№ 54
гр. Пловдив , 05.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело
№ 20215001000338 по описа за 2021 година
Производство по чл. 258 и сл. ГПК.
Същото е започнало по повод подадена от Д. ИЦК. К., ЕГН **********, с. Г., общ.
П., ул. „"**"№ ***, въззивна жалба против постановеното от П. окръжен съд по т. дело №
151/2019 г. решение № 260016 от 02.02.2021 г. , поправено с решение № 260053 от
09.04.2021 г., в частта с която е отхвърлена исковата претенция на Д. ИЦК. К., ЕГН
**********, с. Г. против ЗАД „О.-З.“, ЕИК *********, гр.С., ул. „С. С.“ № *, ет. * за
осъждането на дружеството да й заплати сумата от 10 000 лв. равняващи се на разликата
между сумата от 12 000 лв., която би следвало да й се присъди и сумата от 2 000 лв.
присъдена от първоинстанционния съд съответно представляващи обезщетение за
претърпените от нея неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие
телесни увреждания, причинени й при ПТП от Т.В.С. като водач на лек автомобил марка
„С.“, модел „В.“, рег. № ********* с валидно сключена при ответника застраховка
„Гражданска отговорност“ по застрахователна полица ****************** с период на
валидност от 14. 08. 2018 г. до 13. 08. 2019 г., от ведно със законната лихва за забава от 14.
04. 2019 г. до окончателното изплащане на обезщетението.
Решението се обжалва и в частта осъждаща К. да заплати разноски по съразмерност
на застрахователя с оглед отхвърлената част от иска й.
В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на
1
решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго уважаващо иска в посочения
размер.
Въззиваемата страна намира жалбата за неоснователна.
Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства
намери за установено следното:
На 11.07.2019 г. в ПзОС е постъпила изходяща от Д. ИЦК. К., ЕГН **********, с.
Г., общ. П. искова молба против ЗАД „О.-З.“, ЕИК *********, гр.С..
В обстоятелствената част на същата се говори, че на 10.09.2018 г. около 23, 31 ч. на
АМ Т. в посока към гр. П., на км. 80+500 поради движение с несъобразена скорост Т.В.С.
управлявайки лек автомобил марка „С.“, модел „В.“, рег. № ********* самокатастрофирал и
се ударил в крайпътната мантинела. При инцидента пострадала ищцата, която пътувала в
автомобила. Тя получила хематом на задната и външната част на дясното бедро.Тази травма
според нея причинила нетрудоспособност и затруднение в придвижването й за период от 2
месеца. Сочи се и че към подаване на ИМ оздравителният период продължавал. Споменава
се, че непосредствено след катастрофата К. била по спешност в ЦЕНТЪР ЗА СПЕШНА
МЕДИЦИНСКА ПОМОЩ - П. и била изписана на същия ден. Твърди се, че след
изписването здравословното й състояние постепенно се влошило и на 25.09. 2018 г. с оглед
повишаване на телесната й температура тя била приета в болница. Там бил установен
възпалителен процес, животозастрашаваща инфекция на меките тъкани по задната част на
дясното бедро. Извършена е оперативна интервенция под обща анестезия за премахване на
гъста и жълта гной и кръв със съсиреци в бедрото. От болницата след споменатата
оперативна интервенция тя била изписана на 28.09. 2018г.
Така описаното здравословно състояние на ищцата се свързва със затруднено
предвижване и самообслужване и изпитване на болки, които ще продлъжт до края на живота
й. Твърди се , че такива са факт и към подаването на исковата молба.
Всичко изложено се свързва с необходимост от обезщетяване на претърпените от
нея вреди. Неимуществените вреди са оценени на 30 000 лв.
Споменато е, че причинителят на описаните вреди /Т.В.С./ по време на настъпване
на ПТП имал сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното
дружество с валидност до 13.08.2018 г.
По тази причина ищцата предявила писмена застрахователна претенция пред
застрахователното дружество на 14.01.2019 г. Във връзка със същата застрахователят
изплатил на ищцата сумата от 1 000 л. Тя обаче не била доволна от размера на така
определеното обезщетение за неимуществени вреди, което обуславяло правният й интерес
да предяви настоящият иск против застрахователното дружество за заплащане на
обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в размер на 30 000 лв. ведно със
2
законната лихва върху тези суми считано от 15.04.2019 г. до окончателното изплащане.
В срока за отговор ответното застрахователно дружество е подал такъв. С него то не
оспорва наличието на застрахователно правоотношение между него и виновният водач, но е
изразил становище за неоснователност на иска. В тази връзка се оспорва твърдението, че
описаните в ИМ вреди са възникнали следствие на катастрофата и се споменава за
недоказаност на твърдението на ищцата, че търпи болки и страдания, които да следва бъдат
обезщетени с претенидариня с исковата молба размер. В тази връзка е изразено и мнение, че
платената от застрахователя сума от 1000 лв. напълно покрива търпените увреждания
По надолу в отговор въпреки изложеното становище за наличие на предпоставки за
обезщетяване на ищцата със сумата от 1 000 лв. е оспорена вината на водача на
катастрофилото МПС. Наред с това е изразено и становище,че принос за настъпване на
вредоносния резултат има и самата ищца,която е пътувала в автомобила без поставен
предпазен колан.Изразено е и мнение, че ответникът не дължи лихва по 86 от ЗЗД, защото
не е налице забава.
Ищецът след получаване на отговора изрично е заявил, че няма да подава ДИМ,
което предпоставя и липсата на отговор на същата.
Така след събиране на поисканите и относими към спора доказателства съдът е
постановил решението предмет на обжалване.
Със същото след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието,
че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на
причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са
налице.Формиран е извод за липса на съпричиняване.
Достигнало се е до заключение, че ищцата следва да бъде обезщетена за
претърпените от нея вреди със сумата от 3000 лв. Това и факта, че от същата ответникът е
изплатил доброволно 1000 лв. е дало основание на Пз ОС да уважи иска за сумата от 2 000
лв. и да отхвърли същия до пълния предявен размер. Законната лихва с диспозитива е
присъдена от 14.05.2019 г., като след това с решение от 09.04.2021 г. за поправка на ОФГ е
допусната поправка на този начален момент на 14.04.2021 г.
Недоволна от решението е останала ищцата и е подала жалбата до ПАС.
С нея решението на Пз ОС се обжалва в частта, с която исковата претенция за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлена за разликата между
сумата от 12 000 лв., която към подаване на жалбата тя вече смята, че й се дължи и
присъдените от П. окръжен съд 2000 лв., т.е. за сумата от 10 000 лв. Във въззивната жалба
са изложени подробни съображения за неправилна интерпретация на доказателствения
материал и приложението на чл. 52 от ЗЗД .
С оглед разпоредбата на чл. 269 от ГПК съдът дължи произнасяне за валидността и
3
допустимостта на обжалваното решение служебно, а досежно правилността му с оглед
посоченото в жалбата.
По повод на тази преценка ПАС намира за нужно да посочи, че едно решение е
невалидно (нищожно), когато не е постановено от надлежен орган или е постановено от
ненадлежен състав, т.е. от лице, което няма качество на съдия или от едноличен вместо
троен състав и т.н. Нищожно е и решение, което не е подписано или не е постановено в
предвидената от закона писмена форма. Налице е нищожност и в случаите, когато
решението е постановено от съда извън пределите на неговата компетентност, т.е. срещу
лица неподчинени на правораздавателната власт на българските съдилища.
В случая нито една от тези предпоставки не е налице и за нищожност не може да се
говори.
По отношение на недопустимостта е нужно да се спомене, че от съдържанието на
чл. 270, ал.3 от ГПК следва извод, че такава е налице, когато е извършено произнасяне
въпреки липсата на право на иск или има произнасяне по един непредявен иск. Налице е
недопустимост и когато спорът е разгледан от некомпетентен съд, т.е. във всички случай,
когато е постановен съдебен акт въпреки липсата на предпоставки за разрешаване на спора
по същество.
В случая съдът е сезиран с искове с правно основание чл. 432, ал.1 от КЗ.
В тази законова разпоредба е казано, че увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
В чл. 380 от КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно
обезщетение е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.
Съответно в чл. 496, ал.1 от КЗ е казано, че срокът за окончателно произнасяне по
претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не
може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 пред
застрахователя, сключил застраховката или пред неговия представител за уреждане на
претенции.
В чл. 498, ал. 3 от КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.
496, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на
определеното или изплатеното обезщетение.
Анализът на горните текстове води до извод, че допустимостта на искова претенция
по чл. 432, ал.1 от КЗ е обусловена от това ищецът първо да е упражнил правото си по чл.
380 от КЗ и от това в сроковете по чл. 496 КЗ да няма плащане на обезщетение, да има
4
отказ, респ. претендиращият обезщетение да не е доволен от размера му.
В случая от изложеното в самата искова молба, а и от представените по делото
доказателства е безспорно, че ищцата е предявила пред ответното дружество на с изпратена
по пощата на 13.01.2019 г. молба претенция за обезщетяване на претърпени от нея
НЕИМУЩЕСТВЕНИ ВРЕДИ със сумата от 30 000 лв. С писмо от 15.01.2019 г.
застрахователят е поискал представяне на допълнителни доказателства с оглед определяне
размера на претендираните от ищцата вреди. По делото доказателства за последващо
развитие на процедурата пред ответника бшпсвот, но от ищеца, а и от ответното дружество
не се оспорва, че същата е завършила с определяне и изплащане на обезщетение от 1 000 лв.
Явно е, че така определеното обезщетение не е в размера поискан от пострадалата,
което обуславя интересът й да претендира по съдебен ред изплащане на такова за
неимуществени вреди, т.е. този иск е допустим.
В случая съдът е разгледал тази искова претенция, като предмет на преценка са
били фактите и обстоятелствата изложени в исковото молба във връзка със същия.
Решението не е постановено и от съд, който с оглед разпоредбите на ГПК /чл. 115, ал.2/ не е
следвало да разглежда настоящия правен спор, т.е. следва извод за допустимост на
решението.
Казаното от своя страна сочи, че ПАС съобразно разпоредбите на чл. 271 от ГПК
следва да реши спорът относно дължимостта на обезщетение за неимуществени вреди по
същество, като потвърди или измени изцяло или отчасти обжалваното решение. При
извършване на тази преценка той ще е обвързан от посочените в жалбата съображения за
неправилност на съдебното решение.
От съдържанието на чл. 432, ал.1 от КЗ следва, че основателността на исковите
претенции на първо место е обусловена от наличието на застрахователно правоотношение за
застраховка „Гражданска отговорност” между извършителят на деликта и ответното
застрахователно дружество.
По силата на такъв договор съгласно разпоредбата на чл. 477, ал. 1 от КЗ обект на
застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за
причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с
притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на държавата, в
която е настъпила вредата.
В чл. 493, ал.1 от КЗ е посочено, че застрахователят по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахования за
причинените на трети лица, в това число пешеходци, велосипедисти и други участници в
движението по пътищата, вреди вследствие на притежаването или използването на моторно
5
превозно средство по време на движение или престой. В т.1 сред подлежащите на покриване
вреди е посочено, че са неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт.
Това от своя страна води до извод, че отговорността на застрахователното
дружество при наличие на сключен договор за застраховка гражданска отговорност е
обусловена и от установяването на отговорност на застрахованото лице за причинено от
него увреждане. Тя при непозволеното увреждане произтича от разпоредбите на чл. 45 и сл.
от ЗЗД.
Според нормата на чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно
е причинил другиму.
Според чл. 51 от ЗЗД пък обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Това предполага, че фактическият състав на непозволеното увреждане обхваща
наличието на противоправно деяние, вина и вредоносен резултат, което да е пряка и
непосредствена последица от увреждането.
Видно от описаното по- горе е ясно, че по делото не се оспорва наличието на
сключен договор за застраховка със собственика на участвалия в ПТП-то автомобил. Не се
оспорва и това, че водачът на същия е от кръга лица посочени в разпоредбата на чл. 477,
ал.2 от КЗ. Това прави безспорен извода, че при установена негова отговорност спрямо
ищеца на основание чл. 45 от ЗЗД обезщетението може да се търси от ответното дружество.
По повод на това е нужно да се спомене, че в процедурата по чл. 380 от КЗ за определяне на
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди , застрахователят е определил такова
от 1000 лв., което води до извод, че между пострадалото лице и ответника реално е налице
постигната спогодба за наличие на предпоставките обуславящи неговата отговорност. Това
и факта, че застрахователното дружество не е обжалвало постановеното от
първоинстанционния съд решение относно присъдения размер на обезщетението за
неимуществени вреди и изводите във същото за липса на предпоставки за намаляването му
поради съпричиняване навежда ПАС до извод, че в случая предмет на преценка в
настоящето производство следва да бъде единствено въпросът за размера на дължимото
обезщетение определен съобразно принципите на чл. 52 от ЗЗД.
В чл. 52 от ЗЗД е казано, че обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост. Това съобразено и с ППВС № 4 от 1968 г. сочи, че размерът му
зависи от вътрешното убеждение на решаващия съдебен орган, което следва да е изградено
на база събрания по делото доказателствен материал установяващ характера на
увреждането, начина, по който то се е отразило на физическото, духовното и психично
състояние на увреденото лице и разбира се икономическата обстановка в страната. При
преценка за отразяване на същото върху физическото и психичното състояние следва да се
6
има предвид и периода, за който са били влошени.
От представените по делото медицински документи и приетата комплексна
експертиза се установява, че ищцата следствие на катастрофата е получила наранявания
вследствие на пътния инцидент в областта на главата и дясното бедро. Тя е била приета по
спешност в Спешното отделение на МБАЛ, гр. П. на 11. 09. 2018 г., където след преглед и
рентгенография на бедро е освободена за домашно лечение. На 25. 09. 2018 г. се наложило
приемане на ищцата в хирургичното отделение на МБАЛ „З.“ гр. П.. Била й е поставена
диагноза „ неуточнени локални инфекции на кожата и подкожната тъкан, супорирал
посттравматичен хематом на дясното бедро“, като имала болки в задната част на бедрото и
температура. При прегледа било установено, че тъканите по задната част на бедрото са
обхванати от възпалителен процес с типична болка, оток, зачервяване, повишена локална
температура , флуктуация и болезнен десен ингвинален канал. Под обща анестезия е
извършена ексцезия на кожна лезия с евакуация на гъста жълта гной,кръв и съсиреци, лаваж
и улейовиден дренаж. Посочено е, че това влошаване е типично усложнение при хематом в
мускулатурата, който се среща често в областта на бедрото, подбедрицата и около лактите.
Възстановителният процес от травматините увреждания на бедрото е определен на
два месеца считано от датата на травмата, след което от медицинска гледна точка ищцата не
следва да изпитва болки при промяна на времето. Съответно в експертизата е направено и
заключение, че по-интензивни болки и страдания са били факт само в първите 10-12 дена и
то след операцията.
Разпитаната по делото сестра на ищцата говори, че ищцата не можела да става и да
стъпва на крака си около една седмица, през който период била подпомагана в
обслужването от майка си, след което започнала да става и излиза. Споменава и за болки и
психически стрес, който постепенно отшумял.
На тази база за ПАС е безспорно, че основната травма, която е предмет и на
исковата претенция е хематом на дясното бедро, който с оглед местото на травмиране довел
до необходимост от хирургична интервенция за премахването му и почистване на
натрупалата се гной с оглед невъзможността му да се разнесе от само себе си. Реално по
значителни затруднения в обслужването и предвижването са били факт около 10-12 дена
след операцията, като това според експерта е и периода на по- интензивен болков синдром, а
след това възснавителния процес е протекъл нормално и е приключил за около два месеца.
Това навежда ПАС до извод, че ищцата не е претърпяла значителни физически и
психически увреждания и за обезщетяване на претърпените от нея вреди й се дължат от
травмата на бедрото й се дължат 3 000 лв. От тази сума ответникът е заплатил доброволно
1 000 лв., което сочи, че той следва да бъде осъден да заплати още 2 000 лв.
Такъв е и изводът на ПзОС, т.е. решението в обжалваната част следва да се
потвърди.
7
Върху тази сума безспорно се дължи и законната лихва. При определяне на
момента, от който следва да се начисли същото ПАС изхожда от разпоредбата на чл. 429,
ал.2, т. 2 от КЗ. С нея е предвидено, че при застраховане на гражданската отговорност в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите за забава, когато застрахованият
отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице. В ал. 3 на чл. 429 от КЗ е предвидено, че
те се плащат от застрахователя в рамките на лимита на отговорност считано от по - ранната
дата измежду датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 и тази на уведомяване или на
предявяване на застрахователна претенция от увреденото лице. При отговорността по чл. 45
от ЗЗД деликвентът дължи законна лихва от момента на увреждането. Това сочи, че тази
законна лихва се дължи и от застрахователя съответно считано от посочения в чл. 429, ал.3
от КЗ начален момент и се начислява върху дължимото обезщетение за
НЕИМУЩЕСТВЕНИ вреди по 45 от ЗЗД.
В случая пострадалата е изпртила уведомление на 13.01.2019 г., т.е. лихвата би
следвало да се дължи от тази дата. Тя обаче се претедира от по- късен момент и следва да се
пиръсди от същия, както е сторил и Пз ОС.
Изложеното налага потвърждаване на първоинстанционния съдебен акт в
обжалваната му част и осъждането на жалбоподателката да заплати на въззиваемото
застрахоателно дужество и направевите от него разноски за адвокат за насотящето
прозиводство. От представените доказателства е видно, че те са в размер на 2016 лв. с ДДС.
В тази връзка насрещната страна е направила възражение за прекомерност, което ПАС
намира за основателно с оглед сложността на делото. Дължимият според Наредба № 1 за
миниамалните размери на адвокатските възнаграждение размер е 830 лв., като тази сума
следва да се увелечи с 20 % ДДС, т.е. дължимото такова е 996 лв. Разноски за пътни не
следва да се присъждат поради липса на доказателства за извършването им.
Водим от това съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното от П. окръжен съд по т. дело № 151/2019 г.
решение № 260016 от 02.02.2021 г. , поправено с решение № 260053 от 09.04.2021 г., в
частта с която е отхвърлена исковата претенция на Д. ИЦК. К., ЕГН **********, с. Г.
против ЗАД „О.-З.“, ЕИК *********, гр.С., ул. „С. С.“ № *, ет. * за осъждането на
дружеството да й заплати сумата от 10 000 лв. равняващи се на разликата между сумата от
12 000 лв., която според нея би следвало да й се присъди и сумата от 2 000 лв. присъдена от
първоинстанционния съд съответно представляващи обезщетение за претърпените от нея
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, следствие телесни увреждания,
причинени й при ПТП от Т.В.С. като водач на лек автомобил марка „С.“, модел „В.“, рег. №
********* с валидно сключена при ответника застраховка „Гражданска отговорност“
8
по застрахователна полица ****************** с период на валидност от 14. 08. 2018 г.
до 13. 08. 2019 г., от ведно със законната лихва за забава от 14. 04. 2019 г. до окончателното
изплащане на обезщетението, както и в частта ОСЪЖДАЩА Д. ИЦК. К., ЕГН **********,
с. Г., общ. П., ул. „**-*“ №** "*" да заплати на ЗАД „О.-З.“, ЕИК *********, гр.С., ул. „С.
С.“ № *, ет. * сумата от 2053, 33 лв. деловодни разноски
ОСЪЖДА Д. ИЦК. К., ЕГН **********, с. Г., общ. П., ул. „**-*“ №** "*" да
заплати на ЗАД „О.-З.“, ЕИК *********, гр.С., ул. „С. С.“ № *, ет. * сумата от 996 лв.
направени във въззивното производство разноски за адвокат.
Решението може да се обжалва в 1 месечен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9