РЕШЕНИЕ
№ 27
гр. Русе,
22.07.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, V състав,
в публично заседание на двадесет и четвърти юни юли през две хиляди и двадесет
и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ВИЛИАНА
ВЪРБАНОВА
при
секретаря БИСЕРКА ВАСИЛЕВА като
разгледа докладваното от съдия ВЪРБАНОВА адм. дело № 255 по описа за 2021 година, за да се произнесе,
съобрази следното:
Производството е по чл. 118 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО) във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от Ф.Е.Х. ***,
против Решение № 2153-17-31/02.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с
което е отхвърлена жалбата му и е потвърдено Разпореждане № 2140-17-73/10.02.2021
г. на ръководителя по пенсионно осигуряване за отказ за отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО. В жалбата се съдържат
две възражения. На първо място се твърди, че неправилно административният орган
не е зачел като действителен осигурителен стаж периодът на наборна военна служба
в противоречие с установената съдебна практика и закона. На следващо място е
направено възражение за неправилно изчисляване на общия осигурителен стаж на
жалбоподателя съобразно чл. 15, ал. 4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния
стаж (НПОС), която разпоредба, според жалбоподателя, не следва да се прилага
поради противоречието й с нормативен акт от по-висока степен – чл. 104, ал. 2
от КСО.
В хода на делото по същество
процесуалният представител на жалбоподателя адв. Б.Л. поддържа жалбата и
заявява искане съдът да отмени оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане и да върне преписката на административния орган за ново
произнасяне. Не се претендират разноски по делото.
Ответникът по жалбата – Директорът на
ТП на НОИ – Русе, чрез процесуалния си представител ст.юрисконсулт И.К., в хода
на делото по същество, счита жалбата за неоснователна и иска същата да бъде
отхвърлена от съда. Развива съображения само по отношение възражението на
жалбоподателя относно определяне на действителния му стаж, респективно
признаването на наборната му военна служба като такъв стаж. Не се излагат
съображения относно второто възражение на жалбоподателя, свързано с превръщане
на осигурителния му стаж от втора в трета категория. Претендира се и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в предвидения
законов срок видно от приложеното по преписката известие за доставяне (л. 4 от
преписката) и извършеното входиране на жалбата в деловодството на административния
орган (л. 4 от делото). Жалбата изхожда от лицето, адресат на акта, за което е
налице правен интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Решение № 2153-17-31/02.04.2021 г.,
предмет на оспорване в настоящото производство, е издадено от материално и
териториално компетентен по смисъла на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а” от КСО
орган – директора на ТП на НОИ – Русе.
Спазена е изискуемата писмена форма
като решението е мотивирано, съобразно изискването на чл. 117, ал. 3 от КСО.
От данните по делото се установява,
че в хода на административното производство са събрани всички относими
доказателства, релевантни за преценка на правото на жалбоподателя на исканата
от него пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съдът не констатира да са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
Налице е обаче неправилно приложение
на материалния закон.
По делото между страните спор по
фактите не е формиран. От приложените по административната преписка
доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е поискал отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст със заявление вх. № Ц2113-17-1850/01.12.2020
г. , към което е приложил документите за осигурителен стаж, които притежава.
Въз основа на тях от пенсионния орган е изготвен опис на осигурителния му стаж,
в който е отразен (зачетен) осигурителен стаж от ІІІ категория 7 години, 4
месеца и 1 ден и от ІІ категория 9 години, 8 месеца и 14 дни или общ стаж с
превръщане към ІІІ категория – 19 години, 3 месеца и 4 дни. В описа е отразен
действителен стаж с продължителност 14 години, 8 месеца и 27 дни, като в колона
„Забележка“ срещу периода от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г. (2 години, 1 месец
и 18 дни), представляващ наборна военна служба е вписано, че това е „приравнено
на осиг.стаж време“. При тези данни, с разпореждане № 2140-17-73/10.02.2021 г.
на ръководителя по пенсионно осигуряване, е отказано отпускане на лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя, който към датата на
заявлението е на възраст 66 години и 6 месеца. В разпореждането се посочва, че
жалбоподателят не отговаря на изискванията на чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО за
отпускане на този вид пенсия, тъй като не притежава необходимия му по тези
разпоредби стаж. Отказът е аргументиран основно по отношение на неприложимостта
на чл. 68, ал. 3 от КСО с обстоятелството, че от зачетения осигурителен стаж на
жалбоподателя от 16 години, 10 месеца и 15 дни за действителен стаж се признава
само 14 години, 8 месеца и 27 дни. Изрично
е посочено, че общият осигурителен стаж е изчислен без превръщане на
осигурителният стаж от втора категория в трета въз основа на разпоредбата на
чл. 15, ал. 4 от НПОС. За определянето на действителния стаж пенсионният орган
се е позовал на разпоредбата на § 1, т. 12 от ДР на КСО, като също изрично е
посочил, че в действителния стаж не е включен периода на военна служба от 14.09.1973
г. до 01.11.1975 г. – 2 години, 1 месец и 18 дни. Именно с този извод на
административния орган жалбоподателят не е бил съгласен, поради което оспорил
издаденото разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Русе. Последният с
Решение № 2153-17-31/02.04.2021 г. отхвърлил жалбата му и потвърдил
разпореждането, възприемайки изцяло доводите на пенсионния орган относно
съдържанието на определението „действителен стаж“.
В настоящия случай първият релевантен
въпрос по делото се свежда до това следва ли да се зачете за действителен
осигурителен стаж стажът от 2 години, 1 месец и 18 дни – наборна военна служба
в периода от 14.09.1973 г. до 01.11.1975 г.
В разпоредбата на чл. 9, ал. 7 КСО
изрично е казано, че за осигурителен стаж при пенсиониране се зачита периодът
на наборна или мирновременна алтернативна служба, за който се внасят
осигурителни вноски за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет. В
този смисъл категорична е и нормата на чл. 44, ал. 1 НПОС, която признава за
осигурителен стаж от трета категория времето на наборна военна служба, за която
се дължат осигурителни вноски от републиканския бюджет. Относима към спора е
разпоредбата на чл. 81 от отменения ППЗП, съгласно която, изслужената наборна
военна служба се зачита за трудов стаж от III категория. След като стажът е
положен при действието на цитирания текст, той следва да бъде признат с оглед
нормата на § 9, ал. 1 КСО, тъй като се касае за трудов стаж, положен до
31.12.1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби.
Поддържаната от пенсионния орган
теза, че времето на наборна военна служба не може да бъде зачетено за
действителен стаж, е лишена от правно основание. Разпоредбата на чл. 9 от
Закона за всеобщата военна служба в Народна република България (отм.) изрично
признава на служещите редовната военна
служба във Въоръжените сили от войнишкия състав за действителна военна служба.
Специалната разпоредба на чл. 9, ал. 7 КСО изисква внасяне на осигурителни
вноски само за фонд "Пенсии" за сметка на държавния бюджет, като
осигуряването в този фонд съгласно чл. 21, т. 2 от КСО включва осигурителни
вноски и приходи, предвидени в други закони, за осигуряване за инвалидност
поради общо заболяване, старост и смърт, каквито са и посочените в § 1, т. 12
от ДР на КСО осигурителни рискове, за които лицата следва да са осигурени, за
да им бъде зачетен осигурителния стаж за действителен.
Със създаването на новата т. 12 от §
1 ДР на КСО не отпада правото на зачитане на наборната военна служба за трудов
и осигурителен стаж.
В този смисъл е и дългогодишната,
богата и константна съдебна практика на ВАС, VІ отд., по постановените по
идентични казуси решения, като Решение № 806 от 17.01.2013 г. по адм. д. №
11816/2012 г., Решение № 28 от 3.01.2013 г. по адм.д. № 9460/2012 г., Решение №
4930 от 26.04.2016 г. по адм.д. № 1961/2016 г., Решение № 7647 от 16.06.2017 г.
по адм.д. № 4023/2017 г., Решение № 9471/17.07.2017г по адм.д. № 7470/2016 г.,
Решение № 11681/03.10.2018 г. по адм.д. № 10591/2017 г., Решение №
8978/16.06.2019 г. по адм.д. № 11473/2018 г.; Решение № 8524/06.06.2019 г. по
адм.д. № 2326/2019 г.; Решение № 6234/24.04.2019 г. по адм.д. № 1300/2019 г.;
Решение № 4842/02.04.2019 г. по адм.д. № 10942/2018 г.; Решение №
266/08.01.2019 г. по адм.д. № 2856/2018 г. и др.
При тази безпротиворечива съдебна
практика по спорния но делото въпрос относно зачитането наборната военна служба
като действителен стаж, остава непонятна за съда причината, поради която
пенсионните органи продължават да прилагат процесните разпоредби в обратен
смисъл.
При това положение и при признаването
на периода на наборна военна служба (2 години, 1 месец и 18 дни),
действителният стаж на Х., при липса на спор относно останалия зачетен
осигурителен стаж, надвишава 15 години и с оглед навършената възраст – 66
години и 06 месеца, жалбоподателят е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст при условията на чл. 68, ал. 3 КСО.
Това е достатъчно основание за отмяна
на оспореното от Х. решение на Директора на ТП на НОИ – Русе и потвърденото с
него разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване в същото ТП на НОИ и
връщане на преписката на пенсионния орган за ново произнасяне по заявлението на
жалбоподателя за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Независимо от това съдът намира за
нужно да посочи, че претенцията на жалбоподателя да му бъде превърнат
осигурителният стаж от втора към трета категория е неоснователна, тъй като
правилото по чл. 15, ал. 4 от НПОС не се прилага при преценяване правото на
пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, какъвто е настоящият случай. Визираната
разпоредба гласи, че осигурителният стаж се превръща в трета категория само при
преценяване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал.
1 и 2 от КСО.
Възприеманата теза на жалбоподателя,
че разпоредбата на чл. 15, ал. 4 от НПОС противоречи на нормата на чл. 104, ал.
2 от КСО и на основание чл. 15, ал. 3 от Закона за нормативните актове (ЗНА) не
следва да се прилага, т.е. и в хипотезата на чл. 68, ал. 3 от КСО следва да се
извърши превръщане на осигурителния стаж по реда на чл. 104, ал. 2 от КСО, е в
противоречие с относимите правни норми, а и с целта на закона. От една страна,
с чл. 68, ал. 3 от КСО е уредено придобиването на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст от лица, които поради различни причини не могат да
изпълнят изискванията за наличие на осигурителен стаж по чл. 68, ал 1-2 от КСО,
но са навършили по-висока от общата възраст за пенсиониране (което предполага
по-малка вероятност от придобиване на още стаж), да могат да се пенсионират при
наличието на един минимално изискуем придобит осигурителен стаж - 15 години.
Неслучайно законодателят е поставил изискването същият да бъде действителен, както
и да не се извършва превръщане на стаж от първа и втора категория в трета,
защото това би означавало отпускане на въпросната пенсия при още
по-благоприятни условия и при минимален принос в държавното обществено
осигуряване, каквато не е целта на разпоредбата на чл. 68, ал. 3 от КСО.
От друга страна, анализът на разпоредбата
на чл. 104, ал. 2 от КСО, която гласи –„При пенсиониране за осигурителен стаж и
възраст осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от
първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години
стаж от трета категория.“, сочи, че с тази норма се определя съотношението, с
което се преизчислява осигурителният стаж от различните категории, като в
следващите алинеи на същия член са уредени и хипотези на други съотношения.
Нормата урежда също така, че превръщането в посоченото в нея съотношение касае
единствено пенсиите за осигурителен стаж и възраст, но не и другите видове пенсии
(като пенсиите за инвалидност например). Нормата обаче не урежда конкретните
случаи, в които се извършва превръщане на осигурителния стаж в определеното с
разпоредбата съотношение. Тези конкретни хипотези са уредени именно в Наредбата
за пенсиите и осигурителния стаж съобразно законовата делегация на чл. 106 от КСО. Именно в този нормативен акт – НПОС е посочено в чл. 15, ал. 4, че при
преценяване на правото по ал. 1 (т.е. правото на пенсия по чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО) и определяне размера на пенсията за осигурителен стаж и възраст,
осигурителният стаж се превръща в трета категория и съгласно чл. 16, ал. 1 от
НПОС това става по реда на чл. 104, ал. 2 - 8 КСО, а за лицата по чл. 69а от КСО - по реда на чл. 104, ал. 9 от КСО. В следващите текстове на НПОС (например
чл. 18) са уредени и други случаи, в които при преценка правото на пенсия за
осигурителен стаж и възраст в различни хипотези не се извършва превръщане на
стажа от различни категории, а само се събира (допълва) стажът от една
категория с друга. В този смисъл не може да се приеме, че единствено и само КСО
е нормативният акт, който определя конкретните случаи, в които за преценка
правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст се извършва превръщане на
стажа от различни категории към трета категория. Видно е, че пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като основен вид пенсия, се отпуска в множество
различни хипотези и при наличието на напълно различни предпоставки, което
обуславя и различен начин на определяне на осигурителния стаж за всяка така
наречена разновидност от този вид пенсия. Така при определяне на общ осигурителен
стаж се извършва превръщане, докато при изчисляване на точно определен вид стаж
– такъв от определена категория или действителен стаж, същият се формира
единствено чрез допълване (събиране без превръщане) на стаж от различни
категории. В обобщение, съдът счита, че правилно административният орган при
определянето на продължителността на действителния стаж на жалбоподателя, въз
основа на който се преценява правото му на пенсия по чл. 68, ал. 3 от КСО, не е
извършил преизчисляване на придобития от Х. осигурителен стаж от втора
категория към трета.
С оглед обаче на изложените по-горе
съображения на съда относно зачитането на наборната военна служба на
жалбоподателя като действителен стаж, оспореното в настоящото производство
решение на директора на ТП на НОИ – Русе следва да бъде отменено в едно с
потвърденото с него разпореждане на ръководителя по пенсионно осигуряване и
преписката да бъде върната на пенсионния орган за ново произнасяне, съобразно
указанията по тълкуването и приложението на относимите материалноправни норми,
дадени в мотивите на настоящото решение.
Мотивиран така и на основание чл. 118,
ал. 2 от КСО вр. с чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 АПК съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
по жалба на Ф.Е.Х. ***,
Решение № 2153-17-31/02.04.2021 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе и потвърденото с него Разпореждане №
2140-17-73/10.02.2021 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване за отказ за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 3 от КСО.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Русе за ново произнасяне по заявление за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст вх. № Ц2113-17-1850/01.12.2020
г., подадено от Ф.Е.Х., при съблюдаване на дадените с настоящо решение указания
по тълкуването и прилагането на закона.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: