Р Е Ш Е Н И Е
№1897
Гр. П., 29.01.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД-П., Гражданско
отделение, I-ви
състав, в публичното заседание на двадесет и първи ноември
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВЕТА ИВАНОВА
при участието на секретаря Биляна
Миткова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 00471/2019 г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Предявени
са от М.Б.М. срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 398, ал. 4, вр. чл. 432 КЗ, чл. 45 ЗЗД
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 990,56 лв., представляваща
обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016
г., сумата от 3 069,01 лв., представляваща обезщетение за неизплатено нетно
трудово възнаграждение за месец март 2016 г., сумата от 2 029,49 лв.,
представляваща обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
април 2016 г., сумата от 662,31 лв., представляваща обезщетение за нетния
размер на неплатен неизползван платен годишен отпуск за 5 дни от 2016 г., което
неплащане съставяла покрит застрахователен риск съгласно договор за застраховка
„Обща гражданска отговорност“, страна по който е ответникът, сумата от 1 500
лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди вследствие от
неизплащане на дължимите обезщетения, произтичащи от застрахователния договор,
сумата от 1 100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди – сторени
от ищеца и присъдени разноски в производството по гр. дело № 3023/2017 г. по
описа на Районен съд – гр. П., сумата от 333,97 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 31.05.2017 г. до 24.01.2019 г., дължима върху
главницата от 1 990,56 лв., сумата от 514,91 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 31.05.2017 г. до 24.01.2019 г., дължима върху
главницата от 3 069,01 лв., сумата от 340,51 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 31.05.2017 г. до 24.01.2019 г., дължима върху
главницата от 2 029,49 лв. сумата от 111,12 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 31.05.2017 г. до 24.01.2019 г., дължима върху
главницата от 662,31 лв., ведно със законната лихва за забава върху всяка от
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното им
изплащане.
Ищецът М.
Милошoв твърди, че между него, в качеството му на работник, заемащ
длъжността „***“ и третото за процеса лице „Електрисите“ ЕООД, в качеството му
на работодател, при условията на чл. 107р и сл. КТ е съществувало трудово
правоотношение през периода от 26.01.2016 г. до 10.05.2016 г., когато същото е прекратено
със заповед на работодателя. Посочва, че „Електрисите“ ЕООД е предприятие,
осигуряващо временна заетост, като в изпълнение на задълженията си, следващи от
разпоредбата на чл. 74е, ал. 2 ЗНЗ, същото е сключило застраховка „Обща
гражданска отговорност“, секция I „Отговорност на работодателя“ с ответното
застрахователно дружество ЗАД „ОЗК-Застраховане“
АД, по която застрахователното покритие е за сумите, които застрахованият е
отговорен да заплати на работниците и служителите, които ще бъдат наемани от
застрахования по трудов договор за осигуряване на временна заетост. Твърди, че
въпреки добросъвестното изпълнение на трудовите задължения от М., „Електрисите“
ЕООД не му заплатило трудовите възнаграждения за месеците февруари, март и
април 2016 г., както и обезщетение за 5 дни неизползван платен годишен отпуск
от 2016 г., чиято нетна стойност претендира с процесните искове като
застрахователно обезщетение. Изяснява, че ответното дружество е уведомено за
настъпилото застрахователно събитие от страна на дружеството-работодател, във
връзка с което е образувана щета № 0710-230-0001-2016 г., но въпреки това
застрахователят не е платил търсените обезщетения. Посочва, че с влязло в сила
решение № 55 от 15.06.2018 г. по гр. дело № ***г. по описа на Районен съд – П.
„Електрисите“ ЕООД е осъдено да заплати на ищеца М. Милошoв сумите от 1 990,56 лв., от 3 069,01 лв., от 2 029,49 лв. и от
662,31 лв., представляващи съответно неплатените нетни трудови възнаграждения
за месеците февруари, март и април 2016 г., както и обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск за 5 дни от 2016 г., заедно със законна лихва за забава
върху същите за периода от 25.04.2016 г. до 31.05.2017 г. Твърди, че по това
дело като трето лице – помагач на страната на ответника „Електрисите“ ЕООД е участвал
и настоящият ответник ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, като до подаване на исковата
молба работодателят не е платил сумите, а застрахователят не е извършил плащане
по застрахователната полица. Посочва, че към последния е отправил покана от
16.10.2018 г. Поради неизпълнение на задължението на застрахователя М.
претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в безпокойствие поради
невъзможност да осигурява издръжка на децата си, притеснение, срам, унижение и
потиснатост от продължаващите съдебни процедури за събиране на вземанията си,
които не би претърпял в случай, че застрахователното дружество беше изпълнило
задълженията си. Предвид това претендира обезщетение за обезвъзмездяване на
неимуществените вреди в размер на сумата от 1 500 лв. Твърди, че в хода на
предходно воденото гражданско дело е направил разноски в размер на сумата от 1
100 лв., като намира, че ответникът дължи заплащането им под формата на
обезщетение за имуществени вреди, претърпени от Милошoв поради бездействието на
застрахователното дружество. Счита за дължима и претендира и законната лихва за
забава върху всяка от главниците, считано от датата на подаване на исковата
молба до окончателното изплащане на вземането. Претендира и разноски.
В депозирания
в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор ответникът ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД
оспорва исковете като недопустими, с оглед наличието на влязло в сила решение
по друго гражданско дело, с което са уважени предявени от настоящия ищец срещу
дружеството-работодател искове за същите по вид и размер вземания, поради което
с образуването на второ по ред дело за тези притезания ще бъде нарушено
диспозитивното начало в процеса и ще бъде дадена възможност на ищеца да се
удовлетвори два пъти за едни и същи суми. Оспорва претенциите и по основание с
твърдението за липсата на валидно застрахователно правоотношение между
„Електрисите“ ЕООД, като работодател и ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД към
датата на възникване на трудовото правоотношение между работодателя и ищеца М.
М., доколкото застраховката е валидна през периода от 17.04.2016 г. до
16.04.2017 г., а трудовият договор с ищеца е сключен в по-ранен момент – на
26.01.2016 г. и не попадал в обхвата ѝ. Твърди, че в случая не е настъпил
покрит застрахователен риск. Счита, че не следва да отговоря и доколкото
застрахованият не е изпълнил законното си задължение да уведоми своевременно
застрахователя за настъпване на събитието. Оспорва „Електрисите“ ЕООД да е
предприятие, осигуряващо временна заетост и, че има регистрация за това. Счита
процесните обезщетения за дължими вземания по трудов договор за завишени по
размер. Твърди, че в случая обезщетенията следва да бъдат намалени с процента
на самоучастие, предвиден в договора, както и да бъдат ограничени до размера на
лимита по застрахователната полица. Оспорва иска за неимуществени вреди по
основание и размер, тъй като същият не попада в предмета на сключената
застраховка „Отговорност на работодателя“. Намира, че не е налице връзка между
имуществените вреди, заявени от ищеца и предмета на спора. Счита за недължими и
лихвите за забава, с оглед акцесорния им характер и с твърдението, че следва да
намери приложение разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД. С тези съображения отправя
искане за отхвърляне на предявените искове. Претендира и разноски.
Съдът, като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът
намира, че предявените искови претенции са процесуално допустими, считайки за
неоснователни доводите на ответника за недопустимостта им, като съображенията
за това са следните: страните не спорят, а и от служебно изисканото гр. дело №
3023/2017 г. по описа на Районен съд – П. следва, че с влязло в сила съдебно
решение са уважени предявените от настоящия ищец М. Милошoв срещу третото за процеса лице – „Електрисите“ ЕООД
осъдителни искове по чл. 124 ГПК, в частност за сумата от 1 990,56 лв.,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016
г., сумата от 3 069,01 лв., представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец март 2016 г., сумата от 2 029,49 лв., представляваща
неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2016 г., сумата от
662,31 лв., представляваща нетния размер на неплатен неизползван платен годишен
отпуск за 5 дни от 2016 г., предмет на настоящите искове по чл. 398, ал. 4, вр.
чл. 432 КЗ. Изяснява се още, че като подпомагаща страна по това дело, на
страната на ответника, е било конституирано ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД –
настоящият ответник и решението е постановено с негово участие. Основанието, на
което в това производство са предявени осъдителни искове обаче е съществуващо
между ищеца и ответника трудово правоотношение, по силата на което ищецът, в
качеството си на работник, е изпълнил задълженията си, а ответникът, като
работодател дължи насрещната престация – заплащането на следващите се трудови
възнаграждения и обезщетение за неизползван отпуск при прекратено правоотношение.
В настоящия
случай основанието, на което ищецът претендира същите по вид и размер вземания е
застрахователно правоотношение, по което твърди да е трето ползващо се лице,
насочвайки претенциите си към друг ответник – застрахователят по договора. В
допълнение, съгласно разпоредбата на чл. 223, ал. 1 ГПК в отношенията между
третото лице – помагач и насрещната страна /в случая между ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД и ищеца М.М./ постановеното решение има установително
действие, но не и изпълнителна сила, присъща на осъдителните решения, в случай
на уважаването им. Ето защо, съдът намира, че предявените процесни искове са
процесуално допустими, поради което дължи проверка по същество относно тяхната
основателност.
По
искове с правно основание чл. 398, ал. 4, вр. чл. 432 КЗ:
Основателността
на исковете се обуславя от установяване от страна на ищеца наличието на
следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Обща
гражданска отговорност“, по която ищецът да е трето ползващо се лице
(бенефициер), в срока на действие на договора да е настъпило застрахователно
събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което да са причинени вреди,
изразяващи се в неполучени трудови възнаграждения и обезщетение за платен
годишен отпуск, както и техният размер.
В
случая, от представената по делото застрахователна полица №
0710-230-2015-00001/07.04.2015 г. се установява, че между третото за спора лице
– „Електрисите“ ЕООД и ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД е възникнало валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Обща гражданска
отговорност“, секция I, „Отговорност на
работодателя“, обективиран в същата. По силата на застрахователния договор
ответникът е поел да покрива за периода от 17.04.2015 г. до 16.04.2016 г. риска
от цялостно и/или частично неизпълнение от страна на застрахования на
задълженията му, произтичащи от КТ, раздел VIII,
б. „в“ – „Допълнителни условия за извършване на работа чрез предприятие, което
осигурява временна работа“, довело до имуществени вреди на работниците и
служителите, които ще бъдат наемани за осигуряване на временна работа. Видно от
съдържанието на полицата, предмет на застрахователно покритие по
застрахователния договор са сумите, които застрахованият на законно основание е
отговорен да заплати на работниците и служителите, представляващи вземанията на
работниците и служителите, които ще бъдат наемани от застрахования по трудов
договор за осигуряване на временна работа. В същото време, между страните не
спори, а и от приетия в заверен препис по делото трудов договор № 201/26.01.2016 г. се
установява, че между застрахованото лице по застрахователния договор -
„Електрисите“ ЕООД, в качеството му на работодател, и ищеца М.Б. М., в
качеството му на работник, е възникнало трудово правоотношение, в рамките на
което на същия е възложено изпълнението на длъжността „***“. Нещо повече,
изяснява се, че същият е сключен за определен срок – до завършване на
определена работа, а това означава, че въведеното със застрахователния договор
изискване – застрахованото лице да бъде предприятие, осигуряващо временна
работа, в случая е изпълнено. По делото не се спори още, че на същия ден –
26.01.2016 г. ищецът М. е постъпил на работа в предприятието, което
обстоятелство е удостоверено с изготвения протокол за постъпване на работа към
трудов договор № 201/26.01.2016 г. Ето защо, съобразявайки уговорките в
обсъдената по-горе застрахователна полица, както и обстоятелството, че в
периода на действие на застрахователния договор – на 26.01.2016 г. посоченото
лице е наето на работа при застрахования – „Електрисите“ ЕООД, то в случая М.М.
се явява трето ползващо се по застрахователния договор лице (бенефициер). Това
е така, тъй като противно на довода на ответника, застрахователното
правоотношение е възникнало на 17.04.2015 г., като в периода на действието му –
на 26.01.2016 г. ищецът М. е нает на работа при застрахованото лице, т. е. той
попада в обхвата на застрахователния договор. Както се посочи, по-горе,
застрахователното покритие касае работниците или служителите, които „ще бъдат
наемани от застрахования по трудов договор“, поради което с оглед вече
изложеното от съда, следва да се приеме, че това изискване по отношение на
ищеца е изпълнено.
Съдът
приема, че в случая е доказано и настъпването на процесното застрахователно
събитие, изразяващо се в неизпълнение от страна на застрахования на
задълженията му, произтичащи от КТ, едно от които е задължението на
работодателя за изплащане на трудовите възнаграждения на работника – арг. чл.
128, т. 2 КТ. Това е така, тъй като с оглед приетото в Решение № 555 от
15.06.2018 г. по гр. дело № 3023/2017 г. по описа на Районен съд – П., ГО, VIII-ми състав, въпросът относно дължимостта и размера
на всяко от вземанията за неизплатени нетни трудови възнаграждения за м.
Февруари, м. Март и м. Април 2016 г., както и за неизплатен неизползван платен
годишен отпуск за 5 дни от 2016 г. следва да се счита за разрешен с влязъл в
законна сила съдебен акт, който има обвързваща за страните по него сила – арг.
чл. 298 ГПК. Посоченото решение е постановено при участието на ответника – ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, в
качеството му на третото лице – помагач на страната на ответника - „Електрисите“
ЕООД, поради което на основание чл. 223, ал. 1 ГПК то има установително
действие в отношенията му с насрещната страна, т. е. с ищеца по настоящото
дело. Ето защо, настоящият съдебен състав не дължи преразглеждането на този
въпрос в настоящото съдебно производство, като следва да приеме, че по
отношение на вземанията, както следва: 1 990,56 лв.,
представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016
г., 3 069,01 лв., представляваща неизплатено нетно трудово възнаграждение за
месец март 2016 г., 2 029,49 лв., представляваща неизплатено нетно трудово
възнаграждение за месец април 2016 г., както и 662,31 лв., представляваща
нетния размер на неплатен неизползван платен годишен отпуск за 5 дни от 2016
г., произтичащи от трудовото му правоотношение с ищеца М.М., работодателят
„Електрисите“ ЕООД се намира в неизпълнение на вменено му с КТ задължение. Следователно,
налице е застрахователно събитие по смисъла на процесния договор за застраховка
„Обща гражданска отговорност“, секция I, „Отговорност на работодателя“, като
същото е настъпило в срока на действие на застрахователния договор с ответника
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД. В случая, неоснователно е възражението на ответника,
че застрахованото лице не е уведомило застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие. Действително, по делото няма доказателства,
опровергаващи този довод на ответното дружество, но в случая съдът намира, че
поведението на застрахования не може да бъде противопоставено на ищеца по настоящото
дело, доколкото се доказва, че в качеството си на бенефициер по
застрахователния договор, на 16.10.2018 г. същият е отправил до ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД
искане за изплащане на застрахователно обезщетение по щета № 0710-230-0001-2016г.,
обосновавайки ангажирането на отговорността на застрахователното дружеството с
участието му като подпомагаща страна по гр. дело № 3023/2017 г. по описа на
Районен съд – П., ГО, VIII-ми състав. Съгласно чл. 398, ал. 3 КЗ третото
ползващо се лице има правата, които произтичат от застрахователния договор, т.
е. то би могло да замести застрахования по застрахователния договор в
отношенията му със застрахователя. В случая, видно от разписката за връчване,
писмото на ищеца от 16.10.2018 г. е надлежно получено от адресата му на
19.10.2018 г., с което ответното дружество следва да се счита за уведомено за
настъпване на застрахователното събитие. Нещо повече, обстоятелството, че това
е така следва и от факта, че ответникът ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД е участвал
като подпомагаща страна по горепосоченото гр. дело по описа на Районен съд – П.,
ГО, VIII-ми състав, чийто предмет включва именно липсата на изпълнение от
страна на „Електрисите“ ЕООД на задължението му за заплащане на вземанията за неизплатени
нетни трудови възнаграждения за м. февруари, м. март и м. април 2016 г., както
и за неизползван платен годишен отпуск за 5 дни от 2016 г., което по смисъла на
застрахователния договор представлява покрит застрахователен риск, който следва
да се счита за настъпил. От страна на ответника ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД не се
твърди, а и не се доказва плащане на посочените суми, представляващи дължимо
застрахователно обезщетение по процесната щета № 0710-230-0001-2016, поради
което следва да се приеме, че основанието на процесните вземания е доказано.
Относно
техния размер съдът съобразява обстоятелството, че по отношение на този въпрос
също е формирана сила на пресъдено нещо, доколкото сумите, предмет на гр. дело №
3023/2017 г. по описа на Районен съд – П., ГО, VIII-ми състав, са предмет и на
настоящото дело, но претендирани в процеса на различно основание. Съгласно разпоредбата на чл. 389, ал. 1 КЗ, освен в случаите
по чл. 387, ал. 1, ако е уговорена по-малка застрахователна сума от
действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото
имущество и то погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния
размер на вредата до размера на застрахователната сума. В случая, от
представената по делото застрахователна полица № 0710-230-2015-00001/07.04.2015
г. се установява, че при сключване на застрахователния договор страните са
уговорили самоучастие от страна на застрахования в размер на 10 %, но не
по-малко от 500 лв. във всяка щета, за която сума отговорността на ответния застраховател
не може да бъде ангажирана. В случая, макар че се касае за неплащане на няколко
отделни вземания – за неизплатени нетни трудови възнаграждения за м. февруари,
м. март и м. април 2016 г., както и за неизползван платен годишен отпуск за 5
дни от 2016 г., процесното застрахователно събитие е станало повод за
образуване на една щета при ответния застраховател. Ето защо, съдът намира, че
при отчитане на уговореното от страните самоучастие от общо 500 лв., то всяко
едно от претендираните застрахователни обезщетения следва да се намали със
съответна част от него, или със сумата от по 125 лв. (1/4 от 500 лв.).
Следователно, дължимите застрахователни обезщетения се равняват на сумите,
както следва: 1 865,56 лв. – за неизплатено нетно трудово възнаграждение
за месец февруари 2016 г., 2 944,01 лв. – за неизплатено
нетно трудово възнаграждение за месец март 2016 г., 1 904,49 лв. – за
неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец април 2016 г. и 537,31 лв. – за
нетния размер на неплатен неизползван платен годишен отпуск за 5 дни от 2016
г., до които размери предявените искове с правно основание чл. 398, ал. 4, вр.
чл. 432 КЗ са основателни и следва да бъдат уважени, като се отхвърлят за
разликата до пълните предявени размери съответно от 1 990,56 лв., от
3 069,01 лв., от 2 029,49 лв. и от 662,31 лв., или за размера от по
125 лв. всеки от тях. Всяка една от посочените суми следва да се присъди със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2019 г. до
окончателното плащане.
По
искове с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността
на исковете се обуславя от установяване наличието на следните юридически факти:
главен дълг, изпадане на ответника в забава, размера на обезщетението за
забава.
В
случая, с оглед извода на съда относно съществуването на главните задължения за
дължими застрахователни обезщетения в горепосочените размери на изследване
подлежи въпросът изпаднал ли е ответникът в забава с оглед изричното му
оспорване в този смисъл. Последното е обусловено от изпращането на покана до
ответника и нейното получаване, което в случая е осъществено на 19.10.2018 г. с
получаването от страна на ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД на поканата от ищеца М.
от 16.10.2018 г. Ето защо, застрахователят е изпаднал в забава, считано от
следващия ден – от 20.10.2018 г., от който момент са дължими и претендираните
обезщетения за забава. Същите, изчислени от съда по реда на чл. 162 ГПК и с
помощта на електронен лихвен калкулатор, възлизат на сумата от 50,27 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху
главницата от 1 865,56 лв., сумата от 79,33 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху
главницата от 2 944,01 лв., сумата от 51,32 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху
главницата от 1 904,49 лв. и сумата от 14,48 лв., представляваща законна
лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху
главницата от 537,31 лв.
За тези
суми предявените искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД се явяват доказани по основание и
размер и следва да бъдат уважени, а за разликата до пълните предявени размери,
съответно: до 333,97
лв. или за сумата от 283,70 лв., до 514,91 лв. или за сумата от 435,58 лв., до 340,51
лв. или за сумата от 289,19 лв. и до 111,12 лв. или за сумата от 96,64 лв.,
както и за периода от 31.05.2017 г. до 19.10.2018 г. – да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
По исковете с правно основание чл. 45 ЗЗД:
В тежест на
ищеца е, при условията на пълно и главно доказване, да установи наличието на
всички елементи от фактическия състав на твърдяното непозволено увреждане: 1).
осъществяването на описаното деяние от ответника и неговата противоправност /несъответствие между правно дължимото и фактически осъществено
поведение/ –
неизпълнение на твърдяното договорно задължение; 2). причиняването на сочените
неимуществени/имуществени вреди /реализирани разходи/; 3). причинна връзка
между противоправното деяние и настъпилите вреди и 4). размера на вредите.
Изясни се,
че отговорността на ответника за заплащане на процесните суми произтича от
съществуващо през процесния период застрахователно правоотношение между третото
за процеса лице „Електрисите“ ЕООД и ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД по договор за
застраховка „Обща гражданска отговорност“, секция I, „Отговорност на работодателя“,
обективиран в застрахователна полица № 0710-230-2015-00001/07.04.2015 г. с
трето – ползващо се лице ищецът М.М..
Съдът, при
тълкуване клаузите на този договор, достига до извод, че вземанията, предмет на
исковете по чл. 45 ЗЗД, а именно сумата от 1 500 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди вследствие от неизплащане на дължимите
обезщетения, произтичащи от застрахователния договор и сумата от 1 100 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – сторени от ищеца и присъдени
разноски в производството по гр. дело № 3023/2017 г. по описа на Районен съд –
гр. П., на са включени в предметния му обхват и не представляват покрит
застрахователен риск, поради което не е налице първата и основна предпоставка
за ангажиране отговорността на застрахователното дружество за заплащането им.
Това прави исковите претенции недоказани по основание и обуславя отхвърлянето
им, без да е необходимо обсъждането наличието на останалите факти от състава –
причинени вреди и причинно-следствена връзка, съответно на събраните по делото
доказателства за установяване на тези обстоятелства.
По отговорността
за разноски:
С
оглед изхода спора – частична основателност на исковете право на разноски,
съразмерно с уважената, респ. отхвърлената част, имат и двете страни. На
основание чл. 78, ал. 1
ГПК в полза на ищеца, съразмерно с уважената част от исковете, следва да бъде
присъдена сумата от 1 276,78 лв. – разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение, чието заплащане в брой следва от отразеното в представения по
делото договор за правна защита и съдействие № 13072/25.01.2019 г. – л. 140 от
делото. От страна на ответника не е релевирано възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК
относно претендирания размер, поради което съдът не следва да обсъжда последния.
На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК в полза на ответника, съразмерно с
отхвърлената част от исковете, следва да бъде присъдена сумата от 54,13 лв. –
разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение. Съдът
определи последното в среден размер от 150 лв. съгласно чл. 37 от
Закон за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащането на правната помощ,
като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалния представител на
ответника, както и конкретната фактическа и правна сложност на делото,
обусловена от броя и вада на предявените искове, проведените съдебни заседания
и събирани доказателства.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7 да заплати на М.Б.М., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** по исковете с правно основание чл. 398, ал. 4, вр.
чл. 432 КЗ сумата от 1 865,56 лв.., представляваща
обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец февруари 2016
г., сумата от 2 944,01 лв.,
представляваща обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
март 2016 г., сумата от 1 904,49 лв.,
представляваща обезщетение за неизплатено нетно трудово възнаграждение за месец
април 2016 г. и сумата от 537,31 лв..,
представляваща обезщетение за нетния размер на неплатен неизползван платен
годишен отпуск за 5 дни от 2016 г., което неплащане съставяла покрит
застрахователен риск съгласно договор за застраховка „Обща гражданска
отговорност“, страна по който е ответникът, ведно със законната лихва за забава върху всяка от главниците, считано от
датата на подаване на исковата молба – 24.01.2019 г. до окончателното им
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над уважените размери до пълните предявени размери, съответно за
разликата над 1 865,56 лв. до 1 990,56 лв. или за сумата от 125 лв., за разликата над 2 944,01
лв. до 3 069,01 лв. или за сумата от 125
лв., за разликата над 1 904,49 лв. до 2 029,49 лв. или за сумата
от 125 лв. и за разликата над 662,31
лв. до 537,31 лв. или за сумата от 125
лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
„Възраждане“, ул. „Света София“ № 7 да заплати на М.Б.М., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: *** по исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
сумата от 50,27 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима
върху главницата от 1 865,56 лв., сумата от 79,33 лв., представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2018
г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 2 944,01 лв., сумата от 51,32 лв., представляваща законна лихва
за забава за периода от 20.10.2018 г. до 24.01.2019 г., дължима върху главницата от 1 904,49
лв. и сумата от 14,48 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода от 20.10.2018 г. до
24.01.2019 г., дължима върху главницата от 537,31 лв., ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над уважените размери до пълните
предявени размери, съответно за разликата над 50,27 лв. до 333,97 лв. или за сумата
от 283,70 лв., над 79,33 лв. до
514,91 лв. или за сумата от 435,58 лв.,
над 51,32 лв. до 340,51 лв. или за сумата от 289,19 лв. и над 14,48 лв. до 111,12 лв. или за сумата от 96,64 лв., както и за периодите от 31.05.2017 г. до 19.10.2018 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Б.М., с ЕГН: **********, с постоянен и
настоящ адрес: *** срещу ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“
№ 7 искове с правно основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 1 500 лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди вследствие от неизплащане на дължимите обезщетения,
произтичащи от застрахователния договор и сумата от 1 100 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди –
сторени от ищеца и присъдени разноски в производството по гр. дело № 3023/2017
г. по описа на Районен съд – гр. П., ведно със законната лихва за забава върху
главниците, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.01.2019 г. до
окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7 да заплати на М.Б.М., с
ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 1 276,78 лв., представляваща
сторени разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Б.М., с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес:*** да заплати на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7, на основание чл. 78,
ал. 3 и ал. 8 ГПК, сумата от 54,13 лв.,
представляваща сторени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба, пред Окръжен съд – П., в двуседмичен срок от връчване
на препис на страните.
При влизане в
сила на
решението, гр. дело № 03032/2017 г. по описа на съда да се върне на съответния
състав.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: