ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 110
гр. ХАСКОВО, 22.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:БОРЯНА П. БОНЧЕВА-
ДИМИТРОВА
КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
частно наказателно дело № 20225600600142 по описа за 2022 година
Производството е по чл.341 и сл. вр. чл.249 ал.3 от НПК.
Образувано е по частен протест на прокурор от Районна прокуратура – Хасково, ТО -
Харманли против протоколно Определение №111/16.02.2022 год. от открито съдебно
заседание от същата дата по Нохд №504/2021 год. по описа на РС - Харманли, с което е
било прекратено съдебното производство по същото, а делото върнато на прокурора за
отстраняване на съществени нарушения на процесуалните правила, допуснати на
досъдебното производство на етап изготвяне на обвинителния акт, указани в мотивите.
Нохд №504/21 год. по описа на Районен съд – Харманли е било образувано по
обвинителен акт на РП – Хасково, ТО – Харманли, с който против подс.М. Е. В., А. В. А., В.
Ю. М. и М. К. М., всички от гр.Х. е повдигнато обвинение в престъпление по чл.195 ал.1 т.3,
а само за подс.М. – и т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 и вр. 26 ал.1 от НК.
По така внесения обвинителен акт съдът е насрочил провеждане на разпоредително
заседание, проведено на 16.02.2022 год. с участието на страните –прокурор, подсъдими /с
изключение на подс.А.А., който междувременно е починал/ и защитници. Обсъждайки
въпросите по чл.248 от НПК, защитникът адв.З. е посочил допуснато на ДП отстранимо
съществено нарушение на процесуалните правила, затрудняващи правото на защита,
изразяващо се в неяснота относно точният предмет на престъплението, несъответствие на
същия с описаните в обвинителния акт внесени веществени доказателства, както и неяснота
относно обстоятелството какво е било върнато на ДП, имащо отношение към правната
квалификация на деянието. Към това становище са се присъединили останалите защитници,
както и подсъдимите.
1
В мотивите към обжалваното Определение №111/16.02.2022 год., с което се е
произнесъл по въпросите по чл.248 от НПК, съдът е приел тези възражения за
неоснователни и ги е оставил без последствия. Съзрял е обаче друго, допуснато на ДП
отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, нарушаващо правото на
защита, допуснато при изготвяне на обвинителния акт. Доколкото било повдигнато
обвинение за престъпление, извършено в съучастие, липсвало конкретно описание в какво
се изразява престъпната дейност на всеки от подсъдимите, респ. разграничаване на приноса
на всеки един към настъпването на престъпния резултат. В тази насока прокурорът трябвало
не само да изложи факти, но и да се ангажира с твърдения. Такава конкретизация липсвала,
което било пречка да се очертаят рамките на предмета на доказване. Същото разграничение
било необходимо и по отношение на всяко от деянията, включени в продължаваното
престъпление.
Против така постановеното определение е подаден частния протест, по който е
образувано настоящото въззивно производство. Прокурорът от РП – Хасково,ТО - Харманли
намира същото незаконособразно и неправилно. В протеста се обръща внимание, че според
ТР №2/2002 год. на ОСНК някои реквизити на обстоятелствената част на обвинителния акт
не съставляват елементи на обвинението относно извършеното престъпление и участието на
обвиняемия в него, а липсата им не води до ограничаване на правата на участниците в
процеса и не обоснована необходимост от връщане на делото на досъдебна фаза. Когато не
съставляват признаци от състава на престъплението, подобни факти могли да се установяват
на съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда. Съгласно ТР
№6/2018 год. на ОСНК пък, прокурорът не бил длъжен в обвинителния акт да анализира
доказателствата и да излага подробна аргументация за възприетата от него правна
квалификация. Поради това критиките на първоинстанционния съд към съдържанието на
обвинителния акт били неправилни. Същият съдържал последователно изложение на
поддържана фактическа обстановка и правна оценка на деянията. Пълноценно било и
описанието на отнетите вещи, посочена била тяхната стойност. Рамката на доказване била
валидно поставена, обвинителният акт не съдържал противоречия, които да затрудняват
разбирането на обвинението. Повдигнатото с обвинителния акт било идентично с
постановлението за привличане на ДП, в който момент обвиняемите не са възразили, че не
разбират обвинението. По изложените съображение се отправя искане да се отмени
протестираното определение и делото да се върне на РС – Харманли за разглеждането му.
В законния срок против протеста не са постъпили възражения.
Съдът като прецени материалите по делото, намира за установено следното:
Частният протест на прокурор от РП – Хасково, ТО - Харманли е подаден в законния
срок, против подлежащ на протест по настоящия ред съдебен акт и е поради това допустим.
Преценен по същество е основателен.
Принципно първоинстанционният съд е прав, но само теоретически. Следва все пак
да се съобразява и конкретиката на казуса. Начинът на извършване на деянията е описан по
обвинителния акт лаконично и в телеграфен стил. Следва обаче да се изтъкне, че според
2
поддържаното от прокурора, извършването на самото инкриминирано деяние не се отличава
с някаква фактическа сложност, нито е налице правна такава по оценка на правната му
квалификация. Действително често срещана слабост на внесените в съда обвинителни
актове е пропускът /или нежеланието/ на прокурора освен да изложи факти, да се ангажира и
с твърдения за тяхното авторство и квалификация. В конкретния случай прокурорът е
посочил, че и четиримата подсъдими на два пъти са влезли в новострояща се, и все още не
обитавана къща, както и, че и четиримата са изнасяли от там вещи, които впоследствие били
продадени. Толкова позволява събраният доказателствен материал, а каква ще бъде оценката
на съда по съществото на спора е отделен въпрос, но именно по съществото на спора.
Правната рамка на обвинението и на предмета на доказване е очертана. Да се изисква
описание на конкретен принос на всеки от подсъдимите към крайния престъпен резултат
при така поддържаните факти е нереалистично, още повече против всички подсъдими е
повдигнато напълно идентично обвинение с изключение на квалифициращия признак
„повторност“, който е налице спрямо един от тях и има връзка с неговото съдебно минало, а
не с извършването на конкретните деяния. Следователно по подразбиране прокурорът
приема и идентичен принос, отделен е въпроса какво ще се установи на съдебното
следствие.
Ето защо въззивният съд намира, че прокурорският протест е основателен, а
атакуваното определение на РС – Харманли – необосновано и неправилно. Поради това то
следва да се отмени и делото да се върне на РС – Харманли с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждането му.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение №111 от съдебно заседание от 16.02.2022 год. по Нохд №
504/202 год. по описа на РС - Харманли, с което е било прекратено съдебното производство
по същото, а делото върнато на прокурора за отстраняване на съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати на досъдебното производство при изготвяне на
обвинителния акт, вместо което ВРЪЩА делото на РС – Харманли за продължаване на
съдопроизводствените действия по разглеждането му.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3