Номер 117109.11.2020 г.Град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – БургасXLIX състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:ВЕНЕТА Д. ИВАНОВА
Секретар:ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. ИВАНОВА Административно
наказателно дело № 20202120203460 по описа за 2020 година
на Районен съд - Бургас, въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по
жалба на Х. П. П. , ЕГН **********, със съдебен адрес **** срещу наказателно
постановление № НП-1336/08.06.2020г., издадено от Заместник кмет на Община Бургас, с
което на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
50/петдесет/ лева, на основание чл.189, ал.12 и чл.188 вр. чл.178е от ЗДвП за нарушение по
чл.94, ал.3, предл.второ от ЗДвП.
Във въззивната жалба се излагат доводи за материална незаконосъобразност на
наказателното постановление и се иска отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно призован, не се явява. За него се явява
адв.Киселичков, редовно упълномощен. Същият поддържа жалбата. Не представя
доказателства.
За административнонаказващия орган, редовно призован, се явява юрк.Тонка
Николова. Оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и
съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.
Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и
съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:
На 02.06.2020г. В.Й., главен специалист при Община Бургас съставила АУАН на
жалбоподателя за това, че на 02.06.2020 г. в 09,10ч. паркирал собствения си л.а. марка
„Фолксваген“ с рег.№ **** в гр.Бургас върху тротоара на ***, който е извън определените
1
от администрацията места. Актът бил съставен въз основа на протокол и снимков материал
. Същият е съставен в присъствие на жалбоподателя, но към момента на репатриране на
автомобила и съставяне на протокола, същият не е бил установен на мястото на
нарушението.
Актът е съставен на основание чл. 167, ал. 2, т. 1, чл. 189, ал. 1 от ЗДвП и чл. 40,
ал. 4 от ЗАНН въз основа на официален документ – протокол, който е съставен от
свид.Милена Карчева- пряко възприела извършеното нарушение. Същият е придружен и със
снимков материал. Посочено е, че е нарушена разпоредбата на чл. 94, ал. 3, предложение
второ от ЗДвП.
Жалбоподателят е депозирал възражения по акта, че има споразумение със
собственика на гаражите, пред които е паркирал, да ползва същите и не възпрепятства
достъпа на никой. Към момента на установяване на нарушението се бил качил за малко до
дома си и се забавил поради необходимост да окаже помощ на свой съсед, страдащ от
епилепсия.
Административнонаказващият орган е приел, че възраженията са неоснователни и
въз основа на така съставения АУАН е издал обжалваното в настоящото производство
наказателно постановление.
При съставянето на АУАН и при издаването на атакуваното НП, видно от
съдържанието им, са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от
ЗАНН. В случая съдът намира, че не са налице формални предпоставки за отмяна на
обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до
порочност на административнонаказателното производство или до нарушаване правото му
на защита.
По отношение на нарушението по чл. 94, ал. 3 от ЗДвП:
В разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП е предвидена възможност за паркиране на
моторни превозни средства с допустима максимална маса до 2. 5 тона върху тротоарите при
наличието на определени условия. Първото условие е паркирането да става само на
определените от собствениците на пътя или администрацията места, успоредно на оста на
пътя, както и откъм страната на сградите да остава разстояние най-малко 2 метра за
преминаване на пешеходци.
В случая процесното МПС не е било паркирано сред определените за паркиране от
община Бургас по смисъла на чл. 178е от ЗДвП. Този извод съдът извежда от анализа на
гласните доказателствени средства и от приложения по преписката снимков материал,
видно от който липсва поставена маркировка за паркиране на съответното място. С оглед на
горното ирелевантно се явява обстоятелството дали е спазено второто изискване за
2
отстояние на паркирания автомобил, както и дали е затруднено преминаването на
пешеходци.
Съобразно § 6, т. 6 от ДР на ЗДвП "тротоар" представлява изградена, оградена или
очертана с пътна маркировка надлъжна част от пътя, ограничаваща платното за движение и
предназначена само за движение на пешеходци. С оглед на легалната дефиниция в
настоящия случай мястото, на което е бил паркиран процесният автомобил следва да бъде
определено като тротоар. Следва да се посочи, че от представените веществени
доказателства- снимки може да се приеме, че е налице ясна обособеност на тротоарна част
от настилката на пътното платно. МПС- то се намира изцяло върху тротоарната площ.
Последната е отделена посредством конструктивни елементи– бордюри от останалата част
от пътя.
Видно от изложеното с деянието си жалбоподателят е нарушил разпоредбата
на чл. 94, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 178е от ЗДвП наказва се с глоба от 50
до 200 лева лице, което паркира пътно превозно средство в паркове, градини, детски
площадки, площи, предназначени само за пешеходци, и на тротоари в населените места
извън разрешените за това места.
При така установената фактическа обстановка настоящият състав намира, че
обжалваното пред районния съд наказателно постановление е издадено при съблюдаване на
материалния закон, наложеното с него наказание е съответно по вид и размер с
предвиденото в санкционната разпоредба и е определено при спазване правилата за неговата
индивидуализация, а в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила.
Предвид изложеното дотук, настоящият съдебен състав приема, че жалбата е
неоснователна, а обжалваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и
като такова следва да бъде потвърдено, като не са налице и предпоставки за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като деянието не се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид, поради което не
представлява маловажен случай.
Съдът намира за неоснователно възражението на жалбоподателя, че нарушението
не е осъществено, тъй като неговото МПС не препятства изхода от гаражите, тъй като те се
ползват от него, както и възражението, че се касае до кратък престой. В случая безспорно се
установи по делото, че процесното МПС не е било в престой, а е било паркирано.
Свидетелят Карчева заяви, че около автомобила е нямало никой, като видно от снимките не
са били включени и аварийните му светлини, които да обозначават, че не е бил паркиран.
Извън посоченото за нарушението на разпоредбата на чл.94, ал.3 от ЗДвП е ирелевантно
постигнатото споразумение от страна на жалбоподателя със собствениците на процесните
гаражи.
В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт. Съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се присъжда
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
3
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от
своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно
който възнаграждението е в размер от 80 до 120 лева. Предвид правната сложност и
извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение
се явява сумата от 80 лева.
По изложените съображения, на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Бургаският районен
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № НП-1336/08.06.2020г., издадено от
Заместник кмет на Община Бургас, с което на Х. П. П. , ЕГН **********, е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на 50/петдесет/ лева, на основание чл.189,
ал.12 и чл.188 вр. чл.178е от ЗДвП за нарушение по чл.94, ал.3, предл.второ от ЗДвП.
ОСЪЖДА Христо Парашкевов, Парашкевов, ЕГН **********, да заплати на Община
Бургас сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Бургас
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4