РЕШЕНИЕ
№ 97
гр. Пазарджик, 30.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20225220102631 по описа за 2022 година
взе предвид:
Производството се движи по реда на глава 25 от ГПК и е образувано по иск на Б. С. С. от гр.
Пазарджик срещу работодателя "Р. ф." ЕООД – София, за признаване за незаконно и отмяна
на дисциплинарното му уволнение, извършено със заповед № 98 от 18.04.2022 г., като с
отмяната да бъде прието, че ищецът не дължи на бившия си работодател обезщетение в
размер едно брутно месечно трудово възнаграждение - 1420 лв.
В исковата молба се излагат подробни доводи за незаконосъобразност на заповедта поради
неизпълнение на задължението на работодателя да поиска обяснения от работника за част от
отсъствията (от 12.04.2022 г. до 18.04.2022 г.), а също и поради липса на конкретно
описание на нарушенията - единствено било казано: "лицето не се е явило на работа на
следните дати: ..." (следват изброени 19 дати). Не ставало ясно в какво се изразяват
нарушенията, какъв е видът им и дали попадат в обхвата на чл. 190 от КТ. Непълна била
правната квалификация на нарушенията по чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ и не била посочена
връзка с чл. 190. Не било описано в заповедта за уволнение с коя от споменатите три покани
за кое от нарушенията са поискани обяснения. За четири от датите ищецът заявява, че има
издаден болничен лист, представен на работодателя.
Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска, като описва подробно какви
искания във връзка с отсъствията от работа е отправял до работника и какви отговори и
твърдения за извинителни причини е давал работникът.
1
Искът е с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ във връзка с чл. 190 от КТ.
Не би следвало да се счита, че е предявен и втори, установителен иск, обусловен от
конститутивния иск за отмяна на уволнението. Ищецът към момента няма правен интерес от
такъв отделен установителен иск, тъй като самата отмяна на заповедта за уволнение би
довела до недължимост на обезщетението по чл. 221, ал. 2 от КТ, което е всъщност целеният
от него резултат въпреки формулировката в исковата молба.
В хода на делото страните изразяват готовност за спогодба, но такава не е сключена.
Ищецът чрез пълномощника си в съдебно заседание оспорва констатациите за отсъствие от
работа в представените документи, съставени от работодателя – форма 76, както и
получаването именно на представените по делото писма искания.
Ищцовата страна претендира присъждане на разноски. Ответникът не е направил такова
искане.
От фактическа страна по делото се установява следното:
На 11.02.2022 г. между ищеца като работник и ответното дружество като работодател бил
сключен трудов договор, с който ищецът бил назначен на длъжност електромеханик с пълно
работно време и място на работа – промишлена сграда на работодателя в гр. Пазарджик, с
месечно трудово възнаграждение в размер 1420 лв., със срок на предизвестието за
прекратяване от 30 дни.
На 05.03.2022 г. на ищеца му било връчено чрез куриер искане за обяснение във връзка с
дисциплинарно нарушение на основание чл. 193, ал. 1 от КТ с дата 04.03.2022 г., с което
работодателят го канел да обясни писмено неявяването си на работа на дати 23.02., 24.02.,
25.02., 28.02., 01.03., 02.03. и 04.03., като му бил определен срок за представяне на
обясненията до 09.03.2022 г.
Ищецът представил обяснение, в което посочил, че на 22.02. се е намокрил, миейки
камерите, и е настинал сериозно, освен това лекувал възпаление на предходно изваден зъб,
от който обаче част останала неизвадена. Лекувал го частен стоматолог, който отказал да му
издаде документ, защото това би довело до конфликт с личния му стоматолог.
Антибиотиците, предписани за възпалението, заедно с прахчетата за настинката, довели до
гадене, повръщане и потене и ищецът бил неспособен да се яви на работа. Болничен не
могъл да вземе, защото бил здравно неосигурен и финансово зле, така че не можел и да си
плати. В обяснението моли отсъствията да бъдат отразени като неплатен отпуск, ако е
възможно.
По-късно, с искане с дата 01.04.2022 г., връчено му лично (по данни на разпитаната
свидетелка – при явяването му на работа на 04.04.2022 г.), от ищеца били поискани отново
във връзка с дисциплинарно нарушение обяснения за отсъствието му от работа на 28.03.,
29.03., 30.03., 31.03. и 01.04. Той представил обяснение с дата 06.04.2022 г., в което обяснил,
че бил болен с хрема, болки и висока температура, поради което не се явил на 01.04., а по
преценка на личния лекар му бил издаден болничен лист само за периода 28.03.-31.03.2020
г. По делото е представен болничният лист.
2
На 12.04.2022 г. му било връчено чрез куриер аналогично искане за обяснение за отсъствия
от работа от 08.04. и 11.04.2022 г. Той представил обяснение, според което не се явява
поради конфликт и месене в работата му от страна на друг служител (описват се причините
за конфликта, свързани с елементи от изпълняваната работа), не може да се разбира с него,
среща и други трудности покрай организацията на работата от работодателя, поради което
не е възможно повече да работи на това място и на 08.04.2022 г. е писал до секретарката на
работодателя, че се отказва.
На 18.04.2022 г. била издадена от работодателя заповед за налагане на дисциплинарно
наказание уволнение на ответника. В нея като описание на нарушението било посочено, че
не се е явил на работа на дати 23.02., 24.02., 25.02., 28.02., 01.03., 02.03., 04.03., 28.03., 29.03.,
30.03., 31.03. и 01.04., 08.04., 11.04., 12.04., 13.04., 14.04., 15.04. и 18.04.2022 г. В заповедта
били описани също трите искания на обяснения и дадените обяснения, като работодателят
посочил, че описаното в обясненията има субективен характер и не е основание за
освобождаване от дисциплинарно наказание. В заповедта се констатира, че работникът
дължи обезщетение в размер едно брутно трудово възнаграждение, или 1420 лв., на
основание чл. 221, ал. 2 от КТ. В нея се съдържа и изявление за частично прихващане на
обезщетението с неизплатеното на работника трудово възнаграждение в размер 366,50 лв.
На 04.05.2022 г. работодателят представил заповедта на нотариус с цел връчване с
нотариална покана. На 16.06.2022 г. заповедта била връчена на ищеца.
Отсъствията на ищеца от работа на различни дати се доказва от собственоръчно написаните
от него обяснения, представени по делото, чиято автентичност не се оспорва от него. За
отсъствието на 01.04.2022 г. той изрично признава в обяснението от 06.04.2022 г. В
обяснението от 12.04.2022 г. сочи: „не се явявам на работа, тъй като…“; това обяснение
съответства на искането за дати 8 и 11 април 2022 г. (петък и понеделник), като съдът няма
причина за съмнение, че именно това искане е било връчено, тъй като в обяснението се
говори за текущо неявяване, отнасящо се за непосредствено предходните дни. В
обяснението от 05.03.2022 г. е написано: „бях неспособен да се явя на работа“, отнесено към
дните след 22.02.2022 г., и за „отсъствия“ в множествено число, тоест отново поне два дни.
Това обяснение е дадено в отговор на искането за отсъствие от общо 7 дни, отправено с
искане от 04.03.2022 г. Няма съмнение, че т.нар. форма 76, представляваща график,
отразяващ смените и присъствията на персонала, е документ, съставен от работодателя, и не
е част от счетоводната му документация (търговските книги), поради което би следвало
работодателят да не може да докаже само с него своите твърдения за изгодни за него факти.
От обясненията, съпоставени и с исканията за тях и представените бележки от куриер, обаче
може да се направи недвусмислен извод, че ответникът не се е явил на работа най-малко на
първи, осми и 11-и април, както и в поне два от седемте изброени дни в края на февруари и
началото на март, без да му е разрешен отпуск (вкл. поради временна неработоспособност)
или да е установена някаква друга непреодолима пречка за явяването му извън неговите
твърдения. Всичко това е отделно от четирите дни в края на март (28-31 март), за които той
разполага с болничен лист, макар и без категорични доказателства за навременно
3
представяне на работодателя.
За отсъствията във времето от 12.04. до 18.04.2022 г. обяснения не са искани от страна на
работодателя.
Не е установено ищецът сам да е подавал изрична молба до работодателя за прекратяване на
трудовото му правоотношение въпреки изявлението в последното обяснение, че е писал на
секретарката, че „се отказва“.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
От формална страна според този състав на съда заповедта за уволнение не съдържа
съществени пороци, които да водят до нейната незаконосъобразност. В нея се сочи какво
дисциплинарно наказание се налага, както и че трудовото правоотношение се прекратява.
Съдът не счита, че неявяването на работа може и следва да се опише по по-ясен или по-
подробен начин от думите: „не се е явил на работа“; не е нужно например да се посочва
началният час на работното време, мястото на работа и т.н. Ясно е какво е наложеното
дисциплинарно наказание – уволнение, тъй като е посочено словесно, както и с позоваване
на чл. 188, т. 3 от КТ. Чл. 190 от своя страна обхваща всички видове дисциплинарни
нарушения, съответстващи на наказание с такава тежест, като пет от тях са изброени
примерно, а с т. 7 и 3 се обхващат всички останали „други тежки нарушения на трудовата
дисциплина“ или „системни нарушения на трудовата дисциплина“, т.е. няма дисциплинарно
уволнение, наложено за нарушения, които работодателят не е счел, че попадат в обхвата на
чл. 190 от КТ, и непосочването на чл. 190 като общ текст не води до неяснота.
Непосочването на конкретна точка от ал. 1 на чл. 190 също не е порок на заповедта според
този състав на съда: от словесното описание на нарушението винаги може да се направи
извод коя точка е имал предвид работодателят.
За част от отсъствията – тези от 12.04.2022 г. нататък – не е спазено изискването на чл. 193
от КТ. За друга част – тези от 28.03. до 31.03.2022 г. – е налице уважителна причина за
отсъствието - издаден болничен лист, разрешаващ отпуск поради временна
неработоспособност. Извън тези дати обаче са налице поне пет (най-вероятно повече) дни, в
които ищецът не се е явил на работа за целия ден, от които поне два са последователни
работни дни – осми и единадесети април 2022 г., което осъществява състава на чл. 190, ал. 1,
т. 2 от КТ. Дори да се установи, че част от нарушенията, предмет на заповедта, не са
извършени, или за тях не са спазени процесуалните изисквания за налагане на
дисциплинарно наказание, ако останалите нарушения се докажат, за тях е спазена
процедурата по налагане на наказание и тяхната тежест сама по себе си е достатъчна за
налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, то заповедта продължава да бъде
законосъобразна в тази част и искът за отмяна на уволнението не следва да се отхвърля. В
този смисъл е решение № 334 от 23.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 242/2012 г., III г. о., ГК,
определение № 478 от 19.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 931/2011 г., IV г. о., ГК, определение
№ 750 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 79/2011 г., IV г. о., ГК и посоченото в него
решение от 17.06.2010 г. по гр. д. № 626/2009 г. III ВКС.
4
Не е нужно в самата заповед да е описано подробно за кое от нарушенията с кое искане е
поискано обяснение – достатъчно е да се установи фактически, че обяснение наистина е
поискано и е дадена възможност то да се представи. А тъй като ищецът е представил
обяснения, явно е, че те са му поискани и възможност да ги представи му е дадена.
Поради всичко изложено съдът счита, че заповедта за уволнение не страда от такива пороци,
които да обуславят нейната отмяна, и
РЕШИ:
Отхвърля иска за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищеца Б. С. С., ЕГН
**********, от гр. Пазарджик, ул. „***“ № ***, със заповед № 98/18.04.2022 г. за налагане
на дисциплинарно наказание „уволнение“, издадена от управителя на дружеството ответник
„Р. ф.“ ЕООД - гр. София, бул. "***" **, ЕИК ***, връчена на 16.06.2022 г., с която заповед е
констатирано, че в резултат на уволнението ответникът дължи на ищеца обезщетение по чл.
221, ал. 1 от КТ в размер 1420 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5