МОТИВИ
към Присъда № 118 от
30.11.2015 г.
по НОХД № 1372/15 г. на
РС-Казанлък
Производството е по реда на чл. 370
и сл. от НПК.
Обвинението срещу подс. Р.А.А. е по
чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал. 1 от НК за това, че на 25.06.2015 г. в гр. Казанлък от апартамент, находящ се на ул. "***"
№ 7, вх. А, ет. 1, ап. 11, е отнел чужди движими вещи - сумата от 450 лв. от
владението на Г.И.Т., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив.
Подсъдимият в с.з. се признава за
виновен и изцяло признава фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези
факти.
Защитникът му – адв. Р. К. в с.з.
пледира за налагане на наказание в размер на две години лишаване от свобода,
определено при условията на чл. 58а от НК.
Представителят на РП-Казанлък в с.з.
поддържа обвинението.
Граждански иск не е предявен.
На осн. чл. 373, ал. 3 от НПК съдът
приема за установени обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият
А. и св. С. А. били роднини, като свидетелят бил чичо на подсъдимия.
На 25.06.2015 г. двамата се намирали в близост до болницата
в гр. Казанлък.
В блок, находящ се в района зад болницата, на ул. „***“
№ 7, вх. А, ет. 1, ап. 11 живеела сама пострадалата св. Г.И.Т.. Около обяд на
25.06.2015 г. същата била излязла на терасата на дома си, когато видяла на
улицата под терасата високо момче от ромски произход – подсъдимият А. и
по-възрастен мъж, също от ромски произход – св. А.. Двамата я заговорили и ѝ
предложили да ѝ продадат изгодно дърва за зимата. Пострадалата отказала
първоначално, но впоследствие се съгласила да закупи от двамата мъже дърва. Св.
Т. поканила подсъдимия да се качи до апартамента ѝ, за да може тя да му
предаде сумата от 60 лева, срещу която сума да получи уговорените дърва. Подсъдимият
А. се качил до апартамента на пострадалата и позвънил на звънеца. Т. отворила
вратата и му казала да изчака, за да му даде уговорената сума от 60 лева.
Св. Т. държала спестяванията си в хартиен плик,
поставен в шкаф, намиращ се в столовата на апартамента. Когато отворила шкафа и
извадила сумата от 60 лева от плика, подсъдимият видял къде възрастната жена
държи парите си и решил да ги открадне. За целта влязъл в стаята и помолил
пострадалата да му налее чаша вода, за да може да изпие лекарството си.
Пострадалата отишла в другата стая, за да удовлетвори молбата на обвиняемия. В
това време, възползвайки се от отсъствието на Т., Подсъдимият А. отворил шкафа,
в който се намирали спестяванията й и без нейно знание взел хартиения плик с
намиращите се в него пари – сумата от 450 лева, както и два броя трудови
книжки, след което напуснал апартамента ѝ с такси, заедно със свидетеля А.,
който не знаел за извършената кражба, се прибрали в село К. Непосредствено след
като подсъдимият А. си тръгнал от дома ѝ, пострадалата Т. се усъмнила, че
може да е станала жертва на кражба и проверила, дали плика с парите ѝ е
на мястото си. Отваряйки шкафа, видяла, че плика го няма и веднага
сигнализирала органите на МВР за случая. След извършени ОИМ, служители на
РУП-Казанлък установили подсъдимият като извършител на гореописаното
престъпление. След залавянето му от органите на реда, подсъдимият А. предал
доброволно отнетите от него два броя трудови книжки и сумата от 230 лева, които
били върнати на пострадалата. Оставащата част до 450 лева подсъдимият изхарчил.
Описаната фактическа обстановка се установява от направените
самопризнания на подсъдимия, показанията
на свидетелите Г.И.Т. и С. А.А., протокол за доброволно предаване и разписка,
които ги подкрепят.
Имайки предвид установената фактическа обстановка
съдът намира, че подс. А. от обективна и субективна страна е осъществил състава
на чл. 196, ал. 1, т. 1 вр. чл. 194, ал.
1 от НК.
Престъплението е от вида на резултатните.
Подс. А. е осъществил изпълнителното
деяние „отнемане“ в двете му части, като прекратил фактическата власт на
пострадалата върху вещите предмет на престъплението и е осъществил своя трайна
фактическа власт, което му е дало възможност да се разпореди с тях, както
намери за добре. Последствие част от парите са били предадени на св. А., а
друга похарчени от подсъдимия.
С определение по ЧНД № 496/11 г. на
РС-Казанлък, влязло в законна сила на 12.10.2011 г., подс. А. е бил осъден с две
общи наказания съответно единадесет месеца лишаване от свобода и три години и
шест месеца лишаване от свобода ефективно за извършени тежки умишлени
престъпления като пълнолетен. Наказанията са били изтърпени съответно на
17.11.2011 г. и 28.2.2014 г., което е видно от справката ГД „ИН“.
Настоящото деяние е било извършено на
25.6.2015 г., т.е. в срока по чл. 30, ал. 1 от НК, от което следва, че деянието
е било извършено в условията на опасен рецидив по см. на чл. 29, ал. 1, б. „а“
и б. „б“ от НК.
От действията на подс. А. следва
извода, че същият е действал с пряк инцидентен умисъл.
Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните
последици и е искал настъпването им. Подсъдимият напълно е съзнавал, че отнема
чужди движими вещи, за което не е имал съгласието на собственика.
Имайки предвид изложените дотук
мотиви съдът намира, че подс. А. следва да бъде признат за виновен и наказан.
При определяне вида и размера на
наказанието съдът приема като смекчаващи вината обстоятелства изразеното
критично отношение, доколкото подсъдимия изразява някакво съжаление в с.з.
както и частичното възстановяване на отнетата сума. Доколкото частичното
възстановяване на вредите още на следващия ден се дължи на бързото оперативно
разследване, съдът счита, че това смекчаващо вината обстоятелство няма решаващо
значение за значително смекчаване отговорността на подсъдимия. Като отегчаващи
вината обстоятелства следва да се приемат обремененото съдебно минало (осъждан
18 пъти) и лошите характеристични данни. Отнетата сума от 450 лв. не е нито в
малък размер, нито в голям размер, но както се посочва в обстоятелствената част
на обвинителния акт тя е била отнета от жена-пенсионер, за която в протоколът
от нейния разпит пред съдия като свидетел се установява, че към момента на
извършване на деянието е била на 83 години и е вдовица. На практика подсъдимият
е лишил пострадалата от средства за препитание, което следва да се вземе
предвид като отегчаващо вината обстоятелство.
На подсъдимият следва да се наложи
наказание при превес на отегчаващите вината обстоятелства. Налаганите досега
наказания на подсъдимия като размер не са дали очаквания възпитателен размер,
поради което съдът счита, че целите на чл. 36 от НК могат да се постигнати при наказание лишаване
от свобода за срок от шест години. Предвид направеното самопризнание от
подсъдимия, наложеното наказание следва да се намали на осн. чл. 58а, ал. 1 от НК с 1/3 до размер 4 години лишаване от свобода, което следва да бъде изтърпяно
в затвор от закрит тип при строг режим. Направеното самопризнание е взето
предвид от закона като смекчаващо вината обстоятелство съгласно чл. 56 от НК.
Времето на предварителното задържане
следва да се приспадне при изпълнението на присъдата от РП-Казанлък по реда на
чл. 417 от НПК.
По тези съображения съдът постанови
присъдата си.
Районен
съдия,