№ 841
гр. Русе, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А.П.Х.
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20254520101374 по описа за 2025 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл.500, ал.1 т.3 КЗ.
Постъпила е искова молба от ЗД „Бул Инс“ АД срещу Ж. М. И., в която
се твърди, че на 01.06.2015г. в гр. Русе, по бул. ****, посока *** до СУ ***,
било реализирано пътно-транспортно произшествие с участието на моторно
превозно средство „***” с per. № ***, собственост на Д.Н.К., управлявано от
Ж. М. И., в резултат на което били увредени 5 бр. метални оградни пана,
собственост на Община Русе. Според представения Протокол за ПТП от
02.06.2015г., съставен от органите на МВР, причина за произшествието е
виновното и противоправно поведение на водача И., който към 23:00 ч. на
посочената дата при избиране скоростта на движение не се е съобразил с
радиуса на завоя, като се отклонява вляво, напуска пътното платно и се блъска
в метални оградни пана, в следствие на което е реализирал пътно-транспортно
произшествие, в резултат на което са нанесени посочените по-горе щети.
Тъй като управлявания от него автомобил бил застрахован по
застраховка “Гражданска отговорност” в ищцовото дружество, последното по
искане на Община Русе изплатило застрахователно обезщетение в размер
316.49 лева.
Видно било от протокола за ПТП, че водачът е напуснал мястото на
1
произшествието, в резултат на което възникнало регресното право на
застрахователя да претендира платената сума като обезщетение на основание
чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, с оглед на което се моли да
бъде постановено съдебно решение, с което ответникът бъде осъден да
заплати на ищцовото дружество сумата в размер 341,49 лв., представляваща
изплатеното от дружеството застрахователно обезщетение и ликвидационни
разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху претендираната
сума от датата на завеждането на исковата молба до пълното и изплащане.
̀
В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за погасяване
по давност на исковата претенция, а в условията на евентуалност признава
същата.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
Страните нямат спор относно изложената фактическа обстановка в
исковата молба, а и същата се потвърждава от представените писмени
доказателства. Няма спор относно механизма на процесното ПТП, вината за
същото и настъпилите от него по вид и размер вреди. Няма спор и по въпроса,
че ответникът като водач на превозното средство с което е причинено
произшествието не е изчакал идването на контролните органи на МВР и е
напуснал мястото на произшествието, като не имало извинителна причина за
това.
За управлявания от ответника автомобил „***” с peг. № *** към датата
на произшествието е имало валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ с ищцовото дружество. На 03.01.2020г. Община Русе е
предявила застрахователна претенция срещу „Бул Инс“ АД с приложени
доказателства за стойността на причинените щети от процесното ПТП. На
28.01.2020г. застрахователното дружество е изплатило обезщетение на
Община Русе по банков път в размер на от 316,49лв.
На 27.02.2020г. ищцовото дружество е изпратило регресна покана до
ответника, като няма доказателства за получаването и от ответника или друго
̀
лице.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
С оглед установения механизъм на процесното ПТП и на основание чл.
2
432 КЗ ищцовото дружество основателно е удовлетворило претенцията на
собственика на увреденото при процесното произшествие имущество –
Община Русе.
Съгласно чл. 500, ал.1 т.3 КЗ, застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ има право да получи от виновния водач платеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач е
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие
преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен
в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или
по друга неотложна причина. В случая са представени писмени доказателства,
установяващи категорично механизма, вида и размера на щетите от
процесното ПТП. Налице са и доказателства относно виновното поведение на
ответника.
Представените и неоспорени писмени доказателства в настоящото
производство установяват по основание и размер исковата претенция, а и
същата е изцяло призната като основателна. Единственото възражение срещу
уважаването на иска е направеното възражение от ответника за погасяване на
вземането на ищцовото дружество по давност. Последното съдът приема за
неоснователно, тъй като правото на регрес за застрахователното дружество
съгласно трайно установената съдебна практика по този въпрос възниква със
заплащане на обезщетението, т.е. на 28.01.2020г., от който момент започва да
тече пет годишния давностен срок за регресното право на застрахователя по
чл. 500, ал.1 т.3 КЗ. Исковата молба по която е образувано настоящото
производство е предявена първоначално пред СРС на 15.01.2025г., или 13 дни
преди да се погаси по давност претендираното вземане по регресната
претенция.
По изложените съображения исковата претенция като доказана по
основание и размер следва да бъде изцяло уважена.
По отношение на дължимите от ответника разноски по делото:
В проведеното съдебно заседание ответникът е направил възражение,
че не е станал повод за образуване на настоящото производство, тъй като не е
бил уведомен за регресната претенция на ищцовото дружество, не е получавал
съдържащата се в делото покана. Действително това възражение е
основателно, доколкото не се съдържат доказателства за противното, липсват
3
такива установяващи, че ответникът е уведомен за регресната претенция на
застрахователното дружество. Направеното обаче от ответника възражение
срещу основателността на предявения иск, а именно за погасяването му по
давност е пречка да бъдат приложени последиците на чл. 78, ал.2 ГПК и да не
му бъдат възлагани разноски. Налице е само една от двете кумулативно
изискуеми от закона предпоставки за това – да не е дал повод за образуване на
делото, но не и втората – да признае иска. Признанието на иска в случая е
направено условно, а не безусловно, за да бъде налице втората предпоставка
за освобождаване на ответника от отговорността му за разноски. Поради това
и съобразявайки представения от ищцовото дружество списък с разноски,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати сумата от 480лв. разноски за
настоящото производство.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ж. М. И. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, **** да заплати
на ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Проданов и
Крум Крумов сумата от 341,49лв., представляваща регресна претенция
произтичаща от изплатено обезщетение и ликвидационни разноски във връзка
с настъпило ПТП на 01.06.2015г. в гр. Русе, ведно със законната лихва считано
от 15.01.2025г. до окончателното и изплащане.
̀
ОСЪЖДА Ж. М. И. ЕГН**********, с адрес гр. Русе, **** да заплати
на ЗД „Бул Инс” АД с ЕИК831830482, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ №87, представлявано от Стоян Проданов и
Крум Крумов сумата от 480лв. разноски за настоящото производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
4