Р Е Ш Е Н И
Е
№ 568 / 02.11.2018г., гр. Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На шестнадесети октомври две хиляди и осемнадесета
година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Калончева
като разгледа докладваното от съдия Пенка Стоева
търговско дело №1 по описа за две
хиляди и осемнадесета година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Активно субективно съединени искове
по чл.432,ал.1 от КЗ и искане за присъждане на законна лихва, в хипотезата на
чл.429,ал.3 от КЗ.
Ищците С.А.Е., ЕГН **********,
Р.А.Е., ЕГН ********** и О.А.Е., ЕГН **********- и тримата със съдебен адрес:
***, адв. А.А., молят съда да осъди ответника ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.“Джеймс
Баучер“ №87, в качеството му на застраховател за риска гражданска отговорност
на автомобилистите за л.а. „***“, с рег.№ РВ ****АР, по силата на
застрахователна полица №02/***, със срок на действие ****., да заплати на всеки
от тях, по техни сметки в Банка ДСК ЕАД, съответно: IBAN ***, BIC: *** С.А.Е., ЕГН **********; IBAN ***, BIC: *** Р.А.Е., ЕГН ********** и IBAN ***, BIC: *** О.А.Е., ЕГН **********, сумите от
по 160 000лв. /виж извършено с допълнителната искова молба частично
оттегляне на исковете/, като обезщетение за претърпени неимуществени вреди по
повод смъртта на баща им А.С.Е., загинал при птп на ***в гр.***, причинено
виновно от застрахованото лице Г.Я.Л.при управление на посочения лек автомобил,
ведно със законна лихва върху същите обезщетения, считано от 17.03.17г. / виж
извършено с допълнителната искова молба оттегляне на това искане за периода от
***.-17.03.17г., с оглед отговора на ответника, че лихва от датата на птп той
не дължи, на основание чл.493,ал.1,т.5 във вр. с чл.429,ал.2,т.2 и ал.3 от КЗ/,
на която дата са предявили пред ответника застрахователните си претенции, тъй
като получили негов отказ да им заплати, материализиран с писмо от 28.11.17г.,
основан на липсата на влязъл в сила акт, доказващ виновността на водача,
управлявал застрахованото при него мпс.
Пледират по същество за уважаване на
предявените искове и за присъждане на направените в производството разноски по
списъците, представени в с.з. от 16.10.18г. /л.217-л.219/. Развиват съображения
и с писмена защита вх.№30826/22.10.18г.
С подаден в срока по чл.367,ал.1 от ГПК отговор на исковата молба с вх.№3501/02.02.18г. /л.87-л.88/, ответникът е
оспорил предявените искове и по основание и по размер, по съображенията, че :
не е налице установен деликт от страна на водача на застрахованото мпс, а
смъртта на бащата на ищците е настъпила в резултат на случайно деяние; вредата
е съпричинена от пострадалия при принос 75%, тъй като се е движил по пътното
платно, в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи, по посока на движение на
автомобилите, в противоречие с изискванията на ЗДвП, и се е държал неадекватно;
тъй като търсеното от тях обезщетение е прекомерно- пострадалият възрастен
човек, с оглед вида и облеклото му, е бил очевидно изоставен от роднините си,
противно на твърдяните с исковата молба близки отношения на ищците с него; тъй
като лихва от датата на птп той не дължи.
С подадена в срока по чл.372,ал.1 от ГПК допълнителна искова молба с вх.№5674/21.02.18г. /л.94-л.99/ ищците са
оспорили твърдянията на ответника, баща им да е бил изоставен от тях и с
неадекватно поведение по време на птп, както и че е съпричинил птп, и посочения
размер на неговия принос; оспорили са твърдението на ответника, че птп не е
резултат на виновното поведение на застрахования при ответника водач и са
описали в какво конкретно се изразява виновното му поведение, довело до птп,
така, както това са сторили и с исковата молба; признали са, че баща им се е
движил на платното за движение и в посоката на движение на превозните средства,
при забрана на ЗДвП за това, но като са навели във връзка с първия факт
твърдението, че движението му по пътния банкет е било невъзможно, заради
значителното количество сняг, натрупан от снеговалежа и изхвърлен от
снегопочистващите машини на банкета, поради което считат, че приносът му за
настъпване на птп не е по-голям от 20%, с оглед което са оттеглили частично
претенциите си- за разликата между посочените с тази молба обезщетения от по
160 000лв. и първоначално предявените размери от по 200 000лв.
В срока по чл.373,ал.1 от ГПК
допълнителен отговор на искова молба от ответника не е подаден.
Ответникът не пледира по същество,
но с молба вх.№12511/25.04.18г. моли да му се присъдят разноски, като същата
молба се приеме за техен списък пред тази инстанция /виж л.114/. Аналогично
искане е повдигнал и с молба вх.№17649/11.06.18г., постъпила като списък по
чл.80 от ГПК, с приложени към нея доказателства за заплатен адвокатски хонорар
виж л.130/. С молба вх.№18281/15.06.18г., на основание чл.78,ал.5 от ГПК,
повдига възражение за прекомерност на заплатеното от противната страна
възнаграждение за адвокат /л.146/.
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства и повдигнатите от ответника възражения намери, че предявените искове са допустими, а
разгледани по същество са частично основателни, поради което следва да се
уважат до размери от по 120 000лв. за всеки един ищец, и да се отхвърлят
за разликите до претендираните от всеки от тях по 160 000лв., воден от
следните съображения:
І.По допустимостта.
Предявените искове са допустими, тъй
като описаните от ищците обстоятелства, на които исковете им са основани- че са
претърпели вреди, вследствие смъртта на баща им, настъпила при птп, причинено
от застраховано при ответника за риска задължителна застраховка гражданска
отговорност на автомобилистите лице, поради което търсят обезщетение, попадат в
хипотезата на пряк иск срещу застрахователя по чл.432,ал.1 от КЗ, и е спазено
изискването на чл.380,ал.1 във вр. с чл.498,ал.3,предл.второ от КЗ- ищците са
предявили пред ответника застрахователна претенция за плащане на обезщетение
като увредени от това събитие лица, плащането на каквото им е отказано от
ответника, поради липса на представен влязъл в сила акт, доказващ виновността
на водача, управлявал застрахованото мпс /виж в тази връзка от л.66-л.77/.
При наличие на предпоставките,
описани по-горе, за допускане на разглеждането на претенциите по исков ред, за
което съдът е изложил мотиви още с първия си акт след образуване на делото-
Определение №15/04.01.18г. /л.82/, както и защото спор относно допустимостта на
исковете не е бил повдиган и от ответника, съдът намира за ненуждо да коментира
и/или да взема становище по доводите, изложени с р.ІІ, т.11-т.16 от писмената
защита на ищците относно естеството на рекламационното производство,
изискванията, които го уреждат, и съставлява ли направеният от застрахователя
отказ да им изплати обезщетение в рекламационното производство, поради
причините, които им е посочил, недобросъвестно негово поведение, в отклонение
от забранителната разпоредба на чл.106,ал.5 от КЗ, или не.
ІІ.По основателността.
По
исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени вреди.
1.Предявените искове са основателни,
тъй като се установиха в процеса предвидените от закона предпоставки за
реализиране отговорността на ответника, в качеството му на застраховател, към
ищците, като увредени лица от застраховано за риска задължителна застраховка
„гражданска отговорност“ при ответника лице, чрез пряк иск по чл.432,ал.1 във
вр. с чл.477 и следв. от КЗ, а именно:
1.1.Ищците С.Е., Р.Е. и О.Е. са
синове на починалия като вдовец на ***., в гр.***, А.С.Е. /виж удостоверение за
наследници на л.27/.
1.2. При завеждане на делото на
28.12.17г., все още се е водело досъдебно производство относно птп, вследствие
което ищците твърдят да е настъпила смъртта на баща им, но в хода на процеса
наказателното производство по нохд №2507/2017г. на ПОС е приключило с влязла в
сила на 11.07.18г. присъда №43/30.04.18г., с която Г.Я.Л.ЕГН **********, е
признат за виновен в това, че на *** в гр.***, на *** при управление на лек
автомобил „***“, с рег.№РВ ****АР, като е нарушил правилата за движение, е
причинил по непредпазливост смъртта на А.С.Е., ЕГН **********, което деяние
съставлява престъпление по чл.343,ал.1,б.“в“, вр. с чл.342,ал.1, вр. чл.55,ал.1
от НК, за което му е наложено наказание по НК.
С оглед горното и за разлика от
приетия по делото доклад, с който в тежест на ищците е било поставено
установяването на твърденията им, че смъртта на баща им е настъпила вследствие
на птп, виновно причинено от водача на описания от тях автомобил, при
настъпилите в хода на процеса факти от значение за спорното право, на основание
чл.300, във вр. с чл.377, във вр. с чл.235,ал.3 от ГПК, този състав, пред който
се разглеждат гражданските последици от престъпното деяние на Г.Л., е длъжен да
зачете влязлата в сила присъда по наказателното дело относно това, извършено ли
е деянието, неговата противоправност и виновността на дееца.
С това зачитане и без да е необходим
коментар на приетото заключение по допуснатата по делото комплексна съдебно
медицинска и автотехническа експертиза, макар и тя да е установила вина на
водача за причиняване на птп, следва да се смята решен и очерталия се като
основен спорен между страните въпрос, има ли водачът на мпс вина за причиняване
на птп и на смъртта на бащата на ищците, наличието на които релевантни предпоставки
ответникът е оспорил и отрекъл с отговора си /виж заверения препис от присъдата
с мотивите на л.210-л.216, с който, макар и представен в с.з. от 16.10.18г.,
съдът е счел, че ответникът е запознат, доколкото още за с.з. от 19.06.18г.,
ищците са представили препис от мотивите към присъдата, молбата им за оттегляне
на подадената срещу присъдата жалба и определението на ПАС за прекратяване на
производството по внохд №351/2018г., образувано по тази жалба и те са приети от
съда като доказателства по делото /виж л.133-л.144, л.149 и протокола от с.з.
на л.150-л.154/.
При наличието на влязла в сила
присъда относно деянието на Г.Л., във връзка с птп от *** при което е погинал
А. Е., съдът не намира за необходимо да обосновава подробно в какво се изразява
противоправното поведение на водача на
автомобила, на което са посветени доводите, развити с постъпилата по делото
писмена защита на ищците, в р.V- Нарушение на правилата на движение от водача
на автомобила, причинил птп.
1.3. Ищците преживели тежко смъртта
на баща си, с когото били в много добри отношения, като от тях О. и С. живеели
в една и съща къща с баща си и се грижели за него, а брат им Р., който работел
в ****, постоянно поддържал семейството си и ги подпомагал с парични средства.
С. вдигнал кръвно от случилото се с баща му, а О. и Р., които са със захарна
болест, вдигнали захарта. На летището, когато пристигнал след като разбрал за
случилото се с баща му, Р. плакал и му прилошало /виж показанията на св.Я. и
св. О.в с.з. от 19.06.18г-л.152гръб-л.154лице/.
Със събраните гласни доказателства, установили
наличие на запазена близка връзка между ищците и починалия вследствие на птп
техен баща, и тъй като е общоизвестно, че смъртта на родител е едно от
най-стресиращите житейски събития, съдът намира, че ищците са установили
претърпени неимуществени вреди, в пряка причинна връзка с вредоносното деяние
на Г.Л., довело до смъртта на баща им А. Е..
На установяването на тази релевантна
за основателността на исковете им предпоставка е посветен р.VІ от писмената
защита, в който са развити и доводи относно интензивността и силата на
страданията им, които съдът ще обсъди по-долу с това решение, във връзка с
възражението на ответника за прекомерност на претендираните обезщетения, с
оглед принципа на справедливост.
1.4.Ответникът не е оспорвал изрично
нито отказвайки на ищците да им заплати обезщетение по предявената
застрахователна претенция, нито с отговора на исковата молба, наличието на
предпоставките, обуславящи надлежната му пасивна материална легитимация по
предявените искове, а именно, че той е застраховател за риска задължителна
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите на л.а. „***“ с рег.№ РВ
****АР, по валидно сключен и действащ към ***застрахователен договор. Доколкото
не е и признал тези релевантни факти изрично, съдът ги е поставил в
доказателствена тежест на ищците с приетия доклад, и е оставил без уважение
искането на ищците да ги приеме с доклада по делото за безспорни между страните
и като такива, за ненуждаещи се от доказване.
За установяване наличието на валидно
застрахователно правоотношение за този риск по отношение на мпс с рег.№ РВ
****АР и покритието му към ***от ответника в производството, ищците са
представили разпечатка от данните в поддържания от ГФ на основание чл.503,ал.8
от КЗ публичен регистър на представителите за
уреждане на претенции, определени от застрахователите, които са получили лиценз
за застраховане по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, видно от която, към дата ***., рискът по задължителна
гражданска отговорност за посоченото мпс е бил застрахован при ответното
дружество, по полица BG/02/***, със срок на покритие от ****. /виж л.26/. Същата полица е
описана и като представена от водача в съставения на ***констативен протокол за
птп с пострадали лица /виж л.28/. Отделно от това, при вменено на ответника по
реда на чл.190,ал.1 от ГПК в с.з. от 19.06.18г. задължение да представи
описаната полица най-късно в следващото по делото с.з., при връчено му надлежно
съобщение за това вменено му задължение на 05.07.18 /л.157/ не е представил
документа в насроченото в с.з от 19.06.18г. и проведеното на 16.10.18г.
следващо съдебно заседание.
Затова и на
основание чл.161 от ГПК, съдът намира, че фактите, за които ответникът е създал
пречка да се съберат допуснати на ищците в тази насока писмени доказателства,
относими към ангажиране на отговорността му, следва да се считат за установени
от тях в производството, каквито са и развитите от тях с р.ІІІ от писмената им
защита доводи, и е намерил по повод постъпилата за с.з. на 16.10.18г. и
докладвана в същото молба вх.№22256/19.07.18г. на ответника /л.208/, че
необходимостта от представяне по делото на изисканите от него документ и
преписки е ясно обоснована от ищците и с оглед доклада по делото, тъй че липсва
необходимост да му се дава допълнителна яснота за причините, налагащи
събирането им в производството.
Фактът дали
осъденият за причиняване на птп от ***при управление на лек автомобил „***“ с
рег.№ РВ ****АР Г.Л. е и собственик на същия автомобил, макар и да е закрепен в
съставения констативен протокол за птп с пострадали лица /л.28-л.29/ и в
мотивите на постановената по наказателното дело присъда /л.211гръб, абзац
последен/, но без нито един от тези два акта да има ангажираща този състав сила
по отношение факта на собственост върху автомобила, както смятат ищците с р.ІV от писмената си защита, няма и
решаващо правно значение за спора, доколкото обект на застрахователно покритие
по задължителната застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите е гражданската
отговорност на застрахованите физически лица за причинените от тях на трети
лица неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на
моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят съгласно
българското законодателство или законодателството на държавата, в която е
настъпила вредата /чл.477,ал.1 от КЗ/, а по смисъла на КЗ, по задължителната
застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани
са не само собственикът, но и ползвателят и държателят на моторното превозно
средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и
всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването
на моторното превозно средство на законно основание, без да е необходимо
водачът да притежава изрично писмено пълномощно от лицата по изречение първо за
управлението или ползването на моторното превозно средство /чл.477,ал.2 от КЗ/.
Поради горното,
достатъчно за ангажиране отговорността на ответника, като застраховател по
описаната вече полица, е установеното категорично с влязлата в сила присъда
обстоятелство, че лек автомобил „***“ рег.№ РВ ****АР е бил при птп управляван
от Г.Л., който е причинил това птп, с което е установено и качеството му на
застраховано при ответника лице по смисъла на цитираната разпоредба.
Въз основа на
горните установени от ищците в производството факти може да се заключи, че
исковете им са основателни, защото са установили, че са трети лица, претърпели
неимуществени вреди, свързани с притежаването и използването на мпс от
застраховано при ответното дружество лице, за които вреди застрахованият
отговаря съгласно българското законодателство, като пряк причинител на деликт
/чл.45 от ЗЗД/, което дава право по чл.432,ал.1 от КЗ на ищците, като увредени
по смисъла на чл.478,ал.2 от КЗ, да искат обезщетение за претърпените вреди
пряко от застрахователя, включително по съдебен ред, след като са изчерпили
възможността да получат таково в производството по образуваните по
застрахователните им претенции от ответника
преписки по щети, в което ответникът им е отказал плащане на такова
обезщетение.
2. Възражението на ответника за прекомерност с
оглед принципа за справедливост е основателно, тъй че съдът определи за
справедлив в случая размер на обезщетението от по 150 000лв., а
възражението на ответника за съпричиняване на птп от пострадалия в обем от 75%
остана недоказано по отношение на този обем, тъй че съпричиняването се прие от
съда в обем от 20%, както са го признали ищците, при следните конкретни
съображения:
2.1.По възражението за
прекомерност на търсените от ищците обезщетения, с оглед принципа на
справедливост.
Възражението е
основателно, макар и не поради обстоятелствата, на които ответникът го е
основал, тъй като същите се опровергаха от събраните по делото доказателства,
като справедливият според съда да обезщети ищците за загубата им в този случай
размер е такъв от 150 000лв., за разлика от соченият от тях такъв от
200 000лв.
Както със сигурност и на
двете страни в спора е известно, с оглед подробните доводи на ищците в
писмената им защита в частта на р.Х, а на ответника- предвид многобройните
съдебни дела, свързани с провеждани срещу застраховател преки искове на
увредени, съдебната практика по приложението на чл.52 от ЗЗД е така обилна и
дългогодишна, че едва ли е нужно съдът да проследява подробно основополагащите
нейни положения, каквито са изискването за пълно възмездяване на пострадалите
лица, при съобразяване на конкретната обществено- икономическа обстановка в
страната, без да се влиза в противоречие с принципа за недопускане на
неоснователно обогатяване и като се изследва задълбочено спецификата на всеки
конкретен случай, при установените относими при тази преценка критерии.
Ето защо съдът пристъпва
направо към излагане на конкретните съображения, водили го при определяне на
справедливия в този случай размер на обезщетението и към даване на отговор защо
не смята за сходни и подходящи като база за сравнение относно справедливия
размер на обезщетението случаите, на които ищците се позовават в т.71-т.73 от
писмената им защита.
Ответникът е твърдял, че
починалият е бил изоставен от роднините си и за него очевидно не е била
полагана грижа, тъй като е бил без връхна дреха в студено и влажно време,
неподдържан, във видимо окаяно състояние и се е държал неадекватно, като човек
с психични проблеми или силно повлиян от алкохол.
От данните в протокола за
оглед на местопроизшествие е наистина видно, че макар и посред зима, покойният
е бил без връхна дреха и само по фанела /л.31/, а с приетото по делото
заключение на комплексната експертиза се установи, че той наистина е бил
неадекватен към датата на птп, но не се установи това да е така, защото е бил
изоставен от близките си. Напротив, св.Я. е дал убедителни показания за това,
че той и ищецът С.Е. са закарали А. Е. в болница, когато му прилошало, че и
той, и двамата синове на покойния- С. и О., на следващия ден са ходили отново
до болницата, за да го видят, както и са ходили заедно да го търсят из град
***, в околностите на болницата, когато оттам се обадили да кажат, че А. Е.
отсъства от лечебното заведение. И св.Я. и св. О.са дали показания и за това,
че ищците и баща им били едно задружно семейство, като С. и О. са живели в една
къща с баща си в с.***, а брат им Р., който работел в ****, ги подпомагал
финансово. Що се касае до неадекватното поведение на покойния, за същото се
установи, че към момента на птп той най-вероятно е бил с остро разстройство на
психиката, вследствие кислородна недостатъчност на мозъка, причинена от
обширния пресен миокарден инфаркт и/или от интоксикация от понесената коронарна
интервенция.
Т.е, макар и фактическите
твърдения, на които ответникът е основал възражението си за прекомерност на
търсените от ищците обезщетения да са установени, доказа се едновременно с
тяхното установяване, че причината и за окаяния вид на покойния към момента на
птп, и за неадекватното негово поведение, не е изоставянето му от близките, а
съвсем различна- рязко влошеното му два дни преди птп здравословно състояние, наложило
хоспитализация и инвазивна интервенция.
Затова и защото
действителните отношения на покойния със синовете му, извън простия факт на
най- близко по степен родство /родител и деца/, са такива на близост и взаимна
подкрепа, установеното не дава основание на съда да смята, че поради
изтъкнатите от ответника причини, посоченото от тях като справедливо
обезщетение от по 200 000лв. е прекомерно, с оглед принципа на справедливост.
До извода за такава
прекомерност съдът стигна, воден от фактите, че:
Бащата на ищците е починал
през януари 2017г., на възраст **години, при отчетена от НСИ средна
продължителност на живота на лицата от мъжкия пол в РБ, за периода
2015г.-2017г., от 71.26год.- т.е като е надхвърлил с почти *** години
средностатистическата възраст, до която мъжете в България обичайно живеят, тъй
че неговата смърт, в житейски план, би трябвало да е едно очаквано от синовете
му събитие. За разлика от казуса, гледан от този съд, починалите лица от
делата, описани с писмената защита, са съответно на 24, на 45 и на 56 години-
далеч от старческата възраст.
Към датата на смъртта на
баща им, самите ищци са били мъже в своята зрялост- съответно на **, ** и
**години, на която възраст се очаква да са подготвени да следват своя собствен
път в живота, без особени очаквания към баща им, и да приемат загубите, които
той им поднася по-лесно, отколкото малолетните деца, каквито са две от
увредените лица в посочените за сравними от тях случаи /по т.71 и по т.72/, или
в сравнение с майката на починалия на **год., за която е посочено, че преживява
тази загуба изключително тежко, тъй като междувременно е загубила и съпруг, и
още едно дете /по т.71/.
При тези изтъкнати по-горе
разлики в сравняваните случаи, при които САС е приел и определил като
справедлив да обезщети майката, загубила **год. си син, след понесена загуба на
съпруг и друго дете, както и малолетното дете, оставено от същия починал баща,
със суми от по 200 000лв., обяснимо е защо този състав, в настоящия случай
смята, че при смърт на лице, което е на **години, на оставените от него в зряла
възраст при смъртта му синове, съответно на **, ** и **години, се следва като
справедливо за загубата им обезщетение в по-нисък размер и конкретно- от
150 000лв.
В подкрепа на извода на
съда за избрания в случая за подходящ размер от 150 000лв., са и фактите
от сравнявания случай по т.73, в който, на пълнолетните деца от 28 и 25години,
каквито са и ищците по това дело, и въпреки че починалият родител там е на все
още средните 56години, а не в старческа възраст, е определено като справедливо
обезщетение от по 150 000лв.
Извън горното, към датата
на смъртта си, освен че е бил в преклонна възраст, А. Е. е бил и със сериозни
здравословни проблеми, проявили се непосредствено преди състоялото се птп, като
от приетото заключение е видно, че при постъпването му в болница на 12.01.17г.
по повод сърдечна криза, са били диагностицирани като основни заболявания
исхемична болест на сърцето, остър коронарен синдром, преден остър миокарден
инфаркт и като придружаващи заболявания артериална хипертония ІІІ степен,
застойна сърдечна недостатъчност-ІІІ функционален клас и дислипидемия, във
връзка с което състояние, на 13.01.17г. е извършена перкутанна коронарография и
след диагностициране при нея на триклонова коронарна болест са поставени три стента
/виж на л.180- първите четири абзаца/.
Тези обстоятелства са били
известни най- малко на синовете му О. и С., които, според събраните гласни
доказателства, са го отвели в болница и следили състоянието му там в дните
12-13.01.17г., преди да се отклони самоволно от стационара, при което, макар
смъртта, настъпила при птп на ***да е била непредвидено събитие, тежкото
здравословно състояние на баща им от предходните дни би следвало логично да ги
постави в очакване и за възможен евентуален неблагоприятен за живота му изход,
с оглед което краят му, настъпил при птп, да не е така стресиращ, както в
случаи, при които само и единствено внезапното и непредвидено състояване на птп
слага такъв край, като в това отношение в посочените от ищците с писмената
защита дела липсват факти, които биха могли да се използват за сравнение. Това
конкретно обстоятелство се прецени от съда като водещо до определяне на
обезщетение в по-нисък размер от случаи, в които с птп е прекъснат внезапно
животът на близък роднина, който е здрав и няма никакви здравословни проблеми,
при проявление и развитие на които е възможен неблагоприятен изход, включително
смърт, когато следва да се оценят обстоятелствата, при които е настъпила
смъртта.
По отношение степента и
интензивността на претърпените от ищците във връзка със загубата на баща им
неимуществени вреди, съдът не откри в събраните гласни доказателства опора за
обосноваване на извода, че се касае до причинена им изключително тежка
емоционална и психическа травма, понасяни от тях изключително тежки душевни
болки и страдания, за изключително сериозно отражение на невъзвратимата им
загуба, каквито се сочат в т.45, т.46 и т.47 от писмената им защита.
Да, смъртта е наистина
невъзвратима загуба, а когато се касае до смърт на родител, едно от признатите
от психологическата наука като най- тежко в психо-емоционален план житейско
събитие, но дадените от свидетелите в този случай показания са твърде пестеливи
и не съдържат нищо казано, което да обоснове извод, че преживяванията на ищците
по повод смъртта на баща им са били със сила, интензивност и продължителност,
надхвърлящи обичайно търпените по такъв повод, тъй че по този критерий съдът не
намира основание за нарочно завишаване на следващото се на ищците обезщетение,
при определяне на справедливия му размер.
И накрая, във връзка с
необходимостта при преценката за справедливия размер съдът да вземе предвид и
конкретните обществено –икономически условия, и в отговор на доводите по т.66 и
т.74 от писмената защита на ищците, съдът отчете, че:
Действително случаите на
сравнение, сочени от ищците в т.71-т.73 от писмената им защита, касаят
застрахователни събития, настъпили в периода 2012г.-2014г., но съдебните
актове, с които е определено обезщетение за неимуществени вреди, претърпени по
повод смърт, на увредени, които са майка на починалия, малолетни и/или
пълнолетни деца на починалия и съжителстващи на семейни начала с починалия
лица, са постановени през 2016г. и 2017г., т.е.- по време следващо 3-4 години
момента на претърпяното увреждане /на птп. В рамките на това време са настъпили
промени в нормативната уредба относно лимитите на отговорност по задължителната
застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, ползвани в съдебната
практика като ориентир относно конкретните икономически условия, и докато
чл.266,т.1 от КЗ/отм/, в сила от 11.06.12г., е предвиждал две различни нива на
минимални застрахователни суми в случаи на неимуществени вреди вследствие на
смърт, с оглед броя на пострадалите за всяко събитие лица- едно или 2 или
повече пострадали лица, с лимити от съответно 2 000 000лв. и
10 000 000лв., чл.492, т.1 от КЗ, в сила от 0.01.16г., е предвидил
еднакъв размер на минималната застрахователна сума в тези случаи, без оглед
броя на пострадалите за всяко събитие лица от 10 000 000лв. Затова и
съдилищата в сравнимите случаи, на които ищците са се позовали с писмената си
защита, са отчели наличието на такава промяна като ориентир, налагащ завишаване
на размера на обезщетенията при преценката за неговата справедливост. В
конкретния случай обаче, застрахователното събитие, при което бащата на ищците
е починал, се е състояло при действие на КЗ, в сила от 01.01.16г., по време на
което и до датата на приключване на устните състезания по делото -19.10.18г. от
този състав, промяна на лимитите на отговорност на застрахователя, които да
обосноват необходимост от определяне на обезщетение в по-висок размера, не е
извършвано, нито са налице събрани по делото данни за влошаване междувременно
на икономическата ситуация в страната, което да бъде отчетено, тъй че правото
на ищците да получат пълно и адекватно обезщетение за претърпените от тях
неимуществени вреди да не бъде злепоставено.
При тези конкретни
съображения, взети предвид в тяхната съвкупност, съдът счете, че справедлив да
обезщети ищците за претърпените от тях неимуществени вреди е размер на
обезщетение от 150 000лв., противно на соченото от тях като справедливо
такова от 200 000лв., и затова намери, че и възражението на ответника за
прекомерност на търсеното обезщетение, с оглед принципа на справедливост, е
основателно.
2.2. По възражението на
ответника за съпричиняване от птп от пострадалия.
Доколкото ищците са
признали с подадената допълнителна искова молба съпричиняване на птп от А. Е.,
спорът на страните е на практика не за факта на съпричиняването, а за обема му,
като ищците считат, че приносът е такъв от 20%, а ответникът- от 75% .
Установяването на фактите,
на които ответникът е основал това възражение, е поставено с приетия доклад в
негова тежест, тъй като ще черпи от това благоприятни последици, доколкото
чл.51,ал.2 от ЗЗД постановява, че обезщетението може да се намали, когато
увреденият е допринесъл за настъпването на вредите.
Фактите, на които
ответникът е основал възражението си, са, че А. Е. се е движел по пътното
платно, по посока на движение на автомобилите, в нарушение на правилата за
движение на ЗДвП, в тъмната част на денонощието, облечен с тъмни дрехи и като
се е държал неадекватно, с което сам се е поставил в риск да пострада, превишен
спрямо нормалния, който риск е бил реализиран.
Във връзка с тях ищците са
навели, че баща им се е движел по пътното платно, доколкото в участъка от пътя,
в който се е състояло птп, няма тротоари, а пътният банкет е бил затрупан от
сняг.
Твърденията и на двете
страни, свързани с възражението за съпричиняване, са установени в процеса,
като:
Птп се е състояло в
тъмната част на денонощието– около 21.25ч., през нощта, при намалена видимост,
на изкуствена светлина- автомобилни фарове, и намереният на земята след
състояването му труп на лице от мъжки пол е бил с черен панталон, тъмни чорапи
и тъмно сива фанела /виж: констативен протокол за птп на л.28-л.29, протокол за оглед на местопроизшествие на
л.30-л.31; т.14 от заключението на допуснатата по делото експертиза-л.197-л.198/,
9/.
Към момента на птп, А. Е. е бил
на платното за движение, пред лекия автомобил, управляван от Г.Л., с гръб към
него, и ударът е настъпил върху източната лента на платното за движение в
конфликтна точка, която се намира приблизително на около 0.8-1.3м. западно от
източната граница на това платно, като на мястото на птп и в зоната на
настъпилото местопроизшествие няма тротоари, а е наличен само пътен банкет, в източната част на
пътното платно, при съобразяване на посоките, приети в съставения
протокол за оглед на местопроизшествие, същи и с посоките, приети от вещите лица при изготвяне на
заключението, но
като този
банкет е бил към датата на птп недостъпен, поради натрупан на пътното платно
сняг /виж
: т.5, т.10, т.12, т.13
и т.17 от заключението -л.196-л.200; показанията на св.Я. и св. О.в с.з. от
19.06.18г./.
Движейки
се по този начин, А. Е., като пешеходец по смисъла на чл.107 от ЗДвП, не е
изпълнил предпоставките на предвиденото от чл.108,ал.2,т.1 изключение от
правилото на чл.108,ал.1 от ЗДвП, задължаващ пешеходците да се движат по
тротоара или банкета на пътното платно, което изключение им дава възможност
тогава, когато няма тротоар или банкет, или е невъзможно те да бъдат
използвани, да се движат по платното за движение, но противоположно на посоката
на движение на пътните превозни средства и по възможност най- близо до лявата
му граница, като се установи, че се е движел в посоката на движение на ппс, на
разстояние навътре от границата му.
Съдебната
практика по приложение на чл.51,ал.2 от ЗЗД е обаче безпротиворечива, че за целите
на преценката налично ли е съпричиняване от пострадалия, важен е не фактът на
нарушаване на правилата, сам по себе си, който твърдян от ответника факт в
случая се установи, а доколко неговото осъществяване е реално допринесло за
състояване на птп.
По този
основен въпрос, решаващ и за спорния между страните обем на съпричиняване на
птп от пострадалия А. Е., приетото по
делото заключение е дало отговорите, че : една от причините за птп е, че А. Е.
е бил на платното за движение, пред лекия автомобил, на място, по начин и в
момент, когато това не е било безопасно /т.11-л.198/; че ако пешеходецът се
движеше не по пътния банкет, а в лявата част на платното за движение, в лентата
за срещуположната посока на движение на автомобила, удар не би настъпил, поради
липса на създадена конфликтна точка /т.18-л.200/; ако пешеходецът се беше
движил по банкета, в дясната част на пътното платно, по посока на движение на
автомобила, удар пак не би настъпил, поради липса на създадена конфликтна точка
/т.19-л.200/; че не може да се даде категоричен и конкретен отговор можел ли е
пешеходецът при описания механизъм на състояване на птп да го избегне, тъй като
липсват данни, въз основа които да бъде категоризирана степента му на
неадекватност, наличието на която е сигурно, тъй че да се даде и отговор на
въпросите бил ли е той в състояние да възприеме приближаващия го автомобил,
след осветяването му от неговите фарове, както и да предприеме адекватни
действия по промяна на траекторията и/или скоростта си на движение, тъй че да
се отмести от пътното платно и да пропусне автомобила /виж: т.14-л.199,
т.20-л.200-л.201/.
При тези
установени с приетото заключение факти съдът счита, че възражението на
ответника за съпричиняване от пострадалия в обем от 75% е останало недоказано,
защото: отговорът по т.11 касае самото съпричиняване от пострадалия, което
ищците са признали с допълнителната си искова молба, но не съдържа никакви
данни, от които може да се съди за конкретния принос на пострадалия за
състояване на птп; отговорите по т.18 и т.19 категорично отричат възможност за
състояване на птп, ако пешеходецът беше спазил правилата за движение, но са
хипотетични за случая, в който отговор на въпроса за приноса се търси с оглед
мястото, на което пешеходецът реално се е намирал към момента на птп, а не с
оглед други места на платното за движение, на които конфликтна точка между него
и причинилия птп лек автомобил не би изобщо имало; само отговорите на т.14 и
т.20 биха могли да изяснят обема на приноса на всеки от двамата участници в
птп, но те са лишени от конкретност в тази насока.
Затова и
съдът приема, че приносът на пешеходеца за птп е 20%, такъв, какъвто ищците са
го признали в допълнителната си искова молба, и който, като обем, обичайно се приема
от съдебната практика в случаи на пострадали при птп пешеходци, с оглед
обстоятелството, че законът ги е признал за уязвими участници в движението, по
отношение на които е създал и нарочно задължение към водачите на ппс, да бъдат
внимателни с тях /чл.5,ал.2,т.1 от ЗДвП/.
При
извода на съда за принос от 20% на пострадалия за състоялото се птп, на
основание чл.51,ал.2 от ЗЗД, отговорността на ответника следва да се намали,
тъй че вместо приетото за справедливо в случая обезщетение от по
150 000лв., на ищците да се присъди такова от по 120 000лв.
При тези
съображения съдът намери, че макар и основателни, предявените от ищците искове
следва да бъдат уважени частично- до размер от по 120 000лв., а за
разликата до претендираните от по 160 000лв. следва да се отхвърлят, при
уважено възражение на ответника за прекомерност на търсеното обезщетение с
оглед принципа на справедливост, и при недоказано от ответника възражение за
съпричиняване в обем, по голям от признатия от ищците от 20%.
По претенциите на ищците за присъждане на лихва за забава върху
търсеното от тях обезщетение.
Това искане на ищците е основателно, но за времето
от 20.03.17г., а не от 17.03.17г., както търсят присъждането на законна лихва.
В покритието от
застрахователя на отговорността на застрахования по задължителна застраховка
гражданска отговорност на автомобилистите
за причинени на трети лица вреди, се включват и лихвите за забава,
когато застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице, считано
от по-ранната от двете дати- на уведомяване на застрахователя от застрахованото
лице за настъпване на застрахователното събитие или от датата на предявяване на
претенцията на увреденото лице /чл.493,ал.1,т.5 във вр. с чл.429,ал.2,т.2, във
вр. с чл.429,ал.3 от КЗ/.
Застрахованият отговаря в
случая пред увредените лица за плащане на лихва за забава върху обезщетенията
за неимуществени вреди, които им се следват, на основание чл.86,ал.1 във вр. с
чл.84,ал.3 от ЗЗД.
С отговора си ответникът е
оспорил претенцията за лихва от датата на птп, както е била първоначално
предявена, позовавайки се на цитираните по-горе от съда разпоредби, в която
връзка, с допълнителната искова молба ищците са я изменили, претендирайки
присъждането не от ***.- датата на птп, а от ***., когато са предявили
претенцията си за плащане пред застрахователя.
Тъй като в изпратените от
застрахователя до ищците във връзка със застрахователната им претенция писма от
07.04.17г. /виж л.68 и л.69/ липсват данни относно датата на образуваните по
нея две преписки по щета, а съдът е поставил в тежест на ищците да установят
във връзка с искането за присъждане на лихва коя е по-ранната от двете дати по
чл.429,ал.3 от КЗ, те са поискали за установяване на същите обстоятелства да се
вмени в задължение на ответника представянето на пълните преписки по тези щети,
което вменено му задължение ответникът не е изпълнил, предупреден за
последиците от неизпълнението му /виж определение на л.152 и съобщение на
л.157/.
По този начин, по делото
не са събрани данни относно това дали застрахованото лице е изпълнило към
застрахователя задължението да го уведоми за настъпване на застрахователното
събитие и на коя дата, при създадени за това пречки от ответника, и са събрани
данни единствено за това, че изпратената по пощата с обратна разписка
застрахователна претенция на ищците от *** е получена от адресата на 20.03.17г.
/виж л.66-лице и гръб/.
При тези данни, съдът
намери, че законна лихва върху обезщетенията за неимуществени вреди следва да
се присъди от 20.03.17г., а за периода 17.03.17г.-19.03.17г.вкл. искането за
присъждането и следва да се отхвърли, защото, макар формулировката на
чл.429,ал.3 от КЗ наистина да говори за датата на предявяване на
застрахователната претенция, ясният и разум и пълният и прочит не оставят никакво
съмнение, че датата на предявяване на претенцията не е тази, която увредените
сочат върху претенцията, а датата, на която претенцията им е достигнала до
знанието на застрахователя.
В частта за разноските.
За присъждане на разноски претендират както
ищците, така и ответника, по представени от тях списъци /виж съответно:
л.217-л.219; л. 114, л.130/, като ответникът е повдигнал и възражение за
прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско възнаграждение /л.146/.
С частично уважаване-до
размер от по 120 000лв. и частичното отхвърляне- за сумите от по
40 000лв. на исковете, предявени като такива за суми от по
160 000лв., на основание чл.78,ал.1 и ал.3 от ГПК, на ищците се следват
разноски по съразмерност с уважената, а на ответника- по съразмерност с
отхвърлената част от исковете.
Ищците не са направили
разноски в производството, започнато при липса на влязла в сила присъда относно
птп, при което баща им е загинал, и в което са били освободени от внос на такси
и разноски, на основание чл.83,ал.2 от ГПК /виж Определение №15/04.01.18г. на
л.82/, като във връзка с формулираните от тях задачи към допуснатата по делото
комплексна експертиза, на основание чл.83,ал.3 от ГПК, от бюджета на съда, на
вещите лица А. и С. са били определени и изплатени възнаграждения в размер на
общо 450лв. /виж Определение №589/30.03.18г. на л.103-л.105 и определение в
с.з. от 16.10.18г. на л.221гръб/.
При тези данни, на
основание чл.78,ал.6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС, сумите от:
14 400лв., съставляваща общата сума на следващата се държавна такса от 4%
върху цената на всеки от трите уважени иска за обезщетение, върху присъдената
от съда негова сума от по 120 000лв. за всеки ищец: 450лв.- заплатени на
вещите лица от бюджета на съда възнаграждения за даване отговор на задачи,
поставени от ищците, към допуснатата по делото комплексна експертиза.
Разноските, които ищците
претендират по представените списъци, са възнаграждения от по 5330лв., които
съдът да присъди на адв.А., в хипотезата на чл.38,ал.2 от ЗА, за осъщественото
тяхно безплатно процесуално представителство по делото, в качеството им на
материално затруднени лица /виж списъците на л.217-л.219/.
Ищците са били
представлявани в процеса от адв.А. и тяхното процесуално представителство е
реализирано безплатно, като такова на материално затруднени лица, видно от
приложените още с исковата молба договори за правна защита и съдействие /виж
л.12-л.14/, тъй че за прекомерност на заплатено от тях на адвоката им
възнаграждение по смисъла на чл.78,ал.5 от ГПК, каквото възражение ответникът е
повдигнал, не може да се говори.
Адвокатът може да оказва
безплатна помощ на материално затруднени лица, като в този случай, ако в
производството насрещната страна е осъдена за разноски, той има право на
адвокатско възнаграждение, което съдът определя в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по по чл.36,ал.2 от ЗА и осъжда другата страна да го
заплати /чл.38,ал.2 във вр. с ал.1, т.2 от ЗА/.
В този случай, ответникът
дължи на ищците разноски по съразмерност с уважената част от исковете им,
поради което и адв.А., който ги е представлявал безплатно в производството, има
право да иска да му се присъди възнаграждение от съда, за осъщественото тяхно
процесуално представителство.
Така, в хипотезата на
чл.7,ал.2,т.5 от Нар.№1/04г., съобразно уважената част от иска от
120 000лв. за всеки ищец, минималното адвокатско възнаграждение, което се
следва, възлиза на 3930лв. /3530лв. + 2% върху горницата от 20000лв. над
100000лв./, а за тримата ищци- на 11 790лв.
Ответникът е установил в
процеса направата на разноски от : 300лв.- внесен хонорар за вещи лица по
допуснатата експертиза /л.113/, съставляващи разноските по списъка на л.114;
Що се касае до заплатения
адвокатски хонорар, със списъка на л.130 ответникът претендира такъв от
48000лв., като сочи, че това е сумата му с ДДС, от която 3000лв. са удържани
като авансов данък, и отпращайки съда към интернет страници, на които са
достъпни данни от публични регистри относно регистрираните по ЗДДС лица.
Видно от договора за
правна защита и съдействие, сключен между ответника и адв.М.Г.на 16.01.18г.
/л.129/, същите са уговорили за процесуално представителство по това дело
възнаграждение от 40 000лв., без ДДС, платимо по банков път /л.129/, а от
платежното нареждане от 08.06.18г. личи, че ответникът е превел на адв.Г.по
д.№1/18г. на ПОС, 22 състав, 45 000лв. /л.131/.
Разпоредбата на пар.2а от
ДР на Нар.№1/04г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
наистина гласи, че за регистрираните по ЗДДС адвокати, дължимият ДДС се
начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита неразделна част от
дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно
разпоредбите на ЗДДС, но когато става дума за преценката на реално направените
от страната разноски и тя сочи, че част от тях съставляват начислен ДДС в полза
на адвокат, регистриран по ЗДДС, същата следва според съда да установи пред
него последното свое твърдение.
В случая, използвайки
информацията относно публично известни данни, посочена му от ответника в
списъка на л.130, и конкретно
официалната интернет страница на НАП, в частта за свободен достъп за
справки относно регистрираните по ЗДДС лица, съдът установи, че пълният им
списък, към датата на проверката-26.10.18г., възлиза на 451 170 регистрирани лица, без същите да
са подредени по азбучен ред и списъкът да е отделен за фирми и за физически
лица, както и при липса на техническа възможност за извършване на бързо търсене
в него по име, а при близо едночасовото му разлистване не срещна в списъка
името на М.И.Г., като регистрирано по ЗДДС лице.
Ето защо, съдът счете, че
като направени от ответника в процеса разноски за адвокатско възнаграждение
следва да се зачете сумата от 40000лв.-уговорено по сключения договор за правна
защита и съдействие възнаграждение, без ДДС, заплатено по банков път, като част
от сумата от 45000лв. по приложеното платежно нареждане, а не търсената по
списъка от ответника като разноски за адвокатски хонорар сума от 48000лв.
Към датата на
постановяване на решението, в канцеларията на съда не е върнато съобщението,
изпратено до ответника във връзка с взето в с.з. от 16.10.18г. определение,
вменяващо му задължение да внесе увеличение от 150лв., по 75лв. за всяко от
двете вещи лица, на определения от съда първоначален депозит, нито това
увеличение е внесено.
С оглед казаното, при
установени като направени от ответника в производството разноски от общо
40 300лв. за защита по трите предявени срещу него активно субективно
съединени иска, съразмерно с отхвърлената част от 120 000лв. общо за трите
иска /по 40000лв. за всеки/, на ответника се следват разноски от общо
10 075лв., или по равно от по 3358.33лв., платими от всеки от тримата
ищци.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Осъжда ЗД
„Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, в качеството му на застраховател за риска
гражданска отговорност на автомобилистите за л.а. „***“, с рег.№ РВ ****АР, по
силата на застрахователна полица №02/***, със срок на действие ****., във връзка с птп, за което, с влязла в сила на
11.07.18г. присъда №43/30.04.18г. по нохд
№2507/2017г. на ПОС,
Г.Я.Л.ЕГН **********, е признат за виновен в това, че на ***., в гр.***, на ул.“***, при управление на лек автомобил
„***“, с рег.№РВ ****АР, като е нарушил правилата за движение, е причинил по
непредпазливост смъртта на А.С.Е., ЕГН **********, да заплати на С.А.Е., ЕГН **********, Р.А.Е.,
ЕГН ********** и О.А.Е., ЕГН **********- и тримата със съдебен адрес: ***, адв.
А.А., по техни сметки в Банка ДСК ЕАД, съответно: IBAN ***, BIC: *** С.А.Е.,
ЕГН **********; IBAN ***, BIC: *** Р.А.Е., ЕГН ********** и IBAN ***, BIC: ***
О.А.Е., ЕГН **********, сумите от по 120 000лв.- сто и двадесет
хиляди лева, като
обезщетение за претърпени неимуществени вреди по повод смъртта на баща им
А.С.Е., ведно със законна лихва върху същите обезщетения, считано от 20.03.17г., като за разликите до претендираните от всеки ищец суми от по
160 000лв. и за присъждане на законна лихва за периода от 17.03.17г.-19.03.17г.вкл. отхвърля
исковете и искането.
Осъжда ЗД „Бул инс“ АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87, да заплати в полза на бъджета на съдебната власт,
по сметка на ПОС, сумите от: 14 400
– четиринадесет хиляди и четиристотин лева, съставляваща общата сума на
следващата се държавна такса от 4% върху цената на всеки от трите уважени иска
за обезщетение, върху присъдената от съда негова сума от по 120 000лв. за
всеки ищец, общо 360 000лв.: 450- четиристотин
и петдесет лева- заплатени на вещите
лица от бюджета на съда възнаграждения за даване отговор на задачи, поставени
от ищците, към допуснатата по делото комплексна експретиза, тъй като ищците са
били освободени от внос на такси и разноски в производството.
Осъжда
ЗД
„Бул инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Лозенец“, бул.“Джеймс Баучер“ №87,
да заплати на адв.А.А., ПАК, със служебен адрес: ***, партер, сумата от 11 790- единадесет хиляди седемстотин и
деветдесет лева, съставляваща следващо му се на основание чл.38,ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение за осъщественото от него безплатно представителство
на С.А.Е.,
ЕГН **********, Р.А.Е., ЕГН ********** и О.А.Е., ЕГН **********- ищци по т.д.
№1/2018г. на ПОС, ХХІІ гр.с-в., по 3 930лв. за всеки от тях.
Осъжда С.А.Е., ЕГН **********,***, партер,
адв.А.А.,***“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.***, сумата от 3
358.33- три хиляди триста петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки-
разноски по съразмерност.
Осъжда Р.А.Е.,
ЕГН **********,***, партер,
адв.А.А.,***“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.***, сумата от 3
358.33- три хиляди триста петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки-
разноски по съразмерност.
Осъжда О.А.Е., ЕГН **********,***, партер,
адв.А.А.,***“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.***, сумата от 3
358.33- три хиляди триста петдесет и осем лева и тридесет и три стотинки-
разноски по съразмерност.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Окръжен
съдия: