Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 16.10.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав
в
публичното заседание на девети октомври
през
две хиляди и деветнадесета година
в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА ТОНЕВА
Мл.с-я ГАБРИЕЛА ЛАЗАРОВА
при
секретаря Антоанета Луканова
и
прокурора сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова
в.гр.д.№ 14033 по описа за 2018 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 456641 от 23.07.2018 г., постановено по
гр.д.№31547 по описа за 2017 г., СРС, 61 с-в: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. П.,
съществуването на вземането в полза на "Т. С." ЕАД, както следва:]
· сумата 192,11лв., представляваща цена на
топлинна енергия, доставена в обект, находящ се в гр.София, район Красно
село, улица „*****, за периода
01.12.2013г.- 30.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 26.1.2017г., до
окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1,
пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ;
· сумата 27,38лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.1.2014г. до
18.1.2017г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
· сумата 4,80лв., представляваща такса за
дялово разпределение, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.02.2017г. по
ч.гр.д. № 5249 по описа за 2017г. на Софийския районен съд, 61 състав.
Като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за установяване съществуването на вземането за цена
на топлинна енергия в частта над 192,11лв. до сумата 230,37лв., установяване
съществуването на вземането за обезщетение за забава в частта над 27,38лв. до
сумата 32,84лв., за установяване на вземането за обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за сумата 1,10лв., като неоснователни;
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.М. П.- П., съществуването на вземането на
"Т.С." ЕАД за:
· сумата 1344,80лв., представляваща цена
на топлинна енергия, доставена в обект, находящ се в гр.София, район Красно
село, улица „*****, за периода 01.12.2013г.-
30.04.2016г., ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 26.1.2017г., до окончателното
плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр.
чл. 149 ЗЕ.
· сумата 191,69лв., представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 31.1.2014г. до
18.1.2017г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД.
· сумата 33,60лв., представляваща такса за
дялово разпределение, на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 14.02.2017г. по
ч.гр.д. № 5249 по описа за 2017г. на Софийския районен съд, 61 състав.
Като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове за установяване съществуването на вземането за цена
на топлинна енергия в частта над 1344,80 лв. до сумата1612,59 лв., установяване
съществуването на вземането за обезщетение за забава в частта над 191,69 лв. до
сумата 229,86лв., за установяване на вземането за обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за сумата 7,72 лв., като неоснователни.
В тежест на ответниците /в полза на
ищеца са били присъдени разноски.
Решението е било
постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Б.Б.“ ООД.
Решението е било изменено в частта за
разноските с определение по чл.248 ГПК, постановено на 19.09.2015 г.
Срещу така постановеното решение са постъпили
въззивни жалби от М.Д.П. и И.М.П.,
ответници пред СРС. Във въззивните жалби /с идентично съдържание/ се сочи,
че решението е неправилно и незаконосъобразно в частта в която е прието за установено вземане на „Т.С.“ ЕАД. Излагат
се доводи за допуснати нарушения на материалния закон, както и на съществени
процесуални правила. Считат, че не били налице убедителни доказателства за
дължимост на сумите признати в полза на ищеца. Сочи, че в сградата по проект не
било предвидено топлофициране; нямало сградна инсталация. Такава не била
установена и от заключението на вещото лице, изготвило съдебно-техническата
експертиза.
Иска се от настоящата инстанция да
отмени решението в частта, в която е признато вземане в полза на ищеца /пред
СРС/ по отношение на всяка една от въззивниците. Претендират се разноски.
Решението
в частта, в която претенциите са били отхвърлени като необжалвано е влязло в
сила.
От въззиваемата страна „Т.С.” ЕАД не е постъпил отговор. Представено е
становище с което се сочи, че въззивните жалби са неоснователни. Претендират се
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
Третото
лице помагач на страната на ищеца – „Б.Б.“ ООД не взема становище по
въззивните жалби. Не претендира разноски.
По
допустимостта на въззивните жалби:
За обжалваното решение всяка една от въззивниците е
била уведомена на 10.08.2018 г., Въззивните жалби са подадени на 23.08.2018
г., следователно същите са в срок.
Решението се обжалва в частта, в която е признато
вземане в полза на ищеца /пред СРС/ по отношение на всяка една от въззивниците,
следователно въззивните жалби са допустими.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му
част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.
След служебно извършена проверка съдът приема, че
обжалваното решение е постановено в
допустим процес и е валидно-исковата молба е била редовна; дължимите
държавни такси са били досъбрани.
Относно
дължимостта на признатите с решението суми:
Ответниците
/въззивници пред настоящата инстанция/ са
съсобственици в процесния недвижим имот /нот.акт № 50 от 16.11.2006 г. и
удостоверение за наследници, издадена от район „Красно село“ на 02.04.2018 г ./.
Настоящата инстанция приема, че
правилно СРС е констатирал, че същите са потребители на топлинна енергия.
Сградата в която се намира имота е топлоснабдена. Още с исковата молба е било
представено разрешение за ползване, издадено от ДНСК на 08.12.2000 г., по
отношение на обектите в сградата, вкл. за абонатната станция. Действително, от
заключението на съдебно-техническата експертиза се установява, че радиаторите в
имота са демонтирани; абонатът не ползва отопление за имот и съответно не дължи
заплащане на топлинна енергия за това. В случая по реда на чл.422 ГПК сумите са
били претендирани като такива за сградна инсталация и съответно СРС е признал в
полза на ищеца вземане именно по отношение на сградната инсталация. Топлинната енергия, отдадена от сградната
инсталация в случая се разпределя пропорционално на пълните отопляеми обеми на
имотите по проект- на процесния имот е 206 куб.м. Вещото лице инж. Т.е констатирал, че сумите са начислени в
съответствие с Наредба № 16-334/07 г.
Настоящият съдебен състав намира, че дължимостта на
процесните суми е установена:
Съгласно чл. 153 ал. 6 от ЗЕ потребителите в сграда
етажна собственост, които спират топлоподаването към отоплителните тела /
радиаторите/ в имота си, остават потребители на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата. В
приетото на 25.05.2017 г. от ОСГК на ВКС ТР № 2/2016 г.
при
доставката на централно отопление в сградите под режим на етажна собственост
искането за отопление в сградите под режим на етажна собственост искането за услугата
се прави не от всеки отделен етажен собственик (той не би могъл да получи
енергията, без да ползва сградната инсталация като обща част), а от
мнозинството етажни собственици, които по общо правило могат да вземат решения
дали и как да бъдат използвани общите части. Потребител на услугата е цялата
етажна собственост, затова титулярът на права върху отделни обекти може да
откаже заплащането на доставено против волята му централно отопление в тези
обекти, но не може да откаже (съгласно решение на Конституционния съд № 5/
22.04.2010 г. по к.д.№ 15/ 2009 г,) заплащането на отдадената от сградната
инсталация или от отоплителните уреди в общите части енергия при доставката на
централно отопление в сградата.
Следователно, неоснователно е оплакването, че
въззиваемият не е установил размера на реално потребената топлинна енергия.
Решението в
обжалваната част е правилно и поради съвпадане на крайните изводи на двете
съдебни инстанции ще следва да бъде потвърдено.
По
разноските:
Пред първата
съдебна инстанция:
С оглед изхода на спора пред СРС, правилно са
разпределени разноските –претенциите са били изцяло уважени.
Пред
въззивната инстанция – при този изход
на спора на въззивниците разноски не се следват.
Въззиваемият е поискал присъждането на деловодни разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Въпреки това съдът намира, че в случая не трябва
да се присъжда юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.
Единственото процесуално действие, което е извършил въззиваемия-ищец е
подаването на бланкетна молба. Липсата на активно процесуално поведение
изключва възможността да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение
№ 456641 от 23.07.2018 г., постановено по гр.д.№31547 по описа за 2017 г., СРС,
61 с-в, в частта, в която се:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Д. П.,
ЕГН ********* и И.М. П.- П., ЕГН **********, съществуването
на вземания в полза на "Т. С."
ЕАД по чл.422 ГПК и по чл.86 ЗЗД, за аб.№ 372804, за които суми е била издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5249 по описа за 2017 г. на СРС, както и
определението по чл.248 ГПК, постановено на 19.09.2015 г.
Решението е постановено при участието на трето
лице помагач на страната на ищеца – „Б.Б.“ ООД.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване, арг. от чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: