М О Т И В И към Присъда № 17/28.05.2020
г., постановена по НОХД № 169/2020 г. по описа на Окръжен съд – Стара Загора:
Подсъдимият С.Д.Д., ЕГН ********** е
предаден на съд за престъпление по чл.343, ал.1, б. "в" във връзка
с чл.342, ал.1 от НК за това, че на
20.02.2018 г., в землището на с.***, общ.О., обл.Стара Загора, по път 503, км
22+300, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил
марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по
пътищата, а именно чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътното превозно средство, което управляват,
в резултат на което по непредпазливост причинил смъртта на К.А.А., ЕГН **********.
Подсъдимият С.Д.Д. по реда на чл.371, т.2 от НПК признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
А.Д.Д., ЕГН **********, Д.А.Д., ЕГН **********
и Х.А.Д., ЕГН ********** – последните двама непълнолетни, действащи със
съгласието на своя баща - първото от посочените лица, дългогодишен съжител на
починалата в резултат на пътнотранспортното произшествие К.А.А., както и Х.К.А.,
ЕГН ********** и А.К.А., ЕГН ********** – са конституирани в производството като частни
обвинители.
Горепосоченото качество на тези лица като
пострадали по смисъла на чл.76 от НПК се установява от Удостоверение за раждане
на Х.А.Д.,*** - л.19, том 2 ДП, Удостоверение за наследници, изх.№
133/27.02.2018 г. на Община ***, обл.Хасково – л.208, том 1 ДП и Справка за
роднински връзки – л.126, том 2 ДП.
Въз основа на самопризнанието, направено от
подсъдимия, съпоставено със събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, съдът прие за установено
следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият С.Д.Д., ЕГН ********** е роден на *** ***. ***.
***. Спрямо подсъдимия не са налице други, неприключили наказателни производства от общ
характер.
Подсъдимият е
правоспособен водач на МПС от 08.07.1997 г. Има придобити категории С, М, АМ,
В, ТКТ. В дългогодишната си кариера като водач на МПС е санкциониран два пъти
за нарушения на правилата за движение по пътищата – с наказателно постановление
през 2003 г. на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДП (неносене на изискуеми от
чл.100, ал.1 от ЗДП документи) и с фиш
през 2012 г. на основание чл.182, ал.1, т.2 от ЗДП (превишаване на разрешената
максимална скорост в населено място от 10 до 20 км/час).
Към м.февруари
2018 г. подсъдимият С.Д.Д. притежавал лек автомобил марка „***“, модел „***“,
с рег. № ***, ***.
Горепосочените характеристични данни се установяват от обясненията на
подсъдимия С.Д.Д. в съдебно заседание, съпоставени с
обстоятелствата по декларация за
семейно и материално положение и имотно състояние (л.12,том 3 ДП), характеристики
(л.9, 10 и 11, том 3 ДП), справка за съдимост рег.№ 501/15.05.2020 г. (л.21,
нохд 169/2020 г.), справка за нарушител/водач (л.172, том 1 ДП) и свидетелство
за регистрация част І на притежаваното от него МПС (л.197, том 1 ДП), справка
от Унифицираната
информационна система на Прокуратурата на Р България (л.7, нохд).
На 20.02.2018 г., в следобедните часове пострадалата К.А.А., след като
гостувала на свои близки в град Стара Загора, управлявайки лек автомобил „***“
с рег.№ *** , тръгнала от град Стара Загора за град Симеоновград, където
живеела. Около 17.13 часа, на свечеряване, в условията на ръмежно време, с този
автомобил пострадалата се придвижвала по главен път 503, в посока север – юг (с.
***, община О. към град Симеоновград). Платното за движение било с две ленти –
по една във всяка посока, всяка с ширина 3.5 метра, разделени с непрекъсната
линия. От двете страни на платното за движение имало банкет с ширина 1.2 метра,
покрит с отъпкана мокра пръст. Движението
се осъществявало по дребнозърнест, измит от дъжда асфалт. След ляв по посоката на движението
й завой, достигайки км 22+300, пострадалата, поради несъобразена с
метеорологичните условия скорост, загубила контрол над автомобила, който напуснал
платното за движение, в ляво по посока на движението и се блъснал с предната си
лява част в дърво с диаметър 0.3 метра и се установил в залесена гора (участък
на дълбочина 1.0 м от нивото на асфалтовото покритие). След произшествието
пострадалата К.А.А. излязла от автомобила и започнала да търси мобилния си
телефон, за да уведоми за случилото се съжителя си - свидетелят А.Д.Д..
По същото време, свидетелят И.Г.Г., който управлявал попътно, в посока
север - юг товарен автомобил (фургон) марка „***“ с рег.№ ***, виждайки
станалото произшествие, спрял в дясно по посока на движението си, на западния
банкет, с намерение да окаже помощ на пострадалата. Пострадалата К.А.А., тъй
като не успяла да намери телефона си, помолила свидетеля И.Г.Г. да й услужи със
своя, за да се обади на свидетеля А.Д.Д., с когото живеела на семейни начала. С
тази цел пресякла пътното платно в посока изток - запад и заедно със свидетеля И.Г.Г.
се установили на банкета, от западна страна на пътното платно. Там, с телефона
на свидетеля И.Г.Г., пострадалата започнала разговор със свидетеля А.Д.Д..
По това време, в посока север – юг, по същия път, подсъдимият С.Д.Д. управлявал лекия си автомобил „***“ с рег. № ***.
При разрешена скорост до 90 км/ч, подсъдимият управлявал автомобила със скорост
около 75 км/час. Непосредствено преди приближаване на мястото, където стояли
пострадалата К.А.А. и свидетелят И.Г.Г., виждайки ситуация от два недвижещи се
автомобила – лек автомобил „***“, вън и вляво от платното за движение (видимо
претърпял пътнотранспортно произшествие) и спрял върху десния банкет товарен
автомобил „***“, както и двама души, извън платното за движение, вдясно пред
него, подсъдимият отклонил вниманието си от управлението на автомобила, с който
се движел. След завършен ляв по посока на движението си завой, подсъдимият С.Д.Д.
загубил контрол над л.а. „***“, започнал рязко и неконтролируемо да върти
волана и с намалена, вследствие на задействаната спирачна система скорост до 65.9
км/ч, напуснал пътното платно в дясно по посоката си на движение.
Неконтролируемото движение в посока югозапад на автомобила, управляван
от подсъдимия, било забелязано от свидетеля И.Г.Г.. Свидетелят И.Г.Г. побягнал
в посока запад и извикал на К.А.А. също да бяга. Тя била обърната с гръб към неконтролируемо
движещия се към тях лек автомобил на подсъдимия С.Д.Д.. Жената не успяла да
избяга и била блъсната от напусналия асфалтовото платно за движение под ъгъл 15о
– 17о автомобил със скорост
65.9 км/час. Настъпил удар на 0.6 м западно от ориентира, приет при огледа на
местопроизшествие (точка от западния
край на платното за движение, находяща се източно от перпендикуляра, спуснат от
основата на пътен знак А2 „Опасен завой наляво“, поставен на км 22+250)
със скорост 61.5 км/час. Ударът бил осъществен с предния десен край на л.а. „***“.
Тялото на К.А.А. било носено и отхвърлено на разстояние 19 м. При
закъснителното движение на автомобила възникнала преносна инерционна сила, под
въздействието на която тялото, след полет във въздуха, изпаднало встрани,
вдясно от автомобила, приземило се с глава на запад и крака на изток, в нива с
дълбочина 0.8 м от нивото на асфалтовото покритие. Отделила се подметката от
лявата обувка на пострадалата, намерена при огледа на местопроизшествие.
След осъществяване на произшествието, на мястото на настъпването му,
пристигнали свидетелите Д. С.Д. и Д. Х.А.– водачи на преминаващи пътни превозни
средства, които спрели, за да окажат помощ. Позвънили на телефонен номер 112,
за да сигнализират за случилото се. Подсъдимият С.Д.Д. останал на
местопроизшествието до идването на полицейски екип.
На мястото на произшествието пристигнал полицейски екип от Участък Симеоновград при РУ Харманли в състав свидетелите
Ц.Б.Г.и Д. В.Х.и екип на ЦСМП – Хасково в състав свидетелите Г.П.С.(медицински
фелдшер) и Т.Х.А. (шофьор на линейка).
Пострадалата К.А.А., намерена от екипа на ЦСМП в увредено общо
състояние, била транспортирана до Спешно отделение на МБАЛ – Хасково, а след това
настанена в ОАИЛ, пак в същото лечебно заведение, с диагноза „Травматичен шок.
Политравма“.
След пристигане на мястото на произшествието на екипа от РУ – Харманли,
подсъдимият С.Д.Д. бил проверен за употреба на алкохол с техническо средство –
Алкотест „Дрегер 7410“ № 0150, което е отчело 0.00 промила.
В лечебното заведение, в което пострадалата била транспортирана, от
същата била взета кръв за алкохолна проба. В Сектор „БНТЛ“ при ОД на МВР –
Стара Загора било извършено химическо лабораторно изследване на кръвната проба,
при което не е установено съдържание на алкохол в кръвта на пострадалата.
На 23.02.2018 г., в 10.30 часа пострадалата К.А.А. починала.
Горепосочените обстоятелства -
на условия, място
и механизъм на осъществяване на
пътнотранспортната злополука - се признават от подсъдимия С.Д.Д., като на
направеното от него самопризнание по чл.371, т.2 от НПК съответстват
доказателствата по делото, събрани в хода на досъдебното производство, ценени
по отделно и в съвкупността им:
-данните и обстоятелствата по изготвените Протокол за оглед на
местопроизшествие от 20.02.2018 г. (л.11, том 1 ДП) и приложения към него
фотоалбум; Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и приложена към него
план-схема на пътнотранспортното произшествие (л.174-175, том 1 ДП); писмо
изх.№ 24-00-190/20.03.2018 г. от Агенция „Пътна инфраструктура“, Областно пътно
управление – Стара Загора относно наличната вертикална сигнализация и
хоризонтална маркировка към 20.02.2018 г. в участъка на местопроизшествието (л.192,
том 1 ДП); писмо изх. №
ОД-03-163-1/27.04.2018 г. от Национален
институт по метеорология и хидрология, Филиал Пловдив, съдържащо метеорологична
информация към датата и часа на пътнотранспортното произшествие (л.62, том 2
ДП); писмо от Областно пътно управление – Стара Загора, изх.№
24-00-436/31.07.2019 г., с приложено сведение към него относно състоянието на
пътя от участъка на местопроизшествието (л.35 и л.36, том 3 ДП);
-показанията на свидетеля И.Г.Г. (л.44, том 1 ДП) – водачът на т.а. „***“,
спрял, за да окаже помощ на К.А.А., след произшествието с нейния автомобил и
очевидец на пътнотранспортното произшествие, в резултат на което е настъпила
смъртта й; показанията на свидетеля А.Д.Д. (л.40, том 1 ДП), съжителят на
пострадалата, с когото е разговаряла по телефона към време на осъществяване на
произшествието; показанията на свидетелите Д. С.Д. и Д. Х.А.(л.42 и л.43, том 1
ДП) – водачи на преминаващи ППС, спрели, за да окажат помощ; показанията на свидетелите Ц.Б.Г.и Д. В.Х.(л.23
и л.25, том 2 ДП) – служители в Участък Симеоновград при РУ Харманли, изпратени на
мястото на произшествието; показанията на свидетелите Г.П.С.и Т.Х.А. (л.36 и
л.37, том 2 ДП) - медицинският фелдшер и шофьорът на линейката от екипа на ЦСМП
– Хасково, отзовал се на мястото на произшествието;
-информацията, предоставена с писмо рег. № 10584 р-497/27.02.2018 г. на
Дирекция „Национална система 112“, „Районен център 112“ – Бургас (л.194, том 1
ДП) относно регистрираните повиквания за конкретното пътнотранспортно
произшествие;
-обективираният в Констативния протокол за ПТП с пострадали лица
(л.174, том 1 ДП) отрицателен резултат от пробата на подсъдимия С.Д.Д. за алкохол
с техническото средство Алкотест „Дрегер
7410“ № 0150;
-обстоятелствата по Талон за изследване № 0027028/20.02.2018 г. (л.67,
том 1 ДП); съпроводително писмо рег. № 272000-2633/20.02.2018 г. на взетата
кръвна проба от пострадалата (л.61, том 1 ДП); приемо-предавателен протокол от
21.02.2018 г. (л.59, том 1 ДП) и заключението по Протокол за извършено
химическо лабораторно изследване/химическа експертиза № 44 (л.57, том 1 ДП), от
които е видно, че в изследваната проба кръв, взета от пострадалата К.А.А., не е
установено наличие на алкохол.
Признатата от подсъдимия като факт причинно-следствена връзка между
пътнотранспортната злополука и настъпилата смърт на К.А.А. съответства на установеното чрез заключенията
на изготвените в хода на досъдебното
производство експертизи – съдебномедицинска и автотехническа.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
Съдебномедицинска експертиза на труп № 44/2018 г. (л.44, том 2 ДП), изготвена
от вещото лице д-р Х.Д. Е., в безпристрастността и обективността на което не съществуват основания за съмнение,
се установява, че при огледа и аутопсията на трупа на пострадалата К.А.А. е
установена съчетана автомобилна травма при пешеходец, блъснат от автомобил:
–черепномозъчна травма – разкъсно контузна рана и кръвонасядане над
дясната вежда; хематом на клепачите на дясното око; кръвонасядане на меките
обвивки на черепа; кръвоизлив под твърдата обвивка на мозъка; травматичен кръвоизлив
под меките обвивки на мозъка; кръвоизлив
в мозъчните стомахчета; оток на мозъка;
-кръвоизливи в рехавите тъкани, мускулите на шията, в проекция с
инжекционни убождания;
-гръдна травма – счупване на две ребра в дясно; кръвонасядане на
сърдечната торбичка и рехавата тъкан в средостението; кръвонасядане на куполите
на диафрагмата; контузии на белите дробове;
-коремна травма – травматичен кръвоизлив в коремната кухина, разкъсване
и кръвонасядане на задстомашната жлеза; разкъсване и контузия на дръжката на
тънките и на дебелите черва; контузия в хилуса на черния дроб; контузия на
капсулите на двата бъбрека и на хилуса на десния бъбрек; хематом в задкоремното
пространство;
-счупване на таза; хематом в малкия таз;
-дълбоки кръвонасядания на долните крайници и тялото.
Изложеното в заключението експертно становище е, че причина за смъртта
на К.А.А. е описаната съчетана травма. В заключението е пояснено, че, поради
тежестта на уврежданията, смъртта на пострадалата е била неизбежна, въпреки
оказаната специализирана медицинска помощ.
В заключението е изложен извод, че установените увреждания са причинени
по механизъм на действие от твърд, тъп предмет и могат да се получат от
автомобилна травма при блъскане на пешеходец от автомобил, по начина и при
обстоятелствата на осъществяване на конкретната пътнотранспортна злополука.
От заключението на изготвената от вещото лице инж. С.Р.В.автотехническа
експертиза (л.98, том 2 ДП) се
установява, че ударът между автомобила,
управляван от подсъдимия и пострадалата
е настъпил извън платното за движение – на западния банкет на пътното платно, където
се е намирала пострадалата, южно от свидетеля И.Г.Г.. При удара лекият
автомобил „***“ е бил неконтролируемо насочен в посока югозапад. Ударът е
осъществен с десния, преден край на автомобила, с окръглението (овалната част)
на предния му десен калник;
От горепосоченото заключение се установяват посочените при
фактологичното изложение на произшествието движение на тялото на пострадалата
след удара, мястото и начинът му на установяване.
От същото заключение се установяват скоростта на движение на моторното
превозно средство преди произшествието - около 75 км/ч, скоростта, с която автомобилът е напуснал
асфалтовото покритие - 65.9 км/ч и тази в момента на удара – 61.5 км/ч.
В заключението е изведен експертен извод, в правилността на който не
съществуват основания за съмнение, че от техническа гледна точка водачът на лекия
автомобил „***“ МПС - подсъдимият С.Д.Д.,
е имал възможност да не допусне осъществяването на пътнотранспортното
произшествие, ако е наблюдавал внимателно пътната обстановка пред себе си и е управлявал
автомобила си така, че последният да не напуска лентата си за движение, широка
3.5 метра.
Имайки предвид всичко гореизложено, съдът прие, че
събраните в хода на досъдебното производство доказателства подкрепят
непротиворечиво и в достатъчна степен направеното от подсъдимия С.Д.Д.
самопризнание по чл.371, т.2 от НПК на фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, съответстващи на гореприетото от фактическа страна.
При така установените обстоятелства по делото, съдът прие следното от ПРАВНА
СТРАНА:
От установената
фактическа обстановка на
пътно-транспортното произшествие е видно, че причина за настъпването му
е виновното поведение на подсъдимия С.Д.Д., който, като водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, е нарушил
чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват. Посоченото
нарушение на правилата за
движение е в
пряка причинна връзка с
настъпилото пътнотранспортно
произшествие, в резултат на което е настъпила
смъртта на К.А.А., ЕГН **********.
Подсъдимият С.Д.Д. не е предвиждал
настъпването на общественоопасните последици,
резултат от поведението му като водач при управлението на МПС, но като правоспособен водач е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди, т.е. същият е действал
при условията на несъзнавана непредпазливост (небрежност) по смисъла на чл.11,
ал.3 от НК.
Въз основа на
гореизложеното, съдът прие, че след като
на 20.02.2018 г.,
в землището на село ***, общ.О., област Стара Загора, по път 503, км 22+300,
при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, модел
„***“, с рег. № ***, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно
чл.20, ал.1 от ЗДП, съгласно която разпоредба водачите са длъжни да контролират
непрекъснато пътното превозно средство, което управляват, в резултат на което
по непредпазливост причинил смъртта на К.А.А., ЕГН **********, подсъдимият С.Д.Д.
както от обективна, така и от
субективна страна, е осъществил състава на чл.343, ал.1, б. "в" във връзка с чл.342, ал.1
от НК, в извършването на което престъпление съдът го призна за виновен.
Относно наказанието:
За извършеното от подсъдимия С.Д.Д. престъпление, законът предвижда наказание от две до шест години лишаване от
свобода.
При определяне на наказанието за извършеното от
подсъдимия С.Д.Д. престъпление, съдът взе предвид следните обстоятелства по чл.54 от НК:
ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец с оглед на чистото
му съдебно минало, липсата на криминалистическа регистрация и отсъствието на
други, неприключили спрямо него наказателни производства от общ характер; добрите
данни за подсъдимия като водач на МПС предвид инцидентността на допуснатите от
него през дългогодишната му кариера като водач на МПС нарушения на правилата за
движение; средна към невисока степен на обществена опасност на конкретното
престъпно деяние, сравнена с тази
на престъпления от същия вид с оглед
единичния брой и съдържание на нарушеното правило от ЗДП, довело до
настъпване на съставомерния резултат, както и с оглед конкретните обстоятелства
на допускането му; това, че след извършване на деянието, подсъдимият, който е
останал на мястото на произшествието, е оказал пълно съдействие на служителите
от екипа на РУ – Харманли; положителните характеристични данни за личността на
подсъдимия, който води уседнал начин на живот, обвързан с трудова заетост като
строителен работник и грижи за семейство,
включващо две деца, едното от които малолетно.
Съгласно чл.373, ал.2 от НПК при постановяване на
осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК -
каквото бе това, проведено по настоящото дело, наказанието се
определя при условията на чл.58а
от НК. Според чл.58а, ал.1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в
случаите по чл.373, ал.2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода,
като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК
и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на
чл.58а, ал.4 НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал.1 и
условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл.55 НК, ако е по-благоприятен за
дееца.
Преценявайки
горепосочените обстоятелства по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
прие, че е налице превес на смекчаващите отговорността такива и счете, че
следва да определи на подсъдимия С.Д.Д. наказание лишаване от свобода към минималния размер на предвиденото в
закона, а именно две години и три месеца (двадесет и седем месеца) лишаване от
свобода, което след редукцията с една трета
на основание чл.58а, ал.1 от НК, се равнява на една година и шест месеца
(осемнадесет месеца) лишаване от
свобода, на каквото го и осъди.
Съдът прие, че смекчаващите отговорността на
подсъдимия обстоятелства не са многобройни,
нито някое от тях е изключително по смисъла на чл.55, ал.1 от НК и не са налице
основанията за приложение на чл.58а, ал.4 от НК.
В начина на живот на подсъдимия С.Д.Д. и в навиците му няма данни, сочещи, че за
постигане на целения поправително-превъзпитателен и принудително-възпиращ ефект
на наказанието, се налага социално изолиране на дееца. Поради това
и съобразявайки се с позитивните характеристични данни за личността на
подсъдимия, съдът прие, че изпълнението
на наложеното наказание лишаване от
свобода следва да бъде отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен
срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила.
Съобразявайки се с конкретните обстоятелства на
осъществяване на пътнотранспортното произшествие и с гореизнесените данни за подсъдимия като
водач на МПС, съдът прие,
че за постигане на целите на чл.36 от НК кумулативно предвиденото в чл.343г
от НК наказание по чл.37, ал.1, т.7 от НК следва да бъде за срок от две
години. Поради това съдът постанови
лишаване на подсъдимия
С.Д.Д. на основание чл.343г във
връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК от право да управлява моторно превозно
средство за срок от две години, считано
от влизане на присъдата в сила.
Съдът прие, че с така наложеното на подсъдимия С.Д.Д. наказание ще бъдат постигнати най-оптимално
целите на чл.36 от НК.
По отношение на направените по делото разноски, съдът
се произнесе, съобразявайки се с разпоредбата на чл.189 от НПК и осъди
подсъдимия С.Д.Д. да заплати:
-в полза на ОД на МВР - Стара Загора сумата от 865.55
лв. (осемстотин шестдесет и пет лв. и 55 ст.) - разноски по делото, направени в
досъдебното производство;
-на частния обвинител А.Д.Д., ЕГН **********
сумата от 1800 лв. (хиляда и осемстотин лева) – разноски по делото;
-на частните обвинители Х.К.А., ЕГН **********
и А.К.А., ЕГН **********, всекиму от по 600 лв. (шестстотин лева) – разноски по
делото.
Относно вещественото доказателство по делото -
1 брой част от лява обувка –
ходило/подметка с надпис № 39, синя на цвят, със синкава тъкан, останала по
периферията, съдът се разпореди след влизане на присъдата в сила да се
унищожи, като малоценно.
Воден от горните съображения, съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: