№ 344
гр. Сливен, 26.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мартин Цв. Сандулов
Членове:Мария Ян. Блецова Калцова
Стефка Т. М. Маринова
при участието на секретаря Илка Й. Илиева
като разгледа докладваното от Стефка Т. М. Маринова Въззивно гражданско
дело № 20242200500422 по описа за 2024 година
Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба против Решение №510/11.06.2024г. по гр.д.
№4789/2023г. на Сливенски районен съд, с което е прекратен с развод гражданският
брак, сключен на 15.05.2011г. между П. С. Х. и С. Е. Е. – Х.а, поради настъпило
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения, като е постановено, че
вината е на двамата съпрузи; постановено е след развода съпругата да запази и
продължи да носи брачното си фамилно име Е. - Х.а; предоставено е ползването на
семейното жилище, находящо се в гр.Н.З., ул. „Х.А.“ №4А на П. С. Х.; предоставено е
упражняването на родителските права спрямо двете, родени от брака малолетни деца
С.П. Х.а с ЕГН ********** и Б.П. Х.а с ЕГН ********** на бащата П. С. Х., като е
определено местоживеенето на децата при бащата и е определен режим на лични
контакти на децата с майката; осъдена е майката С. Е. Е. – Х.а да заплаща месечна
издръжка за децата в размер, съответно 350лв. за детето С. и 300лв. за детето Б. С
решението страните са осъдени да заплатят в полза на съдебната власт съответните
държавни такси.
Въззивната жалба е подадена от ответника в първоинстанционното производство
– майката С. Е. Е. – Х.а и с нея се обжалва първоинстанционното решение в частите
1
относно упражняването на родителските права спрямо двете деца, режима на лични
отношения и издръжката, както и в частта относно ползването на семейното жилище.
Въпросите, свързани с прекратяване на брака между страните, вината за
настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения и
фамилното име на съпругата след развода, не са предмет на настоящото въззивно
производство, като първоинстанционното решение по тези въпроси е влязло в сила.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба,
отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК от насрещната страна – ищеца в
първоинстационното производство П. С. Х..
В същия срок няма подадена насрещна въззивна жалба.
В жалбата си въззивницата С. Е. Е. – Х.а чрез пълномощника си адв. Н. от АК –
Т. посочва, че първоинстанционното решение в обжалваните части е неправилно и
незаконосъобразно. Посочва, че при постановяване на решението си в обжалваната
част, съдът се е позовал изцяло на заключението на вещите лица и най-вече на
даденото в съдебно заседание становище по въпрос на ищеца относно склонна ли е
майката да отчужди децата, ако родителските права се предоставят на нея. Вещите
лица при отговора си не отчели факта, че майката от две години работи с психолози и
голяма част от нейното поведение по отношение на децата вече било коригирано.
Данни за опит за отчуждаване от нейна страна нямало. Тя никъде по делото не е
казвала лоша дума за бащата. Въззивницата посочва, че с оглед неоткъсването на
децата от семейното жилище и средата, в която живеят, тя е поискала от съда,
едновременно с родителските права да й предостави ползването на семейното жилище.
Така децата ще живеят в същата среда и ще контактуват ежедневно с баща си. Счита,
че само по този начин би се осигурил необходимият равнопоставен режим на контакти,
за който вещите лица говорили при изслушването си. Нямало гаранции, че при така
определените сега родителски права, бащата ще спре с отчуждаващото си поведение.
Нищо не се променяло. Децата пак били при отчуждаващия родител. Така
определеният режим нямало да допринесе за преодоляване на отчуждаването и за
стабилизиране психиката на децата. Посочва, че съдът не изложил мотиви защо не
следва да предостави родителските права на майката, не е обсъдил становището на
вещите лице и възможните хипотези. С оглед изложеното, въззивницата моли
въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в обжалваните части и да
постанови ново, с което да предостави упражняването на родителските права спрямо
двете деца на нея, като й предостави ползването на семейното жилище в гр. Н.З.,
определи подходящ режим на лични контакти на децата с бащата, който да бъде
максимално широк и определи съответна издръжка.
С отговора на въззивната жалба, въззиваемият П. С. Х. чрез пълномощника адв.
М. М. оспорва подадената въззивна жалба като неоснователна. Посочва, че районният
2
съд е обсъдил всички доказателства по делото всестранно, обективно и пълно и е
направил обосновани правни изводи. Заявява, че от събраните по делото доказателства
се установило, че бащата е по-пригоден да упражнява родителските права върху двете
деца, бил емоционално свързан с тях и след раздялата доказал, че е в състояние да се
грижи за децата адекватно и пълноценно. От заключението на вещото лице Г. се
установило, че при детето С. отчуждение започнало още докато родителите живеели
заедно и то било в резултат на деструктивното поведение на майката. Майката била
призната с влезли в сила съдебни решения за извършител на няколко акта на домашно
насилие по отношение на двете деца. Следвало да се отчете и заявеното от С. при
изслушването й пред съда и категоричното й желание да продължи да живее при баща
си. По отношение ползването на семейното жилище, въззиваемият посочва, че то е
собственост на трети лица и при евентуално предоставяне на нея упражняването на
родителските права, то ползването е ограничено със съвсем кратък срок.
Постановеното решение било изцяло в интерес на двете малолетни деца. Моли съда да
допусни отново изслушване на детето С. относно новите обстоятелства, свързани с
режима на лични контакти. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в
обжалваната част. Претендира присъждане на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски.
В с.з., въззивницата С. Е. Е. – Х.а, редовно призована, се явява лично и с
процесуални представители по пълномощие адв. Н. и адв. М. от АК - Т., които
поддържат въззивната жалба и молят за уважаването й. Молят съда да се съобрази
единствено и само с интереса на децата. Молят съда да прецени дали следва да
продължат децата да живеят в семейна среда, довела до изключително голям стрес у
тях и до пълното им, съзнателно и последователно проведено отчуждение от майката.
Молят съда да обърне внимание и на малкото дете Б, на неговия интерес, което през
половината от живота си вече е лишено от майка.
В с.з. въззиваемият П. С. Х., редовно призован, се явява лично и с процесуален
представител по пълномощие адв. М., която оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните
части като правилно и законосъобразно. Посочва, че всяка една промяна би донесла на
децата стрес и напрежение, което не е в техен интерес. Откъсването на децата от
родителя, грижещ се в момента за тях, ще ги постави в непозната среда, ще
предизвика единствено страдания. Претендира присъждане на направените по делото
разноски пред настоящата инстанция.
Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на
изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадена в законовия срок, от
процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез
постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.
3
При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата
инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата
на обжалването – и допустимо в обжалваните части.
При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху
първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата
инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че
първоинстанционното решение в обжалваните му части е частично незаконосъобразно
и неправилно.
От събраните при повторното разглеждане на делото пред въззивната инстанция
доказателства се установи от фактическа страна следното:
От изслушването на вещите лица, изготвили заключение по Комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза – д-р Н. П., М. Б. и М. М., пред
въззивната инстанция, се установява следното:
По въпроса как би се отразило на психиката на децата, ако родителските права
бъдат предоставени на майката и същата се завърне да живее в семейното жилище в
гр. Н.З.: Ако това касае изваждането на бащата от същото жилище, по отношение на
децата това би генерирало потенциал, който би повишил тревожността и съответно за
отрязък период от време би се повишил стресът при децата. Това ще бъде в рамките на
възможната адаптация, т.е. стрес за децата ще бъде приемането на нови правила,
създаване на нова структура на ежедневието, обновяване на взаимодействията с
майката, която дълги години не е била в семейното жилище. Ако тези промени бъдат
внезапни, всъщност се повишава и времето през което ще продължи стресът и ще има
определени последствия за децата, но категорично завръщането на майката в близост
до децата би допринесло за тяхното по-добро развитие, за подобряване на връзката
между тях, за това да се започне едно качествено взаимодействие и включване на
майката по по-пълноценен начин в живота на децата. Дали родителските права ще
бъдат на майката или на бащата, двамата родители трябва да бъдат близо до децата си
и да имат възможност да контактуват с тях.
Ако майката остане да живее и работи в гр. Т., за децата при всички случаи е
необходимо да могат добре да прозират какво предстои за тях. Сменянето на средата в
този смисъл, по какъвто и да било начин, ще предизвика стрес, какъвто стрес вече е
предизвикан. Неяснотата между двамата родители, неяснотата защо майката отсъства
е стрес в рамките на възможността за адаптация за децата. За определен период от
време децата ще имат повишен стрес, явно опозиционно поведение. Един от
факторите за стреса на децата е и самото извеждане на бащата от семейното жилище.
Промяната, каквато и да е тя, е фактор, значим за допринасяне развитието на стреса у
децата. Например: идването на майката е промяна, промяната на местожителството е
промяна, новите правила са промяна.
4
Характеристичните способности на бащата, описани в експертизата, ясно
показват, че няма особено значима движеща сила, която да доведе до промяна от
страна на бащата и разширеното му семейство да спрат действията си по отчуждаване
на децата, при така определите родителски права на бащата. Към момента
единствената движеща сила на отчуждението са действията и мотивите на бащата и
разширеното семейство.
Вещите лица посочват, че при така наличните обстоятелства съществува
вероятността поведението на майката да се промени, в рамките на първоначалния
стрес, който ще се появи при децата. Това е вероятно да засили нейното поведение, в
което да докаже тя колко е добра, което създава вероятността да се включи в нейния
речник това, че той е не е толкова добър, колкото нея. Изрично вещите лица посочват,
че става дума за вероятност, а не за действия, които задължително ще възникнат.
Следва да се вземе предвид какво би било поведението на бащата при едно такова
решение, защото чрез неговия отговор спрямо майката би зависило и нейната
рефлектидация спрямо децата, защото е още един фактор и още една вероятност.
Вещите лица посочват, че в заключението пред Районен съд са написали, че
препоръчват равнопоставени права и режим. Под равнопоставени права и режим,
което в тяхната специалност означава родителите да уважават достатъчно много
децата и да не забравят и двамата, че са родители на тези деца и е важно да си
взаимодействат и да се разбират достатъчно добре отвъд съда и неговото решение.
Посочват, че това, което се случва в момента за децата е много сериозно. Препоръчват
по някакъв начин съдът да осигури арбитраж, защото към момента съдът е арбитраж.
Съдът е институция, която слага все пак някакви рамки във взаимодействията между
тези хора. Липсата на такъв арбитраж по някакъв начин би развързал възможностите и
на единия и на другия родител да използва още по-неприемливи методи, които още
по-сериозно биха се отразили на децата. Вещите лица препоръчват съдът да препоръча
нещо, което продължава да бъде арбитраж в техните взаимоотношения, за да може да
има „външен контрол“ върху начина, по който тези двама души взаимодействат. Едно
съдебно решение би сложило някакви рамки, но самото съдебно решение не задължава
етично, морално, психологично, емоционално по някакъв начин единия да се държи
към другия. Способите за това биха били медиаторство, психолог, семейна терапия,
която обхваща цялото семейство, не само майката и бащата.
От разпитания пред въззивната инстанция свидетел Г. С. се установява
следното: Свидетелят е превозвал майката и децата по време на техните срещи по
време на режима на виждане през лятото на 2024г. в гр. Т., както и по време на
значителна част от седмичните им срещи, като е превозвал майката при вземането и
връщането на децата от и в дома им в гр. Н.З.. Свидетелят посочва, че от видяното от
него по време на превоза и срещите, отношенията на майката с децата били
5
перфектни. Б постоянно държала за ръка майка си, не я пускала. Постоянно я
прегръщала и целувала, докато С. се държала малко по-резервирано, в смисъл, че е в
пубертет и не искала да я държат и да я целуват като Б. С. и Б общували помежду си.
Случвало се, понеже Б не спирала да говори в присъствието на майка си, С. понякога
да я кара да млъкне, за да може тя да говори с майка си. Свидетелят водил с колата си
през лятото трите в Б. до Б. градина и двореца, в Т., на Д. манастир, на много и
различни места. Ходили във В., по молове, по магазини. По време на тези екскурзии
свидетелят бил с тях. Между майката и децата не е имало конфликт, такъв е виждал
само между децата. С. се карала на малката, някой път даже я первала. Както си седят
и комуникират и майка им е там, С. казвала на Б – „Теб майка не те обича. Теб никой
не те иска. Ти си деБ. Нямаш приятели“. Б се разплаквала и майката я успокоявала, но
не смеела да се скара на С., за не се възприемело като подстрекателство. Б искала
разрешение от голямата С. да каже нещо. Постоянно Б гледала С. като уплашено дете.
Все едно искала разрешение за всичко, да говори, да каже нещо. Децата не са
споделяли някакви опасения от майка си пред свидетеля. Не изглеждали притеснени,
нямало страх, нямало нищо такова. Напротив. С. говорила с майка си приятелски, като
майка и дъщеря. На свидетелят направило впечатление, че всеки път, когато ги вземал
и когато ги връщал, децата били вцепенени, било ги страх. Взимал ги и никаква
реакция на децата, докато се качат и докато излязат от Н.З.. Същото и като се
прибират. Като влязат в Н.З., „блокаж отвсякъде“. Чувство на страх да не ги види
някой. Особено при прибиране. С. бързала с раничката, гледала да се прибере, вътре в
двора да влезе. Малката и тя. От притеснение не се сбогували с майка си, защото ги
било страх. Винаги ги посрещала бабата и винаги тя ги изпращала, не и бащата.
Свидетелят не е виждал Б да бяга и да се крие от майка си, когато била в Т.. Точно
обратното. Тя правила къщичка между два фотьойла и място само за нея и за майка й.
Викала майка си вътре в къщичката. Специално Б е казвала, че не иска да се прибира,
че иска да остане при майка си, а баща й да ходи да я вижда. Децата не бързали да се
прибират. Б карала свидетеля да минава през Бургас и тогава да ги закара в Н.З., за да
се удължи пътя и повече време да е с майка си.
Семейното жилище на страните, находящо се в гр. Н.З., ул. „Х.А.“ №4А е
собственост на родителите на П. Х. – М.П. Г. и С.Г.Г..
Въззивният състав проведе изслушване на двамата родители, на основание
чл.59, ал.6 от СК. И двамата родители изразяват безкрайна обич към децата, огромно
желание и готовност за поемат непосредствените грижи по отглеждането им, за което
са създали необходимите условия и разполагат със съответните средства и
възможности.
Въззивният състав проведе изслушване на детето С.П. Х.а, навършила към
момента 13-годишна възраст, в присъствието на социален работник.
6
Присъствалият на изслушването социален работник С. Г. К. посочва, ме в
момента е налице едно дълбоко родителско отчуждение, в смисъл, че детето проявява
лоялност към родителя, който в момента полага грижи за него.
Въз основа на установеното от фактическа страна, въззивният състав направи
следните правни изводи:
Първоинстанционният съд е сезиран с първоначален брачен иск, предявен от П.
С. Х. против С. Е. Е. – Х.а за прекратяване на сключения между страните граждански
брак с развод, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брачните
отношения, на основание чл.49, ал.1 от СК, ведно с искане за упражняване на
родителските права спрямо двете деца, определяне на местоживеенето им при бащата,
режима на лични отношения и издръжката на децата, както и предоставяне ползването
на семейното жилище.
С отговора на исковата молба С. Е. Е. – Х.а е заявила искане за предоставяне на
нея упражняването на родителските права спрямо двете деца, определяне
местоживеенето им при нея, режим на лични контакти с бащата и определяне на
издръжка за децата. Не е заявена претенция за ползване на семейното жилище. Такава
е заявена в хода на първоинстанционното производство, във връзка с искането за
предоставяне на родителските права.
Първоинстанционното решение, в частите относно прекратяването на брака с развод
на основание чл.49, ал.1 от СК, вината за настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство
на брачните отношения и фамилното име на съпругата след развода, не е обжалвано и е
влязло в сила.
Предмет на въззивното производство са въпросите, свързани с упражняването
на родителските права, местоживеенето, личните отношения и издръжката на двете
малолетни деца С. и Б, както и ползването на семейното жилище.
Въззивната инстанция намира изложените във въззивната жалба оплаквания, във
връзка с решаване на въпроса за упражняване на родителските права спрямо двете
деца, за основателни.
По отношение на въпроса за упражняване на родителските права спрямо
малолетните деца С., родена на 30.07.2011г. и Б, родена на 03.05.2018г. и
местоживеенето им:
Настоящата инстанция, съобразявайки всички релевантни обстоятелства,
визирани в разпоредбата на чл.59, ал.4 от СК, изхождайки от интереса на децата,
преценен съгласно критериите, посочени в пар. 1, т.5 от ДР на ЗЗДт /желанията и
чувството на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на
детето; възрастта, пола, миналото и др. характеристики на детето; опасността или
вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена;
7
способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят
при промяна на обстоятелствата и други обстоятелства, имащи отношение към детето/,
намира, че на този етап по-пригодния родител да упражнява родителските права
спрямо двете малолетни деца С. и Б, на този етап, е майката С. Е. Е. – Х.а.
Основните потребности на децата са от подходяща храна, облекло, нормални
жилищни условия, осигуряване на достъп до здравни грижи, упражняване на
родителски контрол и осигуряване на редовно присъствие в училище, подкрепа в
учебния процес. Децата се нуждаят от внимание, топлина и грижа, разбиране и
подкрепа, както и от задоволяване на емоционалните им потребности. Децата се
нуждаят от спокойна семейна среда, пълноценно общуване с двамата родители, с
членовете на разширеното си семейство, както и с деца на тяхната възраст. Имат
нужда от постоянни грижи, гарантиращи цялостното им развитие, както и от
напътствия, стимулиране и подкрепа за изграждане на навици и умения, необходими в
ежедневието.
При формиране на правните си изводи, настоящата инстанция се ръководи
безспорно и от задължителните указания относно правнорелевантните обстоятелства,
дадени в Постановление №1/12.11.1974г. по гр.д.№3/74г. на Пленума на ВС. В
понятието „интерес на детето“ се включват: необходимостта от правилно отглеждане и
възпитание на детето, създаване на трудови навици и дисциплинираност;
материалните интереси на детето – обезпечаване на жилище, битови условия,
управление на имуществото и грижи за съхранението му, представителство и др, като
следва да се осигури всестранно развитие на личността на детето. Съгласно
указанията, дадени в посоченото Постановление №1/1974г. на Пленума на ВС, при
решаване на спора относно упражняването на родителските права върху
ненавършилите пълнолетие деца при развод, следва да се съобразят в съвкупност
редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са
изброени примерно: възпитателските качества на двамата родители; техния морален
облик; полаганите грижи и отношение към децата; желанието на родителите да
отглеждат и възпитават децата след развода; привързаността на децата към
родителите; полът и възрастта на децата; възможността трети лица да оказват помощ
при тяхното отглеждане и възпитание; социалното обкръжение на родителя, на когото
ще се предоставят родителките права; жилищно-битовите и други материални условия
на живот, с които всеки от родителите разполага; вината за дълбокото разстройство на
брака, доколкото противобрачното поведение на брачния партньор се е отразило или
може да се отрази върху отглеждането и възпитанието на децата.
Безспорно, от момента на раждането на всяко едно от децата до момента на
фактическата раздяла, грижи за отглеждането и възпитанието им са полагали и
двамата родители.
8
След раздялата на родителите децата са отглеждани от бащата, вече повече от
две години, като причината за това са делата за домашно насилие, водени срещу
майката, при които същата е отстранена от семейното жилище. Следва да се посочи, че
приетия акт за домашно насилие е бил насочен против П. Х., а децата са били неволни
свидетели на този акт.
Съдът съобрази условията на живот при двамата родители, които са безспорно
подходящи и при двамата. Подходящи условия за отглеждането на децата са създадени
в домовете и на двамата родители. Бащата продължава да живее, заедно с децата в
семейното жилище в гр. Н.З., докато майката се е установила да живее в гр. Т., където
е създала добри условия за отглеждане на децата.
По отношение на чисто финансовите възможности, по делото са установени
такива и по отношение на двамата родители. Двамата родители работят като лекари по
дентална медицина. Имат изградени практики. Имат добри доходи, позволяващи им да
задоволяват материалните потребности на децата.
Освен материалните условия, които безспорно са от значение, по-важно и
основно за решаване на основния въпрос за упражняване на родителските права, е
родителския капацитет на родителите, възможностите им във връзка с възпитанието на
децата и емоционалната връзка с тях.
Следва да се отбележи и установения факт, че и двамата родители могат да
разчитат на подкрепата на своите родители /ответницата на своята майка/ и роднини
от разширения семеен кръг при отглеждането на децата.
В социалното обкръжение и на двамата родители не е установиха отрицателни,
неблагоприятно въздействащи върху децата фактори. Средата и при двамата родители
е здрава социална среда, въздействаща благотворно за развитието и поведението на
децата.
Безспорно, желание за отглеждането и възпитанието на децата са заявили
категорично и безрезервно и двамата родители. Двамата са всеотдайни, любящи и
отговорни родители, които правят възможното да направляват добре децата в живота
им, да им дават положителен пример и да им внушават правилни постъпки. Не се
установиха обстоятелства, които да създават отрицателен нравствен облик на нито
един от двамата родители. Двамата родители, видно от заключението на първата
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза притежават родителски
способности компетентно, правилно и ефективно да се грижат за децата. Към
момента, нито един от родителите не страда от заболяване, което да засяга психиката
и поведението им. Следва да се посочи, че реактивната депресия, от която е страдала
майката, е излекувана напълно, като края на м.юни 2022г. е края на депресивния
период и лицето е напълно оздравяло /арг. заключение на съдебно-психологична
експертиза/.
9
От заключението на Комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза се установява, че двамата родители имат различни родителски стилове,
напълно различни, като дори са в крайностите на родителските стилове. Майката е
тази, която поставя ясни граници и е по-директна в своите забележки, представлява
по-авторитарен стил на възпитание. Този подход може да осигури на децата яснота и
структура, но също така и да ограничи тяхната емоционална изразителност, ако не се
балансира с достатъчно емоционална подкрепа. Родителския стил на бащата е по-
позволяващ, който подход може да насърчи емоционалното изразяване на децата, но
може да доведе до липса на ясни граници и структура, което е от съществено значение
за тяхното развитие.
Вещите лица категорично посочват, че родителите трябва да работят за
постигане на по-голяма консистентност между своите думи и действия, както и да се
стремят към балансиран подход в родителството, който обединява авторитет с
емоционална подкрепа.
Следва да се отбележи, че вината за дълбокото разстройство на брака между
страните в случая е ирелевантно и съдът няма да я вземе предвид при решаване на
въпросите с упражняването на родителските права. Първоинстанционният съд е приел,
че вината е на двамата и в тази част решението е влязло в сила като необжалвано.
Съдът взе предвид възрастта и пола на двете деца, като прецени, че връзката
майка-дете е изключително необходима и благоприятства физическото и психическото
състояние на децата, още повече, че те са момичета, едното от които е в пубертетно
развитие. Съдът взе предвид наличието и по-скоро външно изразяваната от страна на
детето С., известна емоционална отдалеченост, психическата преграда между майката
и по-голямото момиче, но счита, че за преодоляване на същата най-добре би било
родителските права да се предоставят на майката.
Следва да се отбележи, че при изслушването на детето С. се установи наличие
на родителско отчуждение и проява на силна лоялност на детето спрямо отглеждащия
го родител – бащата /арг. заключението на социалния работник К. от изслушването на
детето в с.з. пред въззивната инстанция/. Вещите лица също са установили безспорни
прояви на синдром на родителско отчуждение и при двете деца, като при Б е в лека
форма, а при С. е с умерена тежест. Отчужденият родител е майката, а отчуждаващия
– бащата, както и въздействие в тази насока от страна на неговата майка. От друга
страна отношението на С. спрямо бащата е изцяло позитивно. Тя е много привързана
към бащата, което безспорно се установява и от изслушването на детето пред
настоящата инстанция. При наличие на родителско отчуждение, указанията, дадени с
задължителното постановление №1/1974г. на пленума на ВС, са предоставяне на
родителските права на отчуждения родител, с цел да се преодолее своевременно това
изключително неблагоприятно за децата положение. Още повече, че отчужденият
10
родител е майка и то на две момичета, едно от които е в пубертетна възраст, с всички
особености и потребности.
Съдът взе предвид и категоричното становище на вещите лица, че с оглед
личностовите и характеристични особености на бащата е незначителна вероятността за
ограничаване на поведението, насочено към родителско отчуждение от негова страна и
от страна на неговото разширено семейство. Следователно, при предоставяне
упражняването на родителските права на бащата, то родителското отчуждение, което е
налице в момента спрямо майката, няма да се преодолее, а напротив – би се
задълбочило, с всичките си негативни последици спрямо двете деца. Съдът взе
предвид и посоченото от вещите лица в заключението им пред първоинстанционния
съд, че бащата има дефицит в родителския капацитет, отнасящ се до неумението и
нежеланието да поддържа уважителна комуникация в името на децата, липса на
родителско сътрудничество. От друга страна изразеното становище при изслушването
на вещите лица, че има вероятност майката да започне на отчуждава децата, в случай
че родителските права се предоставят на нея е само теоретична вероятност, а не
действия, които задължително ще възникнат и при всички случаи такова поведение на
майката всъщност ще е резултат единствено и само като реакция на поведението на
бащата. Следователно, всичко зависи от поведението на бащата и как той би реагирал
на ситуацията.
Съдът отчете безспорно и заявеното от вещите лица, че всяка една промяна в
условията и начина на живот на децата ще доведе до повишаване на тяхната
тревожност и временно повишаване на стреса, който обаче не е патологична проява.
Това ще се случи в рамките на възможната адаптация. Стресът е само временна
проява, като постепенно ще бъде преодолян. Категорично за преодоляване на този
стрес, свързан с всяка една промяна в живота им, следва да положат усилия и двамата
родители, които имат необходимия за това родителски капацитет, но следва да проявят
взаимна търпимост и добър тон.
По делото се установи безспорно, че в последните месеци, след промяна на
привременните мерки и даването на възможност на децата да преспиват при майката и
да са с нея един месец през лятото, така необходимият период на адаптация проявява
своето позитивно действие. Постепенно се възстановяват отношенията на майката с
децата, като процесът е позитивен и допринася за целения резултат с по-малко и по-
лесно преодолим стрес. Това обстоятелство допълнително допринася за решението на
настоящата инстанция по въпроса кому да се предостави упражняването на
родителските права. Отново следва да се посочи, че реакцията на детето С. при
изслушването й пред съда, проявеното отново отричане на майката и добрите
отношения с нея, преповтарят почти напълно и автоматично изложеното пред
първоинстанционния съд и са проява всъщност на силната лоялност, която детето
11
изпитва към отглеждащия го в момента родител – бащата и резултат на нежеланието
същият да бъде „предаден“ с изразяване на позитивни емоции спрямо майката.
От събраните пред въззивната инстанция гласни доказателства се установи, че
по време на пребиваването на децата при майката, същите са спокойни, не са
тревожни, притеснени, стресирани. Напротив, общуват спокойно с майката, правят
заедно много и различни неща, забавляват се.
Следва да се обърне внимание и на установеното по отношение на малкото дете
Б – нейното силно желание да е постоянно с майка си, да играе и общува с нея, да я
прегръща, т.е. да е с нея в пълния смисъл на думата. Това е естествена потребност на
детето, от която през последните повече от две години, то е лишено или поне силно
ограничено. Интереса на Б безспорно е да общува, контактува и живее с майка си, от
която на този и на следващия етап от развитието си ще има особено силна нужда.
Съдът намира, че голямото дете С. също изпитва необходимост от общуване с майка
си, макар и да не го показва открито от страх да не накърни и дори изгуби баща си
/силна лоялност/.
С оглед изключителния интерес на децата, страните следва да продължат да
работят със социалните служби и психолози за подкрепа и преодоляване на
напрежението в отношенията, както с децата, така и между родителите. Необходима е
семейна терапия, която да обхваща цялото семейство /арг. становището на вещите
лица/.
Следва да се посочи, че е абсолютно неподходящо разделянето на двете деца и
предоставяне по отношение на всяко едно от тях упражняването на родителските права
на различен родител. Отделното живеене на децата е допустимо само поради важни
причини, каквито в случая не се установиха. Отношенията между двете деца са много
добри. Те са привързани една спрямо друга, търсят се, искат да са заедно, имат
изключително силна емоционална привързаност помежду си.
Следва да се отбележи, че отговорност и на двамата родители, независимо дали
упражняват или не непосредствените родителски права, е че трябва да проявяват
активно отношение, активно съдействие и поведение, недопускащо проява на
родителско отчуждение, респ. поведение, насочено към преодоляване на проявилото се
при децата, най-вече у С.. Безспорно и двете деца имат нужда и от двамата си
родители, като всичко зависи от поведението и на двамата. Децата имат необходимост
от общия родителски капацитет. Решенията, касаещи бъдещето на децата трябва да се
вземат съгласувано, децата следва да са на първо място и всички действия на
родителите трябва да бъдат в техен интерес. За правилното емоционално, психическо
и личностно развитие на децата е необходимо да имат възможност да общуват с
двамата родители и разширените им семейства.
Изложените факти, съотнесени към конкретните нужди и потребности на
12
децата, водят до извода, че на този етап от физическото, духовно и емоционално
развитие на децата, с оглед техните потребности и възможностите на родителя да ги
задоволи, по-пригодния родител да упражнява родителските права спрямо двете деца е
майката.
С оглед изложеното, съдът намира, че най-подходящо и в изключителен интерес
на децата е упражняването на родителските права да се предостави на майката, която
притежава безспорно необходимия родителски капацитет и неимоверно желание за
това, съпроводено с разбирането за продължаване работата по психологическото и
емоционално преодоляване на травмите у децата, натрупани по време на
бракоразводния процес и усилията за поддържане на контакти с бащата и неговото
разширено семейство.
Местоживеенето на децата следва да бъде определено при майката, с оглед
решаването на въпроса за родителските права.
По отношение на въпроса за ползването на семейното жилище, следва да се
посочи, че майката е заявила претенции към него, само с оглед предоставяне
упражняването на родителските права спрямо децата и целта й те да продължат да
живеят и отглеждат в познатата им среда. Съдът обаче счита, че за преодоляване на
родителското отчуждение, за възстановяване на пълноценната и задълбочена връзка
между майката и децата, за преодоляване на емоционалното и психическо напрежение,
е най-правилно и в интерес на децата, същите да живеят там, където майката е
изградила през последните повече от две години своя живот, т.е. в дома й в гр. Т..
Действително, стрес за децата ще има, което е нормално и разбираемо, но той е
преодолим, като с оглед възрастта им и безкрайната любов и грижи на майката, ще
бъде преодолян за определен и непродължителен период от време. Естествено, по-
лесно би било ако и и бащата окаже съдействие в тази насока, с оглед интереса на
децата.
По отношение на възраженията за неудобствата, свързани с учебния процес на
децата и откъсването им от приятелската среда при предоставяне на родителските
права на майката и установяването им да живеят в гр.Т., следва да се отбележи, че не
се споделят от съда. Децата са на възраст, която позволява значително по-лесното им
адаптиране в нова училищна и социална среда, като най-важното за децата е тяхното
емоционално състояние и сигурност, което безспорно ще бъде налице при майката, от
чиято непосредствена грижа се нуждаят силно на този етап от развитието си. Децата са
в състояние да се адаптират и към нов приятелски кръг, с оглед възрастта си и
безспорната емоционална подкрепа от страна на майката. Възможностите за социални
контакти, както и за образователни и чисто развлекателни такива, са в много по-
голяма степен налични за децата и влияещи позитивно на тяхното физическо,
емоционално и социално развитие в града, в който се е установила да живее майката.
13
С преместването си при майката, децата няма да бъдат лишени от всички тези
контакти. Напротив, както имат възможност да запазят досегашните си такива /при
посещенията си в гр.Н.З./, така и да създадат нови и по-широки такива. Освен това и
на двете деца предстои нов етап в учебния процес, свързан с постъпване в първи клас
за Б и влизане в гимназиален етап на обучение за С. – кандидатстване за прием от 8-ми
клас, т.е. ново учебно заведение, нова учебна среда, която без проблем може да бъде и
в гр. Т. и за двете деца. Тази промяна по принцип е предстояща и ако стане на ново
място, няма да е чак толкова стресираща, тъй като е очаквана и безспорно преодолима.
Съдът съобрази обстоятелството, че семейното жилище е собственост на близки
на бащата – на неговите родители, поради което, съгласно разпоредбата на чл.56, ал.3
от СК, ползването на семейното жилище от майката – въззивницата, би било
ограничено с кратък срок до 1 година. Този кратък срок, от една страна ще усложни
установяването отново на майката да живее и работи в гр. Н.З., при положение, че
същата вече успешно се е установила в гр. Т. и ще доведе до скорошна поредна
промяна за децата, малко след като те са преодолели стреса от предходната такава
/предоставянето на родителските права на майката и извеждането на бащата от
семейното жилище/. Тези чести и сериозни промени, според съда, са нежелателни и
най-правилно и бързо преодолимо, с оглед възможността за адаптация на децата, е
промяната да бъде една. Естествено, както бе посочено, да бъде с помощта и
съдействието на двамата родители /да не е съпроводена с противопоставяне от страна
на бащата/ и с професионална психологическа помощ.
Поради това, съдът намира, че семейното жилище следва да бъде оставено на
съпруга, така, както е процедирал първоинстанционния съд. Решението в тази му част
следва да се потвърди.
По отношение режима на лични отношения на бащата с децата:
Личните отношения между дете и родител са в интерес и на двете страни. При
определяне на мерките относно личните контакти на детето и родителя, на когото не
се предоставя упражняването на родителските права, съдът, изхождайки от
обстоятелствата по конкретния случай, трябва да определи режим на лични отношения
по такъв начин, че да създаде нормална обстановка за тяхното поддържане.
Необходимо е определените с решението мерки да не стават допълнителен източник на
спорове между родителите. Семейният кодекс не определя интензитета на личните
отношения и контакти. В това отношение е дадена свобода на съда да преценява
конкретните обстоятелства, разбира се ръководейки се изцяло от интереса на детето.
Чрез режима на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и
да се развива под грижата и с подкрепата и на двамата родители. Право на всяко дете,
а и негова естествена потребност, е да общува и с двамата си родители. По тази
причина, по принцип мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства,
14
следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на
пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено
упражняването на родителските права.
В конкретния случай, въззивният съд намира за подходящ режим на лични
контакти на бащата с двете деца, определен по следния начин: всяка първа и трета
седмица на месеца от 19,00ч. в петък до 19,00ч. в неделя с преспиване, като бащата
взема децата от дома на майката и ги връща също в нейния дом.
По отношение на рождените дни на децата, съдът намира, че бащата следва да
ги взема в съответния ден в рамките на 4 часа по предварителна уговорка с майката,
съобразно режима на децата и посещението им в учебно заведение.
Съдът намира, че следва да се даде възможност на бащата да осъществява
контакт с децата и на своя рожден ден – 12 февруари, в продължение на 4 часа по
предварителна уговорка между родителите и съобразно режима на децата и
посещенията им в учебно заведение.
По отношение на Коледните, Новогодишните и Великденските празници съдът
намира за подходящ следния режим на лични контакти на децата с бащата: Коледните
празници от 25 декември до 27 декември всяка четна година от 09,00 часа на първия
ден до 19,00 часа на последния ден; Новогодишните празници - 31 декември – 01
януари през всяка нечетна година от 09,00 часа на първия ден до 19,00 часа на
последния ден; първите два дни от Великденските празници – Велик петък и Велика
събота, всяка година, от 09,00 часа на първия ден до 19,00 часа на последния ден.
Бащата следва да взема децата и през първата половина на пролетната ученическа
ваканция, в случай, че не съвпада с великденските празници.
Контактите през лятната ваканция следва да бъдат за период от 1 месец,
несъвпадащ с отпуска на майката.
Във всички случаи обаче следва да се посочи, че личните контакти на децата с
родителя, неупражняващ родителските права биха могли да бъдат и с много по-
интензивен характер от определените от съда, естествено при възможност за това и
наличие на добра воля и съгласие между страните. В случая и двете страни заявяват
такава нагласа, като съдът им препоръчва да се вслушат в съветите на вещите лица и
да имат активно поведение спрямо децата, да осигурят контакти на децата и с двамата,
да са добър пример за подражание.
Относно издръжката, която съгласно изискванията на чл.59, ал.2 и ал.5 от
СК, вр. с чл.143 от СК следва да бъде определена за децата:
При определяне на размера на издръжката, съдът взе предвид възрастта на
децата /съответно 13 и 6 години/, съобрази нуждите им с оглед физическото и духовно
развитие, необходимостта от средства за храна и облекло, учебни пособия и материали
15
/за детето С./, и в съответствие с нормативно определените граници прецени, че са
нужни около 600лв. за детето С. и 500лв. за Б, от които бащата следва да поеме
съответно 350лв. за С. и 300лв. за Б. Съдът взе предвид доходите на двамата родители
и липсата на задължения да издържат други ненавършили пълнолетие деца. Майката
следва да поеме по-малката част от необходимата за децата издръжка, тъй като тя е
родителят, който ще осъществява упражняването на родителските права, т.е.
непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на децата. Издръжката
следва да се присъди, считано от влизане в сила на решението относно упражняването
на родителските права до настъпване на законни причини за нейното изменение или
прекратяване. На основание чл.86 от ЗЗД върху издръжката следва да се присъди и
законната лихва за забава върху всяка закъсняла вноска.
С оглед изложеното, първоинстанционното решение следва да се отмени в
частта относно упражняването на родителските права, местоживеенето на децата,
режима на лични отношения и издръжката на децата и вместо него да се постанови
ново, с което упражняването на родителските права се предостави на майката, при нея
се определи местоживеенето на децата, определи се режим на лични отношения на
бащата с децата и се осъди бащата да заплаща издръжка за децата в размер на 350лв.
за детето С. и 300лв. за детето Б. Решението на първоинстанционния съд следва да се
потвърди в частта относно ползването на семейното жилище.
С оглед изхода на спора, бащата следва да бъде осъден да плати дължимата
държавна такса върху издръжката, като първоинстанционното решение в частта, с
която тази такса /936лв./ е възложена на ответницата се отмени.
По отношение на разноските за въззивното производство:
Претенция за присъждане на разноски е направена от въззиваемия, но с оглед
основателността на въззивната жалба, на него не му се следват разноски и такива не
следва да се присъждат.
Въззивницата не е заявила претенция за присъждане на разноски.
Ръководен от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ първоинстанционно Решение №510/11.06.2024г., постановено по гр.д.
№4789/2023г. по описа на Сливенски районен съд, в частите, с които упражняването
на родителските права спрямо малолетните деца С.П. Х.а с ЕГН ********** и Б.П. Х.а
с ЕГН ********** са предоставени на бащата П. С. Х. с ЕГН **********; определено
е местоживеенето на децата С.П. Х.а и Б.П. Х.а при бащата П. С. Х.; определен е
режим на лични контакти на децата С.П. Х.а и Б.П. Х.а с майката С. Е. Е. – Х.а;
осъдена е майката С. Е. Е. – Х.а да заплаща на бащата П. С. Х. месечна издръжка за
16
децата в размер на 350лв. за детето С.П. Х.а и 300лв. за детето Б.П. Х.а, както и в
частта, с която С. Е. Е. – Х.а е осъдена да заплати държавна такса по сметка на СлРС
над размера от 25лв. до пълния присъден размер от 961лв. и ВМЕСТО ТОВА
ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО НА РОДИТЕЛСКИТЕ ПРАВА спрямо
малолетните деца С.П. Х.а с ЕГН ********** и Б.П. Х.а с ЕГН ********** на
майката С. Е. Е. – Х.а с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕ на децата С.П. Х.а с ЕГН ********** и Б.П.
Х.а с ЕГН ********** при майката С. Е. Е. – Х.а с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ НА ЛИЧНИ КОНТАКТИ на децата С.П. Х.а с ЕГН
********** и Б.П. Х.а с ЕГН ********** с бащата П. С. Х. с ЕГН **********, както
следва:
- всяка първа и трета седмица на месеца от 19,00ч. в петък до 19,00ч. в неделя,
като бащата взема децата от дома на майката и ги връща също в нейния дом;
- на рождения ден на всяко едно от децата, в рамките на 4 часа, по
предварителна уговорка между родителите и съобразно режима на децата и
посещенията им в учебно заведение;
- на рождения ден на бащата П. С. Х., в продължение на 4 часа, по
предварителна уговорка между родителите и съобразно режима на децата и
посещението им в учебно заведение;
- Коледните празници от 25 декември до 27 декември всяка четна година от
09,00 часа на първия ден до 19,00 часа на последния ден; Новогодишните празници -
31 декември – 01 януари през всяка нечетна година от 09,00 часа на първия ден до
19,00 часа на последния ден; първите два дни от Великденските празници – Велик
петък и Велика събота, всяка година, от 09,00 часа на първия ден до 19,00 часа на
последния ден;
- през първата половина на пролетната ученическа ваканция, в случай, че не
съвпада с великденските празници, в който случай важи горния режим;
- 1 месец през лятото, несъвпадащ с платения годишен отпуск на майката.
ОСЪЖДА, на основание чл.143 от СК, П. С. Х. с ЕГН ********** от гр. Н.З.,
ул. „Х.А.“ №4А да заплаща на С. Е. Е. – Х.а с ЕГН **********, с адрес: гр. Т., ул. „Р.“
№100А, в качеството й на майка и законен представител на малолетните деца С.П. Х.а
с ЕГН ********** и Б.П. Х.а с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на
350лв. /триста и петдесет лева/ за детето С.П. Х.а и 300лв. /триста лева/ за детето Б.П.
Х.а, считано от датата на влизане в сила на настоящото решение относно упражняване
на родителските права до настъпване на законоустановена причина за изменение или
17
прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва за забава върху всяка
закъсняла вноска до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА П. С. Х. с ЕГН ********** от гр. Н.З., ул. „Х.А.“ №4А да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на СлРС държавна такса върху
издръжката в размер 936лв.
ПОТВЪРЖДАВА първоинстанционно Решение №510/11.06.2024г., постановено
по гр.д.№4789/2023г. по описа на Сливенски районен съд в частта, с която е
предоставено ползването на семейното жилище, находящо се в гр. Н.З., ул. „Х.А.“
№4А, на П. С. Х. с ЕГН **********.
Решението може да бъде обжалвано с касационна жалба пред ВКС на Република
България в едномесечен срок от връчването му на страните, при условията на чл.280,
ал.1 и ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18