МОТИВИ към определение по НЧД№2223/2017г.
по описа на СГС, НО, 16 състав
Производството
е по реда на чл. 457, ал.2 и следващите от НПК.
Образувано е по внесено от Главния прокурор на
Република България предложение за
приспособяване по отношение на българския гражданин Р.Ж.С., ЕГН ********** към изискванията на българското законодателство на Решение №70/16 от 02.03.2016г.
по дело №76/16 на Наказателен съд в гр.М., К.И., влязло в сила на 02.03.2016г.,
с което същата е призната за виновна, че е извършила престъпление по чл.242,
ал.1 и ал.3 от НК на К.И. и е осъдена на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА и е призната за виновна за престъпление по чл.147, ал.1 от НК на К.И. и
е осъдена на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
В съдебно заседание
представителят на Софийска Градска прокуратура поддържа направеното предложение
по чл.457, ал.1 от НПК.
Защитникът на осъденото лице –
адв.К.-П., в съдебно заседание, изразява становище, че двете престъпления за
които подзащитната й е била призната за виновна съответстват на едно единствено
по българския НК. Моли да се признае присъдата на испанския съд само в частта
относно налагането на наказание от три години и шест месеца лишаване от свобода
и да се приспадне предварителното задържане и времето на през което е
изтърпявано наказанието лишаване от свобода в испански затвор.
Осъденото лице Р.С. заявява, че няма
какво да каже.
СЪДЪТ, като взе предвид приложените към предложението
на градския прокурор на СГП доказателства,
изслуша страните и взе предвид разпоредбите на закона, намира за
установено следното:
Налице са основанията за приемане за изпълнение на чуждестранната присъда, с която е осъден
българския гражданин Р.Ж.С., ЕГН **********. Същият има Решение №70/16 от
02.03.2016г. по дело №76/16 на Наказателен съд в гр.М., К.И., влязло в сила на
02.03.2016г., с което е призната за виновна, че е извършила престъпление по
чл.242, ал.1 и ал.3 от НК на К.И. и е осъдена на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и е призната за виновна за престъпление по чл.147, ал.1 от НК на К.И. и е осъдена на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Фактите, за които от съда на К.И.
спрямо българския гражданин е постановена
осъдителна присъда, които са съставомерни
съгласно съдебния акт на чуждия съд са:
Р.Ж.С., пълнолетна, неосъждана,
около 21:45 ч. на 15 февруари 2016 г., с намерението да се облагодетелства
неправомерно, на ул. „*****де М.“, без да каже каквото и да било, се доближила
до Р.А.Т.А., които се намирала на входа на Академия „А.“ със свои приятелки, и
неочаквано й нанесла четири удара с тухла с размери около 8x6x5 сантиметра,
която носела у себе си, и и отнела чантата, след което избягала, проверявайки
съдържанието на чантата и изхвърляйки от нея различни вещи докато бягала из
различни улици, и накрая била задържана на ул. „Хасинто Вердагер“ от служители
на националната полиция, отзовали се по сигнал на свидетелите.
В резултат на нападението
пострадалата Р.А.Т.А. претърпяла телесни повреди, изразяващи се в порезна рана
2 см във фронталната област, заобиколена от хематом, както и хематом в дясната
окципитална област и в дясната темпорална област, за които се наложило
хирургично лечение чрез зашиване и приемане на противовъзпалителни и
обезболяващи средства.
Описаните деяния са приети за доказани
от чуждия съд.
За така посочените като съставомерни в решението на чуждия съд две групи обстоятелства С. е призната за виновна за престъпление по чл.242, ал.1 и ал.3 от НК
на К.И. и е осъдена на ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА и е
призната за виновна за престъпление по чл.147, ал.1 от НК на К.И. и е осъдена
на ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
За да се произнесе по
настоящото производство съставът на съда следва да вземе предвид както
разпоредбите на вътрешното законодателство, така и разпоредбите на Конвенцията на Съвета на Европа за трансфер на осъдени лица,
съставена в Страсбург на 21.03.1983 г.,
ратифицирана от нашата страна и обнародвана в ДВ бр. 39/10.05.1994 г., както и
допълнителния протокол към нея, ратифициран със закон, приет на 28.01.2004 г.,
в сила за Република България от 01.07.2004 г.
Съгласно чл.11, ал.1, б.”А” от
Конвенцията за трансфер на осъдени лица „В случай на преобразуване на
наказанието се прилага процедурата, предвидена от националното законодателство
на изпълняващата държава. При преобразуване на наказанието компетентният орган:
а) се ръководи от фактите, доколкото те са изложени или се подразбират
от присъдата, произнесена в осъдилата държава”
Настоящият съдебен състав, като взе предвид описаните по-горе
две групи съставомерни обстоятелства в
присъдата на чуждестранния съд намира, че следва двете престъпления, за които
българският гражданин е осъден, да бъдат квалифицирани както следва:
1.
Деянието по чл.242, ал.1 и ал.3 от НК на К.И. като престъпление
съответстващо на чл.198, ал. 1 от НК на Република България.
2.
Деянието по чл.147, ал.1 от НК на К.И. като престъпление съответстващо
на чл.130, ал. 1 от НК на Република България.
Предвид санкционна част на разпоредбите на чл. 198, ал. 1 и чл.130 ал.1 от НК на Република България съдът намира, че не са налице основания
нито за увеличаване на наложените от чуждия
съд наказания „Лишаване от свобода” на българския гражданин, нито за тяхното намаляване.
Следва на основание чл.457, ал.3 от НПК да се
приеме за изпълнение наказанието от ТРИ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА
за престъпление по чл.198, ал. 1 от НК
на Република България.
На основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да се
определи първоначален общ режим на
изтърпяване на наказанието.
Следва на основание чл.457, ал.3 от НПК да се
приеме за изпълнение наказанието от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за
престъпление по чл.130, ал.1 от НК на Република България.
На основание чл. 57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС следва да се
определи първоначален общ режим на
изтърпяване на наказанието.
Следва да се приспадне на осн. чл. 457, ал. 5 НПК от
изтърпяване на така приетото за изпълнение наказание времето от 15.02.2016г. до
09.03.2016г., през което осъдения Р.Ж.С., е била предварително задържана и времето от
10.03.2016г. до 26.04.2017г., през което е изтърпявала наказанието лишаване от
свобода в К.И..
Следва да се приспадне на осн. чл. 457, ал. 5 НПК от
изтърпяване на така приетото за изпълнение наказание времето от 27.04.2017г. до
влизане на настоящото определение в сила, през което осъдения в К.И. е
изтърпявала наказанието лишаване от свобода в Затвора в гр.Сливен.
На осн.чл.457, ал.6 от НПК допълнителното наказание
„Лишаване от пасивно избирателно право“ наложено от чуждия съд на осъдената не
подлежи на изпълнение, тъй като такова наказание не е предвидено в чл.37 от НК
на Република България.
Мотивиран от изложеното, съдът
постанови определението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.