Решение по дело №10271/2019 на Софийски градски съд

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№………

гр. София, 19.01.2023 г.

 

В     И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в публичното заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в състав:

СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЗИСОВА

при секретаря Панайотова, като разгледа гр.д. №10271/2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба от М.Е.С., с която са предявени срещу М.Н.К.Б. ЕАД (по-долу - МБАЛ НКБ ЕАД или НКБ ЕАД), искове с правно основание чл. 49, вр. 45 ЗЗД за сумата от 180000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и за сумата от 29000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликт, осъществен от служители на ответника и представляващ лекарска грешка, допусната при операция на ищцата на 16.04.2018 г. и последващи действия и бездействия. Ищцата претендира и законна лихва върху обезщетенията от датата на деликта и направените по делото разноски.

Ищцата твърди, че на 12.04.2018 г. е хоспитализирана в М.Н.К.Б. ЕАД, с поставена предварителна диагноза „Емболия и тромбоза на артерии на долните крайници“ и необходимост от спешни действия за отстраняване на тромба. На същата дата й е предписан Фраксипарин 2x0,6 ml s.c. и Concor 2x5 mg, които е започнала да приема. Насрочена й е оперативна интервенция на 16.04.2018 г., на която дата, сутринта, ищцата е заведена в операционна зала, където са й направени четири неуспешни опити за спинална анестезия, след което е усетила остра болка в двата си крака, за която е казала на присъстващите лекари, които не са й обърнали внимание. След неуспешните опити за извършване на регионална анестезия, ищцата е въведена в пълна анестезия и е оперирана за отстраняване на тромб от артерия на левия крак. Твърди, че преди операцията не й е извършен предварителен преглед от анестезиолога, участвал при операцията, не е била разпитана от лекарите, които е трябвало да я оперират, какви лекарства е приемала, поради което не е бил установен и взет под внимание предписаният й Фраксипарин няколко дни по-рано. След операцията ищцата е получила параплегия – пълна парализа на двата крака и загуба на контрол върху мускулите на пикочния мехур и ректума. Поради неуспешните опити и многократното травмиране на гръбначния стълб се e образувал епидурален хематом, чието развитие било благоприятствано и от приложените антикоагуланти Фраксирапарин и сдедоперативно Хепарин. Твърди, че увреждането на гръбначния й мозък е настъпило вследствие на неадекватно лекарско третиране. След операцията не са взети мерки до шестия час, до който е било възможно да бъде отстранен хематома и през което време ищцата е имала шанс да не получи пълна параплегия. Твърди, че поради непредприемането на необходимите действия, хематомът се е разраснал и причинил увреждането й. Твърди, че неглежирането на оплакванията й и забавянето в лечението представлява грубо нарушение на Закона за здравето и Кодекса на професионалната етика на лекарите. В 19:00ч. на 16.04.2018г. (повече от шест часа след операцията) по настояване на сина на ищцата, същата е закарана в УМБАЛСМ „Пирогов“, където й е направено изследване ЯМР, за което ответникът не разполага с необходимата апаратура. Според резултатите от извършеното ЯМР е налице „епидурален хематом от Th8 до L5-Sl в остра фаза на еволюция, на ниво Th8-9 колекцията компромира откъм дорзално… въздушни мехурчета, разположени епидурално проследяващи се на Th8 do L5-S2”. Твърди, че лекарят, участвал при поставяне на анестезията от МБАЛ НКБ – д-р Б., не е поискал ищцата да бъде прегледана от неврохирург в УМБАЛСМ „Пирогов“ и спешно оперирана за декомпресия на епидуралния хематом, а я е върнал в МБАЛ НКБ. Твърди, че лекарите от МБАЛ НКБ да не са предприели никакви мерки и не са организирали спешна операция от неврохирург за своевременното отстраняване на хематома в следоперативния й период след погрешните и безуспешни опити за спинална анестезия и последвалата след това обща анестезия на фона на антикоагулантна терапия, усложнила състоянието на ищцата по отношение на увеличаването на размера на епидуралния хематом. Твърди, че ако хематомът е бил отстранен своевременно, в рамките на шест часа след операцията, а не както се е случило – повече от 24 часа по-късно, нямаше в организма й да настъпят необратими увреждания, довели до инвалидизацията й. Ищцата е била преведена в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ на 17.04.2018 г. в 08:00 ч. и приета в неврохирургия за спешна операция, извършена от 15:00 ч. до 17:45 ч. на 17.04.2018г. с цел да се осъществи „максимално възможната евакуация на хематома и лаваж на епидуралното пространство“, но въпреки това, ищцата е останала парализирана. Твърди, че операцията за евакуация на хематома е трябвало да се случи до 6 часа след образуването му, за да има шанс за избягване на трайни последици. Ищцата била изписана от УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ на 30.04.2018 г. като оплакванията й при изписването били: долна параплегия от извършената анестезия на 16.04.2018 г. в МБАЛ НКБ ЕАД. На 30.04.2018 г. ищцата е пристигнала в Германия, преведена е в Университетската болница в Хайделберг и е постъпила на стационарно лечение. В медицинското удостоверение е посочено, че „съществува пълна пареза на краката с премахване на възможността за стоене и ходене, както неврогенна пареза на пикочния мехур и червата. Въз основа на парезата, пациентката е зависима от инвалидна количка.“; степента на инвалидност на ищцата е определена на 100%. Твърди, че към настоящия момент ищцата е в инвалидна количка; цялата долна част на тялото й от пъпа надолу е напълно парализирана, включително е изгубила контрол над пикочния си мехур и ректума; нуждае се от асистенция при извършване на тоалет и най-елементарните ежедневни дейности; няма прогнози да настъпи подобрение на състоянието й. Претендира имуществени вреди за нанесеното й увреждане и необходимост от специализирани грижи за направени необходими и полезни разноски за лечение и терапия, включително транспорт, в общ размер на 29000 лв. Претендира и неимуществени вреди от увреждането, което й е причинено и благодарение на което е инвалид, като сочи, че преди операцията е била здрава, щастлива, работоспособна личност, чувствала се е пълноценен човек и е помагала с каквото може на близките си, имала е приятел, живеела е в България, където са всичките й роднини, приятели и познати; работила е като преподавател по изобразително изкуство, работила е с ученици и колеги, получавала е заплата над 1200 лв. месечно, работила е и допълнително към Нов Български Университет; обичала е разходките сред природата, екскурзиите и забавленията. След операцията й се налага да живее е Германия, приятелят й няма възможност да се премести при нея; чувства се самотна, ненужна и непъноценна.

Ищцата твърди лекарите, които са работили при ответника, са нарушили чл. 80 ЗЗ, осъществените й медицински грижи не отговарят на общоприетия стандарт до степен че са довели до парализата й; нарушен е чл. 9 от Правилата за добра медицинска практика на лекарите в България, като по време на операцията не са взети мерки за ограничаване на образувалия се хематом, а след операцията нужните изследвания и операция за декомпресия на гръбначния стълб са извършени твърде късно и поради това – неефективни; нарушен е и чл. 81, ал. 2 ЗЗ, установяващ принципа за своевременност, достатъчност и качество на медицинската помощ, както и пълен обем, ефикасност и точност на медицинската помощ. Първоначално, от ищцата не е снета необходимата информация за приеманите от нея медикаменти и не е отчетено, че именно в МБАЛ НКБ й се назначават медикаменти като Фраксипарин, който е антикоагулант, имащ съществено значение за прилаганата анестезия и кръвосъсирване и е повлияло пряко за увреждането и настъпилата парализа. Освен това, не са извършени всички необходими изследвания и прегледи преди пристъпване към оперативна интервенция; не е определена кръвната й група, което е било задължение на анестезиолога – д-р Б., при предприемане на операцията; не е извършено образно изследване като част предоперативната подготовка; ядреномагнитен резонанс, рентгенография на гръден кош, КТ скенер и други образни изследвания; за въвеждането в анестезия четири пъти са правени спинални пункции от д-р Б., анестезиолог, като не е преведена в необходимата за извършване на анестезията позиция. По време на операцията след четири спинални пункции, съответно – неуспешна анестезия, не били взети мерки нито от анестезиолога, нито от операторите, за предотвратяване и/или ограничаване на потенциално увреждане, въпреки, че ищцата е съобщавала за остра болка и в двата си крака. Поради непредприемане на каквито и да е мерки се разраснал епидурален хематом, който е нанесъл увреждания на гръбначния мозък като за ограничаване на щетите не били взети мерки своевременно. Такива не били взети и след операцията от 16.04.2018 г. Твърди да са нарушени чл. 86, ал. 1, т. 10 ЗЗ, чл. 86, ал. 1, т. 12 ЗЗ, чл. 100, ал. 2 и ал. 5, вр. чл. 99, ал. 2 и ал. 3, т. 1 и т. 3 ЗЗ, чл. 11 от Кодекса на професионалната етика, чл. 100, ал. 2 ЗЗ, чл. 3, ал. 1 от Наредба 49, чл. 3 от Кодекса на професионалната етика, чл. 11 от Кодекса на професионалната етика.

Ищцата се позовава и на нарушения при предоставяне на информирано съгласие за извършване на медицинските дейности - декларацията за информирано съгласие е попълнена неприсъствено и да е нарушен чл. 81, чл. 86, чл. 88, чл. 89 и чл. 92 ЗЗ, които определят принципите за получаване на качествена медицинска помощ и предварително информиране за методите на диагностика и лечение. В откритото съдебно заседание от 24.06.2020 г. ищцата оспорва автентичността на подписа, положен от нейно име, в лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка към ИЗ № 4156, раздел Информирано съгласие на пациента, приложен на лист 244 от делото, като твърди, че не й е разяснена процедурата, която предстои да й бъде извършена и рисковете от нея, както и че подписът на Информирано съгласие на пациента, положен в този допълнителен лист, не е положен от нея.

Твърди още, че лекарите от МБАЛ НКБ ЕАД са проявили немарливост към правилата за диагностициране при конкретната симптоматика; проявена е груба небрежност от всеки от лекуващите лекари – нарушени са установените правила за упражняване на лекарската професия, както и установените от правото норми, охраняващи човешкия живот.

 

Ответникът оспорва исковете по основание и размер. Твърди, че ищцата е приета в клиниката с предварителна диагноза емболия на а. поплитея на 12.04.2018 г. Поради компенсираното състояние на крайника е преценено, че не се е налагало спешна оперативна намеса, хоспитализирана е и е извършено образно изследване (скенер ангиография). Направена е втора хоспитализация с оглед извършване на необходимото оперативно (хирургично) лечение. Причината за документалното оформяне на две отделни хоспитализации е необходимостта да се спазват изискванията на НЗОК, които налагали болничната медицинска помощ да бъде извършена на база алгоритми на клинични пътеки. Твърди, че преценката първо да бъде извършено образно изследване и след това операция е правилна, като се позовава на допусната техническа грешка относно датата на ултразвуковото диагностично изследване, което твърди да е извършено на 15.04.2018 г., която е и датата на подписване на информираното съгласие. Твърди, че датата на операцията е 16.04.2018 г., оперативният протокол е от тази дата, но е отпечатан на дата 17.04.2018 г. Оспорва твърдението, че преди операцията не бил взет предвид факта, че на ищцата й е предписан Фраксипарин; твърди, че в медицинската документация не фигурирало назначение с Фраксипарин по-малко от 12 ч. преди операцията и не е провеждано антикоагулантно лечение повече от 12 ч. преди операцията. Оспорва да е имало четири неуспешни опита за спинална анестезия; че „след първия неуспешен опит“ медицинската сестра е казала, че ищцата е легнала неправилно; че преди да бъде поставена под обща анестезия, ищцата е казала на присъстващите лекари, че е усетила остра болка в двата крака. След като са й били обяснени различните възможности за анестезия, ищцата е предпочела епидурална анестезия. Твърди, че епидуралната анестезия е била успешна при втория опит. При започване на операцията обаче се е появявила болка при разслояване на тъканите, което наложило преминаване към обща интубационна анестезия, което е обяснено на ищцата. След събуждане на ищцата в 10:40 ч., същата има запазена подвижност и сетивност на долните крайници, изведена е от реанимация в 10:50 ч. и е включена на инфузия с Хепарин. Оспорва да са неглижирани оплакванията на ищцата и да е забавено лечението. Твърди ищцата да е прегледана, хоспитализирана и оперирана в срокове и обем съобразно всички международни ръководства по съдова хирургия и Медицински стандарти. Извършените диагностични и лечебни процедури били своевременни и компетентни. Оспорва да е налице лекарска грешка. Твърди, че усложненията при ищцата, настъпили от епидуралната анестезия, е риск, който съпътства този вид манипулация; твърди, че усложнението е открито своевременно, след което своевременно са предприети мерки за последващото му диагностициране и лечение. Твърди, че вредите да се дължат на последващи действия, извършени в други медицински заведения, за които не отговаря.

Третото лице помагач ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е. АД оспорва исковете.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

 

Установява се от писмените доказателства, представляващи медицински документи и приетите заключения на вещите лица по допуснатите медицински експертизи – две (първоначална и повторна), изготвени от вещи лица - неврохирурзи и две (първоначална и повторна), изготвени от вещи лица - анестезиолози (СМЕ, изготвена от вещо лице – специалност неврохирург д-р Х.Б.М.; СМЕ, изготвена от вещо лице – специалност анестезиология и интензивно лечение д-р Е.С.; повторна СМЕ, изготвена от вещо лице – специалност неврохирург д-р Х.Б.М.; повторна СМЕ, изготвена от вещо лице – специалност анестезиология, интензивно лечение и спешна медицина д-р С.Г.М.), че на 12.04.2018 г. ищцата е приета в М.Н.к.б. ЕАД, Клиника по съдова хирургия и ангиология, за скенер ангиография (контрастно изследване на артериалните съдове) по повод предхождаща слабост в краката при изминаване на 50 м., с внезапно появило се изтръпване и побледняване на пръстите на левия крак. От епикриза от 14.04.2018 г. се установява, че ищцата е с придружаваща екстрасистолна аритмия и установена клапна патология, приема медикаментите Ритмонорм и Паматон. Извършени са й лабораторни и биохимични изследвания, рентгеново изследване на бял дроб и сърце, електрокардиограма, диагностичен ултразвук на периферната съдова система, периферна аортоартериография; проведена е консултация с кардиолог. Поставена й е диагноза „давностна емболия на двете задколенни артерии“. На 15.04.2018 г. ищцата е постъпила повторно в М.Н.к.б. ЕАД, Клиника по съдова хирургия и ангиология, за провеждане на планово оперативно лечение. Извършени са изследванията, изисквани от клиничната пътека: пълна кръвна картина и биохимия, кръвна група с определяне на Rh фактор, електрокардиограма, рентгеново изследване на бял дроб, диагностичен ултразвук на периферната съдова система, аортография с контраст, при която е установена патология; проведена е консултация кардиолог и анестезиолог. На 16.04.2018 г. е проведена преданестезиологична визитация, ищцата е подписала предоперативна анкета. От оперативния протокол от 17.04.2018 г. се установява, че на 16.04.2018 г. в периода 09:00 ч. – 10:30 ч. е извършена оперативна интервенция на ищцата. Поради неуспешен опит за епидурална анестезия, операцията е проведена при условията на обща анестезия (л. 536, гръб на л. 547). Непосредствено след операцията ищцата е настанена в реанимация, откъдето е изведена в 10:50 ч. и включена на инфузия с Хепарин. На 16.04.2018 г., след излизане от упойката, в 12:10 ч. ищцата се е оплакала от слабост в долните крайници. На същата дата - 16.04.2018 г., между 12:30 ч. – 13:30 ч., от Отделение по образна диагностика при МБАЛ НКБ ЕАД е извършена компютърна томография на гръбнак с контраст и постконстрастно скениране, от което се установява съмнение за хематом. Според консултиращия невролог тази находка не обяснява клиничната картина, поради което е препоръчано извършване на МР миелография. На същата дата – 16.04.2018 г. е извършена консултация с неврохирург – д-р С.в УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ, който е констатирал, че ищцата е с долна параплегия след епидурална анестезия, вяла, с липса на дълбока сетивност, предписано е клинично проследяване и ЯМР на торако-лумбален отдел. На същата дата - 16.04.2018 г. ищцата е транспортирана в УМБАЛ Пирогов за провеждане на ЯМР, при извършването на което, в 20:35 ч. е установен епидурален хематом с изразено обемно действие. След това, в 22:30 ч., ищцата е върната в МБАЛ НКБ. Сутринта, на 17.04.2018 г., в 05:43 ч. е изписана от МБАЛ НКБ и в 07:12 ч. е преведена за оперативно лечение в УМБАЛ Свети Иван Рилски ЕАД, Клиника по неврохирургия за оперативно лечение. При постъпването й в УМБАЛ Свети Иван Рилски ЕАД е констатирано, че е с долна вяла параплегия. На 17.04.2018 г., в 15:00 – 17:45 ч., й е проведена операция под обща анестезия, при която е евакуиран епидурален хематом. На 25.04.2018 г. е направен контролен МРТ като е констатирана значителна редукция в обема му; окончателната диагноза е компресия на гръбначния мозък.

От писмените доказателства за проведено последващо лечение във Федерална република Германия (доклад от университетска болница Хайделберг – Център за ортопедия, спешна хирургия и параплегиология, Германия – л. 84-107, л. 108-116) се установява, че ищцата е постъпила за стационарно лечение в периода 30.04.2018 г. – 06.09.2018 г. в университетска болница Хайделберг – Център за ортопедия, спешна хирургия и параплегиология, Германия, където е била преведена със самолет. От медицинските документи, представени в препис се установява, че при ищцата е налице пълна пареза на краката с премахване на възможността за стоене и ходене, както и неврогенна пареза на пикочния мехур и червата. Въз основа на парезите пациентката е зависима от инвалидна количка. При изписването от болницата в Германия ищцата е подвижна в механична инвалидна количка на закрито, нуждае се от асистент на склонове и бордюри.

Фактическият състав, от които произтича претендираното вземане за обезщетение, включва деяние (под формата на действие или бездействие), противоправност на деянието, вреда, причинна връзка и вина.

Противоправно е това действие или бездействие на лекар/специалист по здравни грижи, което се намира в противоречие с утвърдените от медицинската наука и практика методи и технологии за осъществяване на медицинската помощ– чл.79, ал.1 ЗЗ; с утвърдените по съответния ред медицински стандарти в съответната област – чл.6, ал.1 ЗЛЗ и Правилата за добра медицинска практика, приети и утвърдени по реда на чл.5, ал.4 от Закона за съсловните организации на лекарите и лекарите по дентална медицина; с основния принцип на правото на медицинска помощ – качество, което понятие е посочено в чл.80 ЗЗ и включва в себе си своевременност и достатъчност на медицинската помощ; неспазване правата на пациентите, като например правото на информирано съгласие или на безопасност на лечението – чл. 86, ал.1 ЗЗ, както и с неспазване на етичните изисквания към упражняването на медицинската професия, залегнали в Кодекса за професионална етика на българските лекари – арг. от чл. 190, ал.1 ЗЗ. Деянията, които противоречат на посочените изисквания, могат да се изразяват в различни действия или бездействия, като например неправилно лечение, неправилна диагноза, неправилно извършена манипулация/операция, неправилно или липсващо постоперативно наблюдение, несвоевременно поставяне на диагноза, несвоевременно предприемане на лечение и др. (в този смисъл - решение № 255/2020 г. от 18.03.2021 г., ВКС, IV Г.О., Ш. М., „Медицинският деликт“, С., 2018 г., изд. Център за обучение на адвокати „К. Ц.“, С. С. „Лекарската грешка. Гражданска отговорност отговорност на лекаря в практиката на ВКС, Гражданска колегия“, С., 2015 г., изд. Сиела).

По делото спорни между страните са въпросите относно: допусната ли е грешка, съответно – спазени ли са правилата на медицинската наука при поставяне на епидурална анестезия на ищцата, при проследяване на състоянието на ищцата след проведената операция, при диагностициране на възникналото след анестезията усложнение – епидурален хематом и проведени ли са всички изискуеми съобразно медицинската наука и добрите лекарски практики лечебни дейности за отстраняване на възникналото усложнение и неблагоприятните последици от него, както и по въпроса относно възникналите вреди и размера им.

1.      По въпроса относно необходимостта от извършване на оперативното лечение на ищцата и провеждане на същото

Макар по въпроса относно необходимостта от проведеното на ищцата оперативно лечение да отсъства спор между страните, следва да се отбележи, че съгласно приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещо лице съдов хирург д-р А.К., при ищцата е осъществено изследване компютърна ангиография, за да бъде установено къде точно е заседнал тромбът, а впоследствие чрез оперативно лечение емболът е бил отстранен сполучливо и пациентката е изписана при превеждането й в друго лечебно заведение с отпушен крайник, като от гледна точка на съдовата хирургия лечението на емболия на двете задколенни артерии е извършено правилно – в съответствие с медицински стандарти и клинични пътеки.

2.      По въпроса спазени ли са правилата на медицинската наука при поставяне на епидурална анестезия на ищцата и причините за настъпване на усложнението епидурален хематом

От писмените доказателства и заключенията на вещите лица – специалисти невролози и анестезиолози - д-р С., д-р М., д-р П., д-р М., се установява, че след проведената на 16.04.2018 г. в М.Н.К.Б. ЕАД от 09:00 ч. операция, при ищцата се проявява като симптом обездвижване и обезчувствяване на долните крайници, причинено от остро настъпил и прогресивно нарастващ епидурален хематом в гръдно-поясния отдел на гръбначния стълб. Установява се, че хематомът е възникнал в резултат на механично увреждане от спиналната канюла или спиналния катетър на венозен съд от епидуралния венозен плексус по време на опитите за епидурална анестезия. Хематомът е предизвикал компресия на гръбначния мозък, в резултат на което е настъпило нарушение в неговото кръвоснабдяване с последващи трайни исхемични и хипоксични нарушения, което е причинило пълна парализа на ищцата (л. 517, л. 538, л. 543, л. 548, л. 587).

Според вещите лица д-р С., д-р П. и д-р М. не се установяват пропуски в лечебнодиагностичния процес до момента на появата на настъпилото усложнение от опита за епидурална анестезия (л. 537, 550, л. 586). Според вещите лица С. и д-р М. преди оперативната интервенция на ищцата са направени всички необходими изследвания, извършен е т.нар скринингов преглед на база на попълнен от пациента стандартен въпросник, даващ възможност за бърза и лесна ориентация за придружаващи и минали заболявания, проведена е консултация с кардиолог; проследявани са всички възможни жизнени показатели и не се откриват неточности и отклонения в необходимите за измерване, изследване, проследяване и мониториране показатели (л. 535, л. 587). Предвид установената патология на сърдечно-съдовата система на ищцата, вещите лица считат, че е правилно приемането от ищеца на изписания й медикамент фраксипарин, който правилно е спрян 12 часа преди извършване на анестезията, което е отразено в медицинската документация на ищцата (л. 537, л. 539). Вещите лица анестезиолози сочат още, че използваните интраоперативно медикаменти нямат отношение към сформирания хематом (л. 541, л. 589). Относно твърденията на ищцата в исковата молба, че са й направени четири неуспешни опити за локална анестезия, по делото не се установява колко опита за анестезия са извършени. Установява се от заключението на вещото лице д-р М., че при ищцата е проведена епидурална анестезия, като е осъществена минимум една пункция в поясния отдел на гръбначния стълб, установено е епидуралното пространство и е инжектирана тест доза анестетик и анестетична доза локален анестетик. В медицинската наука не съществува правило за допустимост на броя на опитите за достигане на епидуралното пространство за осъществяване на анестезията. От направената от вещото лице литературна справка за допустимостта на броя опити за епидурална анестезия става ясно, че в множеството от случаите са допускани повече от 2 опита (до 4). В конкретния случай от медицинските документи може да се твърди единствено, че опитът (пункцията) за епидурална анестезия е най-малко един, с инжектиран анестетик. Впоследствие епидуралната анестезия е определена от анестезиолога като неадекватна поради „незадоволителен сензорен и моторен блок“ за извършване на оперативната интервенция с поява на болка и тъканно дразнене, което задължително е наложило друг метод на анестезия, за да се проведе оперативната интервенция. В този смисъл вещото лице сочи, че епидуралната анестезия не е „неуспешна“, а неадекватна (незадоволителна). По литературни данни честотата на неадекватната епидурална анестезия варира между 15% и 45%. Причините за неадекватна анестезия могат да бъдат обобщени в две групи – технически (неподходяща екипировка, неопитност на анестезиолога, трудна анатомия на пациента и т.н.) и фармакологични (избор на анестетик, използвана доза и т.н.). В конкретния случай вещото лице приема, че причините за неадекватната епидурална анестезия са технически, макар да няма данни коя от възможните технически причини е довела до незадоволителен сензорен и моторен блок. При всички случаи обаче вещото лице сочи, че съществува пряка връзка между приложената епидурална анестезия и настъпилото усложнение – епидурален хематом с компресия и увреждане на гръбначния мозък. Този тип усложнение може да настъпи и при проведена адекватна епидурална анестезия. Вещите лица по делото посочват, че епидуралният хематом като усложнения от епидурална или спинална анестезия е рядко последствие с установена честота по литературни данни межди 1 : 50 000  до 1 : 200 000. Основните рискови фактори за настъпване на неврологично усложнение като това в настоящия случай, са пункция в поясната област, множество пункционни опити, женски пол, затлъстяване, периоперативни антикоагуланти, парамедиален достъп за епидурална анестезия, парестезия при навлизане на иглата и данни за проведена епидурална/спинална анестезия в миналото.

Съдът приема заключенията на вещите лица – анестезиолози и неврохирурзи за пълни, всестранни и обективни и убедително аргументирани. Всички вещи лица достигат до един и същ извод, а именно – че от представените по делото медицински документи не се установява противоправно действие или бездействие във връзка с предписаните на ищцата медикаменти преди пристъпване към процесната операция, както и при поставяне на локалната епидурална анестезия. Ето защо съдът приема, че доколкото при ищцата не се установява допусната грешка при провеждане на оперативното й лечение, в това число поставяне на локалната и обща анестезия, то настъпилото усложнение представлява осъществяване на присъщ за изпълнената лечебна дейност риск – осъществяване на рядко последствие, с установена честота по литературни данни между 1 : 50 000  до 1 : 200 000.

3.      По въпроса относно това кой носи риска от възникналото усложнение при поставяне на епидурална анестезия.

По делото е приложено Информирано съгласие за медицински и хирургически процедури от 15.04.2018 г. (л. 35) за това, че на ищцата следва да се проведе операция във връзка с тромбоза на задколянна артерия. Същото е подписано от ищцата и не се оспорва като документ. Следователно, ищцата е била уведомена за вида на предстоящата операция.

Представено е и Информираното съгласие на пациента върху Листа за предоперативна анестезиологична консултация – л.244, което ищцата оспорва относно авторството с твърдение, че положеният подпис от нейно име като пациент, не е положен от нея. От приетото заключение по графическата експертиза, изготвена от вещото лице Г.И.М., както и повторното заключение на вещото лице – графолог Б.К.Г., се установява, че подписът за „пациент/декларатор“ на Информираното съгласие върху Листа за предоперативна анестезиологична консултация и преценка не е положен от ищцата, а от друго лице с влагане на старание за имитация на действително съществуващ подпис на лицето. Двете заключения са обективни, пълни и обосновани, и предвид че и двете вещи лица достигат до идентичен извод, съдът кредитира заключенията им. Следователно, по делото се установява, че подписът в листа за предоперативна анестезиологична консултация и преценка към ИЗ № 4156, раздел Информирано съгласие на пациента, приложен на л. 244, с декларация за съгласие на операция с регионална или обща анестезия и обяснени всички рискове на анестезията, не е поставен от ищцата.

В чл. 87, ал. 1 ЗЗ е предвидено изискването медицинските дейности да се осъществяват след изразено информирано съгласие от пациента като от чл. 88, ал. 1 ЗЗ следва, че то се предоставя след като лекуващият лекар уведоми пациента относно: 1. диагнозата и характера на заболяването; 2. описание на целите и естеството на лечението, разумните алтернативи, очакваните резултати и прогнозата; 3. потенциалните рискове, свързани с предлаганите диагностично-лечебни методи, включително страничните ефекти и нежеланите лекарствени реакции, болка и други неудобства; 4. вероятността за благоприятно повлияване, риска за здравето при прилагане на други методи на лечение или при отказ от лечение. Медицинската информация следва да се предостави на пациента, своевременно и в подходящ обем и форма, даващи възможност за свобода на избора на лечение (чл. 88, ал. 2 ЗЗ). Информираното съгласие, както и информацията по чл. 88, се предоставя в писмена форма при хирургични интервенции, обща анестезия, инвазивни и други диагностични и терапевтични методи, които водят до повишен риск за живота и здравето на пациента или до временна промяна в съзнанието му (чл. 89, ал. 1 ЗЗ), с изключение на случаите, когато непосредствено е застрашен животът на пациента и 1. физическото или психичното му състояние не позволяват изразяване на информирано съгласие; 2. е невъзможно да се получи своевременно информирано съгласие от родител, настойник или попечител, от лицето по чл. 87, ал. 5, от дирекцията по чл. 87, ал. 6 или от лицето по чл. 162, ал. 3 в случаите, когато законът го изисква (чл. 89, ал. 2 ЗЗ). Изпълнението на тези задължения гарантира правото на пациента да получи ясна и достъпна информация за здравословното си състояние и методите за евентуалното му лечение, както и на избор на метод за лечение и преценка на рисковете от даден вид диагностично-лечебен метод.

В конкретния случай, е налице хипотеза на чл. 89, ал. 1 ЗЗ като не са налице предвидените в ал. 2 изключения. От посочените разпоредби на ЗЗ, следва, че изискването за писмена форма в хипотезите на чл. 89, ал. 1 ЗЗ касае само информираното съгласие, а изискването за информацията по чл. 88 ЗЗ е да е своевременна и в подходящ обем и форма. С предоставянето на информирано съгласие се прехвърля риска от една медицинска интервенция от лекаря върху пациента. С подписването от пациента на информирано съгласие, формулирано и изготвено от лечебното заведение се размества доказателствената тежест относно факта, че изискуемата от чл. 88 ЗЗ информация е била предоставена на пациента (в т.см. Определение № 192 от 9.05.2022 г. по гр. д. № 4752/2021 г. на ВКС, II г. о.). Наличието на дадено в писмена форма съгласие на пациента преди интервенцията, не освобождава лекаря от отговорност, ако се установи наличие на негово противоправно поведение. Обратното, когато пациентът не е бил уведомен за обстоятелствата по чл. 88, ал. 1 ЗЗ или информираното съгласие не е предоставено според изискванията на чл. 87 - чл. 89 ЗЗ, присъщият за конкретната медицинска интервенция риск не се прехвърля върху него и отговорност за настъпването му ще носи лекаря/лечебното заведение, макар вредата да не е настъпила в резултат на друго противоправно поведение, т.е. в резултат на нарушаване на конкретни медицински стандарти или на правилата за добрата медицинска практика (решение № 255/2020 г. от 18.03.2021 г. по гр.дело № 985/2020 г. на ВКС, IV ГО). Липсата на комуникация между лекар и пациент, тоест осъществено бездействие от лекарите или непълноценното осъществяване на тази комуникация (действие) може да представлява противоправно деяние, което, ако е в причинна връзка с настъпилите вреди, да доведе до основателност на иска (в т.см. Определение № 192 от 9.05.2022 г. по гр. д. № 4752/2021 г. на ВКС, II г. о.).

В конкретния случай, доколкото информираното съгласие във връзка с поставената анестезия не е предоставено според изискванията на чл. 87 - чл. 89 ЗЗ и по делото не се представят доказателства ищцата да е уведомена за обстоятелствата по чл. 88, ал. 1 ЗЗ, касаещи използваната анестезия, то се доказва противоправното бездействие на лекарите при ответника относно осъществяване правото на пациента за избор на лечение при съобразяване на рисковете от дадена интервенция.

Както бе посочено по-горе, от заключенията на вещите лица д-р М., д-р П., д-р С. и д-р М. се установява, че образуваният епидурален хематом попада в статистическите норми за усложнения при този вид инвазивни процедури; свързан е с особеностите в техническото извършване на този вид анестезия (л. 542). Предвид рисковете, свързани с използването на епидурална анестезия, съдът приема, че ако беше проведена надлежна комуникация между лекар и пациент за рисковете от епидурална анестезия, каквато по делото не е доказано да е извършена, пациентът е можело да избере друг вид инвазивна процедура (обща анестезия, каквато впоследствие е проведена), при което е нямало да се стигне до образуване на хематома, който е предизвикал парализата на ищцата. Следователно, противоправното бездействие на лекарите при ответника относно осъществяване правото на пациента за избор на лечение при съобразяване на рисковете от дадена интервенция, е в пряка причинна връзка с образувалия хематом, от който е настъпила парализата на ищцата. По изложените съображения съдът приема, че рискът от осъществяване на усложнение на проведената локална анестезия на ищцата и настъпилата в следствие на усложнението увреда, се носи от ответника.

4.      По въпроса спазени ли са правилата на медицинската наука при проследяване на състоянието на ищцата след проведената операция и диагностициране на възникналото след анестезията усложнение.

От заключенията на вещите лица д-р П. и д-р М. се установява, че след излизане от операцията състоянието на ищцата е динамично проследявано (л. 548, л. 595). Както бе посочено по-горе, непосредствено след операцията ищцата е настанена в реанимация, в 10:50 ч. й е включена на инфузия с Хепарин, в 12:10 ч. е отразен двигателен дефицит на долните крайници, осъществена е спешна неврологична консултация и между 12:30 ч. и 13:30 ч. в отделението по образна диагностика при МБАЛ НКБ ЕАД е извършена компютърна томография на гръбнак с контраст и постконстрастно скениране, от което се установяват суспектни данни (съмнение) за хематом. Според консултиращия невролог тази находка не обяснява клиничната картина, поради което е препоръчано извършване на МР миелография (магнитно-резонансна томография или ядрено-магнитен резонанс). Извършена е и консултация с неврохирург – д-р С.от УМБАЛ Царица Йоанна – ИСУЛ, който е констатирал, че ищцата е с долна параплегия след епидурална анестезия, вяла, с липса на дълбока сетивност, предписано е клинично проследяване и ЯМР на торако-лумбален отдел. Ищцата е транспортирана в УМБАЛ Пирогов за провеждане на ЯМР, при извършването на което - в 20:35 ч., е установен епидурален хематом с изразено обемно действие. След това, в 22:30 ч., ищцата е приведена обратно в МБАЛ НКБ.

Според вещото лице д-р М. от резултатите на изследването ЯМР се установява, че лечението следва да е оперативно (л. 525). Същият извод прави и вещото лице д-р П. (гръб на л. 548). Двете вещи лица д-р П. и д-р М. приемат за несвоевременни и неадекватни някои действия на лекуващите лекари след излизане на ищцата от упойката след операцията. Така, според вещото лице д-р П. след установяване на отпадналата неврологична симптоматика и категоричното диагностициране на епидуралния хематом при извършеното ЯМР в Пирогов е било целесъобразно да бъде изискана нова спешна неврохирургична консултация (л. 549), което не е направено. Освен това, в периода след като неврохирург е препоръчал провеждането на магнитно резонансна томография за уточняване на диагнозата до изследването на ищцата в Пирогов, няма данни за проследяване състоянието от невролог. След категоричните данни за епидурален хематом в остра фаза на развитие, компримиращ гръбначния мозък, не са предприети мерки за нова неврохирургична консултация; вместо това, в 22:30 ч. е записано, че след изследването ищцата, на 17.04.2018 г. ще бъде преведена е клиника по неврохирургия на УМБАЛ „Св. Иван Рилски“. Вещото лице счита за несвоевременни и неадекватни на резултата от магнитно резонансното изследване действията на лекарите и по-специално – пропускът да изискат нова неврохирургична консултация след установяване с категоричност на диагнозата остър епидурален хематом, както и неизвършването на хирургично лечение (декомпресия) във възможно най-ранния етап от установяване на диагнозата (гръб на л. 549, л. 550). Според вещото лице д-р М. след настъпилото усложнение по време на опитите за локална анестезия не са взети предвид всички възможни мерки за избягване на последващите усложнения – окончателни диагностициране и предприемане на своевременно оперативно лечение, за да се избегнат дефинитивните неврологични увреждания при болната, или поне да се създадат по-благоприятни условия за възстановяване. След настъпване на усложнението, действията на медицинския екип не са своевременни и адекватни – липсва хирургична активност в ранния период след установяване на увредата, забавено е провеждането на магнитно-резонансната томография, не е извършена повторна неврохирургична консултация след това изследване, липсва документирано клинично обсъждане на развитието на заболяването, причините за настъпването, диагностичните процедури, начините и възможностите за лечение (л. 521).

Съдът съобразява обстоятелството, че при ответника не е наличен апарат – ЯМР, който да констатира хематом, както и това, че организацията на такова изследване в друго болнично заведение изисква период от време (л. 554). Доколкото обаче според вещите лица д-р М. и д-р П. е могло да се предприемат действия за отстраняване на хематома в по-кратък интервал от време след извършване на изследването, съдът приема, че е налице бездействие на лекуващите лекари при ответника, което представлява нарушение на изискването за своевременност при осъществяване на медицинските дейности. След като лекарите при ответника не са разполагали с необходимата апаратура, е следвало още при констатирана липса на сетивност при ищцата, да бъде организирано превеждането й е в болничното заведение, в което разполага с необходимата апаратура. След това, при констатирано наличието на хематом при проведено ЯМР изследване, дължимото поведение е било да се предприемат спешни действия по организиране на операция на ищцата, а вместо това такава е проведена в късния следобед на следващия ден в друго лечебно заведение.

Вещите лица неврохирурзи д-р М. и д-р П. сочат, че ранната диагноза за наличие на хематом е критична за прогнозата за възстановяване, като след установяване на усложнението – епидурален хематом в остра фаза на развитие, следва да се извърши оперативно лечение – декомпресия за евакуация на кръвоизлива и създаване на условия за пълно или частично възстановяване на неврологичния дефицит. При операция до осмия час от появата на клиничните признаци има най-добър клиничен резултат – до пълно възстановяване, а при извършване на декомпресия до дванадесетия час се съобщават добри резултати – в някои случаи пълно или частично възстановяване (виж заключението на д-р П. – л.549). Подробната справка в световната практика, направена от вещото лице сочи, че според всички автори до осмия час е най-сигурният времеви прозорец, в който може да се постигне много добър резултат по отношение на неврологичната симптоматика. Следващият период е дванадесетия час, като след дванадесетия час резултатите са съмнителни - може да има някакво минимално подобрение, но и пълно възстановяване. При изслушването си в съдебно заседание вещото лице сочи, че при установяване в 12.00 часа на параплегията и осем часа по-късно на диагнозата, до четири часа след това - към 24.00 – 01.00 часа е възможно да се организира такава операция, т.е. в рамките на дванадесетия част след проявата на клиничните симптоми. Вещото лице д-р М. също сочи в експертизата си, че остро настъпилата епидурална компресия и предизвикваща тежка неврологична симптоматика, като в случая, подлежи на оперативна ревизия и декомпресия в спешен порядък. След провеждане на МРТ в 20.30 часа на същия ден се установява с категоричност вида и характера на полученото увреждане – епидурален хематом с изразено обемно действие. Оптималните срокове за осъществяване на декомпресия е в рамките на три до шест часа от настъпване на компресията, като за максимално допустим срок с очакван благоприятен резултат се приема период от 12 часа. Вещото лице сочи, че след томографията в МБАЛ „НКБ“ е било възможно да се предприемат действия за остраняване на хематома в по-ранен етап, макар да не може да се твърди с категоричност, че това би предотвратило развитието на необратима парализа на долните крайници (виж отг. На въпрос №11 – л.519). При разпита си в съдебното заседание вещото лице посочва, че макар ответникът да не разполага с неврохирургия, в София такива има във всички големи болници - „Пирогов“, „Токуда“, Окръжна болница, ИСУЛ, „ Св. Иван Рилски“, където може да се направи тази операция. Обстоятелството, че в такива случаи може да има организационни проблеми, не е пречка в София да се направи такава спешна операция.

В обобщение - полученото в резултат на образувалия се епидурален хематом прогресивно напредващо засягане на гръбначния мозък до степен на пълно обездвижване и обезчувствяване на долните крайници би могло да бъде избегнато или благоприятно повлияно единствено при своевременно извършено оперативно лечение – спинална декомпресия и ревизия. Оптималните срокове за осъществяване на декомпресия при доказана или дори предозирана с голяма вероятност спинална компресия е в рамките на три до шест часа от настъпването й. За максимално допустим срок с очакван благоприятен резултат се приема период от 12 часа (л. 519, л. 538). Оперативното лечение след дванадесетия час е с неблагоприятен изход (л. 549). Подобна спешна операция в друго лечебно заведение в гр. София може да бъде организирана и изпълнена.

От изложеното следва, че в рамките на медицински обоснованите срокове за извършване на спешна операция за ревизия и декомпресия на остро настъпилата спинална компресия - до дванадесет часа от появата на клиничните признаци, операция на ищцата не е извършена, макар да е било възможно да бъде организирана и изпълнена в друго лечебно заведение. Ето защо съдът приема, че е налице противоправно бездействие на лекарите, осъществяващи медицинска дейност при ответника. Макар експертизите по делото да сочат, че и при операция в рамките на дванадесетия час да не е гарантирано, че настъпилото усложнение ще бъде овладяно успешно без отражение върху бъдещото здраве на ищцата или ще настъпи съществено подобрение на състоянието й, то следва да се приеме, че е налице причинна връзка между противоправното бездействие и настъпилата увреда. Когато противоправното деяние е бездействие, както в случая, каузалният ефект се проявява в неотстраняване на причината или в непоставяне на пречка за настъпването на противоправния резултат. Наличието на медицински обоснована вероятност от прекъсване на причинния процес, водещ до увредата на болния, при осъществяване на дължимото поведение, е достатъчно, за да се приеме, че бездействието е в причинна връзка с противоправния резултат. Съдът намира, че такава е налице, след като по делото се установи, че предприемането на действия съобразно изискванията на медицинската наука и добрите медицински практики към един по-ранен момент би повлияло положително на състоянието й и би повишило шансовете за възстановяване или подобряване на състоянието на ищцата.

5.      По въпроса относно понесените вреди и размерът им.

От писмените доказателства и заключенията на вещите лица се установява, че ищцата е необратимо парализирана от пъпа надолу, включително и вътрешните органи; зависима е от инвалидна количка и чужда помощ за санитарно-хигиенни нужди; може да измие самостоятелно горната и долната част на тялото в инвалидна количка. Трансферът от леглото до инвалидната количка и обратно може да извършва сама с плъзгащ борд. Когато се прехвърля на стола за душ и тоалет, се нуждае от плъзгащ борд и помощ (л. 92). Определена й е 100 % инвалидност (л. 144).

По делото се установява противоправното деяние от страна на лекарите, осъществяващи дейност при ответника (при осъществяване правото на пациента за избор на лечение и информирането му за рисковете от дадена интервенция и при осигуряване на своевременно извършване на оперативно лечение на настъпилото усложнение от локалната анестезия), както и наличието на вредни последици за ищцата и причинно-следствената връзка между деянието и вредите.

По размерa на имуществените вреди:

Ищцата претендира сумата от 29000 лв. за направени необходими и полезни разноски за лечение и терапия в чужбина - Германия, включително транспорт, за което прилага писмени доказателства.

От писмените доказателства и свидетелските показания на свидетеля А.Ч., син на ищцата, се установява, свидетелят е единствено дете на ищцата, който живее в Германия. Житейски логично е ищцата, предвид инвалидизацията й, да бъде преместена по-близо до единственото си дете, което да полага грижи за нея. Поради това, на ищцата се дължат разноски за транспорт със самолет от България до Германия. Превозът е осъществен на 30.04.2018 г. от гр. София, България до гр. Баден, Германия като предвид инвалидизацията на ищцата, транспортът се е осъществил със санитарен самолет. От писмените доказателства се установява, че направените разноски за превоз със санитарен самолет са в размер на 12320 евро (л. 117-123). Същите са в причинно-следствена връзка с вредите от противоправното поведение на лекарите при ответника и следователно - искът за тази сума следва да бъде уважен. От писмените доказателства се установява още, че ищцата е била преведена от гр. Баден, Германия в болница за лечение в Хайделберг и разноските за превоз със санитарен самолет са и във връзка с рехабилитация и последващо лечение на ищцата, в пряка връзка с настъпилия деликт (съображенията - изложени по-долу).

От писмените доказателства (доклад от университетска болница Хайделберг – Център за ортопедия, спешна хирургия и параплегиология, Германия – л. 84-107, л. 108-116) се установява, че ищцата е постъпила за стационарно лечение в периода 30.04.2018 г. – 06.09.2018 г. в университетска болница Хайделберг – Център за ортопедия, спешна хирургия и параплегиология, Германия. Пациенката е била преведена със самолет до гр. Баден, Германия, откъдето е преведена до клиниката по сухоземен транспорт. Фокусът на терапията в болницата е бил върху възстановяване на самостоятелността на ищцата. В последствие, ищцата е получила инфекция на пикочните пътища и е проведено лечение; получила е и неврогенна чревна дисфункция, заради която също е проведено лечение; имала е и невропатична болка, заради което е приемала лекарства. При изписването от болницата ищцата е подвижна в механична инвалидна количка на закрито, нуждае се от асистент на склонове и бордюри. Препоръчано й е невро-рехабилитационно лечение с цел увеличаване на самостоятелността в инвалидната количка, както и прием на лекарства. От писмените доказателства се установява, че са направени разноски за лечението в клиниката в размер на 280 евро (л. 78-83) и разноски за сухоземен транспорт за придвижване на ищцата от гр. Баден, Германия до болницата в гр. Хейделберг, които са в общ размер на 409,80 евро (л. 140-141). Посочените разноски са в причинно-следствена връзка с вредите от противоправното поведение на лекарите при ответника и следователно искът за тази сума следва да бъде уважен.

От писмените доказателства се установява, че за периода 01.11.2018 г. – 30.11.2018 г. за ищцата са направени разноски в размер на 961,53 евро за грижа от асистент, включително за санитарно-хигиенни нужди. Посочените разноски са в причинно-следствена връзка с вредите от противоправното поведение на лекарите при ответника и следователно искът за тази сума следва да бъде уважен.

Общата сума на разноските за лечение и терапия в Германия, включително въздушен и сухоземен транспорт, е в размер на 13971,33 евро (с равностойност в български лева по фиксинга на БНБ – 27325,55 лв.). Тъй като разноските са направени в евро, следва да бъдат присъдени във валутата, в която са направени, а имено – в евро (вж. Тълкувателно решение 4/2014 от 29.04.2015 г. на ОСГТК, ВКС). Следователно, искът следва да бъде уважен за сумата до 13971,33 евро, а за разликата до пълния предявен размер, искът следва да бъде отхвърлен.

С оглед уважаване на главния иск, следва да се уважи и акцесорния иск за законна лихва върху присъдената сума, съобразно началния момент, от който се претендира - считано от датата на предявяване на иска 02.08.2019 г. до окончателното плащане.

По размера на неимуществените вредите:

Предвид трайните увреждания на ищцата, в причинна връзка с противоправното поведение на лекарите при ответника, за ищцата е възникнало вземане за неимуществени вреди.

Свидетелят А.Ч. сочи в показанията си, че майка му е изцяло парализирана, като има параплегия на двата крака и на тазовите органи- пикочен мехур, ректум, право черво, анус и т.н. - тя не може да движи краката си, не може да ходи по малка и голяма нужда, прикована е на инвалиден стол; тялото й от пъпа надолу е абсолютно неподвижно, без никаква сетивност. Принудена е да живее в дом за възрастни и болни хора, защото има 24-часова нужда от помощ, от специални грижи, включително за хигиенно-битовите си нужди. Налага се е и самият свидетел да помага в обслужването на ищцата, защото сестринската помощ е само сутрин. Свидетелят сочи, че преди операцията ищцата е била изключително активен и работлив човек; занимавала се е с изкуство, била е преподавател в училище и в Нов български университет; била е изключително самостоятелна; организирала е изложби, пътувания със свои ученици и студенти; била е щастлива и е водела пълноценен живот. Тъй като свидетелят е единственото дете на ищцата, който от много години живее в Германия, предвид неблагоприятната прогноза, е взел решение заедно с майка си да я премести да живее в Германия. Но тъй като  в Германия той е единственият й близък и ищцата не знае езика и не познава никого, тя е станала лабилна психически; живее в страх от рани, от пикочни възпаления; изпитва невропатични болки, за които не помага никое лекарство. Показанията на свидетеля са логични и съответстват на останалите доказателства по делото и съдът ги кредитира.

При определяне на размера на вземането и, на основание чл. 52 ЗЗД, съдът съобрази обективните и доказани по делото факти – възрастта на ищцата (58 г. към датата на инцидента), обстоятелството, че преди инцидента е била в работоспособна възраст и е водила активен социален живот, постъпила е в клиниката в подвижно състояние, а е изписана с постоянна парализа на долната част от тялото, включително на вътрешни органи, като това състояние е необратимо; необходимостта от постоянни грижи поради невъзможност за самообслужване и постоянната зависимост от чужда помощ, включително за санитарно-хигиенно обслужване и негативното влияние, което това е оказало върху психиката й и личностната й самооценка; рязката промяна в социалния й живот – от активен човек в работоспособна възраст е останала прикована на легло; необходимостта да напусне работата си, близките и дома си в България, и да се премести в Германия, без дори да говори езика и предизвиканият от тази промяна стрес; стресът върху психиката й поради това, че е останала прикована на легло и зависима от помощта на друг човек. При съобразяване на посочените обективни критерии и икономическите условия в страната към момента на настъпване на вредите, съдът приема, че обезщетение в размер на 200 000 лева отговаря на принципа на справедливостта, прогласен в чл. 52 ЗЗД, без да води до обогатяване на пострадалото лице. С оглед обстоятелството, че ищцата претендира сума от 180000 лв. с оглед диспозитивното начало, искът следва да бъде уважен до заявения размер.

С оглед уважаване на главния иск, следва да се уважи и акцесорния иск за законна лихва върху присъдената сума от 180000 лв., считано от датата на деликта – 16.04.2018 г. до окончателното плащане.

 

По разноските:

С оглед изхода на делото, на ищеца следва да се присъдят, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, направените разноски за адвокатско възнаграждение. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно – същото съответства на предвидения минимум за адвокатски възнаграждения в Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Претендирана е сумата в размер на 6636 лв., от която следва да се присъди сумата от 6569,64 лв., съразмерна на увaжената част на исковете.

Ответникът следва да бъде осъден да плати по сметка на СГС разноски за държавна такса в размер на 8293,02 лв. и разноски за заключения на вещи лица в размер на 1200 лв., т.е. общо 9493,02 лв.

Поради което Софийският градски съд

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОСЪЖДА М.Н.К.Б. ЕАД, ЕИК *******да заплати на М.Е.С., ЕГН **********, както следва:

на основание чл. 49, вр. 45 ЗЗД, сумата от 180000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от деликт, осъществен от служители на ответника и представляващ лекарска грешка, допусната при операция на ищцата на 16.04.2018 г. и последващи действия и бездействия, заедно със законната лихва от 16.04.2018 г. до окончателното плащане;

на основание чл. 49, вр. 45 ЗЗД, сумата от 13971,33 евро, представляваща обезщетение за имуществени вреди от деликта, осъществен от служители на ответника и представляващ лекарска грешка, допусната при операция на ищцата на 16.04.2018 г. и последващи действия и бездействия, заедно със законната лихва от 02.08.2019 г. до окончателното плащане,

на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 6569,64 лв., представляваща съдебни разноски,

като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за разликата над 13971,33 евро до пълния предявен размер от 29000 лв.;

ОСЪЖДА М.Н.К.Б. ЕАД, ЕИК *******да заплати по сметка на Софийския градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 8293,02 лв., представляваща дължима държавна такса и сумата от 1200 лв., представляваща разноски.

Решението е постановено с участието на трето лице помагач на страната на ответника – ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО Е. АД, ЕИК *******.

Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му чрез връчване на препис.

 

СЪДИЯ: