РЕШЕНИЕ
№ 2491
гр.
Пловдив, 21.12.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение,
XXVII състав в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя, адм. дело № 1719 по описа за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. Производството и становищата на
страните:
1. Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел
І от АПК, във връзка с чл. 215, ал.1 и
чл. 219 от Закона за устройство на територията.
2. Образувано е по жалба на М.А.П., ЕГН **********,***,
против Заповед № ЗРИ-414/21.06.2022г. на кмета на район „Източен“, община
Пловдив, с която на основание чл. 225, ал.2 от ЗУТ е наредено премахването на
незаконен строеж представляващ: „Едноетажна сграда за търговска дейност –
бръснарски салон“, административно определен под № 5, с приблизителни размери 3
м х 9 м, построен върху имот публична общинска собственост ПИ 56784.554.558 по
КККР на гр.Пловдив в улична регулация по плана на кв.“Дружба“, гр.Пловдив, с
адрес: ул.“Елба“ пред № 8.
Жалбоподателят,
чрез процесуалния си представител адвокат Д., моли за отмяна на заповедта като
неправилна и незаконосъобразна. Сочи се, че обектът не е незаконен, тъй като е
поставен през 1993 г. въз основа на Акт за узаконяване. Твърди, че издадената
заповед страда от съществени пороци, тъй като не дава надлежно описание на
обекта, нареден за премахване. Поддържа се, че административният акт не може да бъде и изпълнен без да се засегнат
неблагоприятно съседните обекти. Сочи се, че администрацията не е положила
нужните усилия, за да установи собственика на обекта, с което е допуснато и
процесуално нарушение, даващо самостоятелно основание за отмяна на заповедта.
Претендира се присъждане на сторените в хода на съдебното производство
разноски.
3. Ответникът – на кмета на район „Източен“, община
Пловдив, чрез процесуалния си представител М. С. - служител с юридическа правоспособност, оспорва жалбата и излага съображения за
законосъобразност на оспорваната заповед. Претендира присъждане на съдебни
разноски.
4. Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, редовно уведомена
за възможността за встъпване в настоящото производство, не изпраща представител
и не взема становище по жалбата.
ІІ. По
допустимостта на жалбата:
5. Предмет на обжалване е административен
акт, който подлежи на съдебен контрол. По делото са събрани доказателства, че
жалбоподателят е във фактическа власт на наредения за премахване строеж, което
обосновава правният му интерес от оспорването /така Решение № 10895 от
28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6906/2021 г., II о./. Заповедта е издадена на
21.06.2022г. срещу неизвестен извършител, без доказателства да е съобщена на
оспорващия, поради което жалбата от 28.06.2022г., се явява подадена в срок и е
ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите
по делото:
6. Началото на административното
производство е сложено на 31.03.2022 г., когато е извършена проверка и съставен
констативен акт № 12 от работна група
при район "Източен", община - Пловдив на едноетажна сграда за
търговска дейност – бръснарски салон“, административно определен под № 5, с
приблизителни размери 3 м х 9 м, построен върху имот публична общинска
собственост ПИ 56784.554.558 по КККР на гр.Пловдив в улична регулация по плана
на кв.“Дружба“, гр.Пловдив, с адрес: пред *****.
В графична
част към протокола са очертани общо осем обекта на ъгъла на улиците „Елба“ и
„Възход“ с ширина 9 метра, като за въпросния № 5 е посочена дължина 2 м.
В резултат
от развилата се процедура е издадена оспорената в настоящото съдебно
производство Заповед № ЗРИ -416/21.06.2022г. на кмета на район „Източен“,
Община Пловдив.
На
31.03.2022 г. длъжностни лица по контрол на строителството при район
"Източен", община - Пловдив, извършили проверка на строеж: едноетажна
сграда за търговска дейност – бръснарски салон“, административно определен под
№ 5, с приблизителни размери 3 м х 9 м, построен върху имот публична общинска
собственост ПИ 56784.554.558 по КККР на гр.Пловдив в улична регулация по плана
на кв.“Дружба“, гр.Пловдив, с адрес: пред *****.
В резултат
на проверката е съставен Констативен протокол № 12/31.03.2022 г., в които е
отразено, че строежът е с неизвестен извършител и собственик, като за него не
са налице одобрен проект и разрешение за
строеж. Строителството е описано като тухлена зидария с плосък покрив.
Изготвена е и графична част Приложение № 1 /л.25/, от която е видно
разположението на констатираното незаконно строителство – обект № 5 с лице 3 м
и дълбочина 9 м, при граници: от запад – обект № 4, от изток – обект № 7, от
север – улица „Елба“, от юг – имот 56784.554.553.
При тези
данни проверяващите са установили, че строежът е незаконен по смисъла на чл.
225, ал. 2, т 2 от ЗУТ, което е основание за започване на процедура за
премахване на незаконното строителство.
7. Със Заповед № ЗРИ-414/21.06.2022г.
кметът на район „Източен“, община Пловдив, е наредил да се премахне процесният
незаконен строеж като изцяло е възприела установената от проверката фактическа
обстановка. Строежът е класиран като такъв от Пета категория, без да са
изложени конкретни мотиви относно годината на построяването му. Прието е, че
извършеното строителство не отговаря на предвижданията на действащия ЗРП, а
съгласно Общия устройствен план на гр. Пловдив попада в имот публична общинска
собственост по пл. на кв. „Дружба“, гр. Пловдив, предназначен за движение на
транспорта. Строежът е изпълнен в нарушение на чл. 137, ал. 3, чл. 148, ал. 1 и
чл. 182 от ЗУТ без одобрени проекти и разрешение за строеж.
8.
По делото бе
допусната Съдебно – техническа експертиза, с вещо лице инж. Я.Р., чието
заключение бе прието без възражения от страните и което съдът кредитира като
компетентно и обосновано. Според вещото лице и от огледа на място се
установява, че процесният строеж представлява обособен търговски обект за бръснарски салон вътре в
обема на сграда, изпълнена монолитно със стоманобетонова конструкция.
Конструкцията е от три реда стоманобетонови колони, успоредно на тротоара и пет
реда колони перпендикулярно, стоманобетонови греди между колоните и
стоманобетонова покривна плоча със стрехи от север и юг. Обектът, посочен в
оспорената заповед, заема в ширина разстоянието между два вертикални реда
колони на строежа като в дълбочина е с размер 6,40 м. От изток обектът е
отделен от съседен търговски обект със стена от гипсокартон, а от запад е
ограден с тухлена стена, граничеща с гараж.
Строежът не е част от основното застрояване по предвижданията на
действащия ПУП - ЗРП, където не е предвидено и допълващо застрояване.
Представлява „Едноетажна сграда за търговска дейност“ и като такъв съответства
на строеж Пета категория по чл.137, ал. 1, т.5 ЗУТ. Както по действащия ПУП -
ПРЗ, одобрен със Заповед № ОА-1738/07.09.1993г., така и по предходния
/обезсилен/ ПУП - ЗРП, одобрен със Заповед № 470/18.03.1986г., строежът попада
в имот с отреждане по регулация за улица. И по двата плана в имота не е
предвидено застрояване. Изводът е, че и към момента на реализация на процесния
обект и към настоящия момент, по отношение на имота върху който той е
разположен не е налице ПУП - ЗРП, в който да е предвидено строителство от този
вид. Имотът е с предназначение за движение и транспорт. Описанието на строежа в
заповедта, заедно с окомерната скица към констативния акт дават възможност
строежът да бъде индивидуализиран на терена. Въпреки приблизителните размери в
заповедта, графичната част към акта, в която има цифрови означения за
административно определяне на обекти в района на процесния, дава възможност на
място да се установи за кой обект се отнася актът. Относно изпълнението, вещото
лице установява, че събарянето на ограждащите стени на бръснарския салон от
изток и запад ще остави отворени съседните два.
9. По делото се събраха показанията на
свидетелите Я. С. Я. и С.Т.А. . Свидетелят Я. заявява, че знае за обектите на ул. „Елба“,
гр. Пловдив - златарски магазин, гараж и бръснарница, собственост на
жалбоподателя. Участвал е при строителството на сградата през 1999 г. Сградата
е строена от А. П. – баща на бащата на М..
Сградата е цяла с колони и бетонова плоча. Вътре обектите са разделени на три
части с „итонг“ преди може би около 8-9 години.
Свидетелят А. твърди, че знае от 7-8 години за бръснарския салон на ул. „Елба“, който е собственост на М..
Помагал при строежа на сградата през 1999г. Сградата била строена от А. П.. В сегашния вид като бръснарница, обектът
работи от около 7-8 години.
10. Относно компетентността за издаване на актове от
категорията на процесния, ответникът представя заповед № 21ОА-1418/10.06.2021г.
на кмета на община Пловдив, с която на кмета на район „Източен“ са делегирани
правомощията по издаване на заповеди за премахване на незаконни строежи от пета
категория, разположени на територията на
района.
ІV. От правна страна:
11. Според чл. 225а от ЗУТ, кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед
за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла
на чл. 225, ал. 2, или на части от тях. Заповедта се издава въз основа на
констативен акт, съставен от служителите за контрол по строителството в
администрацията на всяка община (район). Актът се връчва на заинтересуваните
лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок. Когато нарушителят е
неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се поставят на строежа и
на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
По смисъла на чл. 225, ал. 2 от ЗУТ строеж или част от него е незаконен,
когато се извършва: 1. в несъответствие с предвижданията на действащия подробен
устройствен план; 2. без одобрени инвестиционни проекти и/или без разрешение за
строеж; 3. при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект; 4. със
строителни продукти, несъответстващи на изискванията, или в нарушение на
правилата за изпълнение на строителните и монтажните работи, ако това се
отразява на конструктивната сигурност и безопасното ползване на строежа и е
невъзможно привеждането на строежа в съответствие с изискванията на този закон;
5. при наличие на влязъл в сила отказ за издаване на акт по чл. 142, ал. 5, т.
8 от ЗУТ и 6. в нарушение на изискванията за строителство в територии с особена
териториалноустройствена защита или с режим на превантивна устройствена защита
по чл. 10, ал. 2 и 3 от ЗУТ.
Според §5, т.38 от ДР на ЗУТ „Строежи" са
надземни, полуподземни, подземни и подводни сгради, постройки, пристройки,
надстройки, укрепителни, възстановителни работи, консервация, реставрация,
реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74, ал. 1 от Закона за
културното наследство и адаптация на недвижими културни ценности, огради, мрежи
и съоръжения на техническата инфраструктура, благоустройствени и спортни
съоръжения, както и техните основни ремонти, реконструкции и преустройства със
и без промяна на предназначението.
Съгласно чл. 20, ал. 1 и ал. 3 от ЗУТ застрояването в урегулираните
поземлени имоти е основно и допълващо. Застрояване със спомагателни, стопански,
обслужващи и второстепенни постройки, допълва основното застрояване. Правилата
относно основното и допълващо застрояване са разписани в радели VI и VII на ЗУТ,
където са предвидени специфичните характеристики и предназначение на различните
видове строежи. Така по аргумент от чл. 37 и чл. 41 на ЗУТ "сгради"
са тези строежи, чрез които се осъществява основното застрояване на поземлените
имоти съобразно тяхното предназначение (жилищни, производствени, курортни,
вилни, обществено-обслужващи и други), а чрез „постройките“ се осъществява
допълващото застрояване и същите имат спомагателен и обслужващ характер -
например: барака, навес, тоалетна, изградени към основна жилищна или стопанска
сграда (в този смисъл Решение №9571 от 08.07.2010 г. на ВАС по адм. д. №
3855/2010 г.).
При горната фактическа и правна установеност настоящия състав на
съда, намира за безспорно, че процесният строеж представлява обект на основното
застрояване, V-та категория, по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5 от ЗУТ. В тази
насока е и неоспореното становище на вещото лице. При това положение се налага
изводът, че ответният административен орган е издал оспорения административният
акт в рамките на предвидената в чл. 225а от ЗУТ материална и териториална
компетентност.
Предвид липсата на разрешение за строеж и
строителни книжа (чл. 225, ал.2, т.2 от ЗУТ), правилно процесният строеж е
установен като незаконно строителство. По тези обстоятелства няма спор.
Представените от оспорващия документи за проведени процедури по узаконяване
третират обект – заведение за обществено хранене и магазин за хранителни стоки,
разположен на източния ъгъл на ул. „Елба“ и ул. „Възход“, гр. Пловдив, който не
е идентичен с процесния, поради което са неотносими към предмета на спора.
Според § 3, ал. 1 от ДР на Наредба № 13 от
23.07.2001г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на
незаконни строежи или части от тях от органите на ДНСК, "адресат/адресати
на заповедта" са физически или юридически лица, които могат да бъдат
собственикът на терена, лице с ограничено вещно право или извършителят на
незаконния строеж, спрямо които се създава задължение за премахване на
незаконния строеж със заповедта по чл. 225, ал. 1 или 2 от ЗУТ и се определя
срок за доброволно изпълнение. Законът допуска издаването на заповед за
премахване на незаконен строеж и срещу неизвестен извършител. В този случай се
поставя изискване копия от констативния акт и от заповедта да се поставят на строежа
и на определените за това места в сградата на общината, района или кметството.
По делото безспорно се установи, че оспорващият
упражнява фактическата власт върху
незаконния строеж, без да притежава документи за собственост и/или строителни
книжа. Това обстоятелство обосновава правния му интерес от търсената съдебна
защита, но не подкрепя извод за допуснато съществено процесуално нарушение в
хода на административната процедура. Участието на оспорващия и правото му на
защита в производството се явява гарантирано от проведеното съдебно оспорване,
чийто предмет е да се установи налице ли е незаконен строеж, а не да се докажат
вещни права. Иначе казано, изходът на производството не се явява засегнат от
липсата на адресат на административния акт, след като релевантните за предмета
му факти и обстоятелства могат да бъдат доказани в рамките на съдебния спор с
допустимите по АПК и ГПК доказателствени средства. В случая съдебната инстанция следва да реши
спора по същество като даде отговор на спорния въпрос – налице ли е незаконен
строеж и подлежи ли той на премахване /в този смисъл Решение № 10900 от
29.11.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5631/2022 г.; Решение № 12427 от 6.12.2021 г.
на ВАС по адм. д. № 13401/2020 г.; Решение № 4965 от 19.04.2021 г. на ВАС по
адм. д. № 120/2021 г./.
След като процесният строеж е незаконен, за да подлежи същият на
премахване, следва да бъде преодоляно ограничението по §16, ал. 1, ПР на ЗУТ,
респ. по § 127, ал. 1 от ПР на ЗУТ.
Според § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ, за да се установи търпимост следва да са
налице следните кумулативно дадени предпоставки: 1) строежът да е, изградени до
7 април 1987 г.; 2) за строежа да няма строителни книжа (т.е. незаконен
строеж); 3) да е бил допустими по действащите подробни градоустройствени
планове (имало ли е одобрен ПУП- застроителен план към момента на реализирането
му) и 4) да е бил допустим по правилата и нормативите, действали по време на
извършването му или съгласно ЗУТ.
Следващи две хипотези на търпимост са уредени в ал. 2 и ал. 3 на § 16 от
ПР на ЗУТ: 1) незаконни строежи, започнати в периода 8 април 1987 г. - 30 юни
1998 г., но неузаконени до влизането в сила на този закон, не се премахват, ако
са били допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по
правилата и нормативите, действали по време на извършването им или съгласно
този закон, и ако са декларирани от собствениците им пред одобряващите органи
до 31 декември 1998 г.; 2) незаконни строежи, започнати след 30 юни 1998 г., но
неузаконени до обнародването на този закон, не се премахват, ако са били
допустими по действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и
нормативите, действали за посочения период или съгласно този закон, и ако бъдат
декларирани от собствениците им пред одобряващите органи в 6-месечен срок от
обнародването на този закон.
Най - сетне, законодателят с разпоредбата на § 127, ал. 1 от ЗИД на ЗУТ е
допълнил хипотезите на § 16, ал. 2 и ал. 3 от ПР на ЗУТ, като е въвел нов
период за обявяване на строежите за „търпими”. Този нов период включва строежи,
извършени до 31.03.2001 г., които за да бъдат „търпими“ следва да са били допустими по разпоредбите,
които са действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон.
Тук следва да се има предвид, че доколкото
нормата на §16 от ПР на ЗУТ не е отменена със ЗИД на ЗУТ / ДВ,бр.82/2012г/,
т.е. тя е действаща, с визираните в нея три времеви периода - по ал.1, ал.2 и
ал.3. Това е така,
защото нормата на § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗУТ не изключва
приложението на § 16, ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ,
а е нейно продължение, като въвежда нов, четвърти период за обявяване на
строежи, извършени без строителни книжа, за търпими /така Решение № 3558 от 30.03.2015 г. по адм. д. № 2009/2015 на
Върховния административен съд; Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д. №
3521/2016 на Върховния административен съд; Решение № 9323 от 13.07.2017 г. по адм. д. № 2310/2017 на Върховния
административен съд /.
Според § 127, ал. 9 от ЗИД на ЗУТ, времето за извършване на
незаконния строеж се установява с всички доказателствени средства, допустими по
Гражданския процесуален кодекс, включително и с декларации.
От събраните по делото доказателства съдът
намира за безспорно, че в периода 1999 г. в процесния имот – публична общинска
собственост, е реализирано основно застрояване във вида и обема, в който е
установено процесното незаконно строителство. Това обстоятелство поставя процесният
строеж под режима на §16, ал.3 от ПР на ЗУТ. Каза се, предпоставките
за прилагане на тази хипотеза са: наличие на незаконен строеж, започнат след 30
юни 1998 г., неузаконен до обнародването на този закон – ДВ, бр. 1 от
02.01.2001 г.; допустимост по действащите подробни градоустройствени планове (т.е. да е бил предвиден
в ПУП) и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването му или съгласно този закон (т.е допустим по преките
норми като отговарящ на техническите изисквания за конкретния вид строеж); декларирани от собствениците на строежа пред одобряващите органи
6-месечен срок от обнародването на този закон, които предпоставки следва да са
в условията на кумулативност. Тоест изискуемо е, освен съответствие с действалите
технически правила и норми, и надлежно „деклариране” на незаконния строеж в
определения преклузивен срок, а когато това условие не е налице - съответният
незаконен строеж не е търпим /така Решение № 10670 от 12.10.2016 г. по адм. д.
№ 3521/2016 на Върховния административен съд; Решение № 4290 от 05.04.2017 г. по адм. д. №
11368/2016 на Върховния административен съд/.
В случая строежът е изпълнен в пряко
противоречие с предвижданията на действащите подробни градоустройствени
планове, които както към годината на строителството, така и към настоящия
момент отреждат застроения терен за улича. Строителство с процесния вид и
предназначение в обхвата на имотите, отредени за движение на транспорта, респ.
в имот публична общинска собственост, се явява недопустимо както по правилата и
нормативите, действали по време на извършването му, така и съгласно ЗУТ.
На следващо място оспорващият нито твърди, нито
са налице данни строежът да е бил деклариран от собственика му в посочения
срок.
В резултата на горния анализ става ясно, че в случая липсват и трите
кумулативно изискуеми предпоставки на §16, ал. 3 от ЗУТ за търпимостта на
спорния строеж, поради което същият категорично се явява нетърпим по смисъла на
закона.
За пълнота
на изложението следва да се посочи, че подвеждането на горната фактическа
обстановка под хипотезата на § 127, ал. 1 от ПЗР от ЗИД на
ЗУТ не би довело до различен краен резултата, тъй като, както вече бе
отбелязано, с тази разпоредба не се изключва приложението на § 16,
ал. 1, 2 и 3 от ПР на ЗУТ, нито пък се въвежда ново
основание за търпимост на строежите.
Извън
обсъдените хипотези всеки строеж, изграден след 31.03.2001 г., не може да бъде
признат за търпим.
Неоснователни са възраженията за липса на индивидуализация на строежа.
Административният орган изрично се е позовал на фактическата обстановка,
отразена в текстовата и графичната част на констативен акт № 10/31.03.2022 г.
Обстоятелството, че посочената в акта
дълбочина на обекта се различава незначително от измерената на място е
ирелевнтно за изпълнението на заповедта, тъй като целената правна последица е
да се премахне ясно индивидуализирания строеж определен като обект № 5 –
„бръснарски салон“, за чието местонахождение, конструкция и обем не се повдига
спор. След като застроената площ на
бръснарския салон попада именно в обхвата на общата площ на извършеното незаконно
строителство, то за изпълнението на заповедта не се създава каквато и да е
пречки. При това
положение се явява неоснователно и възражението за наличие на несъразмерност в
намесата. Без правно значение за законосъобразността на заповедта се явява и
обективната необходимост от засягането на съседните обекти, които също се
установяват в общия обем на извършеното незаконно строителство. Доводите на
оспорващия в тази насока биха били евентуално основателни, ако
административният орган разполагаше с алтернативни законосъобразни възможности
за действие, от които да избере максимално отговарящата на частния и
обществения интерес. При констатирана незаконност на проверен по надлежния ред
строеж, за органа не съществува друга възможност, освен да нареди премахването
му. Целта на нормите на ЗУТ в разглежданата област е именно отстраняването на
незаконното строителство и в този смисъл засягането на правната сфера на
оспорващия е допустимо и пропорционално на защитения обществен интерес.
Трайното е разбирането в практиката
на Европейския съд по правата на човека, че във всеки конкретен случай на
държавна принуда се дължи проверка дали една такава намеса е „допустима“ и дали
е "необходима в едно демократично общество". По отношение на
„допустимостта на намесата“ е релевантно обстоятелството дали тя е предвидена в
закона. Като продължени на тази проверка е необходимо да се установи дали
намесата е съответна на целта на закона, т.е. да не представлява превратно
упражняване на власт чрез позволени средства за постигане на правно запретен
резултат.
Необходимостта
от намесата в условията на демократично общество се поставят в интерес на
националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на
страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на
здравето и морала или на правата и свободите на другите. Наличието на което и
да е от тези обстоятелства оправдава необходимостта от намеса, но само в случай
че същата няма да се яви непропорционална и в прекомерна вреда на
противопоставим частен интерес.
В случая
наличието на незаконен и нетърпим строеж представлява фактическо основание,
кореспондиращо с правното такова по чл. 225а от ЗУТ, за реализиране на държавна
принуда чрез издаване на административен акт въз основата на законова уредба в
съответствие с целта на закона - да се гарантира ефективното прилагане на
регулаторното изискване - никакви строежи да не могат да се строят без
разрешение, чрез възстановяването на върховенството на закона (вж., mutatis
mutandis, Saliba v. Malta, № 4251/02, § 44, 8 ноември 2005 г.).
При това
положение в конкретния случай от решаващо значение е да се отговори на въпроса
- „необходима“ ли се явява тази намеса спрямо преследваната от законна цел? Тук
следва да се отбележи, че принципът за равенство пред закона налага тази
преценка да се извършва за всяко засегнато лице – независимо дали принадлежи
към уязвима група или не, и за всеки вид строеж. Респективно да не се дава
превес на защитата на определени групи лица по етнически, икономически или
социален признак пред защитата на отделния индивид. Противното би означавало да
се допусне дискриминационно третиране, което ще бъде в разрез с принципите на
демократичното общество.
Съдът намира
за крайно необходимо да обърне внимание и на един друг аспект от търсената
защита. Безспорно е, че принципът за съразмерност цели да гарантира защита на
основни граждански права, каквото е правото на собственост. Тук обаче не може
да се пренебрегват обстоятелствата, при които засегнатото лице се е сдобило със
съответното незаконно строителство. Например: законно и добросъвестно ли е
придобита собствеността върху строежа; от праводател или приобритател е
извършен незаконния строеж; положени ли са усиля за узаконяване; съществено ли
са погазени регулаторните режими; върху собствен, чужд – частен или
държавен/общински терен е изпълнено строителството; за задоволяване на
неотложни нужди ли е изпълнен строежът; търсени/предлагани ли са други способи
за решаване на тези нужди и т.н.
В този аспект всяко недобросъвестно
и противоправното поведение: строителство в територии, изключени от гражданския
оборот (изключителна държавна собственост, публична държавна и общинска
собственост); строителство в територии с абсолютен забранителен режим
(охранителни и сервитутни зони към инфраструктурни обекти, природни резервати,
плажни ивици, защитени зони и др.); строителство при наличието на изричен
административен акт за забрана на строежа и достъпа до него, отслабва тезата за
непропорционалност на държавната намеса, поради което не следва да бъде
стимулирано с благоприятни за извършителя правни последици. Противното би
означавало да се поставят под съмнение устоите на правовата държава и да се
подпомага погазването на законоустановените правила и норми за обществено
поведение с цел постигане на недължима облага под защитата на принципа за
съразмерност.
По тези съображения и с оглед
спецификите на настоящия казус съдът намира, че премахването на процесния
незаконен строеж не се явява непропорционална намеса съобразно преследваната от
закона цел. Видно е, че с изграждане на незаконната ограда оспорващият не е
целял да задоволи неотложни нужди. Макар последният да не е фактически
извършител на строежа с противоправното си поведение е своил незаконен строеж в
територия изключена от гражданския оборот, без оглед на предвидените
регулаторни режими. Тест строежът не се явява изпълнен в хипотезата на
законодателна празнота, която да налага поставяне на личния интерес пред правно
нерегулирани обществени отношения. В конкретния случай оспорващият се стреми да
реализират ползи от собственото си противоправно поведение, без наличие на
подкрепящи тезата му обективни факти и обстоятелства, сочещи на извънредност на
случая, което изключва непропорционалността на държавната намеса и наличието на
противопоставим частен интерес, който да се нуждае от изключителна защита.
Мотивиран от горното при проверката
по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден,
издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални
нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона,
поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.
V. По съдебните разноски:
12. Предвид
изхода на делото, претенцията на ответника за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, е основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския
процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за правната помощ /обн., ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав
определя възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето защо, Съдът
Р
Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на М.А.П., ЕГН **********,***,
против Заповед № ЗРИ-414/21.06.2022г. на кмета на район „Източен“, община
Пловдив.
ОСЪЖДА М.А.П., ЕГН **********,***, да заплати на община Пловдив
сумата от 100
лв. /сто лева/,
представляваща съдебни разноски.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от
съобщаването на страните за неговото постановяване.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/