№ 589
гр. Плевен, 08.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIV НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Радостина Т. Гергичанова
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА В. МАЧОРСКА
като разгледа докладваното от Радостина Т. Гергичанова Административно
наказателно дело № 20224430201267 по описа за 2022 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0938-000815 от
24.03.2022г. на Началник сектор към ОДМВР Плевен, с-р „ПП“, с което на А.
Б. М. с ЕГН ********** от с. ***, Плевенска област на основание чл. 174,
ал.3, пр. 2-ро от ЗДвП е наложено административно наказание– глоба в
размер на 2000,00 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС
за срок от 24 месеца за това, че на 13.03.2022г. в 23:40 часа в гр. Плевен, ул.
„***“ („***“, „***“) до номер 100 с посока на движение към ул. „***“, като
водач на собствения си лек автомобил „***“ с рег. № *** отказал да му бъде
извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози с техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с
фабр. № ARPJ 0001 и тестова касета Дрегер Дръгтест 5000 STK 7 REF
8323157 LOT ARPC-0771 валиден до месец юли 2022 година като умишлено
увредил теста, като го отхапал (издаден талон за медицинско изследване с
номер 0064823, 8 броя холограмни стикери за сигурност и валидност на
пробата с номер 042260 и талон за употреба на наркотични вещества или
техни аналози с номер 374) – нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
Недоволен от така наложеното административно наказание е останал
жалбоподателят, който чрез пълномощника си – адв. Г. Г. от САК е подал
жалба до Районен съд Плевен, с която моли съда да отмени наказателното
1
постановление като неправилно и незоконосъобразно. В жалбата е
релевирано оплакване, според което описаната в АУАН и в НП фактическа
обстановка не съответства на действителната такава и поради това М. не е
автор на деянието за което е ангажирана административно-наказателната му
отговорност. Релевираното в жалбата оплакване се поддържа от
пълномощника на жалбоподателя в депозираната пред съда Молба-становище
с вх. №21520/14.09.2022г., в която са наведени и допълнителни доводи за
незаконосъбразност на обжалваното наказателно постановление, обусловени
от допуснати съществени нарушения на процесуални правила при издаването
му, изразяващи се в липса на ясно и коректно описание на вмененото
нарушения. В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично, като
поддържа изложените в жалбата и в молбата-становище възражения и моли
съда да постанови решение, с което да отмени като незаконосъобразно
Наказателно постановление № 22-0938-000815 от 24.03.2022г. на Началник
сектор към ОДМВР Плевен, с-р „ПП“.
За ответната страна процесуален представител не се явява.
Съдът, след като се запозна с образуваната административно-
наказателна преписка, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно
легитимирано лице с изявен правен интерес и в законноустановения в чл. 59
от ЗАНН преклузивен срок. Разгледана по същество, същата е
НЕОСНОВАТЕЛНА.
С оглед събраните в хода на съдебното производство доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
При извършена проверка на 13.03.2022г. в 23:40 часа в гр. Плевен, ул.
„***“ („***“, „***“) до номер 100 с посока на движение към ул. „***“
полицейските служители (свидетели в настоящото производство) Б. П. М. и
С. П. Н. спрели за проверка управлявания от жалбоподателя А. Б. М. лек
автомобил „***“ с рег. № ***. Забелязали, че водачът е изнервен и трепери и
решили да му направят тест за употреба на алкохол и наркотични вещества
или техни аналози. Извършили му тест за употреба на алкохол, като
резултатът от същия бил отрицателен. Преди да пристъпят към тестване с
Дрегер Дръгтест 5000 с фабр. № ARPJ 0001 и тестова касета Дрегер Дръгтест
5000 STK 7 REF 8323157 LOT ARPC-0771 валиден до месец юли 2022 година
проверяващите обяснили подробно на жалбоподателя механизма на вземане
на проба и му оказали, че при евентуално увреждане на теста от негова страна
ще му бъде съставен АУАН за отказ да му бъде извършена проба. При
извършване на тестването, водачът отхапал самия тампон на теста и по този
начин възпрепятствал извършването на проверката. С оглед констатираното
нарушение, актосъставителят М. в присъствието на свидетеля Н. съставил
против А. Б. М. АУАН, серия GA с номер на бланката 573341, в който
изложил горните констатации и като нарушена посочил разпоредбата на чл.
174, ал.3, пр. 2- ро от ЗДвП. Отразил също така факта на издаване на талон за
2
медицинско изследване с номер 0064823, на 8 броя холограмни стикери за
сигурност и валидност на пробата с номер 042260 и на талон за употреба на
наркотични вещества или техни аналози с номер 374.
Въз основа на така съставения АУАН на 24.03.2022г. било издадено
Наказателно постановление № 22-0938-000815 на Началник сектор към
ОДМВР Плевен, с-р „ПП“, с което на А. Б. М. на основание чл. 174, ал.3, пр.
2-ро от ЗДвП е наложено административно наказание – глоба в размер на
2000,00 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
24 месеца за извършено на 13.03.2022г. в гр. Плевен, ул. „***“ („***“, „***“)
до номер 100 нарушение по 174, ал.3 от ЗДвП.
Горната фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин след анализ на ангажираните в хода на съдебното
следствие писмени доказателства, приобщени към доказателствената
съвкупност по делото по реда на чл. 283 от НПК, а именно: Акт за
установяване на административно нарушение Серия GA №573341 от дата
14.03.2022г., Талон за изследване №0064823 от 14.03.2022г., Протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техни
аналози от дата 14.03.2022г., Наказателно постановление №22-0938-000815 от
24.03.2022г., Лист за преглед на пациент в КДБ/СО на А. Б. М. от дата
14.03.2022г., Разписка за доставяне на куриерска фирма, Заповед №8121з-
1632/02.12.2021г., Справка за нарушител/водач, копие от извлечение на
водената книга в Спешен център – Плевен за алкохолни проби започната на
24.12.2020 година.
В подкрепа на възприетата от съда фактическа обстановка са и
показанията на актосъставителя Б. П. М. и свидетеля С. П. Н., чиито
показания съдът приема като обективни, логични, непротивореиви и взаимно
допълващи се. Актосъставителят М. и свидетелят Н. възпроизвеждат свои
преки и непосредствени впечатления относно релевантните за делото факти,
според които на посочените в АУАН и в НП дата и място в качеството си на
служители в Сектор „ПП“ при ОД на МВР-Плевен извършили проверка на
управлявания от жалбоподателя лек автомобил, марка „***“ с рег. № ***,
при която поканили водача А. М. да му бъде извършена проба за употреба на
на наркотични вещества или техните аналози и след като му разяснили
начина на извършване на пробата и последиците при неизпълнения на
дадените му указания, последният отхапал самия тампон на теста и по този
начин възпрепятствал извършването на проверката. Установява се също така,
че на жалбоподателя били издадени талон за медицинско изследване, 8 броя
холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата и на талон за
употреба на наркотични вещества или техни аналози, както и че му указали,
че в срок до 45 минути може да се яви в ЦСМП – Плевен за медицинско
изследване.
Горната фактическа обстановка не се опровергава и от показанията на
свидетеля П.Т.Б. и от дадените от жалбоподателя обяснения. Съдът приема с
3
доверие показанията на свидетеля Б. като обективни, дадени под страх от
наказателна отговорност и кореспондиращи с приобщените към
доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства. Същият
пояснява, че към 01:00 часа или малко след това на 14.03.2022 година
жалбоподателят му се обадил и му споделил, че трябва да посети ЦСМП-
Плевен за да даде кръв за употреба на алкохол. Изяснява се, че свидетелят Б.
взел жалбоподателя М. от ул. „***“ в гр. Плевен и с автомобил го придружил
до медицинския център, където го изчакал докато му бъде взета съответната
проба. Съдът обсъди показанията на свидетеля М., като съобрази, че същите
освен доказателствано средство са и средство за защита. След като ги
прецени самостоятелно и в съвкупност с останалия доказателствен материал
по делото намира, че същите са израз преди всичко на предприетата защитна
теза. Обясненията му са изолирани и неубедителни в частта, в която твърди,
че не е отхапал теста, а същият се „откършил“ в устата му.
При тази установеност на фактите, съдът приема, че жалбоподателят А.
Б. М. е автор на нарушението, за което е санкциониран с Наказателно
постановление № 22-0938-000815 от 24.03.2022г. на Началник сектор към
ОДМВР Плевен, с-р „ПП“.
Съгласно нормата на чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП, водач на МПС, трамвай
или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена проверка с
техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или с
тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози
или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или
за медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо
лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство,
трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 (две
хиляди) лева. Видно от редакцията на цитираната разпоредба, субект на
нарушението е водач, включително на МПС, като изпълнителното деяние
може да бъде осъществено по два алтернативни начина - чрез отказ за
извършване на проверка за наличието на алкохол или упойващи вещества с
техническо средство или чрез неизпълнение на предписанието за медицинско
изследване чрез даване на кръвна проба. В разглеждания случай, от
фактическа страна е безспорно, че на инкриминираните място, дата и час,
жалбоподателят М. е управлявал лек автомобил марка „***“ с рег. № ***, т. е
притежава качеството водач по см. на § 6, т. 25 от ДР на ЗДвП и е годен
субект на нарушението на чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП. Установява се също така,
че същият е отказал да даде проба с техническо средство Дрегер Дръгтест
5000 с фабр. № ARPJ 0001 и тестова касета Дрегер Дръгтест 5000 STK 7 REF
8323157 LOT ARPC-0771 валиден до месец юли 2022 година за употреба на
наркотични вещества или техните аналози чрез умишлено увреждане –
„отхапване“ на тампона на теста. Обстоятелството, че след проверката, а
4
именно на 14.03.2022 година в 01:15ч. на жалбоподателя е посетил ЦСМП-
Плевен, където му е била взета съответната проба за установяване употреба
на наркотици или упойващи вещества не може да се противопостави на
факта, че същият е отказал да му бъде извършена проба с посоченото
техническо средство.
Поради изложените правни и фактически доводи, настоящият състав на
съда намира, че в случая е налице доказаност на вмененото в отговорност на
жалбоподателя нарушение на чл. 174, ал. ІІІ от ЗДвП. Съдът не споделя
изложеното в жалбата и в депозираната по делото молба-становище, че
жалбоподателят не е автор на вмененото му нарушение, тъй като е избрал
алтернативна форма на тестване чрез даване на проба за изследване в
медицински център, поради това, че отказа е съставомерно деяние, обявено от
законодателя за наказуемо и в този смисъл не може да се приеме, че това е
право на водачите. Нещо повече в чл.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози /Наредбата/ е отразено следното: При извършване на проверка за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от
контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен
ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.
Неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на
проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава. Законодателят
борави с термина „задължението“ да бъде проверен като начина се избира от контролните
органи според състоянието на водача и техническите възможности, а не от него самия.
Освен това всяко поведение, което препятства проверка се приема за отказ тоест
квалифицира се правно като деяние по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Предвид различните начини за
проверка на място – с техническо средство за алкохол, съответно с тест за наркотичните
вещества, а когато не е възможно с други средства, законодателят е предвидил две различни
форми на изпълнителното деяние в разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, при осъществяване
на която и да е от тях, водачът извършва административно нарушение и подлежи на
административно наказание. По силата на чл.3 от Наредбата при извършване на проверка
на място концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а
употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест. В тази хипотеза и органите
нямат право на избор, още по-малко такъв е предоставен на физическото лице – водач.
Когато проверката с техническо средство е невъзможна, поради физическото състояние на
лицето – чл.3а т. 3 и чл.5 от Наредбата, тогава отказа по чл.174 ал.3 от ЗДвП се осъществява,
чрез втората предвидена форма на изпълнително деяние „или не изпълни предписание за
химико-токсикологично изследване“. Формалното административно нарушение, съответно
и престъпление, се описва чрез посочване на възможните форми на изпълнително деяние,
което не може да бъде тълкувано като избор на начина и средството за проверка, след като
това поведение е диспозиция на административно наказателна разпоредба, представляваща
от своя страна част от правната норма – задължително и общо валидно правило за
поведение, скрепено в случая с административно наказание.
В производството по издаване на обжалваното
наказателнопостановление са спазени всички процесуални правила до
толкова, че не са налице съществени нарушения, които да водят до
нарушаване правото на защита на наказаното лице или да са от такова
5
естество, че ако не бяха допуснати, резултатът от административно-
наказателното производство би бил различен. Нарушението е установено по
несъмнен начин и е доказано от събраните по делото доказателства.
Правилно е квалифицирано и съответно е санкционирано с наказание,
съответстващо, както по вид, така и по размер с приложимата санкционна
разпоредба, а именно – глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Водим от горното и на осн.чл. 63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА КАТО ЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 22-0938-000815 от 24.03.2022г. на Началник сектор към
ОДМВР Плевен, с-р „ПП“, с което на А. Б. М. с ЕГН ********** от с. ***,
Плевенска област на основание чл. 174, ал.3, пр. 2-ро от ЗДвП е наложено
административно наказание– глоба в размер на 2000,00 (две хиляди) лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за извършено на
13.03.2022г. в 23:40 часа в гр. Плевен нарушение по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.
Плевен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето
му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6