Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 08.11.2019г. гр.София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
ИВАН КИРИМОВ
при участието на секретар Антоанета
Луканова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 11761 по описа за
2019г., взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С протоколно решение от 15.04.2019г., гр.д.65252/18г.,
СРС, 58 с-в признава за установено по чл.422, ал.1 ГПК вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ по заповедно производство № 83024/2017г., 58 с-в и във връзка с
договор 9145-431584 от 27.09.2012г., за имот в ж.к. „Лагера“, блок ******,
шести надземен етаж/пети надпартерен/ апартамент 14,
абонатен номер № 431 584, че „М.К.“ АД
дължи на „Т.С.” ЕАД сумата 996,94 лв. - цена за топлинна енергия през
периода 01.12.2015г. - 30.04.2017г., със законната лихва от 24.11.2017г. и
сумата 99,93 лв. - мораторна лихва за периода 01.09.2016г. - 15.11.2017г.,
отхвърля иска за пълния период, като осъжда ответника да заплати на ищеца разноски
за заповедно и исково производство от 100 лв. - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение от 200 лв.
Срещу решението постъпва въззивна жалба от ответника
по исковете „М.К.“ АД. Счита, че не е потребител на топлинна енергия, а само на
топла вода, защото така е посочил в свое заявление до ищеца. Намира за недоказано
количеството на доставената топлинна енергия. Експертизите са основани на
едностранно съставени документи от ищеца. Иска се отмяна на решението в тази
част и постановяване на друго, с което да се отхвърлят исковете.
Въззиваемият - ищецът „Т.С.” ЕАД оспорва жалбата.
Третото лице помагач на ищеца – „Б.“ ООД не изразява
становище.
Софийският
градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и
като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е
допустимо и правилно.
Предявени са искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр.
чл.150, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
В отговор на оплакванията по жалбата, съдът
приема следното:
Съобразно чл.272 ГПК, когато
въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение,
като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. При обсъждане
само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият
съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема
фактическите и правни констатации в обжалваното решение. В настоящото
производство не са приети нови доказателства. Решението следва да се потвърди и
по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд,
срещу които има оплаквания.
Недопустимо е оплакването в жалбата, че ответникът „М.К.“
АД не е потребител на топлинна енергия
за небитови нужди, а само на топла вода, защото така бил посочил в свое
заявление до ищеца. В срока по чл.131, ал.1 ГПК с отговора на исковата молба, ответникът
само възразява, че не е ползвал имота и не го е отдавал под наем през исковия
период. Липсва своевременно заявено оспорване срещу качеството му потребител на топлинна енергия, наличието на
облигационна връзка с ищеца „Т.С.” ЕАД по договор за нейното доставяне, нито,
че топлинна енергия за отопление изобщо не е предоставяна. На основание чл.133 ГПК когато в установения
срок ответникът не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи
възражения, не оспори истинността на представения документ или не упражни
правата си по чл.211, ал.1, чл.212 и чл.219, той губи възможността да направи
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства, за каквито в случая няма данни. Затова като преклудирани,
не следва да се обсъждат всички последващи възражения, заявени във връзка с
твърденията на исковата молба и представените с нея доказателства, едва с
въззивната жалба.
Независимо от това, обстоятелството, че ответникът е
потребител на топлинна енергия за небитови нужди се установява от договор №
3145-431584/27.09.2012г., при общи условия, за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди, със срок на действие 5 години, считано от сключването. Договорът
е подписан от представители на насрещните страни. От името на ответника е
положен подпис от тогавашния му представител - изпълнителния директор Г.И.. Недоказано
е възражението в жалбата, че в свое заявление до ищеца за сключване на
договора, ответникът изрично бил посочил, че иска доставка единствено на топла
вода, но не и на енергия за отопление с радиатори. Подобно писмено заявление не
е представено по делото. Даже и да съществуваше, би имало характер на предложение
за сключване на договор във връзка с преддоговорното
правоотношение по смисъла на чл.13, ал.1 ЗЗД. Окончателната съвпадаща воля на
страните е обективирана в договора, като източник на облигационна обвързаност. Съгласно
чл.149, ал.1 ЗЕ (последна ред. в сила от
17.07.2012г.) продажбата на топлинна енергия
се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. След като през процесния период 01.12.2015г.
- 30.04.2017г. страните са обвързани с валиден писмен договор, сключен по реда
на чл.149, т.3 ЗЕ за доставка и покупка на топлинна енергия за стопански нужди,
както и от Общите условия на ответника, следва да се ангажира договорната
отговорност на ответника за съответната цена.
Неоснователно е оплакването, че експертизите са
основани само на едностранно съставени от ищеца документи и не е съобразено
количеството и качество на доставена топлинна енергия. Видно от приетите СТЕ и ССЕ, вещите лица проверяват едновременно
изходяща от ищеца, но и от дяловия разпределител документация за начислени
суми, изравнявания и технологични загуби. В съдебно-техническата
експертиза са установени прогнозните стойности на ползвана топлинна енергия при
съобразяване отчета на индивидуалните разпределители и при констатация за
спазване на действащата нормативна уредба. Прието е, че извършеното дялово разпределение, както и отчитането на
постъпила топлинна енергия в абонатната станция, след приспадане на
технологични разходи и разпределяне между потребителите е в съответствие
с приложимата нормативна уредба.
Технологичните разходи са коригирани съгласно методиките за дялово
разпределение. ССЕ при съобразяване на изравнителните сметки на дяловия
разпределител изчислява окончателната стойност на неплатените и дължими
главница и лихва. Исковете за признаване съществуване на вземанията за главница
и мораторна лихва са основателни.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат.
Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва
да се потвърди в частта, с която са уважени исковете.
Решението в останалата част като необжалвано е влязло
в сила.
В полза на въззиваемия не
следва да се присъжда претендираното възнаграждение за юрисконсулт, т.к.
единственото извършено от последния процесуално действие се изчерпва с подаване
на бланкетна молба, с която претендира уважаване на
исковете и възлагане на разноски.
По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА протоколно решение от 15.04.2019г., гр.д.65252/18г.,
СРС, 58 с-в в частта, с която се признава
за установено по чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.153, ал.1 ЗЕ
по заповедно производство № 83024/2017г., 58 с-в и във връзка с договор
9145-431584 от 27.09.2012г., за имот в ж.к. „Лагера“, блок ******, шести
надземен етаж/пети надпартерен/ апартамент 14,
абонатен номер № 431 584, че „М.К.“ АД дължи
на „Т.С.” ЕАД сумата 996,94 лв. - цена за топлинна енергия през периода 01.12.2015г.
- 30.04.2017г., със законната лихва от 24.11.2017г. и сумата 99,93 лв. -
мораторна лихва за периода 01.09.2016г. - 15.11.2017г.
Решението е постановено с участие на трето лице помагач
на ищеца – „Б.“ ООД.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.