Определение по дело №1393/2021 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 252
Дата: 22 юни 2021 г. (в сила от 22 юни 2021 г.)
Съдия: Атанас Димов Атанасов
Дело: 20215500501393
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 9 юни 2021 г.

Съдържание на акта


ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 252
гр. Стара Загора , 22.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на двадесет и втори юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай Ил. Уруков

Атанас Д. Атанасов
като разгледа докладваното от Атанас Д. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20215500501393 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.419 от ГПк и чл.80, ал.10 от Правилника за
администрация в съдилищата.
Образувано е по частна жалба на „М.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от законния си представител А.А.А. – управител, А.А.А. от
*** и А.А.А. от ***, действащи чрез адв.И.П., против разпореждането за допускане на
незабавно изпълнение на издадената заповед № 261050/23.12.2020 г. за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК.
Излагат се оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане поради
постановяването му при неправилно приложение на закона, т.к. представения от заявителя
документ не удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, предвид че задълженията по
договора за кредит не са били изискуеми поради установения с чл.6 от ЗМДВИПОРНСИП
мораториум, продължаващ до 31.03.2021 включително.
Претендира се отмяната му и присъждането на разноски.
С подадения отговор насрещната страна „Р. (Б.)“ ЕАД - *** оспорва жалбата като
неоснователна и излага доводи, че предсрочната изискуемост на кредита е била надлежно
обявена от кредитора.
Претендира оставяне на жалбата без уважение и присъждането на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба и
материалите от първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа
страна следното:
Първоинстанционното производство е образувано по заявление на „Р.(Б.)“ ЕАД - ***
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК срещу солидарните длъжници „М.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и адрес
1
на управление: ***, представлявано от законния си представител А.А.А. – управител, А.А.А.
от *** и А.А.А. от *** за сумата от 140 652,80 лв. – главница, от която 11533, лв. –
падежирали главници за периода от 05.05.2020 г. до 05.11.2020 г. и 129 109,80 лв. –
предсрочно изискуема главница; 3 679,75 лв. – възнаградителна лихва за периода от
06.04.2020 г. до 06.12.2020 г., 849,55 лв. – обезщетение за забава върху редовно
падежиралите главници за периода от 05.05.2020 г. до 06.11.2020 г., дължимо за периода от
05.05.2020 г. до 06.12.2020 г., 394,49 лв. – обезщетение за забава върху предсрочно
изискуема главница, дължимо за периода от 07.12.2020 г. до 17.12.2020 г., законната лихва
за забава считано от 18.12.2020 г. до окончателно изплащане на вземането.
В заявлението е посочено, че вземането произтича от договор за кредит овърдрафт,
сключен на 06.04.2012 г. между „Р. (Б.)“ ЕАД и кредитополучателя „М.“ ООД и
солидарните длъжници А.А.А. и А.А.А., изменен и допълнен с договор за заместване в дълг
от 02.02.2015 г., анекси от 03.02.2015 г., 04.02.2016 г., 10.03.2016 г., 02.03.2017 г., 02.03.2018
г., 02.11.2018 г. Кредитът е бил обявен от банката за предсрочно изискуем на 07.12.2020 г.
Към заявлението са приложени договор за кредит овърдрафт и общи условия към
него, договор за заместване в дълг от 02.02.2015 г., анекси от 03.02.2015 г., 04.02.2016 г.,
10.03.2016 г., 02.03.2017 г., 02.03.2018 г., 02.11.2018 г. от които се установява, че на
06.04.2012 г. „Р. (Б.)“ ЕАД и „М.“ ООД са сключили договор за кредит за сумата от 200 000
лева, със срок до 05.04.2015 г., олихвяван с променлив лихвен процент , който към датата на
сключване на договора е бил 1 месечен SOFIBOR+ 6,3 пункта надбавка. По договора за
кредит като солидарни съдлъжници с кредитополучателя са се задължили А.А.А. и К.Д.К.,
впоследствие заместен в дълг от А.А.А.. С последващите анекси е бил продължаван срокът
на договора, били са променяни условията на усвояване на сумите, както и размерът на
договорната лихва. С последният анекс от 02.11.2018 г. е бил уговорен краен срок за
погасяване на договора на 05.10.2028 г., констатирано е, че вземанията на банката са за
редовна главница от 163 440,80 лв., редовна лихва от 507,12 лв., начислена за периода от
05.10.2018 г. до 02.11.2018 г. и начислена комисионна ангажимент в размер на 17,89 лв. за
периода от 05.10.2018 г. до 02.11.2018 г. Предвидено е, че кредитополучателят няма право
да усвоява повече суми от овърдрафта, а върху непогасената част от кредита заплаща лихва
в размер на едномесечен краткосрочен лихвен процент по статистиката на БНБ с 4 пункта
надбавка годишно, но не по-малко от 4 % съвкупна лихва. В чл.2.4 е договорен погасителен
план, съобразно който за периода от началото на 2019 г. до крайния срок на договора
главницата и договорната лихва следва да се погасяват чрез три равни погасителни вноски
от по 500 лв., дължими на пето число на съответния месец за месеците от І до ІІІ на всяка
година включително, и девет равни погасителни вноски от по 1649 лв., дължими на всяко
пето число на съответния месец за месеците от ІV до ХІІ на всяка година включително.
Предвидено е при неплащане от страна на кредитооплучателя и/или солидарните длъжници
изцяло или отчасти на което и да е задължение в продължение на 60 дни от деня, следващ
деня, в който изтича указания срок, вземанията за непогасена главница, ведно с дължимите
разноски, лихва и наказателна лихва да стават автоматично предсрочно изискуеми.
От представеното към заявлението извлечение от счетоводните книги от 18.12.2020 г.
на „Р. (Б.)“ ЕАД се установява, че по кредита са просрочени седем броя погасителни вноски
за периода от 05.05.2020 г. д 05.11.2020 г.в общ размер от 14 762,55 лв., поради което на
07.12.2020 г. е обявена предсрочна изискуемост на кредита, а размерът на общото
задължение е 145 576,59 лв., включващо 140 652,80 лв. – главница, от която 11543 лв. –
редовно падежирали главници за периода от 05.05.2020 г. до 05.11.2020 г., 129 109,80 лв. –
предсрочно изискуема главница; 4923,79 лв. – лихви, от които 3 679,75 лв. –
възнаградителна лихва за периода от 06.04.2020 г. до 06.12.2020 г.; 849,55 лв. – обезщетение
за забава върху редовно падежиралите за периода от 05.05.2020 г. до 05.11.2020 г. главници,
2
за периода от 05.05.2020 г. до 06.12.2020 г., 349,49 лв. – обезщетение за забава върху
предсрочно изискуемата главница за периода от 07.12.2020 г. до 17.12.2020 г.
С уведомления изх.№ №№ 001-59289/30.10.2020 г.; № 001-59290/30.10.2020 г. и №
001-59291/30.10.2020 г., получени съответно от А.А.А. и от А.А.А. на 07.12.2020 г., „Р.(Б.)“
ЕАД е уведомила кредитополучателя и солидарните длъжници, че поради забава в
погасяване на задълженията обявява кредита за предсрочно изискуем.
С издадената заповед за изпълнение заповедният съд е разпоредил „М.“ ООД, А.А.А.
и от А.А.А. да заплатят солидарно на „Р.(Б.)“ ЕАД - *** сумата от 140 652,80 лв. – главница,
от която 11 543 лв. – редовно падежирали главници за периода от 05.05.2020 г. до 05.11.2020
г., 129 109,80 лв. – предсрочно изискуема главница; 4923,79 лв. – лихви, от които 3 679,75
лв. – възнаградителна лихва за периода от 06.04.2020 г. до 06.12.2020 г.; 849,55 лв. –
обезщетение за забава върху редовно падежиралите за периода от 05.05.2020 г. до 05.11.2020
г. главници, за периода от 05.05.2020 г. до 06.12.2020 г., 349,49 лв. – обезщетение за забава
върху предсрочно изискуемата главница за периода от 07.12.2020 г. до 17.12.2020 г.,
законната лихва за забава върху главницата от 18.12.2020 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и 2 911,53 лв. – разноски по държавна такса и 150 лв. - юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта за изпълнение е била връчена на всеки от тримата солидарни длъжници на
23.02.2021 г.
На 10.02.2021 г. „М.“ ООД , А.А.А. и А.А.А. са депозирали пред заповедния съд
възражение по чл.414 от ГПК.
При така установените обстоятелства съдът направи следните правни изводи:
Частната жалба е редовна, т.к. има изискуемото по закон съдържание и приложения,
и е допустима, т.к. е подадена от правно-легитимирани страни, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт, в предвидения в закона срок за обжалването му.
Разгледана по същество частната жалба се преценява от въззивния съд за
неоснователна, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.418 от ГПК когато със заявлението е представен
документ по чл.417 от ГПК, на който се основава вземането, кредиторът може да постанови
от съда да постанови незабавно изпълнение и да издаде изпълнителен лист. Изпълнителният
лист се издава след като съдът провери дали документът е редовен от външна страна и дали
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Когато според
представения документ изискуемостта на вземането е в зависимост от настъпването на
друго обстоятелство, то трябва да бъде удостоверено с официален или изходящ от длъжника
документ.
Съгласно чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции при пълно или частично
неизпълнение на задълженията на кредитополучателя банката може да обяви целия кредит
за предсрочно изискуем. Това става чрез нарочно волеизявление ,което следва да достигне
до знанието на длъжника.
Чл.6, ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, в последната му редакция от Д.В. бр.44/2020 г. предвижда, че до два месеца
след отмяната на извънредното положение при забава в плащанията на частноправни
субекти, длъжници по договори за кредит и други форми на финансиране, предоставени от
3
финансови институции по чл.3 от Закона за кредитните институции, с изключение на на
дъщерните дружества на банките, включително когато вземанията са придобити от банки,
финансови институции и трети лица, задължението не може да бъде обявено за предсрочно
изискуемо и договорът не може да бъде развален поради неизпълнение.
Имайки предвид относимата нормативна уредба въззивният съд счита, че
разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на издадената заповед за изпълнение
срещу частните жалбоподатели е правилно и съответно на закона.
На първо място представеното със заявлението извлечение от сметка е редовно от
външна страна, т.к. съдържа всички необходими реквизити за индивидуализация на
съществените елементи на кредитното правоотношение, така и за валидността на документа.
На следващо място въззивнитя съд счита, че банката е обявила надлежно кредита за
предсрочно изискуем, т.к. са били налице предвидените в договора основания за това-
забавено плащане от страна на кредитополучателя и солидарните длъжници и надлежно
кредиторово волеизявление, достигнало до длъжниците.
Обявяването на предсрочната изискуемост на кредита не е било извършено в
нарушение на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, т.к. слез изменението на закона с Д.В. бр.34/2020 г., в сила от 09.04.2020 г.
банките са престанали да бъдат адресат на забраната за обявяване на предсрочна
изискуемост, въведена с разпоредбата на чл.6, ал.1 от закона.
Дори и обаче да бяха адресат, то към датата на обявяване на предсрочната
изискуемост на 07.12.2020 г. срокът на тази законова забрана вече е бил изтекъл.
След отпадане на извънредното положение в Република България на 13.05.2020 г., в
Република България бе въведена извънредна обстановка, във връзка с която обаче
законодателят не предвиди правна регламентация на обществените отношения, различна от
действащата в обичайна обстановка правна регламентация.
Ето защо оплакването в частната жалба, че не са били налице законовите
предпоставки за допускането на незабавно изпълнение и издаването на изпълнителен лист
поради наличието на законова забрана за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита
се преценяват от съда за неоснователни.
По изложените съображения частната жалба се преценява от въззивният съд за
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Относно разноските:
При този изход на спора по частната жалба „Р. (Б.)“ ЕАД - *** има право на разноски
за юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.8 от ГПК и чл.25а, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната
помощ съдът определя възнаграждението в размер на 50 лв., което следва да се заплати от
тримата длъжници при условията на разделност, т.к. отговорността им за разноски
произтича от процесуалния закон, който не предвижда изрично солидарна отговорност за
обикновените другари.
Водим от горните мотиви и на основание чл.419, ал.3 от ГПК Старозагорски
окръжен съд
4

ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането за допускане на незабавно изпълнение на заповед
№ 261050/23.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 5283/2020 по описа на Старозагорски районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „М.“ ООД, ЕИК № ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от законния си представител А.А.А. – управител,
А.А.А., ЕГН - ********** от *** и А.А.А., ЕГН - *** от *** да заплатят на „Р. (Б.)“ ЕАД,
ЕИК № ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от законните си
представители : А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П. –прокурист, действащи чрез
юрк.П.Т., сумата от 50 лв. /петдесет лева/, представляваща съдебно-деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5