Р Е
Ш Е Н
И Е № 260038
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр.Добрич 14.12.2020г.
ДОБИЧКИ ОКРЪЖЕН СЪД...... ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ
в открито заседание на тринадесети
ноември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:Т.СТОЕВА
при секретаря НЕЛИ БЪЧВАРОВА......................................... и в присъствието на
прокурора......................................................................като
разгледа докладваното от съдия докладчик Стоева..........Т.д.№248
от 2019 г.по описа на съда и за да се произнесе взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от С.И.Д.
ЕГН ********** ***,чрез адв.Е.С.,ВАК,със съдебен адрес-***,офис №7 срещу „ЕЛ-
СИ- ТРЕЙД“ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.Добрич,ул.“***“№58А,представлявано
от управителя ***с предмет на иска заплащане на равностойността на дружествения
дял на ищцата,поради прекратяване на членството й в ответното дружество,с
правно основание чл.125 ал.3 от ТЗ и с цена на иска сумата от 102 372,40
лв.
В депозиран отговор и допълнителен
писмен отговор ответникът признава иска,но прави възражение за прихващане със
сумата от 78 291,94 лв.,стойност на вложени в личен жилищен имот на ищцата
стоки и труд,с които тя неоснователно се е обогатила за сметка на дружеството.
В исковата молба се излага,че с
предизвестие от 28.08.2019г.,изтекло на 28.11.2019г. ищцата е прекратила
участието си като съдружник в дружеството и е освободена.Това дава право на
напусналата съдружница да получи равностойността на дружествения си дял по
баланс към месеца , в който е настъпило
прекратяването.
В подадения от ответното дружество
отговор не се оспорва претенцията по основание и размер.Твърди се,че с издадени
и описани в отговора фактури е документирано закупуване на стоки и материали от
ответното дружество,които са вложени в личния жилищен имот на ищцата,находящ се
в гр.Добрич,по ул.“***“№58А,собствен на ищцата и покойния й съпруг ***,съгласно
НА за собственост на недвижим имот по писмени доказателства ***.Според
ответника ищцата притежава в наследство от починалия си съпруг 66 % от
съсобствеността с останалите наследници ***и ***.Поради тези съображения тя се
е обогатила неоснователно със съответната част от сумата
118 624,12лв.,представляваща стойност на закупени от дружеството материали
и стоки за влагане в жилището на ищцата ,а именно сумата от 78 291,94 лв.
В допълнителна искова молба се
оспорва допустимостта на направеното възражение за прихващане,тъй като според
ищеца възражение за прихващане може да се направи с две насрещни,еднородни
изискуеми и ликвидни вземания,какъвто не е настоящия случай.Освен това се
оспорва влагането на закупените по представените от ответника по делото фактури
стоки в имота на ищцата,както и размера на полагащата й се част от стойността
на подобренията,тъй като става въпрос за облигационно вземане,за което всеки от
наследниците на починалия *** следва да отговаря до 1/3 част от сумата или
прихващането може да се осъществи най-много със сумата от 39 541,38 лв.
В допълнителен отговор се
поддържат доводите на ответника,изложени в отговора на исковата молба.Настоява
се,че направеното съдебно възражение за прихващане е допустимо и с неликвидно и
неизискуемо вземане,тъй като то ще придобие тези характеристики с влизане в
сила на съдебното решение.Това становище се споделя и от съда,поради което е
прието,че възражението за прихващане е допустимо и следва да се разгледа в
производството по делото.
В съдебно заседание страните са
поддържали становищата си,които са изразили в разменените между тях книжа.
Представени с исковата молба са
писмено предизвестие,изходящо от ищцата
по делото за прекратяване на участието й като съдружник в ответното
дружество,връчено на съдружниците на
28.08.2019г.,чиито тримесечен срок е изтекъл на 28.11.2019г.,както и счетоводни
документи ,изходящи от ответното дружество,въз основа на които е определена по
счетоводен баланс към 30.11.2019г.равностойността на дружествения дял на ищцата.Тъй
като не се спори за факта на прекратяване на членството,нито за размера на
равностойността на дружествения дял,който ищцата следва да получи,поради
прекратяване на участието си в дружеството,съдът не коментира
доказателствата,нито аргументите на ищеца в тази насока.
По направеното възражение за
прихващане:
Като писмени доказателства са представени следните фактури:Ф-ра №427/за
авансово плащане на сумата от 29 438,14лв.,с основание Договор от
25.01.2016г.,издадена от „ДИК ТРЕЙД -93-ДТ“ЕООД,ф-ра №431/01.03.2016г.за
доплащане по Договор от 25.01.2016г. на „ДИК ТРЕЙД -93-ДТ“ЕООД,на стойност
20 972,57 лв.,ф-ра №540/15.03.2018 г. за сумата от
29 300,40лв.-стойност на доставена на ответното дружество ОВК
инсталацияя,също издадена от „ДИК ТРЕЙД -93-ДТ“ЕООД,ф-ра №890/09.09.2016г.
,издадена на ответното дружество от „МЕБЕЛ –М“ООД за доставени строителни
материали на стойност 13 463,00лв.,ф-ра №910/15.11.2016г.,издадена на
ответното дружество от „МЕБЕЛ-М“ООД за доставени на дружеството мебели на
стойност 21 622,80лв.,ф-ра №**********/12.9.2016г.за изработка на
заземителна инсталация и окабеляване на склад,издадена от „ЕМПО И КО“ЕООД,на
стойност 3 826,80лв.,които са осчетоводени в счетоводството на ответното
дружество и са декларирани по ЗДДС,като е ползван данъчен кредит.
На ответницата по възражението С.Д.
е издадена ф-ра №922/25.11.2019г. на стойност 78 291,94 лв.,с основание
материали строителство за къща за лично потребление,която не е подписана от Д.
и е оспорена от ищцата по делото.
По реда на чл.192 от ГПК са изискани находящи се счетоводни документи от
дружествата ,които са издали представените фактури.
От страна на „ДИК-93-ДТ“ ЕООД е представен Договор от 25.01.2016г. ,станал
основание за издаване на първите две представени по делото фактури,съгласно
който „ЕЛ- СИ ТРЕЙД“ЕООД като възложител се договаря с „ДИК-93-ДТ“ ЕООД ,като изпълнител да му бъдат доставени от
страна на изпълнителя съоръжения и материали за обект:Складова база и
железарски цех-т.1.1 от договора.Приложение №1 към договора съдържа
наименование на доставените стоки,а именно хибридна система,три вентилаторни
конвектора и система FR180.
От страна на „Мебел-М“ЕООД са
представени фактурите,депозирани с отговора на исковата молба,с
уточнението,че описаните стоки са
получени от склада на продавача в с.Бранище и са извозени с транспорт на
купувача,като дружеството продавач не е извършвало доставка и монтаж на
място на произведените изделия и
детайли.
От заключението на изслушаната
икономическа експертиза се установява,че ответникът е ползвал данъчен кредит по
описаните и представени към отговора фактури.Цената на доставените по фактурите
стоки и извършени услуги е заплатена от получателя им-ответника по делото.
Ф-ра № 922/25.11.2019г. е
осчетоводена по дебита на с-ка №411 „Клиенти“ и по кредита на с-ка 703“
Постъпления от продажби на продукция и услуги и по с-ка 4532“Начислен ДДС върху
продажбите“.На 30.11.2019г. цялата стойност на фактурата е отнесена към сметка
4992 „Разчети със собственици-лично потребление“.
Разпитан е като свидетел Г.М.,управител
на „МЕБЕЛ-М“ЕООД,който не е известен за кой обект се поръчват материалите ,нито
знае къде са монтирани те.
Разпитан е като свидетел и ***,който
работи във фирма „ДИК-93-***“.Същият познава С.Д. и покойния ***,тъй като е
работил на личната им къща.Изграждали ОВК инсталация,климатизация,отопление и
охлаждане.Същевременно свидетелят показва,че са изграждани отоплителни
инсталации и на обекти на фирмата и на
халето.Свидетелят е монтажник и не е запознат с документооборота на
дружеството.
При така събраните доказателства
съдът намира,че възражението за прихващане не е доказано по основание и размер.
От част от представените фактури
се установява,че те са издадени във връзка с изпълнение на договор,сключен
между ответника и ДИК ТРЕЙД -93-ДТ“ЕООД
от 25.01.2016г.,който е с предмет изпълнение на работи по складова база и
железарски цех на ответника.Това е записано както като основание на
фактурите,така и като основание за плащането на стойността им и се потвърждава
от съдържанието на представения договор за изработка.Друга част от фактурите,касаещи
мебели и строителни материали не е ясно къде са вложени,тъй като третото
задължено лице,разпитано в последствие и като свидетел по делото твърди,че
материалите са извозени с транспорт на ответника по делото,но не му е известно
в кой обект за вложени.
Единствено от свидетелските
показания на св.Димитров може да се заключи,че са извършвани СМР в личната къща
на ищцата и починалия й съпруг.Това навежда на извода,че е възможно
действително да са извършвани СМР в личния недвижим имот на ищцата и съпруга
й,но представените по делото фактури не са относими към тях,а към други
отношения между страните,свързани с подобрения в склад на фирмата,хале и
железарски цех .По отношение на движимите вещи-мебели –не се доказа предаването
им на ищцата по делото за използване за лични нейни нужди.
Предвид спецификата на извършените
подобрения в имота и за установяване на основанието и размера на възражението
би следвало да бъдат ангажирани специални познания,чрез които да се установи
какви материали и на каква стойност са вложени в личния недвижим имот на
ищцата.Такова искане не беше заявено по делото от ответника.
С оглед изложеното не се доказа ,че ищцата
по делото се е обогатила неоснователно за сметка на ответното дружество
със стойността
на вложените в личния и жилищен имот стоки и материали.В тежест на ответника
беше доказването на състава на неоснователното обогатяване,а именно на нещо,получено
без основание,със стойността на което се е обогатила противната страна за
сметка на ответника по делото.Такова главно и пълно доказване не беше
проведено.
На
основание чл.125 ал.3 от ТЗ имуществените отношения с напусналия дружеството
съдружник се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца,в който
е настъпило прекратяването.Правото да получи равностойността на дружествения си
дял следва от посочената законова разпоредба.
Предявеният
иск е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен,като на ищеца се
присъдят сторените съдебно деловодни разноски.Те са в размер на сумата от 9 395лв.,съгласно
представения списък на разноските.
Направеното
по делото възражение за прихващане следва да се отхвърли ,като
недоказано,поради което не се дължат разноски на ответника.
Водим от
гореизложеното Окръжният съд,
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЕЛ-
СИ- ТРЕЙД“ООД,ЕИК ***,със седалище и адрес на управление –гр.Добрич,ул.“***“№58А,представлявано
от управителя ***да заплати на С.И.Д. ЕГН ********** *** сумата от
102 382,40 лв./сто и две хиляди триста седемдесет и два лева и четиридесет
ст./,представляваща равностойността на дружествения дял на напусналата
ответното дружество съдружница по баланс,към края на месеца,в който е прекратила
участието си в дружеството,ведно със законна лихва върху главницата,считано от
29.11.2019г.до окончателното й изплащане и сумата от 9 395 лв./девет
хиляди триста деветдесет и пет лева/-съдебно деловодни разноски.
ОТХВЪРЛЯ
като недоказано приетото за съвместно разглеждане по делото възражение за
прихващане на вземането на ищцата към ответното дружество с вземане на
ответника към ищцата,произтичащо от разпоредбата на чл.55 от ЗЗД,сума ,с която
тя се е обогатила неоснователно в размер на 78 291,94 лв./седемдесет и
осем хиляди двеста деветдесет и един лева и деветдесет и четири ст./
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд гр.Варна в четиринадесет
дневен срок от съобщаването му на страните.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: