№ 22849
гр. София, 11.02.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Частно гражданско
дело № 20231110154723 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК във връзка с чл. 146,
ал. 2 ЗЗП.
Подадено е заявление, уточнено с молба от 20.12.2023 г. (на лист 19 от
делото), от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу длъжника К. Й. Г. за следните
суми: 951,94 лева – главница, ведно със законната лихва от 04.10.2023 г. до
изплащане на вземането; 77,70 лева – възнаградителна договорна лихва за
периода от 12.08.2021 г. до 30.12.2021 г.; 143,90 лева – обезщетение за забава
в размер на законната лихва за периода от 31.12.2021 г. до 26.09.2023 г. –
задължения по договор за паричен заем № 4160929/31.05.2021 г., сключен
между „Изи Асет мениджмънт“ АД (частен праводател на „Агенция за
контрол на просрочени задължения“ АД) и длъжника.
Настоящият съдебен състав, като съобразява служебното си задължение
във всеки един момент да преценява неравноправността на договорни клаузи,
когато са налице фактически данни за такава неравноправност, въведено от
практиката Съда на Европейския съюз, включително и в случаи, когато съдът
не е натоварен служебно да следи някои обстоятелства – § 32 от Решение по
дело C-243/08 Pannon GSM, намира, че от представените по дело документи
може да се направи извод за евентуална неравноправност на някои от
клаузите по договора за кредит. Така в представения по делото договор за
кредит в чл. 4, ал. 2 е посочено, че в 3-дневен срок от сключване на договора
следва предостави на заемодателя обезпечение чрез поръчителство чрез
банкова гаранция или две физически лица, които представят служебна
бележка от работодателя си за нетен размер на осигурителния доход над
1 000 лева; работят по безсрочен трудов договор; не са заематели или
поръчители по друг договор, сключен с „Изи Асет мениджмънт“ АД; нямат
неплатени осигуровки за последните две години; нямат задължения към други
финансови институции, или имат такива, но имат статус не по-лош от 401
„Редовен“ в Централния кредитен регистър, като ако не го направи,
1
заемателят ще избере поръчител. Представен е договор за осигуряване на
поръчителство с „Файненшъл Бългиария“ ЕООД от датата на сключване на
договора за кредит, съгласно чл. 3, ал. 1 от който последното дружество,
което съгласно проверка от съда по чл. 26, ал. 3 ЗТРРЮЛНЦ е изцяло
собственост на първоначалния кредитор „Изи Асет мениджмънт“ АД, щяло
да обезпечи задълженията на длъжника към първоначалния кредитор, за
което му се дължали 651,15 лева „възнаграждение“, което обаче не се
заплаща на поръчителя, а на първоначалния кредитор, при това с вноски
съгласно плана за погасяване на кредита.
Съгласно чл. 143, ал. 1 ЗЗП неравноправна е клаузата, с в ущърб на
потребителя се възлагат тежести в противоречие с принципите за
добросъвестност и справедливост. Преценката за неравноправност се
извършва към момента на сключването на договора при съобразяване на вида
на стоката или услугата, както и всички останали обстоятелства, свързани с
неговото сключване. Съгласно чл. 146 ЗЗП неравноправните клаузи в
договорите, сключени с потребители, са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално, като нормата на ал. 4 възлага тежестта за установяване на
индивидуалния характер на уговорката върху търговеца.
Уговореното по посочения по-горе начин възнаграждение за
осигуряване на поръчителство на свързано с първоначалния кредитор е в
размер на около 50 % от този на размера на задълженията за главница по
договора за заем (1250 лева).
Настоящият съдебен състав намира, че с оглед на обстоятелствата около
двата договора – за кредит и осигуряване на поръчителство – сключването им
на една и съща дата; сключването на втория договор с лице, което е свързано
с главния кредитор; избора на последния на свързаното му лице, което да
осигури поръчителство, а и на обстоятелството, че предоставянето на
обезпечение чрез поръчител е едно от условията да се отпусне кредита при
посочените параметри, като тази вноска дори е включена в погасителния план
(на лист 10 от делото), това означава, че таксата за поръчителство е следвало
да се включи в общите разходи по кредита съгласно
§ 1, т. 1 ЗПКр. Оттук и тази сума следва да се посочи в годишния процент на
разходите съгласно чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПКр във връзка с приложението към
същия. Възнаграждението не е включено в този процент, тъй като не се
съдържа в основния договор за кредит и не е описано там. В случая
годишният процент на разходите, записан в договора за кредит, е 40,40 %,
като в него се включва само възнаградителната лихва, която е 1388,85 лева,
т.е. разходите по кредита са представени като 138,85 лева. При това
положение добавянето на още 651,15 лева „възнаграждение“ би променило
годишния процент на разходите, а това означава, че в договора въобще не е
посочен правилен такъв, т.е. прилагат се последиците по
чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПКр във връзка с чл. 22 ЗПКр и целият договор е
нищожен, а длъжникът дължи връщане само на главницата по договора.
Поради това всички претенцията за възнаградителна лихва следва да се
отхвърли изцяло.
2
С молба от 20.12.2023 г. (на лист 18 от делото) заявителят е признал, че
длъжникът е изплатил по договора за кредит 637,50 лева.
С платената според признанието на заявителя сума следва да се
извърши приспадане (прихващане на изпълнението) по реда на чл. 76 ЗЗД
само с действително дължимите се разходи по кредита – същото вече е
практика на ВКС съгласно мотивите на Решение № 50086/21.12.2023 г. по
търг. дело № 1027/2022 г., I ТО, докладчик Тотка Калчева (последните
абзаци), поради което на основание указанията, дадени в т. 47 от мотивите на
Решение на Съда на Европейския съюз от 30 юни 2022 г. по дело C-170/23
Профи кредит България, следва да се разбират, че щом съдилищата (вкл.
касационната инстанция) прихващат служебно надвнесеното по кредита, тази
преценка трябва да се прави и от заповедния съд. Разходите по кредита, които
евентуално се дължат възлизат на лихва за забава в размер на 143,90 лева, и
главницата. След изваждане от платените 637,50 лева на исканата лихва за
забава от 143,90 лева, се получава, че е погасена част от главницата, равна на
разликата между последните две суми – 493,60 лева. Така от първоначално
дължимите се 1250 лева главница остават неизплатени 756,40 лева. При това
положение заявлението следва да се отхвърли за всички претенции за лихва и
за претенцията за главница за разликата над 756,40 лева до пълния
претендиран размер от 951,94 лева.
Разноските се намаляват също пропорционално на уважената претенция
от 756,40 лева спрямо общ размер от 1173,54 лева, или 64,45 % от вземането,
като се дължат само държавна такса в размер на 16,11 лева и разноски за
юрисконсулт в размер на 32,23 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РАЗПОРЕДИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ на основание чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК
заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение с вх. №
274258/04.10.2023 г. В ЧАСТТА, с която „Агенция за контрол на
просрочени задължения“ АД, с ЕИК: *********, с адрес на управление:
София, ул. „Панайот волов“, № 29, ет. 3, иска осъждане на К. Й. Г. , с ЕГН:
**********, с адрес: С., ж.к. „В.“ *, бл. ***, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на
заявителя сумите в размер на разликата над 756,40 лева (седемстотин
петдесет и шест лева и 40 ст.) и пълния претендиран размер от 951,94 лева
– главница; 77,70 лева – възнаградителна договорна лихва за периода от
12.08.2021 г. до 30.12.2021 г., и 143,90 лева – обезщетение за забава в размер
на законната лихва за периода от 30.12.2021 г. до 26.09.2023 г. – задължения
по договор за паричен заем № 4160929/31.05.2021 г., сключен между „Изи
Асет мениджмънт“ АД и длъжницата.
УКАЗВА на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя „Агенция
за контрол на просрочени задължения“ АД, че може да предяви претенция
за посочените по-горе вземания с осъдителен иск, като ако го направи в
едномесечен срок от влизане на настоящото разпореждане в сила може да
3
приспадне заплатената за вземанията по-горе държавна такса от 8,89 лева.
Разпореждането може да се обжалва с частна жалба пред Софийския
градски съд в едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя. Препис
да се връчи и на двете страни.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4