Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ………………………..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. В, ХХХІІІ-ти състав, в открито съдебно заседание на четиринадесети
декември две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Председател:
М. Ганева
при
секретаря Теодора Чавдарова като разгледа докладваното от съдията адм. дело №
20 /2019 г. по описа на Административен съд – В, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс
/ДОПК/.
Образувано е по жалба на П.И.Л. *** , срещу ревизионен акт /РА/ №
Р-03000317007316-091-001/17.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП В, потвърден с решение №308/26.11.2018 г. на директора на дирекция
„Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /„ОДОП“/ – В при ЦУ на НАП, с който
му е вменена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за задължения на „Колидж груп
16“ЕООД както следва: 1. универсален пенсионен фонд - за осигурители в общ
размер на 1 562.85 лв. и лихви в размер на 207.88 лв. за периода м.11/2016 г. –
м. 08/2017 г.; 2. данък върху доходите от трудови и приравнените на тях
правоотношения в общ размер от 2 808.85 лв. и лихви 349.47 лв. за данъчни
периоди м. 12/2016 г.- м. 08/2017 г. ; 3. ДОО - за осигурители в общ размер на
5 844.97 лв. и лихва в размер на 775.62 лв. за периода м. 11/2016 г. – м.
08/2017г.; 4. вноски за здравно осигуряване - за осигурители в общ размер на 1
985.27 лв. и лихви в размер на 235.39 лв. за периода м. 02/2017 г. – м.
08./2017 г. ; 5. корпоративен данък в размер на 65.92 лв. и лихва в размер на
17.72 лв. за данъчен период 2016 г.; 6. ДДС в общ размер на 3 051.70 лв. и
лихви в размер на 358.65 лв. за данъчни периоди м. 03/2017 г. – м. 08/2017г.
Подателят на жалбата
релевира в жалбата до съда идентични оплаквания на изложените в оспорването по
административен ред. Твърди се материална незаконосъобразност на издадения РА
поради отсъствие на предпоставките за ангажиране на отговорността й на
основание чл. 19, ал. 2 от ДОПК . Констатациите на приходните органи не са
подкрепени с доказателства.Оспорва се твърдението на органите по приходи за „извършени плащания в полза на
свързани лица“, без да се отчита основанието за тях. В противоречие с
доказателствения материал данъчните органи са посочили, че П.Л. е бил
„недобросъвестен” и е налице умисъл за възпрепятстване събирането на публичните
задължения на дружеството. Данъчната администрация не е взела предвид
собственото си бездействие, понеже не е предприела действия по събиране на
вземанията на дружеството от трети лица-клиенти с оглед чл. 20 от ДОПК. При
укриването на фактите и обстоятелствата лицето следва да е действало умишлено ,
което не е доказано. Разпоредбата на чл. 19 от ДОПК ограничава отговорността
само до размера на установените главници, а определянето на лихви води до
неправомерно разширяване на законовоопределения размер на отговорността.
Неправилно се осчетоводени и включени задължения въз основа на търговска документация, подписвА
от упълномощени лица. Без мотиви и основания не са приети представените
доказателства относно извършените плащания към Tianjin Rongshengda Bic***,
wBeiing Goldenlaser Development Co LTD, China, както и заплащанията за
труд/възнаграждения, уреждането на заемите между роднини на управителя.
Подателят на жалбата счита, че неговата отговорност по чл.19 от ДОПК може да
бъде ангажирА единствено , когато
задълженията на дружеството са установени с рев.акт или акт за
установяване на публично вземане , но не и въз основа на декларация обр. 6 или декларация по ЗДДС. Отговорността
по чл. 19 от ДОПК е солидарна отговорност и същата възниква, когато се установи невъзможност за събиране на задълженията
по реда на чл. 14, т.1 и 2 от ДОПК. Не е доказА недобросъвестност на адресата
на ревизионния акт . Ревизиращият екип не е посочил от кой момент е възникнала
невъзможност дружеството да
погасява данъчните си задължения. Твърди
се , че РА и РД са издадени от некомпетентен орган и в нарушение на изискваният
за форма на акта , понеже първата
ЗВР не отговаря на изискванията на
чл.113 , ал.1 т. 5 от ДОПК , тъй като не е конкретизирано за каква отговорност
става въпроси и няма позоваване на чл.19 от ДОПК. Този пропуск се преценява
като съществено процесуално нарушение.
На изложените
основания се отправя искане към съда за цялостна отмяна на издадения РА
с присъждане на съдебно-деловодни разноски.
В съдебно заседание
жалбоподателят се представлява от адв.Д.Т., който в хода на устните състезания обосновава
тезата на оспорващото лице за незаконосъобразност на постановения рев.акт .
Претендира се присъждане на разноски.
Ответникът
в производството – директорът на Дирекция „ОДОП“ – В при ЦУ на НАП, оспорва
жалбата и моли за нейното отхвърляне като неоснователна. Претендира се
присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение .
Съдът, след като се съобрази с
изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства,
приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата съдът се е
произнесъл с нарочно определение / л. 20
от делото/. При изследване на нейната основателност съдът констатира следното :
Началото
на ревизионното производство е било поставено със ЗВР №
Р-03000317007316-020-001/26.10.2017г. /л. 5-6 от преписката /, издадена на
основание чл.112 и чл.113 от ДОПК от
началник сектор „Ревизии“ при ТД
на НАП-В , оправомощен за издава ЗВР по силата на заповед № 949/01.07.2016 г.
от директора на посочената териториална структура на НАП /л.4/. Възложено е
било извършване на ревизия на П.И.Л. „
за установяване на отговорността му за задължения на „ Колидж груп 16 „ЕООД
за задълженията за данъци и осигурителни вноски на "КОЛИДЖ ГРУII 16
ЕООД" ЕООД, ЕИК *********, за периода от 01.11.2016г. до 31.08.2017г. ; за
ДОО, ЗО , УПФ ,ДДФЛ и ДДС и корпоративен данък по конкретизирани данъчни
периоди . Срокът на ревизията е бил определен 3 месеца от връчване на ЗВР. Същата е била връчена на
15.01.2018 г. С последваща заповед от
16.04.2018 г. началникът на сектор „Ревизии“ е удължил рев. производство до
15.06.2018 г. / л. 21-22/.
На
29.06.2018 г. ревизиращият екип е бил изготвил
ревизионен доклад /РД/ , който е бил съобщен по електронен път на ревизираното лице на 29.06.2018 г. /л.
547-578/.
На
09.07.2018 г. П. Л. е подал възражение
срещу РД /л. 589-591/.
На
17.08.2018 г. началникът на сектор „Ревизии“ и ръководителят на ревизията са
издали РА № Р-03000317007316-091- 001/17.09.2018г- л. 603-629 / . С този акт
спрямо П.Л. са установени задължения по реда на чл. 19, ал. 2 от ДОПК за
задължения на „Колидж груп 16“ ЕООД по видове и данъчни периоди, както бе
посочено по-горе поради преценка за недобросъвестно негово поведение , изразяващо се в скрито
разпределение на печалбата на
дружеството . Според органите по приходи изтеглените суми в брой от
касата на дружеството в размер на 230.00 лв. на 15.05.2017г. ; 2050.00 лв. на
20.03.2017г., като същите се внесени в сметката на П.Л. в Уникредит Булбанк АД,
както и наредените преводи в размер на 8171,55 лв., представляващи нареден
превод на 06.04.2017г. на Tianjin Rongshengda Bic***, Хонг Конг за покупка на
велосипеди от сметка на „Колидж Труп 16“ ЕООД № BG52UNCR70001522634421 в
Уникредит Булбанк АД; 16581,87 лв., представляващи нареден валутен превод на
13.12.2017г. в размер на 9950,0 USD
към Beiing Goldenlaser Development Co LTD c основание „козметично оборудване -
лазер“ от сметка на „Колидж Труп 16“ ЕООД № BG92BPBI79451170584001 в „Юробанк
България“ АД, представляват скрито разпределение на печалбата, по смисъла на
§1, т.5, буква „а“ от ЗКПО, тъй като не са свързани с дейността на дружеството,
изплатени са в полза на П.Л. и свързаните се него лица и изплащането на тези
суми води до намаляване ликвидността на „Колидж груп 16“ ЕООД.Твърди се недобросъвестно
препятстване събирането на данъци и осигурителни вноски, състоящо се в
извършването на разпореждане с имуществото на задълженото юридическо лице
/„Колидж Груп 16“ ЕООД/, водещо до намаляване на това имущество до степен, че
да се яви причина за неплащането на данъци и осигурителни вноски. Л. е знаел,
че дружеството има изискуеми задължения към бюджета, и че плащането на суми на
трето лице, както и неговите тегления на суми от касата на дружеството , ще
възпрепятстват плащането на тези задължения. Отговорността на П.Л. е определена
до размера на невнесените и изискуеми задължения на „Колидж Груп 16“ ЕООД,
който е по-малък от размера на намалението на финансовите активи на дружеството
/27 033.42 лева/.
Ревизионният акт е бил потвърден
с решение № 308/26.11.2018 г. на ответника по делото.
Събраните
в хода на ревизията сведения от справки в търговския регистър сочат, че „Колидж
груп 16“ ЕООД с ЕИК ********* е вписано в този регистър на 03.06.2016г. Едноличен собственик на капитала и
управител на дружеството е жалбоподателят П.И.Л.. В Търговския регистър няма
данни за промяна на собствеността и управлението на дружеството. На 30.05.2018
г. това дружество е подало Варненския окръжен съд молба за откриване на
производство по несъстоятелност, като са
посочени задължения към НАП за данъци и осигурителни вноски от 29 571.18 лв. Дружеството е било заличено с решение на
ВОС , влязло в законна сила на 20.11.2019 г. / бл. 175-176 от делото/.
Декларираната дейност на дружеството е с код 5630 по КИД (2008) „Дейност
на питейни заведения“ През ревизирания период това дружество е имало назначени
41 лица по трудови договори, на длъжностите: салонен управител, сервитьор и
барман. Дружеството е осъществявало дейност през ревизирания период в „Госип
бар Колидж“, находящ се във гр. В, ул. „///“ №///
Жалбоподателят П.Л. е съдружник и представляващ в общо шест дружества по
данни то търговския регистър - стр. 2 от РД.
За
периода от 03.06.2016г. до 31.08.2017г., през който период П.И.Л. е бил
собственик на капитала и управител на „Колидж груп 16“ ЕООД, дружеството е
формирало ликвидни изискуеми задължения, подробно описани на стр. 9-13 от РД,
както следва:
- По декларация
образец 6 - ДДФЛ общо в размер на 2808.85 лв.
- По декларация
по ЗДДС - ДДС общо в размер на 3051.70 лв.;
- По декларация
образец 6 - ДОО общо в размер на 5844.97 лв.;
- По декларация
образец 6 - Здравно осигуряване общо в размер на 1985.27 лв.;
- По декларация
образец 6 - УПФ общо в размер на 1562.85 лв.;
- По ГДД по чл.92
от ЗКПО за 2016г. - корпоративен данък в размер на 65.92 лв.
Тези задължения са
декларирани от „Колидж груп 16“ ЕООД с ГДД по ЗКПО за 2016г., декларации
образец 6 и справки-декларации за ДДС. Безспорен факт е, че тези задължения не са погасени към датата на
издаване на обжалвания рев. акт.
„Колидж Груп
16“ ЕООД, представлявано от П.И.Л. е подал заявление за ползване на електронни
услуги, предоставяни от НАП чрез ПИК на 30.08.2016г. /л. 104 от делото/. С
подаденото заявление П.И.Л., като управител и представляващ „Колидж Груп 16“
ЕООД е декларирал, че документи от името на „Колидж Груп 16“ ЕООД ще се подават
по електронен път и ще се подписват с персонален идентификационен код /ПИК/.
От името на
„Колидж Груп 16" ЕООД са подадени следните заявления за подаване на
документи по електронен път и ползване на електронните административни услуги,
предоставяни от НАП с КЕП на упълномощеното лице „Бултакс В" ЕООД с ЕИК
********* чрез лицето А С А :
• заявление
с вх.№0300И0246474 от 28.11.2016г. със сериен номер на удостоверението за КЕП
№A2DFDD4B41D3784C с дата на изтичане на сертификата 10.05.2017г. и
• заявление
с вх.№0300И0253873 от 20.03.2017г. със сериен номер на удостоверението за КЕП
№3491C53AA3E52DA с дата на изтичане на сертификата 04.05.2020г.
Видно от
подадените заявления, ползваните електронни услуги за „Колидж Груп 16"
ЕООД, предоставяни от НАП чрез КЕП са:
• подаване
на декларации, документи, данни или заявление за дерегистрация по ЗДДС;
• подаване
на декларации, документи или данни, подавани от юридически лица;
• подаване
на декларации, документи или данни, свързани със задължителното осигуряване;
• подаване
на уведомления за сключване или изменение на трудови договори по чл.62, ал.5 от КТ и уведомления за промяна на работодателя по чл.123,ал.1 от КТ;
• подаване
на справка за изплатени доходи на физически лица по чл.73 от ЗДДФЛ.
Спрямо
„Колидж груп 16“ ЕООД е било образувано изпълнително дело № *********/2017 г.
по описа на ТД на НАП-В за задължения
в общ размер на 32 673.61 лв. / л. 408-472. /, по което има
наложени обезпечителни мерки върху имуществото на длъжника: запор с
постановление за налагане на обезпечителни мерки
№С170003-022-0026738/12.05.2017г. на декларирА банкова сметка, ***“ УниКредит
Булбанк“ АД. Задължението на „Колидж Груп 16“ ЕООД не е разсрочено, не е
отсрочено и не е със спряно изпълнение. От учредяването си до настоящия момент
по сметките на ТД на НАП В няма доброволно внесени суми от „Колидж Груп 16“
ЕООД. Започнато е принудително изпълнение, като е изтеглена наличност в размер
на 76,61 лв. от запорираната банкова сметка. ***твеното състояние на ЗЛ е
установено, че дружеството няма активи, които да обезпечат дълга. При извършена
проверка в информационния масив на НАП е установено, че „Колидж Груп 16“ ЕООД
не притежава недвижими имоти и МПС; не притежава въздухоплавателни средства;
няма вписвания в ЦРОЗ относно притежавани движими вещи. Установено е наличието
на банкови сметки в „Уникредит Булбанк“ АД и „Пощенска банка“ АД. За
обезпечаване на задълженията по ИД № *********/2017 г. с постановления за
налагане на обезпечителни мерки и протоколи за изземване, подробно описани на
стр. 35-36 от РД, от касата на дружеството са иззети парични средства за
погасяване на част от задълженията /л. 411-472 от преп./.
Въз основа
на всички представени писмени доказателства, с писмо вх.№540- 17/29.05.2018г.
от отдел „Публични вземания“ при ТД на НАП В - съобщение за доброволно
изпълнение на задължения, протоколи за изземване на суми от касата на обекта,
постановления за налагане на ПОМ и извършените процесуални действия във връзка
с установяване на имущественото състояние на ЗЛ, при ревизията е направен
извод, че е налице неуспешно проведено принудително изпълнение по ИД
№*********/2017г. спрямо „Колидж Груп 16“ ЕООД, както и че дружеството не
разполага с имущество, което да обезпечи задълженията му за данъци и
осигурителни вноски.
От
писмени обяснения на РЛ с вх. № 540-18/11.06.2018 г. се установява, че
управителят на „Колидж Груп 16“ ЕООД е подписвал СД по ЗДДС, декларации по
чл.92 от ЗКПО и декларации обр. 1 и обр.6 , които са били подавани от „Бултакс В“
ЕООД . Търговската дейност, както и подписването на договори, фактури и
протоколи се е осъществявало от управителя на дружеството. Лицето, което е
получавало паричните средства от касата, е или управителя или упълномощено
лице, а плащанията са се извършвали от управителя, упълномощено лице или
персонала. Трудовите договори и заповедите за назначаване и освобождаване са се
подписвали от управителя на дружеството. Поръчките към доставчици, както
приемане и подписването на документи с доставчици се е осъществявало от
управителя на дружеството, персонал, салонен управител или упълномощени лица
/л.302/ .
С банковите
сметки на дружеството , открити в
„Уникредит Булбанк „ –
валута ,IBAN: ***- открита на 02.06.2016
г. и в „Юробанк“ АД - валута USD - IBAN: *** - открита на 11.12.2017г. -
закрита на 20.12.2017г. е оперирал управителя на дружеството или упълномощени
лица.
От
събраните писмени доказателства в рев.
производство , след предприети действия по разкриване на банкова тайна, се
констатира, че на 06.042017 г. П.Л. е получил парични средства от касата на
дружеството в размер на 8400.00 лв., които са внесени от него по сметката на
дружеството в Уникредит Булбанк с IBAN: ***. На същата дата е бил нареден
превод в размер на 8171,55 лв. на Tianjin Rongshengda Bic***, Хонг Конг за
покупка на велосипеди. Няма представени първични счетоводни документи РКО и
ПКО, които да са подписани от П.Л. /л. 497 и л. 476/.
На 11.12.2017г.
от П.И.Л. е взел от касата на дружеството
10 200.00 USD / 16 912.11 лв. -л. 486, л. 234-236, л. 268-270. На
13.12.2017г. е бил нареден валутен превод в размер на 9 950.00 USD към Beiing
Goldenlaser Development Co LTD, c основание „козметично оборудване - лазер“.
Платени са банкови такси общо в размер на 124.60 USD и са изтеглени от П.Л. при
закриване на сметката 125.40 USD.
Според
дадени обяснения от П.И.Л. наредения
превод в размер на 9 950,00 USD касае вземания от Tianjin Rongshengda Bic***.
LTD и Beiing Goldenlaser Development Co. LTD са във връзка c платени проформа
фактури, по които не са доставени съответните стоки/ л. 517/, а сумата от 16
912,11 лв. е взета от касата на дружеството за плащане на козметичен салон.
РЛ не е
представило в рев. производство данни за
заведени искове към посочените фирми по отношение на неосъществените
доставки, за изпращани уведомителни писма или друга електронна кореспонденция
до чуждестранните доставчици. Не е представен аналитичен регистър на сметка 401
„Доставчици“, от която да са видни отразените по счетоводен път разчети по
вземания във връзка с наредения превод.
От събраните
доказателства в рев. производство при извършените насрещни проверки на
физически лица, които са били в трудовоправни отношения с
„Колидж груп 16“ ЕООД /л. 305-307; л. 362-366; л. 367-369; л. 370-371; л.
373-374; л. 405-408 от преп./ и на доставчици на дружеството – „Фючър енерджи“
ООД /л. 308-319 от преп./, „Балкам груп“ ЕООД /л. 320-361 от преп./, „Бултакс В“
ЕООД /л. 374-378 от преп./, „Технотрейд сервиз“ ООД /л. 379-387 от преп., „М
CAT Кейбъл“ ЕАД /л. 389-400 от преп./, „Песто Дринкс“ ЕООД /л. 388 от преп./ се
установява, че П.И.Л., в качеството си на управител на „Колидж Груп 16“ ЕООД от
името на дружеството е сключвал е договори по търговски сделки (писмени и
устни) с доставчиците на стоки и услуги - за доставка на ел. енергия, сервизно
обслужване, СОТ, наем и др. свързани с дейността на дружеството; осъществявал е
пряк контрол върху търговската дейност на дружеството; нареждал е преводи към
доставчиците на дружеството; контролирал е отчитането и събирането на дневните
обороти от обекта; сключвал и прекратявал трудовите договори с работниците и
служителите на дружеството; определял е размера на работните заплати на
персонала и работното време на обекта чрез съставяне на графици за РВ;
упълномощавал е материално-отговорните лица в търговския обект във връзка с
осъществяване на търговската дейност на дружеството; регистрирал и дерегистрирал
ЕКАФП на дружеството.
„Колидж груп
16“ ЕООД , чрез неговия управител и упълномощеното от П.Л. лице , са подавали
декларации обр. 1 и обр. 6, с които са декларирали дължимите ЗОВ и данък върху
доходите от трудови правоотношения. Дружеството като трето задължено лице, по
чл. 14, т. 2 от ДОПК, е удържало дължимия данък и ЗОВ от изплатените трудови
възнаграждения на назначените по трудово правоотношение лица, но същите не са
внесени в приход на бюджета.
П.Л. в качеството си на управител
на „Колидж груп 16“ ЕООД е подал молба до Варненски окръжен съд Търговско
отделение от 30.05.2018 г., с която на основание чл. 625, във връзка с чл.
607а, вр. 603 от ТЗ е поискал откриване на производство по несъстоятелност. В
същата молба изрично са посочени задълженията на дружеството към НАП в общ
размер на 29571.18 лв. за осигурителни вноски и данъци. С решение
№749/15.10.2018 г. по търг. дело №791/2018 г., ВОС, търговско отделение е
обявил неплатежоспособността на „Колидж Груп 16“ ЕООД с начална дата
31.12.2017г., открил е производство по несъстоятелност, като е постановил обща
възбрА и запор върху имуществото на дружеството, постановил е прекратяване на
дейността му и го е обявил в несъстоятелност и е спрял производството на осн.
чл. 632, ал. 1 от ТЗ. С Решение №975/08.11.2019г. по търг. дело №791/2018г.,
ВОС е прекратил производството по несъстоятелност на осн. чл. 632, ал. 4 от ТЗ
и е постановил заличаване на „Колидж Груп 16“ ЕООД от търговския регистър на
осн. чл. 632, ал. 4 от ТЗ.
В хода на съдебното дирене
жалбоподателят представи решение от 01.03.2017г. на едноличния собственик на
капитала на „Колидж Груп 16“ ЕООД, с изявление, че от 01.03.2017г. дружеството
ще развива допълнителна дейност, свързА с покупко-продажба и отдаване под наем
на велосипеди, както и упълномощаване на
управителя да закупи 160 бр. велосипеди на единична цена не повече от 50лв. /л.
31 от делото/. Беше представено и решение от 22.11.2017г. на едноличния
собственик на капитала на „Колидж Груп 16“ ЕООД , съдържащо изявление , че от
22.11.2017г. дружеството ще развива допълнителна дейност, свързА с отдаване под
наем на козметична апаратура за обезкосмяване, включително и взето решение по упълномощаване на
управителя да закупи необходимата апаратура на цена не повече от 7000 лв. за
един апарат. /л. 32 от делото/.
Според заключението на служебно
назначената съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/ законната лихва на
установените по периоди си размери
задължения за данък върху доходите от трудови и приравнени на тях
правоотношения, данък върху добавената стойност, ДОО-за осигурители, вноски за
здравно осигуряване- за осигурители, универсален пенсионен фонд-осигурители,
корпоративен данък на „Колидж Груп 16“ ЕООД в обжалвания РА , с изключение на
данък върху доходите от трудови и приравнени на тях правоотношения на „Колидж
Груп 16“ ЕООД за данъчен период м. декември 2016 г. , са в общ размер 1948,60 лв. / таблица №1 към заключението /
. Идентичен размер на общия размер на
законната лихва е изчислен и за задълженията според техните главници по
събраните в съдебното производство справки-декларации по ЗДДС,
декларации обр. 6, декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ/ л. 36-58 от делото/ - таблица
№ 2 към заключението /л. 111 – л. 122 от
делото/.
Извършена проверка по чл.184,
ал.2 от ГПК във вр. с пар.2 от ДР на ДОПК установи следното:
1.Заповед за
възлагане на ревизия № № Р-03000317007316-020-001 / 26.10.2017 г. е подписА от С
С А 26.10.2017 г. в 11:18:46 часа. При зареждане на удостоверението към файла с
електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на С С А, както
и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден
от 25.04.2017 г. до 25.04.2018 г.
2. Заповед за изменение
на заповед за възлагане на ревизия № Р-03000317007316-020-002 / 16.04.2018 г. е
подписА от С С А 16.04.2018 г. в 14:11:07 часа. При зареждане на
удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на С С А, както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 25.04.2017 г. до 25.04.2018 г.
3. Ревизионен акт
Р-03000317007316-091-001 / 17.08.2018 г. е подписан от С С А 17.08.2018 г. в
15:33:26 часа. При зареждане на удостоверението към файла е електронния подпис
се установява, че това е електронният подпис на С С А, както и че електронният
подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден от 17.04.2018 г.
до 17.04.2019 г.
Ревизионният акт е
подписан и от Р М Сна 17.08.2018 г. в 16:19:35 часа. При зареждане на
удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на Р М С, както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” е валиден от 02.01.2018 г. до 02.01.2019 г.
4. Ревизионен
доклад №Р-03000317007316-092-001 / 29.06.2018 г. е подписан от Р М Сна
29.06.2018г. в 11:36:37часа. При зареждане на удостоверението към файла с
електронния подпис се установява, че това е електронният подпис на Р М С, както
и че електронният подпис е издаден от „B-Trust Operational CA QES” и е валиден
от 02.01.2018 г. до 02.01.2019г.
Ревизионният доклад
е подписан и от Г Д Хна 29.06.2018 г. в 11:38:16часа. При зареждане на
удостоверението към файла с електронния подпис се установява, че това е
електронният подпис на Г Д Х, както и че електронният подпис е издаден от
„B-Trust Operational CA QES” и валиден от 21.05.2018 г. до 21.05.2019 г.
Изложената фактическа
установеност налага следните правни изводи:
Обжалваният ревизионен акт не страда от порока „некомпетентност на
издателя“, каквито бланкетно твърдение е наведено в жалбата до съда . Автори на
атакувания акт са органът, възложил ревизията – С С А– началник на сектор и
ръководителят на ревизията според ЗВР от 26.10.2017 г. /л. 6 от преп./ – гл.
инспектор по приходите Р М С. Първият от
цитираните адм. органи е сред кръга от лица, упълномощени от териториалния
директор на ТД на НАП – В със заповеди на директора на ТД на НАП-В по чл.11 от ЗНАП №
Д-604/28.04.2016 г. /л. 3 от преп./ и заповед № Д-949/01.07.2016 г. /л. 4 от
преп./. Със Заповед №Д-568/22.04.2016г. на директора на ТД на НАП-В по чл. 11,
ал.1, т. 1 от ЗНАП /л. 1-2 от преп./, Р М Се включена в състава на служителите
от Дирекция „Контрол“ при ТД на НАП-В като ръководител ревизия.
Според правилото на чл. 119, ал. 2 от ДОПК ревизионният
акт се издава от органа, възложил ревизията и ръководител на същата. Предвид
изложените обстоятелства съдът счита това нормативно изискване за спазено.
Видно от горното издателите на оспорения ревизионен акт
са разполагали с материална компетентност и такава по степен. Налице е и
териториална компетентност на авторите на акта, които са част от териториалната
дирекция на НАП гр. В, която е компетентна териториална дирекция по критериите
на чл. 8, ал.1, т.1 от ДОПК, тъй като постоянният адрес на ревизираното лице е
в гр. В.
Атакуваният
ревизионен акт, чиято неразделна част е ревизионния доклад /РД/, обективира както фактическите основания на
оргА по приходите във връзка с определените задължения за данъци на РЛ, така и
правните основания за неговото издаване. Публичните вземания са конкретизирани
в достатъчна степен на яснота по основание, размер и субект. Съдържанието на
ревизионния акт кореспондира със зададените изисквания за такъв акт по чл. 120
от ДОПК.
Видно от
материалите по ревизионната преписка част от адм. актове са подписани с
квалифициран електронен подпис по чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ. Електронният подпис е приравнен на саморъчен съгласно
изричното указание на чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ. По определението на
чл. 13, ал. 1 от ЗЕДЕУУ, електронен подпис е
електронен подпис по смисъла на чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Съгласно последната
разпоредба "електронен подпис" означава данни в електронна форма,
които се добавят към други данни в електронна форма или са логически свързани с
тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва.
Квалифициран електронен подпис съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЕДЕУУ е електронен подпис
по смисъла на чл. 3, т. 12 от Регламент (ЕС) № 910/2014, според който
"квалифициран електронен подпис" означава усъвършенстван електронен
подпис, който е създаден от устройство за създаване на квалифициран електронен
подпис и се основава на квалифицирано удостоверение за електронни подписи. А
съгласно чл. 13, ал. 4 от ЗЕДЕУУ правната сила на
електронния подпис и на усъвършенствания електронен подпис е равностойна на
тази на саморъчния подпис, когато това е уговорено между страните.
Удостоверението за електронен подпис е средство за електронна идентификация и
потвърждаване на самоличността на лицето, подписващо даден документ /файл/.
Удостоверението за електронен подпис е законово признато за еквивалент на
саморъчен подпис за лицата, които притежават такова удостоверение. От представените
удостоверения, като прикачен файл е видно, че подписите са положени от
съответните лица, в периода на срока на действие на удостоверението. В тази
връзка се установи, че РА е подписан с електронен подпис от лицата, посочени
като негови издатели, с КЕП и в периода на действие на удостоверението. В
контекста на изложеното съдът приема оспорения по съдебен ред РА за
съответстващ на законовите изисквания за форма на адм. акт по чл. 120 от ДОПК.
В подадената до съда жалба се
заявява оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения поради липсата
на посочване на основание за извършване на ревизията, тъй като първоначалната
заповед за възлагане на ревизия не отговаря на изискванията на чл. 113, ал. 1,
т. 5 от ДОПК. Съдебната проверка не констатира подобен порок на протеклото
ревизионното производство. В постановената ЗВР изрично е посочено, че
ревизионното производство е за установяване на отговорността на жалбоподателя
за задълженията на „Колидж Груп 16“ ЕООД, като в края на заповедта на стр. 2, в
абзац „Други обстоятелства, имащи значение за ревизията“ е посочено отново, че
ревизията е за установяване на отговорност по чл. 19 от ДОПК за задължения за
данъци и/или ЗОВ на „Колидж Груп 16“ ЕООД. Чл. 113, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ДОПК
определя, че в ЗВР следва да бъдат посочени ревизираният период и видовете
ревизирани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски. В ЗВР №
Р-03000317007316-020-001/26.10.2017 г., изрично са посочени видовете задължения
по периоди при посочване обхвата на ревизията, следователно са изпълнени изискванията на чл. 113, ал. 1, т.
4 и т. 5 от ДОПК. С оглед горното съдът намира, че от издадената ЗВР става
ясно, че отговорността на ревизираното лице е ангажирА именно по реда на чл. 19
от ДОПК.
Не може да бъде споделено и
твърдението на жалбоподателя, че е налице противоречие между посочените
основания за ангажиране на неговата солидарна отговорност в ревизионния акт и в
потвърждаващото го решение на директора на дирекция „ОДОП“ – В при ЦУ на НАП. В
оспорения рев. акт е посочена конкретна хипотеза на отговорността на трето лице
по чл. 19, ал. 2 от ДОПК /стр. 36 и сл. от РА/, като последното е потвърдено и
от решаващия орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК в решение № 308/26.11.2018 г.
/стр. 3, абзац 3 от решението/. Дори да беше извършено конкретизиране на
основанието от горестоящия административен орган, последното не може да бъде
прието за съществено процесуално нарушение, представляващо самостоятелно основание
за отмяна на ревизионния акт. Видно от чл. 155, ал. 1 от ДОПК решаващият орган
е такъв по същество, поради което няма пречка да събира нови доказателства по
арг. от чл. 155, ал. 3 от ДОПК, както и да прави нови изводи по приложението на
материалния закон по арг. от чл. 155, ал. 2 от ДОПК. Следователно директорът на
съответната дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП разполага с възможност да потвърди
обжалвания пред него ревизионен акт на различно от посоченото в акта правно
основание.
Не представлява съществено
процесуално нарушение, водещо до ограничаване правото на защита на ревизираното
лице и непосочването в ревизионния акт на съответната редакция на нормата на
чл. 19 от ДОПК и съответния брой на Държавен вестник, с който е извършено
изменението. В случая такова нарушение не се констатира от съда.
Постановената ЗВР и последващото
й изменение са надлежно връчени на РЛ и
с тях е определен срок на ревизията в съответствие с предписанието на чл. 114
от ДОПК. РД е изготвен в рамките на срока по чл.117 от ДОПК. На РЛ е връчен препис от РД и поради тази
причина валидно и срочно страната в ревизионното производство е могла да
упражни процесуалното право по подаване на писмено възражение срещу него, което
възражение е било обсъдено от ревизионния екип в ревизионния акт съобразно
чл.120, ал.2 от ДОПК. Актът е издаден на 17.08.2018 г. при съблюдаване на разпоредбата на чл. 119,
ал.2 от ДОПК.
Съгласно правилото на
чл. 160 от ДОПК съдът дължи проверка и относно материалната законосъобразност
на обжалвания РА. Според чл. 14 от ДОПК задължени лица са физическите
и юридическите лица, които:
1. са
носители на задължението за данъци или задължителни осигурителни вноски;
2. са
задължени да удържат и внасят данъци или задължителни осигурителни вноски;
3.
отговарят за задължението на лицата по т. 1 и 2.
Задължено
лице по чл. 14, т. 3 е лице, което в предвидените от закон случаи има
задължение за внасяне на данъка или задължителната осигурителна вноска на
носител на задължението или на лице, задължено да удържа и внася данъци или
задължителни осигурителни вноски, които не са внесени в срок /чл. 16 , ал.1 от ДОПК.
Предпоставките
за реализиране на особения вид юридическа отговорност на лицата по чл. 16, ал.1
от ДОПК са въведени в двете алинеи на чл. 19 от цитирания нормативен акт.
Съгласно относимата редакция на
чл. 19, ал. 1 от ДОПК, когато член на орган на управление или управител на
задължено лице, по чл.14, т. 1 и 2, укрие факти и обстоятелства, които по закон
е бил длъжен да обяви пред оргА по приходите или публичния изпълнител и
вследствие от това не могат да бъдат събрани задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски, той отговаря за несъбраното задължение.
Разпоредбата регламентира случаи, в които вземането за данъци и задължителни
осигурителни вноски, когато не могат да бъдат събрани и обезпечени от задължено
лице, да бъде насочено към трети лица, отговорни за имущественото състояние на
предприятието. Лицата са изрично посочени в разпоредбата, в редакцията й до
21.11.2017г., и това са управителят или членове на оргА на управление.
Съгласно чл. 19, ал. 2 от ДОПК,
/ДВ бр.105/2005г. редакция за ревизирания период/ управител или член на орган
на управление, който недобросъвестно извърши плащания в
натура или в пари от имуществото на задължено юридическо лице по чл. 14, т. 1
или 2, представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или
отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-
ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на задълженото лице е
намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или задължителни осигурителни
вноски, отговаря за задължението до размера на извършените плащания, съответно
до размера на намалението на имуществото.
С цитираната разпоредба е
създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност на лицата,
управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти или тези, които
са длъжни да ги удържат и внасят. По съдържанието си това е последващо законово
встъпване на съдлъжник /арг. от чл. 101 и чл. 121 от Закона за задълженията и
договорите/. Основен длъжник е лицето по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК. Встъпващ
съдлъжник е неговият управител или член на управителен орган.
Според решение на СЕС по дело С-1/2021г. чл. 273 от
Директива 2006/112/ЕО и принципа на пропорционалност допускат
национална правна уредба ,
предвиждаща инструмент за солидарна
отговорност като тази по чл. 19 , ал.2
от ДОПК, включително солидарна отговорност и за
лихвите за просрочие /л.226-233/.
Лишено от законова опора е
възражението на РЛ, че неговата солидарна отговорност може да бъде ангажирА само
за установени с ревизионен акт публични задължения на „„Колидж груп 16“ ЕООД .
По аргумент от чл. 209, ал. 2, т. 2 от ДОПК, ГДД по чл. 92 от ЗКПО,
справка-декларацията по ЗДДС и декларациите образец 6 са изпълнително
основание, съгласно чл. 165 от ДОПК, във връзка с чл. 85 и чл. 86 от ЗДДС и чл.
92 от ЗКПО, във връзка с чл. 40 от ЗЗО и чл. 5 ал. ал. 4, т. 2 във връзка с чл.
6, ал. 9 от КСО, във връзка с чл. 50 от ЗДДФЛ, поради което и въз основа на тях
е образувано изпълнително дело за събиране на задълженията на дружеството.
Съгласно чл. 105 от ДОПК задълженията по декларация, по която
задълженото лице само изчислява основата и дължимия данък и/или
задължителните осигурителни вноски / такива са всички изброени задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски в диспозитива на обжалвания рев. акт/ се внасят в сроковете, определени в
съответния закон. Декларациите са подадени през процесните периоди и
задълженията за тях не са платени.
Отделно от това разпоредбата на
чл. 21, ал. 1 от ДОПК има предвид установяване на отговорността на третото
лице, в случая на ревизирания управител, да се установи с ревизионен акт,
поради което, противно на твърдяното от жалбоподателя, липсва законово
изискване публичните задължения на юридическото лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК, за които се търси отговорност на управителя на това юридическо лице по
реда на чл. 19 от ДОПК, да са установени с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Установената съдебна практика на ВАС сочи, че отговорността на лицата по
чл. 19 от ДОПК може да се отнася и до задължения на дружеството, произтичащи от
подадени от последното декларации по съответния материален закон / СД по ЗДДС,
декларации обр. 6 и др./. В този смисъл са решение № 13623 от 13.12.2016 г. по
адм. дело № 9714/2015 г. ; решение № 8279 от 28.06.2017 г. по адм. дело №
2921/2017 г. ; решение № 3857/26.03.2018 г. по адм. дело №1263/2018 г.
Жалбоподателят не оспорва, че
през целия ревизиран период е бил едноличен собственик и управител на „Колидж Груп
16“ ЕООД и поради тази причина той е адресат на солидарната отговорност по чл.
19, ал. 2 от ДОПК за публичните вземания , дължими от „Колидж Груп 16“ЕООД,
възникнали в периода от създаването на дружеството - 03.06.2016г. до
31.08.2017г. През целия този период Л. е бил законен представител на
търговското дружество.
Посочените в
РА задълженията за данъци и за ЗОВ на главния длъжник – юридическото лице, са
възникнали с подаването на ГДД по ЗКПО , СД по ЗДДС и декларации обр. 6. Няма
спор и относно отсъствието на погасяване на тези задължения на търговското дружество към
датата на издаване на атакувания РА . Налице е още един елемент от фактическия
състав на упражненото от приходната администрация публично право по ангажиране отговорност по реда на чл. 19,
ал.2 от ДОПК.
Неоснователно
е възражението на жалбоподателя, че като управител не е бил запознат със
съществуващите задължения на дружеството, понеже до овластяването на „ Бултакс
В“ ЕООД за подаване декларации от името на „ Колидж Груп 16 „ ЕООД , което е станало на 23.03.2017 г. именно
жалбоподателят , като законен
представител на дружеството , е подавал справките -декларации по ЗДДС, декларациите обр. 6, включително и по
електронен път , ползвайки
предоставените му електронни услуги по НАП по негово заявление от 30.08.2016 г.
/л.103-107 от делото/ , а след това предвид писмените обяснения на самия Л. в
хода на ревизията с вх. № 540-18/11.06.2018г. именно той е подписвал ГДД по ЗКПО, справките -декларации по ЗДДС и
декларациите обр. 6 , а „Бултакс В „
ЕООД само ги е подавало електронно. След като той е подавал декларациите , а
след 23.03.2017 г. ги е подписвал , е знаел за
възникналите публични задължения
на търговското дружеството, които обаче не е погасил , въпреки положителните финансови резултати на „Колидж
Груп 16“ ЕООД – печалба от 2926.01 лв. за 2016 г. и 11 159.36 лв. за 2017 г.
На следващо място ,
адресатът на обжалвания РА- П.Л.,
е управител на „Колидж Груп 16 „
ЕООД, а съгласно правилото на чл. 141, ал.1 от ТЗ управителят организира и ръководи дейността на
дружеството съобразно закона и решенията на общото събрание. В настоящия случай
отново Л. , като едноличен собственик на капитала , осъществява и функциите
и на общото събрание / арг. чл. 147, ал.2 ТЗ/ и при тази си двояка
ангажираност към дейността на дружеството и знание за публичните вземания
на държавата , той не е плащал
задълженията за данъци и осигурителни вноски на „Колидж Груп 16 „ ЕООД.
Считано от
23.03.2017 г. „Бултакс България „ ЕООД е подавало ГДД, справки-декларации по
ЗДДС и декларации обр. 6, но както
самият Л. посочва в писмени си обяснения, дадени в ревизионното производство
, че само той е оперирал с паричните средства на дружеството , само той
е извършвал плащания по повод дейността
на дружеството , а не някое друго лице.
Според събраните служебната бележка на директора на дирекция „ Събиране
„ при ТД на НАП-В вх. №
540-17/29.05.2018 г. , събрА в хода на
ревизията, по образуваното изпълнително дело № ********* от дата 10.07.2017 г.
за публични задължения от
32 673.61 лв. , е било
констатирано, че още от учредяването си „Колидж Груп 16“ ЕООД не е внасяло
доброволно суми по сметките на НАП-В . Това
означава, че още от създаването на това търговското дружество /
03.06.2016 г. / не са били погасявани неговите задължения за данъци и
задължителни осигурителни вноски т.е. управителят П.Л., не е погасявал никакви негови публични задължения. Нелогично
е да се мисли, че след като се развива търговска дейност повече от две календарни години, за този период от време не
се дължат никакви данъци или осигурителни
вноски , още повече че дружеството има 41
работници и поради тази причина да не се правят плащания. След като
управителят е оперирал със средствата на дружеството, няма как да не е знаел,
че не е внесъл данъчните задължения на дружеството и за задължителните
осигурителни вноски за назначените по
сключени трудови договори именно от Л. работници. Освен това жалбоподателят е
бил уведомен и за образуваното изпълнително дело от публичните изпълнители при
ТД на НАП с № *********/2017 г. и за размера на изискуемите вземания на
държавата. Лично П.Л.
е подписал и присъствал при извършените посещения от органите
по приходите от дирекция „Събиране“ при ТД на НАП В с цел изземване на парични
средства, за което са съставяни протоколи за изземване, ведно с постановление
за налагане на обезпечителни мерки от 24.08.2017г. /л. 464-461 от преп./ и от
11.07.2017г. /л. 432-437 от преп./. В обобщение П.Л. е знаел за непогасените
публични задължение на еднолично търговско
дружество, което е управлявал и чийто собственик е бил .
Ревизираното
лице не оспорва извършените прехвърляния на парични средства от банковите
сметки на „Колидж Груп 16“ ЕООД към трети лица. Възражението на жалбоподателя
е, че тези извършени плащания не представляват скрито разпределение на печалба
или дивидент, каквото е изискването за ангажиране на отговорността по чл. 19,
ал. 2 от ДОПК, а са свързани с дейността на дружеството. Легално определение на
понятието „скрито разпределение на печалба“ се съдържа в § 1, т. 5 от
Допълнителните разпоредби /ДР/ на Закона за корпоративното подоходно облагане
/ЗКПО/, като в б. „а“ на тази разпоредба е посочено, че това са сумите,
несвързани с осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност или
превишаващи обичайните пазарни нива, начислени, изплатени или разпределени под
каквато и да е форма в полза на акционерите, съдружниците или свързани с тях
лица, с изключение на дивидентите по т. 4, букви „а“ и
„б“.Съгласно т. 4, "Дивидент" е разпределението в полза на лице,
произтичащо от неговия дял в капитала на друго лице, вследствие на което
намалява собственият капитал на последното, включително:
а) доходи от
акции;
б) доходи от
дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права,
третирани като доходи от акции.
Декларираната дейност на
дружеството е с код 5630 по КИД (2008) „Дейност на питейни заведения“ През
ревизирания период това дружество е имало назначени 41 лица по трудови
договори, на длъжностите: салонен управител, сервитьор и барман и е
осъществявало дейността в „Госип бар Колидж“, находящ се във гр. В, ул. „///“
№///
Нареденият паричен превод от
8171,55 лв. на Тianjin Rongshengda Bic*** , а нареденият валутен превод на
13.12.2017г. в размер на 9950,00 USD към Beiing
Goldenlaser Development Co LTD, е c основание „козметично оборудване-лазер“ .
ОбосновА е
тезата на приходната администрация, че
придобиването на козметично оборудване и велосипеди няма касателство
към декларираната дейност на
управляваното от Л. търговско дружество.
В хода на съдебното
дирене жалбоподателят представи решения на едноличния собственик на капитала на
„Колидж Груп 2016“ ЕООД от 01.03.2017г. и от 22.11.2017г., с които е взето
решение дружеството да развива дейности по отдаване на велосипеди под наем и
продажба, както и отдаване под наем на апаратура за обезкосмяване , но тези
решения, които изхождат от самия П.Л., в качеството му на едноличен собственик на капитала на „Колидж
Груп 16 „ ЕООД , нямат достоверна дата по критериите на чл.181 , ал. 1 от ГПК
във р. с §2 от ДР на ДОПК, тъй като тяхното съдържание не е възпроизведено в
официален документ и не се сочи факт , установяващ по несъмнен начин
предхождащото им съставяне.
Това са частни писмени документи
, съставени за целите на съдебно обжалване на акта, с който на П.Л. са
установени задължения по чл.19 от ДОПК.
При съществуващо задължение по чл. 37,
ал.2 от ДОПК ревизираното лице да представи в
хода на ревизията всички данни,
сведения, документи , доказателства относно
неговите права и задължения , при
евентуално взети решения от П.Л. , като едноличен собственик на капитала на
дружеството , за разширяване предмета на дейност , обективирано в съставени
писмени документи за тези взети решения
още преди образуване на ревизията и в хода на ревизията / 01.03.2017 г. и 22.11.2017 г., е необяснимо
защо те не са били представени от РЛ , за да докаже , че придобиване на велосипеди
и козметично оборудване имат отношение
към извършваната търговска дейност , за да се избегне издаването на ревизионен
акт . Нелогично е, ако тези два писмени
документа са съществували към периода на
провеждане на ревизията, П.Л. , след
получаване на РД , в който е изложено становището на органите по приходи
,че придобиването на велосипеди и
козметично оборудване не са свързани с
дейността на търговеца, да не ги
представи с писмено си възражение срещу доклада или в удължения му срок за ангажиране на доказателства по повод същия доклад.
За пълнота на изложеното следва
да се посочи, че тези частни писмени документи, представени едва в съдебната фаза на процеса , целят доказване
на благоприятен за Л. юридически факт,
но поради правната им специфика на частни писмени документи, същите не се
ползват с материална доказателствена сила.
По отношение на извършените
плащания от имуществото на дружеството жалбоподателят не оспорва, че на
06.04.2017 г. е получил парични средства от касата на дружеството в размер на 8
400.00 лв., които са внесени от него по сметката на дружеството в Уникредит
Булбанк, като на същата дата е нареден превод в размер на 8171,55 лв. на
Тianjin Rongshengda Bic*** /л. 476 от преп./. Жалбоподателят не отрича и, че на
11.12.2017г. е изтеглил от касата на дружеството сума в размер на 16 912.11
лв., която е внесъл като сума в размер на 10 200.00 USD по сметката на „Колидж
Груп 16“ ЕООД в Юробанк България АД и от която сума на 13.12.2017г. е нареден
валутен превод в размер на 9 950.00 USD към Вeiing Goldenlaser Development Co.
Ltd. с основание „козметично оборудване - лазер". Платени са банкови такси
общо в размер на 124.60 USD и са изтеглени от П.Л. при закриване на сметката
остатъка от 125.40 USD /л. 478 от преп./.
Жалбоподателят твърди, че
наредените преводи към Тianjin Rongshengda Bic***ent Co. Ltd. са във връзка с
платени проформа фактури, по които не са доставени съответните стоки /л. 517 от
преп./, като в подкрепа на твърдението си в хода на ревизионното производство с
писмо вх.№540-19/22.06.2018г. /л.302 от преп./ представя Проформа фактура
№171208 от 08.12.2017г. /л.234 от преп./, справки от счетоводни записи от
11.12.2017г. за сумата от 16 912,11 лв. и от 13.12.2017г. за сумата от 16581,87
лв.
Тези ангажирани от Л.
доказателства не могат да оборят изводите на органите по приходи, че са
извършени плащания от сметката на дружеството безвъзмездно, поради изложените
по-горе съображения за правната природа на
тези документи като частни свидетелстващи и поради отсъствие на тяхна
материална доказателствена сила. Не се представиха доказателства относно сключени търговски
сделки с Тianjin Rongshengda Bic***ent Co. Ltd., включитело търговска
кореспонденция. Представените проформа фактури при липса на всякакви други
доказателства, обосноваващи възникнало правоотношение между жалбоподателя и
Тianjin Rongshengda Bic***ent Co. Ltd. са с ниско убеждаващо действие и поради
факта, че по делото не се ангажираха доказателства за получени стоки по
процесните проформа фактури. Липсва търговска логика не само да се извърши
плащане безвъзмездно, без да е налице доставка на стока, но и след извършеното
плащане да не се предприемат действия за възстановяване на недължимо платените
суми – доказателства за заведени искове срещу доставчиците, за изпращане на
уведомителни писма или друга електронна кореспонденция до чуждестранните
доставчици липсват. Отделно от горното не са представени и счетоводни регистри
на сметките, по които са отчетени вземанията и наредените преводи.
По отношение на наредения на
20.03.2017г. превод към „Колидж Груп 16" ЕООД в размер на 2050.00 лв.
жалбоподателят не оспорва, че на 20.03.2017г. по личната му сметка
№BG27UNCR70001521321394 в УниКредит Булбанк АД, е получен превод от сметка
№BG57UBBS80021055821340 в банка ОББ АД с наредител лицето Тодорка Петрова
Стойнева и вписано основание „По договор за заем". Не е спорно и, че
Тодорка Петрова Стойнева е майка на П.И.Л. и следователно свързано лице по
смисъла на §1, т.3, буква „а" от ДОПК. На същата дата от сметката на П.Л.
№BG27UNCR70001521321394 е нареден превод в размер на 2050.00 лв. към сметка
№BG52UNCR70001522634421 в УниКредит Булбанк АД с титуляр „Колидж Груп 16"
ЕООД. От анализа на сметката на дружеството е видно, че сумата е постъпила на
20.03.2017г. и е изразходвА за плащане на ел. енергия по фактура №
10000072550/28.02.2017г. на "Фючър енерджи" ООД. От анализа на
счетоводен регистър на сметка „Каса" на „Колидж Груп 16" ЕООД за дата
20.03.2017г. се установява, че е взета счетоводна операция по дебита на сметка
503 „Разплащателна сметка в лв." срещу кредит на сметка 501 „Каса" за
сумата от 2050.00 лв.
Във връзка с гореизложеното и
поради факта, че през този период „Колидж Груп 16" ЕООД притежава само
една банкова сметка - №BG52UNCR70001522634421 в УниКредит Булбанк АД следва, че
сумата в размер на 2050,00 лв., постъпила на 20.03.2017г. по банковата сметка
на дружеството е от наредения вътрешнобанков превод от сметката на физическото
лице П.Л. съгласно представените банкови извлечения от УниКредит Булбанк АД (на
ФЛ и на дружеството). От касата на „Колидж Груп 16" ЕООД са изписани
2050,00 лв., които реално не са постъпили по сметката на „Колидж Груп 16"
ЕООД. Във връзка с дадените при извършената проверка на „Колидж Груп 16"
ЕООД писмени обяснения от управителя П.И.Л., че „лицето което е получавало
паричните средства от касата е или управителя или упълномощено лице" и
поради факта, че не е представено пълномощно за теглене на суми от касата от
същия следва извода, че сумата от 2050.00 лв. е получена от собственика на
дружеството П.И.Л. и изразходена за негови лични нужди. Изводът се потвърждава
и от наличието на преводи между физическото лице, юридическото лице и Тодорка
Стойнева като свързани лица по смисъла на ДОПК.
Идентични изводи могат да бъдат
направени и по отношение на наредения на 15.05.2017г. превод към „Колидж Груп
16" ЕООД в размер на 230,00 лв. В хода на ревизията е установено, че в
счетоводството на дружеството е взета следната счетоводна операция: Дебит
сметка 503/1 Разпл.сметка на Колидж Груп 16 ЕООД срещу Кредит сметка Каса –
230.00 лв. От анализа на банковите извлечения на сметки №BG27UNCR70001521321394
/на ФЛ/ и № BG52UNCR70001522634421 /на ЮЛ/ се установяват следните транзакции
на дата 15.05.2017г. в 17:19 часа: Постъпление по сметката на „Колидж Груп
16" ЕООД от вътрешнобанков превод от сметката на ФЛ П.И.Л. – 230.00 лв. От
касата на „Колидж Груп 16" ЕООД са изписани 230.00 лв., които реално не са
постъпили по сметката на „Колидж Груп 16" ЕООД. Аналогично на изложеното в
предния абзац следва извод, че сумата от 230.00 лв. е получена от собственика
на дружеството -П.И.Л. , изразходена за негови лични нужди.
Предвид
гореизложеното, правилен е изводът на органите по приходите, че изтеглените
суми в брой от касата на дружеството в размер на 230.00 лв. на 15.05.2017г. и
2050.00 лв. на 20.03.2017г., като същите се внесени в сметката на П.Л. в
Уникредит Булбанк АД, както и наредените преводи в размер на 8171,55 лв.,
представляващи нареден превод на 06.04.2017г. на Tianjin Rongshengda Bic***,
Хонг Конг за покупка на велосипеди от сметка на „Колидж Груп 16“ ЕООД № BG52UNCR7000********** в
Уникредит Булбанк АД; 16581,87 лв., представляващи нареден валутен превод на
13.12.2017г. в размер на 9950,00 USD към Beiing
Goldenlaser Development Co LTD, c основание „козметично оборудване-лазер“ от
сметка на „Колидж Груп 16“ ЕООД № BG92BPBI79451********* в
Юробанк България АД, представляват скрито разпределение на печалбата, по
смисъла на §1, т.5, буква „а“ от ЗКПО, тъй като платените към Beiing
Goldenlaser Development Co LTD и Tianjin Rongshengda Bic***, Хонг Конг и
изтеглените в брой суми от П.Л. съдържат белезите на скрито разпределение на
печалба, тъй като не са свързани с дейността на дружеството, изплатени са в
полза на жалбоподателя и към трети лица, за които е безспорно установено, че са
несъбираеми, а и изплащането на тези суми води до намаляване ликвидността на
„Колидж Груп 16“ ЕООД. Действително става въпрос за изтекъл ресурс от стрА на
предприятието в полза на П.Л. и на третите лица, което е довело до намаляване
на финансовите активи на задлъжнялото дружество.
Така извършените безвъзмездни
плащания от имуществото на дружеството са извършени при знание на управителя за
наличието на публични задължения на дружеството , включително и за образуваното
изпълнително дело. Извършените от П.Л. плащания на пари от имуществото на
управляваното от него дружество, не са използвани за покриване на изискуемите
публични задължения на търговеца. Тези плащания не са свързани с
осъществяваната от данъчно задълженото лице дейност, а представляват извършено
скрито разпределение на печалбата. П.Л. е знаел, че прехвърлянето на парични
средства от банковите сметки на „Колидж груп 16“ ЕООД, към трети лица ще доведе
до невъзможност да бъдат платени изискуемите публични задължения на „Колидж
груп 16“ ЕООД. Нещо повече, именно множеството предприети действия за
принудително събиране на публичните задължения от дирекция „Събиране“ при ТД на
НАП, включително и констатацията на публичния изпълнител след пълна проверка на
имущественото състояние на дружеството ,
че същото няма активи ,с които да
обезпечи дълга, обосновават извод, че жалбоподателят съзнателно е целял да
препятства плащането на задълженията на дружеството. През целия период на
съществуване на дружеството няма доброволно платени публични задължения. Това
доказва умисъла на управителя с целенасочени действия да възпрепятства
плащането на публичните задължения на юридическото лице, което ръководи , като
съзнателно намалява неговото имущество до степен на изпадане в несъстоятелност.
Независимо, че през 2016 г. и 2017 г. по банковите сметки на дружеството са
постъпвали достатъчно средства за погасяване на задълженията му, последните не
са били внесени в приход на републиканския бюджет от управителя Л. именно
поради неговото последователно във времето поведение да насочва финансовите
потоци на дружеството в лична полза и в полза на трети лица.
С оглед
гореизложеното съдът намира, че е осъществена и следващата предпоставка за ангажиране на отговорността по
чл. 19, ал. 2 от ДОПК, а именно плащането да е извършено недобросъвестно от
управителя на задълженото юридическо лице по чл. 14, т. 1 и т. 2 от ДОПК.
Недобросъвестността като правно понятие няма легално определение в българското
законодателство. Утвърденото в правната теория и съдебната практика разбиране
е, че недобросъвестността винаги е свързА със знанието за определени факти,
като в случая се касае за знание относно наличието на възникнали задължения за
данъци и задължителни осигурителни вноски на ЮЛ, представлявано от ревизирания
данъчен субект, и съзнателно бездействие по непогасяването им. В случая
управителят на дружеството , непогасявайки каквито и да било публични задължения
на дружеството още от неговото
учредяване , а още повече след уведомяването му за образуваното изпълнително дело от НАП , е знаел за публичните задължения на
„Колидж Груп 16“ ЕООД за данъци и задължителни осигурителни вноски. Въпреки
информираността му относно съществуването на изискуеми и непогасени
задължения на „Колидж Груп 16“ ЕООД,
жалбоподателят не само е бездействал за разпореждане погасяване на
задълженията, но недобросъвестно е препятствал събирането на данъци и ЗОВ, като
се е разпореждал с имуществото на задълженото юридическо лице, така че е
намалил това имущество до степен, че намалението е станало причина за
неплащането на публичните задължения. Недобросъвестността предполага знание на
обстоятелството, че дружеството има изискуеми задължения към бюджета и че
изтеглянето на постъпленията по банковите сметки и отклоняване на плащанията в
лична полза и в полза на трети лица ще възпрепятства плащането на тези
задължения. П.Л. като управител е знаел, че извеждането на средства от
патримониума на дружеството ще доведе до невъзможност да бъдат платени
задълженията на управляваното от него дружество.
Добросъвестното
управление на дейността на търговеца предполага целенасочени действия по
упражняване на правата му - включително събиране на вземанията, респ.
изпълнение на задълженията – в т.ч. погасяване на изискуемите публични такива.
Поведението на управителя по непогасяване на публичните задължения на
дружеството за ревизираните данъчни периоди , бездействието му по предприемане на действия за
възстановяване на недължимо платените суми по двата валутни превода поради
липса на доставени стоки , липсата на заведени искове срещу доставчиците, на
действия по изпращане на уведомителни писма или друга електронна кореспонденция
до чуждестранните доставчици не може да
се квалифицира като добросъвестно, както правилно са приели органите на
данъчната администрация.
Константно
се възприема в съдебната практика на ВАС, че разпоредбата на чл. 19 от ДОПК
изисква уникалност на каузалната връзка между поведението на управителя и
несъбирането на данъчните задължения на представляваното дружество, т.е.
посоченото поведение на управителя следва да е единствената причина за
обсъжданата несъбираемост на публичните вземания.
Въпреки
наличието на парични средства за обслужване на изискуемите публични задължения
предвид посочената по-горе информация за положителен финансов резултат на „Колидж Груп 16 „ЕСОД за
данъчната 2016 и 2017 година , парични
средства както в банковата сметка , така и в касата на дружество, които Л. е
изтеглил , той не е разпоредил плащания към бюджета, а лично е отклонявал
паричните средства на дружеството в своя полза и в полза на трети лица.
Несъмнено, в резултат на извършените разпоредителни действия със средства,
несвързани с основната дейност на дружеството, е настъпило намаляване на
имуществото му.
Видно от
обяснението на л.407 от преписката оборотът от търговския обект на дружеството-
„Госип Бар – Колидж“, се предава от служителите на ръка на управителя, който от
своя стрА се разпорежда с него. Т.е. управителят съзнателно не е внасял оборота
по банковата сметка на дружеството, с цел възпрепятстване на принудителното
изпълнение. Извършеното плащане на 13.12.2017г. от открита на 11.12.2017г.
банкова сметка ***.12.2017г., също е извършено недобросъвестно и с единствена
цел избягване на насочване на изпълнителните действия спрямо тази сметка от
публичния изпълнител . С тези си действия управителят на дружеството е целял
именно осуетяване на принудителното събиране на публичното вземане.
Не могат да
бъдат споделени твърденията на проц. представител на жалбоподателя, че поради
наличие на активи в дружеството , не може да се търси солидарна отговорност на
управителя. Напротив наличието на активи не само не изключва причинната връзка
между пасивното поведение на управителя по отношение на изпълнение на
задълженията и възможността те да бъдат погасени, а напротив това доказва
именно тази връзка поради факта, че единствено от волята на управителя,
обективирА в активни действия е зависело погасяването на публичните задължения
с налични парични средства. От своя страна, приходните органи са проявили
дължимата активност не само да изследват имущественото състояние на главното
задължено лице по налични публично оповестени данни или чрез изискване на
информация от други държавни и общински органи, а и да предприемат единствено
възможните действия по публичното изпълнение, изразяващи се налагане на запори
на банкови сметки и изземване на пари от касата.
Допълнителен
аргумент в насока недобросъвестност от стрА на управителя на „ Колидж Груп 16 „ ЕООД дава разпоредбата на
чл.19, ал. 10 от ДОПК , която задава
критерии за недобросъвестност на солидарно отговорният управител на
задълженото юридическо лице , а именно
действието да е извършено след
деклариране и/или установяване на
задълженията до една година от декларирането и/или издаването на акта за установяване на задължението. В
случая на 24.02.2017 г. дружеството ,
подавайки ГДД по чл. 92 от ЗКПО, декларира дължим корпоративен данък за 2016 г.
, ежемесечно считано от м. 12/2016 г. до
м. 08/2017 г. подава декларации обр. 6,
декларирайки задължения за ДОО, вноски за здравно осигуряване , за данък върху доходите на
трудови и приравнени на тях правоотношения , от м. 03/2017 г. до м. 08/2017 г. подава ежемесечни справки
-декларации по ЗДДС и след подобно деклариране
на публични вземания 13.12.2017
г. П.Л. е извършен валутен превод от 9 950
щатски долара за закупуване на
козметично оборудване- лазер.
Следователно,
в случая са налице всички кумулативно зададени предпоставки в хипотезиса на разпоредбата на чл. 19, ал. 2
от ДОПК.
Неоснователно
е релевираното от проц. представител на жалбоподателя възражение с позоваване
на тълкувателно решение № 2/2018 от 13.07.2020 г. по тълкувателно дело № 2/2018
г. на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС, , че поради погасяване на публичните
задължения на дружеството с оглед заличаването му в развилото се производство
по несъстоятелност, на жалбоподателя не може да бъде търсена солидарна
отговорност. Според цитирания тълкувателен съдебен акт когато производството по
несъстоятелност е прекратено с решение по чл. 632, ал. 4 ТЗ , без да се е
развила фаза по предявяване и приемане на вземанията, се погасяват на основание
чл. 739, ал. 1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и
неупражнените права, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите
и правноорганизационната форма на длъжника.
Съгласно
разпоредбата на чл. 739, ал.1 от ТЗ непредявените в производството по
несъстоятелност вземания и неупражнените права се погасяват.
Приобщеното към доказателствения материал по делото решение № 975/08.11.2019 г. на Окръжен съд -В
сочи , че производството по несъстоятелност на „ Колидж Груп 16“ЕООД е прекратено на основание чл. 632, ал.4 от ТЗ, но жалбоподателят не представи доказателства ,че публичните вземания на
данъци и задължителни осигурителни
вноски не са били предявени от НАП в
производството по несъстоятелност , още повече че регламентацията на чл. 628, т.2 във вр. с чл. 78, ал.2 от ТЗ изисква
прилагане на доказателство за уведомяването на НАП към всяка внесената в съда
молба от длъжник или кредитор като
условие за разглеждането й и за образуване на делото по несъстоятелност,
а както бе посочено по-горе в
изложението преди образуване на производството по ТЗ вече е имало висящо
изпълнително производство, образувано от публичен изпълнител за събиране на
публичните вземания, в хода на което е
било установено отсъствие на имущество
на дружеството , което да обезпечи
събирането на дълга.
Според
предписанието на чл. 19, ал.4 от ДОПК
обхватът на предвидената с тази правна норма юридическа отговорност е точно
дефинирА - до размера на извършените
плащания, съответно да размера на намалението на имуществото. В конкретния
случай размерът на намалението на финансовите активи е 27 033.42 лв. , а с
оспорения ред рев. акт са установени задължения за данъци и осигурителни вноски спрямо Л. в общ размер от
17 264.29 лв. предвид факта,
изложен в цитирания рев. акт, че публичните задължения на дружеството са в
по-малък размер от намалението на
неговото имущество.
Противно на
застъпеното в жалбата разбиране за недължимост на лихви , съдът преценява, че
задължението за лихви е в обхвата на отговорността по чл. 19 от ДОПК.
Отговорността на третото лице по чл. 19 от ДОПК включва и задължението за
лихвата, дължима от законовия падеж на данъчното задължение до датата на
погасяването му, като при ревизия, същата се изчислява до датата на издаване на
ревизионния акт на лицето. Относно лицето, към което е насочена отговорността,
задължението следва точно параметрите, каквито има главния дълг и към датата на
погасяване на главния дълг от основния длъжник се погасява и задължението на
отговорното лице, а при частично погасяване – например погасяване на
главницата, отговорното лице остава задължено за лихвата по дълга. В случая
солидарно отговорното лице не става носител на ново данъчно задължение, върху
което следва да се начисляват лихви за негово собствено закъснение, а отговаря
за чужд дълг в размерите, които дългът има до пълното му погасяване. След
погасяване на главницата на дълга без значение кое лице го е погасило,
задължението за лихви спира да се увеличава, но остава дължимо и подлежи на
събиране. Съответно при цялостно погасяване на главницата и лихвата независимо
от кое лице, отпада изцяло отговорността на отговорното лице. В този смисъл е
не само цитираното по-горе решение на
СЕС по дело С-1/2021г., но и тълкувателно решение № 5 от 29.03.2021 г. на ВАС ,
постановено по тълкувателно дело № 7 от 2019 г. по описа на съда / л. 157-161/,
според което отговорността по чл. 19,
ал.1 и 2 от ДОПК на третото задължено
лице включва и установеното задължение
за лихви на главния длъжник.
В контекста
на изложеното правилен е подходът
на ревизиращия екип да включи в предмета
на своето произнасяне и задължението за лихви на подробно посочените по видове, периоди и размери
задължения за данъци и задължителни
осигурителни вноски на дружеството, чийто управител е П.Л. , но
предприетата от съда служебна проверка на правилното им определяне по размер
чрез назначена ССчЕ установи по-висок
размер на дължимата законна лихва на публичните вземания от посочения в
атакувания РА с 5. 20 лв. , което според вещото лице се дължи на начинът за закръгляне на сумите в процеса на
тяхното изчисляване . Съдът не може да измени диспозитива на ревизионния акт ,
увеличавайки размера на дължимата законна лихва предвид изричната забрА в
чл.160, ал. 6 от ДОПК за изменение на
акта във вреда на жалбоподателя .
В обобщение
съдебният контрол за законосъобразност на оспорения ревизионен акт констатира
неоснователност на жалбата на П.И.Л., поради което същата следва да се остави
без уважение.
Предвид изхода на правния спор претенцията на жалбоподателят за
присъждане на разноски е неоснователна, а своевременното искане на ответника за
присъждане юриск. възнаграждение следва
да се удовлетвори с оглед регламентацията на чл. 161, ал. 1 от ДОПК В тази
връзка и на основание чл. 8, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
жалбоподателят следва да заплати на насрещната стрА юриск възнаграждение от 1953.79 лв.
Жалбоподателят дължи
възстановяване на сумата от 180 лв. , представляваща платено от
бюджетните средства на съда възнаграждение на вещото лице по повод
изготвеното от него заключение на служебно назначената от съда ССчЕ /л. 125/.
Воден от гореизложеното и на
основание чл. 160, ал. 1, предложение последно от ДОПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на П.И.Л.
със съдебен адрес *** , срещу ревизионен акт №
Р-03000317007316-091-001/17.08.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД
на НАП В, с който му е вменена отговорност по чл. 19, ал. 2 от ДОПК за
задължения на „Колидж груп 16“ЕООД както следва: 1. универсален пенсионен фонд
- за осигурители в общ размер на 1 562.85 лв. и лихви в размер на 207.88 лв. за
периода м.11/2016 г. – м. 08/2017 г.; 2. данък върху доходите от трудови и приравнените
на тях правоотношения в общ размер от 2 808.85 лв. и лихви 349.47 лв. за
данъчни периоди м. 12/2016 г.- м. 08/2017 г. ; 3. ДОО - за осигурители в общ
размер на 5 844.97 лв. и лихва в размер на 775.62 лв. за периода м. 11/2016 г.
– м. 08/2017г.; 4. вноски за здравно осигуряване - за осигурители в общ размер
на 1 985.27 лв. и лихви в размер на 235.39 лв. за периода м. 02/2017 г. – м.
08./2017 г. ; 5. корпоративен данък в размер на 65.92 лв. и лихва в размер на
17.72 лв. за данъчен период 2016 г.; 6. ДДС в общ размер на 3 051.70 лв. и
лихви в размер на 358.65 лв. за данъчни периоди м. 03/2017 г. – м. 08/2017г.
ОСЪЖДА П.И.Л.,
ЕГН **********,***, да заплати в полза на Дирекция „Обжалване и
данъчно-осигурителна практика“ – В при ЦУ на НАП сумата от 1953.79 лева /хиляда деветстотин петдесет и три лева и седемдесет и девет
стотинки/, представляваща
направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА П.И.Л.,
ЕГН **********,***, да заплати по сметка на Административен съд-В за вещи лица,
сумата от 180 /сто и осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване
пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Съдия: