Р Е Ш Е Н И Е
№ 74/20.02.2023 г., град
Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти януари през
две хиляди двадесет и трета година, в касационен състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
СИЛВИЯ САНДЕВА
При участието на прокурора РУМЯНА ЖЕЛЕВА и секретаря СТОЙКА КОЛЕВА
разгледа докладваното от председателя КАНД № 692/ 2022 год. по описа на АдмС -
Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във
връзка с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Водоснабдяване и
канализация Добрич“ АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр.
Добрич, бул. Трети март № 59, представлявано от Изпълнителния директор, инж. Т.Г.,
срещу Решение № 359 от 10.10.2022 г. по НАХД
№ 327/ 2022 год. по описа на Районен съд – Добрич.
С жалбата се настоява, че първоинстанционното Решение
е неправилно и незаконосъобразно. Касаторът прави възражение, че съдът не е
отчел, че в обжалваното пред него Наказателно постановление (НП) № 45/
14.07.2020 г. на РЗИ не е посочена конкретна дата на нарушението. Обсъжда, че
не била доказана вината на дружеството. Изтъква, че НП е с дата 14.07.2020 г.,
а е връчено едва на 24.02.2022 г., от което черпи довод, че НП е антидатирано и
не са спазени преклузивните срокове по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Настоява, че е
налице нарушение на материалния закон, тъй като деянието било квалифицирано по
чл. 44 от Закона за здравето (ЗЗ), а наложената санкция от 1000.00 лв. била по
чл. 231, ал. 1 от ЗЗ. Счита, че НП е издадено, без да са изследвани причините
за неизпълнение на предписанието. Претендира наличие на съществено процесуално
нарушение, тъй като не било отправено предложение за сключване на споразумение,
с което било ограничено правото на защита на нарушителя. При тези доводи иска
отмяна на решението на РС – Добрич и отмяна на НП изцяло.
В съдебно заседание, касаторът, редовно призован, не
се представлява.
Ответникът, редовно призован, се представлява от
юриск. В., която оспорва жалбата и настоява да бъде оставена без уважение.
Претендира съдебно – деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич изразява
становище за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд – Добрич, извършвайки преценка на
доказателствата по делото, на касационните основания и на доводите на страните,
както и след служебна проверка на обжалвания съдебен акт на основание чл. 218,
ал. 2 от АПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от страна с право на
касационно оспорване, срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по реда на
чл. 208 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и отговаря на
изискванията за форма и съдържание по чл. 212 от АПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е
неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет на съдебното производство пред Районен съд – Добрич
е НП № 45/ 14.07.2020 г. на Директора на Регионална здравна инспекция – Добрич,
с което на дружеството е наложена имуществена санкция по чл. 212, ал. 3 от
Закона за здравето в размер на 1000 лв. (хиляда лева) за нарушение по чл. 44 от
ЗЗ, за това че при извършена проверка на 08.05.2020 г. от служител на РЗИ –
Добрич относно изпълнение на Предписание за провеждане на задължителни хигиенни
и противоепидемични мерки на РЗИ – Добрич с изх. № ЗП-01-89/ 23.04.2020 г. е
установено, че дружеството не е изпълнило Предписанието относно прекъснато
водоподаване на живущите в гр. ……………………………….“ в условията на усложнена
епидемична обстановка и разпространение на COVID-19. Отразено е изрично, че към 08.05.2020 г. не е
осигурено водоподаване на жителите на град Добрич, на местата където е
прекъснато, независимо от причините за това. Отбелязано е, че нарушението е
извършено за първи път. Посочени са нарушените разпоредби – чл. 44 от ЗЗ,
санкционната норма по чл. 212, ал. 3 от ЗЗ, както и че представляващият
юридическото лице няма възражения по акта. Изписани са данните за нарушителя,
които го идентифицират като дружество.
В АУАН, съставен на 15.05.2020 г., е описана идентична
обстановка с тази в НП. АУАН е връчен на прокуриста на дружеството, който
всъщност е записал, че има възражения, но не са представени такива. Приложеното
към административната преписка писмо от 24.04.2020 г. касае Предписанието, а не
АУАН.
Фактическата обстановка е установена по несъмнен и
безспорен начин от събраните по делото доказателства.
Решението на съда е правилно и законосъобразно.
За да потвърди Наказателното постановление, съдът е
приел, че нарушението е доказано. Тези негови изводи се споделят от настоящата
касационна инстанция, съобразявайки представените писмени и гласни
доказателства по въззивното дело. Пред РС не е оспорено неизпълнението на
Предписанието. Изложени са твърдения във връзка с причините, поради които не е
налице водоподаване, без обаче да са приложени доказателства за това. Извършено
е позоваване на чл. 6, ал. 3 от Общите условия на дружеството, че операторът
има право да спира изцяло или частично доставянето на вода и/или отвеждането на
отпадъчни води по условията на Глава пета от Общите условия на дружеството и в
съответствие на действащото законодателство. При тези доводи е оспорено
наличието на нарушение. Първоинстанционният съд е обсъдил тези възражения и е
изложил в мотивите си защо те не могат да бъдат разглеждани в
административнонаказателното производство. От значение е единствено, че не е
изпълнено съответното Предписание, за което спор няма. Към датата на съставяне
на АУАН и издаване впоследствие на НП, както и ДРС е отбелязал, Предписанието
не е било обжалвано. Този факт не се спори от касатора. Последното несъмнено
сочи, че е извършено нарушение на чл. 44 от ЗЗ, която разпоредба е императивна
и задължава физическите и юридическите лица да изпълняват задължителните
предписания на държавните здравни инспектори и заповедите на органите за
държавен здравен контрол. Правилно административнонаказващият орган е посочил,
че на дружеството следва да се наложи административно наказание по чл. 212, ал.
3 от Закона за здравето, съгласно която разпоредба, който не изпълни
предписание на органите на държавния здравен контрол, ако не подлежи на
по-тежко наказание и деянието е извършено от юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 1000 до 3000 лева. Отчетено е, че нарушението е
за първи път и е наложена минималната по размер санкция. Неоснователно е възражението
за неправилно приложение на материалния закон, тъй като била наложена санкция
по чл. 231, ал. 1 от ЗЗ. Имуществената санкция е по чл. 212, ал. 3 от ЗЗ, както
е записано в самото НП, а разпоредбата на чл. 231, ал. 1 указва на правомощията
на органите на ЗИ за съставяне на актове за констатирани нарушения.
С оглед горното вмененото на дружеството нарушение е
доказано, както правилно е приел първоинстанционният съд.
Неоснователно е възражението за липса на установена
дата на нарушението, а оттам и за липса на описание на нарушението. В АУАН и НП
изрично е посочено, че към дата 08.05.2020 г. водоподаването не е възстановено,
т.е. Предписанието не е изпълнено. Касае се за продължено нарушение, което е
започнало на 23.04.2020 г. поради указания срок – „веднага“ (връчено на същия
ден, видно от отразяването върху него – ВиК – 1249/ 23.04.20 г.) и налично и на
датата на проверката – 08.05.20 г. В този смисъл датата и периодът на
неизпълнение са ясно и изрично посочени.
Неоснователно е оплакването, свързано с късното връчване
на НП, а оттам и за нарушение на преклузивните срокове по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. Законодателят в разпоредбите на ЗАНН не е обвързал връчването на НП с
конкретна дата, а е разписал единствено срок за издаването му, който в
настоящия случай е спазен. В този смисъл разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е неотносима към връчването на НП.
Неоснователно е възражението за процесуално нарушение,
свързано с текста на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН касателно уведомяване за
възможността да отправи наказаното лице предложение до наказващия орган за
сключване на споразумение. Съгласно чл.
43, ал. 5 от ЗАНН, при подписване на акта на нарушителя се връчва препис от
него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване, като
в изречение второ е разписано, че при връчване на препис от акта нарушителят се
уведомява писмено за правото му в 14-дневен срок да отправи предложение до
наказващия орган за сключване на споразумение за приключване на административно-наказателното
производство, но в частта на изречение второ нормата е в сила от 23.12.2021 г.,
т.е. към датата на издаване на АУАН и НП такова изискване не е съществувало.
С установеното нарушение се засягат особено значими
обществени отношения, свързани с човешкия живот и здраве, в условията на
пандемична обстановка, което обуславя и високата степен на обществена опасност
на деянието, поради което е неприложима нормата на чл. 28 от ЗАНН и
необсъждането ѝ от АНО не опорочава нито НП, нито съдебното решение, с
което е потвърдено. При така установеното правилно е санкционирано дружеството от
контролните органи. За пълнота следва да се отбележи, че възражението за
установяване или не на вина в случая е ирелевантно, тъй като съгласно чл. 83,
ал. 1 от ЗАНН в предвидените в съответния закон, указ, постановление на
Министерския съвет или наредба на общинския съвет случаи на юридически лица и еднолични
търговци може да се налага имуществена санкция за неизпълнение на задължения
към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност. От тази
разпоредба следва, че отговорността на ЕТ и на ЮЛ за извършване на
административно нарушение е безвиновна.
Първоинстанционният съд е обсъдил събраните
доказателства и сторените от въззивника възражения, при което, като е потвърдил
наказателното постановление, е приложил правилно материалния закон. Не са
допуснати процесуални нарушения при постановяване на съдебното решение.
С оглед изложеното съдебното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено, а касационната жалба като
неоснователна – оставена без уважение.
С оглед изхода на спора и изрично стореното от
процесуалния представител на ответника искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съгласно който възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв., съдът следва да
присъди юрисконсултско възнаграждение на ответника за процесуално
представителство пред касационната инстанция в размер от 80.00 лв. предвид
предмета на спора и решаването му в едно съдебно заседание.
Предвид горното Административен съд - Добрич,
касационен състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 359 от 10.10.2022 г. по
НАХД № 327/ 2022 год. по описа на
Районен съд – Добрич.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация Добрич“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Добрич, бул. „Трети март“ №
59, представлявано от Изпълнителния директор, инж. Т.Г., да заплати на
Регионална здравна инспекция – Добрич сумата от 80.00 лв. (осемдесет лева) съдебно
– деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: