размера на лихви, главница и разноски.
По посочения в уточнителната молба довод, че страните са
договорили на ищцата да бъде опростена законната лихва, което не е
отразено в споразумението, както е уговорено в друго споразумение по
дължими по друг договор суми. Опрощаването на лихва по друго
3
споразумение не прави настоящето нищожно, тъй като двете задължения не
са обвързани. Ищцата е подписала споразумението и няма данни кога е
дописано под името и, че го подписва с особено мнение, тъй като лихвата не е
опростена. Дори да се приеме, че отбелязаното особено мнение е вписано в
момента на подписване, ищцата го е подписала, т.е. тя е съгласна с клаузите
му, независимо, че е с особено мнение.
Тъй като съдът приема, че споразумението не е нищожно на някое от
изброените основания, то следва да се разгледа и твърдението, че е
нищожно поради липса на съгласие. В хода на делото ищцата не доказа
твърдението си, че го е подписала при липса на съгласие. Хипотезата на чл.26
ал.2 изр.1 пр.2 ЗЗД е случай, в който волята на дееспособно лице е
обективирана чрез надлежно поведение, но зад изявлението липсва вътрешно
волево решение. Такава би била хипотезата на шега или учебен пример,
изтръгнато с физическо или психическо насилие, мислена уговорка
достигнала до знанието на другата страна, каквито в случая не са налице.
Изводът, който може да бъде направен от практиката на ВКС, цитирана по-
горе, е, че ВКС възприема трайно в практиката си, че липсата на съгласие
винаги се свързва със съзнателната липса на воля, като ВКС в практиката си е
извел различни примери за това. При липсата на съгласие едната или двете
страни осъзнават, че външно правят изявления, които формално
осъществяват фактическия състав на договора, но без намерение за
обвързване. По делото не се установи нито една от тези хипотези.
По отношение на твърдяно липса на съгласие поради липса на подпис
на ищцата : липсата на положен подпис не представлява липса на съгласие
по смисъла на чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД. Както се приема в Решение
№83/26.05.2017г. по т.д.№50394/2016г. на ВКС, IV г.о., липсата на положен
подпис може да се приравни единствено на липса на волеизявление, но не
може да обоснове липсата на съгласие.
По предявения иск с правно основание чл.124 ГПК да бъде признато за
установено, че ищцата не дължи на ответника сумата от 5000 лева,
частичен иск от 17487,67 лева. В хода на делото не се установи подписаното
между страните споразумение да е нищожно, поради което и предявения
отрицателен установителен иск, че ищцата не дължи на ответника сумата от
5000 лева, частичен от 17487,67 лева е неоснователен и следва да бъде
оставен без уважение.
С оглед изхода на делото ищцата следва да бъде осъдена да заплати на
ответника разноски за юрк.възнаграждение в размер на 150 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. В. Л. с ЕГН ********** от гр.***,
4
представлявана от адвокат Д.Н. от АК *** против „Ф.И.ЕАД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр.***** №15 иск с правно
основание чл.26 ал.1 предл.3 от Закона за задълженията и договорите, за
прогласяване на нищожността на сключено Споразумение от 14.08.2020г.
поради противоречие с добрите нрави, а именно : в споразумението не е
посочено дата, от която ищцата дължи сумата; не са посочени компонентите
на новия дълг – главница, договорна лихва, мораторна лихва, дължими такси
и разноски, начина на определяне на размера на всяка сума, а сумата е
посочена в общ размер на 17487,67 лева; страните са договорили на ищцата
да бъде опростена законната лихва, което не е отразено в споразумението,
както е уговорено в друго споразумение по дължими по друг договор суми,
КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. В. Л. с ЕГН ********** от гр.***,
представлявана от адвокат Д.Н. от АК *** против „Ф.И.ЕАД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр.***** №15 иск с правно
основание чл.26 ал.2 предл.2 от Закона за задълженията и договорите, за
прогласяване на нищожността на сключено на 14.08.2020г. Споразумение от
14.08.2020г. поради липса на съгласие, поради липса на подпис КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Л. В. Л. с ЕГН ********** от гр.***,
представлявана от адвокат Д.Н. от АК *** против „Ф.И.ЕАД, ЕИК
********** със седалище и адрес на управление гр.***** №15 иск с правно
основание чл.124 ГПК да бъде признато за установено, че ищцата не дължи
на ответника сумата от 5000 лева, частичен иск от 17487,67 лева КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Л. В. Л. с ЕГН ********** от гр.***, представлявана от
адвокат Д.Н. от АК *** ДА ЗАПЛАТИ на „Ф.И.ЕАД, ЕИК ********** със
седалище и адрес на управление гр.***** №15 разноски по делото в размер на
150 лева.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред ***ски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5