РЕШЕНИЕ

   № 43

               гр.Варна, 19.02.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН  СЪД - Търговско отделение в публичното заседание на 22.01.2018 г. в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

                                                    ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЙОВЧЕВ

    НИКОЛИНА ДАМЯНОВА

 

при секретаря Ели Тодорова като разгледа докладваното от съдия В.ПЕТРОВ в.т.дело № 2 по описа за  2019  год., за да се произнесе с решение, съобрази следното:

„Обзор Бийч Ресорт ІІ“ ЕООД / н/ - гр.Варна е обжалвал решението на Варненския окръжен съд-ТО по т.д.№1700/2017  г., с което е отхвърлен искът му по чл.694, ал.1, т.2 - ТЗ за приемане за установено несъществуването на прието вземане на НАП в размер на 8469.56 лв,  с молба да бъде отменено като неправилно и вместо него постановено друго, с което искът бъде уважен, ведно с присъждане на разноските. Въззивникът моли с писмено становище за уважаване на жалбата му, ведно с присъждане на съдебните разноски по делото.

Ответникът по жалбата – НАП София моли в с.з. чрез процесуалния си представител за потвърждаване на решението, ведно с присъждане на  юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Синдикът на несъстоятелното дружество не е изразил становище по жалбата.

Съдебният състав на АС-Варна по оплакванията в жалбата и след преценка на събраните по делото доказателства приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Предявените от НАП публични вземания, установени с ревизионен акт от 22.07.2013 г., са възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност на длъжника с решение на съда от 24.04.2013 г., обявено в ТР на 26.04.2013 г. Ето защо те се подчиняват на правилото на чл.688, ал.3 – ТЗ – подлежат на предявяване и на включване от синдика в допълнителен списък. Сроковете за предявяване по чл.685, ал.1 и по чл.688, ал.1 ТЗ са в този случай неприложими, защото, предвид възникване на вземанията след датата на откриване на производството по несъстоятелност, в случая - с издаването на РА, сроковете обективно не могат да бъдат спазени, тъй като са вече изтекли.

Без значение е дали ревизионният акт е влязъл в сила или не. Съгласно чл.687, ал.2 ТЗ синдикът е длъжен и служебно да впише в списъка на предявените вземания установеното с влязъл в сила акт публично вземане. Ако актът не е влязъл в сила, публичното вземане се включва под условие в списъка на приетите вземания. В настоящия случай ревизионният акт е влязъл в сила като необжалван в 14-дневен срок на 06.08.2013 г., тъй като е изпратен от служителя на НАП Варна-офис Шумен Д К на 22.07.2013 г. по електронен път с три прикачени файлове на декларирания пред инспектора по приходите от органния представител на длъжника в ликвидация електронен адрес, изрично посочен и в ревизионния акт, като от същия адрес е получено потвърждение на 23.07.2013 г. за получаване на документите, приложени в прикачените файлове. Без значение е в какво качество Камелия Петрова е получила съобщението, след като електронният й адрес е посочен от длъжника като адрес за кореспонденция с него.

Публичните вземания на НАП по ревизионния акт не са погасени по давност. Съгласно чл.171, ал.1 ДОПК публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден по-кратък срок. В случая за вземанията от 2010 г. давностният срок започва да тече на 01.01.2011 г. съответно изтича на 01.01.2016 г., а за вземанията от 2011 г. започва да тече на 01.01.2012 г. и изтича на 01.01.2017 г. Със започване на ревизионно производство съгласно заповед от 28.06.2013 г. давността спира да тече за период от една година съгласно чл.172, ал.1, т.1-ДОПК, а считано от датата на издаването на акта за установяване на публичното вземане /ревизионния акт/ – 22.07.2013 г. давността се прекъсва съгласно чл.172, ал.2 – ДОПК. Ако актът за установяване бъде отменен, давността не се смята прекъсната. Съгласно ал.3 от прекъсването на давността започва да тече нова давност.

Ето защо, предвид спирането и прекъсването на давността за процесните публични вземания за 2010 г. и 2011 г. 5-годишната давност не е изтекла към датата на предявяване на вземанията от НАП – 13.09.2017 г. Още по-малко е изтекла 10-годишната абсолютна давност по чл.171, ал.2 – ДОПК, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение.

Обжалваното решение, с което е отхвърлен искът по чл.694, ал.1, т.2 -ТЗ, е правилно и следва да се потвърди. Въззивният съд препраща и към мотивите на първоинстанционното решение на основание чл.272 – ГПК.

При този изход на спора в полза на ответника по жалбата се присъждат направените съдебни разноски за въззивната инстанция, представляващи поискано юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв.

Воден от изложеното и на основание чл.271, ал.1 - ГПК съставът на Варненския апелативен съд

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение №766/17.10.2018 г. на Окръжен съд Варна - ТО по т.д.№1700/2017 г.

ОСЪЖДА „Обзор Бийч Ресорт ІІ“ ЕООД в несъстоятелност - гр.Варна да заплати на Национална агенция за приходите – гр.София сумата 150 лв – юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                      ЧЛЕНОВЕ:1.                     2.