№ 179
гр. Пещера, 21.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Милуш Р. Цветанов
при участието на секретаря Евелина Н. Генинска
като разгледа докладваното от Милуш Р. Цветанов Гражданско дело №
20215240101474 по описа за 2021 година
Производството е образувано по молба с правно основание чл. 50 от Семейния
кодекс /СК/ за развод по взаимно съгласие, подадена от Р. Р. АЛ. и М.. ИСМ. АЛ., с искане
съдът да прекрати брака им поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие за това и да
утвърди постигнатото от тях споразумение. В молбата твърдят, че от брака си имат едно
ненавършило пълнолетие дете. Посочват, че са сключили споразумение относно въпросите
по чл. 51 от СК.
В съдебно заседание всеки от двамата молители се явява лично. Заявяват изрично
волята си да прекратят брака помежду си при сериозно, непоколебимо и взаимно съгласие,
като посочват, че са наясно с последиците от утвърждаване на представеното споразумение
по чл. 51 от СК, което са подписали лично и доброволно.
Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, събраните по делото доказателства и
становищата на страните, приема за установено от фактическа следното:
От представеното заверено копие от Удостоверение за сключен граждански брак №
79922, издадено на 14.12.2012г. от Община Брацигово въз основа на Акт за граждански брак
№ 13 от 14.12.2012г., се установява, че молителите са сключили граждански брак на
14.12.2012г., като преди брака съпругата е била с фамилно име Мутафчийска, а след брака е
приела да носи фамилното име А..
От представеното заверено копие на Удостоверение за раждане № **********,
издадено на 17.07.2015г. от Община Брацигово въз основа на акт за раждане №
0008/17.07.2015г. се установява съответно, че молителите са родители на ненавършилото
пълнолетие към момента дете И. М.ов А., роден на 27.10.2013г.
1
Представено е споразумение от 09.12.2021г., коригирано с допълнително такова от
31.01.2022г., с което молителите са уредили въпросите относно местоживеенето на детето,
упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето,
ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни
изводи:
Подадената молба с правно основание чл. 50 от СК е процесуално допустима,
доколкото е подадена от надлежно легитимирани лица, с правен интерес, пред компетентния
да разгледа делото съд съобразно правилата за определяне на родовата и местната
подсъдност. Към нея е приложено споразумение по чл. 51, ал. 1 СК. Разгледана по същество
молбата се явява основателна.
Налице е сериозно и непоколебимо съгласие между молителите за прекратяване на
брака им. Решението им в тази насока е категорично установено в представеното писмено
споразумение и потвърдено лично в съдебно заседание. Мотивите за развода са
ирелевантни, доколкото съгласно чл. 50, ал. 1 СК съдът не следва да ги издирва. С оглед на
това, съдът намира, че бракът на молителите съществува само формално и запазването му не
е в интерес нито на страните, нито на обществото, поради което следва да се постанови
решение, с което да се допусне прекратяването му. Постигнатото от двамата съпрузи
споразумение е пълно и урежда всички визирани в чл. 51, ал. 1 СК отношения, по които
страните следва да постигнат съгласие, не противоречи на закона и морала. По изложените
съображения то следва да бъде утвърдено изцяло.
Съгласно чл. 6, т.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК (ТДДСГПК) – по молба за развод се събира 25 лв. държавна такса при завеждане на
исковата молба. А на основание чл. 6, т. 3 от ТДДСГПК съдът определя държавна такса за
допускане на развод по взаимно съгласие в размер на 40,00 лв. Така общо дължимият по
делото размер на държавната такса е 65 лв., от който към момента са внесени 40 лв.
Следователно молителите следва да бъдат осъдени да заплатят като държавна такса още 25
лв., платими поравно от всеки от тях – по 12,50 лв.
На основание чл. чл. 7, т.2 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, по одобреното споразумение в частта за издръжката молителят М..
ИСМ. АЛ. следва да заплати държавна такса в размер 144 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 50, ал. 1 от СК, сключения на 14.12.2012г. в с.
Исперихово граждански брак между Р. Р. АЛ. с ЕГН ********** и М.. ИСМ. АЛ. с ЕГН:
**********, поради сериозно и непоколебимо взаимно съгласие на двамата за развод.
УТВЪРЖДАВА постигнатото между страните споразумение, както следва:
2
1. Местоживеенето на роденото от брака на молителите дете И. М.ов А. с ЕГН
********** се определя при майката Р. Р. АЛ. с ЕГН **********, по нейния настоящ
адрес: с. Исперихово, общ. Брацигово, обл. Пазарджик, ул. „****.
2. Упражняването на родителските права по отношение на детето И. М.ов А. с ЕГН
********** се предоставя на майката Р. Р. АЛ. с ЕГН **********.
3. За режим на лични отношение между детето И. М.ов А. с ЕГН ********** и баща му
М.. ИСМ. АЛ. с ЕГН: ********** се определя времето от 18,00 ч. в петък до 18,00 ч. в
неделя на всяка първа и трета седмица на месеца, както и - от първия до последния ден
на месец август всяка година; а отношенията с други близки се уреждат съгласно чл.
128 от СК.
4. След развода бащата М.. ИСМ. АЛ. с ЕГН: ********** се задължава да заплаща
месечна издръжка за сина си И. М.ов А. с ЕГН ********** в размер на 200/двеста/
лева на всяко 5-то число на месеца.
5. Молителите заявяват, че нямат семейно жилище.
6. След развода съпрузите не си дължат издръжка един на друг.
7. След развода Р. Р. АЛ. с ЕГН ********** възстановява предбрачното си фамилно име
– Мутафчийска и ще се нарича Р.Р. Мутафчийска.
8. Предвид обстоятелството, че майката Р. Р. АЛ. с ЕГН ********** работи и живее в
Германия, бащата М.. ИСМ. АЛ. с ЕГН: ********** дава съгласието си синът им И.
М.ов А. с ЕГН ********** да пътува неограничено с майка си зад граница до
Германия и другите държави от Европейския съюз и обратно.
9. По време на брака страните не са придобивали със съвместен принос недвижими
имоти, като придобитите по време на брака движими вещи са поделили с разбиране
извънсъдебно преди подаване на молбата за развод.
10. По време на брака съпругът М.. ИСМ. АЛ. с ЕГН: ********** и съпругата Р. Р. АЛ. с
ЕГН ********** нямат регистрирана фирма като еднолични търговци, не упражняват
самостоятелна търговска дейност, съпругата работи зад граница на различни места при
уредени самостоятелни трудови правоотношения.
11. Към деня на подписване на споразумението страните нямат теглени и невърнати
кредити или заеми за нужди на семейството, за които да носят солидарна отговорност.
Ако някой от съпрузите е теглил такива, той е задължен по тях и след развода остава
единствен титуляр за погасяването им.
12. Всяка от страните е единствен собственик и разпоредител с парични средства по
сметките, на които е титуляр и никоя от страните няма и няма да има претенция към
другата по този повод.
13. Всяка от страните заплаща на съда държавни и местни такси и данъци по
производството така, както ги е определил съда. Страните поемат поравно разноските
по делото, както са направени.
ОСЪЖДА М.. ИСМ. АЛ. с ЕГН: **********, да заплати по сметка на Районен съд -
Пещера сума в общ размер 156,50 лева, от които – 144 лева – държавна такса по
споразумението в частта относно издръжката и 12,50 лева - държавна такса за допускане на
3
развода, в съответната част, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса - в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
ОСЪЖДА Р. Р. АЛ. с ЕГН **********, да заплати по сметка на Районен съд -
Пещера сума в размер на 12,50 лева, представляваща държавна такса за допускане на
развода, в съответната част, както и сумата от 5,00 лв. за държавна такса - в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист за нейното събиране.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.330, ал. 5 от
ГПК.
Съдия при Районен съд – Пещера: _______________________
4