Р Е Ш Е Н И Е
№ 09.12.2019
година град
Ямбол
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, ХV - ти граждански състав
На 26.11 2019 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
М.Х.
при секретаря Ж.Ч.
като разгледа докладваното от съдия Х.
гражданско дело № 1962
по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е за делба, във фазата по допускане на делбата.
Образувано е по предявен от Х.С.С. против В.С.К.,
Д.С.К., С.С.К., З.С.К., Х.С.К. и М.С. Д. иск за делба на недвижим имот – жилище –
апартамент, в едно с прилежащата му ½ ид.ч. от
от ПИ, подробно описани в исковата молба, придобит по
силата на наследствено правоприемство.
В
исковата молба се посочва, че страните са съсобственици на делбения
имот, по силата на наследствено правоприемство и последващи прехвърлителни сделки
при посочени квоти.Предвид, че не можели да постигнат споразумение за
доброволна делба се иска да бъде допусната съдебна делба при посочени в
исковата молба квоти.
В
законоустановения срок е депозиран отговор на
исковата молба от Д.К. и С.К., които молят за отхвърляне на иска като
неоснователен, т.к. твърдят да са придобили имота по силата на изтекла в тяхна
полза придобивна давност, евентуално молят за
допускане на делбата при законоустановените квоти.
Останалите
ответници не са депозирали отговори.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищеца.
Ответниците
Д.К. и С.К. – лично и чрез упълномощен представител оспорват иска и поддържат
възражението си за придобиване на имота по давност.
Останалите
ответници се явяват лично, оспорват иска.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
Представен
е НА № ***год. по силата на който З.В.Й. и Г.В.Й. /съответно дъщеря и син на В.
Й.С./са придобили дворно място, находящо се в гр. Я.,
парцел 17, кв. 379 по план а награда, от 660 кв.м., с постройките в него, при посочени
граници.
Прието
е и строително разрешение № ***год. издадено на Г. и З. В. за строеж на МЖС в
горепосочения парцел, находящ се на ***
На
07.01.1976 год. между Г.В.Й. и З.В. К. е сключен договор за доброволна делба,
по силата на който в дял на З.К. е поставен – апартамент , заемащ 1 етаж от
жилищна сграда, състоящ се от две стаи, дневна, салон, тоалетна, самостоятелно
стълбище и една тераса на изток, от 94 кв.м., избени помещения, както и
½ ид.ч. от дворно място, цялото с площ 660
кв.м.
Видно
от приетото удостоверение за наследници З.В.К. е починала на 05.12.1998 год. ,
като е оставила следните законни наследници – С.С.К.
– съпруг, Х.С.С.- дъщеря, В. В. К.- син и С.С.К. – син.
С
НА № ***год. С.С.К. е продал на сина си С.С.К. – 5/8 ид.ч. от следния свой недвижим имот – ½ ид.ч. от дворно място, с площ 660 кв.м., находящо се в *** , заедно с 5/8 ид.ч.
от първи етаж, със застроена площ 94 кв.м. от двуетажна жилищна сграда и 5/8 ид.ч. от избено помещение.
С.С.К. е починал на 18.10.2013 год., като видно от
приложеното удостоверение за наследници е оставил следните законни наследници –
В.С.К. – син, Х.С.С. – дъщеря и С.С.К.
– син.Съпругата на последния – Н.Б.К. е починала, видно от удостоверение за
наследници на 26.07.2016 год., като е оставила следните законни наследници – С.
С.К. – съпруг, Д.С.К. – син, С.С.К. – син, З.С.К. –
дъщеря, Х.С.К. – дъщеря, М.С.К. – дъщеря и М.С.К. – дъщеря.
С
НА №*** год. С. С.К. и М. С.К. са
продали на Д.С.К. и С.С.К. , първият собствените си
54/112 ид.ч., а вротара
собствените си 5.112 ид.ч. от делбения
имот.
Към
отговора на исковата молба ответниците са приложили
копие от саморъчно завещание от 01.03.2003 год. на С.С.К.,
с което същият е завещал на сина си С.С.К. цялото си
движимо и недвижимо имущество, предвид,че му е изключително благодарен за
грижите, които полага за него.Посоченото завещание е било предадено за пазене и
се съхранява с служебния архив на нотариус Т.Д..
По
делото е разпитан св. К. – съсед на Д. и С. К., живущ ***. Същият посочва, че
последните 15 години те обгрижват имота с голяма
любов и желание. Не бил запознат на кого е имота. През годините останал с
убеждението, че е техен, т.к. влагали
много средства по къщата. Те я променили
изцяло. Познавал бегло С.С.К., от дете, заминал
някъде, после се прибрал. Познавал много добре бащата на Д. и С. – С.С.К.. Той живеел през цялото време в този имот. З.К. знаел
от дете, тя същ живяла в имота, но не знаел подробности.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск
е с правно основание чл.34
ЗС. Съдът намира същият за допустим,
т.к. е предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, при наличието на
правен интерес и при липсата на отрицателни предпоставки за упражняване правото
на иск.
По
силата на чл.344, ал.1 ГПК в
решението, с което се допуска делбата, съдът следва да се произнесе по
въпросите: между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е
частта на всеки съделител.
В
законосутановения срок ответниците
Д. и С. К. са релевирали възражение, че са придобили
имота по силата на изтекла в тяхна полза и присъединена към владението на баща
им С. К. придобивна давност. Това възражение следва
да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване от релевиралите го в процеса страни.
Предвид
обстоятелството, че страните не спорят, че горепосочените ответници
са придобили част от имота и по силата на покупко –
продажба, а за останалата част се твърди да е налице съсобственост , възникнала
по силата на наследяване, то приложима е практиката, съобразно която , когато един от наследниците упражнява
фактическа власт върху оставен в наследство имот, той е владелец само на
притежаваната от него по наследство идеална част от имота и държател на
идеалните части на останалите сънаследници. За да се
приеме, че този наследник е установил владение и върху притежаваните от другите
наследници идеални части от имота, не е достатъчно той да упражнява фактическа
власт върху целия наследствен имот, а е необходимо освен това да е отблъснал
владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях
намерението си да владее целия наследствен имот само за себе си. Това следва да
стане с конкретни действия на отричане правата на останалите сънаследници върху имота, които действия да са станали
достояние на тези сънаследници. Такива действия могат
да бъдат например отказа на ползващия имота сънаследник да допуска останалите сънаследници в имота, или доведено до знанието на
останалите сънаследници намерение на
сънаследника-държател да се разпореди с имота само в своя полза, или ползването
на имота по начин, който ясно показва, че изключва владението на останалите сънаследници. Така например декларирането на имота в
данъчните служби на свое име, без това деклариране да е станало известно на
останалите сънаследници, не представлява действие на
отричане на техните права. Плащането на данъци и консумативни разноски за
имота, извършването на ремонти в имота /каквото твърдение е релевирано от ответниците и засегнато в показанията на разпитания
свидетел/ също не са такива действия, защото съгласно чл.31 от ЗС всеки
съсобственик е длъжен да участва в ползите и тежестите за общата вещ съобразно
дела си, а когато сам е поел целите разноски за съсобствената
вещ може да иска от останалите съсобственици да му заплатят такава част от тези
разноски, която съответства на техния дял в съсобствеността. Фактът, че
разноските за даден имот са поети само от един от съсобствениците, сам по себе
си не означава, че този съсобственик отрича правата на останалите съсобственици
- Решение 635/25.10.2010 год. по гр.д.№ 1405 по описа за 2009 г. на ВКС.Категорична
е съдебната практика, че не е такова действие и отказът на съсобственик да
участва в доброволна делба на имота, т.к. причините поради които не е приел предложеното
за извършването й могат да бъдат различни от намерението да свои имота.
Съобразявайки
гореизложеното и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че въпреки неоспореното саморъчно завещание и НА и двете от 2003
год., ответниците Д. и С. К. не установиха да са
предприели конкретни действия, с които да са отблъснали владението на останалите наследници, по специално ищцата и
ответника В.К., които действия да са ясно демонстрирани и да са станали тяхно
достояние. Както беше посочено живеенето в имота, поемането на разходите за
същия, включително извършването на ремонти освен, че не са такива действия,
липсват каквито й да е доказателства да са доведени до знанието на ищцата,
респ. останалите сънаследници.
Предвид
гореизложеното, съдът приема, че по делото безспорно се установи, че по
отношение на делбения имот между страните е налице
съсобственост, възникнала от смесен фактически състав. По отношение квотите,
при които следва да бъде допусната делбата, следва да бъдат съобразени освен
извършените разпоредителни сделки и правилата на чл. 5 - чл. 9 от ЗН. Следва да
се има предвид, че страните не спорят, че наследодателите З. и С. К. са били в
брак от 1951 год., както и че наследодателката на
част от ответниците Н.К. и С.К. са били в брак през
2003 год.
По
отношение представеното по делото саморъчно завещание от 01.03.2008 год., съдът
приема следното – по своята правна същност завещанието е доброволен, едностранен,
безвъзмезден, отменим формален акт, с който едно лице се разпорежда с
имуществото си след смъртта си. Тъй като завещанието поражда действие със
смъртта на завещателя, то волята на последния кое лице и с какво имущество да
облагодетелства, трябва да бъде несъмнена. До момента на пораждане на
действието му , завещателят е свободен да промени волята си и да отмени
завещанието, което може да стане изрично или мълчаливо – чл. 38 от ЗН. Завещанието
може да бъде отменено изрично с ново завещание или с нотариален акт. В процесния случай приживе, на 01.04.2003 год. завещателят е
отменил изрично завещанието, сключвайки със С.К. договор за покупко
– продажба на собствените си ид.части от имота, обективирана в представения по делото НА. Ето защо и съдът
приема, че по отношение 5/8 ид.ч. от имота С.К. е
придобил същите в режим на СИО заедно със съпругата си Н. К.
Извън
изложеното страните не спорят, че по силата на покупко
– продажба ответниците Д. и С. К. са придобили
притежаваните от част от съделителите , а именно С. К.
и М.К. ид.части от имота или общо 59/112 ид.ч. Т.к. в НА не е
посочено на кого от купувачите каква част се продава, съдът приема, че същите
придобиват равни ид.части или по 59/224 всеки. Останалите
части от имота се притежават от страните по силата на наследяване, а именно – Х.С.
и В.К. – по 1/8 ид.ч. , а останалите ответници – всеки по 5/112 ид.ч.
Горепосочените
дроби следва да бъдат приведени към общ знаменател, в който смисъл и практиката
на ЯОС обективирана в решение от 06.11.2019 год. по
в.гр.д. № *** год. В този смисъл делбата следва да бъде допусната между съделителите при следните квоти – по 28/224 ид.ч./равняващи се на 1/8 ид.ч./
за Х.С. и В.К., по 10/224 ид.ч. /равняващи се на
5/112 ид.ч./ за З.К., Х.Х.
и М.Д. и по 69/224 ид.ч. за Д.К. и С.К..
По изложените съображения , Я Р С
Р
Е Ш И :
ДОПУСКА ДЕЛБА на основание чл. 34 ЗС между Х.С.С.,
ЕГН **********, В.С.К., ЕГН **********, Д.С.К., ЕГН **********, С.С.К., ЕГН **********, З.С.К., ЕГН **********, Х.С.Х., ЕГН **********
и М.С.Д., ЕГН ********** на следния
недвижим имот, находящ се в ***, а именно
– жилище –апартамент, представляващо самостоятелен обект в сграда с идентификатор
№ 87374.543.349.1.1, на етаж 1, със застроена площ 94 кв.м., състоящо се от две
стаи, дневна, салон, тоалетна, самостоятелно стълбище и тераса на изток, при съседни на обекта – на
същия етаж – няма, под обекта – няма, над обекта – обект с идентификатор №
87374.543.349.1.2, заедно с прилежащото му избено помещение с площ 30 кв.м.,
състоящо се от две стаи и коридор със самостоятелно стълбище, находящо се в южната част на сградата и в едно със
съответните ид.ч. от общите части на сградата, който
самостоятелен обект се намира в сграда №,
разположена в ПИ с идентификатор № 87374.543.349, както и прилежащата му
½ ид.ч. от ПИ
с идентификатор № 87374.543.349, с административен адрес – ***, целия с
площ 729 кв.м., при съседи ПИ №№№ 87374.543.351;87374.543.352;87374.543.350;87374.543.347;87374.543.348
и 87374.543.294 , при
квоти – по 28/224 ид.ч. за Х.С.С. и В.С.К., по
69/224 ид.ч. за Д.С.К. и С.С.К.
и по 10/224 ид.ч. за З.С.К., Х.С.Х. и М.С.Д.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: